Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

2. Призраците на Ленинград

Пълп приключения по Hollow Earth Expedition

Модератор: Night Wanderer

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » съб май 24, 2014 4:23 pm

- Не съм сигурен,че тук е най-подходящото място за служебни разговори, - отвърна Нейтън. - Но пък наистина, някои неща не търпят отлагане.
Той се изправи.
- Връщам се след малко.
*Отива до тоалетната и междувременно излизам в градината на хотела. Търся някое място, на което ще сме на завет от дъжда и същевременно ако някой се приближи ще можем да го видим.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » пон май 26, 2014 11:03 am

Двора на хотела беше леко запуснат, като всичко останало в този град. Нейтън успя да открие подходяща стара беседка, кой знае как озовала се и оцеляла на това място. Не беше най-уютното и топло място на света, но щеше да му свърши работа.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » пон май 26, 2014 10:14 pm

Нейтън се върна в ресторанта и подхвърли на колегите си идеята да отидат да разговарят в беседката. Според него мястото беше достатъчно уединено, за да могат да обсъдят развитието на задачата си без да бъдат подслушвани. Влажното време лесно можеше да бъде превърнато в приятен атмосферен детайл с една бутилка коняк от бара.

Потребителски аватар
Джебадая
Мнения: 122
Регистриран: ср май 08, 2013 8:38 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Джебадая » ср май 28, 2014 9:29 am

Ласе разказа накратко на колегите си какво се бе случило, след като се разделиха на моста. Часове по-късно, след кратката почивка и обилната вечеря, чувстваше още по-силно, че бе постъпил неразумно, като намеси милицията.
- Този отец Григорий, - добави накрая, докато палеше цигара, - има нещо нередно... да не кажа неестествено в това как отпрати следователите. Ако преценката ми не е напълно погрешна, бяха се приготвили да се заяждат с него, ако не и да го натопят за нещо, а като си тръгвахме, човек можеше да се закълне, че отчето им е пръв приятел.

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » пон юни 02, 2014 9:01 am

- Може да ги е подкупил за да не му създават проблеми, - предположи Нейтън. - Или да им оказва други услуги. Чувал съм, че доста (да не кажа всички) свещеници, които са оцелели след разчистването на църквата, са се откупили чрез доносничество. НКВД обича изповедта, особено в килия, но когато няма лице в пагони, и лице в расо върши работа. Не трябваше обаче да се замесваш с милицията. И без тяхната опека сме достатъчно забележими като чужденци. Ако се окажем под наблюдение, това би затруднило неимоверно мисията ни.
Нейтън направи гримаса, помълча и на свой ред им разказа за звездата която му бяха показали в подземията на Ермитажа. Космите по ръката му пак настръхнаха, когато описваше какво бе видял, докато се носеше над Русия във видението си.
- Честно казано, не знам какво да си мисля, - завърши той. - Със сигурност това е някакъв сугестивен трик и по думите на домакините мога да заключа, че те също са видели сходна картина. Не мога да кажа нищо по-интересно за съдържанието, освен че беше като изкарано от пропаганден филм. Но силата и усещането за реалност, което това видение оставя, не може да се сравни с нито една кинопрожекция.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Tinuviel » пон юни 02, 2014 10:40 am

Маша се беше вече съвзела малко от шока на сбирката на поетите и топлата храна в стомаха й й вдъхваше нова енергия. Тя пооправи очилата си, след което отвори чантата си.
- Ние с Дж..он, - Маша се запъна малко докато си спомни фалшивото име, след което се усети че ако някой ги подслушваше сега бяха в достатъчно беля и без да им знаят истинските имена - имахме също много интересен следобед и вечер. Ще започна по ред, защото се опасявам, че нашата история става все по-невероятна с напредъка на вечерта. Нямахме успех в опита да влезем в жилището на италианската асистентка/любовница на професора, но разбрахме, че последно са я видели преди около месец а скоро след това комисар Хабаров с няколко милиционера са изнесли пътни чанти от апартамента й. За сметка на това, в апартамента на професора намерих списък с машинните елементи, които е поръчвал, няколко лични вещи и този добре скрит медальон - тя извади първо тетрадката със списъка и я подаде на Ларс, а после и сгънатите шалче и ръкавички, завършвайки със златния накит от чантата си и го подаде на другите да го огледат. Тя малко се сепна когато се усети, че също беше получила писмо от портиера, а съвсем беше забравила за него. Тя го извади и подаде на Нейт.
- Портиера спомена, че най-вероятно е от дъщерята на професора. Аз не говоря италиански, но бих могла да се опитам да го преведа, ако никой друг не владее езика. Нямах време да го отворя досега.

- След апартамента на италианеца отидохме да видим сбирката, на която ме поканиха няколко от преподавателите в университета. Оказа се.. не това, което някой би очаквал. - Малко й е по-трудно да говори за тази случка. - На пръв поглед изглеждаше някакъв вид дисидентска сбирка, но ... изглежда, че част от преподавателите са си направили окултен събор. Аз .. не съм сигурна дали това, което видяхме беше в следствие на някакви психотропни вещества в чая и курабийките, но... - и тя им разказва за ритуала за призоваването и за духа на покойния комисар Хабаров.
- Съществото твърдеше, че са изпратили италианците на изток, към Монголия. То каза, че било като наказание, но не знам дали трябва сляпо да се доверяваме на думите му. Особено имайки се в предвид, че твърди, че е бил убит от духа на Распутин, който търсел оцелялата руска княгиня..

[sblock]След като другите си зададат въпросите и дадат обратно вещите, Маша след кратко колебание ще сложи златния медалион на врата си, редом до златното кръстче.[/sblock]
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » вт юни 03, 2014 10:45 pm

Нейтън лекичко подсвирна когато Маша приключи с доклада си.
- Мисля, че самочувствието ми е смъртно ранено. Доктор Кленова няма специално обучение за агент и въпреки това явно се е добрала до най-интересните сведения, докато ние си играехме на преследване с местните. - Нейтън взе предметите, които Маша и Джак бяха донесли от жилището на Нобиле и ги повъртя из ръцете си.
[sblock]Шалчето, ръкавиците и шапката изглеждат авиаторски, така че тествам Pilot за да видя какво могат да ми подскажат.[/sblock]
- Каквото и да е било онова нещо, което сте видели в апартамента на колегите си, твърденията му са озадачаващи. Да приемем, че Нобиле наистина не се е появявал повече от месец в дома си и на работа. Кой може да потвърди обаче, че наистина е бил заточен? Дали не е възможно просто да е отишъл на почивка с асистентката си? Или да е бил изпратен в командировка? Или дори да е бил преназначен и преместен на друго място? Колкото и да ме забавлява идеята да използвам окултно куче като информатор, не можем да базираме търсенето си на подобно свидетелство. Дори кучето Хабаров да е обвързано с някакъв ритуал да говори истината, очевидно може да каже само това, което му е известно. Той не знае кой е убиецът; може би не знае и къде е бил изпратен или заминал Нобиле, а просто е чул да се споменава Монголия. Но италианецът е ключова фигура за руската въздухоплавателна програма, защо биха го наказвали или заточавали някъде? Ами изследванията и екипът му тук? Не можеш да произведеш авиоинженери и механици за три месеца.

Нейтън повъртя малко късметлийската си цигара, после я върна в кутията и запали друга.

- Любопитен съм и какво ли е било изнесено от жилищата. Ако наистина просто са изнесли дрехи, защо не са оставили професора и асистентката му сами да си стегнат куфарите? Има ли начин да разберем? Например, ако намерим човек, който да се представи за дъщерята на професора, дали имаме шанс да получим от милицията поне част от конфискуваните вещи?

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Tinuviel » вт юни 03, 2014 11:33 pm

Маша кимна няколко пъти докато Нейт приказваше, ту утвърдително, ту негативно.
- Кучето твърдеше, че убиецът му е Распутин. И колкото и невероятно да звучи, по-рано днес чух същото име от устата на германците. Бихме могли да повярваме в окултния елемент, а може да помислим за някакво друго рационално обяснение.. като например агент с такова кодово име? Колкото до професора и асистентката му.. нека да не забравяме, че причината да сме тук е летателният апарат видян над полярния кръг. Възможно е заточението да е просто удобно обяснение за внезапното заминаване на професора. А е възможно да е обяснението дадено на по-нисши агенти, които не знаят истинската причина за идването на професора. Не забравяйте, че той е тук официално само като преподавател в университета. Няма механици или инженери, които да работят с него тук - те трябва да са разположени някъде другаде, където строят това, което строят.
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » ср юни 04, 2014 1:51 am

Нейт огледа шалчето и ръкавиците. Шалчето определено беше авиаторско, макар че, според него, беше по-скоро декоративно, отколкото функционално. Беше прекалено тънко и прекалено фино изработено за да се използва в реални условия. С оглед на биографията на Нобиле - точно като за командир на борда на въздушен кораб, не на пилот на самолет. За авиобазата в Палермо Нейт знаеше, че това е може би най-голямата италианска база в Южна Италия, откъдето самолетите им имаха обсег до по-голямата част от Средиземно море.

Колкото до ръкавиците - сигурен беше, че не са авиаторски. Приличаха по-скоро на арктическа екипировка, отколкото на нещо, с което удобно може да се управлява рул или лост или да се извършват каквито и да е фини операции с ръцете. Освен това сгъвка в подплатата им на характерно място подсказваше, че са част от по-голям комплект зимни дрехи, вероятно връхна дреха, а не са просто самостоятелни ръкавици.

[sblock]6 успеха на Пилотиране:
http://invisiblecastle.com/roller/view/4523694/[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » ср юни 04, 2014 10:00 am

- Това са арктически ръкавици, - Нейтън ги показа на колегите си. - Прекалено са дебели за обикновени операции. От друга страна, ръкавиците не доказват, че Нобиле е заминал за Арктика. Може да е подготвял за пътуване и въпреки това да му се е наложило да замине за друго място. Дори за Монголия.
Той всмукна от цигарата си и кимна на Маша.
- Сигурно сте права за прикритието. Можете ли да разчетете документите? Може би там италианците са споделили повече информация какво се случва. Що се отнася до накита - дали бихте могли да го изследвате в някоя от лабораториите на геолозите в университета без да привлечете внимание? Може би металите от които е направен биха ни казали нещо. Не смея да се надявам на нещо изключително, но при приличен късмет вероятно бихте могли поне да определите откъде е добит металът.
[sblock]Ретроактивен чек дали нещо ще ми светне за символа, който е върху медальона. Предполагам че трябва да тествам общи познания, Разследване едва ли ми дава някакви бонуси тук.[/sblock]
Той направи гримаса.
- Дойдохме да търсим авиоинженер, а вече сме затънали до гуша в местен окултизъм. Защо изобщо Распутин би се занимавал с някакъв си полицай? Какво толкова може да е научил Хабаров, което да накара умрял магьосник да го посети на крака? - Нейтън плю през рамо и додаде: - Не е като да е пикал на гроба му, предполагам. Само безнадеждни грешници като мен правят подобни неща.

Потребителски аватар
Джебадая
Мнения: 122
Регистриран: ср май 08, 2013 8:38 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Джебадая » ср юни 04, 2014 2:14 pm

Ларс, който от известно време се взираше в отворената тетрадка, без умът му да регистрира и дума от написаното, реши, че е крайно време да се намеси в разговора.
- Колеги..., - започна той, но откри, че не знае как да продължи.
- Аз..., - опита той отново, след известно неловко мълчание, - имам чувството, че съм изпуснал момента, в който сме приели съществуването на говорещото куче-призрак. Изглежда сме преминали направо към обсъждане на истинноста в думите му. Аз ли съм единственият, който намира ситуацията за... обезпокоителна?

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » чет юни 05, 2014 9:47 am

Нито Ларс, нито който и да е от останалите имаха идея какъв е този медальон и какво изобразява. [sblock]Ролът за медальона е Academics: History или Academics: Religion. Това е специализиран скил и не може да се хвърля нетрениран, освен ако нямаш трениран поне един от скиловете в същата група - Academics.[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » пет юни 06, 2014 9:25 am

- Бедни ми Лари, не бъди толкова квадратен, - ухили се Нейтън. - Представи си само как изпращаш доклад от три страници със заглавие "Говорещо куче-призрак разкрива убиеца си в лицето на Распутин". Сигурен съм, че моментално всичките ти живи баби ще бъдат събрани и изследвани до девето коляно за хлопащи дъски. Колегите ти никога повече няма да гледат на теб по същия начин, а кариерата ти ще достигне неподозирани топографски коти.
Нейтън тупна Ласе по гърба и премести поглед между него и Маша.
- Ако питате мен, стига информаторът да е надежден, пет пари не давам дали е разяден от проказа индус или говорещо куче-призрак. Не мисля, че Маша е била дрогирана - зениците и не са разширени (извинявайте, доктор Кленьова, следя такива неща по навик). Естествено, ако успеем да засечем сведенията с по-достоверен източник, това би ни дало по-голяма сигурност. Дотогава просто ще си траем за местните хобита.
Той запали нова цигара и побутна документите към Ласе.
- А този списък не ти ли подскава нещо? Какво се е опитвал да конструира професорът?
Последна промяна от arabica на пет юни 06, 2014 10:02 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Джебадая
Мнения: 122
Регистриран: ср май 08, 2013 8:38 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Джебадая » пет юни 06, 2014 12:00 pm

Радистът поклати глава скептично и отново отвори тетрадката. Съвсем не смяташе темата за изчерпана, но имаха работа за вършене. Поне списъкът си беше съвсем солиден и не-призрачен източник на информация.

[sblock]Рол за Engineering[/sblock]

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Tinuviel » ср юни 11, 2014 9:17 am

Маша огледа медальона и след кратко колебание го сложи на врата си и под дрехите.
- Аз лично не мога да преценя нищо за тази находка, а се опасявам, че контактите ми в момента са малко компрометирани. Имам чувството, че не е добра идея да разкривам каквото и да е от плановете ни, дори и косвена информация, на .. поетите особено ако е свързана с професор Нобиле. Не харесвам цялата тази окултна история и тази невероятно тънка сламка, която свързва тях и немските гости в хотела.. имам в предвид името на покойния Распутин.. ми се струва твърде подозрителна.
- Колкото до Монголия.. По това време на годината такава екипировка би била необходима и там - ако ми позволите шегата - общо взето единственото нещо, което да спира северните ветрове по техния път към Монголия са полярните гори и някой случайно преминаващ лос. Поне според мен високите планини там и рядката населеност на района го правят добра дестинация за конструкцията и тестови полети на изпитателен самолет. Но наистина, може и да е само прикритие. Все пак самолета беше забелязан доста по-близко до Европа. Може би има някакъв друг начин да стесним посоката към която е отпътувал професора? Той, с неговата асистентка и домашен любимец, е доста рядка и запомняща се гледка..

Тя внимателно отвори писмото и се опита да го разчете.
[sblock]Опит за превод на писмото с моите познания по френски. Маша първо ще го прегледа набързо без да превежда на глас, а после ще преведе по-интересните пасажи на останалите[/sblock]
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » чет юни 12, 2014 12:22 pm

Ларс разгледа списъка по-задълбочено. Направи му впечатление, че почти всички от графите в таблицата имат отбелязано "получено" в червено до тях. Успя да разчете и разшифрова повечето от италианските им наименования - ставаше въпрос за фина оптика и стоманени лагери, германско производство (изглежда Нобиле бе поискал спезциално германско производство, защото срещу руските имаше отметка "неподходящи"), големи навигационни уреди и части за тях, внос от Великобритания (производство на Бристолската Самолетна Компания) и различни малки и големи машинни части с разнообразни съветски производствени номера. Имаше изискване и за бутилки хелий, внос от САЩ. Срещу предложения съветски водород имаше голямо - "Не!!!" По всичко личеше, че частите, които Нобиле е изисквал са за строене на голям въздушен кораб, не самолет. Макар че имаше някакви неща, които, според Ласе, не се вписваха в картината - количеството поръчани лагери беше прекалено голямо, на фона на повечето от останалите елементи.

Маша не успя да разчете писмото, но успя да добие някаква представа за съдържанието му. Писмото беше на дъщерята на Умберто Нобиле - Мария. Тя му благодареше за подаръците, които й е изпратил, уведомяваше го, че някой си Ватикански кардинал Анджело ди Мелло го бил търсил в дома й в Неапол и го умоляваше да внимава, защото много се притеснявала за живота му в тази страна. Заръчваше й след като замине извън Ленинград ако може да продължава да й пише по някакъв начин, за да е спокойна тя.

[sblock]Ларс - http://invisiblecastle.com/roller/view/4532874/ - 5 успеха.
Маша - http://invisiblecastle.com/roller/view/4532875/ - 2 успеха.
Маша ако иска може да опита да преведе писмото ако го прави по-бавно - има бонус зарове в зависимост от това колко бавно го прави. Ще отнеме някакви часове будуване над бюро, за да успее и ще успее да получи пълния текст, ако си хвърли успехите, не само да извлече някакъв смисъл от съдържанието.[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » пет юни 13, 2014 9:16 am

- Лошо, - промърмори Нейтън, след като чу резюметата на колегите си. - Доста солидно оборудване, а нито дума къде може да е заминал. Може би трябва да проверим и апартамента на асистентката му. Къде казахте че се намира, на втория етаж на сградата ли? Мога да пробвам да се вмъкна с взлом, стига да има някой да ме покрива от улицата.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Tinuviel » ср юни 18, 2014 3:32 pm

Маша поклати глава.
- Не вярвам милиционерите да са оставили нещо неприбрано, а и честно казано.. Ако професора и асистентката му знаеха, че ще заминават за някъде за по-дълго не биха ли си опаковали нещата. Със сигурност не би забравил бижу, което той самият е скрил. И не би се налагало милиционери да им прибират нещата... А и кучето на италианеца.. той го храни само с някаква специална храна и не би оставил полу-празна торба заминавайки за някъде с него, особено ако не знае дали ще намери там такава.. Лично аз смятам, че двамата са напуснали набързо или насила. Все пак ако смятате, че си заслужава риска.. сградата е Невский Проспект 104, а апартамента е номер 16, но не знам на кой етаж е, а и сградата има портиер, който вече няма ключ от апартамента - милицията била взела резервните ключове. Предполагам, че цялата сграда е заключена нощем, такива са порядките тук, в крайна сметка образцовите граждани не скитат навън посред нощите. Портиера е възрастен и предполагам, че вече си е легнал, но кой знае. Аз си оставих номера във факултета и той обеща да звънне, ако италианката се прибере, но ме съмнява да чуем нещо скоро.
Тя стана, пооправи дрехите си и затвори чантата си, без да прибира тетрадката и аксесоарите на професора.
- По-добре да останат при вас, в случай че днешните ми занимания са привлекли вниманието на милицията и ме чакат у нас. Ще се постарая да съм тук сутринта към 9:30 за закуска, но ако не съм дошла до 10:30.. - тя присви устни - .. ще трябва да продължите без мен. Сега трябва да се прибирам. До утре.

[sblock]Ако се прибере без проблеми, Маша ще легне да спи, а сутринта преди да отиде обратно в хотела ще преведе писмото по-подробно. Тя е ранобудна, така че ще има 1-2 часа около закуска :)[/sblock]
Illegitimi non carborundum

Потребителски аватар
Джебадая
Мнения: 122
Регистриран: ср май 08, 2013 8:38 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Джебадая » чет юни 19, 2014 7:46 pm

Ларс се чувстваше превъзбуден след разговора, а и не малко объркан от странните теми, които бе засегнал. Съмняваше се, че ще успее да заспи, така че нямаше да е лошо да си оползотвори времето, вместо да протърква чаршафите от въртене. Обърна се към Нейтън:
– Каза, че ще ти трябва някой, да те покрива от улицата. Позволи ми да си предложа услугите.

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » пет юни 20, 2014 9:48 am

- Хайде. - Нейтън се изправи. - Доктор Кленьова, ще приемете ли Джак да ви изпрати до вкъщи?
След като Маша категорично се противопостави, той се отказа.
- Не знам дали не трябваше да ви снабдим с някакво оръжие. Не че това е кой знае какво предимство ако НКВД ви е набелязало. Все пак настоявам да вземем някакви предпазни мерки. Например да ви издействаме някакъв дипломатически статус? Утре мога да говоря с нашия консул тук.
После се обърна към Ласе и добави:
- Облечи си нещо топло. Не знаем колко време ще ни отнеме. Ще се кача само да си взема някои неща и идвам.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » пет юни 27, 2014 5:05 pm

Около час по-късно двамата англичани стояха на широкия тротоар под навъсеното есенно небе. Отгоре се сипеше дъжд, времето не беше станало по-топло, нито дървената врата - по-отворена. Улицата беше празна и широтата на булеварда ги караше да се чувстват дребни пред големия град, който ги беше обгърнал в студената есенна си прегръдка. Сградата пред тях беше четири етажна като светеха двата средни прозореца. Първия и последния бяха тъмни. Най-горе, точно под покрива се виждаха няколко подредени в редица тесни тавански прозорчета. Фасадата по цялата улица беше непрекъсната като се образуваше едно дълго лице, което свършваше далеч, в съседните преки.

През това време Джак изпрати Маша до квартирата й, където, учудващо или не, но никой на е я чакаше.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Peter_Wolf
Мнения: 5
Регистриран: нед окт 05, 2014 9:55 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Peter_Wolf » съб окт 18, 2014 1:38 pm

"...Прости ми любима, че сърцето ми отново тъгува за Нева..." - Питър запали цигара и се заслуша в песента на работниците от 42-ра народна строителна бригада. Бригадата се беше качила на влака за Ленинград от гарата в Ульяновка, и повечето от купетата във вагона бяха заети от мъже с работни дрехи, както и от множество кирки и лизгари, подпрени по стените на вагона. Шумния смях и песента бяха прекъсвани от няколко бутылок водки, предавани от ръка на ръка.

"Идеално прикритие за мен" - Питър едва забележимо се усмихна. Искаше да слезе от влака заедно с бригадата и да се слее с тълпата. Трябваше да остане незабележим колкото се може по дълго време и макар че на гарата в Ленинград се очакваше истинско стълпотворение той искаше да сведе до минимум една възможна проверка от служители на НКВД. След убийството на любимецът на партията Сергей Миронович Киров, през 1934, проверките, арестите и репресиите бяха станали почти ежедневие особено в Ленинградска област.

Пакет цигари "Опал" с които Питър щедро почерпи както и няколко наздравици по късно бяха достатъчни за да бъде приет като свой от работниците по поддръжката на железопътното трасе. Питър спокойно можеше да мине за един от тях. Фактът че говореше свободно Руски, благодарение на своя произход, дрезгавият глас който прикриваше едва доловимият акцент, както и захабената рубашка и избелелия каскет го правеха почти неразличим от работниците. Загледа се през прозореца. На фона на стоманено сивото небе вече се очертаваха предградията на Ленинград. Композицията се носеше с оглушителен грохот през замръзналите коловози и скоро влакът подмина малката станция Петровичи без да намалява скоростта.

Питър се замисли. Съобщението което получи в Москва, чрез закодирана шифрограма преди няколко дни не му харесваше. Никак даже. Информацията за възможен пробив в сигурността на оперативното разузнаване в МИ6 беше изправило на нокти управлението на централата. Това означаваше че дейността на много агенти в различни точки на света беше застрашена, включително и оперативната група в Ленинград, която действаше под прикритието на пратеници на Британския университет изпратен на съвместен симпозиум с Ленинградския държавен университет. Съобщението беше кратко и ясно. Трябваше да намери и да установи контакт с останалите агенти, както и да подпомогне операцията с всичката налична информация с която разполагаше до момента. Стандартната процедура при пробив в сигурността изискваше в такива случаи операцията да бъде прекратена а агентите изтеглени. Фактът че операцията не беше спряна означаваше че или положението не беше чак толкова сериозно или че издирването на италианският авиоинженер Умберто Нобиле е от изключителна важност за британското разузнаване.През последните месеци Питър работеше в Москва по друг секретен проект на МИ6, но сега се налагаше да изостави прикритието си и да се насочи изцяло към операцията в Ленинград

Слизането от влака премина без инциденти и Питър се измъкна с голямата група работници които крачеха през покрития с пухкав сняг перон на централната гара. С мъка си проправи път през огромното фоайе на чакалнята и се насочи към изхода. Спря пред огромна будка за вестници, купи си "Правда" и пакет цигари и тъкмо посягаше към раницата си когато един настоятелен глас излая в ухото му.

- Паспортна проверка, вашите документи другарю - Пред Питър с протегната ръка стоеше един Младший лейтенант придружен от един Сержант. Лицето на Питър остана безизразно, за част от секундата се опита да прецени евентуалната заплаха. Лицата на мъжете срещу него бяха спокойни и като че ли леко отегчени. Винтовките стояха отпуснати небрежно на рамената им. На няколко метра встрани от тях друга патрулна двойка проверяваше документите на група младежи. Рутинна проверка. Питър се успокои. Извади документите си и ги подаде на Лейтенанта

-Заповядайте Другарю - Кимна Питър и се почеса зад ухото. Нямаше от какво да се притеснява. Лейтенантът нямаше как да знае че държи в ръцете си един малък шедьовър на фалшификаторът на документи в МИ6. Лична карта на името на Константин Зирянов, с постоянен адрес Улица "Железнодорожная" в Москва. Оръфаният портфейл в който прибра обратно върнатите му документи също беше част от прикритието му.

Няколко часа по късно в луксозното фоайе на хотел "Ленинград", влезе мъж на около 38 години, с черен бастун и палто от туид. Приличаше на партиен секретар или чиновник в някое от месните ведомства. Месеци по късно, по време на разследването в НКВД щяха да разберат че на този ден в Хотел "Ленинград" се е регистрирал някои си Михайл Игнатов, зам директор на Машиностроителният завод в Ростов.

Питър се надяваше че ще успее бързо да открие колегите си, както и че в лобито на хотела сервират от любимият му чай "Ърл Грей"

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » ср ное 05, 2014 11:39 am

Апартаментът на Корадина се оказа лесно място за инфилтрация от Нейт. Може би защото в него нямаше нищо ценно или просто защото звездите му се подредиха охраната не беше толкова зорка, колкото съвестният портиер през деня я изкара. Нейт успя да се прехвърли през задния двор под прикритието на мрака, качи се по стълбите, разби ключалката с шперцовете, които си носеше от Англия и откри, че апартаментът беше относително празен. На старинно бюро си личеше, че някой е писал скоро, но каквито и да е документи или записки липсваха. Леглото й беше голямо като за сам човек и стоеше неоправено, а чаршафите бяха събрали прах. На Нейт не му изглеждаше като милиционерите да са тършували - просто асистентката е закъснявала последния ден, когато е станала от него и не го е оправила. В библиотеката, която беше пълна с техническа литература на руски, италиански и английски се забелязваха дупки на няколко места - книгите оттам бяха взети, без някой да се грижи да тършува в останалите. Гардеробът за сметка на това беше пълен. Направи му впечатление, че дрехите в него са далеч над качеството на тези предлагани на съветския пазар, както и че стопанинът беше полагал доста добра грижа за тях - палтата бяха покрити, бяха извадени само есенни дрехи, другите бяха прибрани, имаше четки с различна твърдост на косъма, различни цветове боя за обувки и впечатляваща колекция дамски ботуши и пантофки. На ключови места имаше дупки - странно, но имаше липси както сред летните така и сред зимните дрехи.

Нейт откри грижливо скрита в тайник в нощното шкафче книга, озаглавена "Генеалогия русских правителей (Рюриковичи и Романовы)", печатана във Франция а на открито стоеше един учебник по Суоми от Руската Академия на Науките.

Нейт прибра находките си, затвори вратата зад себе си (не успя да я заключи) и без да се бави се измъкна на улицата, където го чакаше радиста.

[sblock]Извинявайте за набързо написания пост. От известно време се каня да го напиша, но все нямам време. Надявам се, че ще имам време да ъпдейтвам играта :) Питър да си разпише героя и ще го включим по някакъв начин.[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
Джебадая
Мнения: 122
Регистриран: ср май 08, 2013 8:38 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Джебадая » ср ное 05, 2014 3:32 pm

Ласе не можа да сдържи облекчената си въздишка, когато видя фигурата на Нейт. Не можеше да се каже, че бе страстен пушач, но в такива моменти ръцете го сърбяха да запали, само и само да има с какво да ангажира вниманието си. Което, естествено, не беше добра идея, когато стои на пост, също както не беше добра идея да посее тротоара с нервно стъпкани фасове.

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » ср ное 05, 2014 7:56 pm

Нейт се огледа за подозрителни лица на улицата, после нехайно и отдалече кимна на Ласе. Докато вървяха по улицата на разстояние един от друг двамата изглеждаха като случайни пътници, чързащи към домовете си, които нямат нищо общо един с друг. Когато наближиха хотела, Нейтън се огледа дали ресторантът още работи. Беше се сетил за нещо от вечерята.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » чет ное 06, 2014 3:43 pm

Когато двамата се прибраха вече бе доста късно. Последните пияни гости преди малко се бяха качили по стаите си и сервитьорите бършеха масите и прибираха чиниите на отворени врати.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » чет ное 06, 2014 6:24 pm

Нейтън махна дегизировката си преди да влезе в хотела и припряно набута всичко по вътрешните си джобове. После извади недопушен фас, запали крайчеца му и докато още димеше се приближи до сервитьора, който ги беше обслужвал същата вечер.
- Здравейте, просто пушех навън и се сетих, че днес ме попитахте дали не очакваме още някой да се присъедини за вечеря. Да не би някой да ме е търсил през деня докато бях навън?

Peter_Wolf
Мнения: 5
Регистриран: нед окт 05, 2014 9:55 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Peter_Wolf » пет ное 07, 2014 12:33 am

Питър забеляза своя колега от разузнаването, през гъстите облаци от цигарен дим който се стелеше като мъгла в общият салон на ресторанта. Нейтън стоеше на входа и разговаряше с един от сервитьорите. Питър понечи да се изправи и да тръгне към него но се оказа че това не е толкова лесно защото в този момент съседът му по маса го ръгна приятелски в ребрата и отново започна да гъгне в ухото му.

- Та ето какво се случи братле. Седим си ние с моята Алевтина и точно когато... Такова, нали се сещаш - Тук почтеният пощенски служител Виталий Александрович му смигна заговорнически. - Та точно тогава влиза онова магаре Степанов, дурака му с дурак и ми набутва цяла камара документи за подпис а аз седя и го гледам с Алевтина в скута ми и вратовръзка преметната през рамото ми. Виталий Александрович се разсмя гръмко и като пръскаше слюнки наоколо той отпи порядъчна глътка водка от една бутилка която седеше на масата пред него.

Питър започна да му приглася докато се провираше между стената и стола на новия си познат. Потупа го по рамото и с едно кратко "връщам се след малко" той се насочи към изхода. Придвижваше се бавно между масите и когато се приближи към Нейтън той се "спъна" и се олюля пиянски точно срещу колегата си. Нейтън едва забележимо повдигна едната си вежда ала лицето му остана безизразно. Питър се ухили на сервитьора, измърмори нещо неразбираемо под нос и залитайки се насочи към зимната градина на ресторанта. Знаеше че това е напълно достатъчно за Нейтън за да го намери навън. Можеха да се разбират и без думи а и нямаше нужда да привличат излишно внимание в ресторанта. Питър беше убеден че поне един от тримата сервитьори в заведението е доносник на НКВД.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от Night Wanderer » пон ное 10, 2014 5:15 pm

Сервитьорът учтиво отговори, че никой не е търсил англичаните, просто в хотела се появили изненадващо много чужденци и той не е знаел как биха се комбинирали помежду си.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: 2. Призраците на Ленинград

Мнение от arabica » ср ное 12, 2014 1:51 pm

Нейтън кимна на сервитьора и излезе навън в градината на ресторанта. Спря се под сянката на едно дърво, запали цигара и зачака Питър да се появи. Изненадващата поява на колегата му го беше смутила повече от всички други странни събития през деня.

Отговори

Върни се в “Там Северното Сияние е Червено”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост