Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Резюмета

Adventures in the Ninth World.
Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Резюмета

Мнение от CONAN » пон май 18, 2015 9:43 am

Същата нощ новите ни познати споделиха за голям вражески лагер, състоящ се от наемници и водачите им - изповядващи чудовищни обичаи и кланящи се на кървави богове. Другар на Туп и Крак бил задържан в лагера като пленник и подлаган на чудовищни изтезания. Групата ни набързо се съгласи да помогнем на двамата мъже в спасяването на приятеля им и разгромяването (ако боговете са с нас) на вражеската сила.

Въоръжени с тактически оръжия - големи делви пълни с взривна смес ние се промъкнахме до лагера и хвърлихме първата делва. Огромен тътен последван от адски огън погълна палатките и спящите войници, разкъсвайки десетки и ранявайки смъртоносно безчет. Ние атакувахме докато хаоса от бомбата беше обзел умовете на войниците и пометохме няколко дузини преди да се усетят. Успяхме да стигнем до палатката на главнокомандващия, за да срещнем подсилван от тъмните сили на боговете си противник - гигант набразден от белези (много от които самопричинени) с огромна брадва. Въпреки страховития вид и покварената земя върху която се сражавахме и численото превъзходство на противника ни, Аргат и Гнарлад с няколко удара повалят могъщия враг. Останалите противници, загубили подкрепата на своя главатар биват разпръснати бързо.

Въпреки победата, всички от нас понасят тежки рани и след като сигнала за отстъпление е даден, напускаме полесражението. За наше съжаление, оттеглянето не е толкова успешно и няколко ездача тръгват по дирите ни, но трудния терен и тъмнината скоро ги отказват.

В пещерата, нашето скривалище ни чакат Туп и Крак, покрити със сажди, кръв и други субстанции, които се надявахме да се измият. Бяхме победили и разгромили сериозна част от завоевателите. За съжаление техния другар не беше успял да устои на мъченията и съзнанието му беше помрачено. Поне докато не намерят някой лекар по душите.

На другата сутрин поехме към Псарат. Гръм набра местни билки и направи смес, която да държи другаря на Туп и Крак приспан, тъй като държането в несвяст посредством удари в главата нямаше да се хареса на никой лечител. Или на собственика на главата.

Докато вървяхме през гъстата джунгла, се натъкнахме на огромни създания - гиганти от скала, кора и растителна маса, които се сражаваха. Въпреки опитите ни да се промъкнем, тежките брони на част от групата попречиха да се измъкнем незабелязани и създанията се нахвърлиха срещу нас. Като волски впряг, те се опитаха да ни изпотъпчат и размажат с тежките си копита по земята, но в епична схватка Гнарланд и Аргат успяха да отклонят смъртоносния им галоп. Търкаляйки се в гъстата растителност, всички ние се впускаме в смъртоносно сражение срещу противник, чиято кожа можеше да бъде пробита само от най-силните (или тези, чиято ръка бе поддържана от боговете на сполуката...). Мигове, които ни се струваха вечност, отминават и двете създания се търкалят мъртви между изпочупените дървеса, омотани в лиани и друга растителност.

Ние продължаваме. Разделяме се с Крак и Туп и скоро пристигаме градските порти...
Нова страница от нашето приключение се отвори.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Отговори

Върни се в “Numenera - Ancient Apocalypse”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост