Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

3. Дългият път

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » пет фев 08, 2013 11:06 am

Алан повдигна вежда при определението стадо и лека усмивка се появи на лицето му. Представи си въоръжени до зъби овце, които хвърлят огнени топки по вълците и бият овчарското куче с бич.
- Добре, ще остана при посланника.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет фев 08, 2013 2:59 pm

Иш забеляза групата на средата на пътя, почти тогава, когато Гавин ги надуши по вятъра. През целия ден, както останалите бе забелязала мяркащи се от време на време вълци в далечината, които сякаш вървяха с групата, но когато се отдалечеше встрани от пътя за да проучи, те сякаш потъваха между дърветата.
Кардиган, на седлото на коня си, изхъмка под нос с израз на нещо като изненада, но освен това не каза нищо друго.

Три огромни върколака стояха приведени в хибридна форма и още трима във вълча. Четирикраките нервно обикаляха двукраките и от време на време си изчаткваха със зъби нещо. Двамата върколака бяха с масивна форма и изпъкнала мускулатура. Остри нокти стърчаха от огромните им лапи, а гъстата козина на вратовете им беше настръхнала нервно. Третият беше малко по-дребен и черната козина около муцуната и веждите на места беше посребрена.

Когато приключенците се приближиха, вълците спряха да обикалят и застанаха в готовност. Шестимата оголиха зъби и от тях се чу дълбоко и притаено ръмжене.
-Къде е вещицата. - Гърлено излая един от младите върколаци насреща им.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 08, 2013 4:11 pm

Гавин знаеше, че с вълци най-добре се говори от позицията на силата, затова реши да покаже своята. Далеч от посланика можеше да си позволи да се превърне на чудовищния полувълк-получовек и да даде урок на палетата пред него.
Това и направи, или поне се опита. Този път обаче болката го победи. Успя да се удържи няколко мига прав, след като огромното туловище прие форма, но не съумя да каже нищо. Накрая падна на земята и започна да се гърчи от болка, хъхрейки и борейки се да не припадне.
Явно умората и стреса от последните няколко дни се бяха отразили дори и на него.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » пет фев 08, 2013 4:55 pm

Октарион се оказа напълно неподготвен за ставащото с Гавин, затова реши да изравни позицията си с тази на върколаците.
- Навътре в Дроам, ако сме късметлии... преструвайки се на някой от вас - ако не сме. Каква работа имате с дъщерите? Вижте докъде докараха приятеля ни. Ако сте умни - ще стоите далече от тях. Особено сега... зъбите ти може и да са по-остри от меча ми, но пак няма да са ти от полза срещу безтелесните мъртви. Ужасно проклятие тегне над земите зад гърба ни. Всеки, който умре се връща като безплътно чудовище. Самото му съществуване - обида и бич за живота във всяка негова форма. Гавин се опита да нарани едно от тях. Виждал съм го да откъсва главата на кон с един замах, а нещото дори не помръдна. Ръката му мина през него като в сън. А сега той умира - допирът на нещото бавно изсмуква силата и живота му. Трябва да го закараме до Пределите. Преди живота да го напусне и да се въздигне като един от тях.
Октарион спря да си поеме дъх.
- Познавате ли Амилия, от моята кръв или Дезен - един от вашите?
[sblock]+18 блъф за да звуча убедително и да подготвя почвата за последващ интимидейт ако се наложи.
Enernal Wand of Heroics: Imperious Command feet.
You strike deep and abiding terror in your foes.
Prerequisite: Cha 15, Intimidate 8 ranks
Benefit: If you successfully demoralize a foe in combat, the foe cowers in fear for 1 round and is shaken in the following round.[/sblock]
Последна промяна от AngerNogar на пет фев 08, 2013 5:08 pm, променено общо 1 път.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » пет фев 08, 2013 5:04 pm

Феликс се навежда над Гавин, за да провери дали е добре. Откача от колана си полирана дървена пръчка завършваща с направена от мед меча глава и започва да бае заклинание. Поклаща глава съжалително и застава до Октарион.
-Нещо, което лови само сменящи кожата си е. На другите нищо им няма
[sblock]Aid another на блъф чека на Октарион[/sblock]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет фев 08, 2013 6:34 pm

-Мислиш ли, че Зеурл е с тях? - Попита Кардиган леко боязливо Дюриел, без да отделя поглед от малката група, която беше застанала на пътя.
-Едва ли. - Отвърна мъжа, изправи се на стремената на коня си и сложи ръка над очите си. - Но не може да е далеч. Нещо се случва.

Когато Гавин се преобрази и след това строполи на земята в гърчове, по-възрастният върколак се приближи и приклекна на едно коляно, след което сложи ръка върху рамото на Гавин. С другата докосна челото му, завъртя го по гръб и уверено, но същевременно внимателно, го притисна в гърдите, за да спре мятащото се тяло. Допря пръсти до шията му, след това с два пръста леко подвигна клепачите.
Лицето на върколака се обтегна, когато Октарион заговори, но той продължи да държи Гавин притиснат към земята и да го преглежда.
-От това се опасяваше Зеурл. - Промърмори той мрачно и с цялата си тежест натисна Гавин в земята след един особено агресивен гърч. Вдигна поглед и срещна този на Феликс. Очите му за миг пробляснаха и леко се отдръпна. Твърдо, но скептично изгледа човека. Когато след около минута-две, Гавин спря да се гърчи и започна да връща контрола над тялото си, върколакът се изправи и строго изгледа Октарион.
-Палето ви е болно, но грешите - не призраци са причинили това. - Той премести погледа си върху Феликс и присви очи.

-Дазен не е един от нашите. - Изръмжа един от другите върколаци и се озъби срещу Октарион. Останалите вълци също видимо настръхнаха и изръмжаха предупредително.
-Долу, Валд. - Скара се възрастният върколак на по-младия. - Вещицата, за която моят припрян брат говори, вероятно е женската, която надушвам отук ей там. - Той посочи с масивна ръка към каретата - Аз съм Гарт от глутницата на Зеурл и тя ни прати да ви пресрещнем. Иска да говори с женската за нещо важно, преди да е напуснала земите ни.
Феликс
heal check - състоянието на Гавин е временно и не фатално - вероятно има нещо общо с шифтването му. Преполагаш, че е хронично - Шифтърозомия, за която е характерна тризомия на 15ти хромозом. Проявява се само при шифтъри 1 на 10 000. Характерни са силни гърчове, болка и понякога загуба на съзнание при шифтване. Възможни са странични ефекти като временна дезориентираост, краткотрайна загуба на памет, свръхсексуалност, проблеми с идентичността и завишена агресия.
Knowledge check - Чувал е името Зеурл свързано с глутница ликантропи, които обитават южните райони на Дроам.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » пет фев 08, 2013 7:03 pm

- Защо Зеурл не е тук, тогава? Нямаме много време за отклонения. Ще сме благодарни ако ни помогнете със състоянието на Гавин, но ако Зеурл иска да говори със спътницата ни - ще трябва да пътува с нея по време на разговора. Тази, за която говориш има ли си име, вчера загубихме една от придружителките си - Октарион сведе поглед към земята, - може би надушваш нея?
- Не е от призраците казваш... - полу-елфът най-накрая погледна лежащия на земята Гавин, - какво се случва с Гавин тогава? Или този Зеурл знае по-добре от теб? - при последните думи Октарион леко повиши глас с полу-престорена загриженост, така че спътниците им в каляската да ги чуят.
[sblock]Diplomacy check, за да не звуча като Screw you, dog... we are moving on![/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет фев 08, 2013 7:52 pm

-Палето се казва Гавин тогава? Няма как да му се помогне, но скоро ще му мине и ще дойде на себе си. - Гарт погледна към идващия на себе си вълк със съчувствие. - Зеурл скоро ще е тук. Няма нужда да викаш. Чувам те достатъчно добре. Женската на име Кардиган - тя ще иска да чуе какво Зеурл има да й каже, сигурен съм. Защо не я повикаш? Трябва да говорим с нея, не с теб.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » пет фев 08, 2013 10:09 pm

Феликс се опитва да прецени доколко е искрен в намеренията си Гарт. Също се опитва да се досети за какво намекваха многозначителните погледи на върколака.

[sblock]Сенс Мотив +21[/sblock]

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » съб фев 09, 2013 11:19 am

Алан, който стоеше до Кардиган и гледаше с леко притеснение и съчувствие гърчещия се Гавин попита:
- Кой е Зеурл, трябва ли да се притесняваме от него и ще се опита ли да ви изкорми за вечеря? Съветвам да отговаряте бързо милейди, около вас събитията се заформят изключително бързо.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » съб фев 09, 2013 1:05 pm

След като Октарион не отвърна нищо на въпроса на Гарт, върколакът махна на спътниците си и групата ги заобиколи и се запъти към каретата. Изражението на възрастния върколак беше спокойно и неемоционално и на Феликс се стори, че намеренията му са искрени. А многозначителните погледи най-вероятно означаваха, че бе прозрял разминаването между баенето на Феликс и думите му.

-Зеурл е водачът на Мрачната Глутница. Тя служи на сестрите, но не съм сигурна дали присъствието на... изпращачи е добър знак или не.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » съб фев 09, 2013 1:14 pm

Иш се спусна към каретата стремглаво, уби скоростта си в последния момент с разперени криле и краката й тупнаха леко в праха до каретата. Изслуша отговора на Кардиган, докато следеше внимателно събитията на хълма. В човешката й форма много по-лесно се забелязваше притеснението й за Гавин, макар че тя с усилие подтискаше желанието да отиде и да се опита да му помогне- Феликс вече го преглеждаше и сега имаше по-наложителни задължения.
- Има вълци из гората. Следват ни цял ден. Засега се държат на разстояние, но това бързо може да се промени, а позицията ни тук не е силна. Мога да ви опазя от върколаците стига някой от тях да не стигне твърде близо без да забележа. На такова разстояние сте в сравнителна безопасност, но среща лице в лице не е добра идея ако не знаете защо са тук.- Иш погледна преценяващо небето, после се обърна към Кардиган и примижа замислено.- Зеурл виждал ли Ви е? Знае ли как изглеждате?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » нед фев 10, 2013 12:48 am

-О, Зеурл ме познава доста добре, тъй-като с нея сме се срещали и работили редица пъти. - Дюриел и Емерал се заоглеждаха към дърветата, очаквайки да видят това, за което Иш им говореше.
-Какво му е на Гавин? - Попита Емерал и присви очи към групата по-надолу. - Те нападнаха ли го, или така ми се стори?
-Сега ще можем да ги попитаме лично - приближават се. - Отвърна Хандсъм и свали арбалета си от рамо.

Върколаците бавно се придвижваха към тях, като четирикратике бяха все така настръхнали и се озъртаха наоколо - явно им беше неприятно, че стояха толкова открити насред пътя.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » нед фев 10, 2013 5:18 pm

Иш се покатери чевръсто в седлото и приближи Раш до капрата от страната на Кардиган.
- Гавин започна да се преобразява и тогава падна. Не знам какво му се случи, но не мисля, че те са отговорни.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 11, 2013 10:12 am

Гавин не познаваше чувства като срам или достойнство, заради това когато дойде на себе си след поредица дълги и болезнени хрипове просто се изправи и с няколко скока настигна вълка-предводител. Зарови чудовищна лапа в косматото му рамо и го дръпна, за да го спре или забави, след което изръмжа с глас, който нямаше нищо общо с гласа му като човек:
- Братко, не наранявай жената. Тя не е вещица. Добър човек е и е под моя закрила.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон фев 11, 2013 12:12 pm

Гарт се спря, когато Гавин го хвана за рамото и изгледа вълка.
-Зеурл знае най-добре каква е тя. Няма да я нараня, освен ако не ми се наложи. - След това покри лапата на Гавин със своята и го погледна в очите. - Тичаш с грешната глутница, братко. Вонят на смърт и обреченост, прокълнати са от всички богове - старите и новите. С тях ще срещнеш единствено мрак и гибел. Дори сега виждам в очите ти призраци. Остави ги и ела с нас - ние сме твоите братя и сестри. Зеурл ще ти даде свободата, която се полага на всеки от нас. Тя ще приеме теб какъвто си наистина, и какъвто трябва да си, без въпроси, без условия.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 11, 2013 1:56 pm

Гавин спря като гръмнат. Думите на Гарт явно бяха докоснали някаква струна в душата му, която го вълнуваше дълбоко, особено след събитията от последните дни. Шифтърът наведе огромната си муцуна и поклати глава типично по човешки. След това вдигна очи и сякаш с огромно усилие издържа погледа на върколака.
- Благодаря ти, братко. Не съм ловувал с вълча дружина от много луни. Ама ти най-добре знаеш цената на добрия другар, щом си в сплотена глутница. Един от моите другари и мой учител ме закле да помогна на тази жена. Да го предам значи да предам себе си. Затова ще я следвам и закрилям до големия град. След това ще дойда да те намеря отново.
Пое си дъх и продължи:
- Стадото ни видя много смърт. Истината думаш. Тази сутрин погребахме боен другар. Преди да се срещнем те са погребали още много. Миналата нощ се бихме с двукраки с маски. Водачът им беше гол мъж със сива кожа. Имаше мечове вместо ръце и на гърдите си имаше кървави татуировки. През деня се бихме с други, водачите им бяха великан с две глави и дребен зеленокож вещер. Знаеш ли някой от тях?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон фев 11, 2013 5:45 pm

Гарт изгледа шифтъра с неприкрито съчувствие.
-Заклет казваш? Този твой другар явно не знае в какво те е заклел, иначе нямаше да го направи. Няма предателство в пътя, избягващ мрака. - След което се обърна и заедно продължиха към каретата.
-Не съм срещал мъж с ножове вместо ръце. Двукраки с маски? Един седи върху возилото ви. - Той посочи с пръст към Хандсъм. - Другите звучат като Крупе и Дагмар.

Върколаците достигнаха каретата и се спряха на няколко разкрача разстояние. Конете леко подбелиха очи заради непосредствената близост на върколаците, но явно тренирани запазиха самообладание.

Кардиган леко вирна брадичка срещу глутницата.
-Защо препречвате пътя на ескорта ми. Пътувам към Бреланд на посланическо посещение. Изпратена съм лично от Сора Катра.
-Зеурл ме прати да те посрещна и забавя, докато тя пристигне. Каза ми, че е важно и че трябва да я изчакаш. Вярвам, че Бреланд може да почака няколко часа.
-Какво може да е толкова важно? - Надменно попита Дюриел.
-Не ми е казано, нито съм питал. Просто следвам заповеди. Няма нужда да се пролива кръв, но няма да продължите преди Зеурл да е пристигнала. - Гласът на върколака беше спокоен и незаплашителен, сякаш просто изтъкваше нещо подразбиращо се.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт фев 12, 2013 11:57 pm

-А ти си най-послушното куче на Зеурл, нали? - Хапливо каза Кардиган, след което въздъхна шумно и продължително. - Добре тогава. Да се махнем от пътя, няма нужда да привличаме излишно внимание. - Върколаците ги поведоха между дърветата, след около десетина минути излязоха на малка поляна, където спряха.
-Тук е подходящо. - Каза Гарт и заедно с останалите върколаци се разпределиха по периметъра на поляната и застанаха на пост.
Минаха повече от два часа, в които върколаците стояха като стражи на разстояние около ескорта на посланика и просто чакаха. Накрая по едно време всички наостриха уши и извърнаха муцуни в една определена посока. Вирнаха носове към вятъра и Гавин също долови натрапчивия мирис на приближаваща се глутница. Чу се шумолене на листа и клони и на поляната се втурнаха глутница черни вълци, пердвождани от огромна черно-кафява вълчица. Без да забавя бяга си, Зеурл се преобрази във върколашката си форма и се нахвърли върху Кардиган. Имаше висока и силна мускулатура, почти толкова масивна, колкото на младите върколаци, които придружаваха Гарт. Козината й бе също така, черна като лапите и над очите и муцуната имаше по-светли кафяви петна. Зеурл тикна изкривената си от ярост муцуна в лицето на Кардиган, чиято дребна фигура с губеше до нея.
-Ах ти, проклета кучко! - Изрева толкова силно, че гласът й проехтя в гората и слюнка опръска забуленото лице на посланика. Дроамците стиснаха оръжията и напрегнаха мищци, но останаха по местата си, опънати като струни, в готовност да се нахвърлят върху върколаците във всеки миг. - Трябва да те изкормя където стоиш, но мръсната ти кръв ще опозори тази земя! - Тя бавно закръжи около медузата, продължавайки да сипе закани. Пристигналите с нея вълци бяха насядали на поляната, треперещи от изнемога. - Как смееш! Да крадеш от сестрите!
-Не съм сторила нищо подобно. - Спокойно отвърна Кардиган. Въпреки застрашителния ръст на Зеурл, тя съумяваше да стои изправена и да не отстъпва на върколака.
-Не ме лъжи! - Изрева Зеурл толкова гръмогласно, че за момент ушите на всички на поляната заглъхнаха.
-Изпратена съм от Сора Катра лично на посланическа мисия в Бреланд. Очакват ме. -Продължи Кардиган, а Зеурл отметна муцуна към небето и се изсмя високо, след което закрачи като нервна пантера из поляната.
-Знам какво си направила. Сора Тераза имаше видение. - Кардиган леко помръдна на мястото си и извъртя глава настрани. - Не знае как си останала скрита от взора и толкова дълго, но с това приключи. Оставяш след себе си гнусна следа смърт. Затова ме изпрати да те върна. От три дни те преследвам. Това, което си взела и, с което бягаш - тя го иска върнато.
-Намереното в руините на Казак Драал, по право ни принадлежи.
-Не ме заблуждавай, кучко! - Изрева тя - Дори твоята кралица на змиите не знае какво си сторила. - Кардиган предизвикателно изпъна рамене, но не каза нищо.
-Трябва да те завлека обратно и да те хвърля в краката на сестрите. Те ще те накажат по начини, които аз дори не мога да измисля. - Гласът й загуби част от първоначалния си гняв и сила и тя заговори бързо. - Не вярвах на ушите си, трябваше да видя за себе си. И ето, че се оказа истина. Ти си прокълната и мръсна зараза струи от теб - повдига ми се. Защо сестрите биха искали това! - Тя вдигна масивни лапи в недоумение, след което тежко ги отпусна и изгледа посланика. - Върви, върви си и не се връщай! Вземи каквото си откраднала и го отнеси надалеч. Занеси го в земите на враговете ни, но не се връщай, Кардиган. Не се връщай никога. Аз ще понеса наказанието за провала си, но ще го направя с радост.
Кардиган само кимна леко и едва забележимо, след което Зеурл бавно обходи всички на поляната с поглед. Леко изпръхтя, когато погледът й се спря на Иш, но не рече нищо. Отново се преобрази на вълк и като един, всички останали я последваха към Дроаам.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 13, 2013 3:12 pm

Когато Зеурл си тръгна един друг върколак, по-дребен и по-млад от нея, се изправи пред Кардиган.
- Аз не съм умен като Октарион или Феликс или Иш - започна Гавин. - Ама преди много години вардих друг важен човек. Беше ми обещал да пусне от клетките всички горски животни в земите си. Връщаше се от планините, които делят земите на демоните от нашите. Искаше да стигне до човешките земи бързо и носеше някакъв таен товар. Не казваше какъв е, ама една вечер разбрахме. Нападна ни демон с три глави, криле и змийска опашка. Дишаше огън. Изби всички преди да разберат какво става, а важния човек взе жив заедно с товара му. Само аз се спасих, защото избягах по скритите пътеки.
Човекът беше отвлякъл малкото на демона. Искаше да сложи и него в клетка, да го отгледа и показва. Аз не знаех какво носи човекът. Ако знаех можех да спася всички. Обаче той криеше и ескортът му загина до един, а само Луната знае какво е направил демонът с него.
Затова ако криеш нещо и то може да ни убие - кажи какво е.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 14, 2013 1:43 am

Кардиган бешe скръстила ръце под гърдите си и замислено наблюдаваше след глутницата вълци, докато не се изгубиха от погледа им. Изслуша историята на Гавин, след това се обърна и го изгледа мълчаливо няколко секунди.
-Предметът сам по тебе си не може да убие друг. Но хората, които го желаят - е те са вече съвсем друга история. Можеш да кажеш, че де издигат убийството до нови висини.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 14, 2013 10:07 am

- Кои са тези хора, дето го искат? Защо го искат? Какви хитрини използват за лов? Ако оставим предмета ще ни гонят ли още? Ако един от нас вземе предмета и се отдели от стадото само него ли ще подгонят? Ще ни гонят ли още и когато си тръгнем от техните земи?
Гавин беше сериозен и изглеждаше сякаш считаше отговорите на всеки един от тези въпроси за важен за успешното изпълнение на задачата си.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 14, 2013 11:54 am

-Е, вече се срещнахте с част от тях. Сега, когато сестрите са се раздвижили, най-вероятно ще станат повече. - Кардиган замълча за момент сякаш обмисляше как да отговори на останалите въпроси и бегло погледна към Дюриел. Лицето на мъжа обаче беше каменно и той по никакъв начин не й даде някакъв сигнал или се притече на помощ. Накрая въздъхна и продължи - Сложно е. Вижте сами. - Тя отмета наметката и се захвана да развързва връзките на ръкава си, високо в бухналата част на рамото. Когато приключи издърпа ръкава на дясната си ръка, който се отдели от роклята. Посланика протегна ръка и остави всички да погледнат.
Странен предмет беше прикачен към нея. Започваше от малко под лакътя й, увиваше се около него и след това нагоре почти до рамото. Представляваше нещо наподобяващо бищу или украшение - изработено от странен светлосив метал изкован в изключително детайлни елементи в красива верига, вероятно колие. По веригата имаше вградени бледозлатни Сиберийски камъни, които деликатно бяха обградени от по-мънички Киберийски. Всеки един от тях - безупречен. Те закачливо пробляснаха и сякаш примамваха всеки да се приближи по-близо. Украшението беше едно от най-деликатните и красиви неща, които приключеците бяха виждали досега. Детайлите в обкова на верижката бяха забележителни и караха всеки да се чуди какво око и ръка изобщо са могли да постигнат такова съвършенство.
-Неотдавна водех малка проучваща обиколка в едни от по-дълбоките руини на Казак Драал. - Заразказва Кардиган, докато останалите бяха погълнати от верижката. - Градът е съществувал, много преди ние да направим дом от него, и е пълен с тайни и история. Натъкнахме се на отворен портал към Кибер. Накратко успяхме да го затворим и докато обхождахме района намерих това... украшеие. Изненадата ми бе голяма, когато то явно хареса мен толкова, колкото и аз него. - Всички забелязаха как колието се бе впило в ръката на посланика. Местата, където то се беше докоснало до кожата бяха силно и явно болезнено зачервени, а цялата й ръка беше бледа и обезцветена, сякаш нещо бе изсмукало живота от нея. - Мога само да гадая какво точно е било предназначението на този предмет преди да е бил загубен, но близостта до Кибер или нещо друго сякаш са го изменили. Прокълнат е и почти като че ли има свое съзнание, което не е никак дружелюбно. Опитала съм всичко, за да го махна от себе си, но без резултат.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 14, 2013 12:37 pm

Гавин гледаше веригата като омагьосан. Не беше виждал толкова красиво нещо преди, което да е изработено от човек, а не от Майката Природа. Протегна несъзнателно лапа към предмета, но накрая все пак се усети, тръсна муцуна и вдигна поглед от ръката на Кардиган.
- Други работи не са ми ясни. Какво прави това нещо, защо го искат толкова много? И защо Зеурл те остави? Тя беше пратена от сестрите. Тя знаеше, че носиш това нещо. Ама не ти направи нищо, остави те да си го носиш и си тръгна. Тя каза, че си прокълната. Ти каза, че това нещо е прокълнато. Какво е това проклятие? Не миришеш на прокълната от Луната. Ако си наистина посланик на сестрите и те кажат да си дойдеш - какво ще правиш? Цялата ни задача отива на вятъра.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » чет фев 14, 2013 12:55 pm

Феликс с любопитство разглежда изящния киберски артефакт, но без да докосва веригата.
-Прекрасно е, но въпреки всичко ме побиват тръпки от него. - С известно усилие откъсва очи от ръката и - Чувал съм, че има могъщи заклинания, които могат да контролират дори такива артефакти. У дома, в Арканикс, със сигурност ще могат да ти помогнат. Също може би в Моргрейвския университет. Затова ли си тръгнала натам? Едва ли може да става дума за дипломатическа мисия щом сестрите ти имат зъб.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 14, 2013 5:14 pm

-Уверявам те, дипломатическото ми посещение е съвсем реално. Вложила съм години от живота си в политиката на Дроаам и съвсем заслужено Сора Катра ме изпраща в Бреланд да преговарям за нацията ни. - Тя свали ръка и отново обърна глава към Гавин. - Дълго време проучвах веригата в опити да разбера повече за нейното предназначение и история. Имам своите предположения, които желаех да обсъдя с Джаник Мартел и Дала Аранд в Моргрейв. Откакто напуснах Крага обаче тя - Кардиган индикира предмета, вкопчен в ръката й - започна да се държи почти агресивно.
Понякога имам усещането, че има собствено съзнание, и сега, когато се приближавам към знание, с което мога да се освободя от него - се съпротивлява. Което не остава незабелязано, затова и Сора Тераза го узнала за нея. Може би е разбрала повече от мен относно какво всъщност е тази верига, затова и изпрати Зеурл на ме върне. Но това нещо е безспорно зло. Начинът, по който докосва реалността явно го показва. Сигурна съм, че сте забелязали досега, да? - Тя замълча са малко, след което продължи. - Зеурл обича тази земя повече от всичко, тя е дом и убежище за нея и глутницата и. Усеща злото във веригата и не желае тя да осквернява Дроам, или не желае да види какво сестрите биха направили с нея. Не зная. Зеурл е повече инстинкти, от колкото всичко друго.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » чет фев 14, 2013 6:43 pm

-Боя се, че не се изразих правилно. Възможно ли е този инцидент да дискредитира положението ти на посланник? Сестрите могат да тъклуват нежеланието ти да върнеш артефакта като неподчинение и да да инвалидизират всякакви слючени споразумения като те обявят за ренегат. - Феликс се замисля -Сега обаче след като знаем откъде идват тези кошмари мисля да направим нещо по въпроса. Ще подготвим магически кръгове срещу зло, но когато ги активираме ще ги центрираме върху теб. На теория това ще ограничи ефекта от веригата само върху теб, а след като не можеш да се оттървеш от нея така или иначе ми се струва като приемливо временно решение. Иш, Дуриел - как ви звучи? Вие имате повече магическа сила и опит от мен, мислите ли, че ще се получи?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 14, 2013 7:39 pm

Кардиган изпръхтя непривлекателно.
-Ти как мислиш? - Възкликна тя малко по-високо. - Вече не мога да се върна в Дроам. - каза тя по-скоро на себе си и извърна глава настрани.
-Името ми е Дюриел. - Изръмжа мъжът на Феликс.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » чет фев 14, 2013 10:56 pm

- Защитните кръгове разчитат на налагане на волята над света и създаване на крайности. Магията на Пазителите не е пригодна за такива неестествено резки различения.- Иш присви рамене.- Аз не мога да направя магията, но смятам, че си заслужава да опитаме, ако има възможност да ни спечели една нощ нормален сън.

Иш се загледа несигурно в далечината за известно време, но в крайна сметка въздъхна тежко и хвърли мрачен поглед към Кардиган.
- Това обаче не решава по-големия ни проблем. Ефектите на артефакта са много по-сложни и опасни от прости кошмари и безсъние. Групата ни има няколко много опитни и силни магьосника, но въпреки това артефакта безпроблемно се укрива в течение на дни от подсилените ни с могъщи гадателски магии сетива и дори подмолно прекъсваше връзката ми със Земята. Феликс се оплака, че боговете отговарят на молитвите му по-рядко от обикновено. Дюриел, ти имаш ли проблеми с достъпа до магиите си през последните дни?

- Проблемът е следният- явно този артефакт използва могъща черна магия, която стига далеч отвъд разбиранията ни. Такова количество негативна енергия насочено към обикновени хора спокойно може да причини смъртта им и по-лошо. Струва ми се напълно безотговорно да позволим това... нещо да бъде внесено в граничен гаризон, да не говорим за самия Вроат. Възможността за смърт на невинни хора е твърде висока. Не искам да казвам нищо финално в момента и може би бих мислила различно, ако можех поне за една вечер да се наспя без да сънувам кошмара, но, Кардиган, дай ни една причина да не унищожим накита ти.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 14, 2013 11:25 pm

Кардиган отново нахлузи ръкава си и завърза връзките, като след това свела глава над тях дълго ги подмята между пръстите си, докато слушаше Иш. С всяка следваща нейна дума дроамците се напрягаха малко по малко. Мускулите на челюстта на Дюриел видимо се опънаха и морскосините му очи студено пронизаха Ишил.
-Защото, опитите ви да го направите, съвсем сигурно ще ме убият. А аз не съм готова да умра още.

-Това са глупости. - Високо се намеси Хандсъм сред смълчаната група. - Ние сме с милейди от много време и никой още не е умрял. Е.. не от това нещо във всеки случай!
give me love so that I can kill...she's so unreal

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост