Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Боев] Нещо не е наред... 16/12/05

Форумна игра по World of Darkness
Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

[Боев] Нещо не е наред... 16/12/05

Мнение от Zamoth » пон яну 30, 2006 3:58 pm

4:37

Офисът на застрахователната фирма се изпразва с всяка минута. Сякаш всички си имат планове за вечерта... е все пак е петък. Вятърът отвън се усилва с всяка секунда, чакащ да прегърне с ледените си длани миновачите бързащи за своят дом. Облаците... по-сиви от всякога, допълват за депресиращата атмосфера на зимният петък. Може би е време да завали и съвсем да допълни неприятното усещане да си отвън... всъщност... е доста по-неприятно да знаеш че ще ти се наложи да излезеш навън отколкото да си вън в сивотата.

4:45

Телефонът на бярото на господин Боев позванява. Поредният клиент сетил се за нещо в последният момент...
Последна промяна от Zamoth на ср фев 01, 2006 11:29 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » вт яну 31, 2006 1:11 pm

4:45
Емил вдигна глава от документите на бюрото си и погледна цифровия дисплей на телефона. Номерът, който видя там, не му беше познат. Странно, по това време обикновено му звънеше само Гери, за да му напомни, че е време да се прибира или че трябва да купи нещо от зеленчуковия пазар... Огледа се и за момент се зачуди защо офисът е толкова празен, после се сети - утре, 17-ти, щеше да е коледният купон на фирмата и колегите му се бяха пръснали да купуват подаръци, естествено в последния момент. Поредното изчурукливане на телефона го изтръгна от мислите му и Емил най-после вдигна слушалката:

- Застрахователно дружество Витоша АД - каза той със спокоен и отработен тон.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » вт яну 31, 2006 5:31 pm

-Здравей,скъпи. Ще минеш ли през зеленчуковия пазар да купиш свежи плодове, защото пак са свършили.А, и ако може да минеш през новият супермаркет до халите да вземеш хляб. Вчера купих от тама и беше много вкусен.

Чуваха се женски гласове за фон. Говореха си оживено за нещо, което не можеше да се разбере по телефона но определено се забавляваха. Весел кикот подсказваше за това.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 01, 2006 9:00 am

Хм, помисли си Емил, Гери сигурно е някъде навън с колежки и се обажда от уличен телефон, затова номерът не ми е познат. Странно, обикновено в такива случаи му звънеше на мобилния телефон. Професионалното му изкривяване от дългите години като полицай задейства подсъзнателно подозрението му:

- Да, мила, ще купя ябълки от бай Георги, сещаш се колко ги харесаха децата последния път. А откъде се обаждаш, междувпрочем?

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 01, 2006 12:10 pm

-Ами... събрали сме се у една нова колежка... поканина на кафе. Мисля че ще се прибира скоро. Защо се интересуваш?
Попита заинтересувано Гери.

Рядко мъжът и се интересуваше къде прекарва свободното си време с приятелки. Сигирно има нещо в предвид. Той никога не задава въпроси за нищо.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 01, 2006 12:54 pm

- Ами за да мина да те взема с колата, като напазарувам - побърза да отклони въпроса в друга посока Емил. - Ако искаш де.

Понякога професионалните му навици от миналото наистина му изиграваха лоша шега... Дано тази мине без последствия.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 01, 2006 1:45 pm

-Няма нужда... Соня живее близко до нашият блок. Трябва да те запозная при първа възможност с нея и мъжа й. Драгомир и дъщеря й Ивана са в един клас. Утре вечерта ще имаш ли някаква работа? - попита г-жа Боева. Семейство Боеви не бяха излизали от доста време... е да времето не беше благоприятно, но това не беше причината... или поне така си мислише Гергана.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 01, 2006 1:57 pm

- Утре вечер сме на купона на фирмата, забрави ли? Другата събота пък е Бъдни вечер... Но може да се видим на 25-ти вечерта, защото 26-ти също е почивен - заключи Емил и прокле мига, в който въобще му хрумна да зададе въпрос на жена си, защото сега нямаше да може да се откачи от телефона поне 10 минути.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 01, 2006 2:18 pm

-Ох, съвсем забравих... извинявай. Еми тогава ще говоря със Соня да излеземе някаде на 25. Ще ти е удобно на 25, нали? - заключи Гери... или по-скоро нареди. Не трябва да пускаш каишите на мъжете, защото винаги успяват да измилсят някоя глупост. Въпросът е винаги да го направиш внимателно без да се усещат... или поне да нямат избор. Усмихна се вътрешно г-жа Боева.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 01, 2006 4:13 pm

- Да, да, на 25-ти вечерта е идеално - побърза да се измъкне Емил. - У нас. Кажи им да носят вино, а за мезето ще се погрижим ние.

Емил не обичаше да ходи на гости, чувстваше се най-комфортно когато е у дома и спокойно си хапва и пийва. Моят дом е моята крепост важеше в пълна степен за него.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » ср фев 01, 2006 6:13 pm

-Ма не сме излизали навън от толкова много време! Нека излезем... последните няколко пъти бяхме вкъщи. - нацупено отвърна Гери.
Защо винаги не е доволен,когато трябва да излизаме. Какво толкова намира в тоз' апартамент.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 02, 2006 8:49 am

- Добре, добре - набързо се съгласи Емил. - Ще запазя една маса в "Тони 2000" за тогава, че сигурно ще е пълно ако отидем без резервация. Освен ако нямаш друго предложение?

Емил се усмихваше. Винаги му беше забавно, когато жена му се цупеше за такива дребни неща, понякога дори леко я дразнеше нарочно. В такива мигове му се приискваше да я вдигне на рамо и да хукне по центъра, докато тя пищи и напразно се бори с него, както когато бяха млади. За нещастие докато някои неща остават непроменени с възрастта, то други сменят облика си до неузнаваемост...

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » чет фев 02, 2006 4:08 pm

Гери се почуства по-добре след бързото съгласие на мъжа си. Поне не и се наложи да го убеждава.

-Скунда само да я питам...

Заглушен кратък разговор. Няколко секунди по-късно след силно изшумуляване... явно взимане на телефона отново...

-Съгласни са!

След малка пауза Гери добави:

-Но нали не се съгласи с мен само за да ми угодиш ? Защото ако не ти се ходи навън няма да излизаме... не искам да те карам насила!

Сега само трябваше да извърти нещата, така че той да не и угажда, а да идва за удоволствие. Знаеше много добре че мъжът и не е от хората, които обичат да излизат често. А и последният път когато не го "убеди че идва с желание" той винаги и натякваше с този случай "как и угаждал винаги".

"Сега за да ми угоди ще каже, че идва защото иска..." - предсказа Гери.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 02, 2006 4:45 pm

- Всъщност се съгласих, за да приключим по-бързо този разговор - все още усмихнат отвърна Емил. - Иначе наистина предпочитам у нас, но също така ми доставя удоволствие да ти угаждам, така че съм щастлив и двата случая. Освен това харесвам скарата в "Тони 2000", пък бирата е еднаква навсякъде.

Емил наистина обожаваше, когато жена му се опитваше да го манипулира. Като бивш полицай, Гери му беше напълно прозрачна в тези случаи. Дори понякога й се връзваше, за да не я разочарова, и тя го знаеше много добре, но въпреки това не се отказваше и продължаваше да опитва. Беше толкова симпатично..

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » чет фев 02, 2006 5:30 pm

-Ух... значи отиваме в Тонито! - заяви Гери малко объркана. Номерат и не мина точно както го беше планувала, но резултата все пак беше положителен.
-И да не забравиш да минеш през новия супер маркет! - леко се скара г-жа Боева сменяйки темата рязко. Не се чустваше удобно когато загубеше диалог... трябаше да смени "фронта".

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 03, 2006 8:52 am

- Няма, няма... - едва сдържащ смеха си каза Емил. - Ябълки от бай Георги и хляб от новия супермаркет, нали така беше? Айде, сега ще те оставям да се забавляваш, а аз ще си довърша работата и след 15 минути ще се прибирам. Ще се видим вкъщи.

После внезапно се сети нещо и побърза да пита преди Гери да е затворила:
- А междувпрочем Ваня втора смяна ли е? Мога да мина да я взема от училище на път за вкъщи.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пет фев 03, 2006 1:02 pm

- Да, но тя свършва чак в 6 часа, така че имаш достатъчно време да напазаруваш. - каза Гергана.
Силен кикот се чу на фона... явно приятелките и вече не можеха без нея.
- Аз ще затварям. Обичам те! - провикна се радостно Гери.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 03, 2006 1:23 pm

- И аз теб - каза Емил и затвори.

Протегна се и погледна през прозореца. Почти се беше стъмнило, а мрачните облаци на небето не вещаеха нищо добро. По прогнозата сутрината казаха, че ги чака сняг през уикенда и Емил си отбеляза да приготви веригите за колата. След това се зае да довърши работата си, като мислено си правеше план какво ще прави нататък - първо ще мине край пазара за ябълки, после ще купи хляб и шпеков салам от супермаркета, после ще обиколи центъра, за да хареса някоя книжка за Ваня (малката много обичаше да чете), и накрая ще си прибере момиченцето от училище...

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пет фев 03, 2006 1:55 pm

5:14 Четвъртък пазара.

На пазарът имаше доста хора въпреки студа и мракът застигнал Пловдив. Хора бързаха да си накупят плодове и зеленчуци и да се преберът. Въпреки преобладаващите сиви и тъмни цветове Боев не се почуства подтиснат... може би пречината за това бяха идващите празници. Внезапен студен вятър разстърси застрахователя и му напомни, да не бъде щастлив... или поне не на студено.

Сергията на бай Георги не беше далече. Боев се насочи към нея с бърза крачка. Хората, които преминаваха покрай него явно не чустваха същото задоволство като него. Почти всички гледаха мрачно в земята, згушени в сивите си дрехи, бързащи за топлия дом.

Емил стигна до сергията доста бързо. Там в камофлажно яке и пантални се беше згушил на малко столче бай Георги. Явно и на него не му беше особено приятно. Георги беше мъж на възраст... около 55 години с посивяла коса и ръце белязани от труд. Когато забеляза Боев той се изправи енергично и го посрешна с усмивка.

- Ехеее... добър вечер Емо! - радостно подхвърли бай Георги. - Какво ще желаеш? Как е жена ти? - попита искрено.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 03, 2006 2:19 pm

Емил познаваше бай Георги от доста малък, къщите им в Храбрино бяха през един номер и Емил неведнъж беше имал вземане-даване с комшията. Винаги, когато го видеше, си припомняше за детските години в родното си село и необяснима топлина сгряваше душата му.

- Здраве желаем, бат' Жоре! - поздрави Емил с усмивка. - Гергана е добре, пита за теб. Миналата седмица като клахме прасето много си я впечатлил с дроба, който беше направил във фурната, каза, че ще ти иска рецептата. Тъй че внимавай какво ще й кажеш, щото ако умра от хранително натравяне, теб ще подведат под съдебна отговорност.

Тук вече Емил не издържа и избухна в искрен смях, после отиде до стария си приятел и силно го прегърна.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пет фев 03, 2006 9:10 pm

-Ехеее... как бе... моя дроб ще те накара пръстите да си оближеш! Ня'а се претисниаш, ще дам рецептата на жена ти. - каза старият познат на Емил като го потупваше по рамото.
- Сега кажи какво да ти сложа че да не мръзнеш в тоз кучешки студ. - добави бай Георги като се върна зад сергията.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » съб фев 04, 2006 1:25 pm

- Ябълки ще искам, ама се чудя колко да взема. Децата миналия път ги унищожиха като лами за нула време - Емил се замисли за момент. - Бе я ми претегли към 3 килограма.

После изведнъж се сети нещо:
- Бат Жоре, то вече късно бе, няма смисъл да седиш на пазара.. Дай да те водя в нас, да пием греяна ракия и да си говорите с Гергана за готвене. Кво ще кажеш, а?

Приятелите на Емил, с които му беше наистина приятно да се събира, се брояха на пръстите на едната ръка и бай Георги беше един от тях, дори децата го обичаха. Щеше много да се зарадва, ако продавачът приеме поканата му.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » съб фев 04, 2006 11:32 pm

- Ех... съжалявам Емо. Обещал съм на жената днеска да съм в нас... пералнята се развалила... иначе може да намина към вас някой път ако си свободен. - каза бай Георги като слагаше ябълките в кантара.
- Ето, много поздрави на жена ти и на децата. И всели празници! - весело каза Георги пребирайки парите, след което се згуши отново на столчето си.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 06, 2006 9:18 am

- И на теб, и също поздрави кака Надя от цялото семейство!

Емил взе торбата с плодовете и понечи да каже още нещо, но видя, че към сергията се приближи друг клиент и бай Георги стана, за да обслужи него, затова побърза да си тръгне. По пътя към колата си мислеше къде може да паркира около халите...

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пон фев 06, 2006 12:27 pm

5:30

Тъмнината поглъщаше града с всяка изминала минута. Започваше да вали сняг, малки снежинки прехвърчаха понесени от вятърът. Улицете бяха пълни с хора... центърът гъмжеше от народ. Всички обикаляха и пазаруваха за празниците. Коледната треска беше ударила хората. Боев след около 5 минути разминаване и лутане зад халите успя да паркира колата на едно празно място. "Дано само да не е голям гъч в супера. " помисли си Емил като си поправяше път през тълпата кум новият хранителен магазин.

Самият супермаркет беше доста добре направен. Е, то всичко ново трябва да е добре направено, но не винаги е така. Вътре беше чисто и подредено... страно защо нямаше чак толкова хора, дори изглеждаше празно сравнено с пълчищата на главната. Боев се запъти кум щанда с хлебни продукти...

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 09, 2006 9:24 am

Емил взе 2 хляба, после мина покрай колбасите, в последния момент се отказа от шпека и награби едно парче от любимия си луканков салам. Взе и топено сирене - някаква нова марка, която не беше чувал и реши да опита. Докато плащаше на касата се усмихваше - Гери пак щеше да разправя, че като отиде да пазарува е по-лош от жена. "Пратих те да купиш хляб, пък ти си помъкнал целия супермаркет със себе си..." Добре, че имаха вино, иначе и това щеше да вземе, и циркът щеше да е пълен.

Когато излезе на улицата Емил погледна часовника си, за да прецени ще има ли време да избере нещо на Ваня от книжарницата отсреща или ще трябва да бърза към училището й...
Последна промяна от CTAHuMuP на пон фев 13, 2006 9:29 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пет фев 10, 2006 6:13 pm

Книжарницата беше напълно празна. Само едно момиче стоеше зад касата и дъвчеше отегчено дъвка. Книжарницата беше доста голяма, имаше два големие щанда в центъра и целите стени бяха също в книги. За съжаление щанда с детски книжки беше на втроия етаж. Боев поздрави продавачката, която го поздрави с... спиране да дъвчи дъвка за няколко секунди. Емил се качи на втория етаж и отиде при лавицата с детски книжки. Последно време нямаше добре написани детски книжки, винаге се опитваше да намери "най-сериозните" книжки за дъщеря си. Последно време наблягаха на картинките вместо на текста. Не знаеше точно колко време беше разглеждал детски Боев, когато тихо ръмжене зад гърба му го прекъсна.
Емил се обърна рязко, с детската книжка в ръце. Пред него беше застанал доста голям вълк или куче, не можеше да прецени точно. Боев се стъписа и несъзнателно изпусна книжката на земята. Вълкът не ръмжеше в неговата посока. Беше застанал на стълбата и гледаше нещо долу. Нещо заплашително. Стълбището беше само на 4-5 крачки от Боев. Вълкът не даваша признаци че го беше забелязал. Голямото създание леко отстъпваше назад и преклякваше сякаш се готвеше да отскочи.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 13, 2006 9:29 am

Първата инстинктивна реакция на Емил беше да бръкне за пистолета си, но, разбира се, дните, в които носеше такъв постоянно, бяха отминали. След това започна да отстъпва бавно назад, стараейки се да не привлече вниманието на звяра към себе си, като се опитваше да изгони от главата си мислите от рода на "Какво прави вълк в книжарница!?!?" и да се концентрира върху търсенето на изход, различен от стълбите, вече окупирани от животното. Огледа се безпомощно наоколо и стигна до извода, че вероятно ще трябва да скочи, после погледна надолу, за да провери дали момичето зад касата е все още там или е успяло да избяга.

С периферното си зрение мярна нещо по посока на стълбите, което прикова вниманието му, след това погледът му се насочи към това, което гледаше и вълкът...

Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Мнение от Zamoth » пон фев 13, 2006 12:35 pm

Вълкът продължаваше тихо да ръмжи. Чак сега Боев забеляза колко е голям всъшност. Със сигорност беше тежък поне 80-100 килограма. Изключително дебелата му козина беше настръхнала. Ръмженето му се увеличаваше докато опасността се качваше по стълбите. Стъпки на мъж се чуваха, бавни и премерени, от стълбите. Емил направи бавно няколко крачки до парапета за да види кой се качваше по стълбите. Мъжът беше с дълга черна коса, черен шлифер стигаш до коженете му ботуши. В едната си ръка държеше пистолет, но не беше го насочил към вълка. Тази фигура... напомняше на някой. Стари спомени се опитваха да пробият път в съзнанието на Боев, но той беше средоточен върху ставащото в момента. Нямаше време да се връща в миналото. Мъжата продължаваше да се движи бавно нагоре кум вълка. Гиганското животно ръмжеше все по-силно докато черната фигура се преближаваше към него. Когато мъжът се преближи на около 2-3 метра от животното изведнъж то скочи право към противника си. За ужас на Боев то просто изчезна секунди преди да се стовари върху черната фигuра, която замахна в нищото. Лицето на Емил беше като замръзнало в учудване, той успя да долови прекрита псувня. Тогава мъжат рязко се обърна кум Боев и изръмжа:

- Не трябваше да си тук.

Вниманито му се отклони за скунда в която сякаш душеше или поне така му се стори на Боев... едва ли.

- Сега вече загазихме. - допълни дългокосият мъж и насочи погледа си към входа на книжарницата.

- Споняш ли се как се използва това ? - попита мъжът като отпусна пистолета само на единя си пръст и го протегна към Боев.
Последна промяна от Zamoth на вт фев 14, 2006 5:31 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 13, 2006 2:22 pm

Емил се поколеба за миг, после инстинктивно реши, че е по-добре да посрещне въоръжен каквото и да го чака оттук нататък. Мозъкът му отдавна се беше отказал да търси някакво обяснение на случващото се - още когато се увери, че не е сън, а скрити камери не виждаше. Затова се пресегна бавно и все още не много уверено, взе пистолета, извади пълнителя, за да се увери, че е пълен, после рязко го щракна на мястото му, свали предпазителя и зареди куршум в цевта.

Предполагайки, че мъжът пред него не е заплаха за момента, Емил бавно се обърна към входа на книжарницата, за да види причината, поради която непознатият смяташе, че са загазили, като по навик държеше пистолета на линията на очите си, сякаш се прицелва...

Заключена

Върни се в “Между Изоставените и Чистите”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост