Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Sixth] Персонажи

Тук се провеждат различни форумни игри по Planescape вселената.
Заключена
Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

[Sixth] Персонажи

Мнение от Tale » чет яну 22, 2004 1:15 pm

Тема в която ще постнете историята и характера на персонажите си!
На лично ще ми пратите готовите character sheets.

Planescape: Завръщането на шестия

Tinuviel
Tbone
Lord Vader
Асен
ChoChan
Последна промяна от Tale на ср апр 19, 2006 3:01 pm, променено общо 8 пъти.
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Иста от Мандера

Мнение от Tinuviel » пон мар 01, 2004 7:31 pm

Преди малко повече от година тя беше уважаван лидер на армията на човешко кралство, чието име вече бе забравила. Преди малко повече от година я вълнуваха неща като справедливост, законност, добро.. А малко след това едно демонско изчадие преобрази всичко. Още със стъпването на проклетата му армия върху чистите полета на кралството невъобразим страх обзе хората. В това число и монарха, който като разбра, че трябва да се дуелира с гнусната твар обърна страхливия си гръб на съвета от генерали с думите - 'Вие се справете с проблема.' Когато разбраха, че ще трябва да измамят по някакъв начин чудовището единственото, което успяха да предложат е някой друг да се бие вместо монарха. И теглиха жребий. И познайте на кой се падна честта.

Луната беше кърваво червена, когато тя, облечена в пълно бойно снаряжение и с майсторски изработената си сабя се изправи срещу звяра. Схватката се очертаваше да бъде кратка дори преди омагьосания му боздуган да разтроши половината й броня, нанасяйки й невероятни рани. Ала в този последен момент демона разбра, че пред него не стои монарха и разярен до крайност направи грешката, която му струваше живота. Когато сабята й разсече туловището му и кръвта му се плисна върху й, той изрече проклятие върху нейния живот и кралството. Но това малко я вълнуваше тогава, на крачка от смъртта.

Почти месец лежеше на крачка от смъртта, като само невероятната й издръжливост я задържаше в света на живите. А когато се събуди беше съвсем различен човек. Дали беше загубила паметта си или просто бе престанала да я вълнува - тя напусна кралството в момента в който се добра до сабята си и някакъв кон. Отговорност, лоялност.. Дали бе резултат от проклятието на демона или просто загуба на вяра в тези ценности надали някой може да каже, но определено тя вече не изпитваше никакъв дълг към миналото си. Единственото, което знаеше бе, че е Иста от Мандера.

През следващите няколко месеца пътуването й през световете беше повече от необикновенно. Изпитвайки някакво вътрешно усещане за посока тя се мотаеше из най-различни реалности, препечелваше хлява си като наемник, но никога не се задържаше повече от месец някъде. Понякога сънуваше една личност, чиито зов я бе върнал от смъртта и усещаше, че отново трябва да тръгне да го дири из света. Друг път, когато луната бе червена тя отново виждаше кръвта по сабята, лицето и ръцете си и си спомняше за двубоя и проклятието. И усещаше, че е загубила силата с която някога бе държала оръжието и не си спомня много от хватките които бе използвала. И отново поемаше на път. В дирене на лек, смърт или просто онова лице от сънищата.

Трябваха и няколко седмици в Ада за да усети, че се чувства по-силна от преди. Сякаш това място, така противно на демонската измет, бе неутрализирало проклятието, което изсмукваше силите й. И тогава тя потърси отново някаква работа, с която да запълни времето.
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Hacy
Мнения: 1149
Регистриран: пет яну 03, 2003 10:43 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Hacy » пон мар 15, 2004 6:48 pm

Рандал беше обикновен човек - произлязал от обикновено семейство, живеещо според средния стандарт. Единственото необикновено нещо в него беше невероятната му красота. И както обикновено става в малкото градче, където живееше, беше забелязан от ордена на последователите на богинята на красотата Sune.

Може би не беше създаден за паладин. Въпреки че се смята за чест да бъдеш обучаван за паладин в градчето, Рандал сякаш имаше собствено виждане за красотата. А най-големия му проблем беше, че често съдеше за хората само по красотата им. И това определи доста интересния му характер. Най-лесния начин да се опише е хаотичен. В един момент е готов да защитава с цената на живота си някое касиво същество, а в следващия - да се бие до смърт с някое грозно. И то без оглед на това кое е добро и зло. Сякаш тези морални устои не го интересуваха. И разбира се това му навлече неприятности, но Рандал не обичаше да приказва за тях.

В крайна сметка се озова в Ада. Нямаше идея какво прави тук и защо го прави, но реши, че ще е добро място да се прикрие от властите, които го преследваха.

Потребителски аватар
Mierin
Мнения: 109
Регистриран: съб яну 11, 2003 11:11 pm
Местоположение: SunSpear
Контакти:

Мнение от Mierin » пон мар 29, 2004 3:44 pm

Кира...тя не знаеше дори кой й е дал това име, беше го получила по улиците и моряшките кеиове. Може би беше оня старец, които се опита да я прилъже в тъмната уличка като я наричаше така гальовно? Или беше първият й моряк, произнасяики това име на красив и чужд език? На нея й се искаше да вярва второто.

Беше в средата на своите 20години, висока, изправена, жилава. Със стегнато телосложение, плосък корем и малки гърди. Имаше овално, леко продълговато лице. Тъмна гладка кожа. Абаносово черна иначе къдрава коса, но сега само лека четина поради систематично остригване. Леко продълговати прави хладни очи, с цвят на черна маслина и загадъчен, пчоти пресметлив, леко червеникав блясък. Прави изписани вежди, с тънък белег прекъсващ лявата, минаващ на челото над нея и завършващ в полукръг на лявото слепоочие. С остър прав нос. Тънки тъмни устни. Права волева брадичка и дълъг тънък врат. Придвижва се със загатната грация, която увлича погледа. Има една доста характерна особеност: През тялото й минава една татуировка, състояща се от точки, с тон по-тъмни от кожата й, която го разделя на две идеални части. Такива татуировки минават през ръцете и краката като гривни.

Има явно предпочитание към цветовете от топлата гама и по специално червеното.

Детството й минава по кеиовете и доковете на град, чието име не помни вече. Открита е, като дете с дарба, от един старец, облечен в прокъсани дрипи от червена роба, който я качва на кораб и по пътя я учи на своите знания.

Заедно с него тя пътува през много и чудни страни, ставайки свидетел на велики подвизи, битки и малки човешки драми, тя вътрешно помъдрява и изгражда една своя твърда ценностна система, според която съди другите за себе си.

В един морски бой с пирати, старецът умира, а самата Кара се събужда на чужд, непознат кораб. След известно време, прекарано в трюма на кораба сред похотливо-приятелските настроени моряци и дружелюбните вериги я продават в пристанище на четвъртия кръг на ада. Новият й собственик се оказва един похотлив старец, който намира неестествената си смърт в морето. Така тя успява да си спечели свободата къде с бягство, къде с хитрост, къде с премерена подлост, но остава вярна на личният код, предаден й от мъртвият й учител.
Последна промяна от Mierin на пон май 10, 2004 4:41 pm, променено общо 1 път.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » пон апр 19, 2004 8:05 pm

Дом. Единствената дума, която имаше значение за него. През какво ли не беше преминал за този дом.
Всичко започна преди 8 години. На младия Тамион му предстоеще навършване на пълнолетие - беше около седмица преди рождения му ден. Тогава дойде ТОЙ. Архимагът, на когото му се струваше, че младите елфи са много добри опитни зайчета. Собственоръчно въпросният магьосник изкла всички мъже в селото, жените бяха изоставени на произвола на съдбата. Но най-голямата жестокост беше спрямо непълнолетните. Всички те бяха отведени в лабораторията му, където всичките му приятели умряха. Любимата му издъхна в ръцете му. Ах този, Този... той дори не искаше да чува името му. И когато Тамион най-накрая успя да избяга, съдбата отново му изигра лоша шега. Не, съдба не съществува. Всеки сам тъче живота си. Той си беше виновен. Как можа въобще да му хрумне, че велик магьосник като Молевин може да бъде убит по толкова глупав начин. Беше му хрумнало да го изненада и да забие кама в гърба му. Груба грешка. Молевин разбира се имаше защита от такива тривиални атаки. За наказание той изпрати Тамион в Ада. Каза му: "Там ще се научиш на обноски. Ще видиш как трябва да се държиш с господарите си. " Той се научи. Научи се на ред и порядък. Също така, обаче, много от добротата му се изпари. Научи се да изпълнява заповеди хладнокръвно. Научи се също така да преценява хората. Така, след като последният му работодател беше убит, Тамион си намери пътя към кръчмата, където е отседнал в момента. Там той чака и се надява да открие нов, по-кадърен работодател от последния. И също така тайничко се надява, ей така, случайно, да открие врата водеща към Faerun. "Този път Молевин няма да извади такъв късмет. Този път ще съм подготвен за изненадите му."
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Мнение от Асен » съб май 01, 2004 7:01 pm

Един ден той просто беше там, когато всички адски обитатели се събудиха. Предната вечер бяха се напили по повод на сватбата на важна личност, така че никой не знаеше как или кога точно е пристигнал. Никой не му беше отварял врата обаче, така че заключиха, че сигурно я е отворил някой отвън. Той, разбира се, не можа да каже нищо по въпроса-скоро се изясни, че страда от амнезия (на психическа основа, защото няма рани по главата, които да сочат друго, пък и кой е чувал за джудже, получило сериозни травми от удар по главата (без боздуган)? Точно така, никой...)
След като беше попаднала там, му се наложи да си избере име, поне докато се сети за своето. Избра си името Широтори, защото му хареса-а и обичаше да наблюдава лицата на тези, които го чуеха за първи път:). Следващото беше избор на професия. Скоро след като се изясни, че амнезията го е лишила и от скрупули, изборът беше направен в полза на...ами , този вид професии:).
Сега всички смятат, че той събира пари, за да плати да си върне паметта. Според други, истината е, че той се харесва, както си е-и просто събира пари! Джуджета...при другите раси това е алчност. При тях е инстинкт, който никаква амнезия не може да заличи!
Никой не го е питал обаче, как стоят нещата. Не, че той би отговорил...джуджетата не обичат да разговарят за своите проблеми-явно това също е на ниво инстинкт.
В настоящият момент се занимава с удовлетворяване на третото (и последно) инстинктивно желание на джуджетата...не ТОВА, то важи за всчики раси. Не бе, не се бие с никого--напива се, докато чака работа. По една щастлива случайност в кръчмите, където задоволявяа този си инстинкт, най-често му предлагат работа, а особено често това се е случвало в тази!







Надявам се играта да започне, преди горкото ми джудже да се алкохолизира окончателно!:)
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » вт авг 03, 2004 4:32 pm

Нага произлизаше от семейство на средните класи, чийто вечни и единтсвени амбиции бяха достигането на аристократична титла и влияние. Младите й родители пръскаха парите на семейството за постигането на един снобски начин на живот, отговарящ на аристократичните изисквания, който обаче беше без някакво значимо покритие. Едва дочакали дъщеря им да навърши 10 я заточиха в един манастир и говореха за нея като за умряла, в желание да изтрият от съзнанието си "странностите", които се случваха покрай малката от известно време. Там, изоставена на произвола на монахините, тя трябваше да се научи да се справя с тези "странности", да полудее, да я изхвърлят на улицата - това почти не засягаше родителите й.
В изолирания манастир прекара дълги мълчаливи години, затворена в малка мрачна стаичка и имаща достъп единствено до малката градина, трапезарията и библиотеката. Отдадена на обаянието на необичайните си способности тя потопи съзнанието си в единствен стремеж да усъвършенства вътрешната си сила и да я принуди да работи изцяло в нейна полза.
Когато вече на 18, поредица от ужасяващи странности се случиха в манастира, не отне много време на настоятелите да осъзнаят, кой е източнитът им. Нага изостави манастира, още преди някой да бе събрал куража да се опита да я прогони и прекара следващите няколко години скитаща из световете. С времето започна да се прехранва с изпълнението на най-разнообразни "поръчки", както ги наричаше тя, възложени й от хора, които след това нямаха желание да я виждат повторно, по обясними причини. Така след последната "поръчка" попадна в ада, където реши да се позастои, докато позатихнат вълненията след последната и поява в Г.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Enso
Мнения: 158
Регистриран: пон юли 01, 2002 9:17 pm
Местоположение: A Perfect Circle

Мнение от Enso » пон дек 13, 2004 12:12 pm

Ето и историята:
- Възраст: 33
- Име: Авенек
-Раса: Човек
-Измерение: Beastlands
Роден е в някое от малките селища на Горските Елфи. Израства предимно под грижите на баща си, като кандидат за Рейнджър ( Ловец). Има сестра и по-малък брат - Мелиноя и Алесар. Когато навършва пълнолетие е изпратен в отряда на Ловците и там участва в няколко сражения. Един злощастен есенен ден, когато времето е измамно красиво, слънцето обагря мокрите листа със злато и никой не би предусетил нищо по-лошо от скучното дърдорене на стария Друйд, се случва невъзможното. Патрулиращия отряд на Авенек е атакуван от бясна черна мечка... тя разкъсва много от изплашените млади елфи и напада Авенек. Той естествено се опитва да я усмири, но тя не реагира като истинско животно... Другарите му достигнали до мястото достатъчно бързо за да го спасят от смърт, но мечката жестоко го ранила... Опитните ловци не откриват никакви следи какво я е разгневило и от къде се е появила.

Оказва се че, раните му са твърде сериозни за да го спасят с обикновенните лечитески средства и точно тогава се появява неизвестен, но много сърдечен магьосник който помага на човекът да излезе от царството на смъртта. Магът си заминава още същата вечер след възстановяването на Авенек и само се запознава с него. Името му завинаги се запечатва в паметта на човека - Гаврайл Агарта.

Авенек силно се отчуждава от приятелите и близките си, сякаш някаква дълбока душевна травма го е покосила по-жестоко отколкото грозната рана. Всички елфи от отрядите го отхвърлят защото забелязват страхът му и отвращението към природата. За стария друйд той е завинаги загубен за пътя на Баланса. Самият Авенек осъзнава че започва да ненавижда арогантноста и пренебрежителните погледи на елфите около него. Това довежда до една дълбока и стаена омраза към тях. Не след дълго идва и решението да напусне родното си място търсейки отново този велик в неговите очи магьосник за да сподели терзанията си и да разбере дали имат разрешение.

- И така започва неговия път, като странстващ войн, служещ на различни господари. Белязан с неприязън към животните той вече не може да бъде достоен Ловец за свойте събратя, за това и той избира доброволно сктиническата тояга.

Запознава се с Риан в домът на някакъв дребен благородник елф, който трябва да защитава от крадци. Познанството им е доста кратко и никакви по-сериозни отношения не се зараждат между тях. На раздяла тя му подарява сребърна халка, която той пази много внимателно.

Срещата му с Гавраил е твърде неочаквана. Промъквайки се една вечер в тъмните улички на град Сиймор, той се натъква на странна сцена. Три фигури нападат човек загърнат в черно като ноща наметало... Нещо подтиква Авенек да се включи в битката и то на страната на жертвата, но когато влиза в битка, каква е изненадата за да разбере че човекът с плаща е Гаврайл, а противниците му са вампири. Борейки се за живота си той не успява да избегне унищожителната вълна от огън, запратена от мага... Пламъците изгарят кожата му и той загубва съзнание... Когато отваря очи вижда странно небе, извито като пръстен, а ушите му заглъхват от виковета на различни езици и тропотът на каруци... Озовал се е в Сигил!?

Външен вид:
Висок за човек ( 185см) с тъмна коса и лек червеникав отенък . Загоряла и груба кожа от която може да се предположи че е прекарал доста време на слънце и сред природата;). Очите му са със кехлибарен цвят ( не знам дали това отговаря на хората от Beastlands, ако не е така, то са кафеви), изпито лице не лишено от красота, но белязано с белези от множесъвото битки в които е участвал . Облеклото му е от Подсилената кожена броня отнета от един керван преди да навлезе в град Сиймор, дълъг меч на кръста и кинжал и къс меч от дясната страна. На гърбът си носи майсторски изработен дълъг лък и колчан със стрели. На лявата ръка има сребърна халка с която обича да си играе от време на време, и дървено тотемче на кожена верижка около увито около шията. Всичко това е скрито под тъмен дебел и доста груб плащ с качулка, вероятно на младини - черен...

Характер:
Някога весел и забавен, Авенек се е променил доста от времето на своята младост. Станал е по-сдържан и хладнокръвен, хуморът му се е превърнал в сарказъм, а усмивката му рядко радва околните. Разбирането му за чест е доста странно и отговаря само на неговите принципи, които биха ужасили всеки Философ или последовател на някоя по строга военна доктрина ( като Бушидо). Все пак държи на свойте приятели, колкото и това да не им се вярва. От когато е катурнал 30-те, предпочита често да се усамотява на някоя забутана маса в ханчета или гостилнички, да си пълни костената луличка и да си пийва Ейл или Медовина, спомняйки си някои от по-забележителните случки в живота си.
E.N.S.O.: Electronic Networked Sabotage Organism

Потребителски аватар
Darkling
Мнения: 496
Регистриран: пет яну 30, 2004 9:37 pm
Местоположение: The Abyss
Контакти:

Мнение от Darkling » пон дек 13, 2004 8:30 pm

Раса-Човек.
Възраст-предполагаемо 40.
Име-Стикс.

Клас-прокуден монах.
Уклон- lawful neutral.

Младото момче се радваше на сравнително интересен и обикновен живот на една далечна и непозната планета,състояща се всичко на всичко от седем континента и изобилие от вода.Той обичаше да се занимава с неща,присъщи именно на един млад тийнеджър,като често пъти си навличаше бели и попадаше в неприятни ситуаций.Все пак понякога го обземаше и странното чуство,че нещо в света му не е наред,като че не можеше да си намери истинското място.Но като цяло момчето беше един щастлев човек.
Така бе до 17 му рожден ден.Точно един ден след това,тичайки за поредния закъснял рейс,момъка не видя жълтото такси,докато не беше вече прекалено късно-усети го и с тялото си.Разбира се ,докторите казваха ,че от време на време ще излиза от комата и поне ще може да разбира какво му говорят околните хора.Така беше и днес,когато почти цялото му семейство беше тук,за да отпразнуват заедно 18 му рожден ден.За съжаление,това бе и единственото,което видя,преди топлата тъма на забравата да го обгърне завинаги.
...И се събуди от леко почукване с ръка по главата му.Същата тази глава изпитваше и неимоверната болка на махмурлука.Не знаеше къде е,нито кой е,но си спомняше ясно съня.Съня за злощастното момче на една незнайна планета.Обърна се наоколо и разгледа кръчмата.Беше просторна,а по средата имаше ограмна нажежена скара,над която се печеше някакъв горящ труп.Стана и се запъти,олюшвайки се,към изхода.Проблем възникна заради неплатената му сметка,която се оказа възголемичка.
Изненада се от начина,по който успя да натръшка кръчмарските биячи,изпречили му се
Пред вратата.Та той ге победи с голи ръце,даже и в следпияно състояние движенията му бяха плавни,бързи и смъртоностни,почти като в сън.Излезе.И тогава гледката породи първите проблясъци на спомен се загнездиха в черепа му.Веднага две имена изплуваха най-отгоре.Намираше се в Сигил,градът на порталите.И събирачите бяха по петите му.Тръгна решително напред,когато някакъв старец го спря:
-Как се казвате,добри ми измерняко?
Още един спомен проблесна болезнено в главата му,следван от още едно име.Отговори неохотно,със стържещт от напрежение и болка глас:
-Името ми...е Стикс.

Външно описание.
Стикс е мургав и кльощав на вид човек.От пръв поглед човек може да прецени,че той е на не по-малко от 40 години,но унилостта и махмурлка му даваха поне още 10-15 години отгоре.Горната му дреха е синкаво-кафяв елек от незнайна кожа,притежаващ голям брой джобове.От кръста надолу е с черни и широки ¾ панталони,стегнати с бинтове в крачолите,малко под коляното.Надолу целите му крака са обвити в удобни,но износени бинтове,подобни на горните.Китките и дланите-също.Това подсказваше някогашната му принадлежност към някакъв далечен монашески орден.Има искрящочерна коса и неестествено синеещи очи,както и възголемичък нос.Като цяло лицето му има съсухрен и старчески вид.
In the end all things betray you.
Honor.Ideals.Heroism.
Allies.Comrades.Lovers.
Your eyes.Your limbs.Your heart.
And in the end,you betray yourself.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » вт дек 21, 2004 9:56 pm

Акриса бе родена и израстнала в семейството на прости търговци от средните класи. Никога нищо не й липсваше, но и самата тя никога не бе имала прекомерни желания - още от ранна възраст беше доста разумно дете, което не пилееше джобните си за глупави играчки и залъгалки. По това време и родителите забелязаха в нея някаква особена одухотвореност, сякаш въздухът около нея винаги беше по-мек и по-свеж, момиченцето имаше силни, макар и прости, морални устои за това, кое е правилно и кое не. Едно събитие се оказа повратно в живота й - инцидентна божествена проява остави дълбок отпечатък в душата й тогава тя разбра призванието си да служи на една по-висша сила.
Родителите й я изпратиха в храма на Хероней, който се намираше недалеч от дома им и там Акриса посвети дълги години в медитация и уповаване в каноните на вярата му. Уроците, които научи бяха строги, но винаги справедливи и винаги в името на доброто - те трябваше да калят както ума и, така и тялото й. Чрез отправяните молитви, Хероней й се отплащаше, като вливаше божествената си сила в нейните длани, което й дари силата да смекчава мъката на околните и да ги защитава от злото. Отдадена на вярата си почти до фанатизъм, тя снизходително бе готова да покаже и наложи правия път на околните, защото често стигаше до убежденията, че хората не знаят какво е добро за тях.
На крехката възраст от 23 години, малцина биха предположили, колко мъдрост се крие в нея. Зад бледото изпито, загрижено лице, големите ясно сини очи, които сякаш пронизват събеседниците й до същността им и й разкриват най-съкровените им тайни помисли. Пепеляво-русата коса, небрежно прибрана зад тила й, трепетните устни, които шептят пламенни слова за чест и доблест с нежен, омайващ глас... А за тези, които не желаеха да послушат гласа на разума, мечът й беше винаги готов да въдвори ред.

Вторият повратен момент в живота й настъпи преди не повече от седмица, когато Акриса откри, че главният монах в храма и неин първи учител е замесен в мръсни сделки с даренията за бедните и нуждаещите се. Тогава светът й се разклати и пред нея се изправи първото най-голямо изпитание в живота й. Вярна на себе си и Хероней, Акриса предаде учителя си на властите и скоро след това напусна храма, който бе загубил за нея предишното си значение. С безцелно скитане, тя се озова в злощастната кръчма и бе несправедливо задържана и отведена като най-долен престъпник...
give me love so that I can kill...she's so unreal

Заключена

Върни се в “Planescape Multiverse Forum Games”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост