Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

"Да надбягаш съдбата" - авторски дебют

Форум, предназначен за всякакви свързани и несвързани с ролевите игри теми - можете да обсъждате всичко в рамките на правилата на форума.
Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » съб сеп 11, 2004 1:00 pm

Говориш така, защото не си виждал отпечатаното издание...

Потребителски аватар
Darkling
Мнения: 496
Регистриран: пет яну 30, 2004 9:37 pm
Местоположение: The Abyss
Контакти:

Мнение от Darkling » съб сеп 11, 2004 1:07 pm

Не знам мене лично илюстрацийте много ми харесват-точно по тоя показател трябва похвала :D

Потребителски аватар
xsmind
Студио Х
Мнения: 4123
Регистриран: чет май 02, 2002 11:44 pm
Местоположение: R'lyeh
Контакти:

Мнение от xsmind » съб сеп 11, 2004 1:21 pm

В книгата са в пъти по-зле, Бард наистина много са се изложили с тях.
Честно казано освен тази, на която пише Грънт, не ми харесват дори и с добро качество. Вероятно защото ми напомнят на Warcraft 3.

Mindcrime
Мнения: 204
Регистриран: нед апр 11, 2004 1:50 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Mindcrime » съб сеп 11, 2004 1:46 pm

За правописа - изобщо не са прави хората, които го пренебрегват. Българският език има логика и мелодика, които не могат да убягват на автор с претенции да твори литература. Познаването на българския език дава възможност на един грамотен автор да напише няколко варианта на параграф от 4-5 изречения, да прецени кой от тях най-добре пасва на смисъла на параграфа и да го избере. В този случай авторът има достатъчно богат арсенал, за да може да напише точно това, което иска, а не да напише само онова, което неговият арсенал от изразни средства позволява. И, някакси, има връзка между правописа и богатия стилов арсенал на един автор.

А определено има връзка между отношението на един автор към написаната от него реклама на дебютната му книга и отговорността му към писането изобщо. Не знам защо, но при всяка моя забележка за неграмотно писане, хората неизменно се оправдават с бързината. Аз пиша по-бързо от 99% от хората в този форум, но не съм забелязал да имат връзка двете неща. Има значение само това дали за теб е важно да пишеш смислено и грамотно. В писането, както и в секса, бързото свършване води до излагане.

Хората, които поправят правописа, се наричат коректори, а не "коректировшици". Понеже техният труд е обидно евтин, все още се намират по издателствата. В скоро време, мисля, ще минат само на spell check, понеже той пък е направо без пари. А редактори в България няма, поради което за един български автор е ужасно трудно да създаде нещо качествено. Няма кой да ти оправи стила, няма кой да ти оправи героя, сюжета... тежко е за всеки, който осъзнава нуждата от редактори.

Разбира се, историята е важна. Надявам се, всички осъзнавате, че на 17 години човек не може да притежава необходимите познания за живота, за да напише нещо наистина стойностно извън сферата на чистите емоции - освен ако книгата не разказва за група младежи, разбира се. Нали никой всъщност не вярва, че един 17-годишен младеж може да опише терзанията на един стар крал, да не говорим за това да има представа за отговорностите му, както и за това как всъщност функционира едно кралство, пък било то и приказно? Та, от тази гледна точка, какво стойностно може да открие човек в книга на млад автор, която не разказва за чувствата, породени от първата любов?

А стана дума за бъркане в чужд бизнес - какъв бизнес е това да намериш кой да даде на Бард 3 000 лева (вероятно няма да се лъжем, че тези пари са дадени за спонсорство по същите логични причини, поради които T-Mobile спонсорират Бундеслигата, нали?) и после Бард да ти върнат част от тях?! Не разбирам какво може да загуби издателство Бард в цялата работа, особено при положение, че имат и собствено разпространение?

Ако някой все още се чуди защо не преливам от добронамереност към българските автори, ето защо - защото всеки път, когато се взра в някой от тях, виждам само гнили неща. И ми става болно, защото е направо невероятно да не можем да направим поне едно нещо като хората в тази държава. Да беше седнал поне един да се потруди яко пет-десет години преди да започне да се пъне, да му се зарадвам. Няма нужда резултатът от този труд да е перфектност, достатъчно е да се вижда желание за развитие.

Василе, понеже докато пишех книги-игри сам си измислях рекламите и имах голям успех, вероятно дори само с този опит съм достатъчно квалифициран и мога да кажа, че лоша реклама има (както има лошо в това да употребяваш долнокачествени клишета от типа "няма лоша реклама"). Само че твоята не се откроява ужасно на фона на общото бездарие (за пример можеш да погледнеш напъните на Уейн и Блонд да ужасят всички ни с идеите си, както и да проследиш леснопредсказуемия провал на техните идеи за бизнес и величие). А след като през последните 4 години се занимавам професионално с реклама в Интернет, работейки с компании като IBM, Microsoft, Xerox и NY Times и разни други подобни, искрено се надявам поне в областта на рекламата да не ми се оспорва мнението.

Василе, ти си познаваш най-добре книгата. Ако трябва да ни очароваш със стил, коя част от нея би използвал? Би ли могъл да избереш достатъчно дълъг пасаж (да кажем поне две машинописни страници) и да го публикуваш в този форум, за да можем да преценим най-доброто от теб според самия теб. Понеже си признавам, че те критикувам, разполагайки само с информацията от тази тема. Но в същото време нямам никакво намерение да полагам усилия извън нея. И макар на пръв поглед да е нагло да искам да ме очароваш, погледни го от друга гледна точка - един автор трябва да е готов да убива за читатели. А в случая от теб се иска много по-малко усилие и вероятно си заслужава да го положиш, ако наистина си вярваш. Просто се замисли дали ти се рискува, понеже аз наистина често съм лош. И дай да видим най-доброто от теб, ако ти стиска.

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » съб сеп 11, 2004 2:16 pm

Така... Дойдохме си на думата.
Първо, уважаеми Майндкрайм, по никакъв начин нямам намерение да ви се доказвам. Не съм на комисия, която изпитва проекта ми, а просто исках да споделя радостта си с ролевите фенове ( някои, от които познавам доста добре и... с които споделяме хоби(т) ). Нито съм търсил преценка за рекламната стратегия, нито смятам, че ще я намеря тук, така че ако може да пропуснем тази част ( и без това вече достатъчно се дълба там ). Не разбирам защо си останал с впечатлението, че съм отворил тема за да се изтъквам и хваля. Откъс ще пусна. Не заради теб, а по-скоро... заради бъдещите читатели. Теб ще те помоля... или да прочетеш романа и тогава да критикуваш... или просто да си замълчиш.
Откъсът, който ще покажа... е виждан и преди. Не смятам, че е най-върховото ми постижение, но дава някаква представа. Има и по-качествени елементи в книгата, но тях ще трябва да премълча, защото ще издам някои развръзки. Не разбирам... защо българите обичаме да критикуваме, преди дори дума да сме видяли от обекта на упреците ни. Както и да е... времето ще покаже ( отново клише, но не можах да се въздържа ).


Enjoy!


Тъмната фигура на мъжа се промъкваше нагоре по древното, извито стълбище, използвайки прикритието на сенките. Насеченият му дъх едва се долавяше, а струйки студена пот, подобно на ледени висулки избиваха по широкия му гръб.
Чифт тежки приглушени стъпки накараха мъжа да замръзне намясто, плътно прилепнал до мраморната стена. Слабата светлина на факлите го правеше едно цяло с вечерния мрак. Мъжът затаи дъх и престана да диша.
Стъпките прозвучаха по-близо и след около минута се появи едър страж в лъскави доспехи, ален плащ и герба на академията. В ръката си стискаше дълга алебарда, а на кръста му висеше меч.
Празният стомах на спотайващия се изкъркори и пазачът се закова на място, ослушвайки се. Прикритият мъж прецени шансовете си. Стражът стоеше на метър от него, но бе на по-високо, което му даваше предимство. Преди да умре можеше да изтегли меча си и да вдигне тревога.
Нищо повече не се случи и патрулиращият пазач реши, че шумът е плод на умореното му съзнание. Направи няколко уверени крачки надолу и подмина натрапника. В този миг едно широко острие прекъсна прешлените на кръста му и краката на пазача омекнаха. Той отвори уста да изкрещи, но мъжът ловко преряза гърлото и гласните му струни с другия си нож. Същевременно с тези две действия той съумя да хване умиращия пазач за наметалото и да предодврати удара му с каменните стъпала. Внимателно го отпусна на земята, без никакъв шум. Избута тялото навътре към плътната сянка на стената и пламъкът на една от факлите озари зловещото му лице, в което бяха останали малко човешки черти.
Саймън изтри окървавените си ножове в плаща на мъртвия страж и продължи нагоре без да губи време. “Онзи” трябваше вече да го очаква. Беше му изпратил съобщение, както обикновено – в главата му. Саймън знаеше, че това всъщност не е той, а господарят му, но източникът на нарежданията нямаше значение. Важна бе единствено целта и това да достави удоволствие на господаря си с добре свършената работа. Той му беше единственият приятел. Единствено него го бе грижа за застаряващия пазач на академията. Единствено него и... Алън. Не! Това бе минало. Момчето му бе враг, както всички останали! Още по-лошо, момчето бе враг на господаря му, което правеше битката лична.
Саймън изкачи последното стъпало и приклекна до стената на огромната арка. Надникна иззад ъгъла и, когато видя, че поредният страж е с гръб, изскочи от скривалището си, претъркули се безшумно и заби едновременно двата си ножа в бъбреците на стража – най-слабо защитените части на бронираното му тяло. Пазачът изрева, но толкова високо в кулата никой не можеше да го чуе. Тялото му тупна на една страна и Саймън светкавично строши гръкляна му с лакът. От устата на жертвата започна да излиза противна смес от кръв и пяна. Преди Ковчежникът да прибере душата на стражника, Саймън извади очите му едно по едно с върха на ножа си. Познаваше мъртвия пазач. Казваше се Бен, и му се водеше приятел... преди да разбере, че единственият приятел е господарят в главата му. Саймън налудничаво се изхили и чифт стъпки го накараха да се обърне.
- Ефективно, макар и твърде кърваво за вкуса ми. – изрече надменно онзи, който го бе свързал с господаря.
Саймън никога нямаше да забрави тази вечер. И като си помислеше, че в началото се бе борил. Бе отказал да приеме меката тъмнина, която му предлагаха господарят и неговият слуга. Противеше се на тази опияняваща свобода. Вече не.
- Готов ли си? – продължи новодошлият - Влизаш, хвърляш костите и грабваш меча. Останалото е моя работа.
Онзи се приближи и пусна малка кожена кесийка в ръката на Саймън. Бившият пазач я разтвори и откри шепа страни сферични костици, напомнящи смътно на прешлени.
- И не забравяй, тя владее могъща магия и ще се опита да те прелъсти. Не я поглеждай, не я слушай, не дишай. Само опияняващият й аромат е достатъчен да те накара да забравиш мисията и господаря си. Ясно ли е?
Саймън кимна, макар вътрешно да изгаряше от гняв. Какво право имаше този да оспорва верността му към господаря. Каква мерзост! Саймън си обеща рано или късно да му види сметката, бавно, много бавно.
Мъжът в бялата роба се обърна към голямата кръгла порта, надвиснала над тях. Медната й повърхност бе с формата на дракон, на фона на окултна ефтаграма, обсипан с десетки руни и магьоснически символи. Около този портал имаше хиляди заклинания, едно от друго по-смъртоносни. Саймън гледаше със страхопочитание, как мъжът в робата вливаше струйка магия в многоцветното око на релефния дракон. Знаеше, че портата се отворя единствено с магическата есенция на член на съвета на маговете, а тя бе уникална и не можеше да се фалшифицира.
Магията заблещука около седемте скъпоценни камъчета на окото, по едно за всяка от луните, и порталът се разтресе. Трепетът на входа постепенно секна и по средата му се появи ярка цепка. С безшумно плъзгане двата полумесеца се разтвориха и разкриха огледална завеса. Неподвижната материя отразяваше издължените силуети на Саймън и главния магьосник.
Бялата фигура посочи отворения портал и безмълвно се отдалечи.
Саймън беше суеверен и при други обстятелства никога не би минал през тази несъмнено магическа повърхност. Но сега... Господарят го пазеше и и той без никакъв страх задържа дъх и се потопи в огледалната маса. Материята бе студена и Саймън имаше чувството, че минава през леден горски мед. Когато се озова от другата страна му трябваше около минута за да свикнат очите му. Това, което видя, определено бе последното, което очакваше. Вместо смъртоносен коридор с прелитащи остриета, отровни стрели и изгарящи огньове, пред него се простираше огромна зала с абаносово черни колони от полиран камък, подкрепяни от десетки арки. В краката му лежаха прелестни пухкави килими, един от друг по-редки и ценни. Воали от седефен сатен отделяха различните помещения, а до всяка колона бяха подредени наколко разкошни сандъка, обсипани с безценни геми.
В помещението се разнасяха благоухонни миризми, а мебелите бяха заместени от стотиците прекрасни възглавнички с пискюли, разхвърляни навсякъде по земята. Осветлението бе меко, въпреки че свещници или факли не се виждаха никъде, а из въздуха се разнасяше тиха приятна мелодия на арфа.
Докато Саймън търсеше прикритие, една фигура се появи изпод воала от сатен. Мъжът моментално отвърна глава, както му бе казал магьосникът, но успя да забележи, че фигурата принадлежи на жена, при това оскъдно облечена.
- Саймън, каква приятна изненада. Не мога да кажа, че не те очаквах, но смятах, че ще се забавиш повече... – гласът на жената звучеше като хор синигери, мек, звънлив, сякаш не говореше, а пееше.
Бившият пазач внимателно се запридвижва настрани, опитвайки се да заобиколи обитателката на тази разкошна зала. Погледът му не се отместваше от шарения килим, а ръката му стискаше кесията на магьосника с всичка сила.
- Не бъди срамежлив, Сам. Не се страхувай. Знам за какво си дошъл. Поговори си с мен, поразсей ме и ще ти го дам. Понякога тук може да бъде толкова самотно.
Коридор от завеси се разтвори, развян от тайнствен ветрец и разкри в далечината дълъг вързоп, окачен на стената.
- Сами, мечът ще е твой... Само ме погледни. Обърни ми внимание, Сам. Погледни ме!
Саймън не можеше повече да издържа на изкушението и боязливо надникна. Дъхът му секна на мига. Жената пред него бе най-прекрасното създание, което бе виждал някога. Приличаше на приказна нимфа. Косите й бяха златисти и се спускаха чак до глезените като слънчеви пламъци. Изкусителната й фигура излъчваше сигнали, които караха сърцето му да тупти като гонг. Елегнатните й нежни длан лекичко се полюшваха до заоблените й бедра, а млечно бялата й кожа, не бе по-малко фина от сатена, който я обгръщаше. Воалите се виеха около апетитното й тяло, но Саймън не можеше да откъсне поглед от друго. Бе застинал втренчено в прекрасните извити очи на тази богиня. Приличаха на паунови пера, развени от мистичен бриз, а всяка от дългите й миглите й се отличаваше идеално от сестрите си, сякаш бяха сресани с миниатюрен гребен.
Саймън изцяло бе забравил да диша. Главата му се бе напълнила с кръв, а дробовете му започваха болезнено да горят. Виеше му се свят, но не можеше да отвърне поглед от тази неземна красота. Спомни си за Алън и сълзи се стекоха от очите му. Момчето бе негов приятел... някога.
Вече му причерняваше, когато спасението дойде. Остра болка прониза сърцето му, а в съзнанието му изрева гласът на господарят. Захласът мигновено се стопи. Саймън събра сили и рязко извърна глава, като същевременно с това разтвори кесията и хвърли кокалчетата към жената. Парченцата прелетяха и се разпиляха в краката й. Саймън си позволи да погледне за последен път, само за да види ужасения поглед на изкусителката.
- Не! Какво правиш! Това е душевен капан! – дочу уплашеният й глас Саймън, докато тичаше към меча.
Той грабна увития в черно кадифе вързоп от стената и залитна от опустошителен трус. Обърна се в движение и видя как тялото на красавицата се променяше. Прешлените щръкнаха, лазурните люспите блеснаха, крилата изскочиха, а опашката й разсече една от колоните. Докато приемаше истинската си форма, около дракона се стрелкаха енергии и ефирни тела, излизащи от костите. Духовете се въртяха около него и го оплитаха в мрежите си, докато отчаяно се бореше с капана и рушеше разкошната зала.
Саймън тичаше между падащите колони и арки, като прескачаше сандъците със съкровища и късаше сатенените завеси. Стараеше се да игнорира оглушителния рев на дракона и да се съсредоточи върху задачата.
Рефлексното замахване на гигантската синя опашка едва не го помете. Колоната пред него пое удара и се пръсна на хиляди късчета. Саймън се добра до огледалната повърхност на портата, която започваше да се затваря и се обърна, за да види връхлитащата го огнена маса. Скочи напред и след познатото студено докосване на портала се просна по рамо върху мраморните плочи на академията. Изпъшка, подпря се на стената и донякъде намести ставата. Надигна се и с всички сили побягна надолу по стълбите. Тревога вече беше обявена, но Саймън не се страхуваше. Господарят го пазеше.


* * *


Този откъс има още една, финална редакция, която е сравнително лека и няма нужда да се ровя за нея. Коректор също не е виждал.
P.S. Щом сте толкова даровит и опитен, г-н Майндкрайм, напишете и вие фентъзи роман, а не упреквайте глухо "некадърните български писатели". Ето, смачкайте конкуренцията и ни докажете, че трябва другаде да се ориентираме. Очаквам този велик епос и искрено се надявам да е нещо качествено.

Поздрави ( но този път... не толкова искрени :wink: )!

Васил Тучков
Брадвата
се впи в дървото,
но охлювът беше спокоен.


Хокуши.

Потребителски аватар
ссс
Мнения: 7
Регистриран: чет сеп 09, 2004 11:01 pm

Мнение от ссс » съб сеп 11, 2004 8:05 pm

Васко,моля те,побързай с книгата!Искам още!

cherno_slance
Мнения: 175
Регистриран: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб сеп 11, 2004 8:37 pm

Грънт , честно казано няма да ми се откъснат от сърцето осем лева при положение че имам дете , събирам за интернет и жената влага всички пари в стока за магазините . Не се съмнявам в стила на писане -- спомням си колко ми беше свежо писането на твоята възраст .... после ще става все по-трудно . С годините ще откриеш , че все повече държиш на съдържанието , на това което всъщност искаш да кажеш . Също така ще откриеш , че колкото по-основни проблеми засягаш , толкова по- трудно те чуват хората ...Виж какво направи Тинувиел с "Вечната битка"... тя просто изряза Кимару и го захвърли в самостоятелна тема -- защото просто не искаше да приеме начина на изразяване и онова, което казвах с него . Не искаше да приеме болката ,грозното , омерзително състрадание на един нищт към други , още по ощетени от него....това не се побираше в нейния свят и тя го изхвърли . ..
... Преди това един редактор и неговия колектив ( без имена нали ?) приеха "Денят на мрачната луна" за оценка в техния конкурс .... И кво -- първите пет класирани разказа се оказаха фентъзи . Съвместния ни разказ с Итилмор получи изключително ниска оценка . И то не защото сме използвали чужд художествен свят , а защото имало преиграване с екшъна .... Тва е все едно да кажеш , че хрътката има твърде дълги крака -- ми тя е направена за бягане , разказа е ИМЕННО екшън --- което не пречи да е тъпкан с идеи , виждания и корав финал ... Истината беше , че не беше това, което те искат --- блещящи брони , великолепни дракони , сияещи в залезното небе и водопади от копринени коси...така де ореоли от искряща женственост и прочие...Не че тези неща са лоши -- просто аз не мога вече да пиша за тях ( всъщност никога не съм можел ) . Мога само да ти завиждам , че измеренията на твоите фантазни светове съвпадат с настоящите потребности на масовия потребител ... Докато не изневеряваш на тези вътрешни светове печалбата не е комерсиалност. Останалото са злословия .
А... ние с теб кога ще пишем съвместно . Ако не друго Кимару в момента е като сираче -- изхвърлен от историята , в която възникна .
Да не говорим , че Наско не се вясва никъкъв , Итилмор също .
И трето-- тия от Бард биха ли приели моя тип писане ( айде сега все нещо си прочел от мойте драсканици !) ... ако има добра воля от тяхна страна бих омекотил малко по-бруталните моменти .
С уважение : Черно Слънце
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » съб сеп 11, 2004 8:51 pm

Здравей! В действителност... не знам. Това се отнася до въпроса "дали ще приемат начина ми на писане". "БАРД" издават само на сигурно. Никога не рискуват с българи, но искрено се надявам да съм поставил някакво... по-различно начало. Стилът ти не си спомням, чел съм твои неща, онези за пришълците. Специално ще се заема отново да ги прегледам, щом ми се отвори малко свободно време. С удоволствие бих написал някоя "Приказка безкрай" с човек, който така сериозно се отнася към писането:) Едно ще те посъветвам, не се отказвай и... най-вече - пробвай! Ако имаш дар слово и амбиция... всичко друго е незначително. Мотивацията движи света ( пфу, днес не мога да се освободя от тези коварни клишета), както сигурно сам знаеш. Този роман е дело единствено на болната ми амбиция... да свърша нещо ползотворно в живота си.
Хайде, стига толкова, че много лигав пост се получи и мъничко ме дразни: :roll: .:)

П.С. Не съм гъст въобще с "БАРД", за да мога да давам някакви оценки. Пробвай се, аз така направих.
Брадвата
се впи в дървото,
но охлювът беше спокоен.


Хокуши.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » съб сеп 11, 2004 9:47 pm

Няма да ти честитя, само ще те поздравя.
Браво. На млада възраст си постигнал нещо, и то достатъчно самостоятелно. Вложил си труд и усилие, за другите методи няма да говорим, и си постигнал целта си. Можеш да се гордееш.
Това което не си постигнал... е, може и да си знаеш. Но то е някак от другата страна на границата, в държавата наречена Самоличност.
Е, все пак никой не е идеален. Може и да не те харесвам заради редица твои качества, но напълно оценявам това че си постигнал нещо. Нека само това не ти замайва главата - по-добре остави успеха да говори сам за себе си, а ти мълчи. Дали говоря глупости ли? Ами, колко хора са се впечатлили положително от твоята книга и от твоите медийни изяви? А колко се впечатлиха отрицателно от поприкритото самохвалство на тези форуми? Знам аз какво говоря, важното е и този който чете да знае.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » съб сеп 11, 2004 10:21 pm

Самохвалство... странно, това е последното, което съм желал. Жалко... че съм ти направил такова впечатление... и явно не само на теб. Повечето ми познати ме карат да се изтъквам, под противоречивия довод, че съм кокетничал и не съм се радвал на постигнатото. Много жалко.
Високо ценя конструктивното ти мнение. И... макар и аз да не те харесвам особено, смятам, че имаш право.
Това обаче е за един по-дълъг и смислен разговор, тет а'тет.


Васил Тучков
Брадвата
се впи в дървото,
но охлювът беше спокоен.


Хокуши.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » съб сеп 11, 2004 11:44 pm

Мхаха, Майки го е яд, че никой не му се кефи на работите и ся критикува всеки български автор, който
е успял да излезне на пазара по една или друга причина, а Черното слънце пък се жалва, че никой не
му се кефи на нещата и поучава Тучата как и на него ще му мине времето. Като прочета книгата ще си
кажа и мнението за нея. Иначе за рисунките ми го знаеш - не ги харесвам по ред причини. Най-малкото
можеше да пробваш да не прерисуваш корицата на учебника по биология под названието блъд голем,
блъд елементъл ор уатевър. Бе ти винаги си бил куц художник *намиг*
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Dare Devil
Chaotic good уста
Мнения: 536
Регистриран: вт май 13, 2003 11:43 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Dare Devil » пон сеп 13, 2004 8:54 am

Гхх... Аз като чуя за "блъд голем" и честно казано ми се иска да плюя наляво и надясно, но това е заради асоциациите с Дебило. Иначе както вече казах - смятам да си купя книгата веднага щом взема аванс (т.е. някъде през тази седмица) и искрено се надявам да ми хареса.

Потребителски аватар
Darkling
Мнения: 496
Регистриран: пет яну 30, 2004 9:37 pm
Местоположение: The Abyss
Контакти:

Мнение от Darkling » пон сеп 13, 2004 1:36 pm

Напълно съм съгласен с Фоксито,с изключение на мнението му за рисунките-яки са ве кво не им харесваш :? :?:

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » пон сеп 13, 2004 4:48 pm

За художника си прав... никога не съм бил професионален художник:) Но това все пак са си авторски илюстрации, а не ролева игра с арта на Еди или Каладера:) Много ти е лесно на тебе - прикотка най-готиния илюстратор и сега всичко друго е shit:). Поздрави, мухо, поздрави!
Ако се бях отдал на рисуването, сега нямаше да имам роман на пазара. :wink: Всеки според вкуса и личния си избор.


Васил Тучков

Потребителски аватар
xsmind
Студио Х
Мнения: 4123
Регистриран: чет май 02, 2002 11:44 pm
Местоположение: R'lyeh
Контакти:

Мнение от xsmind » пон сеп 13, 2004 8:37 pm

Всъщност в цялата тема, почти никой всъщност не е чел книгата. Това си мисля че е доста показателно и има резон коментирането на цената. Още по-лошо ми се струва, че почти никой не коментира дори откъса, който беше пуснат.

Както и да е, прочетох откъса, за съжаление не ми хареса, благодаря все пак че имах възможността да го прочета преди да реша да си купя книгата.

Потребителски аватар
ссс
Мнения: 7
Регистриран: чет сеп 09, 2004 11:01 pm

Мнение от ссс » пон сеп 13, 2004 10:14 pm

Аз си чета мненията,но само,когато е важно.
Откасът,честно казано,не ми интересен момент от книгата,така че не съдете по него,а дайде 8 лева,вместо да пускате тъпи мнения.
В самата книга има около 6-7 очевидни правописни грешки.

Потребителски аватар
xsmind
Студио Х
Мнения: 4123
Регистриран: чет май 02, 2002 11:44 pm
Местоположение: R'lyeh
Контакти:

Мнение от xsmind » пон сеп 13, 2004 11:02 pm

Господинчо, ссс, в тази тема ти май си рекордьор по тъпи мнения. След като ти си открил 6-7 грешки, вероятно са поне 60-70.
Осем лева ще дадат хората, които имат излишни пари, а такива не се ринат с лопата напоследък.

P.S. Прочетох ти мнението отново, грешките са поне 160-170;

Потребителски аватар
Elerina
Мнения: 155
Регистриран: пон ное 24, 2003 9:39 am
Местоположение: Там, где е вечно лято
Контакти:

Мнение от Elerina » вт сеп 14, 2004 12:15 am

Първо - браво! Свършиха ми изпитите, та ще я прочета най-сетне :)
Сега и останалото. Ауу, книга.. какво е това? Май не се яде... А, отваря се... вътре има някакви знаци...
От мързел да прочетете книгата ли, що ли, взехте да се заяждате за цената, за правописа, ала-бала. То книгата си има цака - чете се.
Не заливайте книгата с помията на собствените си отношения.
П.С.
Mindcrime написа:Надявам се, всички осъзнавате, че на 17 години човек не може да притежава необходимите познания за живота, за да напише нещо наистина стойностно извън сферата на чистите емоции (...).
Извинявам се, но един от най-сериозните и докосващи душата писатели, които познавам, е на 20 години. То затова изкуството става с талант, а не с възраст.
П.П.С.
Ways написа:Ще кажа само това и ще се си замълча... Погледнете се ве... Ха-Ха-Ха... После защо няма голямо общество и защо колектива се цепил...
П.П.П.С. Не ми отговаряйте, ще трия (и изтрих) всяко мнение, което не се отнася до книгата.
A star of light and a bearer of hope...

Потребителски аватар
Rogue
Мнения: 279
Регистриран: нед ное 30, 2003 9:11 pm
Местоположение: Някъде из облаците
Контакти:

Мнение от Rogue » вт сеп 14, 2004 11:41 am

Въпреки, че бях помолена най-любезно да се забавя с коментара си, реших да не го правя, все пак и аз си имам мнение и имам правото да го кажа.
Ами Тучка... не е зле, чете се, но... не ти харесвам стила особено много. Има фрази, които не вървят, сравнения, които не са особено подходящи. Описания, които са прекалено кратки или дълги... общо взето има още какво да се пипне. Пропуснал си някои неща. Диалогът също не е особено реалистичен, но... потрудил си се доста, мойте поздравления.

Друг е въпроса, че аз съм много капризен читател :)

Майндкрайн, не е важно възрастта, защото мен са ме бъркали и с по-големи (много) и (в някои случаи) с по-малки от мен, след като са чели мои неща. Трудно е да се определи по възрастта, дали едно нещо ще е стойностно или не. Ти подценяваш по-малките от теб, защото са нямали опита и тн.
Което е изненадващо, поне за мен. Имам позната, която е на 15 и е по-наясно с живта, себе си и света много повече, отколко други мои познати над трийсет, което трябва да ти говори нещо. (Не, не е че имам инфантилни познати над трийсет :) ) Лесно е да ми кажеш, че е единично изключение, но не е там въпросът.
Да те питам тогава, някой на 17 не-знаел какви са проблемите на кралство, ти откъде би могъл да знаеш? Въобще как някой би могъл да знае, освен ако не е кралска издънка? Литературата-фентъзи, затова е фентъзи, защото е полет на фантазията. Трябва да се опиташ да видиш какво се опитва да покаже и да каже автора, а не да изпадаш в заяждания за правопис, години и тн. (Е, ако автора е с вързани пръсти и не успее, вече е друга тема, Тучка, не става дума за теб, говоря по принцип)

Това е от мен.
Тучка, надявам се "Медальонът" да е още по-добра книга, аз поне ще ти стискам палци ;)

Плевелът
Изображение

Потребителски аватар
DeepBlue
Grandinquisitor
Мнения: 1527
Регистриран: вт юни 18, 2002 7:42 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от DeepBlue » вт сеп 14, 2004 12:17 pm

Отдавна не съм писал в този форум, ама като ви гледам кви ги плещите ...

Тъй като явно пак всички не си правят труда да прочетат за какво се пише преди тях и говорят само общи приказки, нека да ви припомня как започна всичко:
След поста на Грънт, който ще наричам по-нататък в този пост Автора, xsmind написа:
Но ми е интересно, едно нещо: Защо българската книга, на български автор струва колкото и книга на чужд автор. Значи ли това, че тя се издава в по-малък тираж, или хонорара на неутвърден български автор е колкото правата за издаване на утвърден западен+превода, или е нещо друго, което ми убягва? Да не говорим, че книгата има спонсори за издаването, нещо което не се наблюдава за преводните издания, т.е. Бард явно няма да загубят, дори и да не продадат нито една бройка.
Последва леко рекламен и доста неясен отговор на този коментар. Следващото мнение на xsmind беше:
От рекламния ти постинг разбрах само, че тиража наистина е малък, че Бард все пак може и да се набутат и че в книгата има карта и илюстрации, които не стават за четене, но пък оскъпяват продукта. Но това само отчасти отговаря на въпроса, защо българската книга е скъпа, колкото чуждите.

Цитат:
Цената е напълно стандартна и фиксирана, не от мен, а от "Бард". Смятам, че продукта предлага доста на фентъзи читателя, но никой, никого не кара да го купува. Имайте предвид, че това все пак не е книга-игра ( не, че имам нещо против тях).

Приемам че цената си е политика на издателството, неправилна според мен, но това си е мое мнение. Това за книгите-игри не го разбрах, но няма значение.
Тук вместо Авторът просто да отговори "Да, политика на издателството е!", той неясно защо реши да се каже колко точно е взел. И от тук започна мазалото. Тъй, че айде стига глупости с това какви сме били българите! Авторът явно се отдаде на миг самохвалство. После реши да го замаже със съвсем не намясто проява на скромност и хората се опитаха да му обяснят как всъщност стоят нещата и че парите, които е взел не са малко. Някои други личности взеха това за завист и проява на "българщина" и "необщественост" (каквото и да значат тия думи; не, не са точни цитати, по-скоро смислови обобщения на няколко постинга).

Тъй като искам да приключа с темата за цената (което май ще е най-добре за всички), ще дам и своето "компетентно" мнение. За разлика от всичко останали, поствали в тази тема, с изключение на Автора (който е имал контакти с издателство за книгата си) и господин М. Майндкрайм, който преди време е имал щастието/нещастието да работи със завиден успех в тази областта на книгоиздаването, май аз съм единственият друг с познания по темата. (Аргументът ми за това е, че работя като редактор, макар да не твърдя, че много ме бива в тая работа, за може би най-голямото издателство в страната, занимаващо се компютърна литература, както и че от близо две години работя за един популярен компютърен вестник и списание. Имам и няколко познати млади издавани автори.)

Та, Авторе, парите които си взел не хич малко. Нормално новите автори получават 5-15% от приходите (виж, ако става дума за печалбата е различно). Най-често се движат около 10% +- 2-3%. Ако има твърд хонорар, той обикновено е за сметка на част от тези проценти (но не се пада под 5%). Сам си направи сметката. Колко са дали спонсорите ти не знам (някой спомена сумата 3000 лева, която ти не отрече), на май се получава, че повечето от парите, които са дали спонсорите, са се върнали при теб, а част е отишла и за тиража. Съчетано с това, че ти си дал и рисунките и картата, това означава, че рискът и разходите на Бард са минимални, още повече че при тях само името на фирмата продава каквато и да е книга. Тъй че лично за мен излиза, че ти или спонсорите ти са платили за издаването на книгата от Бард, а последните не са имали нищо против. Това за съжаление не говори добре за качествата на книгата ти. Да, възможно е просто да си искал да се подсигуриш в издаването й, но все пак ... И моля, нека наистина повече да не дискутирате въпросите за цената, щото ми е смешно да гледам как се напъват хора, които и понятие си нямат за какво става дума. Ето ви и разбивка по пера - 30-35% от крайната цена са производствени разходи, 20-40% взимат разпространителите (обикновено поне 30%), остатъка си го делят издателството и авторът както се споразумеят и/или харчат от него за реклама.

Сега за книгата директно. Първо не съм я прочел, но и аз като ДеърДевъл ще си я взема при следваща заплата и ще се опитам да я прочета. След това ще дам "квалифицираното" си мнение. Второ - честно казано и аз не съм впечатлен особено от илюстрациите, но все пак е хубаво, че си се опитал да поразкрасиш книгата и с това.
Трето ще стане дума за публикувания тука откъс. Нека да кажа, че последната книга, която прочетох беше "Стрелецът" на Стивън Кинг (преди около седмица). Това за съжаление неизбежно ме кара да сравнявам откъса ти с тази книга. Не е добре да се сравнява начинаещ автор с вече доказал се такъв, но какво да се прави...стечение на обстоятелствата.

Та от тази гледна точка литературната страна на книгата не е особено силна - тежка, с излишъци на обяснения на едни места и крайна липса на такива на други, опити за оригиналнечене, които не са на място и т.н. Наби ми се в очите (реакторския ми поглед хехе) очевидната нужда на редакция дори и на първите няколко изречения. Казваш че този пасаж е минал само малка допълнителна редакция, но според мен би трябвало да мине през доста по-сериозна. Та, накратко казано, не ми харесва стила на писане. Пак казвам - за съжаление в момента най-прясното ми сравнение е Стивън Кинг, но определено мисля може да се напише и доста по-добре, дори и ако не се търсят качествата на Кинг. Извън литературния поглед - има нещо в сцената ми се вижда ... сбъркано (дали не беше този удар с нож в бъбреците през ризницата?! или нещо друго), но това може да е и защото е само отделен откъс. Казваш, че в книгата има и по-добри моменти, с което оставам с впечатлението, че има и по-лоши. Все пак като за напълно нов автор, при това на твоята възраст (без да се обиждаш), не звучи много зле. Смятам обаче, че едва от следващите ти книги зависи дали ще успееш да се наложиш като автор. Засега всякакви "Осанна" или "Разпни го" са неуместни ;).

И накрая малко коментар по темата с редактирането на мненията. Извиняват се хората, че пишели бързо. Еми и аз пиша бързо и правя много грешки. Обаче именно заради това си препрочитам мнението, след като го напиша. И отстранявам много грешки. Кажете му професионално изкривяване, ама трябва адски да бързам да пусна нещо, че да не го прегледам. Това в края на краищата наистина показва отношението ни към езика - няма значение къде пишем (е chat-четата ги пропускам), но поне от простите и лесно коригиращи се грешки трябва да се пазим. Запетайки, пълни и "празни" членове, правописни грешки - това са неща, които лесно се откриват и коригират. Разбира се, сега ще си прегледам мнението и ще отстраня очевидните грешки, макар че вероятно просто няма да забележа някои (не ми плащат за тези мнения все пак ;) )...

но вес пка нма да зувчи кат тов, нали?

П.С. Това, че годините не били важни, е пълна глупост. Като порастнете, сами ще разберете.
Не са единствените важни, но са доста важни...
Последна промяна от DeepBlue на вт сеп 14, 2004 12:37 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » вт сеп 14, 2004 12:26 pm

От цялото мнение не разбрах дали си прочела книгата, но както и да е. Колкото до стила - напълно нормално е, че мислиш така. Всеки си има вкус и разбирания... за това как трябва да стоят нещата. Би било по-удачно да се критикува самата история и сюжет, а не литературните похвати и пряката реч, но всеки си преценява какво да каже/напише.
Медальонът наистина ще бъде по-добро продължение, най-малкото заради еволюирането на историята.
Не мислете, че съм публикувал тема тук... за да се доказвам. Вече получих достатъчно критики и отзиви - от критици и читатели, тъй като продукта е вече от два месеца на пазара. Просто исках да споделя радостта си с ролевите фенове. Критиката вече е малко излишна, знам си слабите/силните части на романа и ще се постарая повече за втората. Като цяло съм доволен от постигнатото. Появиха се почитатели на проекта и смятам да се пробвам и в чужбина. Първа сприка - Украйна. В момента книгата се превежда и скоро ще я има и на руския пазара. Това е от мен, надявах се да чуя повече мнения, но това явно са си лични капризи 8).

Много поздрави!

Васил Тучков.
Брадвата
се впи в дървото,
но охлювът беше спокоен.


Хокуши.

Mindcrime
Мнения: 204
Регистриран: нед апр 11, 2004 1:50 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Mindcrime » вт сеп 14, 2004 12:32 pm

Elerina, готов съм да повярвам, че на 20 години един млад автор може да има талант и чувственост, с които да докосне душата ти. Без да се ровя дълго в паметта си, бих посочил дебютната книга на Казандзакис, но това е всъщност една ода за любовта. Разбира се, нищо не пречи на един младеж да създаде интересна творба, описвайки чувствата и преживяванията на свои връстници - трудно е да се получи, но не е невъзможно. Но дотам. Но когато на 20 години пишеш за злото... ами, нищо освен клишета не можеш да използваш, защото просто си нямаш идея за злото. Както и за повечето сериозни неща в живота.

Вероятно не си прочела внимателно написаното от мен, дори цитата, който си извадила и коментирала. Там има един ключов израз "извън сферата на чистите емоции". Пренебрегвайки го, ти казваш, че имаш любим автор на 20 години, който е сериозен и докосва душата ти. Не знам какво означава "сериозен", но едва ли е синоним на "житейски мъдър" и всъщност дори бебетата са сериозни в желанието си да смучат биберон. А определено докосването на душата е в сферата на чистите емоции.

Моля ви, научете се да четете внимателно. Настоявам, че поне това уважение заслужавам. В този, както и във всеки друг форум има много постинги, които са пълни с глупости. Малко е да се каже, че моите не са от тях. Ако изобщо се решите да четете по-дългите, концентрирайте се. Ако нещо не ви е ясно, питайте. Ако решите да критикувате, много внимавайте.

Изцяло с надеждата да бъда разбран, повторих идеята си 3 пъти в различни вариации - един човек на 20 години не може да притежава житейската мъдрост, която е необходима за написването на нещо стойностно. Наскоро четох интервю на Стефан Данаилов, който се оплакваше, че за режисьори кандидастват само много млади хора. Той също посочваше, че на 19 един млад човек не може да притежава знанията и опита, които са нужни на човек, за да се захване да учи режисура.

Младостта има много предимства, както и много недостатъци. Ентусиазмът е едно от големите предимства. Липсата на опит... не е точно недостатък в общ план (не мога да ви го обясня накратко, просто приемете на доверие, че има ситуации, в които е по-добре да не знаеш), но когато става дума за творчество липсата на опит е голям недостатък.

Не казвам, че в периода 15-25 години един автор не трябва да твори. Само че обикновено твори предимно слаби неща и има нужда от добри редактори, за да се развива. Бих посочил Достоевски за пример - ранните му творби са ужасяващо наивни и недодялани, направо скучни. Пълни са с клишета и слаби образи. И как после този човек е написал "Идиот", "Братя Карамазови" и "Престъпление и наказание"... идея си нямам. Съзрял е, вероятно, като едновременно с това е съхранил своите чувственост и ентусиазъм. И, разбира се, притежавал е талант. Често ме обвиняват, че подценявам ролята на таланта и наблягам на труда. Не е така, просто знам колко много хора са унищожили своя зародиш на талант, само защото са се надявали изцяло на него, пренебрегвайки труда. И понеже талантът е нещо много рядко срещано, боли много, когато виждаш как се пилее.



Tale, както и всеки друг, който си мисли, че разбира от психология и може да ме анализира - не можеш. Когато критикувах Уейн и Блонд, пак имаше изцепки от рода "той им завижда, понеже сам не може". Сега се повтаря този рефрен. Разберете веднъж завинаги, че се намирам на качествено различно ниво от това на критикуваните от мен автори, различно и по-висше във всяко едно отношение (не че е някакъв успех, нивото им е твърде ниско). Но за момента нямам никакво намерение да се доказвам на книжния пазар.



Cherno slunce, Бард, както и много други издателства, биха харесали много твоя стил, ако заедно с това им предоставиш и своите пари (те дори биха ти дали космически хонорар от 5 000 лева, ако успееш да им намериш спонсорство за 10 000). А ако за миг си представим, че можеш да откраднеш най-новия роман на Гришам или Кинг и да го представиш като свой - е, тогава нито едно издателство не би инвестирало в теб. Българските издателства не могат да наложат автор. Те разчитат изцяло на външна реклама и затова залагат на известни имена. Редките изключения се дължат на кратковременни заблуди и бързо се коригират (Бард не изпадат в такива заблуди, за което много ги уважавам). А останалото е порочната система със спонсорството, която е жалка.
Последна промяна от Mindcrime на вт сеп 14, 2004 12:43 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
xsmind
Студио Х
Мнения: 4123
Регистриран: чет май 02, 2002 11:44 pm
Местоположение: R'lyeh
Контакти:

Мнение от xsmind » вт сеп 14, 2004 12:35 pm

Би било по-удачно да се критикува самата история и сюжет, а не литературните похвати и пряката реч, но всеки си преценява какво да каже/напише.
Чуй се какви ги говориш?! Сюжети и истории всеки може да измисля, особено от посетителите на този форум, та ние всяка седмица играем по някакви истории, понякога и по няколко различни. Само че по-често ни липсва дар словото за да ги напишем на книги, също така и времето за това.

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » вт сеп 14, 2004 12:51 pm

Извинения.
Последният пост не го видях. Както казах, този откъс претърпя още една редакция, така че е нормално да му намирате кусури. Явно това с хонорара ви прави най-голямо впечатление, така че ще трябва да бъде обсъдено по-обстойно. Не смятам, че форумите обслужват подобни цели, така че ще трябва да направим последното наживо. И не на последно място.... отново изтъквам, че никъде не съм желал да прозвуча самохвално. Както и да е, може да затриете темата.. ако желаете. Явно е в пречка и не се отнася до заглвавието си. Само от един човек, който е прочел книгата, получих въпроси, тясно свързани със сюжета. Всички намират за какво да кажат по една дума - я за хонорара, я за рисунките, но никой, който да е прочел романа, включително и този ваш "кумир" - Майндкрайм. За друг път ще знам, че е по-удачно да се захвана с книги-игри и то след като съм превалил 50те. :roll:

За едно ви благодаря - чрез по-горните постове получих опияняваща доза мотивация, нещо, което ще ми е от колосална помощ за следващите проекти.

П.С. Отивам да проверя.. какви са именно мислите на стария крал.

Васил Тучков
Брадвата
се впи в дървото,
но охлювът беше спокоен.


Хокуши.

Потребителски аватар
King David
Мнения: 29
Регистриран: чет авг 26, 2004 11:59 am
Местоположение: Tel Aviv; April 17, 2006 - almost blasted

Мнение от King David » вт сеп 14, 2004 1:32 pm

Стига бе :D ! В Украйна? А в Израел ще я пласирате ли? Представям си го - българско фентъзи в рекламите на Йедиот Ахронот :D :D :D
Това майтап ли си правите или сериозно?
may His great Name grow exalted and sanctified
--------------------------------------------------------

Mindcrime
Мнения: 204
Регистриран: нед апр 11, 2004 1:50 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Mindcrime » вт сеп 14, 2004 1:44 pm

Не съм прочел книгата "Да надбягаш съдбата", защото прекалено много ценя свободното си време и 384 страници е нещо, което не бих могъл да си позволя. Никога не сядам да чета книга на непознат автор без преди това да отворя на пет произволни места и да прочета по една страница. Ако не ми хареса, зарязвам книгата и толкова.

Василе, сам си виновен за дебатите по отношение на хонорара. Каза неща, които звучаха нереално. Разбира се, всеки, който има представа как всъщност стоят нещата в книгоиздаването, се усъмни. И докато се поизяснят нещата... Държа да ти кажа, че изясняването им не ти беше от полза.

Не съм кумир на хората и обикновено в този форум не са много хората, които "ми свалят шапка". Все пак вярвам, че много от тях ме уважават, защото се отнасям сериозно към дискусиите и не си позволявам простотии. А славата ми на автор на книги-игри отдавна е в миналото. За сметка на това имам опит и знания, които ми помагат в дискусиите.

Прочетох мнението на DeepBlue. Малко тъжно ми стана, че човекът описва едно нормално отношение към публикуването на мнение и веднага добавя извинения за професионална деформация - сякаш не би следвало всеки от публикуващите в този форум да редактира мненията си преди да ги публикува, от уважение към останалите. А забележките му по публикувания откъс би трябвало да ти дадат представа върху какво да наблегнеш.

Прочетох откъса и открих, че се припокрива с очакванията ми (както и в случая с Уейн и Блонд, би следвало да ми се признае, че не давам грешни прогнози). Има цели параграфи с ужасен стил и неточност на изразяването, като например този:
"Чифт тежки приглушени стъпки накараха мъжа да замръзне намясто, плътно прилепнал до мраморната стена. Слабата светлина на факлите го правеше едно цяло с вечерния мрак. Мъжът затаи дъх и престана да диша."
Няма такова нещо като "чифт стъпки". Ако шумът от тях е бил приглушен, то от какво? Липсата на светлина може "да прави" героя ти едно цяло със стената, докато слабата светлина не може. А това за "затаи дъх и престана да диша" - човек престава да диша, когато умре. Достатъчно е било да кажеш, че затаява дъх. Но ти все още нямаш умереност на израза, не знаеш кога да спреш.

Стилът е слаб, ще ти трябват години за да го оправиш. Не е страшно, с всеки автор е така. Просто трябва да го приемеш и много да работиш. Но за начало, трябва да осъзнаеш проблема, за да знаеш върху какво да работиш.

Ситуациите ти са нереални, което означава, че трябва да започнеш и да мислиш, а не само да чувстваш.
Стражът стои на метър от героя, стълбището е осветено, макар и слабо, от факли. И не го вижда! Един метър е много малко разстояние. Стражът се мотае по това стълбище и очите му са привикнали на слабата светлина, така че не може да е непривикнал. Но ти имаш нужда да създадеш драматизъм и го правиш както и с каквото можеш.
Чува се къркорене на стомах (пак драматизъм). Разстоянието е един метър. Стражът вече даже знае къде да гледа. И пак не вижда нищо. Не че е проблем, но само след малко факлите все пак показват, че върху лицето на героя ти "бяха останали малко човешки черти". Това пък как става - "тука има, тука нема". Първа патерица на слабия автор: "Количеството и качеството на светлината са такива, каквито са нужни на автора във всеки един момент и могат да бъдат променяни без предварително предупреждение или дори обяснение".
После има елемент на размисъл. Саймън преценява, че стражът има предимство, понеже е по-високо от него - а той е само на метър от него и вероятно на не повече от две стъпала или ориентировъчно най-много на 50 сантиметра по-високо - стъпка напред с протегнат нож и няма проблем да стигнеш незащитеното гърло на стража (освен ако не е гигант, но пък не е описан като такъв).
И още "размисъл" - Саймън се опасява, че стражът "Преди да умре можеше да изтегли меча си и да вдигне тревога". ЕДИН МЕТЪР! Стражът държи алебарда. Няма да вдигне алебардата и да пробва да стреля, ами ще тегли меч (и какво ако изтегли меч - докато го изтегли, ножът на Саймън ще е в гърлото му)?! Да не говорим, че не може да направи и двете за толкова кратко време. Би могъл да се опита да извика. Би могъл да изтегли меча, да парира атаката и след това да вика. Би могъл (Саймън пропуска тази възможност) просто да отстъпи назад и да извика (и би могъл дори да се спъне в задно стъпало, да падне на камъка и цялото му снаряжение да се раздрънчи).
И така нататък, и така-нататък... сменят се ситуации и описания, слабости и клишета. Не би трябвало да публикуваш този откъс, трябва да седнеш и основно да го преработиш. Ако бях попаднал на него на сергия с книги, нямаше да си купя книгата.

Ако ще играеш ролята на обиден, едва ли ще е от полза за творческата ти дейност. Всички посочени слабости са реални (макар че едва ли би приел и половината от критиките). Но нищо не е толкова фатално, че да е наложително да потърсиш друго поприще за реализация. След десет години би могъл да станеш добър автор. Не го казвам с ирония, наистина отнема много време. Успех, ако решиш да опиташ!

P.S. Дал си ми и някакъв бонус за опит, над 50% - всъщност само преди 2 месеца навърших 33. И не се захващай с книги-игри, виж какво стана с Уейн и Блонд. За ролева система също ти е много рано.

Потребителски аватар
Grunt
Мнения: 94
Регистриран: ср фев 13, 2002 12:23 pm
Местоположение: Celestial City

Мнение от Grunt » вт сеп 14, 2004 1:54 pm

Време е да мина на лично, тук се заформя един тежък спор.

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » вт сеп 14, 2004 1:55 pm

Опитът идва с годините. И естествено един Тучков на 40 ще е по-опитен и обигран от Тучков на 17. Това е правилното твърдения (Освен случаите ако претърпи някакви мозъчни сътресения и т.н.)
Но от друга страна не е задължително 30-годишния Майндкрайм да е по-опитен, по-умен, по-хитър от 17-годишния Тучков. Опита се трупа с години , но при всеки това е с различен интензитет и скорост. за своите 17 години Тучков може да е преживял неща които да са му дали опита на 60-годишен Майндкрайм... Няма никаква гаранция. Абсолютно никакво доказателство не може да се изложи в подкрепа на тезата че книгата на Тучков е некачествена на основание на тов че той е на 17. Няма такива филми. Пушкин е написал "Дубровски" ,една от най-добрите си творби, на 18.

Потребителски аватар
BatGojko
Мнения: 741
Регистриран: пет яну 04, 2002 7:26 pm
Местоположение: София

Мнение от BatGojko » вт сеп 14, 2004 4:00 pm

Не исках да давам мнение преди да съм прочел книгата, а все още не съм, но темата тъкмо започна да става наистина интересна и ползотворна за Тучков и той взе че "мина на лично"... А за какво е литературната тема, ако не авторът да обясни мотивите си за конкретни приоми, похвати, решения и т.н. Със сигурност онова за цената е много по-маловажната част на тази тема. А и когато критиката не е самоцелна, а е обоснована - в случая Майндкрайм цитира конкретни моменти и ги коментира - то тя винаги е от ползва, дори и авторът да не чувства нещата така. Ако аз напиша нещо и считам, че то е пределно логично и ясно, но повечето от останалите не го разберат, то най-верочтно бъркам в преценките си.
Надявам се книгата наистина да е добра, като за дебют на млад автор. А и ако успее да се приеме добре в Украйна, това ще е наистина успех. Надявам се, критиките да не отчайват Тучката, който иначе е много приятен и ентусиазиран младеж. Също така призовавам, наистина да не се впуска никой в дребни заяждания за правописни грешки, тъй като 90% на този форум допускат такива фрапантности, че направо понякога изтръпвам. Само едни пример, който особено ме дразни, и няма да коментирам нищо повече: Думата е "АМИ", а не "ЕМИ"! Второто е име на момиче, обаче масово се ползва вместо истинската дума, която също, в повечето случаи се ползва паразитно (и аз я ползвам така, но поне не я пиша с Е). Това последното не е с цел заяждане, а просто с надежда поне тези, които прочетат тук да се поправят. Моля никой да не се обижда и да не се впуска в оправдателни или нападателни постове по въпроса - нямам проблем с това всеки да пише и говори, колкото си иска неправилно и некадърно, стига да не прави лични забележки на останалите (и да му се разбира де).
Към Майкъл: Критиката ти наистина е професионална и полезна за автора. Имам предвид последното ти мнение. И преди някой да се е заял с теб за една малка грешка предпочитам да я посоча аз, тъй като се надявам, че от мен ще я приемеш наистина само като лека корекция - Алебардата не е Арбалет и не стреля. Както казах, това е само за да се избегне спор по темата - моля никой да не го използва като някаква аргументация - всеки може да допусне подобна грешка и това наистина не обезсмисля останалата критика, дори и частта с алебардата, която след като е в ръката на стража, не виждам смисъл да се вади меч. А като споменахме алебарда, Саймън хваща само стража, а онова дълго нещо с метално острие накрая къде отиде? Алебардата не падна ли на каменния под? Не вдигна ли достатъчно шум? Препоръката, да се обмисля сцената по-внимателно е напълно основателна. Аз бих посъветвал Тучков, дори да си рисува схема на ситуацията и да си представя всичко като на кино.
Рисунките са си много доби - и не само за не професионален художник. А и е много приятно, когато авторът може да нарисува героите си - това придава нова атмосфера на цялата книга.
Ще си взема книгата, пък дори и от чисто любопитство, и със сигурност ще я обсъдя много подробно с автора й. Все някога ще се засека с него из клубовете за Меджик, нищо, че вече ходя твърде рядко там.
Успех Тучка, но наистина не бива да се сърдиш на добрата критика, а да се опиташ да извлечеш максимума от това.
"Аксиом16" - правилната система :) www.axiom16.com

whitefrog
Мнения: 31
Регистриран: съб юли 10, 2004 10:13 pm

Мнение от whitefrog » вт сеп 14, 2004 4:06 pm

Извинявам се, но един от най-сериозните и докосващи душата писатели, които познавам, е на 20 години. То затова изкуството става с талант, а не с възраст.
Това не е вярно. За да създава изкуство, човек най-напред трябва да има какво да каже. И тогава идва талантът. Независимо дали е на 20 или на 50 години, ако няма опит в (или не разбира) дадената област, произведението ще е кръгла нула. Защо по-късните произведения на Толкин са по-добри от по-ранните? Защото е ставал по-млад ли? Силмарилион, например е резултат от философските му търсения и (поне по моето скормно мнение) е много по-добра от първите му неща.
Би било по-удачно да се критикува самата история и сюжет, а не литературните похвати и пряката реч, но всеки си преценява какво да каже/напише.
Много хубав възглед. Ама не е много коректен, иначе техническата документация на продуктите на Microsoft (MSDN) щеше да се изучава в училищата вместо "Война и мир" (Тя не се учи навсякъде, ама нейсе :wink: ) Хайде да се запитаме - произведенията на Кърт Вонегът щяха ли да са същите без уникалния му стил?

До Васил Тучков:
Моите поздравления, че си успял да издадеш книга. Имайки предвид положението в България това си е истинско постижение. Надявам се да издадеш още много и да имаш дълга и плодотворна кариера като писател.
Не знам какво си очаквал от тази тема, но надали е това, което се получи.

Отговори

Върни се в “Общи Приказки”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта