Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Герои

Форумна игра по Exalted 2ра ревизия

Модератор: Yago

Потребителски аватар
Rezo
Мнения: 434
Регистриран: ср юли 21, 2004 12:41 pm
Местоположение: София
Контакти:

Герои

Мнение от Rezo » нед сеп 17, 2006 11:56 am

Име: Лу Дзян-Фъ
Играч: Blade / Rezo / Георги
[sblock]Каста: Зора
Мотивация: Мотивацията на Лу е следната - потомък на род на прочути военачалници, той желае да запази доброто име на рода си - не само с това да се представя великолепно на бойното поле и да сразява враговете си, но и един ден да стане владетел сам по себе си; крайната му цел е да обедини под могъществото си всичките сто кралства и да насочи силата си срещу тварите на Сянката.

История:
Историята на Лу Дзян-Фъ е като история на всеки един друг член на неговия род - още от рано е пратен в училище за бойни изкуства, където да изучава тънкостите на боя и предвождането на армии. Проблемът на Лу бил, а и все още е, неговата прекалена избухливост. Още от малък бил известен с побоищата, които причинявал за най-дребната подигравка. Все пак той бил най-младият наследник на рода Дзян-Фъ за момента и един ден щял да стане могъщ владетел - толкова, че самата Кървава императрица ще трепери от страх щом чуе името му!
На няколко пъти щели да го изхвърлят от училището - най-малкото, защото един път щял да убие свой съученик, нарекъл го "псе". Когато порастнал мъничко и овладял техниките на копието, започнал да се репчи и на учителите си - и когато преподавателят му по военна история го нарекъл "мързеливец", Лу не се поколебал и го ударил. Единствено благодарение на връзките проблемното момче издържало до край училището и после поело по своя път.
Практика в рода Дзян-Фъ била да остави момчетата да се развиват сами - за да докажат дали са достойни да носят славното име или не. Лу не бил изключение. След завършването на училището той искал веднага да заеме висок пост в армията на едно от Стоте кралства, но дядо му (тогавашният главен военачалник) му отказал; затова Лу започнал от прост граничен войник и благодарение на силата и умението си постепенно се издигал - и то прекалено бързо. На втората година вече бил водач на някои от гарнизонните отряди, докато три години по-късно, на 22, изпълнявал дребни поръчки в кралския двор! Днешно време, на 25, вече е заел мястото на баща си, а именно - един от главните военачалници на кралството.
През тези седем години той създал много контакти - някои от тях са на двамата му най-добри приятели, Чоу Ян и Такери Окугава - двама от граничните воини, които той веднага взел на служба при себе си - макар и просто хора, те притежавали завидни качества на съгледвачи, а и на всичкото отгоре - обичали пиенето също като него.
Отделно, Лу създава и нещо като личен отряд - двадесетина души от неговите "елитни бойци", другари по чашка и наистина добри воини, които е срещал по пътя си и са станали близки негови подчинени.
Две години след като станал един от главните военачалници, се появил белегът на челото му с формата на слънце - леко блещукащ и страховит. Първоначалната реакция на Лу била да се ужаси от себе си и да погледне на своята особа като урод на обществото; да реши, че е предал рода си (бил първия познат Възвисен от векове). Но скоро след като част от невероятните му умения се появили, той забравил горестта си - стигало му да бъде верен на краля си и да избива враговете си, смело хвърляйки се най-напред в боя.[/sblock]

Описание и характер:
Лу Дзян-Фъ в момента е на 25 години, още прекалено млад за поста, който заема. Той е висок и същевременно изключително едър и мускулест - всеки мускул по него изпъква, хвърляйки му страховита осанка; златистият белег на челото му също допринася за това. Кожата му е леко мургава, очите му - дръпнати настрана и присвити и сивкави. Косата му е дълга и той винаги сплита на плитка, стигаща малко над кръста му и обкичена с разни красиви (според него?) дрънкулки.
Лу е чаровен - да, може да прилича на най-големия варварин от Юга, но нещо в него може да накара хората да се усмихнат и да го приемат бързо за приятел; когато не става дума за битки, Лу е много общителна личност, която често обича да си прави шеги и закачки с хората.
Познат още като Тигровия зъб (име, което получил от любимото си копие със същото име), Лу най-често ходи навсякъде добре въоръжен и брониран - изключая случаите в които е в имението си. Макар и военачалник, той обича пътешествията - често, заедно със своя отряд скита из страната в дирене на следващата славна битка.
[sblock]Като характер, Лу е прекалено импулсивна личност - винаги действа преди да мисли и после никога не съжалява; много лесно се пали, което изключително много му е вредило през годините - дори сега понякога дръзва да отправя хапливи реплики към по-висшите си военачалници (които и без това не го харесват, защото е прекалено напредничав в това отношение). Обича да си пийва, предимно винце с приятели - обича хубавите компании (особено тези с жени).
Друга особеност от характера му е понякога глупавата му смелост и безкрайно търсене на чест и слава - някои смятат, че дори да го призове Девата на Битките, Лу пак ще се съгласи за да се пребори за семейната си чест и да не се докаже като "псе", както веднъж са го нарекли.

Атрибути:
Физически
Сила: о о о о о
Ловкост: о о о
Издръжливост: о о о о

Социални
Чар: о о о
Манипулация: о о о о
Външност: о о

Психически
Възприятия: о о
Интелект: о о
Остроумие: о о о

Умения:
Каста на Зората
Бойни изкуства: о о о
Меле: о о о
-- специализация "Копия" - 3
Война: о о о
-- специализация "Тактика" - 3
Хвърляне: о о о
Стрелба: о

Каста на Апогея
Присъствие: о о о
Оцеляване: о о о

Каста на Нощта
Атлетичност: о о о
Отбягване: о о о

Каста на Затъмнението
Езда: о о о

Минало:
Ресурси: о о о
Съюзници: о о
Последователи: о о о
Подкрепа: о о о
Командване: о о о
Оръженосци: о о

Добродетели:
Състрадание: о
Убеждение: о о о
Въздържаност: о
Храброст: о о о (Foolhardy contempt)

Сила на Волята:
о о о о о о о

Есенция:
о о

Персонална: 13
Периферна: 30

Заклинания:
First melee excellency
First war excellency
Hungry Tiger technique
Fire and stone strike
Summoning the loyal steel
One weapon, two blows
Iron raptor technique
Dipping Swallow defence
Call the blade
Rout-stemming gesture

Оръжия, брони и инвентар:
Общо-взето, Лу не притежава нещо кой-знае колко особено. Има имение в центъра на града на Кралството, в близост до двореца, където прекарва повечето време; отделно, не се разделя от коня си, Сребър - ездитното животно, което му е спасявало живота не малко пъти.
По-особените предмети, които притежава, са семейната броня на дядо му и неговото копие, изковано лично за него по случай завършване военното училище.

Тигровият зъб:
Още когато вижда това оръжие, Лу веднага измисля това име - то сякаш приляга на дългата пика, която то нарича своето "просто копие" - то е прекалено голямо и малко от хората могат да го използват спокойно с две ръце - Лу, обаче, го върти като клечка, достатъчно добре за да сломи враговете си отведнъж.

Скорост: 6
Прецизност: -1
Щети: +10 L (сечаща?), +5 L (пронизваща)
Защита: -3

Слоеста броня (lamellar?)
Бронята на дядо му, която след смъртта му, Лу наследява. Тя е кърваво червена (любимия цвят на Възвисения) и е направена от красиви плочки, предпазващи от всяко острие; на места бронята се е олющила и нащърбила малко, но това не пречи да е все така красива за Лу.

Soak: +6L /+8B
Движение: -2
Умора: 1

Приятелите на Лу и неговите контакти:
Чоу Ян
Чоу Ян е един от първите другари на Лу Дзян-Фъ, познат още от първите години на битки и премеждия по граничните региони на Кралството. Чоу е средновисок мъж, който освен, че е добър в стрелбата с лъка, владее и тънкостите на меча. Особеното е, обаче, че Чоу е майстор на засадите и прикриването - често, Лу се домогва до неговите съвети, особено когато става дума за битки в гори и планински проходи.
Косата му винаги е прилежно сресана, а сам Чоу е много чаровен и красив мъж - дори няколкото белега по лицето му го разкрасяват; усмивката му, скрита под черна брада (за която също изрядно се грижи), допълнително кара останалите да приемат с лекота Чоу за приятел.

Такери Окугава
Проблемът на Чоу е, че прекалено много се отличава. За това пък Такери е пълната противоположност - той е най-големия женкар и пияч, който Лу някога е срещал - и въпреки това, Възнесеният е готов да даде живота си за него. И макар често да се събужда в непознато легло с гола хубавица и без спомени за предната вечер, Такери е много предан на Лу - най-вече защото младият военачалник е спасил живота му преди доста време (отървал му кожата от група разярени картоиграчи). Такери е вече на възраст, петдесет години, двадесет от които е прекарал като войник, а останалите - в предишното му занимание, кражбите. Това, което Лу знае за него, е че някога бил член на подземна организация в друго от Стоте кралства, но... работите тръгнали на зле и скоро се принудил да напусне. Често Лу използва Такери за свой съгледвач... относно това какво става из по-тъмните места на столицата; и въпреки, че предпочита силата на словото, пазете се - Такери и сега може да е зад гърба ви, държащ закривения си нож!

Тигрите
Двадесет души, готови на всичко за да помогнат на своя военачалник - най-често това са воини, служили в редиците на Лу, и които, неуспоримо убедени в могъществото на своя командир, скоро се врекли в служба нему. Лу приел това отначало на шега, но когато двадесетте души се сформирали, той решил да ги обучи малко по-добре в тънкостите на боя и да ги провъзгласи за свои елитни защитници; сега, елитната гвардия, която той нарича Тигрите, живее в неговото имение, носи ярко червени брони и носи допълнителна слава на своя командир. Особено на бойното поле.

Шагиру Дзян-Фъ
Сегашният главен военачалник на Кралството, Шагиру се пада чичо на Лу. След нелепата смърт на брат си (падане от кон), Шагиру наследява поста на някогашния си баща (дядото на Лу). Днес, той е един от известните военачалници в целите Сто кралства и макар да е малко "студен" в отношенията си с Лу (заради неговата природа на Възвисен), той е винаги готов да му помогне - всички във фамилията Дзян-Фъ са готови да се притечат на помощ на свой роднина.

Учителят Лян
Учителят Лян е вече на възраст човек, успял от бедняк да стане един от най-добрите воини на академията на Кралството; през ръцете му са минали всякакви оръжия - от меч и копие до боздуган, и с всички тях без трудност е сразявал враговете си. Днес, той все още живее в сградата на академията, радвайки се повече на писателска дейност, отколкото на преподаването.
Лу е един от любимите ученици на Учителя - може би заради неговия невероятен дух или пък самия факт, че Лян е също Възвисен и е подозирал за същността на младия си ученик. Както и да е, Лян е винаги готов да даде съвет, и то не само на Лу, а на всеки друг. А освен перото, все още може да държи меча и да бъде суров при нужда.[/sblock]
Последна промяна от Rezo на вт сеп 19, 2006 9:15 pm, променено общо 6 пъти.

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » нед сеп 17, 2006 1:35 pm

[sblock]Изображение
От езиците единия ще е стария, другия - северния, остатъка ще е според групата, та не избързвам да ги пиша. За мотивацията място нямаше - но тя е известна, иде реч за довършване на започнатото в предната инкарнация.
Детайли относно историята не предпочитам да пиша форумно, най-вече зарад ония 5 точки.
Сърцекамъка е камък на безсмъртието и е вграден в амулета, а третия артефакт е от чародейската допълнителна книжка.
Допълнителните точки отидоха за обителта, есенцията, волята, 1 на бойни изкуства и 1 за амилета.
С полагащото ми се безпаричие ще си взема един нож, но не съм го писал при оръжията, щото едва ли ще се ползва като такова. Настройките на нокътя пък са променливи.
Защитата е променлива, дал съм с/без бронзово тяло.

Външен вид - описание достойно за извлечение от официален донос:
Октавиан е младеж на видима възраст 16-17 години, малко над среден ръст и с тяло ако не атлетично, то поне жилесто. Чертите му са приятни, макар скулите и брадата да са силно подчертани, а от едногодишното скитосване млечнобялата му кожа е придобила по-скоро светло меден цвят. Така в комбинация със светла, почти платинено руса коса и синкави очи, той представлява гледка доволно необичайна за земите на югоизток от 100те кралства.
Облеклото му е съставено от непрестанно чисти дрехи, които обаче не блестят с изисканост. За да се пази от дъжд и слънце често вдига дълбоката качулка на дългото си до глезен наметало от плъст, под което е облечен с широка ленена риза и панталон от същия плат. Краката си обува в навуща и цървули.
Твърде често, дори и в топло време Октавиан носи яката на ризата си вдигната, с цел да прикрива под нея златната торква, която е единственото украшение по тялото му. На верижка на врата си носи и амулета със сърцекамъка, който сваля само в редки случаи.
Багаж има малко - един дървен обков за книга, 15 метра въже и няколко пособия от първа необходимост (нож, бръснач, павурче, прахан с огниво....) - всичко на всичко към четири кила, побрани в проста брезентова раница.

Характер
Хлапашка му работа. Кажи-речи, бива го да си събира ума и да мисли трезво, дори много го бива понякога, но като стане реч за врене по разни дупки и руини, човек трудно може да му хване дирите. Каквото изчука, изпуква за подкупи и 'морлани поощрения' с цел или да се навре в нечия библиотека, или да разбере наличието на поредната развалина. Естествено случва се да го минават, поради което се случва да се върне и да поначука канчето на тоя, дето го е минал. Един особено нагъл тип намерил целия си курник нарязан на тънки филийки, барабар с тарабите, а из кокошките стърчали странни остатъци от съклени насекоми. Такива ми ти работи.
Парите си изкарва по методи разнообразни, но на работа не се хваща - или продава някоя и друга ненужна вехтория, или си харесва някой бирник/друг разбойник, който ограбва насред път. Къде отиват парите - стана реч по-горе.
Изключая това си мило качество, като цяло е отзивчив юноша и няколко села го поменуват с добро в молитвите си, за дето ги е избавил от една или друга напаст. Битките си печели, предимно благодарение на способността си 'да държи на бой', макар и това да не личи по външния му вид. Дори и едната си ръка, която често държи преобразена на дървена лапа, крие старателно под плаща.
За няма година, от както се е възвисил, Октавиан е отнел лично три живота(групичката чергарски настроени грабители, например, които се продънили в една река, за дето минали по мост с две подпори по-малко не се брои) - на двама разбойници, скоро след като тръгва на път и някакъв странен воден елементал, с който се сблъсква в едно блато. Мрази да убива, има скрупули да го направи, но няма илюзии, че може да мине, без да му се налага.
Личният му живот е кажи-речи никакъв. Познава се с Лен Олан покрай една тяхна обща битка, двамата често пътуват заедно и си имат вяра един на друг, но освен него близки приятели няма. Като се има предвид външния му вид, има успех сред женския пол и като отседне някъде, по принцип не отказва такава компания. На два пъти са му предлагали и заплащане. Пак не отказал.[/sblock]
Бележка: Направих съвсем малко козметични промени, за да съгласувам някои неща с Аларис и оправих нещата, за които пиша по-долу.
Втора бележка: Добавих и характер.
Последна промяна от Andras на пон сеп 18, 2006 10:31 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Mad Hatter
Мнения: 73
Регистриран: чет сеп 07, 2006 4:12 pm
Местоположение: София//Монтана
Контакти:

Мнение от Mad Hatter » нед сеп 17, 2006 7:55 pm

Мисля че имаш нормален Soak B2/L1 (цялата/половината Издръжливост)
А Резо има още 1 точка за Добродетели :)

Име: Джи Роуйо
Каста: Нощ
Анима: Множество преплетени сребристо-бели кръгове, напомнящи монети
Способности от кастата: Прикриване на анима-та при канализиране на есенция и свръхестествен стелт
Концепция: Ловец на глави
Мотивация: Методично залавяне и/или изтребване на разбойници, главорези, тирани, узурпатори и т.н.
- Странична - възможна най-голяма печалба от горните действия

Атрибути:

Физически - първични

Сила: 3
Бързина: 5
Издържливост: 3

Социални - третични

Чар: 3
Манипулативност: 2
Външен вид: 2

Ментални - вторични

Сетива: 4
Интелект: 2
Изобретателност: 3


Умения

Каста на Зората

Въоръжен бой : 1
Метателни (предпочитано): 4

Каста на Зенита
Устойчивост(предпочитано): 3
Оцеляване: 2

Каста на Здрача
Разследване (предпочитано) : 3
Познание (предпочитано) : 3
Окултно познание: 1

Каста на Нощта
Атлетика: 2
Наблюдение: 3
Отбягване: 4
Кражба: 2

Каста на Затъмнението
Езици : 1 (роден - Riverspeak, Low Realm)
Езда (предпочитано): 5

Предимства:

Минало:

Артефакт : 1 Къса ризница от халки - орихалк, скрива се под всякакви дрехи, Поглъщане 5B/7L/7A, Твърдост 3B/3L
Артефакт : 2 Неограничен нефритов чакрам - син нефрит, Скорост 4, Точност +0, Щети +4L, Темпо 4, Обхват 50. При хвърляне негови сенки политат към противника, а самото оръжие не напуска ръката
Контакти : 1
Влияние : 1
Ресурси : 3

Добродетели:

Състрадание: 1
Убеждение: 3 (Проклятие : Преднамерена жестокост)
Въздържаност: 3
Храброст: 2

Воля
6
Есенция
3
Лична: 15 пр.
Периферна: 36 пр.
Обвързана: 12 пр.

Техники:

*Техника на атака от тройно разстояние: 3пр, утроява обхвата на хвърленото оръжие
*Каскада на режещия ужас : 5пр, призовава десетки/стотици сенки на хвърленото оръжие. Атаката става неотбегваема и успехите на Атаката се удвояват в Стъпка 3, преди да се сравни с защитата
*Концентрация за възвръщане на оръжието: Постоянно, +3 успеха на действие за възвръщане на изгубено оръжие
*Сянка върху вода: 1пр, маха всички наказания върху отбягването
*Седемте сенки: 3пр, отбягва всяка атака, дори да е неотбегваема (Недостатък на Въздържаността)
*Лековита медитация: 10пр, 10 пъти по-бързо възстанояване или по-успешно третиране от лекар
*Техника на безупречното преджобване : 3пр, автоматичен успех на преджобване
*Око на царедворец : 3пр, оценка на благосъстоянието на обекта (Ресурси, Влияние, Съюзници, етс.)
*Техники на майстор-ездач:
- Хармония на духовете: 1пр, предпазване от падане от седлото
- Призоваващо изсвирване: 1пр, повикване на верен кон
- Техника за запазване на скоростта: 1пр, задоволява нуждите на коня за 2 часа и го предпазва от инциденти (камък в подковата)
*Жребец-фантом: 10пр, 1в, призовава чисто бял боен жребец със златна грива от Есенцията на света, не се нуждаещ от храна, почивка или сън, за един ден. Лоялен към господаря, Контрол: 2

Притежания:

Отлична кобила на име Печалба, младо жребче на няколко години, нейно чедо, Хазарт. (оставено вкъщи)
Муниции за кобилата, дисаги и храна за седмица
Комплект за лагеруване: постелка, кремък и огниво, съдове, прибори
3 въжета по 10 метра
Хляб, сушени плодове и месо за седмица
Мех с вода, с вино и манерка с Момински чай

Външен Вид:

Висок и слаб на външен вид мъж, но ловък и гъвкав. Тъмни очи и черна късо подстригана коса, правилно лице с малко ъгловата челюст и волева брадичка. Притежава орлов нос, който в комплект с погледа му му придава замислено-отвеян вид. Предпочита да носи тъмни дрехи в оттенъци на тъмнозеленото и кафявото, както и шапка с широка периферия. Обикновено носи ризницата си под ризата си и е свикнал дотолкова с нея, че почти не я сваля. Харесва тъмните кожени ботуши с твърди заострени върхове.

История:

Родом от Варси до Сивата река, Джи расте необезпокояван в нормално семейство. Баща му, Алки Роуйо, просперира в търговията с коне. Малкият постоянно се върти около конюшните и се любува на прекрасните животни. Когато става на седем, вече се държи на седлото на понито си като отличен ездач. Леко трудният му характер не му помага да задържи приятели около себе си, и той се посвещава изцяло на конете. Десет години по-късно е един от най-добрите ездачи в цялата околност, и съчетани с малко други умения и финансова помощ от страна на баща му, става един от Околийските ездачи. Започва редова подготовка, която развива физическите и наблюдателните му умения. Предпочита да използва лек боен стил, предимно от разстояние. В началото на патрулирането си разнася писма, пратки и поръчки до градовете на Маруканския съюз, след което бива натоварен и с по-отговорни задачи.
Преди около година обаче се случва нещо, което променя живота му изцяло. По време на пролетния пазар избухва ижесточен спор между баща му и един въздушен Извисен, решен на всичко само и само да купи най-добрия му кон, Просперитет. Старият коневъдец не пожелал да се раздели с любимото си животно дори и за солидната сума, която му предложил Драконокръвния. Това ядосало купувача и той си тръгнал със закана "Ще се върна". Заплахата била изпълнена - той наистина се върнал, със стражи и отвел Алки и съпругата му и желания Просперитет в плен. Веднага щом разбрал за това, Джи се отправил към родния си дом с желание за отмъщение и златист кръг на челото. Успял да победи неколцината стражи на родителите си и да ги освободи, но Драконокръвният успял да избяга с Просперитет. Седмица по-късно Джи го намерил, и тогава проклетника убил коня - "Ако го нямам аз, няма да го има и никой". Джи го победил и го завлякъл завързан до конюшната на баща си. В пристъп на ярост и обида завързал караката и ръцете му за четири различни коня, след което ги натирил през полето. Когато вече нещастника бил почти умрял, той го освободил от въжетата и го хвърлил в плевнята, след което запалил сеното. Цялата плевня изгоряла до основи, а от Извисения - нито следа. Единственото, което останало от него, било оръжието му - красиво изработен от син нефрит чакрам. Джи го запазил като сувенир и символ на омразата му към подтисниците и крадците, и след дълги тренировки и медитация успял да отключи скритите му сили. След като се повъртял още няколко месеца, за да усвои новите си сили от прашясалите книги и престарелите бабички, които помнели историите за Извисените на Слънцето, той взел със себе си кобилата Печалба, дъщеря на Просперитет, и неща от първа необходимост, и се върнал към работата си на Околийски ездач, стеснявайки кръгозора си на отърваване от вредни натрапници и деспоти в ареала от Селерен до Нексус, и дори по-нагоре по река Яназе. Успял да се прочуе тук-там като ловец на глави и да направи няколко запознанства в бранша, но едва започва да се развива.


Характер:

Не ососбено приказлив, Джи предпочита компанията на кобилата си пред тази на хората. За него животното е приятеля, който няма да го предаде, излъже или използва. Харесва късите скоростни пътувания, но когато тръгне на дълга езда, от време на време взима със себе си спътник - млад Околийски ездач или друг познат, с който да сподели времето си. Рядко допуска да остави любимото си оръжие, но е по-лесно да се раздели с него за малко, отколкото да отговаря на неудобни въпроси. Със своето малко състояние, разпределено при лихвари тук и там, може да живее прилично в хубава къща и дори да си вземе жена, но няма такива планове. Дори напротив, задомяването е почти последната му мисъл. Надява се с действията си да повиши нивото на благото за всички, както и за себе си, в социален и материален аспект. От детството си му е останало и желанието за дива природа и открити пространства, не се чувства добре в затворени и задушни помещения. Понякога го хващат "лудите", както той сам се изразява, и се проявяват изблици на неочаквана сурова прямост, а спрямо враговете си ня няколко пъти - жестоки мъчения, но за негова и всеобща радост, тези моменти се случват рядко.
Последна промяна от Mad Hatter на пет сеп 22, 2006 1:41 am, променено общо 9 пъти.
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » нед сеп 17, 2006 8:16 pm

Вярно е, но се усетих, че съм го пропуснал чак когато ъплудвах. Забравил съм и 1 т. есенция за торквата.

Потребителски аватар
Alaris
Мнения: 309
Регистриран: пон дек 29, 2003 10:41 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Alaris » пон сеп 18, 2006 7:43 pm

Блейд, специализациите струват 1 бонус точка всяка, а ако умението е кастово или предпочитано - 2специализации за 1 точка... По 2 ли си хабил че да извадиш 3?
BANG....You dead!! Изображение
No Guts, No Glory
Изображение

Потребителски аватар
Alaris
Мнения: 309
Регистриран: пон дек 29, 2003 10:41 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Alaris » пон сеп 18, 2006 9:49 pm

Име: Лен Олан
Каста: Нощ
Анима: Сребърни пламъци обхващащи цялото тяло
Способности от кастата: Прикриване на анима-та при канализиране на есенция и свръхестествен стелт
Мотивация: Самодоказване и признание сред Възвисените чрез дела защитаващи правдата и доброто
Вторични мотиватори: Смърт за всички възвисени на бездната; Смърт за немъртвите твари от физичен тип(зомбита, скелети каквото се намери); Наказание за тези подтискащи невинните(и съответно свобода и щастие за тях); Знание за Първата Ера и ако може - още артефакти


Атрибути:

Физически - първични
  • Сила: 4
    Бързина: 5
    Издържливост: 2
Социални - третични
  • Чар: 3
    Манипулативност: 2
    Външен вид: 2
Ментални - вторични
  • Сетива: 3
    Интелект: 3
    Изобретателност: 3

Умения
Каста на Зората
Бойни изкуства(предпочитано): 5
- Невъоръжен бой
- Много опоненти
Въоръжен бой(предпочитано): 3

Каста на Зенита
Устойчивост(предпочитано): 4
Присъствие(предпочитано): 2
Интегритет: 1

Каста на Здрача
Познание: 1
Окултно познание: 1
Разследване: 1

Каста на Нощта
Атлетика: 4
Отбягване: 5
- Невъоръжен
- Срещу много опоненти
Стелт: 2
Наблюдение: 3
Кражба: 1

Каста на Затъмнението
Езда(предпочитано): 1

Предимства

Минало
  • Ресурси: 2т
    Артефакт(Дискретна броня): 2т - 5l/5b soak 2L/2B hardness представлява гривни на ръцете и краката, които светят при успешна атака - 4точки есенция на атака, не намалява мобилността, рефлексивно активиране
    Артефакт(Hearthstone bracers): 2т - +3зара отбягване +2 зара щета, рефлексивно активиране
    Убежище: 1т - земен камък първо ниво - +3 зара медицина когато е в медальон

Добродетели
  • Състрадание: 3 (Проклятие: Жертвоготовна състрадателност)
    Убеждение: 2
    Въздържаност: 2
    Храброст: 2
Воля
5
Есенция
3
Лична: 14
Периферна: 35

Техники
+ Техника на железните юмруци(цена 1е, +1 атака +2 щета(смъртоносна), отбиване на оръжия с ръце до следващия ход)
+ Юмруци като чукове(цена 3е, удвоява първоначалната щета)
+ Техника на свития дракон(цена 3е, щетите от стискане са смъртоносни, +Есенция зарове при задържане и налагане на хват и при щетите от стискане)
+ Форма на Слънчевия герой(цена 6е, удвоява атаката, отбиване на оръжия и отдалечени атаки,
+ Техника на чука върху желязото(цена 3е + 1воля, Есенция+1 пълни действия-атаки срещу един противник без наказания освен от атаката)
+ Сянка върху вода(цена 1е, маха всички наказания към отбягване)
+ Седемте сянки(цена 3е, отбягва дадена атака, дори да е неотбегваема) - Несъвършенството на Храбростта
+ Рефлексно отбягване(цена 1е, изненадващите атаки не са изненадващи)
+ Стойка на грациозия жерав(цена 3е, успех на проверки за баланс, позволява да балансира върху човешки косъм)
+ Стил на паяка(цена 4е, позволява да се тича по всяка повърхност била тя отвесна или надвесена, за една сцена)

Притежания:
Кон средна работа муниция дисаги + храна за 2-3дни
Тояга
Нож(тип за хляб и месо)
Огниво
Завивка
Пътни дажби 4 дни
Намотка въже 30м
Мех 4 литра вода и още толкова вино


Външен Вид:

Лен е висок около 1,80 с изключително мощно тяло. Мускулите макар и не перфектно орелефени си личи че са огромни, а в комбинация с широкия гръб и масивни ръце пращат недвусмислено съобщение на тези понечили да се изпречат на пътя му. Косата му е до голяма степен хаотична с дължина малко под педя - права, гъста и с много тънки косми, а за лицево окосмение не може да се говори изобщо. Очите му са ясно сини с добре изразен златен ореол около зеницата. Предпочита свободно и удобно облекло, което да не се набива в очи. Обикновено това са или елеци, свободни ленени панталони и твърди кожени ботуши или дълги ризи със широки ръкави, които да прикриват древните гривни и браслети обхванали тъмната му кожа.

Характер:

Нагледал се през годините и особено в последната на доста несправедливост, страдания на невинни и смърт, Лен често е умислен, сериозен и мълчалив. Тези му настроения контрастират с иначе оптимистичната му и позитивна натура. А тези две контрастират с необичайната дори за Възвисен от кастата на зората ярост в бой. Отдушник за отвращението си от несправедливостта по света намира в чисто физическата разправа. Не един робовладелец е намерил кончината си от ръцете на Лен и не един безправен го благославя за новото начало което му е дал чрез свобода и пари. Боят за него е неизбежен и дори нужен за избавянето на света от несправедливост, като от възвисяването си, дори е започнал да гледа по-доблестно на него и да избягва подмолни методи на действие. Съответно смъртта за него не е нещо ново и шокиращо, още повече при положение че смъртта от неговите ръце почти не поражда картини, които да стряскат или отвращават. За сметка на това смъртта на невинен или още повече на жена или дете могат да накарат кръвта му да закипи и съответно да обрекат убиеца на болезнена смърт. В обществото се справя относително зле. Още преди възвисяването си е бил леко аутсайдер и неспособен да завързва лесно приятелства, а след него контактите си е свел почти изцяло до противоположния пол и то с доста несигурен успех. Към момента не е в трайни отношения с почти никой. Изключения са бегли познанства с разбрани ханджии(и дъщерята на единия) от Нексус, Натир и някои градове в Шая. Където се е задържал за по-дълго.

История:
Лен е роден в един от многото търговски центрове по горното поречие на Жълтата река. От малък заедно със семейството си кръстосва по реката, а около 10тата му годишнина се установяват в Натир и се захващат с управление на търговия, прекупвачество и складови услуги. Занимание което успешно ги изхранва, пък макар и на цената на неспирни усилия. Точно там 5-6 години по-късно в него се заражда все така силния импулс да се бори за справедливостта и да се съревновава с възвисени. Там става свидетел на едноличния съд и публична екзекуция на семейството на един от добрите си приятели от страна на земен възвисен. Тогава не разбира много различията при възвисените, но разбира че това е възвисен, и че той трябва да е по-добър от тях, за да може да защитава справедливостта. Заедно с другаря си се отдават на тренировки и постепенно той се отдалечава от родителите си, като двамата се прехранват с публични боеве или инсценирани такива в комбинация с малко бързина на ръката. След неуспешен опит за покушение на земен възвисен оцелява само Лен при това му се налага да напусне града. Следва кратко скитане из Стоте кралства, Шая и из по-малко населените земи на изток, като се прехранва основно с дребни кражби или бойни турнири, а дори веднъж успява да освободи малка слабоохранявана бригада военопленници и се изхранва с парите от притежанията на пазачите. Някъде по това време и за пръв път се среща с Октавиан, като спасява живота му..... още утре.
BANG....You dead!! Изображение
No Guts, No Glory
Изображение

Отговори

Върни се в “Късна Зора”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост