Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

1б. Бурна Нощ (Карт Риголар и Самаил д`Армитаж)

D&D 3.5 приключение за 4-ма персонажи от 1-во ниво
Заключена
Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

1б. Бурна Нощ (Карт Риголар и Самаил д`Армитаж)

Мнение от RaynerApe » пон авг 15, 2005 10:42 pm

Признато от мнозина за един от духовните центрове на цял Фланес и последен устой на цивилизацията срещу дивия мраз на суровия Север, Архипопство Велуна се отличава от представите на тез, които поглъщат жадно историите на пътешественици или трелите на странстващия бард за заслепителната красота на мраморните пиедестали на Рао и извисяващите се кули, чиито орлов взор бди над хилядите поклонници търсещи душевен мир и познание. Теократичният ред наложен от Хазен, Канон на Велуна и висш Пастор на бог Рао, е вдлъбен в малкото оазиси на хармония и благоденствие, а между хора и елфи съществува всепризната братска дружба. Но отвъд високите стени на столичния град Митрик и града-храм Деварниш, не остава и помен от това величие. Каменисти хълмове и оредели от безразборна сеч гори се редуват едни с други, а там където земята е плодотворна или каменните недра крият ценен метал, неугледни градове и селца се борят с тежкия живот. Макар че голяма част от труда им отива за прехраната на големите градове и безчетните редици от послушници в светата църква на Рао, велунианските селяни имат малко причини да роптаят - сред страна властва справедливостта и мир, строги, но верни на хората закони гарантират равни права и възмездие за нарушителите на закона. Но в граничните региони на юг към графство Улек, конните отряди на пазителите на реда все по-рядко намират верния път. Тук земята е сурова и негостоприемна, а жителите й извличат от нея своя труден нрав и буен темперамент. ненапразно ги наричат "железни" - не само заради Железните Хълмове, спечелили наименованието си заради скритите в недрата на земята залежи, но и заради готовността им да се борят срещу несгодите. Но напоследък изкованата им храброст поддава на тревогите през зачестяващите слухове за набези на диви зверове и чудовища, нечувани по тези земи от десетилетия наред. Канонът обаче остава глух за страховете им, изправен пред далеч по належащи проблеми. Когато се изредат първите дни на Житника (период, отговарящ на края на Август), от север се надига покров от черни облаци, а сух и студен вятър ги понася по небосклона над цяла Велуна. Гръмотевичен тътен на хоризонта предхожда техния гняв, който сипе порои и ледени късове над неприбраната реколта. Единствено слуховете за огромни загуби и наводнения, опасения за предстояща гладна зима и далеч по-страховити предположения, родени в нечие бурно въображение, успяват да задминат пътя на бурите. И когато тъмносивото покривало застига и Железните Хълмове, цялата божествена ярост се изсипва в невиждан потоп, за който местните жители ще говорят години наред със страхопочитание...

***

Миг след като мълния разцепи на две тежкия черен покров на буреносните облаци, оглушителен тътен погълна окуражителните слова на Самаил и пред замъгления поглед на Карт устните на рейнджъра се движеха безмълвно. Порой се сипеше върху главите им и стичаше по телата им, под тежестта на подгизналите доспехи и багаж - двете раници сега тежаха на рамото на Самаил, за да се облекчи хода на ранения воин. Подпрян на рамото му, Карт едва пристъпваше напред, с длан поставена върху лявата страна на стомаха му. Раната, която кървеше обилно, бе получил само час-два по-рано, когато двамата се бяха натъкнали на малък отряд мечорози по пътя си към град Салдерн на границата между централна Велуна и южните Железни Хълмове. Стиснал зъби от болка, Карт обвиняваше себе си в блуждаещите си мисли, едва издържащи на болката. Когато двамата със Самаил бяха срещнали мечорог да обикаля сам из хълмистите земи, не бяха очаквали че дружина от още петима е само на два хълма разстояние. Набързо скалъпената засада от страна на Карт и внезапно нападение с викове бе само привлякло вниманието на останалите и няколко минути по-късно Самаил бе издърпал ранения си другар изпод чудовищната паст на противника. Ако не се бе отворили небесата и изляли своя порой, бягството им щеше да бъде невъзможно. Мечорозите ненавиждаха водата - бе странно, че въобще бяха излезли навън пред наближаващата заплаха. Когато земята потъмня от стичащата се вода, те нададоха диви ревове от недоволство и преследването на самаил и Карт бе забавено от междуособеници в редиците им. Минути по-късно мълниите зачестиха, а дъжда се усили понесен от появилия се отникъде силен вятър. Самаил усети как един-два ледени къса го шибнаха по главата и гърба. Железните Хълмове не предлагаха защита срещу гнева на боговете, но в далечината на изток мълниите очертаха силуета на самотна сграда на върха на масивен хълм.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » вт авг 16, 2005 2:24 pm

При удара на ледените късове Самаил изруга. Деня започна неприятно, след необмислената засада на Крат и заплашваше да свърши фатално, ако не успееше да намери прикритие от градушката която се заформяше.

Самаил не обичаше хълмистите райони и обширните полета, където няма къде да намериш подслон, нито да се скриеш при опасност. Наоколо нямаше подходящо място да се подслонят и да изчакат бурята и опасността от мечорозите да отмине. Оставаше единствено най-неприятната възможна алтернатива, която в момента се осветяваше от поредната светкавица: сградата на далечния хълм.

Самаил поспря за малко, колкото да затегне раниците и да намести Карт по удобно на рамото си, след което забърза ход за да може да стигнат възможно най-бързо до подслона.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » вт авг 16, 2005 10:04 pm

Сграда , покрив , подслон , място за лежене - това беше може би първото нещо от много време насам което зарадва за миг Карт . Най-сетне можеше да седне ,да се позакърпи до колкото е възможно и евентуално да позаспи. Беше изгубил доста кръв което го превърна в бяло като платно същество . Добре че Самаил не беше някой ,който да го зареже като по този начин увеличи шансовете си за избавление , наистина добре. През всичкото време докато бягаха Карт се беше съсредоточил само в едно нещо - единия крак пред другия и обратното . Дори не беше се замислял от къде на къде толкова много мечорози ще ги изненадат . Реката ги спаси , трудно помнише и как я премина.
В момента не го интересуваше че ще са на лесно откриваемо място , той искаше почивка , искаше сън .
Самаил му прошепна че поне могат да бранят лесно мястото защото изглежда е доста на стръмно разположено. Още малко , мислише си Карт ... ляв крак, десен крак , ляв крак, десен крак....

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт авг 16, 2005 10:18 pm

С тежестта на Карт върху рамото на рейджъра, всяка стъпка напред е изпитание. Ботушите газят дълбоко в калта и вадите, стичащи се по хълмовете и правеха изкачването им особено мъчително. Двамата бавно напредват, преодоляването на всеки хълм отнема сякаш цяла вечност. За миг дъжда се усилва съвсем и играта на капките върху подгизналите доспехи се превръща в истински водопад, обливайки телата им със студени вълни. Макар и незабележимо, силуетът на разрушената кула на върха на масивния отдалечен хълм се уголемява пред очите им и всяка следваща мълния я разкрива все по-зловеща от преди.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » вт авг 16, 2005 11:55 pm

Вече и това действие се струваше невъзможно на Карт. Толкова силно заваля, че краката му започнаха да се хлъзгат в калта. Той вдигна глава и с размътен поглед се взря напред към кулата. Нова светкавица разкри за малко гледката пред него. Карт потръпна , беше си доста зловещо, имаше нещо плашещо в нея.Самотно извисяваща се насред огромната празнота, за сега тя беше най-съкровенната му мечта.
Ако ще и пещера на мечка да е, поне ще е сухо, помисли си той и вложи нови усилия в крачките си.

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » ср авг 17, 2005 10:14 am

"Малко остава", помисли си Самаил и напрегна последни сили за да завлече Карт до подножието на кулата, където се надяваше да има нодобие на козирка или ниша, където да остави ранение за да има възможност да огреда кулата.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет авг 18, 2005 12:04 am

Последните минути, необходими за преодоляването на още няколко стръмни хълма, по които се спускаха ручеи с мътна вода, се проточиха в часове, или поне така се сториха на Самаил. Умората си казваше своето и тежкото тяло на неговия другар, който едва следваше неговите стъпки, натежа като олово. Кулата, предлагаща спасение от бурята, вече не изглеждаше като далечна химера, изгубена из водопада от водна стихия. Хълмът, върху който не построен бе огромен, може би с размер от двеста или дори метра радиус. Бе доста висок, със стръмни отначало страни които не предлагаха никакви удобства за изкачване - на пръв поглед Самаил не забеляза никакви каменни издатини, нито разстителност за която да се захване. Изкачването му щеше да се окаже трудно изпитание. Нещо друго обаче, което привлече вниманието на Самаил, не бе толкова кулата и хълма, а всичко останало. Невидим в мрака и под дълбокия пласт кал, но лесно осезаеми под дебелите подметки на ботушите, Самаил може да усети нанос от разбита скала, разположен около основата на хълма. Отпадъчен материал, която миньори често използват, за да покрият с тях пътищата около мините.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » чет авг 18, 2005 9:34 am

Карт, надигна поглед от краката си и погледна Самаил, който се взираше напред със мрачен поглед.
-Какво има приятелю, какво видя? Да не би да има нещо или някой горе? Защо се замисли така изведнъж?

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет авг 19, 2005 9:52 am

[OOC]: Очаквам включване от Conan за да продължим играта според синхрона на трите групи.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пет авг 19, 2005 10:08 am

Самаил се поспря за миг и се опита да надвика бурята:
-Мисля че неприятностите ни никак не са свършили! Няма начин да изкачим стръмните скатове на този хълм в този дъжд... но чувствам че съвсем скоро ще намерим подслон. Ще трябва да те оставя за миг и да огледам околността.

След което Самаил започна да оглежда основата на хълма за подходящо място където да остави Карт, докато той самия обходи хълма и открие накъде води този изкуствен път.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет авг 19, 2005 6:17 pm

Страните на хълма ненапразно изглеждаха тъй стръмни отдалече. Бяха издялани от нечия ръка почти вертикално, с високична около метър и половина, над който се привеждаха трънливи храстове и къса трева, а водата се сипеше на ручеи и събираше в тинята в краката на двамата. На няколко места хълмът предлагаше малки заслони, които не можеда ха скрият човек от дъжда, но пазеха от силния вятър, който изсипа още една кратка, но болезнена вълна от градушка. На около стотина метра в ляво страната на хълма хлътваше навътре. Каменни врати някога са пазели това място - мина или хранилище, трудно може да се каже отвън - но сега са издърпани встрани и облегнати накриво, разкриващи лепкав мрак навътре.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » съб авг 20, 2005 12:26 am

Карт лежеше обегнат. Дъжда се изсипваше безмилостно върху него, но поне ледения вятър не можеше да го достигне тук, където Самаил го остави докато поразгледа за удобен път към кулата.
Егати, помисли си той, цяла крепост е това. Дано да се върне по-ано, надяваше се Карт като за всеки случай изкара меча и го положи в краката си, след което вдигна лице нагоре за да може ледения дъжд да го избави от съня който умората налагаше върху него.

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб авг 20, 2005 10:22 am

Самаил се намираше в най-омразните ситуации, където човек знае че това което трябва да направи е грешния изоб, но за съжаление няма друг изход.

А странният изкуствен хълм, който явно крие под себе си неизследвани и кой знае къде водещи галерии не беше най-разумното нещо, имайки предвид, че току що се бяха измъкнали от една опасност и Карт умираше.

Въпреки всичко трябваше да се подслонят за през нощта. Не само заради опасността от усилващата се градушка, ами и от факта, че ако дъждът спре, следите им няма да се заличават толкова лесно от поройната вода. Мечорозите щяха бързо да ги настигнат, ако не се бяха отказали.

Самаил се върна при Карт и бързо му помогна да се изправи.
- Има само един изход за нас тази вечер. Незнам какви опасноти се крият в този изкуствен хълм, но ако боговете са склонни а и с малко късмет ще видим утрешния ден.

След което изчака приятеля си да се приготви и тръгна към зиналият отвор в подножието.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед авг 21, 2005 12:43 am

Разстоянието до входа, водещ към недрата на хълма не бе голямо, но на рамото си Самаил носеше цялата тежст на Карт, чиито крака се подгъваха от изтощение и слабост от изгубена кръв. И точно когато входа се появи иззад вертикалните изсечени стени и Карт броеше последните крачки, пред тях изникна сякаш от изневиделица мрачен силует на закачулен мъж, слаб и висок, с малка торба багаж през рамо и лък и колчан стрели през другото. Спускащия се над пустощта мрак и водата, стичаща се обилно по лицеот на рейнджъра не му позволиха да различи каквото и да е било друго от външността на неочаквания странник.

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » нед авг 21, 2005 12:20 pm

Еролес свали качулката от лицето си и огледа внимателно 2мата странника. Постави ръцете си така, че да се вижда какво прави с тях, в знак на това че идва с мир, и поздрави двамата пътника: "Здравейте! Бих искал да ви кажа 'Добра среща', но за съжаление не е такава." В този момент Еролес забеляза раните на единия от двамата мъже и възкликна спонтанно: "Но вие имате ранен?! Нека ви помогна!"
Запътва се към ранения странник, с намерението да помогне.
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » нед авг 21, 2005 12:38 pm

Карт погледна новодошлия подозрително, видя че няма лоши намерения за момента и кимна.
-Аз съм Карт Риголар , това е моя приятел Самаил,имахме малко проблеми и ако ми позволите аз ще взема третата стража.
След което с последни сили се усмихна с една от очарователните си усмивки и се свелече на земята.Още докато падаше заспа. Най-после,мислише си той, малко сън...

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед авг 21, 2005 12:59 pm

[OOC]: Искам да ви напомня, че все още сте под дъжда, не сте навлезли в коридора водещ в дълбините на хълма. Единствено Еролес се намира вътре, и тримата други персонажи не знаят това. Предполагам Еролес не би свалил току-така качулката си под дъжда освен ако не иска да разкрие лицето си независимо от водната стихия - нека играча поясни в [OOC].

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » нед авг 21, 2005 1:55 pm

Самаил махна с ръка за поздрав, след което се наведе да вдигне изпадналия в безсъзнание Карт и го повлече към вътрешността на хълма.

Елона беше склонна, че не срещнаха диво животно или друга твар. А дали този пред тях беше приятел или враг тепърва щеше да се изясни.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед авг 21, 2005 3:36 pm

Самаил не бе сторил и няколко крачки в посока на мрачния вход, водещ към вътрешността, когато мощен, глух и далечен глас изрева, понесен от ехото от дълбините на каменния хълм, за изненада не само на него, но и закачуления елф.

- Кой безспокои по това време свещенник на Бокоб, архимага на боговете?

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » нед авг 21, 2005 4:57 pm

[OOC] Да, именно това е идеята - да се покаже че е приятелски настроен, показвайки лицето си независимо от условията [/OCC]

Еролес се сепна при звука от внезапния глас. Погледно недоумяващо в тъмата, и след това загледа с въпросителен поглед новите си спътници, сякаш искаше да каже "И вие ли чухте това, или беше само моето въображение?"
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » нед авг 21, 2005 9:24 pm

Внезапно появяващи се гръмки гласове винаги стряскаха хората. Но случката не беше нещо ново за Самаил.

Малки изоставени параклиси, малки гробници, руини и други изоставени постройки, кои навътре в гората, кои в планините, превърнати в полудели и не чак толкова полудели свещеници на богове гонейки нечисти цели, бе виждал и преди. А още повече бе слушал от елфите и чел от техните библиотеки.

Знаеше че колкото и безобиден може да е едно такова място, толкова и коварно можеше да се окаже. Той можеби щеше да оцелее, но се съмняваше за Карт. А този който махаше и се пулеше пред тях явно бе в същото положение като тях, криещ се от дъжда.

-Няма да те посрещна с добра стига, нито ще те питам кой си, защото явно имаме по-големи проблеми от това. Казват ми Самаил и това е всичко което ти трябва да знаеш за момента. Другото, ако видим утрото. Сега да видим какво ни очаква...

И заедно с Карт под рамо влезе на сухото...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон авг 22, 2005 10:36 am

Самаил и отпуснатия на рамото му Карт навлязоха в мрачен тунел, около десет метра дълъг, чийто таван бе покрит с паяжини, които се заплитаха в косите им. Ботушите им отначало нагазиха в дълбока вада вода, която се бе събрала на входа в вдлъбнатините, където бяха се намирали преди това каменните врати, но после продължиха по едва забележим обратен наклон, който поддържаше вътрешността на хълма далеч от дъжда. В края на тунела Самаил забеляза трептящи проблясъци от малък огън и когато наближи, до него различи човешки силует.

[ООС]: Самаил и Карт преминават към темата "2. Заслон".

Заключена

Върни се в “Бурна Нощ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост