Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Tales] Разни портали - Част I

Тук се провеждат различни форумни игри по Planescape вселената.
Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

[Tales] Разни портали - Част I

Мнение от Tale » пет май 05, 2006 12:48 am

Planescape Multiverse
Разни портали
Част I


Спомням си веднъж, когато обучавах едно танар'ри в това да обезкостява хуманоидни тела без да ги
прави на каша, как един берк от Горните измерения прелетя покрай нас, а малко след него един куп
гладни демони. Тва паладините са объркано нещо. Говорят за чест, достойнство, доблест, и това сякаш
ги оправдава, задето толкова неподготвени влизат в Бездната, на мисия да спасят някой си достатъчно маловажен
за Мултивселената малоумник, отишъл в името на о, "Светлината", за да се заяжда с танар'рита на техен
терен. А работодателите им, всичките Истински селестиали, те пък са самото олицетворение на лицемерието,
най-малкото защото ги пращат, да изпълняват такива самоубийствени задачи.

В момента се намирам извън време и пространство и гледката е просто прекрасна. И тъй като не съм по
свое собствено желание тук, а и имам цялото "време" на "света", нека ви разкажа какво се случи с
въпросният паладин..



За да прекоси огромното помещение, Аря трябваше да прескочи около стотина трупа. Някакъв странен
тип с очила и торбести гащи я изгледа първо с любопиство, а след това със съжаление. Бе хванал един
от множеството трупове за носа и го човъркаше през пъпа с криви костени клещи, докато през това
време една жена с много остри демонски черти го гледаше напрегнато.

В Сигил, Аря се бе запознала с астрална дева, която се бе съгласила да й покаже пътя до Селестия, но
само срещу малка услуга. Е, сега благодарение на тази услуга двадесетина танар'ри й бяха по петите, а
дали щеше да им се измъкне бе много съмнителен въпрос. На всичкото отгоре, агатинона който девата я
бе изпратила да намери, тя бе намерила, но на парчета.

В края на помещението нямаше нищо. Ако Аря бе видяла, че освен вратата през която бе минала други
изходи липсваха, вероятно никога нямаше да мине през нея. Но пустият му неестествен мрак тлеещ се из тази
част на измеренията, за който нямаше никакво логическо обяснение й бе изиграл изключително неприятен
номер. Беше глупачка, за да търси логика в място като Бездната. Единственото сигурно нещо сега бе,
че съвсем скоро щяха да цъфнат демоничните й почитатели и вероятно щеше да се пече няколко дни
на бавен огън, преди да я изядат.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пет май 05, 2006 3:51 pm

”Не може да няма изход!”
Тя отметна няколкото кичура коса, които бяха изпопадали от басинета й и се огледа отново. Висока и широка метална стена, чиито очертания се губеха в неестествения мрак наоколо. Сякаш за да убеди себе си го каза на глас ”Не може да няма изход!” и я удари с юмрук. Трябваше да се успокои. Не може да няма изход.

Тя се обърна обратно и започна да се връща към центъра на залата. Може би можеше да се скрие сред телата? Не, щяха да я търсят, да я усетят. Може би плейна щеше да се промени и да се измъкне в суматохата? Тя спря за миг и се опита да прецени шансовете [use planar sense], но при всички положение не можеше да разчита на това. Демоните щяха да пристигнат всеки миг, щеше да е твърде голяма късметлийка за да се случи дотогава. Може би тези двамата щяха да й помогнат? Женския демон не даваше такива знаци, но съжалението на лицето на другия.. Беше чувала за същества помагащи на изгубените пътници в Абис, дали нямаше да има този късмет.. Така или иначе нямаше какво да губи, не виждаше друг изход освен това или твърде неравния бой.

Тя се приближи отново към двойката, стараейки се да игнорира детайлите от настоящото им занимание.
- Прощавайте, дали бихте могли да ме упътите за портал.. нагоре? Или поне навън?
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пет май 05, 2006 5:30 pm

Мъжът с очилата и торбестите гащи вдигна поглед от хуманоидният труп и изгледа Аря намръщено.
Главата му бе плешива, а лицето изцапано с кръв и сажди. Бе прибрал широкият си панталон във
високи ботуши с множество метални пластини по тях, а широкита му риза бе с навити ръкави. Две
кожени презрамки се кръстосваха пред гърдите му, където бяха прикрепени за малко зъбно колело.
Той пусна трупа да падне на земята, изрече нещо на ужасяващият език на танар'ри и подаде костените
клещи на демона, който само се нацупи и тръгна да вдига почти обезкостеното тяло. Крилата й
изпърхаха недоволно. Мъжът с очилата и торбестите гащи се усмихна и заговори на Аря:

- Прощавам ви. Простете и вие, но ще трябва да ви помоля за една услуга срещу информацията, която
очаквате да споделя с вас. Имам един добър познат от Сигил, Утфах Ичир се зове. Държи часовникарско
ателие в квартала на самата Лейди. Бихте ли му предали, че до края на седмицата ще мина да си взема
новите очила?- той повдигна вежди в очакване на отговор.

Откъм прикритият в мрака вход се чу зловещ писък. Аря усети горещ полъх от тази посока, усети го
в очите и ноздрите си. Смърдеше на сяра и пареше. Бе само въпрос на време преследващите й да се
появат.

не усещаш нищо
Последна промяна от Tale на пет май 05, 2006 8:09 pm, променено общо 2 пъти.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пет май 05, 2006 5:38 pm

- Ако успея да стигна до Сигил непременно ще изпълня заръката ви. Имате думата ми.

Тя прикри с ръка носа си и хвърли поглед към входа, а другата й ръка стискаше и отпускаше нервно дръжката на неизвадения меч.

- Казвам се Сарасуати Аря. Съжалявам, че прекъснах заниманието ви.. От името на кой трябва да предам това напомняне на Утфах Ичир?
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пет май 05, 2006 7:47 pm

Мъжът с очилата и торбестите гащи отново се намръщи:

- Естествено че имам думата ти, Аря. Ще се изненадаш ако разбереш, колко буквално е това иначе
незначително изказване в нашият случай. Предай на Утфах поздрави от Логумбо, а за останалото не
се притенсявай. Той ще се сети.

Логумбо грабна Аря под мишница и закрачи бавно към стената, която бе застанала така неприлично в
края на помещението, вероятно причина повечето от труповете покриващи пода, да се намират тук на
първо място. Мъжът бръкна внимателно в един от вътрешните джобове на ризата си и извади една
мръсна лъжица. Когато стигнаха стената, той вдигна лъжицата пред себе си и след като нищо не стана,
се намръщи. Иззад двамата се чу женски писък, но демона, който се бе заел да обезкостява трупове
след като Аря бе заговорила Лагумбо, вече не се виждаше, скрит от неестественият мрак наоколо.

- Не се притеснявай - каза спокойно мъжът с очилата и торбестите гащи - не могат да ни видят. - Той
хвърли замислен поглед върху лъжицата, а само миг след това я налапа, като дръжката остана да
стърчи извън устата му. Синя светлина заблещука по повърхността на стената. Постепенно тази светлина
започна да се уголемява, докато накрая не се превърна в синкав праг без ясен изглед, какво има от
другата страна. - Беше ми приятно Сарасуати Аря. До скоро - изрече с усмивка Логумбо и я ритна през
прага в стената. Миг преди портала да погълне аазимара, тя видя как една дузина ужасяващи танар'ри
бяха наобиколили спасителят й. Настъпи мрак.

**

Да съживяваш мъртвите, но да копнееш за смъртта било ненормално? Мултивселената не пита, берк!

Хорациос отвори бавно изморените си очи. Последното нещо което си спомняше, бяха старите магически
томове в един сигилси килер, който бе разбил. Прекрасни писания, вероятно по-стари от Мултивселената.
Бяха ключът към ултимативната сила, към тайните на самата Лейди и дори към същиснката истина за
цялостното съществуване на всичко. Щеше да стане по-могъщ от боговете, но какво се беше объркало?
Някакъв проклет портал, тези ужасни непредвидими прагове, които понякога имат изнервящото свойство
да засмукват всичко живо в близост, го беше откъснал от триумфа над логиката и сега той лежеше върху
немит и студен каменен под. И някакви руси къдрици покриваха лицето му?!

Хорациос започна бавно да се опипва. Задникът му беше по-пълен отколкото си спомняше, а тези гърди
откъде се бяха появили? Стреснат той се надигна рязко и се вгледа надолу. Бе облечен в плетена
ризница, имаше щит и още няколко оръжия по себе си. И под всичко това се намираше едно стройно
женско тяло. Той опипа лицето си. Аазимар? Невъзможно. Огледа се. На няколко крачки от него лежеше
собственото му тяло, същото, каквото си го спомняше преди инцидента с портала. Дишаше тежко. Той
разбърка набързо мислите си и се намръщи. Навярно бе станала някаква грешка. Закрачи бавно и
изморено към себе си. Явно новото му тяло не идваше със сила и жизненост. Той си бе същият дърт чук.

Когато стигна до себе си се огледа още веднъж, след което се изрита леко в бъбреците. Спящото му
тяло помръдна малко, млясна веднъж, но не се събуди...
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » пет май 05, 2006 9:21 pm

*...Меко казано,съм объркан!...Подла магия ли е това или странна случайност?Ха-ха??!

Наклоних леко глава и огледах СОБСТВЕНОТО си тяло,което лежеше пред мен и примлясваше в сладка дрямка...Да го събудя?Да събудя СОБСТВЕНОТО си тяло.Ха-ха.Но първо да сваля тия железа от мен.Ха-ха,от "мен".Мечове,ножове,арбалети и копия...блях,силата на ума е по-голяма от мощта на стоманата.
Така сега....

-Иииизвинявай,мммай не си добре?-О-о гласът ми?!?!Мелодичен?!Женствен?!Хях.Какво точно става?Разтърсвам "рамото" си.
-Ииизвинявай,нннещо не си наред?-Ха-ха,вече не говоря,а пея...МУЗИКА....АНГЕЛЪТ?!Жената от сънищата,да не би...аз съм в женско тяло,с глас на жена...а пред мен моето тяло...ТРЯБВА ДА ГО СЪБУДЯ!!!"Ритам се" по левият крак."
-Ииизвинявай,вввиждам че нннещо не си в ред?!
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пет май 05, 2006 9:47 pm

Аря падаше през мрака. В началото си мислеше, че наоколо цари тишина. После с идването на шума осъзна, че просто ушите й са заглъхнали като след експлозия. Някой я викаше. И буташе. Настойчиво.
-Ииизвинявай,вввиждам че нннещо не си в ред?! - познат глас.
- Къде.. - звучеше прегракнала, изкашля се. - Къде съм?
Лежеше на някакъв под, опита се да се надигне. Животинските нокти, които се намираха на мястото на пръстите й издраскаха камъка с грозен звук. Тя се взря за момент в дясната си ръка, докато се изправяше. Съсухрена, бледа, старческа ръка, която вместо пръсти имаше животински нокти.
- Какво.. - понечи да прокара лявата си ръка през косата си, както правеше когато беше изнервена и за малко не се изподра. А и коса нямаше.
- Богове! - изправи се бързо и чак тогава забеляза себе си. Надвесена леко пригърбена в страни да я наблюдава.
- Коя си ти? - осъзна, че не е прегракнала. Това не беше нейния глас. Беше облечена в някаква раздърпана роба и стоеше срещу самата себе си, а оръжията й бяха пръснати по земята. - Какво става тук!?
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » съб май 06, 2006 2:30 am

Мрак. Аря отвори бавно очите си и се втренчи в черният таван. Отнякъде се чуваше заглушен женски
глас. Беше красив. Ужасяващ кошмар, нищо повече. Лиич усети как нещо го рита по левият крак и
също чу женският глас, но той се извисяваше над него. Пода бе леден и смърдеше ужасно..
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » нед май 07, 2006 8:18 am

- Какво ме риташ, ма!? - попитах берк-а, който ме риташе. Станах, изчистих се от този ужасен под и се огледах. След около 3 секунди осъзнах, че не съм в собственото си тяло.
- Какво е това тяло!? Това работа на демона ли е? - опипах лицето си. Бях в тялото на 100 годишен човек сякаш.
- Защо съм в това тяло и къде е моето тяло!?

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » пон май 08, 2006 9:26 pm

-Ти май не си наред?!-огледах "нещото",което стоеше пред мен.Дефакто огледах сам себе си.По необясними причини някакъв берк "ЯВНО" се бе настанил в тялото ми.А дали аз бях в неговото, предстоеше да разбера...явно-Не си наред,явно?Мръднал си,да?!-чувствах се като кони,не знаех реално как да подходя в толкова деликатна ситуация...а тя си беше такава...НЕЩО БЕ ОТМЪКНАЛО ТЯЛОТО МИ?!?
Разрових съзнанието си,да открия отговор на това... на тази ситуация.Хм,явно ставаше дума за много мощна магия,осъществима само от малцина магове от Тъмното Изкуство...моето Изкуство...Хаха и какво от това,като бях безпомощен да я разруша.Тогава се замислих-Дали някой не се опитваше да ме спре?Някой или нещо?Нещо силно,могъщо,дошло от света на смъртта...или някъде отвъд, там където блуждаят обърканите души, които са решили че са намери щастието?!
Но едва ли.НЕЩОТО в мен изглеждаше толкова объркано, колкото и аз.Вероятно някаква сила бе разменила телата ни...хм,друго решение не намирах освен да питам.Така и направих
-Простете,милейди,но как се озовахте...тук?-не помня в стаята да имаше още някой,когато аз влезнах.Смятах че разговарях с жена,все пак аз бях в женско тяло,а пред мен стоеше НЕЩО в моето тяло,логично бе да е жена-Как се озовахте тук и как стана така....хм,че се намирате в тялото?-налудничави въпроси,болни,без определена идея и цел.Но може би тя знаеше.Знаеше какво става.А може би знаеше и как да се справи с...хм,проблема.
Хм...собствените ми вещи бяха при нея...дори и да исках в момента бях безпомощен,нейните железарии не ми вършеха никаква работа.Можех само да питам и да вярвам,че ще получа добронамерени отговори.
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » пон май 08, 2006 9:31 pm

Станах и огледах тялото в което бях и "жената", която беше пред мен.
оглеждам стаята за врати прозорци и т.н
- Тялото в което си не е твое също? Значи има трети човек, който е в моето тяло?
Подавам ръка на "жената" пред мен.
- Лиич. Извинявай за преди малко, но не обичам да се събуждам в странни стаи в чужди тела.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » пон май 08, 2006 9:40 pm

Трети човек?!?!Правилно ли думаше...или се опитваше да обърка болното ми съзнание...А имах ли друг избор?Не.Освен да му повярвам.
- Трети човек,казваш...хм,ха-ха,интересно,Лиич.Моето име е Хорациос Плантагерат.И това което...хм,носи сега е мое,а явно тая железария и тази броня по мен,която толкова тежи ,не са твой?
- Хм...интересно...трети човек...хм...интересно.Ако нямаш нищо против първо,може ли да си получа нещата,а после да измислим какво да правим,Лиич...хе-хе...Лиич,добро име.Може и да намерим общ език и изход от...хм,това положение?

оглеждам стаята
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пон май 08, 2006 10:08 pm

Стаята в която се намираха Хорациос и Лиич бе тясна - три на три метра. Приличаше на килер, а и
най-вероятно бе такъв. Освен двата полу-разбити дървени шкафа и множеството прашни, но пълни
бутилки наредени по здравите етежерки, друго интересно нямаше. Е, освен ако ръждясалата кофа
и кирливият парцал в нея представляваха интерес за някой, различен от пропадналият чистач. На
лявата стена имаше леко открехната дървена врата с множество дупки по нея и липсваща дръжка.
Стените и тавана бяха от солиден камък, хванал мъх тук-там. Помещението бе влажно и смърдеше
на крака. Интересно как дървото не бе хванало мухъл..
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » пон май 08, 2006 10:33 pm

Оглеждам етажерките, търся някаква книга, която може да ми свърши работа. Прибирам си една бутилка, каквото и да има в нея, предполагам вино. Знам ли къде се намирам, каква е сградата?

Хм...хм...хм.Положението наистина бе ДЕЛИКАТНО и наистина тогава се почувствах наистина объркан.По принцип,болното ми съзнание често ми погажда номера и разигра смехотворни игри,над който по-късно самият аз се надсмивам,но тогава усещах,че е истинско,че това наистина се случва и наистина е доста сериозно.

- Добре,Лиич.Не виждам какво повече може да направим тук,след като установихме,че това...което съм аз не си ти.Предлагам да излезем в коридора и да потърси дамата,на която принадлежи това-хвърлих снизходителен поглед по тялото си.Изглеждаше добре-здраво и най-вече младо.Но то би представлявало интерес за мен в една отминала епоха,в един друг век,една отхвърлена страница от живота ми-преди да открия съществиването Й и да започна да Я търся.
- Та,Лиич,хе-хе,не ми каза как попадна тук?
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пон май 08, 2006 10:38 pm

Аря остана загледана в тавана няколко минути, опитвайки се да си подреди спомените и да успокои пулса си след събуждането. Прокара пръсти по пода колкото да се увери отново, че са пръсти, а не страховитите нокти, които помнеше, че бяха там. Сън, просто сън след преминаването през портала..
Женския глас спря за момент, а след това продължи, сякаш разговаряше с някой. Аря погледа още малко тавана, а след това се опита да стане. Трябваше да разбере къде се намира и ако бе в Сигил - да намери Утфах Ичир и да му предаде заръката от.. Логумбо.
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » пон май 08, 2006 10:42 pm

- Как попаднах тук? Хе-хе, добър въпрос. Като видиш тялото ми, мисля че ще разбереш това изречение, което ще ти кажа. Просто демона на който бях платил да изляза от Тартар реши, че не е достатачно.
взимам една бутилка, лъка и камата
- Май това ще ти потрябва. - Хвърлям регентите към Хорациос.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пон май 08, 2006 10:52 pm

Сред малкото останали рафтове, Хорациос не успя да намери нищо, което да прилича поне бегло
на книга. Единственото им съдържание бяха бутилките изпълнени с оранжевеникава мътна течност,
неизвестна и за двамата на пръв поглед. Неизвестна, колкото бе и помещението или сградата, към
която принадлежеше то.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » пон май 08, 2006 11:16 pm

Тартар...Тартар...звучеше ми познато.Бях чувал разни неща за това място,но в онзи момент,не можех да се сетя.Тартар...Демон...не звучеше като особено добро място.Знаех,че по един или друг начин ще стигна в дъното на тази история,рано или късно.
- Мерси за раницат ми,Лиич.Сега би ли помогнал да сваля от гърба си тези железа,защо започвам да се задушавам-Бронята наистина ми стягаше и тежеше неумоверно.Наведох се и взех меча от земята,можеше да ми свърши работа,макар и да не знаех каква.-Тартар и Демони,хе-хе,интересно звучи надявам се да науча повече за теб и странният начин по-който се озова тук,но може да отложим разказите за по-късно.Сега мисля,че пътят ни е навън от тази стая.
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » пон май 08, 2006 11:24 pm

Колко безумни са тези метални брони. След 5 минути борба с бронята, най-накрая успях да я смъкна от Хорациос.
- Тея тенекии са ми толкова непознати колкото и на теб, Хорациос .
Събирам всички метални боклуци от земята, взимам торбата от Хорациос и ги слагам на гърба си. Въпреки, че съм в това старо и слабо тяло, пак съм по-силен от него.
- Да, мисля че е време да излезем от тази ужасна стая.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » пон май 08, 2006 11:30 pm

Излизам от стаята,предпазливо като се оглеждам внимателно.Кво има отвън Найки
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пон май 08, 2006 11:36 pm

Изправяйки се за да огледа помещението, в което се намира, Аря най-накрая забеляза *отново*, че нещо не е наред с нея самата. Дрехите й бяха други, кожата й беше синкава, косата й я нямаше, а на всичкото отгоре виждаше само с едното око, защото през другото бе заметнат някакъв парцал. ”Не отново, богове, не отново! Това е просто кошмар..” Тя гневно дръпна превръзката надолу и в същия момент буквално извика от болка. Падна на колене и положи трепереща дланите си върху лявата си буза, инстинктивно използвайки най-познатата й дарба. [lay-on-hands] ”Дано поне силите не са ме изоставили..”
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » вт май 09, 2006 12:07 am

Приближавайки единствения изход, Хорациос успя да долови нечий глас. През процепа на вратата се
виждаше силует на високо хуманоидно същество, чието червено око разкъсваше мрака като фенер.
Само след миг, съществото се размърда по-рязко и извика от болка. Или поне така звучеше. След това
падна на колене и промълви нещо.

Помещението отвъд вратата бе тясно и мрачно - коридор, който десетина метра по-надолу свиваше в
дясно. Иззад ъгала се виждаше съвсем смътно някаква светлина, а при внимателно вслушване се
долавяха и множество неясни звуци. Смрадта все още дразнеше ноздрите.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » вт май 09, 2006 5:13 pm

Отварям вратата,като съм в бойна готовност. Приканям с жестове Лиич да ме следва внимателно.
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » ср май 10, 2006 6:31 am

Следвам Хорациос, но съм готов с камата в едната ръка. И разглеждам за изходи освен от там където влезнахме.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » ср май 10, 2006 12:40 pm

Аря чу тихо изскърцване и вратата пред нея се отвори широко. Видя красива жена, с дълги руси коси.
Видя себе си. А плътно зад нея, или това, което приличаше на нея, пристъпваше внимателно някакъв
съсухрен старец с извадена кама.

затваряш раната, спираш кръвоизлизва и възстановяваш жизнените си точки

Оглеждайки за друг изход, Лиич не успя да намери такъв. Освен завоя намиращ се на десетина метра
зад собственото му тяло, което в момента бе на колене пред самите тях, друг начин да напуснат този
килер не виждаше.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » ср май 10, 2006 1:28 pm

Сарасуати се изправи бързо и посочи обвинително към собственото си тяло.
- Ти! Каква е тази черна магия? Защо сте ми взели тялото?
Забелязвайки собствената си кама в ръката на стареца, старец с нокти вместо пръсти както го бе видяла в кошмара си, тя отстъпи инстинктивно крачка назад и след бърз поглед извади за защита камата, която се намираше закачена за колана на това тяло.
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » чет май 11, 2006 2:05 am

- Значи ето кой е в моето тяло . Поне да се представим . Аз съм Лиич това е Хорациос , а ти си ..?А и ето ти тенекиите.Предлагам да се разберем какво ще правим от тук нататък , защото незнаем къде сме и колко неприятели има в околността - оставям всички работи които бях взел на земята до мен .

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » чет май 11, 2006 11:05 am

Ха-ха...Там беше разковничето,там беше и дамата в чието тяло бях аз.Ха-ха,мултивселената отново си правеше шега с три жалки същества,неспрособни да се справят с лудостта...хм не с лудостта по скоро с мъдрост,с мъдростта на мултивселената...

-Хе-хе,явно е вече объркването-казах аз с ведра усмивка-Аз,съм попаднал във вашето тяло,Лиич в моето,а вие в неговото...Ха-ха,забавно несъмнено.Черна Магия казвате вие...хм,боя се че не,по скоро трик,номер,фокус,закачка,шега на мултивселената или странно стечение на обстоятелствата,но не замесвайте тук магията,особено Изкуството.Та по-важният въпрос е,не как попаднахме в това положение,а как ще излезем от него,не мислите ли?
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » чет май 11, 2006 8:08 pm

Учтивото и любезно отношение на двамата накара Аря да се засрами от своето избухване.
- Съжалявам за острите думи. Казвам се Сарасуати Аря. Имах доста тежък ден и може да се каже, че това просто преля чашата, обикновено не избухвам така.
На свой ред тръгна да оставя предметите, които имаше по себе си настрани и започна да прибира своите. Успя да сложи бронята си въпреки по-големия ръст на тялото на .. Лиич.. и започна да намества оръжията както беше свикнала да ги носи.
- Вие звучите сякаш сте доста запознат с магията.. - тя се обърна към.. Хорациос и му посочи малката кесийка, която стоеше закачена на колана му - Дали ще мога да си я получа? И.. Под ризата трябва да има още една висяща на верижка.. Ако това е наистина Сигил, тук би трябвало да има някой който да знае как може да разплетем това положение.. Сигил ли е?
Illegitimi non carborundum

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » чет май 11, 2006 10:25 pm

давам й кесиите


-Ами доколкото знам,да това е Сигил,поне аз се намирах в Сигил преди всичко това да се случи...каквото и да е то-тя ме попита и за магията,но реших че не е нужно да споделям точно това сега с непознато същество...било то част от нелеп инцидент застигнал и мен самият.
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

Отговори

Върни се в “Planescape Multiverse Forum Games”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост