Глава 1: Проблем в Санта Аквила

[Madmartigan]

Вицрил не можеше да повярва, че му се размина. Особено, когато гигантският крокодил успя да докопа магьосницата, а планинецът и елфът бяха ангажирани с двамата двуметрови гущери-хора - тогава изпита истински ужас. За щастие успя да й помогне да се измъкне от хватката на челюстите му, за да посипе след това гибелните си магии. А планинецът беше изумителен в своя гняв, направо вършееше из противниковите коболди, като че прибира жътвата. Да не беше само тази случайна стрела, която го намери...
С изохкване измъкна още една лековита отвара из джобчетата на сетрето си и обърна съдържанието й на екс. Сгърчи се от отвратителния й вкус, ала усети как болката отшумя. Мислеше си, че преди битката беше прежаднял, ала сега се почувства сух като престоял три седмици комат хляб на слънце.
- Хайде да привършваме с оцелелия и да се връщаме в града! - Рече бардът нетърпеливо.

[ChoChan]

-Добър мерник. - Усмихна се Ниса на Вицрил и разроши косата му.

[AngerNogar]

Малрат измъкна стрелата от рамото си и за момент се изкуши да последва буквално съвета на барда, докато подмяташе между пръстите си счупеното коралово острие... след което си наложи да се успокои и да погледне по-трезво на ситуацията.
Реши, че не може да помогне много в преговорите и отиде да огледа околността за опасности или скрити свидетели на битката. Сенчестата амалгама го последва, докато сенките на двамата заиграха своя собствена и отхвърляща физичните закони игра.

[Night Wanderer]

Игна разтрива одрасканото от стрелата, благодари на съдбата, че всички са излезли живи и здрави от сражението и решава да не стои за преговорите, а да последва елфа с лошия късмет на почтено разстояние, докато оглеждат околността. "Освен всичко, мисли си тя, не е изключено и някои от ония от селото да се появят. А в такъв случай трябва да ги чакаме."

[Ambartanen]

Плененият коболд застина неподвижно и затвори очи. Известно време стоя така и само потрепваше в ужас, но най-накрая събра смелост да отвори едно око и да погледне към надвисналия над него Рагнар. Веднага щом се увери, че думите на планинеца са заплаха а не описание на следващите моменти, коболдът се строполи в краката му с подвита опашка.
- Ти си Червената вихрушка! Ти си моят дракон! Прекланям се пред теб,- с последната дума създанието направо зарови муцуна в пясъка,-моля те, не ме убивай! Аз само последвах моят Дракон тук от севера и правих каквото той ми каже, а сега съм последния човек от клана ни. Хржан твърдеше, че лично Кралят го е пратил насам, но според мен лъжеше- не беше достатъчно важен или силен някога да е срещал Краля. Хржан смяташе, че ние сме малко племе, и дойде тук да победи местния дракон и да вземе племето му. Победихме с помощта на някакъв цица... ааа, бозайник. Не знам кой е или какво искаше от Хржан.

Другите коболди междувременно разпределят колбата между ранените и започват да ги извлачват обратно към пещерата си. Когато червеният проговаря, те вече изчезват обратно в пещерата си.

Малрат разглежда околността но не забелязва нищо интересно освен оръжията на нападателите ви. Макар много малки, арбалетите са много добра изработка и повечето са в добро състояние. Армията не ги използва, но много от по-непочтените жители на Корвеър използват този лесен за криене но все пак опасен модел.

Игна открива следи на група хора водещи към пещерата. Проследява ги няколко стотин метра и се връща обратно да съобщи за откритието й, когато най-накрая осъзнава, че следва стъпките на собствената си група.

[Hazalad]

Рагнар кимна при споменаването на стария му прякор.
- Добре, чувал си ме значи - заряза той наречието на местните коболди. - Искам да знам колко далече са Мъгливите планини от тук. Колко дни пътувахте насам и в каква посока се движехте? Искам да ми кажеш каквото знаеш относно какво се е случило между Ордата и планинските кланове последните месеци. Бях малко поумрял, но вече се върнах.
При последните думи планинецът се разсмя искрено.
- Ако ми кажеш всичко, което знаеш, ще те пусна. Можеш да се прибереш вкъщи, да си намериш ново племе, да си направиш малки и да им разправяш някой ден, че си говорил с Кървавия вихър и си оцелял.

[Ambartanen]

- А-а-ама ти си моят Дракон. Нямам друго племе, нямам къде другаде да отида! Не ме изоставяй, ще направя всичко каквото поискаш,- коболдът изглежда ужасен от идеята да бъде оставен да се оправя сам в непознатите му земи.

[Hazalad]

Рагнар преведе на останалите думите на коболда, след което се обърна пак към него:
- Че каква полза бих имал от теб? С какво ще си ми полезен освен да ми се пречкаш в краката? Какво можеш да правиш?

[ChoChan]

Ниса се приближи зад Рагнар и опря ръка на рамото му, отпусна тежестта си на нея и се наведе към коболда. При последната размяна на думи, очите й се разшириха, пълните й устни се оформиха в "о", а след това в широка усмивка.
-Да, Рагнар, ти си неговият Дракон. Не може да го изоставиш току-така!

[Ambartanen]

Леко шокиран, коболдът се огледа несигурно, но думите на Ниса явно му дадоха смелост.
- Мога да пазя дома ти или да се бия в армията ти. Мога да се науча да правя нови неща или да откривам полезни работи?- след като последните думи явно не постигат желания ефект той допавя отчаяно- Мога да се кланям пред твоето величие и да изпълнявам Свещени Ритуали!

[Hazalad]

- Какви са тия ритуали? Да не си бил жреца на племето? - намръщи се неразбиращо Рагнар.

[Ambartanen]

- Мога да изпълнявам каквито ритуали ми кажеш. Хржан ни беше казал да възпяваме името му всеки ден по залез слънце и да разказваме истории за великите му победи край лагерния огън и ние всички се редувахме да го правим,- коболдът се замисля и добавя,- Не знам какво е жрец, ама мога да се науча.

Ниса Покажи

Ниса е чела, че повечето дракони са много самопревзети същества, които настояват да получават уважението на околните им. Коболдските племена, които им служат, често ги почитат като богове.

[ChoChan]

Жената стръсти ръце и сериозно закима.
-Всъщност, Рагнар, това може да е изключително полезно. Тези ритуали ще подхранят силата ти още повече. -

[Hazalad]

Ргнар примигна изненадано при думите на Ниса и се обърна отново към коболда:
- Не ми прилича на жрец, но външността понякога лъже.
Замисли се за момент, след което стана и започна да мие кръвта от лицето си в някоя по-чиста локва.
- Ако някой има предложения какво да го правим, съм готов да ги чуя.

[AngerNogar]

Малрат се усмихна с умиление на наивността на варварина, но реши че коболдър така или иначе може да им бъде от полза.
- Питай го дали познава отровните влечуги и насекоми от нормалните в тези земи. И какво може да ни каже за съкровището на двата дракона - подхвърли елфът.

[Ambartanen]

- Хржан нямаше много съкровище, затова искаше да вземе бърлогата на местния дракон,- коболдът се оглежда предпазливо, привежда се напред и просъсква тихо,- ама според мен това не е много добра идея. За една седмица дори не успяхме да влезем в самата бърлога, само обезвреждахме капани по страничните тунели- трима от нас умряха, докато се опитвахме. Тъкмо се оправяхме с последния, когато Хржан подгони местния коболд и ни заповяда да го последваме.

- Пък за отровни работи... знам кои неща стават за ядене?

[Night Wanderer]

-Ако мислите, че има нещо ценно вътре аз може би мога да обезвредя капаните - казва Игна

[Hazalad]

- Ще те взема с мен - обърна се Рагнар към коболда. - Ще ми разкажеш всичко, което си спомниш относно племето си, съседите ви, Аления Крал, битките с планинците. С твоя помощ и тази на Игна ще разбера как да се върна удома. Ще те обуча да се биеш и ще те превърна в добър воин, или ще те затрия докато опитвам. Последвай ме или си тръгни сега - изборът е твой.

[AngerNogar]

- Ами това е драконово съкровище все пак... - каза елфът, - дори и да не е много - пак си струва да проверим. Все пак Регнар трябва да сложи няколко жълтици под задника си, за да не загуби уважението на временния си клан. - Малрат се изхили на присламчилия се към крака на варварина коболд.

[Madmartigan]

- Аз държа да отбележа, - започна Вицрил - че обещахме на нашите момчета - коболди да не пипаме съкровището на дракона, тъй като то си е на стария им дракон. Все пак ни помогнаха, току виж ни бяха накълцали в тая битка без тях.

[AngerNogar]

- Все си мисля, че това само Ренгар го обеща - каза елфът с учудващо искрено изражение, - затова и той ще пипа съкровището на новия дракон.

[Hazalad]

- Бяхме съюзници, помогнахме си взаимно. Без тяхната помощ битката можеше да има съвсем друг завършек - каза твърдо Рагнар. - Изпълнихме задачата, за която ни пратиха тук. Нека ги оставим в мир.

[ChoChan]

Ниса замислено потърка брадичка с пръст.
-Нашият основен интерес е коболдите да не създават проблеми за хората повече. Перманентно. Досега е очевидно, че те са доста слаби и поддаващи се на принуда. В дългосрочен план би било добре да отстраним възможността подобна случка да се повтори. Даже напротив, от жизнено важно значение е да се изградят добри отношения между местните и заселниците. Когато коболдите имат проблем, трябва да се обърнат към Санта Аквила и дори Портата, а не срещу тях. - Тя се обърна отново към коболда.
-Как ти е името жрецо? Драконът на твоето племе, от което остан само ти е мъртъв. Явно и вие не можете да стигнете до това съкровище, безсмислено е да седи просто така. Бихме опитали ви помогнем да стигнете до него, за малък дял, а вие ползвайте останалото както намерите за добре.

[AngerNogar]

- Е че ние няма да воюваме с тях... - каза елфът, - техния дракон най-вероятно мъртав някъде на дъното на океана. А и да не е - със сигурност като се върне ще е достатъчно бесен от това, че друг се е въргалял из бърлогата му, а и че колболдите са станали свидетели собствената му слабост, че от тях няма да остане люспа върху люспа. Ако се чувсваш задължен - помогни им да си намерят нов дом или да защитават този - без тиранин стъпил на шията им. - Малрат се опита деликатно да побутне честта на Ренгар към друг резултат, без да се изпречва на пътя и.
- Разбира се... ако искаш просто може да ми дължиш едно драконово съкровище... - ухили се той.

[Madmartigan]

Вицрил се почесваше замислено по главата, докато слушаше Малрат.
- Може би имаш право. Това съкровище е трупано от дракона за него самия, не за неговите коболди. Ако планираш да го вземем обаче, трябва да говорим с тях или поне да им дадем част от него. И да им обясним да не си имат вземане-даване повече с дракони от какъвто и да е род, а да разчитат на себе си. Какво ще кажете? Планинецо, ти си този, който им обеща да не им пипаме съкровището, ти какво ще кажеш?

[Hazalad]

- Аз няма да се бия с тях за съкровището им - отвърна Рагнар. - Ако ги убедите да го споделят с вас - добре. Ако ще го взимате със сила, аз няма да участвам.

[ChoChan]

-Какво ще направиш, ако те нападнат нас първи? - Попита Ниса и леко присви очи към Рагнар. - Може ли да разчитаме на теб тогава? Или нямаш намерение да ни придружиш изобщо при преговорите?

[Hazalad]

- Ще присъствам. Ако ви нападнат ще ви защитя, разбира се. Макар да се съмнявам, че бихте имали нужда от защитата ми - те са просто кол-болди - отвърна Рагнар. - Имаме уговорка и ляхме кръв с тях. Ако вие ги нападнете понеже не искат да споделят съкровището си с вас - ще се оправяте без мен.

[Madmartigan]

Групата като че ли изпадна в дълбоко умуване, всеки очакваше друг да направи решителната крачка към едната или другата пещера. У барда нарастваше някакво вътрешно раздразнение, тъй като самият той не успяваше да реши накъде да поеме. Най-накрая бръкна в едно от многото джобчетата пришити към хастара на палтото си и извади една крона. Повъртя я известно време между пръстите си, като я премяташе ловко напред-назад. Сетне я хвърли високо във въздуха и застина с поглед втренчен право напред. За миг монетата увисна някъде във въздуха, а после започна да пада въртеливо надолу и точно, когато преминаваше край главата на гнома, той стрелна ръката си напред и сключи пръстите си около нея.

- Лице - поемаме към оцелелите коболдите да молим за разрешение, гръб - поемаме на кратко приключение в страната на капаните и по-важно - към съкровището! - Изрече твърдо Вицрил с блеснал поглед.

Бардът разтвори юмрук и върху дланта му блесна гърба на кроната.

- Е, надявам се, че всички сте с мен!

Вицрил не дочака отговор, а се обърна рязко и пое към прохладния мрак на пещерата, от която по-рано бяха изпълзели грамадните гущери и техния дракон. Силно се надяваше, че останалите ще го последват преди да му се е случило нещо...

[Night Wanderer]

Когато групата беше така разединена Игна се радваше, че никой не иска от нея да заеме позиция и че от нейното мнение не зависи нищо. Може би тайно й се искаше да я питат какво мисли, но всъщност тя нямаше да може да им помогне никак защото рядко знаеше какво точно мисли по въпроса. Реши и този път да направи както преди - да изчака да види какво ще направят другите, а пък ако това не й помогенше на избора да последва принципите си. А най-важният принцип в момента беше, че не трябва да се грижи за приятелите си. Не я бяха взели случайно в тая компания и се очакваше от нея да допринесе с уменията си точно за запазването на живота на членовете на групата. Не можеше така да изостави Вицрил да влиза сам в лабиринта с капани.

Игна изчака половин секунда да види дали някой друг ще предприеме някакво действие. Ако никой друг не направеше нищо тя решително щеше да нарами арбалета си и тръгне след гнома.