Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Sixth] По следите на миналото - Част l

Тук се провеждат различни форумни игри по Planescape вселената.
Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » ср май 26, 2004 11:15 pm

Иста този път изостава и тръгва след останалите, оглеждайки се внимателно наоколо с кисела физиономия. Пръстите й отново потърсиха сигурността на изгладената от употреба ръкохватка на сабята. Тя си измърмори тихо нещо за тези които го чуват "По-лесно щеше да бъде мъртво. И вече нямаше да е застрашено това джудже" и последва с бавна, но уверена походка, групата.
Последна промяна от Tinuviel на съб юни 05, 2004 10:32 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Hacy
Мнения: 1149
Регистриран: пет яну 03, 2003 10:43 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Hacy » пет май 28, 2004 4:49 pm

Рандал се почуди за момент. Не беше сигурен, че така трябва да свърши разговора му с това прекрасно същество. Погледна отново към дяволицата, търсейки нещо в очите й. Надяваше се тя да забележи погледът му.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » съб май 29, 2004 10:58 pm

Ако Широтори чуе репликата на Иста, й прошепва "И аз съм съгласен, че щеше да е по-лесно, но нали нямаш нищо против джуджетата? 8) " И да я чуе, и да не, не спира да върви.
Алтер-егото на Широтори отново е в благо настроение поради ново появяване на същата причина, с което се обяснява продължаващото добро настроениое на джуджето.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » ср юни 02, 2004 10:49 pm

Тишината се появи от изведнъж и така ви разстърси съзнанията, че за миг ви се стори, че плавате из
астралното измерение. Но все още се намирахте върху този мръсен път, събиращ прах от стотици хиляди
години, а изсъхналата магма, която се намираше отдолу все още бе гореща и се чувстваше дори през
обувките ви, макар и смътно. Мрак ви обгръщаше от всички страни, но и миризмата на разложени трупове
не му отстъпваше. Просто приказка - едва разпознавахте пътя пред себе си, вонеше на мърша в радиус от
100 мили, а мръсотията полепваше по лицата ви и ви припомняше, че съвсем скоро ще се наложи да си
вземете душ. Освен всичко това, естествено не липсваше и жегата, която макар и да имахте защитни
наметала ви караше да се потите обилно... тези, които бяха способни на това.

Не след дълго тишината бе прекъсната от грубоватите гласове на кокалестите дяволи, които вървяха
на няколко крачки пред вас. Водеше се разгорещен спор за прекрасния вкус на ефлското месо и за
липсата на всякакви маниери у демонския начин на ядене и напълно хаотичните им и неприемливи
обноски на масата. Оформи се доста разгорещен спор, след като единия даже призна, че опита му с
това идва от една отдавнашна вечеря в Рибкейдж, където трима се мъчили да укротят един жив сервиран
балор, който представлявал някакъв нов специалитет в менюто. Спора продължи през целия път, а
когато най-накрая стигнахте, двамата се спогледаха, пуснаха по една дяволична усмивка и нахлуха в
една три-етажна сграда, през врата изцяло направена от кости - навярно хуманоидни. Малко над
входа висеше и една ръждясала табела в която бе издраскан надписа "Гореща среща".

Още с влизането ви стана ясно, че по-голяма дупка от това заведение едва ли ще откриете из цял
Абримох. Посрещнати от димна завеса с ухание на незаконно внесени билки и естествено викове на
ядосани клиенти, крясъци на нещастни хуманоидни девици или фалшиво изпяти песни на пиани дяволи,
На'ах и Ва'ах се спогледаха с още по-освирепели погледи, явно осъзнали, че тази вечер ще има прясна
кръв и започнаха да ви правят път през миризливата и дрипаво облечена тълпа. Помещението бе изцяло
от ръждиво-червеникав метал, като масите и столовете бяха закачени с вериги за дрънчащия под, а от
тавана висяха клетки със странно гърчещи се полу-голи дяволици, които бяха събрали половината
погледи на заведението - също нелегално. Единствените две врати бяха входа и тази, която се намираше
зад бара - сигурно водеше до кухнята.

Двамата кокалести гиганти откриха една почти празна маса, изпъдиха набързо изплашените импове от
нея и побързаха да поръчат нещо силно за отскок. Малко встрани един кладенец бълваше огън, незнайно
дали заради ефекта или поради простата причина, че сигурно собственика нямаше достатъчно пари да
покрие мястото с нещи огнеопорно, и сериозно ви притесняваше с жегата, която излъчваше. А самият
собственик, дребен имп с прошарена козина, стоеше широко ухилен зад бара и пърхаше доволен с криле,
сякаш от много време не бе имало толкоз хора в "Гореща среща". Вероятно танцьорките бяха нови. Лицето
му бе белязано с многобройни белези, които на вас повече ви приличаха на леки порязвания с нож, а
хилавите му червени ръчички стискаха един мръсен парцал и от време на време, сякаш по команда
избърсваха плота. Само след миг нещо огромно, наподобаващо много на минотавър, но два пъти по-широко
и високо домъкна някакво метално табло с някакъв надпис издраскан в него. Той гласеше:

"Таз вечер собственика Рах Пакс е приготвил
за всички дяволи и дяволици специално меню,
което се състои от 'Вмирисани панирани адски
хрътки' и 'Прясно джуджешко'. Въползвайте се
и от намалените цени на алкохола. Само тази
вечер!"
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » чет юни 03, 2004 7:15 pm

Широтори се обръща към "минотавъра" и помолва да му сервират "прясно джуджешко". След което се усмихва на останaлите и им казва "Е, май намерихме този, за когото дойдохме. Сега остава да проверим и има ли вкус!"
Cлед това се зазяпва по танцьорките...

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » чет юни 03, 2004 10:14 pm

Огромното същество се намираше на прилично разстояние от теб и през цялата тази суматоха едва ли
щеше да те разбере. Но сега, когато се бе обърнал към него, можеше ясно да видиш, че врата му бе
окован във вериги, а за краката му бяха закачени две доста големи каменни топки, които го възпираха
от това да се движи бързо. "Поробен демон" - бе първата ти мисъл... и единствената.

Ще помоля само да има повече подробности - не казвайте, какво мислите да направите, а опишете как
го правите. Мерси за вниманието.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пет юни 04, 2004 1:14 pm

Иста се усмихна злобно и се поклони леко на дяволите. "Ще ме извините ли за момент, господа?", след което се запромъква към бара, спускайки още по ниско качулката над лицето си. Достигайки барплота се огледа за собственика или някой друг, способен да приеме поръчката й. в момента, в който някой от персонала благоволи да й обърне внимание, Иста се покланя леко и обяснява: "Господарите ми се заинтересуваха от прясното джуджешко, което предлагате тази вечер и ме пратиха да проверя колко точно прясно е, тъй като са с доста капризен вкус." с примирен и раболепен тон.
Последна промяна от Tinuviel на съб юни 05, 2004 10:31 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » пет юни 04, 2004 6:57 pm

Настанявам се на освободената от двата Осилута маса, и тряскам с всичка сила с юмрук по нея, с цел да привлека вниманието на някой от обслужващия персонал.
Последна промяна от Lord Vader на нед юни 20, 2004 7:18 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » пет юни 04, 2004 9:38 pm

Поради липсата на реакция Широтори тръгва след Иста и повтаря поръчката си на произволен "келнер".
Какво по-подробно от това? О, и моля те...няма нужда от благодарности, предпочитам кеш 8) !
Този път оставям подписа си, защото пасва на обстановката-кръчма, вечеря... :twisted:
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Mierin
Мнения: 109
Регистриран: съб яну 11, 2003 11:11 pm
Местоположение: SunSpear
Контакти:

Мнение от Mierin » вт юни 08, 2004 3:01 pm

Кира дръпна качулката си напред и започна да оглежда внимателно народа около нея.
никои от тях не вдъхваше особено доверие, затова Кира реши да се облегне назад, да опита новият специалитет на заведението и да изчака да види какво ще стане.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » вт юни 08, 2004 6:37 pm

Застарелият имп огледа със странен поглед прииждащата към него Иста, метна се пред нея върху бара и
започна да бълва мазни и провлачени слова:

- Ще мога ли първо да видя какво се крие зад тази качулка, а след това да узная кои са господарите
ви и колко са богати? - малкото адско същество се намръщи, защото не хареса бедния външен вид
на жената.

---

През това време една фина елфска ръка се удари в солидната метална маса и зачака да й бъде обърнато
някакво внимание, но освен бързото споглеждане на двамата осилута, друга необичайна реакция не
последва. Тамион не бе постигнал желания ефект.

---

Тълпата притискаше Широтори докато той се опитваше да намери някакъв обслужващ персонал, а от време
на време се промъкваше по една крива ръка и се опитваше да го сграбчи за робата, но след това бързо
се измъкваше сред непрогледната стена от пияни туловища на всякакъв вид дяволи - при това не особено
привлекателни. Изглежда собственикът на "Гореща среща" не обичаше да хвърля парите си по излишен
персонал, а още по-малко за такъв, който би се съгласил да работи на такова място, защото той едва ли
щеше да е на ниво.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » ср юни 09, 2004 10:39 pm

Вбесено от калпавото обслужване, джуджето отиде при Иста. Вече му беше накипяло и ръката му слуачйно докосваше дръжката на меча, докато се люлееше наблизо...от време на време. През половин секунда някъде.
-Не, не можеш!-изсъска то-Кои сме ние, си е наша работа, която не разкриваме пред цяла кръчма непознати!

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » ср юни 09, 2004 11:59 pm

Тамион вече е крайно изнервен. Става с движение целящо да привлече вниманието, с двете ръце на двата меча, напълно готов да започне своя смъртоносен танц, и се присъединява към Иста и Широтори.
"...Още повече пред теб" довърършвам думите на джуджето, и поглеждам към дръжките на двата меча, с цел да го(джуджето) накарам да погледне на там, за да разбере, че съм готов за действие, ако се наложи.
Последна промяна от Lord Vader на нед юни 20, 2004 7:17 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » вт юни 15, 2004 12:36 am

При изненадващата намеса на двамата й .. спътници Иста се смръзна на място. Все още спуснатата качулка пречеше на другите да видят изражението на лицето й, но свистящия звук, с който си пое дъх можеше да се чуе ясно в близките няколко метра дори и в тази шумотевица. Тя се обърна към джуджето и изръмжа някаква остра и очевидно ядосана реплика на непознат език. Не съм сигурна дали някой от вашите герои не е от моите родни земи, а и как са организирани езиците в Плейнскейп, затова за всеки случай репликата е "Майка ти не те ли е учила да не се месиш в разговорите на възрастните?"
След което се обръща отново към импа и си сваля качулката. Под отблясъци на огньовете на около късата й права коса изглежда кървавочервена, в екзотичен контраст с млечнобялата кожа и черните очи, в момента впити в кръчмаря. "Господарите ми седят на онази маса" *посочва с ръка за посоката* "И за първи път от много време имат удоволствието да посетят известното ви заведение"
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » вт юни 15, 2004 7:13 pm

Широтори връща "учтивия поглед" на Иста. Ако разбере какво казва, добавя: "Ти ли ще ми казваш какво да правя и с кого да говоря?" на същия език.
Последна промяна от Асен на пет юни 18, 2004 3:03 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Hacy
Мнения: 1149
Регистриран: пет яну 03, 2003 10:43 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Hacy » ср юни 16, 2004 11:33 pm

През цялото това време Рандал стоеше сгушен на един стол на масата, на която бяха седнали. Не искаше да се намесва в разправиите. Затова просто оглеждаше околната тълпа и търсеше джуджета. Надяваше се Джафас да е още жив и да е някъде наоколо.

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » нед юни 20, 2004 7:15 pm

Тамион отправя очуден поглед към Иста, и и подшушва:
"Сега не е момента за разправий и караници. Успокойте се малко, всички сме тук с една цел!"

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » ср юни 23, 2004 4:15 pm

В първият момент раздразнен, но изведнъж развеселен от компанията ви, импът удостои Иста с усмивка
намекваща, че оттук едва ли ще излезете с толкова пълни джобове с колкото бяхте влезнали, а другите
двама с насмешлива гримаса, показваща острите му като на риба зъби.

- Името ми е Рах Пакс. - усмивката не изчезна от лицето му, но последва лек, подигравателен поклон -
Рядко се мяркат човеци в Абрихмох, и почти никога в тази част на града. Разбирате ли, прекалено често
се озовават от приключението към което са тръгнали в казана на някоя гостилница - той отново показа
острите си зъби, като този път ясно си пролича колко криви всъщност бяха те.
- Прясното джуджешко, да, да, господарите ви ще бъдат много очаровани. Рядко се случва да сервираме
нещо от другия свят... нещо тъй угоено и сланинесто каквото беше джуджето, което сготвихме. Ще ви
излезне малко скъпо, но пвярвайте ми, заслужава си. Вече кусах малко от чорбичката и мога да ви кажа,
че и най-изисканата странноприемница в Баатор би ми завидяла - той изпърха с малките си крилца и
направи елегантен жест към металните рафтове зад него, затрупани с най-различни видове алкохол,
които не бяхте срещали никъде другаде освен в Ада - А нещо за пиене ще иска ли мадам?

Докато провеждахте разговора усещахте, как жегата и шума ставаха още по-непоносими.
Хуманоидните дяволици по клетките бяха започнали да свалят и последните парчета оръфана кожа от
червеникавата си плът и това сериозно въздействаше върху суматохата, а и върху температурата - дали
собствената ви или тази на стаята.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » ср юни 23, 2004 10:33 pm

Широтори си лепва усмивка, която най-добре се описва с :evil: :twisted: :evil: и ясно намеква, че когато реши да си излезе от тук, ще е сит и по-богат от преди.
-Прекрасно! А как се казваше джуджето? Бих искал да знам дали не е от някой мой стар приятел, за да ми е още по-вкусно!
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » пон юни 28, 2004 12:03 am

"Каквото предложи заведението, уважаеми Рах Пакс" Иста за пореден път поглади дръжката на сабята си "Един воин стигнал до Ада има малко избор, нали?"
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пон юни 28, 2004 10:15 pm

Рах Пак погледна набързо Широтори и се усмихна ехидно. Една капка пот се плъзна по малкото му
челце и набързо ви напомни за нереалната жега, която се тлееше из помещението, сякаш изморена от
вечното досаждане. А после изсъска злобно:

- Нима по родните ви земи вие питате храната си как се казва, господин джудже? - импът погледна
насмешливо Широтори, сякаш гледа вечерята си и изпърха с крилца - Но ако толкова много ви интересува
можете да попитате готвача. Той си пада малко луд и туковиж сте се оказали в казана при някой
от ниските си братя.

След изчерпателният отговор, Рах Пакс се отпусна назад и се стрелна към една от етежерките, огледа
няколко бутилки, а после се спусна надолу под бара, където внимателно избра една голяма дървена
бъчва. Доволен от себе си, той отново полетя, но този път се бе запитъл към окованият демон. Направи
един досаден кръг около огромната тиква, ритна го за зурлата докато се кикотише и започна да го
дърпа за рога, сякаш наистина си вярваше, че ще успее да го помръдне и със сантиметър. Звярът обаче
само се озърна боязливо и тръгна в посоката в която го бяха задърпали. Хвана посочената му от Рах
Пакс бъчва, хвърлия върху рамото си без особени усилия и зачака импът да постави шест чаши отдолу, а
след това започна да ги пълни една след друга. Когато свърши, то остави бъчвата на мястото й и
сърдито се върна пред дъската, като усилено дърпаше веригите, стараейки се да не удари нещо с
висящите топки. Навярно това същество бе било измъчвано хиляди пъти, за да могат така да го пречупят.
Демоните по природа ненавиждаха дяволите и никога не биха се подчинили на каквато и да е заповед
от тяхна страна.

Само след миг Рах Пакс щракна с пръст и една красива полу-дяволица с поднос, голям колкото за три
диви прасета се шмугна ловко измежду тълпата, хвърли шестте дървени халби отгоре и с невероятна
лекота се отправи към масата, където седяха двамата братя и гледаха свирепо мърлявата глъч. Импът
се върна ухилен при Иста, ухили се още по-широко, направи някакъв измислен поклон във въздуха и
заговори учтиво:

- Първата серия Адски ейл е за сметка на заведението, а готвеното джуджешко ще ви струва тридесет
топаза - и добави с малко закъснение "милейди" след което очите му зашариха по Иста, за да намерят
кесия и да са сигурни, че тя ще има с какво да си плати.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » ср юни 30, 2004 9:42 pm

Широтори го изгледа учудено.
-Откъде да помня какво сме правили бе, задръстеняк нещастен? Я по-добре да отида да си поговоря с тоя готвач...
С бодра крачака джуджето се отправи към кухнята, оставяйки носа му да го води.
Последна промяна от Асен на нед юли 04, 2004 9:37 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » нед юли 04, 2004 8:26 pm

Заставам до Широтори и казвам на импчето: "По-добре доведете готвача тук. Не го- соча джуджето - искате в кухнята си!"

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tinuviel » вт юли 13, 2004 12:57 pm

Иста кимва на импа. "Ще попитам господарите ми", след което се връща на масата с двамата Осилута.
"Господа, собственикът на заведението е щедър днес" и посочва чашите с пиво, които трябва вече да са дошли. "Ще желаете ли да ви поръчам някакво хапване към пивото? Препоръчаха ни прясно джуджешко, предполагам е някакъв деликатес за тези места" и се усмихва.
Последна промяна от Tinuviel на нед юли 18, 2004 12:46 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » съб юли 17, 2004 12:31 pm

Рах Пакс изгледа подозрително Иста докато му обръщаше гръб и за миг дори стисна зъби, сякаш беше
готов всеки момент да й се хвърли на врата и да започне да я дъвче бавно и мъчително. После свирепият
му поглед се върна върху джуджето, което се бе запътило към кухнята с достатъчно бодра крачка, че
да раздразни още повече импът. Той изпърха с крилца, отрони едно сърдито "мен ако питаш,
е точно за казана" в отговор на забележката на Тамион и полетя към Широтори. Застана между него и
масивната метална врата, измери го с поглед, което не му се стори много трудно и го посочи с кривият
си пръст.

- А ти дебелако, по-добре ми се разкарай от погледа, за да не се озовеш също в казана! - импът
показа острите си зъбки и зачака Широтори да си тръгне, когато изведнъж чу силно ръмжене, което
постепенно се превърна в смислено изречение...

През това време двамата осилута изслушваха думите на Иста, които се оказаха последната опора
държаща развилнялата се вода блъскаща се в бента. И той бе на път да се пречупи, а станеше
ли нещо такова проливането на кръв щеше да е неизбежно. Братята се погледнаха, изсъскаха злобно,
като с това привлякоха няколко стреснати погледа, които побързаха да се върнат към старият обект
на внимание, а после единият се изправи катурвайки стола зад себе си и изръмжа високо:

- Ако - започна освърепял осилута - АКО ей сегичка не ми доведете онова раздърпано джудже на име
Джафас, лично аз ще се погрижа от това място да не остане и прашинка, а заедно с него и от вас!
Брат му се надигна внимателно и завъртя огромната си опашка, сякаш да покаже на присъстващите, че
с един замах ще убие поне десетина от тях.
- Някой от вас някога представял ли си е, че ще остане без крака заради живота на някакво мърляво
джудже? Е, и аз никога не съм вярвал, че ще ми се наложи да изколя цяла кръчма за накакъв смъртен,
но както изглежда, май няма да имам друг избор.

Сякаш Кира и Рандал току що се бяха озовали на някое гробище. Тишината се появи от никъде, а после
светкавично се пръсна из просторното помещение, докато в края не покри всяко прашно ъгълче. Всеки
дявол, бил той малък или два пъти по-голям от осилутите, сега се бе втренчил в тях.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » съб юли 17, 2004 4:05 pm

Широтори погледна импа в очите и се усмихна.
Малко джуджета могат да се сравняват с демоните в заплашителните усмивки. Убийците с загуба на паметта, обаче, често са от тях. От усмивка като тази, придружена със съответния опасно-луд поглед на човек (и други създания) му ставаше некомфортно, започвайки да си мисли за гробища, скелети, избутващи надгробните си плочи, и прочие жизненеутвърждаващи асоциации. (Демоните пък може да си мислеха за вани със светена вода...)
Наистина ще се опиташ да ме спреш?-поинтересува се той с глас, намекващ за колела за изтезания и някой, който наблюдава въздействието им върху другите, докато пие студен чай.-Моля те, кажи "да"!

И всичко това, вместо да напиша два емотикона. Егати.
Впрочем, нямаше ли да изключваме подписите? :roll:

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » пон авг 02, 2004 11:23 am

След като за 16 минути никой не направи нищо повече (16 дни без отговор!-специално към играчите се обръщам...) , джуджето с прогресивно разширяваща се усмивка се приближи и удари импа с глава...
(да ви е сладко мелето...)

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » пон авг 02, 2004 3:25 pm

Виждайки глупавото деяние на Широтори, Тамион изважда оръжията си и извква: ГЛУПАК! В каква каша ни забърка!

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » ср авг 04, 2004 12:34 am

Да застанеш между пияна, разгонена и доста мърлява тълпа от демони обикновенно водеше до бърза и
не толкова мъчителна смърт, макар и на външен вид тя да изглеждаше доста... ужасяваща. Но дяволите
несъмнено бяха нещо по-различно. Нещо по странно? Сякаш тишината се бе застояла цяла вечност в
огромното помещение, когато един ръждясал стол полетя от мрачният ъгъл и скоро след това срещна
опашката на единият от двамата Осилути, която го върна там, от където бе дошъл. И несъмнено тогава
дойде и края на възцарилата се тишина. Тя умря също толкова внезапно както се бе появила. Изпари се.
Изчезна. Бе заместена от най-разновидни крясъци, бойни викове и ругатни. Бе заменена от стърженето
на метал в метал, разкъсването на плът и от тъпи удари. Но изглежда всичко си бе на мястото. Всеки
замах бе преценен, целта бе ясна, тълпата единна...

Рах Пакс тамън се канеше да цапардоса нахалното джудже, когато двамата братя се изправиха и
най-нагло заплашиха клиентелата му. Ядосан от натрапниците, той се бе заканил да им даде
ясен урок, за това, че нямат никакво право да нахълтват в заведението му и да обръщат всичко с
главата надолу, но бе прекъснат от силна болка в малкото си коремче. Съществото изпърха с крилца,
отстъпи малко назад и погледна зловещо към Широтори и Тамион. Острите му като на риба зъбки
проблеснаха под светлината на пламъците и бавно се надигнаха, сякаш импът се готвише да го захапе:

- Нужно ли е да ви напомням, че заедно с двамата си господари направихте най-голямата грешка в
живота си? - той хвърли доволна гримаса към осилутите, обърна се и в този момент напрежението в
голямото помещение достигна своят предел. Тълпата се развика и връхлетя върху заплашително гледащите
братя, а Рах Пакс пусна последна дяволична усмивка преди да нападне...

---

Инициатива:

Тамион - 5 + 4 = 9
Широтори - 1 + 3 = 4
Рах Пакс - 6 + 5 = 11


---

За миг очите на импът се превърнаха в две пламъчета, а след това единственото нещо, което Тамион и
Широтори видяха бе как проскубаният им домакин изтреля зловещ пламък през устата си. После бавно
се появи болката, която прииждаше все повече, която ставаше все по-непоносима... с всяка изминала
секунда. Широтори я усети малко по-ясно, но това бе достатъчно, за да си припомни кой е и на колко
бой може да държи реално погледнато.

---

Спасителен шанс:

Тамион - 11 + 3 = 14 (при трудност 12 - премахва 1/2 от щетите)
Широтори - 1 + 0 = 1 (при трудност 12)

Нанесени щети:

Тамион - 1д8 = 6 (/2) = 3 (от 11 = 8)
Широтори - 1д8 = 5 (от 6 = 5)
Последна промяна от Tale на нед авг 08, 2004 2:34 pm, променено общо 1 път.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » ср авг 04, 2004 1:02 am

Нага изсумтя ядосано изпод качулката си, когато дяволът, с когото досега беше водила един доста интригуващ разговор изкрещя гневно и се хвърли към всеобщото меле. Тя предпазливо отстъпи още по-назад в помещението, като внимаваше да не се изпречва на пътя на подивелите дяволи, изпод неугледната роба, с която беше наметната се подаваха чифт хубави ботуши от мека кожа, а под ръкавите на мътната светлина проблясна метал. Когато прие офертата на мистериозната жена, не бе очаквала точно такова развитие на нещата и то толкова скоро, не беше очаквала, че наемниците щяха да са такива съвършени идиоти, които да си навлекат сигурна смърт толкова бързо.
Оттегли се възможно най-далеч от шумотевищата, опря гръб о стената и измъкна малка стъклена призма от един джоб на колана си, леко притвори очи и лицето й придоби спокойно съсредоточено изражение. Другата й ръка се протегна над призмата и направи плавно движение във въздуха, като промърмори няколко едва чути думи.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Заключена

Върни се в “Planescape Multiverse Forum Games”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост