Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Попов] А, вие ли сте новият следовател? 16/12/05

Форумна игра по World of Darkness
Заключена
Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

[Попов] А, вие ли сте новият следовател? 16/12/05

Мнение от Zamoth » вт яну 31, 2006 7:00 pm

Кабинетът на инспектор Попов

4:50

Денят определено не е от най-интересните или приятни. Да оставим настрана гадното време, днес нищо не се случи. Както и в последните няколко дена от новата работа на господин Попов... или по-добре инспектор Попов. Явно серийните убийства и интересните случаи не са чести в този град. Е поне кабинетът ,който получи не е лош за "новак". Попов беше застанал до прозореца. когато на вратата се почука.

В кабинета влезна висок мъж облечен в дълго палто, вероятно инспектор. Изглеждаше малко изненадан да намери някой в този кабинет.

-А, вие ли сте новият следовател? Аз се казвам Мариян Кирков и съм ви колега.

Мариян огледа офисa и въздъхна.
Последна промяна от Zamoth на нед фев 05, 2006 4:00 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » ср фев 01, 2006 9:36 am

При звука на отварянето на вратата Петър се обърна с надежда. Най-накрая нещо да се случи! Никога не си бе представял, че полицейската работа може да бъде толкова скучна. Е, може би е нормално преди Коледа да намалеят тежките престъпления, а и би трябвало да е радостен, че няма работа, но скуката... Последната мисъл премина през главата му за кой ли път днес, но всичко това се случи само за част от секундата. Той се приближи с отривиста крачка към мъжът.

-Да, аз съм. Петър Попов, приятно ми е.- Младежът се усмихна и стисна ръката на колегата си, докато го оглеждаше с леко любопитство.- Влезте, влезте.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 01, 2006 12:00 pm

-Радвам се да се запознаеме. Последно време няма много работа за нашият отдел.
С лека усмивка каза Кирков.

-Преди доста време бях в този кабинет.
Каза детективът като оглеждаше бавно кабинета.

Лицето му придоби мрачно и тъжно изражение. Като че ли стари и потулени спомени отново придобиваха цветове в мислите му. Макар и да се опитваше да прикрие тези чуства. След няколко секунди в блуждаене из мислите си Кирков отново обърна вниманието си към "новият".

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » ср фев 01, 2006 2:36 pm

- Предполагам, че единствените хора, които до някаква степен съжаляват за липсата ни на работа, сме ние и репортерите търсещи евтини сензации. И все пак наистина не си представях, че работата ми тук може да бъде толкова спокойна и... безинтересна. Но пък какво ли приказвам, аз съм тук едва от вторник.- Петър забеляза, че кабинетът очевидно събужда доста силни чувства и спомени у човека, затова следващите му думи бяха добре премерени.- Отдавна свърших задълженията си, а има повече от час до края на работното време, и ми се иска да поговорим, ако имате желание. Ще ми се да разкажете нещо за работата. Например за времето, когато сте работили в този кабинет, или дали винаги е толкова спокойно покрай Коледа.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 01, 2006 9:18 pm

-Всъщност никога не съм работил тук. Един колега... бивш колега изкарваше хляба си зад това бюро. - каза инспекторът с движение на ръката подчертаваики бивш.

-Това беше кабинетът на детектив Колев. Мой личен приятел... за съжаление той вече не е сред живите. - наведе леко глава инспекторът в памет на загиналия колега. Отново спомени нахлуха в съзнанието му и лицето му отново придоби мрачен отенък. След няколко секунди мълчание, които изглеждаха като минути и за двамата полицаий, Мариян отново се фокусира върху разговора.

-Та... това за коледа. - започна с леко пресвити очи, опитвайки се да прекрие чуствата и мислите, които го застигаха в този кабинет. -Според мен е като затишие преди буря... за добро или за зло.
- добави като леко поклащаше глава.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » пет фев 03, 2006 4:06 pm

След споменаването на починалия Петър остана мълчалив. Беше участвал в достатъчно такива ситуации, за да знае, че е по-добре да не казва нищо и да остави събеседника да продължи разговора, когато той реши, отколкото да изказва неискрени съболезнования за непознатия. Няколкото секунди мълчание му дадоха време да поразмишлява върху ситуацията. Изглежда трагедията бе станала съвсем наскоро, вероятно преди не повече от месец, защото Кирков все още изглеждаше много опечален, а и влизаше в кабинета като че очакваше в него отново да види близкия си приятел. У Петър се зароди любопитсво относно предишния собственик на кабинета му. Какъв човек е бил? На същата длъжност ли е бил? Как е починал? Изглежда сега не беше момента да разпитва, но той реши още утре да се разрови за нещо повече- да провери документацията или да говори с някой друг колега. Все пак трябваше да си намери нещо за вършене или еднообразието щеше да го довърши.

При следващите думи на следовател Кирков Петър бързо се откъсна от мислите си и вдигна поглед:
- Е, дано да се случи все нещо. Осъзнавам, че е малко детинско, но нямам търпение да се захвана с първия си случай. Между другото си направих чай малко преди да дойдете. Искате ли една чаша?

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » съб фев 04, 2006 12:17 am

- Всъщност аз трябва да тръгвам. - каза инспекторът като погледна часовника си.
- Дори закаснявам. - усмихна се приятелски Мариан и се запъти към вратата.

Когато отвори вратата наполвина той се обърна към Попов питайки:

- Вие да не сте на нощна смяна?

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » съб фев 04, 2006 12:40 pm

- А, не, не съм.- Петър погледна през прозореца и видя, че колите на повечето колеги са изчезнали. Явно участъкът беше почти празен.- Сигурно ще си тръгна след петнайсет- двайсет минути, просто не бързам за никъде. Утре наминете да си поговорим отново ако имате време. Лека вечер.

След като Мариян напусна кабинета, Петър седна зад бюрото и започна нервно да си играе с един молив.
- Скукааа, скукааа.-въздъхна той няколко минути по-късно- Я, да се обадя на Гошо. Сигурно не е твърде късно да се организираме да отидем някъде довечера.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » съб фев 04, 2006 3:09 pm

5:20

Трети опит да се свърже с неговия приятел... свободно. "Каде ли се е дянал тоз човек..." помисли си Попов. "Ех... днес е определено е най-скучния ми ден тук. " Вън вече беше настъпил мракът. Коли пред РДВР-то почти не бяха останали. "Е, май е време да се прибирам... явно нищо няма да стане днес. " Петър отиде до закачалката и започна да облича шлифера си когато телефона на бюрото му зазвъня живо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » нед фев 05, 2006 12:13 am

- Сега пък кой звъни?- каза Петър леко раздразнено. Тъкмо си мислеше, че най-накрая ще се измъкне от сивия офис и ще може да подиша чист въздух. Наистина обичаше да се разхожда по улиците вечер, дори в този студ. Той тръсна глава, с две широки крачки стигна бюрото и вдигна слушалката.- Следовател Попов, Второ РПУ, как мога да ви помогна?

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » нед фев 05, 2006 4:10 pm

- Било е извършено убийство преди около 20 минути в галерия "Корона" в стария град. Моля елате възможно най-бързо. Съжалявам че няма да можете да си починете,но в момента нямаме следователи на смяна. - гласът на полицая звучеше монотоно. Явно този човек беше на служба от много време и едно убийство в повече не променяше денят му. След това полицаят даде точен адрес и затвори.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » нед фев 05, 2006 4:40 pm

След като полицаят затвори, Петър бавно постави слушалката обратно. Обаждането го беше хванало напълно неподготвен. Той стоя почти цяла минута напълно неподвижен, докато се опитваше да подреди хаотично прескачащите в главата му мисли. "Ето де, желанието ми се изпълни, имам задача. Някой е умрял и аз имам задача. Доволен ли съм?", "Аз? Сам ли? Няма ли поне първия път да има някой опитен с мен?", "Най-накрая нещо се случва!" и дори абсурдното "Е, очевидно този петък няма да се видя с Гошо." заедно с много други идеи прескачаха за части от секундата през главата му и изчезваха дори преди да се оформят като истински мисли. Петър се концентрира и прочисти съзнанието си.

- Така, работа. Сега имам работа.- Той се обърна към изхода, тръгна с широка крачка и пътьом грабна палтото от закачалката. Нямаше смисъл да мисли за случая преди да стигне до галерията и, след като първоначалния прилив на емоции отмина, той беше спокоен.

Старият град бе съвсем наблизо и след по-малко от десет минути студените, изпълнени с весели хора насочващи се към заведенията улици бяха останали зад него и той стоеше пред галерията. Вдиша голяма глътка студен въздух и прошепна:

- Here I go.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пон фев 06, 2006 12:09 am


Заключена

Върни се в “Между Изоставените и Чистите”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост