Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Точната Тема

Adventures in the Ninth World.
FireDeath
Мнения: 975
Регистриран: вт дек 25, 2001 10:41 pm
Контакти:

Точната Тема

Мнение от FireDeath » ср мар 25, 2015 12:02 pm

е тази

Потребителски аватар
Ayzel
Мнения: 27
Регистриран: пет фев 12, 2010 9:02 pm

Re: Точната Тема

Мнение от Ayzel » чет мар 26, 2015 5:56 pm

"Наистина са ми много космати ръцете..."
- помислих си докато гледах току що изплютата от мен кръв на земята, на която се подпирах с ръце.

"Може би е от майка ми? Баща ми не е чак толкова колкото мен... богове, изморен съм..."
- свих ръце и пръстите ми заораха в нажежения пясък и пръст, усещах все едно тежеста на хиляди луни седи на гърба ми.
Шума около мен започваше да се прокрадва в съзнанието ми бавно, но постоянно, натъртваше ми, че не ми е мястото на земята заровен в безумни мисли.

Нещо горещо и влажно влезе в лявото ми око, а главата ми пулсираше яростно от болка и усещане за тежест.
Единия ми крак се надигна и тромаво се изправих, всичко пред мен се движеше в червеникава мъгла, нещо не ми беше наред и кънтящите звуци наоколо не помагаха.

"Това викове ли са?"

Изведнъж!

Голям огненоносещ ОулБеър полетя към лицето ми и кристално ясния звън на метал отекна в главата ми когато острието на брадва отфръкна на косъм от моето лице.
Гнарланд ясно се очерта за секунда в мътницата , сваляйки щита пред себе си , за да замахне с оръжието си към нападател невидим досага за мен
- тъп, приглушен удър накара "злодеят" да изквичи от болка когато коста на ръката му се подаде от другата страна и той изпусна до преди малко блокираната брадва.

"Гнарланд..."
- си помислих с усмивка -
"Страхотен войн, надменен , но все пак не бих си дал гърба на друг..."

Олюлявайки се , стиснах здраво ръце в юмруци , но пак тежестта на туловището ми надви измореното ми и наранено тяло.
Усетих как започнах да се свличам надолу, но преди колената ми да се забият в земята, нещо ме хвана за подмишницата и с ясен стон, ме изправи обратно на крака.

"АРГАТ!"
*псувнята ми беше непозната ,но те много не са *

"Съвземи се , трябваш ни!"
- раненото, но все още забележително брадясало лице на Триф се намеси в личната ми картинка, докато се опитваше да ми помогне да се задържа изправен.

"Ааах Триф... симпатягата няма равен, глас нежен като роса..."
- помислих си унесено и тежко поставих ръка на неговото рамо. Хвърлих му една вежлива мустаката усмивка и видях как той рязко извърта очи поглеждайки нещо зад мен.
Извъртях се , леко залитайки на една страна и зърнах нещо изключително пристенително. Усетих някаква енергия да се заражда в дълбините на същността ми, погледа трепереше докато идентифицирах огромното туловище на Гръм.

Той се опитваше да се добере до флейла си на земята до него , а с другата ръка призоваваше лечебната сила на неговия бог.
Кръв се лееше като реки измежду люспите му, а лицето му беше покрито с гняв и омраза към тримата му противници - заобиколили го от всеки ъгъл, готови за поредния замах.

"Ярост? Омраза? ... не..."
- помислих си , докато енергията изпълни сетивата ми и ме накара да скъся разстоянието между нас за секунда.

"НЕ! Това не е просто гняв! Това е..."

"НЕСПРАВЕДЛИВОСТ!"
- изкрещях докато стоварих юмрука си, сияещ с бледа светлина , върху първия нещастник осмелил се да не ми обърне внимание.

"ГРЕШНИЦИ! ДОЙДЕ ВАШИЯТ ЧАС!"
- заплаших втория нападател на Гръм , докато изтръгнах меча от ръката на падащия на земята, току що ударен мъж.

Звън посрещна ушите ми когато противникът ми заключи меч с моят, а гореща вълна обгърна за момент гърба ми когато магическа енергия от Триф се разля върху третия нападател на свещеника ни.
Мъжът срещу мен отскочи ловко назад и развъртя оръжието си заплашително, когато за негова изненада , голямата люспеста ръка на Гръм го хвана за гушата.
Приклещения противник успя само да извърне очи към Драконокръвния преди цялото му лице да бъде бавно и монотонно отнесено парче по парче от оглушителния тътен излизащ на талази от отворената паст на свещенника.

Усетих как Триф застава до мен и прошепва нещо със успокоителен тон, като се опитва да ме придържа все едно ми е зле.
Не ми е зле, но на всеки ще му бъде ако се осмели да докосне...

"ХЕЙ! За бала на Долдур ли се пудрите там тримата?" - чу се вика на Гнарланд , който изваждаше заклещилото се оръжие от черепа на последния нападател.

"...моите братя..."
- успях да промълвя преди съзнанието ми започне да се замъглява, срещайки поглед с Гръм който, идвайки към мен, с негативно изражение започна да призовава лечебни сили.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Точната Тема

Мнение от Tinuviel » чет юли 16, 2015 10:43 am

Херя си пробиваше път сред оживена тълпа скупчила се около малката арена в центъра на залата. Глъчката наоколо беше заглушителна с викове, смях, наздравици и различни групи все още обсъждащи неща около празничните маси покрай стените. Тя изръмжа заплашително към някой, който едва не обърна халбите с медовина, които носеше и започна да се провиква на странната смесица от джуджешки и общ език, който говореха сред народа й.

- Make way! Make way! Хей! Watch it или искаш да ти счупя ръката?!

Тя стигна до предния ред на оградата заобикаляща кръглия ринг и подаде две от халбите на Аргат и Триф.

- So, колко добър боец е приятеля ви? И къде отиде your dragonborn companion?

- Отиде някъде на по-спокойно. - отвърна й с усмивка Триф.

- Skål! - Аргат вдигна халбата си в наздравица с наскоро научената местна дума и възгласа му беше повторен от няколко души около него. Херя погледна допълнителната халба, която беше донесла за Гръм, сви рамене и с усмивка се провикна към другата част на арената - Skål! - преди да я надигне и пресуши на веднъж под окуражителните викове на няколко от жените и мъжете наоколо.

Гнарланд стоеше в центъра на арената с двама от войните на баща й. По-дребния му обясняваше явно какви са правилата на двубоя, а Хаген, по-едрия, си разкършваше широките рамене в очевиден опит да го сплаши. Гнарланд го гледаше по-скоро преценяващо и с леко хищна усмивка.

- Всички ли сред вашия народ се татуират толкова много? - Триф посочи с халба към арената и огромната мечка, която някой талантливо беше изрисувал на гърба на противника на Гнарланд.

- Да, но поради различни причини. This one, for example - тя посочи към носа си - е съвсем нова и означава, че представлявам fjellet raseri извън земите ни. Някои показват какво си преживял или убил, други какво би искал да се случи... Wait, започват!

Първия ред около ринга започна да си удря звучно дървените халби в малката ограда, а хората по-назад подвикваха докато третата фигура не излезе от ринга и в него останаха само Гнарланд и Хаген, които застанаха нащрек и започнаха да обикалят внимателно кръга. Набития планинец започна да подхвърля шеги в паузите между атаките. Някои накараха публиката да се смее, а една особено люта предизвика масово възклицание.

- Приятеля ви е толкова focused. Не мисля, че аз бих могла да подмина тези обиди така без да ми трепне окото - подхвърли към двамата Херя.

- Той не говори джуджешки! - през смях отвърнаха Аргат и Триф в един глас, точно когато двамата бойци се сблъскаха мощно и затъркаляха по земята под буйните викове на публиката.
Illegitimi non carborundum

Отговори

Върни се в “Numenera - Ancient Apocalypse”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост