Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Герои

Форумно приключение с правилата на D&D Next.

Модератор: Night Wanderer

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Герои

Мнение от Night Wanderer » пет мар 08, 2013 6:43 pm

Тема за Герои.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Герои

Мнение от AngerNogar » съб мар 09, 2013 9:01 am

The Self-Discarded Magistrate in Raiments of Justice
Human Monk 1
Lawful Neutral

Код: Избери всички

| STRength     13 (+1) | DEXterity 18 (+4) | CONstitution 12 (+1)  |
| INTelligence 10 (+0) | WISdom    16 (+3) | CHArisma     10 (+0)  |
|----------------------|-------------------|-----------------------|                    
| Hit Points 9 (1d8+1) | Armor Class 18    | Speed 30 ft.          |
| Initiative 1d20+4    | Spot 1d20+1d4+3   | Listen 1d20+3         |
|----------------------|-------------------|-----------------------|
| Unarmed Strike:      | Attack +5         |Damage 1d6+1 (1d6 MDD) |
| Unarmed Flurry:      | Attack +5/+5      |Damage 1d6+1           |
| Dager (Range 30/120):| Attack +5         |Damage 1d4+1 (1d6 MDD) |
Ki: 1/day - Stunning Fist (WIS DC 14)
Feat: Two-Weapon Defense
Background: Guild Thief (Thieves' Cant)
Skills (Skill Die 1d4): Balance, Disable Device, Search, Sneak, Spot, Tumble.
История
Историята е метреса на благородници и богаташи, не на утайката на обществото отвъд реката. Всичко което Реймънт помни от детството си е останало записано из белезите на гърба му. Спомените от майка му са не повече от нечий тих присипнал глас, напяващ песен без думи, а спомените от баща му са нещо, което никога не му е липсвало. Първата съзнателна години от живота си Реймънт прекарва споделяйки постеля и борейки се за храна с глутниците помияри в гетото. Слещите лета не са много по различни. Помиярите вече са хора, не кучета, промяната е трудно доловима. Само невероятен късмет, заедно с мълниеносна реакция и котешка ловкост, позволяват на момчето въобще да види десетата си пролет, когато след поредните десет камшика за кражба, кървящото му тяло е пробрано в сиропиталището на Илайза. Въпреки забележителната си проникновеност, момчето проявява завидно неумение да изгради връзката, нужна на всеки един свещеник, за да канализира волята на божеството си. Дните прекарани в гетото завинаги са го научили Реймънт да не разчита на никого, освен на самия себе си. Въпреки всичко, талантите му не остават пропиляни навятъра. Казват, че за да хванеш крадец, ти е нужен друг крадец, и Реймънт живо доказателство за тези думи. След като напуска сиропиталището започва да служи на Солис и на Бога на търговията като открива и издирва откраднати стоки, охранява кервани или просто убеждава закъснели длъжници колко пречки за търговския оборот създава тяхната ленивост.
[sblock]Картинка[/sblock]
Последна промяна от AngerNogar на пон мар 11, 2013 7:16 pm, променено общо 4 пъти.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Герои

Мнение от ChoChan » съб мар 09, 2013 9:41 am

Winter Makepeace
Human Cleric 1
Lawful Good

AC 15
Hit Points 10
Speed 30 ft.
Hit Dice 1d8

Strength 14 (+2)
Dexterity 13 (+1)
Constitution 15 (+2)
Intelligence 9 (–1)
Wisdom 18 (+4)
Charisma 11 (+0)

Skills (+1d4):
Knowledge (Forbidden Lore)
Knowledge (Nature)
Knowledge (Religion)
Persuade
Sense Motive
Attacks
Attacks:
Lance of Faith (range 50) +5; 2d6 radiant

Mace +2; 1d6 +2 bludgeoning

Shield +2; 1d4 +2 bludgeoning
История
Уинтър Мейкпийс не знаеше къде точно е родена, но най-вероятно е било в Солис – голям глад със значимо пристанище – тъй-като била едва на дни, а може би дори часове, когато свещениците от местния Дом за злощастни деца, я намерили на стълбите си.
Едно от много други деца, тя израстна в дома под строгия, но топъл взор на свещениците и всякакви други доброволци, които подпомагаха сиропиталището. Макар да отричаше, Уинтър беше една от любимите повереници на управителя на Дома - Илайза Тод. Смехът на малкото кафявокосо момиченце – заразителен и чист - се чуваше из коридорите на сиропиталището по цял ден. Неуморно тя бе винаги готова за игри и лудории, нищо не сломяваше духа на детето – едва ли някой някога я беше виждал тъжна и унила. Имаше лекия и безгрижен характер, който виждаше, понякога до заслепеност, едва добрата страна на всяка ситуация. Беше почти стряскащо проницателна и понякога неудобно пряма, защото винаги казваше мислите си открито. Случваше се хората срещу нея да се чудят дали тя не им се подиграва или умишлено обижда, но един поглед към неприкритото и отворено лице, лишено от всякакъв фалш, ги уверяваше, че със сигурност грешат. Често създаваше немалко изумление, когато се прибираше, мъкнейки ранен гълъб или прегладнял уличен помияр, настоявайки да й позволят да се погрижи за него. Илайза позволяваше подобни изпълнения само защото те бяха пример за останалите деца за това, че човек трябва да е добър също и с тези, които не могат да направят нищо за тях в замяна.

Мисията на свещениците и благодетелите на Дома беше да научат всяко намерено сираче на добродетели, морал, знания и умения, с които да се справят в живота занапред. С голяма доза разочарование Илайза Тод отрано разбра, че Уин няма да е подходяща за позицията, за която тя искала да я обучи – а именно да бъде някога нейна дясна ръка в управлението на Дома. За нейно нещастие умът на Уинтър Мейкпийс беше безметежно необременен с излишна сложност и съвсем непригоден за науки и сметки. Те и никога не и трябваха, защото действията на момичето винаги бяха безпогрешни и сякаш насочвни от невидима ръка. Интуицията и усетът й за света беше непогрешим – понякога беше направо зловещо как успяваше да е на подходящото място в подходящото време, да намери каквото търси, да каже точните думи.

Присъствието й беше като лъч ярка светлина в мрачното ежедневие в мръсния и мрачен Солис Отвъд Реката. Тази част на града беше пълна с низвергнате от обществото и не толкова ощастливени от съдбата. Жени се продаваха за пари, мъже давеха нещастията си в алкохол и опиати. Предмети и хора изчезваха еднакво бързо и Илайза Тод правеше всичко възможно да измъкне малките и все още невинни изоставени деца от улиците, преди немислими неща да им се бяха случили.
Уинтър помагаше на патрона си с всички сили, а когато стана на петнадесет свещеници, почитащи Светоносеца забелязаха божествено докосване в нея и пожелаха да я вземат под крилото си. И Илайза и Уин бяха съгласни с предложението и младото момиче започна учението си за духовно лице на бога на слънцето. В ученията Уинтър преоткри себе си и вече виждаше предначертан път в действията си. Бързо и неуморно попиваше свещените доктрини и всичко около нея започваше да има много повече смисъл сега и да разбира значението на случващите се неща.

Дълги години тя се учи неуморно и бавно, но сигурно израстваше като свещеник на своя бог. Имаше способността да сбира хората около себе си и да ги обединява в една обща и справедлива цел. Като мушици към пламък привличаше малки и големи, но нейният пламък не бе изгарящ и обричащ, а напротив – топъл и благ.

Главен епископ Тирин Сорт със съжаление виждаше, че макар с удоволствие да чете проповеди пред хората, Уинтър предпочита да е навън, да разпространява светлината и словото на църквата им сред другите хора.


Уинтър Мейкпийс рязко зави по улица Плъхна, кожените й ботуши се плъзнаха по изтъркания камък и тя гърбом се спря в къщата отсреща. Отблъсна се от сградата и запраши по малката уличка надолу към каналите.
-Спрете веднага! – Изкрещя тя след двамата мъже, които тичаха недалече пред нея. Един млад и кльощав, който погледна през рамо и изрита купчина сандъци, които изтрополиха на улицата и препречиха пътя й. И друг – по-възрастен и едър, който на рамо носеше мръсен чувал. Уинтър запретна робата си и ловко скочи над препядствието, което предизвика ококорване в младия беглец. – Няма нужда да бягате. – Провикна се тя отново след тя, доволна от факта, че носеше кожени бричове под свещеническите одежди. – Познавам тези улици по-добре от всеки! – Завиха надясно и се заизкачваха по калдаръмените стълби. – По-добре спрете, преди да сте си потрошили главите от падане! – Тя взе по две стъпъла наведнъж, бавно скъсявайки разстоянието между тях. Ляв завой и тя се усмихна с разпознаване, като видя, че стигаха задънена улица. Мъжете вече бяха стигнали края й и се оглеждаха за друг изход. Уинтър забави бяга си и взе последните метри със бавни стъпки. Накрая спря, опря длани в коленете си за да си поеме дъх.
-Бога ми, колко хубаво е да потича човек! – Изправи се отново и се приближи на няколко крачки от бегълците. – Хайде, дайте ми момичето. – Казя тя почти строго и протегна длан към двамата. Чувалът на рамото на възрастния леко се размърда и от него се чу тихо мрънкане.
-К’во момиче! – Сопна се младокът и изпука пръстите на ръцете си. – Няма такова нещо.
-Чувам я, свали този нехигеничен чувал веднага на земята. Знам че вътре е дъщерята на перачката Мили, която умря онзи ден. Дайте ми момичето и си вървете по пътя.
-Няма да стане.
-Трябва да знаете, че дори да не ви се струва, тези юмруци са всъщност доста силни. Не бих желала видът ми да ви подвежда, господа. Мога да взема момичето насила, но ви давам шанс да се поправите и върнете в правия път.

Уинтър Мейкпийс излезе обратно на Плъхна с малко момиченце - може би на не повече от 4-5 години - в ръце и се запъти към Дома за злощастни деца. Беше висока и стройна, с кестенява коса, която засияваше като мед, когато лъчите се спряха на нея. Топли тъмни като шоколад очи и приятни пухкави устни. Лицето й бе хубаво и открито, винаги готово да се усмихне. В ъгълчетата на очите й имаше малки чертички, които говореха за весел характер. Успокоително гукаше на малкото дете в ръцете й, увещавайки я колко ще й хареса в новия дом.
Картинка
Изображение
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Down
Мнения: 451
Регистриран: чет ное 12, 2009 7:41 am

Re: Герои

Мнение от Down » съб мар 09, 2013 11:12 am

Name: Arman Al Hamein
Class: Fighter 1
Neutral


AC: 17
Hit Points: 13
Size: Medium
Speed: 30 ft
Languages: Common
Hit Dice: 1d10
Martial Dice: 1d6

Strength: 16 (+3)
Dexterity: 14 (+2)
Constitution: 17 (+3)
Intelligence: 12 (+1)
Wisdom: 10 (+0)
Charisma: 9 (-1)

Fighting Style: Veteran

Maneuvers: Bull Rush

Background: Soldier

Speciality: Survivor

Skills: Parry, Heal, Knowledge(Warfare), Survival

Feats: Durable

Trait: Military Rank

Armor and Shield Proficiencies: All armor and shield

Weapon Proficiencies: Simple, Martial



Equipment:
Chain mail
Shield
Long Sword (1d8 S +1)
4 Javelins (1d6 P +1)
Adventurer's kit
Rank insignia: лейтанант
short sword (1d6+1)
Traveler's clothes
lucky charm
bone dice

$: 79gp

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Герои

Мнение от lowstef » чет мар 14, 2013 11:46 pm

Aelar Silverbeam
Neutral Good High elf Wizard 1
Основни показатели
AC 12 (14 with Mage Armor)
Speed 30 ft.
Hit points 8
Hit dice 1d6

Strength 8 (–1)
Dexterity 14 (+2)
Constitution 14 (+2)
Intelligence 17 (+3)
Wisdom 12 (+1)
Charisma 10 (+0)
Attacks
Quarterstaff +2; 1d8 + 2 bludgeoning damage
Dagger +2; 1d4+2 piercing damage; throwing range 30/120
Light crossbow +2 1d8+2 piercing damage; missile range 80/320
Ray of Frost (range 100) +4; 1d10 cold damage, and the target’s speed is reduced by 10 feet until the end of your next turn.
Shocking Grasp +4; 1d10 lightning damage, and the target can’t take reactions until its next turn.
Skills
(Skill Die: 1d4)
Knowledge (Arcana)
Knowledge (Folklore)
Knowledge (Forbidden Lore)
Knowledge (History)
Knowledge (Religion)
Listen
Spot
Spells
Cantrips: mage armor, minor illusion, prestidigitation, ray of frost, shocking grasp, mage hand, read magic
1st-Level Spells: Detect magic, magic missile, comprehend languages, and thunderwave
Miscelaneous system stuff
Background: Sage
Skills: Knowledge (Arcana), Knowledge (Folklore), Knowledge (History), and Knowledge (Sciences).
Researcher: When you attempt to learn or recall a piece of lore, if you fail to do so, you know where or from whom you might obtain the lore, such as a library or another sage.

Feat: Arcane Dabbler (mage hand and read magic, already included)
Equipment
Traveler's clothes, adventurer's kit (a backpack, a healer’s kit, a mess kit, 50 feet of silk rope, a tinderbox, ten torches, ten days of rations, and a waterskin), quarterstaff, dagger, light crossbow with 10 bolts, spellbook, spell components, magnifying lens, old code ring (nobody knows what it codes for), three loretomes, ink, ink pen, ten candles, ten sheets of paper, 30 gp
Характер и история
Аелар е млад като за елф и не помни времената на величието на расата си. Родителите му са от малцината, които не избягали от хората и все още живеят от тази страна на планините. Аелар е силно впечатлен от човешката раса. Как тези краткоживущи, все препиращи се за нещо, постоянно прибързващи същества са успели да изместят мъдрите му сънародници? Самият Аелар е изключително любопитен към почти всичко, понякога интересът му прилича на по детински чисто любопитство. Това често кара хората да го смятат за разсеян и наивен, което обаче е далеч от истината. Да, той живо ще се заинтересува от всеки слух за стар ръкопис, древна карта или новооткрити руини, но това не значи, че ще се хвърли презглава. Той наистина проявява интерес почти към всичко, учи всякакви неща с жив интерес, но докато виси в библиотеката с часове няма да забрави да си донесе и храна, а и самото ходене може да се отложи, ако има по-спешна работа. Но най-любимият му обект на изучаване са хората. И отделните хора, но особено човечеството като цяло. Запленен е от разнообразието сред хората и всячески се опитва да открие общото между тях, това което ги обединява в едно. До момента не е успял, но страшно се забавлява с търсенето си и проявява любопитство спрямо почти всеки. "Опознай хората за да нямаш врагове" е мотото му. Природно добряшкия му характер го кара през повечето наистина да се интересува от всеки срещнат за да може, ако не да се сприятели, то поне да могат да се спогажда (освен "академичния" му интерес). Понякога обаче мотото се променя в "Опознай врага за да го премахнеш възможно най-лесно", което е изненадвало неприятно немалко тарикати, които са мислели, че могат да преметнат усмихнатия, дружелюбен елф.

Отговори

Върни се в “Истории в Солис”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост