Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Герои

Хроники. На Преселението. Игра използваща правилата на Pathfinder.

Модератор: AngerNogar

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Герои

Мнение от AngerNogar » ср сеп 18, 2013 7:39 pm

Sybil Green, Master of the Ship
HP: 20/20, Ongoing spells and effects: none
Bardic performance (rounds): 15/15 day
Spells per day: 1 - 4/4
Equipment:
Momo, the still not undead monkey
HP: 10/10, Ongoing spells and effects: none

Brego, Master of the Wind
HP 20/20, Ongoing spells and effects: none
Bombs: 5/5 day
Extracts per day: 1 - 4/4
Equipment:
Agrip, Master of the Blade
HP 23/23, Ongoing spells and effects: none
Perfect Strike: 1/1 day
Dorian, Master of Feathers
HP 19/19, Ongoing spells and effects: none
Transfer wounds: 7/7 day
Power Points: 17/17

Crew: 15/15 (12: -2 seafaring rolls, 6: -5 seafaring rolls, less than 6: ship control impossible)
Named crewmembers: 4/15
Aliandra the Lost, lvl 3 Half-Elf Dual-Cursed Oracle
Gideon Shan, lvl 2 Human Weapon Bearer Squire
Sarkhan Zarek, lvl 2 Human Siege Mage
Chief Razzle, lvl 1 Gnome Expert (Cook)
11 x 1 lvl

Ship equipment:
Heavy Balista, damage 4d8/19-20x2, range 180 feet, crew 3.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Герои

Мнение от Tinuviel » чет сеп 19, 2013 6:14 pm

“They say the sea is cold, but the sea contains the hottest blood of all, and the wildest, the most urgent.“ D. H. Lawrence

Капитанът на "Проклятието на Калипсо" е известна с кристалния си глас, който успокоява морските стихии и помага на екипажа по време на пътуванията й. Въпреки това повечето търговци избягват да използват услугите й заради непредвидимия й характер - където повечето капитани биха предпочели сигурно заплащане и безпроблемно плаване, Сибила е на непрекъснат лов за новото приключение, невероятната история, която би удивила и изумила слушателите когато им я разказва в последствие. Лов за някое морско чудовище или за скрито съкровище, изследване на тайнствен остров или преследване на кораб със скъпоценен товар или отвлечен благородник - понякога подвигът е по-важен от плячката, или поне така смята тя. Яркият й характер е привлякъл голяма част от екипажа на кораба, които са решили да плават с нея въпреки бурния й темперамент и понякога странните й решения и засега това им се отплаща.

Сибила се сдобива с "Проклятието на Калипсо" след като участва в бунта срещу предишния капитан. Само няколко души от тогавашния й екипаж са все още с нея, но всеки един от тях би се заклел, че някой друг е организирал бунта, а само присъствието на Сибила в последствие е спасило кораба и ги е завело до познати брегове. Оттогава са минали вече четири години и единственият останал спомен е историята, която самата Сибила разказва от време на време за полуделия капитан, който отишъл да плува с русалките. През последните месеци основното, с което се е занимавала е било пренасянето на провизии за обсадения Кар-тран и въпреки доброто заплащане тази задача вече й е била дотегнала. Когато разбира за експедицията отвъд великото море не се поколебава да се включи и почти всички от екипажа й също се съгласяват да дойдат. За късмет, възможността да се качат на кораб отпътуващ за отвъд хоризонта привлича достатъчно други компетентни хора за да се попълнят липсите.
Sybil Green, като заменим пистолета с лък
Изображение
Последна промяна от Tinuviel на пет сеп 20, 2013 10:17 pm, променено общо 2 пъти.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Герои

Мнение от ChoChan » пет сеп 20, 2013 9:33 pm

Агрип бе един от неизброимите сираци на Конфедерацията, без минало и с мъгляво неясно бъдеще. С настъпване на младежките години от сиропиталището го предадоха в строгите но грижливи ръце на монасите от малкия и почти отшелнически орден на Апсу. Монасите, почитащи древния дракон - създател на вселената - обучаваха едрия мълчалив младеж на познанията си, позоваващи се на чест и доблест. Но колкото повече слушаше ученията им, толкова по-скептичен и насмешлив ставаше младежът. В историите, които монасите разказваха за Апсу, Агрип от рано се уволи, че симпатизира повече на неговия изконен враг Дахак - Разрушителя. С годините Агрип израстна буен и груб, често във физическите тренировки неволно, както смятаха монасите, нараняваше противниците си. До един ден, когато уби друг послушник. Докато стоеше насред тепиха и гледаше към изкривеното безжизнено тяло в краката си и окървавените си юмруци, Агрип осъзна, че не чувства нищо. Нито ужас, нито страх или угризения. Усети в себе си единствено лек интерес и надсмешка.
Главният игумен прозря мрака в душата на Агрип и още същия ден го прогониха от манастира с камъни.
обръщайки им гръб и без да усеща сипещите се камъни по тялото си, Агрип слезе от планинта, където се намираше храма, смеейки се с цяло гърло. Току-що бе убил човек, а последиците за него бяха нищожни. Отсега нататък можеше да направи ВСИЧКО. И той го направи. Животът му премина в грях и тъмни деяния, продваше силата на мишците си на който искаше да плати. Биеше се в една армия, след това в друга срещу досегашния си съюзник.

Беше огромен като планина, имаше сребриста коса, която в началото монасите считаха за благословия от Апсу, а след това за проклятие. Биеше се с два масивни меча или с голи юмруци.
Оказа се на Проклятието на Калипсо, тъй като с хапитана му имаха сходни разбирания за някои неща в живота и се разбирах добре. Това разбира се не му попречи да пререже гърлото му при избухналия бунт на кораба. След това просто изоставил кораба. Прекара известно време в Кар-Тран - в разбунения обсаден град се чувстваше прекрасно свободен. Когато разбра, че Калипсо отново е в града и ще отпътува за далечни земи, Агрип се яви с другите дороволци за качване наборда. Един от моряците му заяви, че екипажът е вече пълен, след което преосмисли позицията си, докато летеше към мътната вода на залива.

[sblock]Изображение[/sblock]

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Герои

Мнение от Hazalad » пет сеп 20, 2013 10:54 pm

Брего споделяше сходна съдба с тази на Агрипа - самия той бе израснал сирак. Имаше някакви бегли спомени относно родителите си, и как живееха в малко рибарско село на брега на Великото море. Спомняше си как баща му го извеждаше с малката им порутена лодка да муправи компания докато лови риба. Спомняше си мелодията на песен, която майка му си тананикаше докато къреше мрежите. Спомняше си соления въздух и драскането на пясъка по кожата, и много други дребни неща. Не можеше да си спомни лицата на родителите си обаче, колкото и да медитираше и пречистваше съзнанието си години по-късно.

Другите му спомени бяха за огън, окървавен пясък и много хленчещи хора, наблъскани в мизерен тесен трюм. По-късно разбра, че селцето е станало поредната жертва на пиратите от Островите на Костите, а оцелелите заедно с него бяха продадени на едно от многобройните робски тържища далеч на юг в Ахатовата империя. Не му било писано обаче да се превърне в обикновен роб или момче за удоволствие - защото бе откупен от вещер.

След като възмъжа достатъчно, неговият наставник Гевен му разказа, че е усетил дарбата в него и затова го е откупил. Вечерите са практични - не хвърлят пари на вятъра само и само да спасяват от робство обикновени сополиви момченца. Живота, съдбата му бяха оценени на 30 жълтици - двойно по-малко от нормата, понеже бе дребен, хилав и много болен след двуседмичното пътуване по море до Империята. Вещерът го изцери и след като Брего укрепна достатъчно, поеха на дългия път обратно към кралствата. Там след дълги години на обучение и тренировки, някои от които почти му струваха живота, Брего бе приет като пълноправен член на вещерското братство. Тялото му бе крепко и силно, завинаги променено от множеството малки, но значими изкуствено предизвикани мутации от стотиците вещерски отвари. Цвета на очите му се промени постепенно от лешников на ярко жълто, с тесни котешки зеници - отличителна чертая за вещерите.

Няколко години младежът ловува най-различни неестествени твари, тормозещи местното население на Карен-гар. Използваше тайните вещерски рецепти да подсилва сетивата и тялото си, извличаше редки съставки и мутагени от падналите врагове - и винаги търсеше заплащането си след това. Защото услугите на вещерите не са евтини, а некоректните платци рано или късно си получават заслуженото.
Но нещо тормозеше Брего. Всънят му неизменно имаше огън, пясък, кръв и една до болка позната мелодична песен. Гевен осъзна, че трябва да освободи младежа да намери сам лек за старата рана, която явно не се бе изцерила с времето. Стария наставник му дари хубав меч, малко пари и няколко рецепти за отвари, и го отпрати да дири съдбата си.

Няколко години по-късно Брего успя да се добере до няколко оцелели пирати от Островите на Костите. Те отдавна бяха разбити от флотилията на Карен-гар, пръснали се надлъж и шир, оцеляващи кой както може. Брего се разправи с тях с меч и огън. Последният от тях завари като капитан на кораба "Проклятието на Калипсо". Избухналия бунт бе добре дошъл за Брего.

Когато всичко приключи младият вещер осъзна, че не знае какво да прави от тук нататък. Бе успял да потуши гласовете от миналото, а не искаше да се връща назад. Когато новият капитан на кораба му предложи работа, Брего прие без да се замисли.

Каквото и да се случеше от тук нататък - той започваше живота си начисто.
Str 18, Dex 14, Con 12, Int 14, Wis 10, Cha 12
Speed 30 ft., Initiative +2.
Skills: Craft (Alchemy) +10, Diplomacy +7, Heal +4, Knowledge (Arcana) +8, Knowledge (Nature) +8, Knowledge (Geography) +8, Perception +7, Survival +6.
Languages Common, Abyssal, Infernal.
Feats: Brew Potion, Combat Expertise (+1 AC след атака или full атака), Dodge (+1 dodge bonus to AC, сметнато е), Power Attack (-1 атака, +3 демидж когато го ползваш), Throw Anything.
Traits: Threatening Defender (намаляваш пеналтито към атака от Combat Expertise с 1), Heirloom Weapon (профишънси с chopper и +2 на trip с него).

Атаки:
Melee mwk coldiron chopper +7 (1d10+6/20x3, P/S, Reach, Trip, +1 critical confirmation)
Ranged (20ft.) bomb +3 (2d6+2/20x2, Fire, touch, entangle, 4 splash, DC 13)

AC 19, touch 15, flat-footed 16 (+4 armor, +2 Dex, +1 dodge, +1 deflection)
hp 20 (3d8+3)
Fort +5, Ref +6, Will +2, Poison Resist +2
Combat Gear: Masterwork Chainshirt, Masterwork cold iron chopper, Cloak of Resistance +1, Amulet of Natural Armor +1.
5 бомби на ден, ако искаш можеш да си ги флейвърнеш като blast от магическа енергия. Бомбите правят 2 AoE демидж и entangle-ват всичко уцелено, като директата цел могат да я залепят на място.
Можеш за 1 час да си направиш мутаген (можеш да имаш само 1 направен), който като го изпитеш или си го набодеш или както там го приемаш - за 10 минути ти дава още +2 natural armor, и +4 на Str и -2 на Int, или +4 Dex и -2 на Wis, или +4 Con и -2 Cha.
Освен това можеш да ползваш следните магии под формата на еликсири, които пиеш (4 на ден общо употреби, не от всяка по 4): Anticipate Peril, Comprehend Languages, Disguise Self, Expeditious Retreat, Identify, See Alignment, Shield, Stone Fist, Touch of the Sea.
Последна промяна от Hazalad на нед сеп 22, 2013 8:39 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Tinuviel
Мнения: 688
Регистриран: ср авг 21, 2002 10:36 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Герои

Мнение от Tinuviel » нед сеп 22, 2013 2:12 pm

AngerNogar написа:Играчи: 3/4. Свободни места: 1.
Стартово Ниво: 3
Ограничения за раси/класове: Не повече от 1 не-човек. Не повече от 1 клас с пълна заклинателска прогресия (всичко след бард/магус).

Кратко резюме на кампанията: Играчите влизат в ролята на офицерския състав на Проклятието на Калипсо, малка тримачтова каравела, изпратена към края на обсадата на град Кар-тран към земите отвъд великото море. Задачата ви и тази на останалите дванадесет кораба отплавали с вас - е да откриете нови земи и да ги подготвите за преселението на издъхващата под безконечните варварски набези Валерийска конфедерация (Самата конфедерация е ще бъде описана в детайли след като измислите концепция за героите си, за да може да ги вземе в предвид. За груб ориентир - смесица между Рим, Венеция и феодална Япония).
Дали ще влезете в ролята на конкистадори, мисионери, посланници или обикновени пирати веднъж пристигнали в новите земи зависи само от вас. Само едно е сигурно - назад не ви очаква бъдеще по-светло от това на загиващата ви родина.

House rules:
Всеки от играчите трябва да заеме по една от ролите на кораба, което определя старшинството на гласа му (при равенство от 2 на 2 гласа) при взимане на решения и някои допълнителни бонуси.
Master of the Ship: Капитанът на кораба. Има старшинство при взимане на всички решения извън компетенцията на останалите трима офицери.
[Ever Vigilant] Може да действа по време на surprise round-a даже и когато е изненадан. Ако не е изненадан - може да предприеме standard И move action по време на surprise round-a. Остава flat-footed докато не предприеме нормалното си първо действие.
[Spur to Action] Може да дава гласова команда на негов подчинен като swift action. По време на изпълнение на командата подчиненият има +1 morale bonus на initiative, ability-checks and will saves.
Master of the Blade: Офицер по сигурността. Има старшинство по време на битка.
[Order of the Blade] Получава допълнителен Combat Trait.
[Honorbound] Получава +1 competence bonus на will saves vs. fear & compulsion.
Master of the Wind: Навигатор. Има старшинство при планиране на курса след избор на крайна цел.
[Voice of Guidance] Бонусът му при предприемане на aid another action-a е с +1 по-голям от нормалното.
[Eyes Beyond the Horizon] +2 bonus на ranged critical confirmation rolls; +1 caster level на divination spells; perception as class skill.
Master of Feathers: Пазител на архива. Има старшинство при религиозни, исторически и мистични въпроси.
[Keeper of Knowledge] Scribe Scroll като бонус feat; use magic device като class skill.
[Linguist] Владее Wisdom модификатора си допълнителни езици.

Introductory post: след като всеки от играчите се спре на някаква концепция за героя си и тя бъде одобрена от останалите играчи. Може да се (22 point buy) или да не се занимава с механиката на героя си. Някои битки ще се провеждат чисто наративно.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: Герои

Мнение от Azmodael » пон сеп 23, 2013 12:30 pm

Дориан е четвъртото мъжко чедо на семейство Мортимър - заможно и влиятелно благородническо семейство от Кар-Тран. Роден преждевременно той е слабовато и болнаво дете, в пълен контраст на по-големите си братя. Почти няма зима която той да не прекарва на легло и родителите му са уверени, че няма да оцелее да пълнолетие. Не помагат и усилията на жреците, чиито молитви наистина прогонват болестите, но заради слабата физика той просто отново се разболява. Крехкото му здраве го отчуждава от братята му, той става близък единствено със сестра си Елена, която го обиква силно и се грижи за него наравно с майка си през дългите му боледувания.

Един ден тя заедно със своите приятелки научават, че мистик от далечна страна посещава града. Те отиват заедно до страноприемницата, в която е отседнал мъжът и една по една влизат в стаята му, за да закупят любовни елексири и да попитат за бъдещето си. Когато Елена влиза в стаята на Бао Куан обаче тя се смущава. Мъдрецът търпеливо и учтиво я подканя да му разкаже за проблемите си и. Във внезапен изблик на доверия тя обяснява на мъжа за състоянието на Дориан. Това на свой ред смущава мъжа, който е очаквал поредната лигла. Той се съгласява да помогне с каквото може и се оставя да бъде отведен в дома на Дориан.

Родителите му са скептични към непознатия, но под настойчивите увещания на дъщеря си разрешават на Бао Куан да опита. Зареждат се дълги дни в които мъжа лекува детето с отварите си, но през по-голямата част от деня просто седи до него и разговарят. Постепенно дори и това замира и двамата просто стоят един срещу друг гледайки се в очите. Това разтревожва родителите на Дориан и те са на път да изгонят натрапника, когато Бао се явява пред тях. Той им обяснява, че е дал най-доброто от себе си и здравето на детето им ще се подобри. Лечението обаче е непълно - климатът на града е неподходящ и той никога няма да се оправи напълно - вероятно ще може да води нормален живот, но винаги ще бъде болнав. Лечението обаче може да се завърши - той ще продължи пътуването си към страни с по-подходящ климат, където в комбинация с уменията му ще може напълно до оздрави Дориан. Дава им две седмици да вземат своето решение и твърдо отказва парите които му са предлагат, след което остава втрещените родители да вземат своето решение.

Двамата дълго се колебаят, но забелязват видимо подобрение в здравето на Дориан. И така на 13-тия ден от двуседмичния срок те стягат багажа на Дориан и му дават парите отредени за неговото лечение, които да предаде на Бао. Раздялата на Дориан с родителите и сестра му е мъчителна за него, но той въпреки всичко той потегля към неизвестността с новия си учител.

***

Минават цели шест години преди Дориан да се завърне в Кар-Тран, но когато най-накрая го прави той е напълно променен. Болнавото хлапе е заменено с пращящ от здраве млад мъж покрит с кафеникав тен, като само ниският ръст е като остатъчно свидетелство за проблемите от детството му. Семейството му зашеметени го приемат обратно, а той подава документи да бъде подложен на изпити за лечител-магистърска титла. Методите му се различават коренно с общоприетите стандарти, но са изключително ефикасни до мащаб, който говори за магическо влияние. И тогава пълният мащаб на войната връхлита върху града.

Наученото в следствие на странстванията помагат на Дориан да сформира няколко важни приятелства сред важните хора на града - връзки, които се оказват безценни да осигури място на един от продоволствените кораби за родителите и овдовялата си сестра, които ги евакуират към някой от стоящите градове на конфедерацията, до чиито порти войната все още не е стигнала.

Той научава за мисията, която ще бъде възложена на оставащия флот и прави всичко възможно да бъде един от избраните за нея - като ключово значение за това има приятелството на Бригаден Генерал Дьо Серт след като спасява живота на един от синовете му - погрешно диагностициран с по-леко заболяване от друг лечител.

На кораба "Проклятието на Калипсо" той е част от допълнителния екипаж качен на борда в последния момент. Кракът му стъпва на борда само ден преди отплаването и успява само да се ръкува с останалата част от офицерския състав преди хаоса около заминаването да ги отвлекат в приготовленията. Като Повелител на Перата Дориан е извън своята сфера, така че до момента на заминаването той е сравнително незабележим на борда на Калипсо

Отговори

Върни се в “Хроники на Преселението”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост