Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Модератор: Ambartanen

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » пон юни 17, 2013 1:52 pm

Вицрил напълно се отдаде на изкуството си и музиката му се преплете толкова майсторски с обграждащите ги природни звуци, че омаяните слушатели бяха убедени, че плясъка на морските вълни и крясъците на реещите се в небето чайки са част от изпълнението, интструменти следващи волята на барда не по-малко от лютнята в ръцете му. Медените ноти обгърнаха целия плаж и ехото им се понесе ясно в неизследваните дълбини на пещерите.

Скоро от една от пещерите пристъпиха несигурно няколко сребристи коболда- създанията изглеждаха напълно запленени от изпълнението и само се поклащаха в ритъм с мелодията. Макар все още да не бяха пристъпили напълно в осветения от слънцето плаж, на пръв поглед групичката се състоеше от около седем същества. Повечето от тях бяха голи и носеха само по едно криво копие в ръка, но водещият коболд държеше къс меч и носеше бронзов шлем. С приведена глава и затворени в концентрация очи, гномът се бе потопил изцяла в момента и въобще не забеляза новопоявилите се слушатели.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » пон юни 17, 2013 4:56 pm

I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » пон юни 17, 2013 7:11 pm


Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » пон юни 17, 2013 8:44 pm

Рагнар преведе на останалите, след което значението на думите достигна съзнането му и той се намръщи:
- Азе съм от свбодолюбещите кланове от Загърнатите в Облаците Планини. Ние не се кланяме никому, особено дека на драконския слугинаж - разпознал диалекта, Рагнар превключи на него без особено усилие. При завоалираното споменаване на Ордата той се изплю на пясъка, за да покаже презрителното си отношение.- Тука сме не да ви потурчим, ами да хортуваме. Разбрахме дека имате проблеми со селяците там по-надолу у реку, та сме долазили да се разберем со вази да няма повече проблеми. Идвайки тука обаче найдохме таз касаплъкница. Кажете ни що се е случило, та ако можеме да найдеме виноватия и да му чупиме чимберите.
След това планинеца се разположи на пясъка с кръстосани крака и подкани всички останали, включително коболдите, да последват примера му.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Madmartigan
Мнения: 104
Регистриран: вт фев 19, 2013 9:26 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Madmartigan » пон юни 17, 2013 9:31 pm

Речта на коболдите и отговорът на планинеца изтръгнаха Вицрил от унеса, но той умело не позволи това да разтрогне музиката. Привърши песента, но продължи да свири на лютнята, за да влияе успокоително на коболдите, доколкото това бе възможно. Рагнар седна на пясъка в близост до него, като с жест подкани и останалите да направят така, навярно, за да предразположи неуверените създания. Бардът реши да изчака реакцията им, но все пак запази бдителността си, за да може да реагира навреме, в случай, че коболдите не поддадяха на преговори.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Night Wanderer » вт юни 18, 2013 1:43 am

Игна се прави, че не й е интересен разговора, не смее дори да диша силно, за да не обърка нещо и да не сметнат нещо коболдите за провокация. След като варваринът е започнал да си говори с тях вероятно може и да се излезе мирно от ситуацията. Точно в момента на гномката й се иска да не съществува, за да не повлияе по никакъв начин на изхода от преговорите.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от ChoChan » вт юни 18, 2013 8:28 am

Когато коболдите се появиха, Ниса се изправи застана до Рагнар, за да ги посрещне с него.
-Аз... не съм от тук. - Каза тя предпазливо преди също да седне на пясъка и с любопитен интерес загледа създанията.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » вт юни 18, 2013 4:44 pm

Водачът маха на копиеносците да останата на място и внимателно се приближава към Рагнар. Щом стига на десет стъпки разстояние, стрелва език във въздуха замислено и прикляка.
- Тогаш вие не сте цицачите дека довадиха нови дракон? Едни како ваз додеха из цицачин клан на водата и помогнаха нови дракон порази наш клан, а потом си отидеха. Сега црвен дракон живее в постъпа на бърлога наше дракон и убива нас ако не превъртуваме цицачини лодки.

Коболдът се смълчава ядосано, но започва да отмерва музиката с опашка и бързо се успокоява.
- Ние ги отбиваме от два дена и се крием дома, но те скоро ке ни напднат. Те повеке от нас и имат цицачи оружя.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » вт юни 18, 2013 7:03 pm

Рагнар ги изслуша внимателно и преведе на останалите. Позамисли се за момент, след което се усмихна, но очите му си останаха студени и пресметливи:
- Тез цицачи колко са на брой и знаете ли ги кога ке идат отново? Ако ни помогнете да ги изненадуваме може да ги изтепаме. Но требе преди туй да ни кажете колко им е бройката и да ги префащаме нейде по-далеч от тука, да не ни чуе дракону. Па като се опраиме с тех, може и за дракону да се върнеме. - Рагнар се замисли за момент. - Па може и за дракону да ни хортувате, ако сте го кьорили.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » вт юни 18, 2013 10:26 pm

- На црвен дракон служи само малку племе. Има десетина като нас и двама големи дето джуркат с копиита от далеч. Има и голем дзвер с ей такава паст- той ни гони во водата.

Коболдът се умълча дълго време, само гледаше към морето и езикът му от време на време се стрелкаше във въздуха. Изведнъж плясна решително с опашка по пясъка.
- Добре, сделаме това. Я ке намамя некои от нив надвор от пещерата и вие ке ги изтепате. После аз ке оневъзможа капаните и вие ке ги изгоните от дому наши дракон. Но не може да добарате нищо или наши дракон ке се ядоса кога се върне!

- Цицачите беха колко вас, ама додеха само перви път. Од тогаш не сме ги виждели.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » вт юни 18, 2013 11:37 pm

- Слугите са кол-болди, на брой колкото тези тук, двама едри гущероиди и някакво голямо хищно животно. Май гръмогущер. Тея са отвратителни твари - намръщи се Рагнар. - Нашият нов приятел предлага да ги примами навън, и след като се разправим с тях да ни помогне с обезвреждането на капаните в пещерата, за да се доберем до "дракона".
Планинецът се замисли за момент над хаотичната реч на коболда. Имаше чувството, че нещо му се изплъзва, но не бе сигурен какво.
- Ти рекъл ваш дракун се завръща. Азе мислил дека ваш дракун убит. Дека е той? Защо не помози вазе? Освен това сакам да ми кажеш - един от цицачите дека ви напагачотнаха, да е такъв много крупен, с влакнести уши и грозна жолто-зелена морда?
Докато коболдите обсъждат помежду си казаното от Рагнар, той се обърна към останалите:
- Ако им помогнем, ще разберем защо нападателите им искат от тях да тормозят селяните. Дори да избием тази бедна шайка кол-болди, това няма да реши проблема. Освен това искам да разбера имат ли нещо общо с Ордата. Ако е така, това е само началото на много по-сериозни неприятности за Портата.
Докато говореше планинецът несъзнателно свиваше и отпускаше пръстите на изгорената си ръка в юмрук, за да разгрее схванатите си мускули за предстоящата битка.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » ср юни 19, 2013 12:42 am

- Нашийот дракон прави що сака и не ни се обяснува. От месечина време го нема.- Коболдът се замисля за момент и добавя.- Да, имаше един такъв голем цицач. Другите беа по-ниски.

Потребителски аватар
Madmartigan
Мнения: 104
Регистриран: вт фев 19, 2013 9:26 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Madmartigan » ср юни 19, 2013 12:44 am

Бардът рече:
- И аз мисля, че коболдите не са нашият проблем. Нека им помогнем, а и ще ни спестят разправянето с капаните. В случай, че успеем да се промъкнем достатъчно близо без да ни усетят, бих могъл да омагьосам влечугото, а без помощта му - останалите гадове ще изметем безпроблемно. Въпросът е тогава какво ще правим с дракона? Честно казано ние сме петима изключителни люде, а те - дузина страхливци, които избиват коболди, несъмнена победа за нас, която да възпея! А и от цялото това стоене на едно място, гърлото ми пресъхна! Викам да ги погваме овреме, че да се разправим и с другите цицачи! Така ли е на техния език? Много ми допадна тази дума...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от AngerNogar » ср юни 19, 2013 1:09 am

- Винаги може да се окаже, че просто можем да се разберем с дракона - отбеляза Мал чу останалите. - Не знам за повечето, но поне някои от тях са арогантни и самоблюбени същества. Ако погалим самочувствието му - може да се окаже, че иска нещо, което от селото биха били склонни да му дадат, но е под достойнството му да поиска. Преди това трябва да се погрижим за подчинените му обаче. За сега планът звучи добре... съжалявам само, че не теглихме ножа на онези двамата още в кръчмата. Знаех си, че нещо им е мътна работата.
Елфът се замисли, че дори и това да не се окаже вярно... драконът едва ли би отказал някой друга овца като дар от слугите си - а в една овца могат да се скрият много неща. Елфът си отбеляза едно на ум да се оглежда за някоя подозрително шарена риба или влечуго. Всички красиви неща бяха отровни по един или друг начин.
- Няма нужда да зимуваме тук, казвай му да ни води, пък по пътя ще каже ако знае още нещо важно.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от ChoChan » ср юни 19, 2013 8:23 am

Ниса се изправи и изтупа пясъка от панталоните си, с пръст намести затъмнените си очила и с повдигнати вежди се обърна към Малрат.
-По-готов си да преговаряш с дракони, от колкото с човек и неговият наемник? Изненадваш ме Малрат. Винаги може да се извлече полза от някого, стига да го накараш да вярва, че за него това е най-изгодно. Или ако не му оставиш шанс. Докато полезността на два трупа е предимно към полянката, в която са заровени. Аз поне не вярвам, че Густав Сечин е изразходвал полезността си все още.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от AngerNogar » ср юни 19, 2013 10:09 am

- Густав е наемник...- Малрат почти изплю последната дума - това значи, че има поне два недостатъка - трябва да му плащаме и някой друг може да му плати повече. Това не пречи да бъде полезен разбира се - просто в момента не виждам с какво може да ни бъде полезен. Ако имаш някакви планове за него... тогава разбира се. - завърши несигурно елфът.
- Но когато спечелиш джоба на един мъж, вместо сърцето му - винаги трябва да помниш, че мъжете имат едно сърце и много джобове.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от ChoChan » ср юни 19, 2013 10:32 am

Жената леко се засмя и плясна с ръце.
-Скъпи мой, Марлат, нашето избрано занимание, не е много по-различно, от това на Густав Сечин. Ние сме наемници. Да го наемем ние? О не, нищо подобно, особено тъй-като съм убедена, че Густав е отчайващо скучен. - Тя преплете пръсти и замислено ги опря в брадичката си. - Колкото до планове - аз винаги имам планове. Но съм съвсем съгласна с теб - денят напредва, да не губим излишно време, а да се справим с проблемите, които са непосредствено на пътя ни.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Night Wanderer » ср юни 19, 2013 1:15 pm

Игна, след като вижда, че другите са започнали разговор на общия език пред коболдите, решава, че и тя може да каже нещо. Прещраква нервно куката на арбалета си и отбелязва:
-Не забравяйте, че всички знаят накъде тръгнахме и някой не много тъп, каквито може би са Густав и неговият жълт приятел, вероятно би се досетил какво се случва и сигурно би предприел някакви действия по въпроса да не му измъкнем пая изпод носа.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от AngerNogar » ср юни 19, 2013 2:03 pm

- Едва ли - Малрат отхвърли притесненията на Игна. - Поне според мен "да свирим на колболдите, после да говорим с тях и да се съюзим и нападнем наемниците и дракона" е прекалено нестандартен план, за да се опасяваме, че Густав го е надушил. А и да е... какво може да направи? Ако имаше повече наемници - щеше вече да ги е използвал... Излишно е да прекарваме времето си в опасения вместо да действаме.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Night Wanderer » ср юни 19, 2013 2:11 pm

-Аз само, ъъъ - Игна видимо се притесни - исках да кажа да сме по-внимателни, не да не правим нищо, защото другите може да са се усетили.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » ср юни 19, 2013 6:01 pm

- Едва ли би им хрумнало даже, че бихме се съюзили с оцелелите кол-болди. По-скоро биха очаквали да се сблъскаме с тях и да ни хванат в този момент по препаски. Но ние ще ги изненадаме на свой ред.
Рагнар започна да намотава стегнато кожената лента около изгорената си ръка. От нараняването си насам не беше участвал в истинска битка и очакването го изпълваше с възбуда и нетърпение.
- Да си проверим оръжията, за да сме сигурни, че сме готови... - погледа му срещна скептичния взор на Ниса - ...или поне който има такова.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от AngerNogar » ср юни 19, 2013 6:52 pm

- Мда - елфът замислено отговори на подканването на Рагнар, - занимавай дребните за малко. - ръката му махна по посока на коболдите, преди да запретне ръкав.
Малрат се отдалечи на десетина стъпки от групата и се обърна с гръб към следобедното слънце. Мускулите на гърба на елфа видимо се напрегнаха от лека конвулсия преминаваща по тялото му, преди да падне на колене и забие ръка в пясъка, покрит от собствената му сянка. Изведнъж сякаш за всеки взор отправен към него обедната светлина видимо намаля, докато сянката му загуби формата си и се разля по земята, миг преди буквално да избухне от пясъка. Пипала от плътна сянка се загърчиха около забитата му в пясъка ръка и на някои от спътниците му им се дочу полуреално ръмжене идващо от неопределима посока. Малрат измъкна ръката си, обвита в облак от безформена сянка. С бързо движение елфът измъкна ръката си и отново я заби обратно в облака. Част от сянката се разнесе, като пушек подет от сутришен бриз под покрова и се показа тялото на огромно пантероподобно същество с шест чифта крака и две огромни ноктести пипала подаващи се някъде иззад врата му, точно където го беше сграбчила десницата на елфа. Телата на двамата замръзнаха за един протяжен миг, преди новопоявилото се да се просне лениво на плажа, с невротично размахване на пипалата си.
[sblock]Изображение[/sblock]
Елфът го изгледа за още миг или два, след това сякаш забрави за него и измъкна къс меч и дълъг закривен кинжал от пазвата си. Огледа критично остриетата им, след което се обърна към останалите.
- Ми да вървим тогава.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » ср юни 19, 2013 7:15 pm

Само скованата физиономия на Рагнар издаде изненадата му. Беше чувал в разговори за "любимеца" на Малрат, но след толкова време беше забравил тотално за съществуването му. Овладя се след секунда и успокои развълнуваните коболди:
- Тоз чиляк наш авер, ке се бие с назе срещу драконския слугинаж. Нека се приготуваме за пуцане. Требе да ги примамите нейде, дека им сломим чутурите со изненада и дека не мож ни чуе дракону, както се разбирувахме.
Планинецът също се изправи и извади брадвите от халките на колана си. Завъртя бавно глава колкото да изпукат прешлените на врата му и раздвижи рамене. По лицето му се разля доволство след като огледа малката армия в готовност.
- Да действаме.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от ChoChan » ср юни 19, 2013 7:42 pm

-Крукшанкс! - Весело възкликна Ниса и приклекна на едно коляно в пясъка отново, след това повика котенцето, за да му се порадва.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » ср юни 19, 2013 8:02 pm

Междувременно главният коболд разпределяше спътниците си по стената и ги инструктираше къде да се катерят. Един от коболдите тъкмо повдигаше някакво възражение, когато от земята изрична сенчестата пантера. Това явно се оказа достатъчна мотивация, защото останалите коболди бързо се покатериха на десетина метра по отвестната скала и заеха позиции за засадата. Командирът им кимна доволно, метна последен подозрителен поглед към вас и се шмугна бързо в пещерата.

Минаха няколко минути некомфортно чакане и няколко от накатерилите се по стената гущероиди започнаха да изразяват нетърпение, когато от пещерата се разнесе писък. Секунда по-късно изпратеният да привлече враговете коболд изскочи от пещерата и веднага се хвърли в пясъка, а над главата му прехвърча струя огън.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » чет юни 20, 2013 12:45 am

Рагнар запъна крака в пясъка и зачака появата на "дракона". След няколко секунди от пещерата изхвърча предводителят на коболдите и веднага след него се подаде едър червен крилат гущероид, който изплю внушително огнено кълбо. Коболдът успя някакси да го избегне, но пропадна внезапно в на пръв поглед голяма локва, оказала се дълбока водна яма. Вицрил намери това за подходящ момент да подхване някаква странна мелодична песен.

Планинецът усети как го връхлита добре познатата бойна ярост. Прегърна я с радост като стара приятелка и се хвърли презглава към внушителният гущероид, все още разсеян от коболда. Брадвата захапа дълбоко в плътта на чудовището и то наддаде задоволителен слуха рев на болка, но заради плисналата гореща кръв в лицето на Рагнар втората му атака пропусна целта. В този момент обаче Вицрил рязко увеличи тоналноста на песента си, планинецът сякаш усети нещо светкавично да профучава покрай лицето му и да удря гущероида. Поразеният от силата на песента противник се олюля несигурно, което хищният любимец на Малрат използва в своя полза и захапа успешно аления люспест прасец. Малрат се опита да го последва с намушкване между широките плешки, но кинжалът се плъзна безуспешно по твърдите люспи. Сянка плъзна по лицето на елфа и почти обгърна цялото му тяло. Миг преди да се стопи и изчезне в нея обаче концентрацията му изневери и сянката се разпръсна като сутрешна мъгла.

Ниса използва момента да се дръпне на безопасно разстояние от биещите се и вдигна драматично ръце във въздуха. Небето притъмня и пращящи дъги от светлосин небесен огън започна да се събира по ръцете й. Тогава от пещерата се подадоха два едри въоръжени с дълги копия зелени гущероиди и без колебание атакуваха. Единият успя да остави дълбок прорез между ребрата на Рагнар, а вторият се опита да намушка любимецът на Малрат. Пъргавият сенчест звяр ловко избягна атаката и изсъска предупредително. През заслепилата го бойна ярост планинецът чу характерното изщракване за тежкия арбалет на Игна и видя как от окото на червения крилат войн щръкна дебела стрела. Гущероидът замръзна като статуя на болката за секунда и се строполи мъртъв в окървавения пясък. Зелените му събратя сякаш пощуряха от ярост и нанесоха още две тежки рани на Рагнар. Последва успешен замах и към сенчестият звяр на Малрат и го остави с кървава драскотина на гърба. Втора тежка стрела профуча покрай главата на един от двуметровите зелени гущероиди, а от пещерата се разнесе шум от множество тичащи в тяхна посока стъпки.

Рагнар посече лошо един от противниците си, но това не бе достатъчно. Отново по-скоро усети отколкото видя как Вицрил използва рязката смяна на тоналност в песена си като камшик, който зашемети тежко другия му противник. Ниса най-после прецени че е събрала достатъчно гибелна енергия и запокити с рязък замах на китката си огромна мълния над главата на планинеца. Лъхна го гореща вълна и миризма на калай и изгоряла плът когато небесния огън порази гущера, но за негово удивление проклетата гадина се задържа на краката си и дори не изпусна копието. Ниса изсумтя недоволно и започна да събира енергия за нова унищожителна атака.

В този миг водната яма, в която бе изчезнал предводителя на коболдите, избухва в кървав гейзер и разполовеното разкъсано тяло на съюзника им изплува заедно с най-огромният и зловещ на вид гръмогущер, който Рагнар беше виждал през живота си. Огромното влечуго с неподозирана за него пъргавина изскочи от водата и се втурна право към застиналата от изненада магьосница. Ниса се опита да избегне атаката, но дългите челюсти се сключиха около крехката й талия и я повдигнаха високо във въздуха. Гръмогущерът разтърси рязко глава като куче давещо плъх, в опит да прекърши гръбнака на жената и тя изпищя щом дългите остри зъби пробиха дрехи и плът.

Нещата определено не отиваха на добре.
Последна промяна от Hazalad на чет юни 20, 2013 2:43 am, променено общо 4 пъти.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » чет юни 20, 2013 1:36 am

Рагнар осъзна, че трябва бързо да довърши зелените гущероиди за да помогне на Ниса, но атаките му отново пропуснаха целта си, тези на Малрат също. Игна успя да презареди светкавично тежкия си арбалет и се прицели във вдигналия Ниса във създуха гръмогущер. Двете й дебели стрели се забиха с тъп звук дълбоко между дебелите люспи на врата, което принуди звяра да отхлаби смъртоносната си хватка. Вицрил също смени фокуса на вниманието си и отново ловко промени мелодията на песента, насочвайки я право към огромното влечуго. Зашеметено от болката, то разтвори огромните си челюсти и магьосницата се претърколи на пясъка. Миг по-късно вече бе хукнала колкото се може по-далеч от опасното животно като улови във въздуха ловко метнатата от Вицрил в нейна посока лековита отвара.

Рагнар се приведе под замаха на единият зелен гущероид и за малко да остане без ухо. С периферното си зрение зърна как другия подкоси краката на Малрат с копието си. Елфът се строполи на земята и въздухът изскочи от дробовете му от силата на сблъсъка. Пощурелият от болката огромен гръмогущер избра този момент да атакува най-близката до него мишена. Малрат се опита да се стопи в сенките, но едрите челюсти се сключиха около десния му крак и разбиха концентрацията му на пух и прах. Чудовищното влечуго рязко отметна глава. Силата на дръпването щеше да откъсне крайника на елфа, но той успя да се превърти ловко по посока на завъртането и да го избегне. Кракът му обаче остана здраво приклещен между зъбите на гръмогущера.

Точно в този момент от пещерата се появиха на бегом двайсетина червенолюспести коболди въоръжени с арбалети. Техните съюзници обаче скочиха отгоре им от скалите и се развихри яростна битка между нашественици и сините защитници. Няколко от вражеските коболди обаче запазиха достатъчно хладнокръвие и пуснаха стрели по приключенците. Една се заби с тъп звук в рамото на Малрат, друга одраска бедрото на Игна, а трета профучава в опасна близост до носа на Вицрил. В объркването един нашественик успя някакси да простреля в гръб свой съратник, който яростно нападна другаря си.

Без да губи концентрация, Вицрил насочи нова болезнена звукова вълна към гръмогущера и това помогна на Малрат да се освободи. Побеснял, елфът се опита да прониже звяра в окото, но кинжалът се плъзна по дебелата надочна кост. Разярената Ниса започна отново да събира енергия с намерение да изпепели огромното животно, но в последният момент видя как двата едри зелени гущероиди се готвят с общи усилия да намушкат Рагнар на копията си и отклони мълнията в тяхна посока. Поразени от небесния огън, те се строполиха на земята в жалки димящи останки.

Рагнар се обърна към гръмогущера, но Ниса му извика да се оправи с вражеските коболди, които продължаваха да ги засипват със стрели. Той видя завихрящите се около дланите на магьоницата ледени кристали и мъдро реши да не застава на пътя на чародействата й. С яростен рев планинецът връхлетя алените коболди и с един замах разпори гърлата на двамина и отсече крака на трети. Вбесен от раните си и опиянен от ужаса на противниците, Рагнар смаза лицето на следващия си противник с тъпото на брадвата и пръсна черепа на друг. Дребните и неопитни опоненти нямаха шанс пред яростта на планинеца и съвсем скоро бяха надвити от него и коболдите съюзници.

Гръмогущера се канеше да захапе отново Малрат, но стрелата на Игна го разсея достатъчно, за да може елфа да му се изплъзне. Това бе достатъчно за Ниса да събере силата си. Магьосницата вдига ръка със зловеща усмивка и духна шепа искрящи ледени кристали към звяра. От дланта й изригна леденостуден синкавобял пламък, който изцяло погълна влечугото. Миг по-късно ледения вихър се разсея и всички видяха замръзналото покрито със скреж туловище. Ниса изсумтя презрително и демонстративно престана да му обръща повече внимание. Огромни пукнатини плъзнаха по звяра и той се разпадна на едри късове дълбоко замразена кървава плът.

В това време битката с вражеските стрелци вече беше приключила.

Денят бе техен!
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Ambartanen » чет юни 20, 2013 11:11 am

След смъртта на гръмогущера на плажа настана сравнителна тишина, чуваше се само тежкото дишане на победителите и стенанията на няколко ранени коболда. Само два от сребристите коболди, стискащи копията си отчаяно и треперещи в шок, все още стояха на крака. Останалите лежаха на земята и стискаха рани получени по време на сражението, но изглежда само водачът им бе загубил живота си по време на битката. Кръвта на повалените врагове се просмукваше в жадния пясък и се омешваше със зеленикавата локви, докато морските вълни започнаха бавно да настъпват- готови да отмият всяка след от сражението след броени часове.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от ChoChan » чет юни 20, 2013 11:19 am

Ниса задъхано се озърна, за да види накъде да насочи следаващата си магия, но видя че битката вече приключваше и с усмивка се отпусна. Сенчестите й очила бяха отхвръкнали нанякъде и тя разсеяно прокара пръсти през разбърканата си коса. Очите й сияеха с неестествена виолетова светлина, но тя въздъхна, затвори ги за миг и светлината се стопи. Когато адреналинът се отцеди от тялото й, тя усети и неприятните резултати от битката. През лицето й премина болезнена тръпка, тя притисна ръка към корема си, която веднага се обагри с кръв и леко се приведе. Изсъска особено изискано проклятие и с палец отвори корковата тапа на лековитата отвара, която Вицрил й бе подхвърлил. Изпи кървавъчервената течност, рязко си пое дъх и изпъшка, когато раните започнаха да се затварят с агресивна бързина. Метна празната колба на пясъка и избърса с опакото на ръката си избилите по челото й капчици пот.
Усмихна се кисело, когато ръката, притисната към корема й напипа няколко дупки в корсета й и с обичайната й самоуверена крачка се приближи към купчината лед.
-Харесвах този корсет. - Рече тя спокойно и вдегна едно малко парче вледенен крокодил и го прокара по сгорешеното си чело.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Re: Глава 1: Проблем в Санта Аквила

Мнение от Hazalad » чет юни 20, 2013 11:34 am

Рагнар някакси успя да овладее обзелият го безумен гняв и попречи на съюзниците им да убият последният жив червенолюспест стрелец. След това извади оцелялата лековита отвара от пътната си торба и я подаде на един от коболдите, като го посъветва да разпределят съдържанието й между най-тежко ранените.
- Тепхате се храбро. Дано от тука нататъка по-арни работи зафащат клана ви. - след това планинецът се разположи с кръстосани крака на пясъка срещу оцелелият ален коболд. Усмивката му рязко контрастираше с оплисканото му в кръв лице и студените пронизващи сиви очи. Ръцете с брадвите в тях почиваха небрежно на коленете, а от остриетата се процеждаше кръвта на мъртвите стрелци.
- Ти сега ке си кажеш сичко. Кои сте вие, що дирите тука, кой ви прати - сичко. Ако ли не - ке те изкормя и обеся на собствените ти црева, и ке умираш бавно, в невубразима болка, страданье и смрад. Правил съм го и преди, вервай ми. Никак не е харно.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Отговори

Върни се в “Далеч от Дома”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост