Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Място за игровите пресонажи

Форумна игра по World of Darkness
Заключена
Потребителски аватар
Zamoth
Мнения: 86
Регистриран: нед юни 12, 2005 11:07 am
Местоположение: Пловдив/Благоевград
Контакти:

Място за игровите пресонажи

Мнение от Zamoth » чет яну 05, 2006 9:01 pm

Тук е мястото да публикувате инфо за героите. Колкото е по-подробно и логично толкова по-добре за мен да сглобявам пъзела в последствие. Споменете и неигрови персонажи близки до героите (роднини, близки, приятели, познати) всичко което по някаква причина би помогнало за развитие на играта.
Последна промяна от Zamoth на ср фев 01, 2006 11:31 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон яну 09, 2006 3:28 pm

Емил Драганов Боев

Роден в с. Храбрино, Пловдивско през 1963г. Баща Драган Емилиянов Боев, роден през 1944г., понастоящем пенсионер, живее в с. Храбрино. Майка Цонка Петкова Боева, по баща Стоева, родена през 1945г., понастоящем пенсионер, живее в с. Храбрино. Сестра Петя Драганова Боева, родена през 1966г., неомъжена, работи като съветник по правните въпроси в община Марица, живее в гр. Пловдив, ул. Антим I, № 3. Женен за Гергана Иванова Боева, по баща Желева, родена през 1967г., работи като счетоводител в "Чайкафарма АД". Син Драгомир Емилов Боев, роден през 1991г., понастоящем ученик. Дъщеря Ваня Емилова Боева, родена през 1996г., понастоящем ученичка. Семейство Боеви живеят в гр. Пловдив, ж-к Тракия, бл. 8А, вх. А, ет. 4.

Ако се чудите защо разказвам за себе си като в полицейски доклад, то е защото през по-голямата част от съзнателния си живот съм бил полицай - от завършването си в Симеоново през 87-ма до напускането ми преди.. известно време. Докладът се пише винаги ясно, точно и лаконично. Само фактите, без никакви спекулации. Така и ще разказвам за себе си.

В началото не беше лесно, бяхме обучавани от един режим да работим в една реалност по едни методи, а само 2 години след като започнах професионалната си реализация режимът падна, реалността се смени и нещата станаха съвсем други. Но никога не съм се оплаквал, защото работата ми харесваше. Винаги съм искал да бъда полицай. Не вярвайте, когато някой ви казва "Този е добър полицай, този е лош полицай" - няма такова нещо. Има работливи и неработливи полицаи, няма добри и лоши. Аз бях от работливите. Когато не искаш да работиш дадена професия, можеш да си намериш 101 причини, поради които не ти допада - много е натоварена, много е рискована, ниско платена е. А аз обичах работата си, никога не са ми пречели натоварването, риска, невисокото заплащане. Нямаше друго нещо, което да върша толкова добре, колкото да бъда полицай. Гери винаги ме е разбирала и ми е помагала, винаги е знаела, че аз съм това, което съм и друго не мога да бъда.

Но се наложи. Не искам, а и не мога да навлизам в подробности около обстоятелствата, покрай които напуснах службата, защото някои от тях са засекретени. Стига ви да знаете, че не съм бил уволнен, не съм "лошо" ченге, не съм се карал с никой и все още съм в много добри отношения с всички колеги. Напуснах по собствено усмотрение, защото прецених, че вече не мога да върша работата си както трябва. Това е всичко, което ви трябва да знаете.

Сега работя в застрахователно дружество "Витоша АД" на 40-часова работна седмица за 2 пъти по-голяма заплата. Гери е доволна, децата са щастливи и това е всичко, което има значение за мен. Друго не ви интересува.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » пет яну 27, 2006 2:38 pm

Петър Попов

Да разкажа за себе си? Е, поне няма да говоря много, животът ми не е изпълнен с твърде много действие и интриги. Казвам се Петър Попов и съм роден на 15 януари 1982 година в Пловдив, където прекарах детството си. След като завърших английската гимназия през 2001, отидох да уча в Амърст- колеж в САЩ. Тази пролет завърших с отличен успех две специалности- съдебна психология и социо-културна антропология, но отказах всички предложения за работа, които получиш след завършването. Вместо това кандидатствах в програмата на ФБР за трениране на профайлъри, но да влезеш там е почти невъзможно за чужденец, затова не бях приет. Е, формалната причина беше, че не съм се справил достатъчно добре на физическия изпит, но в интерес на истината не бях под средното ниво на приетите. Преди около месец се върнах обратно в родния град и имам намерение да остана тук още известно време. Сега се срещам с приятели, които не съм виждал на живо от години, а утре е първият ми работен ден във Второ РПУ, където ще работя като психиатър. Може би след време ще отида отново в САЩ и ще приема някое от предложените ми преди работни места, които дават много по-добра възможност за професионална реализация, но за момента имам желание да остана известно време в родината си. На кратко това са сухите факти, които представят моят живот. Нищо твърде интересно, нали?

Единственото впечатлително нещо в кратката ми история предполагам е отказването от високоплатена, престижна и сигурна работа и последвалото завръщане в България. Не ми беше нужно да завърша психология, за да разбера, че желанието ми да стана следовател, който се занимава с най-заплетените и странни престъпления, е породено от мистериозното изчезване на брат ми преди 15 години. От определена гледна точка влиянието на тази случка може да бъде видяно във всяко важно решение от моя живот. Полицията така и не откри нищо, а самостоятелното разследване на баща ми... дори да е довело до някакви разкрития той никога не ги сподели с мен- тогава бях твърде малък, а с времето това стана тема табу в моето семейство и никога не е обсъждана. Каквото видях тогава, видях. Въпреки всичкото време, което мина, и усилията хвърлени да открия всякакви възможни обяснения, нищо не се е променило. Така и не се задоволих с „На децата им се привиждат всякакви неща. Сигурно си сънувал.”

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » вт яну 31, 2006 6:24 pm

Из доклада на ФСБ - Русия

трите имена: Владимир Алексеевич Крилов
роден: 25.12.1976, гр.Брянск, РСФСР

образование: 2001 - магистър по политология, специалност "PR", МГИМО

трудов стаж:
1995-1997 - технически секретар, "Отворено Общество" гр.Москва
1999- 2001 - PR, ЛДПР (партия на В.Жириновски)
2001-2004 - PR, партия "Единая Россия" (путенисти)

Семейно положение: неженен, няма деца, няма живи роднини (починали от естествена смърт)

Настоящо местожителство: неизвестно.

Обектът е изчезнал безследно от август 2004 година.

Приложена документация:

Няма. Това е единствен документ на разположение на руската администрация в който се упоменава лицето В.А.Крилов. При множество свидетели на неговото съществуване и публичните изяви, той фактологически не съществува и никога не е съществувал.

Издирването преустановено на 10 август 2005 година по заповед на Министъра на Вътрешните Работи

* * *

Запис в миграционна служба - Пловдив, България

име: Владимир Алексеевич Крилов
гражданство: руско, швейцарско
роден: 25.12.1976
занятие: частен предприемач
престой: временен (лична карта на временно пребиваващ чужденец)
Цел на престоя: бизнес-преговори

Гост

Мнение от Гост » нед фев 05, 2006 12:12 am

Тодор Атанасов Василев:

Роден 16 Юни 1980 година в общо взето нормално семейство в Пловдив има по-голям брат и по-малка сестра. Израства в ЖР Тракия, където завършва основното си образование (в началния курс учи руски и го владее доста добре). Показва отлични способности по математика, но не се вълнува от чистата математика, предпочита природните науки. Кандидатства и е приет в Математическата Гимназия с физика и английски (който владее отлично). Завършва с отлична диплома и следва инженерна физика в Пловдивския Университет. Завършва (отново с отличие) бакалавърската си степен (с допълнителна правоспособност за учител по физика). За магистратурата прекарва една година в Обединения Институт по Ядрени Изследвания в Дубна, Русия. В момента е нередовен докторант по физика към Пловдивския Университет и продължава да поддържа добри връзки с руските си колеги и приятели.

Отличните му компютърни умения (Често казва “Дайте ми нещо, което работи с ток, течащ по парчета силиций и аз ще намеря начин да се разбера с него и дори да го накарам да ми говори на “вие”. Е, магии не правя.”), както и няколко семейни приятелства му осигуряват работа като “системен администратор” в Пловдивското РДВР. Поддържа компютрите на полицията срещу доста прилична заплата. Работата всъщност не е много, а не е и тежка, защото съвестно си изпълнява задълженията по редовна профилактика и почти не му се случва да го викат “Щот’ тука ми изкарва нек’во съобщение на екрана и кат’ щракна на ОК и кампютера блокира нещо”. Понеже и работното време всъщност не е фиксирано, той има доста свободно време. Запълва го с много неща: със спортуване – навремето дори е тренирал баскетбол, но сериозна контузия (вече напълно отшумяла) го отказва от по-сериозни спортни планове, което не му пречи да обича баскетбола и футбола и редовно да играе в квартала, дори с хлапетата, които ценят откровеното му поведение (и които са една от причините да вземе допълнителния курс за учител); с бойни изкуства – негова страст са от ранна възраст, Тодор не е някакъв майстор-боец, но умее да се защити от всеки по-обикновен крадец, дори от двама-трима (за което не пречат и размерите му – ръст 189 см, тегло 90 кг). Наскоро осъществява и друга своя мечта – посредством връзките си в полицията успява да си уреди разрешително за носене на оръжие и напоследък прекарва доста време на полицейското стрелбище с личният си Аркус 98, а и с доста други модели, на разположение на полицаите. Не е някакъв супер стрелец, но не е и много зле…

Приличната заплата му позволява да живее отделно от родителите му вече повече от година и половина, а и да прави по-сериозни планове с приятелката си (с която са заедно от малко повече от две години, макар че сериозният му “интерес” към нея е от по-отдавна), която е с година и малко по-малка от него.

Нещо много важно за Тодор е рационалността. Той смята, че всяко нещо може да бъде обяснено с помощта на физиката (и другите природни науки, евентуално) и логиката. Това което все още не е обяснено, винаги го интригува и той търси рационални, научни обяснения.

ПП Допълнение - работата в полицията, макар и не пряко свързана със "същинска" полицейска дейност го е сблъсквала с някои по-"тежички" престъпления, с грозни гледки (викали са го да помага при обработването на снимки от местопрестъпления и катастрофи). Има си малко офисче в РДВР-то, но не може да се каже, че спазва строго работно време.

Заключена

Върни се в “Между Изоставените и Чистите”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост