Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Chapter 1: Into the Fog of War

Хроники. На Преселението. Игра използваща правилата на Pathfinder.

Модератор: AngerNogar

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от AngerNogar » пет сеп 20, 2013 8:33 pm

Беше 76тия ден от обсадата. 76 дни откакто осемдесет хиляди сиберийци и още толкова върнати се изправиха срещу стените на близо стохилядния Кар-тран и събраните в негова защита три легиона и две помощни дивизии. Близо три месеца кървави сражения по-късно - защитниците на града бяха намалели наполовина, и макар сиберийските бойни тотеми вече да бяха малко и нарядко сред прииждащата орда от врагове - нападателите ако не увеличили, поне бяха запазили числеността си под гърлените напеви на костните им жреци.

Жителите на Кар-тран, град предимно на търговци и занаятчии - бяха повече пречка, отколкото помощ за неговата защита - дори и в този момент раздирани от политически борби и амбиции, а и подклаждащи огнища на чума и холера. Огнища, които с разделението на повечето дебели свещеници на Златопръстия между грижата за ранените и иначе непривичната им роля в защитата на крепостните стени от прииждащите немъртви, заплашваха да се изравнят по жертви с чуковете на сиберийците.

Единствената причина градът все още да стои, беше че източното пристанище беше все още отворено, въпреки усилията на нападателите. Никаква количество некромантия не беше способно да превърне от сиберийците прилични моряци, а всичко което корабите на чуждоземните им наемници успяха да постигнат беше да съберат единичните пиратски кораби от източното крайбрежие заедно с най-голямата валерийска търговска флота и няколкото военни галеона изпратени в подкрепа на града. След чудноватите им зелени кораби на няколко пъти оцветиха дъното на залива, водещ към източното пристанище на Кар-тран, нападателите най-сетне се отказаха от безумните си напъни по море и се примириха с това да дебнат зад хоризонта за възможност за концентриран набег над прииждащите към града малки търговски конвои с провизии и доброволци.

Постепенно обаче, с обсадата на останалите ключови градове държави на конфедерацията, конвоите започнаха да пресъхват, а и първо военните галено, после търговските галери, а накрая и част от пиратите с по-здрав корен в града, отколкото искаха да си признаят започнаха да изпразват трюма си от екипаж в опити да помогнат на топящите се бройки на градските защитници. В опити, при които заменили родната палуба с крепосните стени на града - те падаха един след друг под тежките млатове и студените нокти на нападателите. Макар и пристанището още да беше отворено, изпълнено с повече флагове на конфедерацията, отколкото ръце, които да ги развеят, вече беше повече от две седмици откакто последния търговски кораб беше влязъл с опънати платна и пълни трюмове да вдигне духа и напълни стомасите на защитниците. Дори и за най-големите оптимисти и най-заблудените наивници, беше повече от ясно, че дните на Кар-тран бяха на изтичане.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от AngerNogar » пет сеп 20, 2013 8:33 pm

Свистяща топка вой и тъмна енергия, изстреляна от прокълнатите обсадни машини на нападателите се стовари върху пристанищния фар на Кар-тран. Столетната постройка от дялан камък устоя на удара, отчитайки го само със звън на десетки строшени стъкла и предупредителните викове на неколцината разположени на острова стражи. Още няколко удара огласиха други части на града, последвали от дрънчене на брони и моряшки псувни, докато отряди на защитниците се втурнаха към местата на попаденията, придружавани от запъхтяни духовници на Абадар. Гърчещи се като топка глисти, десетки изтерзани души се заизнизваха от катранените следи на попаденията и се вкопчиха в битка с посрещащите ги с осветени оръжия и яростни анатеми защитници. Оставени без изгледи за навремена магическа подкрепа, защитниците на фара бързо прецениха шансовете си, както и стратегическата значимост на разпилените в краката им парчета от отразителното огледало на фара и благоразумно се метнаха в спокойните води на пристанището.

Дордон "Черния" Ра'алдур, бивш юнга, бивш почетен контра адмирал, бивш пират, затворник, беглец... и бивш съпруг на нейно благородие баронесата на Кар-малдоран, а и след последния реквизиционен акт - бивш собственик на "Изкушението на Араксис" се закашля, издишайки бял облак дим и остави настрана лулата си, загледан ръкомаханията и напевите на Кардинал Тавалис и последвалата оцветена в златисто вълна, която се стовари върху наскоро обезлюденият остров, отмивайки от него безплътните нападатели. Войната вече не е като едно време, отбеляза старецът, сега вече е просто избиване.
Лайна, излегналата се до него чевенокожа и огненокоса жена лаконично изрази несъгласието си. "Войната никога не се променя, ти си станал дърт. Десет години по рано и щеше да си вече на острова, преди оная каца с лой да успее да каже "Амин".
Нека си заслужи златния епитрахил, каза Черния след нов пристъп на кашлица, тая война смърди на древна магия или нещо още по-лошо. Каква полза от парче стомана срещу мъртва плът и безплътна смърт? Трябваше вече да сме на месец от тук, ако не беше шибания Калвейн и галеона му.
Лъжец или страхливец, избери си оправдание и се придържай към него дърдориш, бившата робиня се ухили в лицето на капитана, дори и с това пробито корито, което ни дадоха, можем да въртим кръгове около флагмана му, а преди 10 години направо щеше да минеш през него с Изкушението. Изведнъж лицето и стана сериозно и Чандра добави Казах ти, че трябва да дадеш на Дориан да го погледне това гърло.
Майната му, жено, във война сме! Стига си ми опявала за глупости... възражението на капитана щеше да успее да докара някакво подобие на авторитет ако не беше прекъснато от внезапен нов пристъп на кашлица, който обагри в алено белия ръкав на туниката му.
Ако вземеш да пукнеш без сиберийски млат в чутурата - лично ще довлача някой от костните им жреци да те върне, за да мога да ти сритвам упорития дърт задник при всяка смяна на вахтата! заплаши ифритката и в очите и засияха пламъци.
Дордон понечи да отговори нещо, но замлъкна с отворена уста, когато огромна трупна кула, немъртва абоминация от стотици гърчещи се тела се извиси над близката крепостна стена, посрещната от викове на страх, гняв и ужас сред защитниците. Нещото се изправи за момент невъзмутимо на няколко десетки метра над стената, след което се пречупи на две, размазвайки опитващите се да му дадат отпор защитници на бойниците под него и посипвайки стотици трупове в квартала под него, докато хиляди други върнати и няколко освирепели сиберийци се заизкачваха по останките му като по някаква абсурдна обсадна кула.
Първи помощник Сибил, предайте на групата лентяи подпиращи се на каците с вода, че корабът потегля след десет минути независимо кой е на борда и кой не. Знаете естеството на задачата ни. Мичман Зарек, струва ми се, че амунициите за балистата са ни в повече. Вижте дали не можете да оставите една от тях в средата на онази група гости. Войници, петимата гвардейци на конфедерацията застанаха мирно с вдигнати копия, след мен. Останалите - готови за отплаване. Чан...
Даже не си го помисляй, изсъска жената, докато вече се премяташе през борда с два ятагана през рамо.
Все още съм капитан на този... започна Ра'алдур преди да бъде прекъснат от още едно лаконично "лайна".
Аз пък все още не съм Валерийка и нямам никакво намерение да слушам нареждания. Ако някой ще ти разбива чотурата, смятам да съм там, за да ти кажа, че си дърт глупак.
Дордон "Черния" Ра'алдур, бивш юнга, бивш почетен контра адмирал, бивш пират, затворник, беглец... и бивш съпруг на нейно благородие баронесата на Кар-малдоран, а и след последния реквизиционен акт - бивш собственик на "Изкушението на Араксис" се закашля, въздъхна и се запъти към обречената битка за овладяване на източната стена, последван от петима гвардейци и потъна в маранята на два запалени ятагана и пламналата коса на жената с червена кожа.

...

С прецизността на малдорански механичен часовник, Зарек изпраща десети подред изстрел в приближаващата се купчина немъртви, забавяни само от единични групи на защитниците. Капинате? смуглият кардиец поглежда очакващо към Сибил.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Tinuviel » съб сеп 21, 2013 12:04 am

Сибила се взря за пореден път през пушека за някой от групата на Ра'алгур, но без резултат. Единствените тела, които се виждаха бяха настъпващите немъртви и притичващи защитници. Тя въздъхна почти неуловимо, след което пое дълбоко въздух и започна да раздава заповеди с ясния си, силен глас. "Пускайте въжетата и вдигнете подвижния мост! Спуснете платната! Отплаваме!" Тя постави ръка на рамото на кардиеца и каза по-тихо "Шаркан, оттук нататък пести изстрелите .. Само ако се приближават към нас. Не ми трябват неканени гости на кораба, но не е ясно кога ще може да вземем нови амуниции." Момо, която висеше на едно от въжетата на предните платна нададе раздразнен писък и Сибила се обърна отново към кораба и екипажа. "Хайде размърдайте си задниците или ще останем храна за червеите тук, на брега! Какво чакате, втора покана?" След броени минути кораба вече беше на няколко дължини и скоростта му се усилваше. Сибила се загледа за последен път към брега, а после се запъти към мостика при другите офицери. "Веднъж да се измъкнем оттук сме само на изток и накъдето ти ни покажеш, Брего. И нека вятъра да ни е само попътен..."

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Hazalad » съб сеп 21, 2013 10:33 pm

- Размърдайте си задниците, маймуни такива! И нямам предвид Момо! - кресна профилактично Брего, след което кимна на Сибил. - Няма да е зле да знам накъде точно отиваме, капитане.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Azmodael » нед сеп 22, 2013 10:46 am

Ако изобщо имаше някой на борда, който да не изглежда засегнат от бушуващия хаос на сушата - то това беше Дориан. Той стоеше загледан невъзмутимо във въртопа от смърт обхванал града, но това беше само фасада.

Повечето хора не осъзнаваха, че живота е като една плетеница от нишки, всяка носеща собствен заряд. Съдбата на хората бе заплетена с със сложност извън разбирането на смъртните и смъртта на всеки един жител на града усложняваше живота на всички останали и го добавяше една стъпка по-близо до гибелта им. Всичко това беше един гигантски заговор на смъртта, която дебнеше да унищожи живота веднъж и завинаги.

Но въпреки всичко той гледаше без да трепне, като хирург който реже мъртвата плът от живата, за да предотврати пълната развала. Преди време мразеше дебелите жреци на Златопръстия, но сега изпитваше необичайно и необяснимо състрадание към хората, които допреди няколко години смятаха, че единствената роля в живота им е да направляват /и управляват/ своето стадо. Комични фигурки в своите раса те тичаха из града в напразни опити да си припомнят истринската роля, за която са били призвани. Те щяха да умрат последни разбира се, най-достойните от тях на стените или по улиците в битка, а страхливците обещавайки фалшиви надежди и утешение в безполезни молитви.

Той се обърна и погледна с благодарност моряците около него. Те щяха да го пазят от опасностите и да намерят заедно с него един нов свят - свят в който той щеше да се погрижи хората да достигнат апогея на способностите си. А той щеше да ги пази - както от физическите опасности, така и от невидимите натрапчиви пипала на религията погубила Кар-Тран със своята поквара.

И за пръв път от доста дълго време Дориан се усмихна.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от AngerNogar » нед сеп 22, 2013 1:30 pm

Без да чакат втора покана няколко от моряците се втурват по мачтите и няколко мига по-късно опънатите платна поемат вечерния бриз. Проклятието се заклаща и бавно започва да се отдалечава от прегръдката на кея. Зарек изглежда жално пъплещите по брега врагове с изражението на дете, лишено от любима играчка и небрежно запраща с ръка проектил от магическа енергия по най-близкия нападател, надведсен над изтиващия труп на защитник от конфедерацията.
Докато внимателно се промушвате покрай последните от плавателните съдове, които все още не са напуснали тесния пролив, водещ от пристанището към открито море, виждате как флагманският галеон на андмирал-губернатора бавно захожда с десния си борд и започва методично да прочиства пристанището от нападатели в изблик на детинска отмъстителност.
Преди пълното падане на нощта, Проклятието напуска плитчините на Кар-тран и се отправя на изток в откритото море и потъва в леката нощна мъгла, докато няколко часа по-късно единственият звук, който разкъсва тишината е скърцането на корабните въжета и разбиването на ниските вълни в порещия през тях нос на кораба, а единствената светлина, тази от трите фенера поклащайки се на мачтите и подтикваще сенките на палубата към бесен танц.
Изведнъж проглушителната тишина се стоварва върху всички останали на вахта и дори и Момо замлъква изнервено.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Tinuviel » нед сеп 22, 2013 2:47 pm

Сибила обикаляше кърмата в полусъница и се опитваше да не заспи под познатия ритъм на кораба. Внезапната тишина от страна на екипажа, чиито малки реплики и коментари я бяха държали настрана от приспивната песен на вълните, я стресна и събуди напълно. Какво беше това, някакъв кошмар? Магия? Да не би всички да бяха заспали? Тя се приближи бързо до този, управляващ щурвала в момента и постави ръка на рамото му. "Защо всички млъкнахте? Не се спи на вахта!" Беше полу-убедена, че няма да чуе собствения си глас.

[Perception check - natural 20 +6 = 26] + GM has a 1 reroll for Sybil in the future

Морякът се стресна от допира й и се обърна рязко към нея, завъртайки щурвала неконтролируемо. Сибила се подготви по навик за накланянето на кораба в следствие на рязката смяна на посоката, но такова не последва. Докато слушаше обясненията на моряка, тя осъзна, че и двамата несъзнателно са шепнели. Корабът беше застинал с отпуснати платна в море като тиган и без помен от вятър. Единствените вълни, които се виждаха идваха от "Проклятието". Всъщност това не беше вярно - Сибила забеляза поредица вълни идващи към портсайда (лявата страна) и по навик се настрои да провери за магически аури в тази посока. Насили се да каже думите гласно, а не шепнешком и се вгледа във водата и мъглата от лявата страна на кораба. [Detect Magic - 60 ft, up to 3 minutes] Две аури, оцветени в болнавите краски на некромантията се шмугнаха на границата на взора и около 10 метра под водата, устремени към кораба. Кристалния й глас проряза като нож тишината: "ТРЕВОГА! НЕМЪРТВИ! ВСИЧКИ НА ПОЗИЦИИ И ГОТОВИ ЗА БОЙ!"
Последна промяна от Tinuviel на вт сеп 24, 2013 4:14 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Azmodael » нед сеп 22, 2013 4:51 pm

"Нима е възможно?" помисли си Дориан, но дори и в изненадата си сетивата му потърсиха нишките на живота присъстваш на борда. Той потърси с поглед поотделно всеки от офицерите на борда, а всички те усетиха ефимерното докосване на чуждо съзнание в ума си. То нямаше форма, мирис или допир, но въпреки всичко можеха да идентифицират Дориан сякаш го виждаха и чуваха неговия глас. И като потвърждение, че мисълта винаги изпреварва говора секунда по-късно ги застигна подканата му - гласът му не беше особено силен, но достатъчен, за да бъде чут в тишината.:

"Офицери, отворете съзнанието си за защитната комуникационна мрежа."

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Tinuviel » нед сеп 22, 2013 5:18 pm

Сибила отвори съзнанието си за поканата на Дориан. Магията му й беше непозната, но все пак той беше отговорника по мистичните дела и нямаше причина да му няма доверие. Собствената й команда все още заглъхваше по палубата, когато тя приготви лъка си и се приближи до левия парапет. Докато очите й шареха по повърхността на водата и се опитваха да намерят някаква цел, тя започна боен напев, който бързо се извиси над тишината и достигна до всички будни на палубата, вдъхвайки им бодрост и кураж.

[draw weapon (short bow, move action), bardic performance - inspire courage +1 (audio component, standard action)]
Последна промяна от Tinuviel на вт сеп 24, 2013 4:15 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Hazalad » нед сеп 22, 2013 8:54 pm

Брего спеше в хамака си когато гласът на капитана го изкара от дрямката. Веднага след това усети пипалата на менталната връзка от Дориан и осъзна какво се случва. Без да губи повече време, вещерът скочи на крака и грабна меча в дясната си ръка. С лявата надигна една отвара от висящия на стената кожен колан и я гаврътна на един дъх. Очите му се присвиха от неприятния горчив вкус, черна мрежа от вени плъзна по лицето и чията му докато огранизма се бореше с токсичната смес. Без да губи повече време, Брего хукна полуоблечен по посока на Доран и останалите.

[sblock]Изпивам мутагена за +4 сила; нямам време да си навличам бронята, освен ако не съм дремел с нея.[/sblock]
Последна промяна от Hazalad на пон сеп 23, 2013 5:12 pm, променено общо 1 път.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от ChoChan » пон сеп 23, 2013 11:10 am

Агрип стоеше на палубата и лениво бе опрял лакти в перваза, взирайки се в нощния мрак. Дълбоко всмука от дебелата цигара, която пушеше и издиша сивкав облак дим. Гласът на Сибила огласи нощта. Още едно всмукване и мъжът пусна цигарата в морето. Искрата прелетя в арка и умря с приглушено "фъс", когато достигна водата. Отдръпна се от парапета и раздвижи рамене, погледна къде се струпваха останалите моряци и се насочи в противоположния край на палубата. Разсеяно разтърси глава, като да прогони муха, когато усети натрапчивия допир до съзнанието си и тихо изръмжа. След което скръсти масивните си ръце пред още по-масивни гърди и застина като скала.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от AngerNogar » вт сеп 24, 2013 4:30 pm

Капитанът нервно ускорява темпа на напева, докато магическият и поглед шири по морското равнище, но нищо повече не привлича вниманието и. Точно когато Сибила започва да се чуди, дали очите и не и играят трикове, всичко изведнъж се задвижва със страшна сила.
Морето под тях сякаш омеква и корабът проскърцва изненадано при внезапното си връщане от покой в движение. Платната започват да плющят, докато се нагодят по посоката на появилият се от нищото вятър. Палубата се разтриса под краката и дори опитните моряци им се налагат да размахат ръце в опит да не си припомнят как изглежда корабната палуба от нос разстояние.
Сякаш изхвърлени от разбушувалото море, няколко костни гротески се изстрелват от него и се вкопчват в парапета на палубата. Един се стоварва върху вече озовалият се по лице в подножието на балистата Зарек, а друг се вкопчва в руля и хищно забива зъби и нокти в него. Последните двама от нападателите се измъкват на старборда и надават пронизителни писъци.
[sblock]Можете да хвърлите по един Acrobatics check DC 8 (10 за Сибила, чиито две ръце са заети, автоматичен успех за Агрип, който има стабилна опора зад гърба си), за да не паднете prone, след което да опишете какво мислите да правите през следващите два хода. В произволен ред. Освен вас на палубата има още трима моряци, които за момента не са важни.[/sblock]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от ChoChan » вт сеп 24, 2013 6:03 pm

Агрип се усмихна на скелетното същество най-близо до себе си, след което се втурна нагоре по стълбите към предницата на кораба. На второто стъпало той отскочи назад с всичка сила, в полет се завъртя и извади двата си масивни меча и с цялата си тежест се стовари върху съществото. Вклини мечовете между някои от костите, забивайки върховете дълбоко в палубата. Сибила сигурно щеше да има какво да каже по въпроса. Тварта размаха кокалести крайници и един от тях, приличащ на човешка ръка, вяло одраска мъжа по рамото. Агрип безмилостно дръпна мечовете настрани, разчленявайки врага на съставните му части. Кокали се разхвърчаха във всички посоки. Премятайки се във въздуха ръката за последно се запротяга да се вкопчи в нещо. Войнът се разсмя, проследявайки я с поглед. Когато тя започна своето падане към палубата, той замахна и с тъпото на единия меч я запрати през борда.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Tinuviel » вт сеп 24, 2013 6:17 pm

Сибила почти не се залюля от внезапното тръгване на кораба. Вниманието й се прикова върху немъртвия, който скочи от палубата върху руля. Кораб без рул в открито море се носи по течението и може да отнеме дни докато могат да поправят вредите, които това създание може да им нанесе. Тя взе стъпалата към мостика с две крачки [Acrobatics check 14+9 vs DC 15] и по пътя си към парапета на кърмата изпрати една стрела към създанието, застанало до другите стълби. Стрелата се заби в единя от крайниците му, но не изглеждаше да е направило сериозна щета [Attack roll 16+7, roll to miss 72, damage 2+2]. Сибила все още поддържаше бойния напев (free action) и се опита да изпрати мисловно послание по мрежата, която Дориан беше хвърлил. "Към кърмата! Не може да ги оставим да повредят руля!" Беше приготвила две стрели за немъртвия отдолу и гореше от нетърпение да ги изтреля към целта си [Rapid shot, full-attack action 1) 4+7-2 и 2) 20(натурална)+7-2, roll to miss 37, damage 5+3+3+6 = 17].

[продължаващ ефект към всички съюзници - inspire courage +1: +1 vs charm& fear, +1 to attack & damage]
Последна промяна от Tinuviel на чет сеп 26, 2013 3:32 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Hazalad » вт сеп 24, 2013 11:33 pm

Когато Брего излезе навън, битката вече бе в разгара си. Жълтите му очи, пламтящи в мрака под действието на отварата, обходиха палубата и си набелязаха най-близкият враг. В полу-замъгленото му съзнание изплуваха думите на Гевен относно немъртвите твари. Брего не бе Майстор вещер и не разполагаше с нужните знания или умения да се справи бързо с тях, но това нямаше особено значение. Кръвта му бушуваше бясно във вените, но някакси съумя да се вслуша в посланието на Сибил.
Насочи се към кърмата, стиснал здраво дългия злокобно изглеждащ меч от тъмна, опушена стомана.

[sblock]Насочвам се към номер 4 и го пауър-атаквам като за макс когато ми дойде реда. Ако мога да преодолея бързо стълбите с някой скил го правя - мятай ми зар за нещоси.[/sblock]

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от AngerNogar » чет сеп 26, 2013 3:36 pm

Вещерът взима стълбите на два подскока, докато мускулите му пищят от проникващият в тях мутаген и вместо да положи усилия във възвръщане на баланса си, вкарва цялата си инерция и сила в оръжието, което просвистява над главата му и се забива в конския череп на купчината движещи се кости пред него. Острието минава през череп и кости нанасяйки поражения да видят сметката на почти всичко, което вещерът е срещал до момента.
Дори и гротеската да е почувствала страховития удар, тя прави малко с което да го покаже, докато хваща острието с два от крайниците си и още повече се нанизва на него, опитвайки се да се добере до вещера.
Брего напряга пулсиращите си мишци и освобождава оръжието си, като едновременно с това отхвърля отсечената част от черепа някъде настрани, но съществото вече е успяло да скъси дистанцията помежду им и се хвърля към него, лишавайки го от възможността за втори стабилен замах. Ноктите на съществото разкъсват бронята на мъжа, но вместо пареща болка и раздрана плът, оставят само лека розова следа по ребрата на Брего, като от наскоро оздравяла рана. Последвалите атаки на гротеската вече не успяват да сварят алхимика неподготвен и с премерен удар на дръжката на оръжието си, той успява да отхвърли купчината пресягащи се към него костни крайници и да възстанови дистанция до подходяща за стила му на бой.

Брего успява да тръсне глава и да открадне миг спокойствие, за да огледа положението в останалата част от кораба. Вижда как след като една от стрелите на Сибила с тъп звук намира целта си някъде зад кърмата - от там с рев се изхвърля и новият и преносител. Костеното чудовище пропуска целта си няколко пъти, но след като капитана изчерпва стабилен репертоар от приклякания и отскоци в страни от свисящите нокти, нещото най-накрая успява да на намери целта със страховито странично разсичане, което би трябвало да разполови капината на две, ако не е магията на Дориан.
В същото време от носа на кораба се разнасят виковете на магьосника, който заклещен под туловището на нахвърлилото му се същество отчаяно се опитва да навърже думите на магия.

[sblock]Брего губи 6 от 15-те си temporary hp и съществото пред него изглежда на предела на каквато там е крепящата го черна магия. Сибил губи и 15-те и 1 нормална.[/sblock]

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Tinuviel » чет сеп 26, 2013 4:37 pm

Сибила отстъпи назад, изненадана колкото от яростния удар на чудовището, толкова и от малката щета, която й направи. Без да има нужда да влага допълнителна мисъл тя вдигна отново лъка си и отпрати още две стрели в съществото, но то ги избегна ловко. Тя се приготви да повтори маневрата, надявайки се стрелите й да угасят немъртвата искра, която крепеше частите на ужасното му тяло. Щеше да го направи на таралеж ако трябва, докато пътя й към руля не се освободи.

[sblock]5 ft стъпка назад, две атаки с point blank shot & rapid shot по номер 3 (И двете пропуснаха - 13 и 11 съответно). Съотвено на втория ход, 5ft стъпка назад и пак двойна стрелба по него (16 и 6, съответно за удара, който влиза chance to miss 32, damage e 6+2 = 8, което ще го убие) , или ако е вече умряло (някой друг го е убил) се придвижвам към перилата и си използвам действието за да огледам руля (това е ако няма друг враг в полезрението ми, който да не е в бой с някой друг).[/sblock]

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: Chapter 1: Into the Fog of War

Мнение от Azmodael » пет сеп 27, 2013 6:52 pm

Дориан се възползва от включването на Брего в битката и отстъпва към входа за трюма - далеч от смъртоносните нокти на съществата. В относителна безопасност той си позволява да се концентрира над потоците енергия реещи се из пространството. Той фокусира наличната позитивна енергия излъчвана от хората, борещи се за своето оцеляване и я насочва към Сибила.

Тя на свой ред усеща приятна топлина, която се плъзва по настръхналата й от битката кожа и успокоителния глас на Дориан в ума си.
"-Не се бой, моята магия продължава да те защитава."
[sblock]Дориан прави 5фт стъпка към вътрешността на кораба и активира повторно Вигор на цена 4ppts, той и Сибила получават 15 THP[/sblock]

Отговори

Върни се в “Хроники на Преселението”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост