Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Боев] Нещо не е наред... 16/12/05

Форумна игра по World of Darkness
Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 15, 2006 12:20 pm

През входната врата влязоха бавно две жени. Дългокоса руса жена облечена изцяло в черни кожени дрехи напомнящо готическо облекло. Боев беше виждал тези фетишески ненормалници по улиците късно вечер. Дори му се беше наложило да се занимава с такива отрепки, когато още работеше за държавата. Другат жена беше облечена доста по-нормално, в контраст. Дори имаше нотка на строгост и офицялност в костюма с поличка, който тя носеше. Косата й беше хваната отзад с шнола придаващ й строгия бизнес вид. Жените пронизваха с поглед новия другар на Емил. Бизнес дамата носеше странен предмет в ръката си. Приличаше на онези малки азиятски статуий, а може би беше някакъв странен религиозен символ. Нямаше голямо значени и в двата случая. Боев се почуства за момент сигорен. Пистолет и доста масивен мъж срещу две невъоражени жени. Застрахователят прецени че ако жените го нападнат той ще има достатачно време да се прецели. Те бяха на повече от 20 метра от Боев.

- Втори път те хващаме да преследваш новопревърнали се. Всички нови трябва да минат през нас. - каза сигорно и решително бизнес дамата.

- Хмм... този също трябва да мине през нас. - заяви жената като се обърна към Емил.

Погледат й пронизваше, мачкаше, смръзи кръвта на Боев. Той се почуства слаб, усещаше голямата сила и авторитет в тази жена. Проблема беше че не можеше да разбере причината за това негово усещане.

- Този също НЕ принъдлежи на Смъртта, макар и да не преследвах него... нека започнем! - гневно отвърна мъжът.

"Нека започнем?" Започнем какво?" помисли си Боев, но нямаше много време да продължи мислите си, защото невероятно силният рев на другарят му го стресна. Той приклекна, свивайки се напред. Тялото му започна да се уголемява като разкъсваше дрехите му. Емил не можеше да помръдне нито да мисли. Невероятен ужас изпълни съзнанието му от гледката. Боев не успя да чуе нечленоразделните викове на жената с костям. Тогава болката се появи. Емил загуби съзнание от острата болка пронизваща тялото му.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 15, 2006 12:51 pm

Болката беше безкрайна и ужасяваща. Променяща се, усливаща се и пронизваща. Боев с мъка успя да отвори очите си. Не знаеше каде се намира, знаеше че лежеше по гръб и подът беше студен. Чустваше се пребит, не знаеше колко зле е всъщност. Усещаше само болката. Не успя да фокосира нищо. Погледът му беше размит. Само светлината от премигваща неонова лампа можеше да долови с очите си. Беше тихо, само цъкането от премигващата лампа се чуваше. Миризмата на страх и гняв беше просмукана във въздуха. Болката му пречеше да се опитва да прецени какво беше станало... или какво става. Каде се намира или каквото е. Тя запълваше мислите му напълно.
Не беше сигорен колко време лежеше на пода. Може би 20 минути, може би 2 часа. Времето не течеше според нормите си. След няколко не успешни опита Боев с последни сили успя да се изправи и да се огледа. Намираше се в обществена тоалетна на някакво заведение може би. Болката започна да намалява и Боев реши да стане. Опита му да стане беше неуспешен не заради болката. Чак в този момент забеляза че дрехите му бяха разпокъсани, но това не беше най-фрапиращото нещо. Дрехите му бяха напоени в кръв. Двете му ръце бяха покрити в кръв до лактите, а по тялото и краката си имаше кървави петна. Емил разгледа ръцете си от близко. По тях успя да види парчета козина, а под ноктите си имаше плът.
Бившият полицаи простена в ужас "Боже мой!" Той започна да диша тежко. Болката преминаваше в ужас. "Боже мой! Какво става? Полудявам! НЕ!" В ужасът си си Емил престъпи назад и стъпи върху нещо на пода. Това което настъпи го хвърли в панически ужас. "Боже мой, Какво съм направил!" проплака в безпомоща си Емил, в конвулси той се свлече на колене и заплака.
(( Reflexive Boev rolls 3 dice to Resist Vomiting Sta+Res-2 Failure3,1,6)) Стомахът му не издържа и Боев започна да повръща.
На пода беше пистолетът, който мъжът му беше дал в локва кръв, празен... дръжката лежеше в дланатат на откъсната женска ръка.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 15, 2006 2:35 pm

Емил не знаеше колко време е минало преди да се отърси от шока, болката и конвулсиите на стомаха си, и да започне да мисли трезво. Не си спомняше какво се е случило след книжарницата и как се е озовал тук, но нямаше и значение. Трябваше да действа, и да действа бързо.

Методичността му не му изневери и в тези ужасяващи обстоятелства. Изправи се и заключи вратата на тоалетната преди да го е изненадал някой. После подреди мислите си и си направи план за действие. Първо щеше да изчисти доколкото може кръвта от себе си и от помещението, дори ако за целта трябваше да използва всичката налична тоалетна хартия, кърпи за сушене или дори останалите от дрехите си парцали. Пистолета реши да прибере - пълнители щеше да си намери, а оръжието можеше да му потрябва по-нататък. Най-малкото може да издири собственика му. Намисли да увие женския крайник в хартия, отдалеч щеше да изглежда сякаш е купил някаква мръвка, и да се отърве от него в някой контейнер за боклук когато никой не го наблюдава. Най-важно беше да разбере къде се намира и да си намери, ако трябва дори открадне, някакви дрехи, за предпочитане голяма връхна дреха, която да го покрие целия - нямаше да предизвика подозрение при температурите вън. После трябваше да се върне до книжарницата и да провери какво е станало там - има ли полицейска лента като място на престъпление, идвала ли е въобще полиция и прочие. Чак след това вече можеше да се прибере вкъщи, където щеше да звънне в управлението, надявайки се да попадне на някой от познатите си диспечери, и да разпита дали са чули за някакъв странен случай в книжарницата срещу новия супермаркет до Халите.

След като провери дали не забравя нещо и реши, че засега това са задачите от първостепенно значение, Емил пристъпи към изпълнение на първата част от плана. Бяха минали не повече от 60 секунди от заключването на вратата...

// Преди да започне да върши каквото и да е, Емил проверява три неща:
// 1. преглежда се доколкото може за нещо счупено или някакви рани, за да разбере откъде е идвала болката допреди малко
// 2. проверява наоколо за най-важните си лични вещи, това са: часовникът му, мобилният телефон, портфейлът с парите и документите му, връзката ключове, брачната халка
// 3. проверява крайника на пода - дали е отрязан или по-скоро откъснат и въобще всичко, което може да извлече като информация

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » чет фев 16, 2006 4:27 pm

Въпреки невероятната болка, която изпитваше преди сега единствената по-сериозна болка беше тази от две разкъсвания или ухапвания, не можеше да прецени точно от какво са пречинени. Едното беше на десния му крак под коляното, а другото на лявата му ръка близо до китката. . След като се почисти малко Боев забеляза че раните всъщност са много дълбоки, но не изглеждат пресни. Сякаш са от няколко дена, не кървят нито са възпалени. Емил започна да разглежда дали е изгубил нещо. Първото нещо, което видя че му липсва е брачната хълка. Той се намръщи. Верният му часовник също липсваше. След кратко ровене из джубовете си откри че почти всичко му липсва освен портфейла. Добре че поне нещо не е изгубил, няма да му се налага да се пребира пеша, ако въобще можеше. Емил се преближи до откъснатия крайник с цялата си воля. Приклекна и внимателно разгледа крайника. На него нямаше пръстени или каквито и да е било знаци. Самата ръка беше откусната близо до китката. Явно не отрязана, защото се виждаще счупването на коста. Стомахът на Емил отново се разбонтува от неприятната гледка и той стана и се отдаличи от женският крайник. След като се успокои се върна за да разгледа отново пистолета. Явно жената е държала пистолета, когато това... се беше случило. Боев внимателно взе пистолета и го изми на мивката. За съжаление нямаше тоалетна хъртия или нещо в което да увие крайника. Самата тоалетна изглеждаше ужасно мръсна. Емил не беше сигорен дали въбще се използва. Нямаше и прозорци, само вратата беше изход от тук.

Заключена

Върни се в “Между Изоставените и Чистите”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост