Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Правопис и Пунктуация

Форум, предназначен за всякакви свързани и несвързани с ролевите игри теми - можете да обсъждате всичко в рамките на правилата на форума.
ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Правопис и Пунктуация

Мнение от ChoChan » ср сеп 16, 2009 8:49 pm

Взех да си набирам материалите, по които учих едно време и реших да пускам темите тук, ако на хората им е интересно да си разяснят някои неща. Дайте едно стики :Р

1. Членуване на съществителни имена от мъжки род.
2. Употреба на падежи. Бройна форма.
3. Правопис на буква „Я”. Правопис на буква „Й”. Правила за „й”, „ьо”. Правила за „-ов”, „-ев”, „-ин”. Редуване на „–ър”/”-ръ” и „–ъл”/”-лъ”.
4. Редуване на „-я” и „-е”.
5. Правопис на гласни. Правопис на гласна „а”. Правопис на гласна „ъ”.
6. Правопис на гласна "о". Правопис на гласна „у”. Правопис на гласна „е”. Правопис на гласна „и”
7. Правила за писане на думи, започващи с „о" и „у". Глаголи с представка „о”
8. Глаголи с представка „у”.
9. Глаголи с представка „пре”. Глаголи с представка „при”.
10. Правопис на съгласни. Уподобяване. Разподобяване.
11. Двойни съгласни. Редуване на съгласни. Редуване на гласни.
12. Морфологична употреба на малка и главна буква.
13. Слято и полуслято писане. Слято писане на съществителни. Слято писане на прилагателни.
14. Слято писане на наречия. Слято писане при отрицателна частица "не".
15. Полуслято писане. Полуслято писане на съществителни. Полуслято писане на прилагателни.
16. Полуслято писане на числителни. Полуслято писане на наречия.
17. Разделно писане.
18. Особености при слято, полуслято и разделно писане.
19. Пунктуация. Запетая.
20. Тире. Скоби. Двоеточие. Многоточие. Точка и запетая. Кавички.
21. Пряка реч. Непряка реч. Полупряка реч.

Членуване на съществителни имена от мъжки род

I. Пълен член „–ът”, „-ят”

1. С пълен член „-ът”, „-ят” се членуват съществителни имена от м.р. или техните определения, когато при проверка се заместват с местоимението „той”.

Човекът ми се видя уплашен. // Той ми се видя уплашен.
Добрият човек ми се видя уплашен. // Той ми се видя уплашен.
Боли ме кракът.


2. С пълен член „-ът”, „-ят” се членуват съшествителните имена от м.р., които стоят след форми на глагола „съм”(съм, си, е, сме, сте, са, бях, беше, ще бъде).

Той е най-умният от нас.

*Същото важи за глаголи, които са синоними на глагола „съм”.

Той се оказа човекът, когото търсехме.


II. Кратък член „-а”, „-я”

1. С кратък член „-а”, „-я” се членуват съществителни имена от м.р. , които при проверка се заместват с „него”, „го”.

Човека го няма вкъщи. // Него го няма вкъщи.


2. С кратък член „-а”, „-я” се членуват съществителни имена от м.р. след предлози.

с приятеля
от града
без смисъла
на учителя ( на добрия учител)


III. При изброяване, когато думите са отделени със запетая или са свързани със съчинителния съюз „и”, те се членуват по един и същи начин.

Получих писмо от приятеля, учителя, директора.
(от приятеля
от учителя
от директора)
Българският и френският език са трудни.
(българският език е труден.
Френският език е труден.)

IV. При обособяване, обособените съществителни имена от м.р. се членуват по същия начин, по който трубва да бъде членувано името, към което се отнасят.

Студентът, моят приятел, си взе изпита.
Видях студента, най-добрия ми приятел.
Те, попът и даскалът, са във вечен конфликт.



Тема 2: Употреба на падежи. Бройни форми. Употреба на местоимението "свой".
Последна промяна от ChoChan на съб окт 03, 2009 8:58 pm, променено общо 4 пъти.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » ср сеп 16, 2009 11:29 pm

Употреба на падежи

кой – кого – никого – някого – всекиго
кому – никому – някому

I. Падежни форми, завършващи на „–го”, се употребяват, когато:
1 местоимението замества съществително име на човек.
2 местоимението стои след предлог.

С кого отиваш на кино? С никого.

II. Падежни форми, завършващи на „–му”, се употребяват много рядко. Винаги се употребяват самостоятелно – пред тях не може да има предлог.

Той помага всекиму.

Бройна форма

I. Неодушевените съществителни имена от м.р., освен формите за ед. число (стол) и за мн. число (столове), имат и бройна форма с окончяния "–а", "-я". Бройната форма се употребява след числителни имена (1, 2, 3 и т.н.) и думите колко, толкова, няколко.

2, 3, 25 / града, стола, романа


II. При съществителни имена за лица от м.р. след числителни имена (1, 2, 3 и т.н.) и думите колко, толкова, няколко, съществителните се употребяват в множествено число.

неодушевени:
2, 3, 25
колкото >>>романа, града
толкова
няколко


одушевени:

двама
трима >>>приятели
25 >>>ученици
колко >>>студенти
толкова >>>преподаватели
няколко

* Числителните от 2 до 10, когато стоят преди съществителни имена за лица, завършват на „–ма” или „-на”.

!!! Изключение при съществителните за лица са думите „син”, „човек”, които се употребяват с окончание „–а”

двама сина
трима човека


III. Съществителни, които завършват на „–зъм” при образуване на бройна форма, запазват „ъ”.

2 катаклизъма

„ъ” се запазва и в „метър”, „километър” при образуване на бройна форма, когато тези думи са втора основа в сложна дума.

три тонметъра
пет тонкилометъра



Тема 3: Правопис на буква „Я”. Правила за „й”, „ьо”. Правила за „-ов”, „-ев”, „-ин”. Редуване на „–ър”/”-ръ” и „–ъл”/”-лъ”.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 10:00 am

Правопис на буква „Я”

1. „я" се пише в края на съществителни имена от женски род след „-н-” от типа:

спалня
сушилня
конюшня
чакалня


!!! спалня(съществително) -> спален (прилагателно)
спална възглавница


• В прилагателни имена се пише с „а”

розоварна
леярна

каменоломна >>>> фабрика
тухларна
пекарна


2. С „-я” или „-ят” се членуват десет същ. имена от м.р.:

лакътя(т)
деня(т)
нокътя(т)
зетя(т)
огъня(т)
коня(т)
царя(т)
краля(т)
съня(т)
пътя(т)


3. С „-я” или „-ят” се членуват същ. за лица от м.р., които завършват на „-ар”, „-яр”, „-тел” („-й”)
овчар – овчарят
леяр – леярят
писател – писателят
лентяй - лентяят


4. С „-я” и „-ят” се членуват неодушевени същ. от м.р., които завършват на „-тел”.

уплътнителят
нагревателят



[!!!]

Чужди думи:
края се пише винаги „-ея”, „-ия”Италия, линия
средата се пише винаги „-еа”, „-иа”италианец, линеал

Славянски думи:
-и в края и в средата винаги пишем: „-я”, „-ея”, „-ия”, „-яя”.
сияя – сияние
помия – помияр
одеяло- одеяние [!]
софиянец
християнин
кочияш
плеяда


Правопис на буква „Й”

1. „й” се пише преди „е” в началото на чужди думи.
йероглиф
йерархия
йезуит (езуит)
йерей
Йерусалим (Ерусалим)


2. „й” се пише преди „е” в средата на чужди думи

райе [!]
фойерверк
доайен
фоайе
конвейер[!]
пайети


[изключение: феерия]

Правила за „й”, „ьо”

* „й” се пише след гласна Стойо, Марийо
* „ьо” се пише след съгласнаПетьо

След „ж”, „ч”, „ш” не се пише „ь”ухажор, гренажор


Правила за „-ов”, „-ев”, „-ин”

1. Ботеви песни
Вазовото творчество

2. Иван-Вазовата
Бай-Ганьов
Елин-Пелиновите
Крали-Марков

3. Кирило-Методиеви
Кант-Лапласови


[!!!]
двойствен
тройствен

микродвойственост
макродвойственост
микро- и макродвойственост



Редуване на „–ър”/”-ръ” и „–ъл”/”-лъ”

1. Когато думите връх, гръб, гръд са втора основа на прилагателно име в м.р., те не се променят.

м.р. -------- ж.р
островръх – островърха, -о, -и
двугръб – двугърба, -о, -и
тесногръд – тестогръда, -о, -и


2. При глаголи, които имат наставка „-ва” и представка в техния корен, съчетанието е „-ър”.
развързвам
превързвам

[!!!] Изключения:
прехвръквам
посръбвам


[!!!]
грък – гъркът
гъркоман, гъркофил
гръмовержец
поддръжник
коневръз
сноповръзвачка


Следваща хардкор тема: Редуване на „-я” и „-е”
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 2:03 pm

Редуване на „-я” и „-е”

Редуването зависи от следните фактори:
1. дали сричката е под ударение.
2. от особеностите на следващата сричка – дали тя съдържа гласните „е” или „и”.
3. от структурата на думата – дали е проста или сложна.
4. от произхода на думата.

1. Редуване на „я” с „е” се наблюдава, когато сричката не е под ударение и когато следващата сричка съдържа гласните „е” или „и”.
Най-често редуването се наблюдава при образуване на форми за мн. число с окончание „-и”.

Прилагателни:

бял – бели
голям – големи
дясно – десни


Съществителни:
седянка – седенки
сянка – сенки
дрямка – дремки


[!!!]
При образуване на мн. число на причастия (с показатели –л, -н, -т, -щ) преди тези показатели „я” се променя в „е”, когато в ед. число преди „я” не стои гласна.
живял – живели
изживян – изживени
изпят – изпети
избуял – избуяли


2. Членуваните форми на същ. имена от женски род, образувани с наставка „-ост” от прил. имена, имат промяна на „я” в „е” в корена
3. Членуваните форми на прил. имена от женски род, образувани с наставка „-ост” от причастия (-л, -н, -т) не променят „я”, което стои пред –л, -н, -т (не в корена, а в наставката).

Съществителни:
рядък – рядкост – редкостта
вярност – верността
цялост – целостта
зрялост – зрелостта
рязкост – резкостта
цялостност – целостността


Прилагателни:
закостенял – закостенялост – закостенялостта
престарял – престарялост – престарялостта
замаян – замаяност – замаяността
припрян – припряност – припряността


4. „я” се променя в „е” в подчинената основа на сложни думи.
голямо – големогабаритен
дясно – деснофлангови
бяло – белослатински
пясък – песъкоутаител
пяна – пенообразуващи


5. С „е” преди наставка „-н-” се пишат глаголи от типа:
тряскам – тресна
врясна – вресна
бляскам – блесна
пляскам – плесна
крепна
метна се
и образуваните от тях думи

дублети: весна се = вясна се

[!!!] Изключения:
Само с „я” се пишат:
бялна се
дялна
пробягна
мярна се
млясна


6. Глаголите, които са от трето спрежение, и които имат преди окончание в първо лице, ед.число, сег. вр. „я”, не променят „я” в нито една от образуваните от тях форми.
изстрелям – изстрелял – изстреляли – изстрелян(и)
хвърлям – изхвърляни


7. „я” не се променя при прил. имена с наставка „-яв” и при всички деми, образувани от тези прилагателни
кафяв – кафяви
русуляв – русуляви
тънкуляв – търкуляви


8. „я” не се променя при същ. имена с наставка „-як”
шушляк – шушляче
шаяк – шаячен
паяк – паячен
просяк – просякиня


[!!!] Винаги с „Я” се пишат:

прям –прями – прямият
свят (човек) – свято –свята –ствяти
вялост – вялосття
тягост – тягостта


* Ако в сложна дума логическото ударение пада върху подчинената основа, в тази подчинена основа „я” не се променя в „е”.
дясноориентиран
прякоотговорен
тяснопартиен

дублети:
отсенка = отсянка
обед = обяд
невеста = невяста
стряха = стреха
зрялост = зрелост
придремва ми се = придрямва ми се
пряспа = преспа (мн.ч – преспи!)

* Сложни думи с подчинена основа „няколко” също допускат дублетност в тези подчинени основи:
няколкогодишни = неколкогодишни
няколкомилионно = неколкомилионно
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 2:57 pm

Правопис на гласни

I. Правопис на гласна „а”

1. „а” се пише в наставка „-ав" в прилагателни имена.
къдрав
недъгав
вятърничав
опърничав


2. При причастия на „-л” в м.р. ед.ч., „а” се пише преди „-л”, когато гласната се запазва преди „-л” и при образуване на формите за мн.ч.
3. Ако гласната преди „-л” при образуване на мн.ч. изпада, в ед.ч. преди „-л” се пише „ъ”.

„-ал”
казал – казали
зеленясал – зеленясали


„-ъл”
рекъл – рекли
довлякъл – довлекли


4. В думи, взети в бълг. език от турски, „а” се пише в сричка, която стои преди друга стичка, съдържаща „р”, „л”, „м”, „н”, „п”, „ъ”
пастърма
саздърма
сатър
чадър
чалъм
камъшит
кадън
ханъм


5. При думи от френски след начално „ж” се пише „а”.
жакард
жакет
жардиниера
жабо
жалон
жартиери
жасмин
жаргон


прости думи –> „ъ” обръщение
сложни думи -> „а”кръвообращение, стокообращение, кръгообращение

[думи]
балък - бухал
калабалък - бръмбар
бакър - скатан
валмо - кадърен
калкан - гаврътна
сачма - домазет
даскал – домашар (!)
паплач - еничар
съкращение – немарлив


II. Правопис на „ъ”

1. Съчетава е с „р”, „л”, „м”, „н” (преди или след)
„ъ” се пише във всички случаи в съчетание с „р”, „л”, „м”, „н”, когато има поне една форма на същата дума, или дурги думи, в които в същата позиция „ъ” изпада.
довлякъл – довлекли
объл – обли
семпъл – семпли
пъстър – пъстри
брашънце – брашно
стъкълце – стъкло
клетъчен – клетка
ориентировъчен – ориентировка
тренировъчен – тренировка


2. „ъ” се пише в наставка „-ък” на същ. имена от м.р.
„ъ” се запазва винаги при образуваните от тези същ. думи
крясък – крясъци
упадък – упадъци – упадъчен
оттенък – оттенъчен


3. „ъ” се пише в завършек „-зън” на същ. имена от ж.р. и винаги се запазва.
боязън – боязънта
съблазън – съблазънта
неприязън – неприязънта


4. „ъ” се пише в първата сричка на звукоподражателни глаголи и образуваните от тях думи.
бърборя – бърборко
мърморя
дърдоря

give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 8:53 pm

III. Правопис на „О”

1. „о” се пише в съчетание с „а” във френски думи.
амплоа
буржоа
аншоа
авоар
сешоар
будоар
мемоар


2. „о” се пише в завършек „-ория”, „-отия” при същ. имена от ж.р.
щуротия
простотия
дивотия
лудория


3. „о” се пише в завършек „-оля”, „-оня” при глаголи от типа:
ромоля – ромолене
трополя – трополене
шумоля – шумолене


4. С „о”
се пишат думите:
ботуши – бордей – божур
мозайка – мошеник – кобур
рикошет – ошав – отвертка(!)
комин – кория – козунак
локум – термос – чироз
синор – ковьор – меродия(!)
меродавен


Също: двоеточие, двоумя се, двояк(ост), двоица, раздвоени
НО
цензура -> цензор
скулптура -> скулптор


[!!!]Правило:

* След думи с наставка „-ир”, никога не се пише „в”.
заангажира, а не „заангажирва”
пенсионира, а не „пенсионирва”
завоалира, а не „завоалирва”

IV. Правопис на „у”.

1. „у” се пише в съчетание „-уал(ен)”
ритуал – ритуален
актуален
текстуален


2. „у” се пише в съчетания „-ур”, „-ул”, „-ум”, „-ус” в думи от латински.
акумулатор – солариум – карбуратор
скрупули – мораториум – синус – косинус
гранулом – терариум – тетанус


3. „у” се пише в следните думи от латински и гръцки.
аудитория – аудиенция – аутопсия – ауспух
аула – еуфория – еуфония

4. С „у” се пишат думите:
мравуняк – жабуняк – русуляв – тънкуляв
чукундур – куршум – лимузина – улук(!)
тупурдия – кусур – курабия – джунджурия
мушмуляр – мушама – куверт – вакуум
перпетуум-мобиле
минувач, танцувач, НО – фехтовач(!)


V. Правопис на „е”.


1. „е” се пише в наставка „-ен” на прилагателни имена.
басмен
пембен
мукавен
нишестен
чешмен=чешмян


2. С „е” се пишат думите на „-ешком”, „-ешката”
тичешком – тичешката
вървешком – вървешката
стиешком – стоешката


3. С „е” се пишат думите на „-еч”
гаечен
утаечен
ндстроечен


Дублети:
заднешком = заднишком
заднешката = заднишката
чемшир = чимшир
възпоменание = възпоминание
постелка = постилка
овце = овци
свине = свини


С „е” се пишат думите:
вентил – вертолет – ешелон
тегел – реване – свършек
пушек – бате – тате
баене – траене –маене


VI. Правопис на „и”

1. „и” се пише в наставка „-ин” в прилагателни имена.
бащин
булчин

2. „и” се пише в съчетание „-иер”.
бракониер
гардеробиер
гарсониера
сапунерка = сапуниерка


С „и” се пишат думите:
полилей
еликсир
риванол
мозаичен = мозаечен
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 9:21 pm

Правила за писане на думи, започващи с „о" и „у"

I. Основно значение на „о" и „об" е обхватност на действието по повърхност на предмет или действието се разпростира около живо същество.
1. Действието е върху повърхността на обекта като обектът качествено се променя.
обеля – оглозгам
обърша – обръсна
огладя
ороня
(царевица) // НО уронвам (чест, достойнство)

2. Действието се извършва чрез органи на тялото и се разпространява около живо същество.
оглеждам се
озъртам се
ослушвам се


3. Действието цялостно обхваща повърхността на природен обект, който е множество от еднородни части.
обера – окося
обруля – оплевя
одрусам – оскубя
очупя = отчупя


4. Действието се извършва от един природен обект върху повърхността на друг природен обект.
осени
осмоли
осияе
оскрежи


5. Действието разкрива промяна в състоянието на живо същество, изразена чрез участие на човешкото тяло.
ококоря се
озъбя се
окопитя се
облещя се
оклюмам


6. При раждане на малки животни.
оагни се
ожреби се
окоти се
окучи се


7. С „о" се пишат глаголите, които са сложни думи.
олицетворя
одухотворя
омаломощя
омиротворя = умиротворя (!)


8. С „о" се пишат глаголи, които изразяват външна промяна, образуват се от същ. или прил. име.
остарея
обосея
оглупея
осиромашея

НО увълча се (!)

9. Всички глаголи с представка „об"
обзема
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 9:40 pm

II. Глаголи с представка „у”

1. Изразяват увеличаване или намаляване на действието. Образуват се от числителни, прилагателни или същ. имена.
удвоя – удесеторя – уплътня
утроя – уголемя – уволня
учетворя – удебеля – усмърдя
умириша


2. Действието е свързано с предизвикване на смърт или физически край.
удавя – уморя – увехна
удуша – умъртвя – угния
умирам – унищожа – угася


3. Насоченост на действието към центъра или към вътрешността на предмета.
убода
улуча
умеря
устрелвам
ужиля

4. Насоченост на действието надолу.
утаявам
увисвам
утъпквам
уталожвам


5. В резултат на външно въздействие, се предизвиква вътрешна реакция или състояние у живо същество.
убедя(се) – удивя(се) – удовлетворя(се)
уверя(се) – ужася(се) – усъмня се
увещавам(се) – уравновеся(се) – усмихна се
уговарям(се) – усмиря(се) – уповавам се
удремвам се – унасям се


6. Глаголи от административно-деловия стил.
узаконя – услужа
удостоверя – учленя
употребя – учредя
урегулирам


ПАРОНИМИ:
осмивам – усмихвам се
оказва се, че – указание, указател

оронвам(царевица) – уронвам(достойнство)
опадат(листа) – упадък
оправям
(стая) – управа, управия
окраска
(на животно) – украса, украшение
опивам се – упоявам, упойка
акустика
(в стая) – акостират(кораби)
рулетка(игра) – ролетка(щори)
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 10:14 pm

Глаголи с представка „пре”

1. Повторно извършване на действие.
пребоядисвам
превъзпитам
превъплъщавам


2. Извършване на действието в по-голяма степен.
пребивам
преувеличавам
преумножавам
преуморявам се


3. Действието разделя обекта на две части.
пречупвам
прехапвам
преграждам
превивам се
прегърбвам се


4. Глаголи за движение, които също означават разделяне на пространство или област на две части. След тях винаги може да се прибави „през”.
преплувам (през)
преминавам
превеждам

5. Глаголи, които означават, че се прекарва някакъв определен период от време в определено състояние.
преживявам
пренощувам
презимувам
преседявам


6. Прекратяване на действие.
преставам
преболедувам
претрашавам се


7. Действието се разпространява върху цялата повърхност на предмета.
прегръщам
пребраждам
препасвам
превързвам
(рана)

Глаголи с „при”

1. Намаляване на разстоянието между два предмета. След тези глаголи винаги може да се добавят предлозите „към”, „до”, „при”.
приближавам се(към)
привързвам се
привличам
приспособявам се
примамвам
присъединявам се
приучвам


2. Действието се окачествява като нереално(възвратни глаголи най-често)
привижда ми се
причува ми се
припознавам се


3. Начало на действие(най-често възвратни глаголи и падежна форма на местоимение: „ми”, „ти”, „му”, „й”).
припушва ми се
прияжда ми се
причернява ми
прилошава ми


4. Многократно извършване на действието с ритмични прекъсвания.
приболява
примигва
прилайва
притрепва


5. Подновяване на вече извършено действие.
пристроявам(пристройка)
притварям
приспадам
причуквам


ПАРОНИМИ:

пребягвам (през) – прибягвам (до хитрост)
прекачвам се (през) – прикачвам (ръкав)
превеждам (през) – привеждам (доказателства)
преплувам (през) – приплува (до)
превързвам (рана) – привързвам се към
преболявам – приболява ме
(от време на време)
претоплям (твърде топло) – притоплям (за трети път)
прегладнявам – пригладнявам
предавам
(нещо на някого) – придавам (значение)
преписвам (отново) – приписвам (черти)
преставам – приставам
прековавам – приковавам
премервам се
(с някого) – примервам се (в целта)
премесвам – примесвам
пренасям
(през) – допринасям
прераствам – прираст
преспивам – приспивам
пресаждам – присаждам
престроявам – пристроявам
престъпвам
(през) – пристъпвам
претеглям – притеглям
(към себе си)
прехващам (през) – прихващам (болест)
преяждам – прияждам
пресяда ми
(залък) – присядам (до)

прелъстя
преселник
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 10:52 pm

Правопис на съгласни
б–п; в–ф; г-к; д–т; дж–ч

I. Уподобяване – При изговор различните по звучност съгласни се изравняват, но това не се отразява в правописа. Проверка за промените с една или няколко съгласни звука се прави, като съгласния или групата съгласни се поставят до гласен звук. За целта се използват сродни думи или други форми на същата дума.
В други случаи трябва да се установи словообразователния модел на думата.

1. При същ. имена от ж.р., преди наставка „б”, се пише „т”, ако преди „т” има „и”. ("-итб")
ловитба
коситба
вършитба
гонитба


2. Да не се смесва със същ. имена от ж.р. с корен „ред”.
наредба
уредба
разпоредба


3. В чужди думи с „ек”, „екс”
екзема, екзекуция, екзамен, екзалтация
ексцентрик, ексдепутат


[!!!] екслибрис
еквилибрист


4. С наставка „вт” се пишат думи от гръцки, термини от медицината и космоса.
терапевт
фармацевт
космонавт

5. С наставка „фт” се пишат думи от немски.
гешефт
лифт
щифт
ландшафт

[!!!] сфера
сфинкс
асфалт
дзифт


7. Думи с „граф”.
етнограф
палеографски

II. Разподобяване – При трудни за произнасяне съчетания от две или повече съгласни, единият от съгласните може да бъде заменен с друг, но това не се отразява на правописа.
Най-често на промяна при изговор подлежат „м” и „н”.

-М-
амфибия
амфора
амфитеатър
амплоа
амброзия
апломб
комбинезон
бомбардирам
бомбе


-Н-
бонбон
бакенбард
кренвирш
бенка
конформист
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » чет сеп 17, 2009 11:40 pm

Двойни съгласни
-нн-, -тт-, -дд-, -зз-, -вв-


*Двойни съгласни се наблюдават на границата между представка и корен, корен и наставка.

-тт-
оттогава
оттук
оттам
оттенък
оттичам се
оттегля се
оттласквам


-дд-
преддверие
наддавам
следдеветоюнски
поддръжник


-зз-
беззъб
беззвучен

-вв-
клъввам
шаввам
криввам
зеввам
блъввам

-нн-
1. При звукоподражателни: звънна, дрънна
2. При всички думи, съдържащи –нен-, след изпадането на –е- се получава –нн-
изменник– изменен
пленник – пленен
съвременник – съвременен


3. При сложни думи, в които подчинената основа е същ. име или числително име, тази подчинена основа се пише с едно –н-.
проста дума: киселина – киселинно
сложна дума: киселиноустойчив (устойчив на киселина)

*При сложни думи винаги трябва да се установи словосъчетанието, от което те са образувани.

4. При сложни думи с главна основа причастие( „л”, „н”, „т”, „щ”) и подчинена основа наречие, наречието се пише с едно –н-.
ранозрели
комисиона
(същ. име)
комисионна (прил. име)


-н-
фина (риза)
леност
безжизненост
кланица


-нн-
данни
тленност
бранник
бременност


рожден ден – рожденик, рожденица
имен ден – именно – именен – именник

Редуване на съгласни
к-ч-ц
г-ж-з
х-ш-с


войник – войниче – войници
Разлог – разложки


пек –
пека
(1л. ед.ч)
пекат (3л. мн.ч)

*”к” се променя в „ч”, ако след това стои гласна „е”.
печеш, пече, печем, печете, изпечен, а НЕ „изпекан”
изсечен


Редуване на гласни

При образуване на минало свършено време, ако във второ и в трето лице ед.ч. глаголът завършва на „е”, във всички останали форми преди „х” стои гласна „о”.

1. довлякох
2. довлече
3. довлече

1. довлякохме
2. довлякохте
3. довлякоха
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » пет сеп 18, 2009 4:33 pm

Морфологична употреба на малка и главна буква
Главна буква


Върху правилата за употреба на малка и на главна буква влияят следните фактори:
1. дали думата обозначава индивидуално понятие.
2. структурата на името – едносъставно или сложносъставно.
3. произходът на думата.
4. промените в значението на думата.


• С главна буква се пишат всички индивидуални наименования.
Щастливеца
Магурата

-при прякори и прозвища от м.р. независимо от функцията им в изречението, се употребява кратък член.
Апостола създаде множество....

-при съставните имена с главна буква се пише първата дума в словосъчетанието и евентуално включеното в словосъчетанието същ. собствено име.
Филологически факултет
Централен държавен исторически архив
Пипи Дългото чорапче


• С главна буква се пишат приложенията (същ. нарицателни), когато се отнасят към името на известна личност или литературен герой.
Баба Тонка
Бай Ганьо
Дон Кихот


-ако едно подобно словосъчетание се трансформира в същ. нарицателно, двете му съставни части се пишат слято, а думата е с малка буква.
Той е един истински донкихот.

-ако за поставено приложение има единична употреба и индивидуализиращо значение, то се пише с главна буква.
Кирил Философ
Йоан Кръстител
Райна Княгиня

• С главна буква се пишат персонифицирани същ. нарицателни в лит. произведения.
Неволята
Чорбаджията
Вълка
Лисицата


• С главна буква се пишат двете имена на лит. герои, когато се възприемат като неделима цялост. В това съчетание на две думи, нито една от тях не се подлага на граматическа промяна.
Баба Меца
Ежко Бежко
Кума Лиса


-ако в подобно словосъчетание първата дума може да се промени граматично(да се членува), тя се пише с малка буква.
катеричката Рунтавелка
петлето Златоперко


• С главна буква се пишат имената на династии и фамилии.
Асеновци
Бурбони
Иван Асен
Иван Шишман


-ако формата, завършваща на „-овци”, „-евци” придобиехарактер на нарицателно, тя се пише с малка буква.
Днес хората са истински колумбовци(донкихотовци).

• С главна буква се пишат географски имена.
-едносъставниЛеденика, Копитото
-сл. съставни Южноафриканска република, Северен Рило-Родопски масив

-ако след географски имена стоят думите „изток”, „запад”, „север”, „юг”, „град”, „област”, „окръг”, те се отделят с дефиз и се пишат с малка буква.
Марица-изток
София-град
Пловдив-област


-ако думите „изток”, „запад”, „север”, „юг” са употребени вместо названия на земи, държави, народи, се пишат с главна буква.
Войната между Севера и Юга.

-ако прилагателните „източен”, „западен”, „северен”, „южен” са първа дума на съставно наименование и имат индивидуализиращо значение, се пишат с главна буква.
Източна Румелия
Южна България


- ако прилагателните „източен”, „западен”, „северен”, „южен” запазват смисловата си самостоятелност (променят се граматично), се пишат с малка буква.
Тази година на южното Черноморско крайбрежие...

• С главна буква се пишат прилагателни от среден род, означаващи географски понятия.
Във Варненско.....

• С главна буква се пишат имената на политически, административни и културни удиници и институции.
Ватикана
Сорбоната
Ермитажа


• С главна буква се пишат закони и документи.
Заповед Номер 5
Постановление на Министерски съвет


• С главна буква се пишат имената на ордени, медали и традиционни награди.
Нобелова награда
орден „Стара Планина”


• С главна буква се пишат имената на важни исторически и културни събития.
-едносъставни: Възраждане, Ренесанс
-сл. съставни: Българското възраждане, Италиански ренесанс


• При чужди наименования с главна буква се пишат всички думи с изключение на членни форми и предлози.
чужди думи: Гранд Опера, Нови Сад
български думи: Народна опера, Нови пазар

Лудвиг ван Бетховен
Шарл де Гол
Де Гол

• С главна буква се пишат титли, санове и местоименията за второ и трето лице при обръщения към благородници или към короновани особи, към висши църковни и държавни служители.
Ваше Кралско Величество
Ваше Преосвещенство
Нейно Високоблагородие
Техни Височества
Негово Кралско Височество


Малка буква

• С малка буква се пишат прилагателни на „-ск”
-ботевски, вазовски
-иванвазовски, байганьовски
-кирило-методиевски


• Ако прилагателните имена с наставка „-ов”, „-ев”, „-ин” са термини или устойчиви словосъчетания се пишат с малка буква
ахилесова пета
базедова болест
рентгенова тръба


Дублети:
Морзова азбука = морзова азбука
Питагорова теорема = питагорова теорема
Волтова дъга = волтова дъга
Евклидова геометрия = евклидова геометрия
Последна промяна от ChoChan на пет сеп 18, 2009 8:45 pm, променено общо 2 пъти.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 7:54 pm

Слято и полуслято писане

I. Влияе се от следните фактори:
1. Особеностите на основите – дали са от една и съща част на речта или от различни части на речта.
2. Отношението на основите – дали са равностойни или едната е главна, а другата подчинена.
3. От позицията на главната основа – дали е първа или втора позиция.
4. От граматичните особености на основите – дали са цели или съкратени.
5. От произхода на думите.
6. От промяна в значението и употребата на думите.

Слято писане

1. Слято се пишат сложните думи, образувани от различни части на речта, от които едната е главна, а другата подчинена основа.
развейпрах
вълненотекстилен
напосоки


Ако в сложната дума има съкратена основа, сложната дума се пише слято.

I. Съществителни имена.

1. Сложни съществителни, образувани от глагол в повелително наклонение и същ. име, което го пояснява.
стърчиопашка
лапнишаран
нехранимайко

селища: Браниполе, Чуйпетльово

2. Сложни съществителни, чиято подчинена основа може да се разглежда като съкратено прилагателно (предимно от чужд произход)
авиомоделизъм – контраразузнаване
автопилот – микроклимат
анархолиберал – макрорамка
афроамериканец – минипола
биосфера – проектопрограма
геополитика – радикалдемократ
англосаксонец – спецслужби
електроуред – термоизолация
евроинтеграция – фотокопие


3. Сложни съществителни, на които едната или двете основи са съкратени.
детмаг

4. Сложни съществителни с първа част предлог или думите „полу”, „свръх”, „супер”.
полумерки
свръхмощност
предкласика
супершампион


5. Чужди буквени съкращения, изговаряни според формата на чуждия език, когато те се употребяват като същ. нарицателни. Пишат се с малка буква.
джиесем
джити
есемес
дивиди
сиди


6. Сложни съществителни с главна основа във втора позиция. Съществително име и подчинена основа, изразена чрез различни части на речта.
квазикултура
балетмайстор
голлиния
голмайтор
концертмайстор
псевдонаука
лъжесвидетел


Ако след съставката „лъже” има същ. собствено, двете думи се пишат полуслято и с главна буква.
Лъже-Димитър

7. Сложни съществителни от чужд произход, на които първата основа е подчинена и не може да се употребява самостоятелно.
уебстраница
айскафе
таймаут
сноуборд



II. Прилагателни


1. Сложни прилагателни, образувани от съчетание на същ. име и определение към него.
ракетноядрен – вълненотекстилен
литературнохудожествен – великотърновски
белослатински – следдеветоюнски
половинчасов – четвъртвековен


2. Сложни прилагателни за качествена характеристика, образувани с наставка „-ск”, когато се отнася до едно понятие, те се пишат с малка буква.
иванвазовски
байганьовски
бачокировски
отецпаисиевски


3. Сложни думи с главна основа причастие и подчинена основа, изразена чрез различни части на речта, когато се възприемат като смислова цялост или са термини.
новопристигнал
гореозначен
долуподписан
властимащи
свръхбързодействащ
испаноговорящ


При тези сложни думи на граматическа промяна се подлага втората основа.
новопристигналият
испаноговорящите


[!!!]
*Ако при подобни съчетания двете думи могат да променят местата си, при което първата се променя граматично, те се пишат отделно.
невинно оклеветен – оклеветеният невинно
бавно прелитащ
безследно изчезнал
средно напреднал
особено опасен
изключително надарен
зверски убит


4. Сложни прилагателни с първа основа „взаимо” и „взаимно”.
взаимоучителен
взаимноспомагателен
взаимновъзвратен
взаимноизгоден


5. Сложни прилагателни, образувани от сложни съществителни със слято писане.
нехранимайковски
лъженаучен
свръхмощен
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 7:58 pm

III. Наречия

1. Слято се пишат сложни наречия, образувани от различни части на речта.
бездруго – набързо - другояче
вдясно – наготово - вкупом
вляво – наистина - нанагоре
всъщност – призори - нанадолу
вкъщи – насън - присърце
вследствие – наяве - наполовина
впоследствие – оттогава - поначало
наздраве – наизуст - оттатък
предвид(!) – наум - встрани
следобед – назаем - накратко
надвечер - завинаги - например


Думата „затова” се пише слято, когато е съюзна връзка между две изречения.
Уморена съм, затова няма да дойда.
Не ми се говори за това.


IV. Отрицателна частица „не”.

1. Пише се слято, когато думата или формата не могат да съществуват самостоятелно без нея.
немарлив
невежа
нехая
недей
немотия


2. Пише се слято, когато придава противоположно значение на думата, към която е прибавена.
неистина
неведнъж
невинаги
ненапразно
неслучайно


* Ако противоположното значение на частицата „не” се подчертава чрез логическо ударение, тя може да се отдели с тире.
не-човек

3. Пише се слято с причястия, когато причастията могат да бъдат употребени като определения към същ. имена.
неузрял
незнаещ
неизпята


4. Отрицателна частица „не” се пише винаги ОТДЕЛНО от глаголи или от причастие, което може да бъде заместено с глагол.
Той не знаеше това.
Той не знаел това.

5. Отрицателна частица „не” се пише винаги ОТДЕЛНО от деепричастия (-айки, -ейки, -яйки).
не знаейки
не искайки


6. Отрицателна частица „не” се пише слято при глаголи, които запозват с „недо-„ и означават по-слаба степен на извършване на действието.
недовиждам
недочувам


Същото важи и за образуваните от тях думи.
недоспал
недоял
недочувайки
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 8:07 pm

Полуслято писане

Полуслято се пишат сложните думи (2 същ., 2 глагола, 2 прил., 2 наречия). Отношенията между двете основи могат да бъдат равностойни или главната основа е в първа позиция, а подчинената във втора.

I. Съществителни

1. Полуслято се пишат сложни съществителни, образувани от главна основа – същ. за лице и подчинена основа – друго същ. Това съчетание може да бъде разгледано като образувано от 2 същ. имена, между които е пропуснат предлогът. За главна основа най-често се ползват:
кандидат-студент (кандидат за студент)
помощник-директор
заместник-министър
асистент-режисьор
началник-щаб


При тези думи на граматическа промяна се подлага втората дума.
кандидат-студентът
Прилагателни имена, образувани от тези сложни същ. се пишат СЛЯТО.
кандидатстудентски
помощникректорски


2. Полуслято се пишат сложни съществителни, образувани от 2 същ. за лица, означаващи военна или административна йерархия.
генерал-лейтенант
съдия-изпълнител
министър-председател


Прилагателни имена, образувани от тези сложни същ. се пишат СЛЯТО.

3. Полуслято се пишат сложни съществителни за означаване на професии, образувани от 2 същ. за лица.
инженер-химик
инженер-физик


Прилагателни имена, образувани от тези сложни същ. също се пишат ПОЛУСЛЯТО.
инженерно-химически
инженерно-строителен


4. Полуслято се пишат сложни съществителни, межд, които съществуват отношения на предназначения. При проверка между тях може да се постави „за”.
вагон-ресторант
вагон-цистерна


5. Полуслято се пишат сложни съществителни, образувани от 2 същ., между които има равностойни отношения. При проверка между тях може да се постави съюзът „и”.
старт-финал
покупко-продажба
товаро-разтоварач
зидаро-мазач


6. Полуслято се пишат сложни съществителни, образувани от 2 други същ., които пораждат устойчиво съчетание.
снага-топола
очи-череши
жар-птица

7. Полуслято се пишат същ. собствени, образувани от 2:
-лични имена: Константин-Кирил
-фамилни имена: Карибски-Корсаков
-географски имена: Австро-Унгария

II. Прилагателни

1. Полуслято се пишат сложни прилагателни, образувани от цели основи на относителни прилагателни (не могат да се степенуват с частици „по” и „най”).
военно-граждански ; аудио-визуален
военно-икономически ; военно-спортен
инженерно-строителен ;контролно-пропускателен
морално-етичен ; търговско-промишлен
стоково-паричен ; учебно-възпитателен
социално-битов


2. Полуслято се пишат сложни прилагателни, образувани от 2 други прилагателни, които са в равностойни отношения.
българо-руски
бръснаро-фризьорски
газо-паров
физико-химичен
историко-филологически


3. Полуслято се пишат сложни прилагателни, образувани от 2 други прилагателни, които са в устойчиво съчетание.
важен-важен
бит-пребит
гол-голеничък
немили-недраги
ситен-дребен
пиян-залян


4. Полуслято се пишат сложни прилагателни с наставка –ов, -ев, -ин, когато са образувани от:
А)
> псевдоним
> собствено и фамилно име или
> собствено име и приложение (и двете думи са с главна буква)
Иван-Вазовата
Христо-Ботевите
Бачо-Кировата
Бай-Ганьовото
Поп-Минчовата
Крали-Марковата

Б) образувани от 2 лични или 2 фамилни имена
Кирило-Методиеви
Кант-Лапласов


*Ако сложни прилагателни с наставки –ов, -ев-, ин са имена на селища се пишат разделно с 2 главни букви.
Капитан Андреево
Полковник Серафимово
Тодор Икономово
Граф Игнатиево
Отец Паисиево


*Имена на селища с първа част „поп” и „хаджи” се пишат слято и с главна буква.
Хаднжидимово
Попрусевци
Попгригорово
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 8:11 pm

III. Числителни

1. Полуслято се пишат сложни числителни, образувани от 2 други числителни за означаване на приблизителен брой.
сто-двеста
двайсет-трийсет
пет-шест


[!!!] двадесет – двадесети
двайсет – двайсети
петнайсетият човек


2. Полуслято се пишат съчетанията с първа основа същ. име, преди което е пропуснато числителното „един”(но се подразбира) и втора основа, която е числително име.
година-две
метър-два


3. При съставните числителни имена и образуваните от тях думи всички компоненти на съчетанието се пишат отделно.
сто и пети
двадесет и пет годишнина

НО
петгодишнина
петгодишен
5-годишен

4. Дробите се пишат отделно.
две трети
седем осми


IV. Наречия


1. Полуслято се пишат сложни наречия, образувани от 2 други наречия.
горе-долу
живо-здраво
оттук-оттам


2. Полуслято се пишат сложни наречия, образувани от 2 глагола в повелително наклонение.
кажи-речи
иди-дойди


3. Полуслято се пишат сложни думи, които включват еди-, що-, -годе, току-, едва-.
еди-кой си
едва-що
що-годе
току-така
нетоку-така
едва-едва


4. Полуслято се пишат междуметията.
цигу-мигу
мяу-мяу
бау-бау
пинг-понг

НО
кукуригу
кукумяу
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 8:21 pm

Разделно писане

1. Разделно се пишат съчетания от 2 съществителни, когато първото от тях запазва смисловата и граматичната си самостоятелност (може да се членува и променя по число).
изложба панаир (изложбата панаир)
роман епопея
майстор зидар
концерт рецитал


2. Разделно се пишат съчетания от типа.
от време на време
от горе до долу
от край до край
от ляво на дясно
от тук нататък (!)


3. Разделно се пишат съчетания с първа дума прилагателно.
младши лейтенант
старша сестра
старши научен сътрудник


4. Разделно се пишат словосъчетания с първа дума причастие и втора дума съществително име, между които е пропуснат предлог.
завеждащ предаване
командващ флот
завеждащ отделение


5. Разделно се пишат словосъчетания, в които прилагателно име е съкратено и обозначено като абревиатура. Думите се изписват отделно, а съкращението е без точки.
жп гара
ЕКГ данни
DJ парти
VIP гости
GSM оператор
US президент


[!!!] екс
->ексдепутат
->НО екс-ГДР, екс-СССР

6. Разделно се пишат чужди буквени съкращения, при които е запазен изговорът на езика, от който са заети, когато тези съкращения са употребени като собствени имена.
CNN – Си Ен Ен
IBM – Ай Би Ем


7. Разделно се пишат частиците „по” и „най”, когато стоят пред глагол или съществително име.
-прилагателно, наречие:
по-добър
най-красив
по-бавно
най-бързо

-глагол, съществително име:
по обичам
най обичам
по юнак
най юнак


8. Разделно се пишат съчетания от две думи, в които за първа основа стоят думите:
бизнес вечеря/среща
бинго зала
блок схема
бокс офис
гей клуб
голф мач/игрище
дерби среща
джаз певец
диско музика
допинг контрол
интернет страница
кавър версия
крем карамел/супа
кънки спорт/бягане
кънтри песен/парче
офис техника /център
поп култура/певец
пънк група
рали състезател/шампионат
рап панталони
ревю базар
ретро мода
рок балада
ски писта
тенис клуб
техно движение
факс апарат
фитнес уред
соул изпълнение
шах клуб НО шахмат, шахтурнир

9. Разделно се пишат съчетания с втора дума КЛУБ и ДИСК
гей клуб
хард диск


[!!!]
*полуслято се пишат думите:
кафе-аперитив
кафе-бар
кафе-бюфет
кафе-сладкарница
кафе-клуб (!)


10. Разделно се пишат наименования за ястия от турски произход, когато първата дума може да се употреби самостоятелно.
дроб сарма
шкембе чорба
тас кебап
тахан халва
рахат локум
грис халва
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 8:33 pm

Особености при слято, полуслято и разделно писане

I. СЛЯТО се пишат:
1. мерки, образувани от 2 други мерки.
граммолекула
ватсекунда


2. думи, образувани от наименованията на посоките на света.
североизток
югозапад


3. сложни думи с първа част „гала”.
галаобед
галавечеря


4. сложни думи с първа част „ала”.
алатурка
алафранга
алангле


5. следните съчетания:
>прилагателни: поновому, постарому, посвоему
>НО - местоимения: по моему, по твоему

II. ПОЛУСЛЯТО се пишат:
1. сложни думи с първа съставка буква.
алфа-лъчи
г-образен


2. сложни думи, двете основи на които са различни графични системи.
100-годишен
80-те


3. сложни чужди думи и изрази, когато са под влияние на езика, от който са заети.
тет-а-тет
па-дьо-льо = па-де-льо
прет-а-порте


III. Съчетания от три думи.
1. Ако при сложни думи, свързани със запетая или съюза „И” има една и съща втора основа и в някоя от сложните думи тя е пропусната, пропуснатото се отбелязва с ТИРЕ.
електро- и мотокари
микро- и макросфера
старо-, средно- и новобългарски език


2. При подобни словосъчетания изпускането на еднаквата втора основа винаги се отбелязва с ТИРЕ, независимо от правилата за слято и полуслято писане. Правилата задължително важат за предпоследната и последната основа.
ръководител- и началник-производство
радио- и телевизионно предаване


3. Ако към сложно съществително с полуслято писане се добави трета основа, тя се пише отделно.
заместник министър-председател
заместник началник-управление


4. Ако в съчетание с първа дума „заместник” между двете думи има прилагателно име, трите думи се пишат отделно.
заместник главен лекар
заместник главен преговарящ


5. Ако при сложни думи с повече от две основи, между първата и втората основа има равностойни отношения, между първата и втората има ТИРЕ, а последната и предпоследната се подчиняват на правилата за слято и полуслято писане.
авто-моточасти
авто-мото-велочасти


6. Ако при слъжни съществителни с повече от 2 основи, между отделните основи съществуват отношения на съподчинение, сложната дума се пише слято.
електроприборостроене
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис и Пунктуация

Мнение от ChoChan » съб окт 03, 2009 9:50 pm

Пунктуация

Правилата за употреба на препинателни знаци:

1. целят да се разграничават отделните смислово-синтактични цялости.
2. организират йерархичната организация на изречението.
3. определят промяната в словореда.
4. определят значението на синтактичната цялост.

I. Запетая.


1. Със запетая се отделят обръщенията.
-Иване, ела тук.
-Ела тук, Иване.
-Слушай, момче, какво ти говоря.


2. Ако обръщението е заедно с частица (бре, ма, бе), запетаята се пише след частицата.
-Ти ли си, бре сине?
-Сине бре, ти ли си?


3. Със запетая се отделят междуметията.
-Ех, и вие на това живот ли му викате.

4. Със запетая се отделят обособените части. Най-често се обособяват прилагателни имена и причастия. Обособяването се познава по променения словоред. При обособяването, ако се махне обособената част, се запазва напълно смисълът в останалата част на изречението. Обособените части, освен със запетая, може да се отделят и с ТИРЕ.
Дете, четящо много, се среща рядко.
По дрехите му и по оскубаната му капа, сплескана на главата, висят дълги сламки.


5. При две обстоятелствени пояснения (еднакви по смисъл), употребени едно след друго, второто се обособява.
Едно лято(кога?), скоро по Петровден(кога?), в селото пристигна Павел.

6. Запетая при „КАТО”.
А) преди „като” се пише запетая, когато след него има глагол и се образува ново изречение. [, като+глагол]
, като прочете
, като видяха
Той се учуди, като го погледна

Б) ако след „като” има съществително име, НЕ се пише запетая. [като+същ. име]
като птица
Изпищя проницително като птица.

В) преди „като”, свързано със съществително име може да се пише запетая, когато преди съществителното има определение. [(,) като+определение+същ.име]
( , ) като ранена птица
Изпищя пронизително, като ранена птица.


Примери:
В очите му, като къси жълти жици, се чупеха лъчите на Месеца.
Ботев, както и Левски, се бори за нац.революция.
Ботев, както и Левски се бореха за нац.революция.


7. Със запетая в изречението се отделят вметнатите думи или изрази от типа: "ИЗГЛЕЖДА", "РАЗБИРА СЕ", "ВИДИ СЕ", "СТРУВА МИ СЕ".
Той ще бъде там, разбира се, и много по-рано, отколкото трябва.

8. Задължително със запетая се отделят изразите: "ОТ ЕДНА СТРАНА", "ОТ ДРУГА СТРАНА", а също и думите за изброяване: "ПЪРВО", "ВТОРО", "ТРЕТО", и думите за противопоставяне: "НАПРОТИВ", "ОБРАТНО".
-От една страна, този факт е известен, но( , )от друга, някои искат да го забравят.
-Първо, ти закъсня, второ, ме излъга.
-Напротив, това не ме засяга.


9. Със запетая НЕ се отделят в просто изречение думи и изрази от типа: "може би", "вероятно", "наистина", "например", "обаче", "сякаш", "следователно", "очевидно", "всъщност".
Момичето вероятно е закъсняло.
Той може би вече е пристигнал.


*Ако същите думи служат за връзка между 2 изречения, преди тях се пише запетая.
Ще дойда, обаче ще закъснея.

10. При сложни съюзи (макар че, въпреки че) запетая се пише преди първата дума.

11. Запетая се пише преди думи, завършващи на „то”(който, когато, колкото, защото, където, отколкото, чийто...), когато служат за съюзна връзка между 2 изречения.
Намериха ученика, който търсеха.
Ще дойда, когато мога.
Не вярвам, защото лъжеш.


12. Запетая се пише пред съюзите: "ТА", "ПА", "ЧЕ", "НО", "А", "АКО", "ПРЕДИ ДА", "ЗА ДА", "БЕЗ ДА"


II. Правила.

1. Ако преди съюзна дума, завършваща на „то” или прези подчинителен съюз (ако, за да, без да, преди да), има уточняваща дума от типа: "ЧАК", "МНОГО", "МАЛКО", "ДАЖЕ", "ДОРИ", "ИМЕННО", "САМО", "ПРОСТО", или стои отрицателна частица „не”, НЕ се пише запетая.
Ще дойда, когато мога.
Ще дойда чак когато мога.
Задачата е решена, както трябва.
Задачата е решена не както трябва.
Помагам ти, защото мога.
Помагам ти само защото мога.


2. Не се пише запетая между съюз и друг съюз или между съюз и съюзна дума, но затварящата запетая за конструкцията, въведена със съюзната дума или друг подчинен съюз си остава.
, но без да.....,
, а когато......,
, но когато......,
, а за да......,

А Индже се беше затворил, и както през последните дни, легна на одъра.

3. Ако съюзната дума, завършваща на „то” стои пред друга съюзна дума, завършваща на „то” или пред друг подчинителен съюз, между двете се пише запетая.
, защото, когато.....,
, когато, преди да....,
, който, когато....,
, който, без да.....,


*Двете съюзни думи или съюзната дума и подчинения съюз се отнасят към две различни изречения.
Безотговорен е онзи, който, без да се замисли, обещава, а после не изпълнява.

4. Не се пише запетая между главно изречение, завършващо с глагол и въпросителна дума, която е начало на подчинено изречение.
Татяна не знаеше какво я чака.

5. Не се пише запетая между главно изречение, завършващо с глагол и подчинено допълнително изречение, което е устойчиво съчетание и при проверка може да се замени с една дума и определение към нея.
Елена наметна каквото й попадна под ръка.
Дай ми която искаш книга.


*Нормалният словоред на съставното изречение е: главно изречение стои преди подчиненото.
Дай ми книгата, която е на масата.
*Ако подчиненото изречение стои пред главното, между двете задължително се пише запетая или ТИРЕ.
Елена не знаеше какво да прави
Какво да прави, Елена не знаеше.


6. Задължително се пише запетая преди втория от двойката относителни съюзи: ДАЛИ..., ИЛИ; ИЛИ...., ИЛИ; ЛИ...., ИЛИ; КОЛКОТО....., ТОЛКОВА.
Ще го бъде ли, или няма да го бъде?
Дали ще останем, или ще заминем.
Колкото повече уча, толкова повече забравям.


7. Ако преди съюзна дума има предлог или словосъчетание, отнасящо се към нея, запетаята е преди предлога или словосъчетанието.
Вярвам на човека, от когото научих това.
Другите, на мнението на които не държа, не са съгласни.


8. Задължително се пише запетая пред думите: ТОЕСТ, СИРЕЧ, когато въвеждат изречение или обособена част. Запетая се пише и пред ИЛИ, когато има значение на тоест, сиреч.
Гласните струни, или/тоест гласилките, участват в образуването на звука.

9. Ако главното изречение завършва с ТОВА или с членувано същ. име, преди което стои местоимението ТОЗИ/ТАЗИ, и след него следва подчинено изречение, което започва с въпросителна дума, преди тази въпросителна дума се пише запетая.
Съмнявам се в това, дали ми казваш истината.
Съмнявам се дали ми казваш истината
Изведнъж я обзе въпросът, какво я чака.
Изведнъж се замисли какво я чака.


10. Задължително се пише запетая преди втория и преди всеки следващ от повтарящи се съюзи с една и съща функция.
Ти нито ще четеш, нито ще пишеш.
Ставам сутрин и правя кафе, и правя закуска, и пазарувам, и извеждам кучето.
И гърдите ми се задушаваха, и очите ми се напълниха с мъглив прах, и коленете ми се подгънаха.
И толкова бяха щастлини и хубави, че сърцето ме заболя.


11. Пред частица „ДА” може да се пише запетая, ако изразява значение на „ЗА ДА”.
Да се махаш от селото, да не ме срамиш пред хората.

12. Ако след главното изречение стои подчинено подложно изречение, преди подложното изречение НЕ се пише запетая. Подчиненото подложно изречение може да се замени с дума или израз, които да станат подлога.
Остана, който дойде последен
Остана последният.


13. Задължително се пише запетая пред „И ТО”.
Той се ожени, и то за най-хубавото момиче.

14. Запетая се пише пред „И”, когато съюзът е начало на главно изречение, преди което стои подчинено изречение. (обратен словоред)
Като му метнем един бой, и майчиното си мляко ще каже.
Да починат малко конете, и тръгваме.


15. Запетая се пише преди „И”, когато съюзът въвежда обособена част, вметнат израз или подчинено изречение.
Всичките селяни, и жените също, му бяха предани.

16. Запетая се пише преди деепричястия.(-ейки, -айки)
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис и Пунктуация

Мнение от ChoChan » нед окт 18, 2009 7:16 pm

ТИРЕ

Тирето има по-силна разграничителна функция от запетаята. Употребява се в следните случаи:

1. Отделя обобщаваща дума от изброени след нея еднородни части. В тази позиция синоним на тирето е ДВОЕТОЧИЕ.
В района ще има всичко – ресторанти, училища, гари.
В района ще има всичко: ресторанти, училища, гари.


2. Ако обобщаващата дума е след изброените еднородни части, тирето е единственият възможен препинателен знак.
Редът, другарството, най-простата човещита – всичко се удави и заличи в свирепата и груба проява на истинкта.

3. Тире се употребява вместо запетая с по-силна разграничителна функция при обратен словоред на 2 изречения.
Какво поведение е държал в тази къща – не ми е известно.

4. С тире се отделя обособената част, която е разширена или е придружена от подчинено изречение.
Тогава доведоха детето й – същото, което я беше издало.

5. Тире се употребява, за да замести пропусната дума или израз. Задължителна е употребата му, ако пропуснатата дума е някоя от формите на глагола „съм”.
Дните бяха мъгливи, студени, нощите – тъмни.

СКОБИ – отделят думи, изрази, изречения и дори цели пасажи, които съдържат странични съобщения по отношение на основната линия на разказа. Текстът в скобите може да започва с малка или главна буква.

Между десетките немци, инглизи и франки (беше смешно да ги видиш как се натискаха със своите тръби хартия, натискаха се с панаирджийски различните си дрехи и перушина, надвиквайки се на всички световни наречия) спечели наградата някой си майстор Георг от Прусия.


ДВОЕТОЧИЕ

1. При изброяване отделя обобщаващата дума от изброените след нея еднородни части.
Когато погледнах леля Станка, стори ми се, че се смее радостно всичко по нея: и лицето й, и дрехите й, и обеците й, и възпретнатите й ръкави, и тестените й до лактите ръце.

2. Пояснително двоеточие – отделя дума, израз или изречение, които конкретизират или назовават по друг начин дума от предходното изречение.
На едно място погледът му се спря върху нещо голямо: пушка.
На едно място погледът му се спря върху нещо голямо – пушка.
Едно беше ясно за него: той е пак така сам и нещастен, както и по-рано.


МНОГОТОЧИЕ

1. Изразява незавършеност или частичност на думата или израза. Ако незавършеното изречение е въпросително, повелително или възклицателно, многоточието стои пред знака.
-Аз го видях. И не само го видях, ами ... – каза той

2. Изразява прекъсване на мисълта или израза в изречението или в по-голямата част на текста.
-Чичо... таквоз... аз пак ще ти се помоля.

3. Многоточието като знак за предупреждаване изразява контраст или голямо несъответствие между израза преди и след многоточието.
Премиерата – едновременно раждане и... погребение.

ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ

Отбелязва разчленяване на по-големи смислови и синтактични цялости, в които вече са употребени други препинателни знаци.

1. При синтактично еднакви построени изрази.
Българският писател не използва достатъчно силата, съкровищата на нашия роден език; българският писател избягва в своето творчество големите, сложните проблеми.

2. Разграничават се изброени еднородни части, които са разширени с допълнителни конструкции, в които вече има употребени препинателни знаци.
Толкова здраво стои селянин, ако изкоренява дъб, за да открие още орна земя; пехливанин, ако пресмята предстояща схватка; моряк, ако морето иска да го изтръгне от кораба му.

3. Употребява се при буквено или цифрово изброяване.
А) ........ ;
Б) .........;
В)..........;



КАВИЧКИ

1. Отделят чужда реч при цитиране на дума, израз, изречение или пасаж. Ако цитатът органически се включва в авторовата реч, преди кавичките не се пише двоеточие, но ако преди цитата има въвеждаща дума или изрази, след тях се пише двоеточие.
-Какво може да бъде по-банално от думите: „кисело зеле със свинско месо”. Е, уверявам те, че той, като си облещи очите, като си вдигна ръцете към небето и извика „кисело”, мравки ще запъплят по гърба ти; като удари ръцете си по масата и изреве като разярен лъв думата „зеле”, ще бликнат сълзи от очите ти; а като дойде до думата „свинско”, ти тъй горко ще се разплачеш, щото, преди да чуеш последната дума „месо”, разсилните ще те изритат надолу.

2. Кавички се употребяват, когато пряката реч е между авторската реч и няма характер на диалог. Тя може да бъде единична реплика, мисъл или странична реплика.
Той съвсем се замечта, сякаш нещо го грабна и залюля. „Пари, земя, богатство – мислеше си той, - всичко е вятър”.

3. С кавички може да се обозначи противоположност на значението на думата в кавички или преносно значение.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Правопис и Пунктуация

Мнение от ChoChan » нед окт 18, 2009 8:07 pm

ПРЯКА РЕЧ
Дословно предаване на думите на героя. Тя може да има характер на диалог или да е написана на същия ред, на който и авторската и да е монологична.
-Ако репликата на героя е на нов ред, преди нея се пише тире.
-Ако е на същия ред, на който и авторската реч, думите на героя се поставят в кавички.

I. Разположението на думите на автора спрямо пряката реч има следните варианти:
1. Думите на автора са преди пряката реч. Ако съдържат глагол за речева дейност (каза, рече...), след думите на автора се поставя ДВОЕТОЧИЕ.
Докато се настанявах в колата, тя каза:
-Аз често пътувам.


2. Думите на автора са след изречението на пряката реч. Отделят се с тире, пишат се с малка буква и завършват с точка. Ако в изречението на пряката реч трябва да има въпросителен или възклицателен знак (! , ?), този знак стои пред тирето.
-Защо избягаха жените, старче? – троснато попита Индже.

3. Ако след думите на автора, които завършват с точка следва пряка реч, която е написана на съшия ред, пряката реч се въвежда с тире след точката и започва с главна буква.
-Не знам какво още искаш – каза тя. – Всичко вече съм ти дала.

4. Ако думите на автора разкъсват изречението на пряката реч, в този случай те се отделят с тире или запетая.
-Аз знам – каза Мария – какво да направя.
-Аз знам, каза Мария, какво да направя.


5. Ако в изречението на пряката реч трябва да се употреби запетая, тя стои пред второто тире.
-Аз знам – каза той, - че лъжеш.
-Аз знам, каза той, че лъжеш.


II. При МОНОЛОГ думите на героя са в кавички.

1. Думите на автора са преди пряката реч.
Слушах, слушах, па тозчас си рекох: „Туй е каруцата на Чауша."

2. Думите на автора са след пряката реч.
„Дано не ги пуснат!” – говореше си той.

3. Авторската реч е между пряката.
*„Не игла, помисли си пак Шибил и въздъхна. Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!”

*„Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!”

*„Не игла”- помисли си пак Шибил и въздъхна.„Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!”


III. При ДИАЛОГ, ако репликите на героите са една след друга, всяка една от репликите на даден герой се отделя в кавички.
„Здравей, как си?” „Добре. А ти как си?”

НЕПРЯКА РЕЧ
При непряката реч чуждото изказване се предава с помощта на подчинено изречение, което най-често се подчинено допълнително. Думите на автора са главно изречение, а думите на героя се възприемат като подчинено допълнително изречение. Непряката реч не се отбелязва графично.

1. Ирина попита: „Какво става тук?” (пряка реч)
2. Ирина попита:
-Какво става тук?
(пряка реч)
3. Ирина попита какво става тук. (непряка реч)

ПОЛУПРЯКА, КОСВЕНА РЕЧ
В рамките на авторовата реч предава мислите и чувствата на героя с присъщите за неговия начин на мислене изразни средства. Полупряката реч не се отбелязва графично, при нея се запазва лицето на автора (трето лице), но тя се отличава със своята емоционалност и употребата а изразни средства, характеризиращи мисленето на героя. Полупряката реч е субективен монолог, защото се отнася към емоциите и мисленето на едно и също лице.

1. Тя огледа уличката – дали не беше я видял и чул някой, че не беше прилично да заприказва тъй с млад непознат мъж.
2. Тя огледа уличката. „Дали не ме е видял и чул някой, че не е прилично да заговарям тъй с млад непознат мъж.”

1. В полусън Стефан мислеше и сънуваше. Дали те не му се изсмяха като каза това? Та какво оставаше още от неговия живот? За тях е друго. Те са здрави и щастливи. Как всичко е чисто, бяло и здраво у тях!... А той е болен, грозен. Но защо ли тъй мисли за това? Защо ли?... Все едно!
2. В полусън Стефан мислеше и сънуваше. „Дали те не ми се изсмяха като каза това? Та какво остава още от моя живот? За тях е друго. Те са здрави и щастливи. Как всичко е чисто, бяло и здраво у тях!... А аз съм болен, грозен. Но защо ли мисля за това? Защо ли?... Все едно!”
give me love so that I can kill...she's so unreal

Заключена

Върни се в “Общи Приказки”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта