Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Tales] Персонажи

Тук се провеждат различни форумни игри по Planescape вселената.
Отговори
Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

[Tales] Персонажи

Мнение от Tale » ср апр 19, 2006 3:43 pm

Истории на персонажите..
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
2-d
Мнения: 18
Регистриран: чет апр 20, 2006 9:17 pm

Мнение от 2-d » ср апр 26, 2006 12:51 pm

"Каквото е твое е мое, каквото е мое е мое - така работя аз. Допреди 2 дни бях затворник в Тартар, който отдавна бях започнал да приемам за свой дом. Ужасен дом, но все пак място, където знаех всичко. За прехрана правех това, което можех най-добре - крадях. И бях доста добър - дори най-добрият, или поне така исках да си мисля. 28 години... толкова помня. 28 години в тази дупка биха се отразили на всеки човек доста зле. Две неща ме спасяваха от сигурната смърт - кърваво червените ми очи и една способност, която мислех, че съм придобил от някой от родителите си, които не познавах."

Лиич спря да чете от листа, който бе намерил в джоба си, когато се бе събудил. Повечето от текста беше размазан, но той имаше странното чувство, че това бе дело на собствената му ръка. Продължи да чете:

"Това място щеше да е моят гроб. Трябваше да намеря начин да се измъкна. Бях се запознал с едно танар'ри, което се бе съгласило да ми покаже изхода, но срещу някакво заплащане. Едно от очите ми. Едно око за ново начало. Начало, което няма да е за мен, а за теб, защото след като прекося реката, ще остана без спомени."

Лиич вдигна лице от листа. Нямаше какво да чете повече. Смачка бележката и я хвърли в реката. Взе ножа, който имаше със себе си, отряза малко плат от блузата си и превърза дупката, където се бе намиралo някога окото му.
Изображение
Без големия меч
Последна промяна от 2-d на съб апр 29, 2006 10:51 pm, променено общо 3 пъти.

Гиндьол Куркумас
Мнения: 24
Регистриран: пон яну 13, 2003 6:15 pm
Местоположение: София

Мнение от Гиндьол Куркумас » ср апр 26, 2006 5:20 pm

Бремето на времето е тежко и несигурно. Мракът постепенно се сгъстява и скрива зрението ми . Сетивата ми,нявга остри и съсредоточени,вече са притъпени и умиращи.Треперещата ми ръка вписва тия редове преди самата тя,заедно с изтощеното ми тяло да поеме по пътя безкраен,водещ до цел една,която само истински вярващите могат да разберат,научат и приложат.Чувствам,че Истинската Смърт е близо или поне се надявам това да е.Тази болка е гърдите,този задух,този трепет,това мълчание....тишина....мрак.

Помолиха ме да ги напиша.Да ги съставя преди да замина.Да им ги оставя,за да могат те да ги имат тук в архивите,в залата къде се пази всичко,за всеки и всички.Ръката ми трепери докато пиша тия редове,съзнанието ми избухва в милиони цветове,върти се сред горски пейзажи,които мени със зимни картини в безкрайни пустини,за да се избистри накрая в единствената цветова гама на мултивселената-черната

Хаха,те си мислят че живеят.Живот ли е вечното страдание и болката?Живот ли е агонията?Не!Не!
Всички те са отдавна мъртви,отдавна са наши братя и сестри,но просто не го знаят,не чуват думите,не виждат хармонията,стиховете....музиката.Истинската Смъртта идва за всички,които я искат и чакат съкровено,които мечтаят и бленуват за нея.

Аз скоро ще я докосна,след столетие мъка и страдание,изпълних завета на кредото си.Знам че тя е там и ме чака.Пребродих земи и светове безкрайни,изправих се срещу сили могъщи и вечни,само за да я имам,да получа правото да е моя...И отново не знам.Отново съм на кръстопътя на вечността,кръстопътя на избора,където съзнанието е поставено пред нелека задача,където разумът не е гаранция за бъдещето.Място,в което душата и сърцето води,а разума следва и дори не пита.За нея съм готов на всичко и сега когато краят е близо място за връщане назад няма.

Акордите...музиката....да,да...гласът й,лицето,нежните извивки на устните й...косите й от сребро и злато...Жена,която смътно помня,с глас камбана и лице на ангел.Нощем тя идва при мен,сред мрака на съзнанието ми изплува,сред море от тъмнина и озлобление,разцепва тишината на безкрая с...музика,гениална,топла и мека ,която струй от цялото й същество.И после идва той...
Железни слова,агонизираща музика,акорди в мъгла и щрихи сред мрак.Ръката му обвива моят ангел покрива прелестните й устни с целувка,поглъща музиката й,красотата й и закънтява мрак и агония...

Но това са само спомени,мигове в едно объркано съзнание или може би мечти,блянове и надежди,някога в онази разлагащата се среда,преди съзнанието да открие Смъртта и да я обикне като своя единствена и вечна любима...

Съществуването ми няма да бъде помнено от никого.Не съставих нищо велико,не постройх нищо,не дадох живот на нищо.Бех една черупка,празна за чувства и страстти,но носена към една цел...ЖИВОТЪТ!Истински и неподправен,там отвъд Истинската Смърт.Живот,какъвто мнозина са търсили,но малцина са познали и изживели.

Усещам го...мирисът му се носи сред стаята,завихря се около черните пердета,подскача по рафтовете с древни томове,завира се в празният опушен комин,извисява се наоколо и стремглаво се влива в мен...

ЖИВОТ!ЖИВОТ!ЖИВОТ!

Аз милея за живот...Аз,който бях слуга на смъртта,който познах тайните й,който изследвах същността й и прозрях нуждата от нея.Аз сега милея за ЖИВОТ...
Дали вече съвсем съм загубил съзнанието си,претопено сред годините над тежките томове,изпълнени с мрачни прокоби и зли ориси?Дали тия години...отдане на изучаване не изпиха всичко в мен,не изсмукаха жизнените ми сили,оставяйки една шлюпка от мен?Дали?
Или просто след години мрак и зло,агония и болка,мъка и страдание,години на изучаване на Изкуството...не разбрах ИСТИНАТА...и вече я търся,нея,моята любов-Истинската Смърт?Да,търся я,защото знам че там,в нея е ключът,е живот,но ЖИВОТ,а не съществуване....

Тя идва...чувствам го....

И пак музиката напира в съзнанието...Акорди от радост и щастие.Музика,Музика....Гласове...Буря от Гласове...Инструменти...Музика...да,свирете,още,още...по-високо,по-високо...стигнете Безкрая,докоснете Истинският Живот и ми донесете частица от него...защото чакането ще ме довърши....
...."

Из мемоарите на Маестро Хорациос Плантагерат,слуга на Истинската Смърт и желаещ Животът
По-добре мъртав пич,отколкото жив педал

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » ср апр 26, 2006 6:56 pm

Изображение

Aeris Windwalker

Сътворена на Барис, малък град от иначе обширна летяща колония, Аерис от малка бе свикнала с почитта и благоговението, което й отдаваха жителите на града, както и тези на околните, носещи се във въздуха полиси. За хората, живеещи във въздушните градове, появата на Air Genasi на който и да е от тях се считаше за чудесна поличба и жителите на Барис бяха повече от доволни, че един се е родил точно в техния град. Считаха я за тяхна покровителка и пазителка, задоволяваха всички нейни прищевки, кланяха се и очакваха благословията й. Всичко това смекчаваше надменното й отношение към тези прости хора, които тя и без това смяташе за по-низши от нея. В началото дори ги презираше, заради обикновената им вулгарна натура и най-вече заради противните им навици да употребяват чистия въздух за дишане. С времето, и благодарение на почитното отношение към нейната особа, тя се научи да не ги мрази, а да ги приема със снизходително съжаление заради низшия им произход.

Още от ранна възраст разви усет към магическите потоци, а специалната й природа само спомагаше за развитието на тази нейна дарба. По-голямата част от детските си години тя прекара в изучаване на магически заклинания и разгадаване на сложните сплитове магия, които за нея бяха досущ като въздушните потоци.

Най-вероятно така щеше да прекара и остатъка от живота си, ако един ден просто не беше изчезнала от Барис. По същото време някъде в средните квартали на Сигил беден шарлатанин изнасяше представлението си пред мизерна на вид публика; въпросният човек всячески се опитваше да убеди зрителите си, че лампата, която им показваше е вълшебна и в нея спял магически дух, който изпълнява желания. Не е ясно дали шарлатанинът действително е успял да произнесе правилно заклинание или се случи просто в следствие на някой от хилядите портали на Сигил но пред тях действително се появило видение и то това на Аерис.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » чет апр 27, 2006 11:40 pm

Имало едно време една жена-воин, пътешественик между световете. Ръката й била силна и здрава, а сърцето - смело и добро и тя видяла много светове преди да пропадне през един портал в Сребърното море. От водите я спасил един от обитателите на планината Селестия, който бил запленен от гласа й. Тя се влюбила в него, ала скоро разбрала, че чувствата й не били толкова дълбоко споделени. Твърде горда за да се примири тя тръгнала отново на път и когато разбрала, че носи дете се установила в кралствата на Аркадия.

За голямо учудване на майка ми, баща ми се появил когато дошло време да се родя. Тя се съгласила да ме кръсти по неговата воля, а той на свой ред обещал да се грижи за мен подобаващо. В следващите години баща ми ни посещаваще сравнително редовно и аз не усещах неговата липса, докато година преди да навърша пълнолетие усетих, че с него се е случило нещо лошо. Майка ми не успя да ме разубеди, но поне се постара да ме подготви добре за пътуването ми към Селестия.

Никога не съм се чувствала по-слаба от онези първи месеци на пътуване между порталите, но постепенно събрах увереност в себе си. Мислех си, че с добрите постъпки в Аркадия съм станала дъщеря, с която баща ми би се гордял, но виждайки колко много зло и неправда има отвън осъзнах, че не съм направила нищо. Опитвайки се да намеря пътя към Селестия се прехвърлям от една беда на друга, а времето сякаш изминава без да съм се доближила дори малко.

Сега, четири години по-късно, вече знам, че това пътуване не е случайно. Необяснимо как чувствам, че всяко препятствие, пред което се изправям в пътя си, не ме забавя, а даже скъсява пътя. Попаднала в града на вратите вече не се чудя дали ще успея да намеря правилната. Знам, че когато съм готова за него, пътя сам ще ме намери.

Saraswati Arya
Illegitimi non carborundum

Gungrave
Познава шефа на RABAT
Мнения: 1381
Регистриран: вт апр 25, 2006 5:48 pm

Мнение от Gungrave » пет апр 28, 2006 2:51 pm

Тъмна е ноща в Града на Порталите. Мрачни фигури се оформят от сенките пръснати из тясната уличка, някои резултат на неуморната битка на светлината и мрак, други рожба на въображението на наблюдаващия. Светлината на далечната улична лампа разпилява сенките като окапали есенни листа под напора на хладен полъх и част от тях полепват по самотната фигура крачеща сред тях. Случаен лъч светлина минава по лицето на минувача разкривайки изящните черти на момиче - а може би зряла жена, трудно определим от пръв поглед факт, що се отнася до расата на елфите. В други земи облеклото и би подсказало благороднически произход, но в Града но Порталите нещата често не са това което изглеждат (или поне по-често отколкото на други места). Макар и да крачи уверено, честите погледи с които обхожда мрачните входове, зейнали като черни проходи към други измерения, подсказват друго.
Броени крачки остават до спасителната светлина огряла широката улица, където никой от страховете и не може да я последва.
С уверен ход момичето изминава последните стъпки делящи я от добре осветената и патрулирана от стажи централна улица. Нито наемни убийци, нито създания на сенките насочвани от незнайна ръка биха посмели да предприемат открити действия срещу нея, а тя се чувстваше добре подготвена да се справи с индиректни атаки. Вече беше време да обмисли маршрут който безопасно и бързо да я отведе далеч от Сигил, когато зад нея някой заговори на общия език с ясен, ниско звучащ глас.
-Where is a crime, there is a criminal. Where is a crime, there is justice, where is a criminal - there is punishment.
- Какво по... - с добре оттренирано движение елфата се завъртя около оста си и успя наполовина да изтегли от прикрепените към бедрата и ножници дългите остриета на два кинжала. Вродените рефлекси на расата и, изострени от дълга практика се оказаха недостатъчни. Късите стрели на ръчните арбалети, озовали се сякаш с магия в ръцете на непознатия пробляснаха като златни лъчи във въздуха. В един илюзорен миг времето сякаш замръзна пред очите на момичето, позволявайки и ясно да различи детайли от обкръжението останали до сега на заден план. Капка вода, замръзнала миг преди да се търкулне от мократа стряха на близка сграда, улично куче, застинало ровейки в купчина смет, пребледнялото лице на патрулен страж вперил поглед във високата фигура на стрелеца, оцветените в златно и сребърно от светлината на уличната лампа и луната остриета на арбалетните стрели. Съвършен миг? Едва ли..
Тялото на елфата полетя няколко крачки назад по паважа, тласнато от мощния удар на изработените изцяло от метал стрели. Високата фигура се надвеси над разкривената мъртва купчина, мятайки бърз поглед към стърчащите от лявото око и гръдната кост на жертвата стрели.
- Justice must be done, no matter what.

***

Мрачната сграда на Затвора на Сигил служи за главна квартира на организация известна като "The Mercykillers", но популярна под друго име сред онези които се страхуват от нежелано внимание от страна на нейните служители - Червена Смърт. Там се намира и кабинета на ръководителите на елитната група, която избира членовете си сред най-достойните Mercykillers. Тези хора - наричани Justiciars - преследват жертвите си от най-мрачните ями до най-далечните върхове на Мултивърса, посвещавайки живота си на проследяването и елиминирането на престъпници, които по един или друг начин успяват да се изплъзнат между пръстите на твърдата ръка на закона. Justice must be done, no matter what..

Рязко почукване оттекна из мрачния кабинет и прекъсна разговора воден от мъжа и жената седящи на две от високите кожени кресла. Слабото осветление на кабинета влизаше в противоречие с често повтаряното от ръководителите на Организачията "Ние не сме инквизиция, а служители на Истинския Закон, нямаме нужда да крием делата си в мрачни подземия", но архитектурата на сградата не допринасяше никак за истинноста на тези думи.
-Влез - каза жената, поглеждаики към масивната врата на кабинета.
- Justiciar Bones е тук, милейди, както заръчахте.
- Нека влезе.
Вратата се отвори, пропукайки високата фигура на мъж, явно представител на расата на човеците. Мъжът затвори вратата и пристъпи в средата на кабинета, вглеждайки се с очакване в заелите креслата мъж и жена.
- Справихте се добре с последната си задача Мистър Боунс - каза мъжът - Правосъдието възтържествува отново.
- Но за жалост - продължи с по рязък тон жената - престъпниците никога не спят, изглежда Законът вечно ще има нужда от нашата служба. Както ние от вашата.
- Извършено е престъпление, Mr. Bones, и за да получат престъпниците възмездието което е отредил за тях Истинския Закон, трябва да бъдат използвани по особени методи. По принцип сме против нашите служители да използват методите на шпионите и наемните убийци, но в дадения случай се налага. Вашата задача е да успеете да се инфилтрирате в група от Плейнуолкъри като техен спътник. Това са "хора" събрани заедно от различни цели и подбуди, но ние смятаме че те ще бъдат изключително полезни за изпълнението на вашата задача. Ако разбирасе, прецените че някой от тях застрашава каузата на правосъдието, чувствайте се свободен да предприемете необходимите мерки. Детайлите за вашата задача ви чакат в покоите ви. Разбирате ли мисията си?
- Да. Правосъдието трябва да възтържествува, независимо от всичко.
-Смятаме че отново няма да ни разочаровате Мистър Боунс. Свободен сте.

Изминаха няколко минути след излизането на Мистър Боунс, преди някой от двамата да заговори. Първи прозвуча потрепващия глас на жената:
- Това съще ... този "човек" винаги ме притеснява.... има нещо в самото му присъствие. Може би не трябваше да приемаме така охотно "подарък" от Господарката на Болката.
- Той е просто инструмент на правосъдието, както и ние.
- Такъв е сега.. но какъв е бил преди да се озове в Сигил, преминал незнайно как през порталите бе разрешение на Господарката, без минало, без име?
- Просто човек с изключителни способности, които под нашето мъдро ръководство използва в служба на правосъдието - каза мъжът и се засмя пресилено.
- Човек.... или нещо с човешка форма, ходещо като човек, говорещо като човек... но убиващо без следа от човешка емоция, с нечовешка бързина и ефективност.
- Както и да е, инструмента е добър докато е полезен и използването му не носи вреди на каузата. След това.. може би някои от неговите действия могат да бъдат определени като престъпление разгледани от определен ъгъл. За сега, той има задача.

***

Изображение

Озовал се преди две години се незнайно откъде и как в Града на Порталите, очевидно преминал през някой от тях против волята на Господарката, без спомен за минало или самоличност, неговите необичайни за расата му (според другите хора) бързи реакции и хищнически инстинкт служат добре досега на Mercykillers. Наричат го Mister Bones явно като намек за пътеката от скелети оставя след себе си по време на своята служба на Истинския Закон. Уменията му скоро го извеждат към върховете на йерархията и той е избран за член на елитната група - Justiciars. Странничи без минало и имена не са нещо необичайно за града на порталите, но този ... ако делата му откакто е приел новата си самоличност могат да бъдат намек за миналото, по-добре е то да остане неразкрито..

Отговори

Върни се в “Planescape Multiverse Forum Games”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост