Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

3. Дългият път

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт яну 29, 2013 10:56 pm

Черната лепкава енергия блъсна харпията в лицето и бързо и болезнено се уви около шията й. Гласът и песента й секнаха и тя захриптя, борейки се да си поеме въздух. Заслепена запристъпя назад, докато не се спъна в някакъв корен и се строполи на земята, след което се замята безпомощно в прахта. Когато най-накрая магията изчезна, тя дълбоко си пое въздух и енергично закима на думите на Откарион. Реши че на земята е за предпочитане и се изтъркаля няколко крачки надалеч от ревовете.

Иш продължаваше нападението си над огрето, оставяйки кървави резки по тялото му. След един точен удар, тя отскочи назад, издебна го и оголила зъби, се хвърли към открития му масивен врат. Когато зъбите й потънаха в дебелата кожа, огрето изрева и замахна с юмрук към лъвицата. Октарион произнесе две думи бързо и порив на вятъра блъсна юмрука на огрето настрани. Иш заби ноктите и на четирите си лапи в огрето и със зъби и ръмжене се опита да го събори на земята, но опонентът й се оказа твърде силен. Той отново замахна към нея, сграбчи я за козината и я отскубна от врата си. Тя ловко се измъкна от хватката му и отскочи настрани, когато огрето замахна към нея с дънера, преди отново да се нахвърли към него.

Феликс беше възвърнал опората си и отново се втурна нагоре към вкопчените в битка приключенци. Песента на харпията внезапно заглъхна, но попадналите под влиянието й още се олюляваха зашеметени. Човекът притича покрай бавно крачещия Гавин и го перна със сопата по главата, за да се освести. Вълкът объркано тръсна глава, след няколко мига нададе разярен вой и също се втурна нагоре.

Феликс най-накрая стигна мелето и с боен вик се нахвърли върху огрето със сопата си. Докато то беше вкопчено с лъвицата му бе много лесно да намери пролуки в защитата му и да нанесе редица удари.

Борещият се с Хандсъм Дюриел, бе притиснал гоблина в земята с цялата си тежест. Когато песента спря, зеленокожият примигна, очите му най-накрая добиха фокус и се втренчи в Дюриел, с който бяха прегърнати нос до нос.
-Ъ...не, че не си много красив мъж, но.. интересите ми са други.. - Дюриел изсумтя, не намирайки шегата за уместна, скочи на крака и сграбчи гоблина за ревера.
-Ставай!
Конят на Кардиган започна да се успокоява и подчинява на волята й. Тя видя Тула и Емерал, които замаяно излизаха от унеса. Жената пришпори коня си и извика Тула по име. Докато мина покрай орката й подаде ръка и без да забавя галоп, тя ловко се метна зад нея и препуснаха нагоре по хълма. Лицето й бе добило пепеляв цвят, а наранената й ръка бе започнала да се подува и засинява.

-Ти изглеждаш полезен. - Изкиска се необезпокояваният гоблин, след което изсъска заклинание, когато Гавин беше достатъчно близо. Посочи Феликс. - Убий. - Очите на Гавин за пореден път се подбелиха и без да забавя нападенито си се нахвърли върху мъжа.

Октарион - 91-15=76
Гавин - 120-20=100+33=133 - dominated
Раш - 71-15=56-18=38 - held
Емерал - -20
Тула - -35
Хандсъм -
Иш- 64-23=41+22=63-15=48
Феликс - 71-11bludg=60-10cold=50

Ogre -24-27-39=-90
Harpy - -15 blinded, prone
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 30, 2013 1:49 pm

С мощен рев, който разцепи въздуха, изразяващ животинска радост, че най-накрая се е намерил на едни зъби разстояние от плячка, Гавин се нахвърли върху Феликс. Мъжът изненадано възкликна и изпсува за пореден път. Рефлексите му не го подведоха и той ловко вдигна сопата си, хваната в двата края, и блокира с нея захапката на върколака, която вероятно щеше да го прекърши на две. Застопори крака под натиска на Гавин, след което пъргаво отстъпи крачка настрани и завъртя сопата. Използвайки тежеста на противника си, тялото на Гавин направи пълен кръг във въздуха и захапката му освободи оръжието на Феликс. Въпреки изненадващото париране, вълкът се приземи на лапите си и без забавяне се нахвърли върху мъжа. Светкавично замахна с двете си ноктести ръце и те намериха целта си, разкъсвайки дрехи и кожа. Феликс изпъшка, но остана на крака, кръвта му плисна и опръска двамата, а когато мирисът й достигна ноздрите на върколака, очите му освирепяха.
Гавин изрева към небето и отново замахна към мъжа пред него. Мощен порив на вятъра го блъсна в гърба и той се прекатури през Феликс и с ръмжене застана на четири крака.
В същия момент Кардиган достигна хълма, и когато гоблинът я забеляза, изкрещя:
-Нея! Убий нея. – Гавин се подчини и се втурна към посланика. Едва забавяйки галопа на коня, Тула преметна крак и ловко скочи от животното. За момент през лицето й мина изненада, но тя веднага бе заменена с решимост, когато се подготви да препречи пътя на огромния бесен върколак. Кардиган направи завой и пришпори коня си в обратната посока, към Дюриел и Емерал, които бяха намерили конете си и вече яздеха нагоре.
Малкото останали живи разбойниците се бяха оттърсили от унеса си и вече се рабягваха в различн посоки.
-Дюриел! – Провикна се Кардиган и в гласа й се прокрадна нотка на паника. Магьосникът пришпори коня си и лицето му се изкриви в гримаса на отчаяние, осъзнавайки, че няма да стигне до нея преди Гавин.
Иш продължаваше да нанася нови и нови рани на огрето, което вече кървеше обилно от множество резки. Гоблинът изврещя от болка и обви кокалеста ръка около стрелата, която се беше забила дълбоко в рамото му. Огрето изрева диво, пусна дънера си и сграбчи Иш с две ръце и за пореден път я отскубна от себе си. Вдигна я високо във въздуха и с рев я засили в земята. Лъвицата се приземи на четири лапи и се приготви да се хвърли обратно върху него, но в същия момент, гоблинът докосна огрето по крака, каза няколко вълшебни думи и двамата изчезнаха.
Леко олюлявайки се Тула се изпречи на пътя на Гавин и когато той се приближи, замахна с оръжието си, което се разпъна на стоманен камшик, и се опита да го спъне. Без да и обръща внимание, върколакът прескочи покрай нея, избягвайки атаката й и продлжи след посланика.
След няколко мощни скока, Гавин достигна Кардиган и се нахвърли върху нея. Впи нокти в задницата на коня забивайки ги в животното си проправяше път към нея. Конят изцвили болезнено, изправи се на задните си крака и се строполи на земята. С вик Кардиган се претърколи и залитайки се изправи на крака. Парче от полата на роклята й се беше откъснало, а единият рог на фризурата й съвсем бе паднал. Бавно и внимателно запристъпя назад. Дебнейки, Гавин я последва, мускулите му се напрегнаха и той се нахвърли въху нея. Кардиган ловко отбягваше острите нокти на върколака, които допълнително опустошаваха дрехите й.
Изревавайки ядосано, той замахна с всичка сила към жената. Ръката на Кардиган се стрелна със светкавична скорост и с върха на пръстите си тя спря атаката му. Лапата на върколака изтръпна до рамото му и той учудено измуча, но в следващия момент замахна с другата и изненада посланика. Тя се опита да отскочи назад, но бе една секунда твърде бавна и ноктите му я закачиха. Разпраха воала на главата й и закачиха кожата на лицето и врата й с върховете си. Кардиган възкликна, но вместо да отвъне на удара му обърна гръб. Гавин се възползва от това и впи нокти в гърба й. Жената извика от болка и се строполи на колене, но въпреки това с ръце скри лицето си и се захлупи на земята.
Заклинанието което Дюриел крещеше, докато в галоп се приближаваше към тях, достигна кулминацията си и порази Гавин. Червената мъгла на яростта се разнесе от съзнанието му и той отново имаше контрол над себе си.
Объркано разтърси муцуна и се огледа. В краката пред него лежеше жена – лилавата рокля с която беше облечена бе съсипана, на гърба й видя дълбока рана от ноктите си, която обилно кървеше и обагряше бялата кожа. Воалите, покриващи лицето и косата й до този ден, бяха разкъсани на парчета, лентите, които бяха придържали косата й в странната фризура висяха около раменете й. Звук от тихо съскане достигна първо до ушите, а след това и до съзнанието на Гавин. Вместо с копринена коса, главата на Кардиган Кийл беше покрита с грива от преплетени змии, които в момента, освободени от воалите, съскаха и се гънеха около врата й.
Октарион - 91-15=76
Гавин - 120-20=100+33=133
Раш - 71-15=56-18=38 - held
Емерал - -20
Тула - -35
Хандсъм -
Иш- 64-23=41+22=63-15=48-15=33
Феликс - 71-11bludg=60-10cold=50-32=18

Harpy - -15 blinded, prone
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » ср яну 30, 2013 4:43 pm

Октарион само забеляза как Гавин се понася в сляпа ярост, въпреки разбиващите се в гърдите му бесни ветрове. Болезненото пулсиране в драконовия му белег вече беше станало очевидно дори за страничен наблюдател - сякаш имаше второ сърце, заровено точно под обагрената кожа - и ясно му напомняше, че вече е изстискал дори и последната капка на силата си. Преди да успее да види действията на останалите, Октарион направи единственото, което си представяше, че може да спре разбеснелия се върколак.
Полу-елфът нежно изтри магическия брокат от очите на харпията и каза
- Съкровище, мисля че сега е добър момент за заключителна песен...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 30, 2013 5:26 pm

Съзнанието на Гавин, замъглено първо от яростта, след това от песента, а накрая и от чуждата воля, се опитваше да запази цялостта и здравето си, когато изведнъж всичко се проясни.
Спомни си какво направи и изскимтя. Превърна се обратно в човек, пренебрегвайки болката, и пристъпи напред. Наведе се и вдигна посланика на ръце колкото можеше по-внимателно, без да обръща внимание на змиите, след това я понесе към Иш.
- Излекувай я - примоли се той на горския пазител. - Спаси я.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » ср яну 30, 2013 6:53 pm

Феликс беше притичал почти веднага след подивелия Гавин готов да го повали с прицелен удар в главата, но след като видя, че Гавин си бе възвърнал разума излезе от бойна стойка и се подпря на тоягата си, а притокът от адреналин внезапно отстъпи на смазваща болка. Той препречи пътя на Гавин
-Нищо и няма Гавин, но ако я обърнеш с лице не мога да обещая същото за нас. Милейди, стойте така, на първо време ще затворя раните с магия, за да не се инфектират, а вярвам, че друидската ни спътница има лековита пръчка, която ще оправи останалото.
Ръката на Феликс се протяга, а по ръката му започва да струи енергия, която се превръща в светлина щом докосва разкъсните рани причинени от зъбите и ноктите на Гавин. Откъдето мине ръката му раните се затварят и спират да кървят, а най-повърхностните и се покриват със съвсем нежна, почти прозразна розова кожа.
Доволен от резултата Феликс дори си позволява да се усмихне въпреки болката.
-Ти и мен добре ме сдъвка братко, но мисля, че всички ще се оправим.

[sblock]Феликс активира заклинанието Resurgence и го превръща в Cure Light Wounds, с което лекува 1д8+1 живот на Кардиган (и спира кървенето).[/sblock]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 30, 2013 8:34 pm

-Би ми се искало да можех. - Немощно изграчи харпията със стържещ глас на Октарион и леко хвана китката на ръката, която махаше броката от очите й. Полуелфът забеляза, че перата около шията й бяха силно омачкани и проскубани. Примигна няколко пъти, докато той й помагаше и погледна нагоре към Октарион с големи оранжеви очи и още по-големи черни зеници. Погледът на харпията се фокусира, задържа и проточи, след това очите й леко се присвиха и единият ъгъл на устата й се повдигна в тънка усмивка. - Но след ден два може да изпея друга песен - само за теб.

Когато Гавин повдигна Кардиган, тя рязко си пое дъх, извърна глава и скри лицето си с ръце. Тялото й бе вцепенено и не смееше да помръдне. Змиите от друга страна почти любопитно съскаха срещу Гавин, побутвайки го с раздвоените си езици и мигаха срещу него с червени очички.
Изтрополиха копита и Дюриел и Емерал дръпнаха юздите на конете си. Човекът скочи от коня си, в движение свали наметката си и загърна Кардиган. След това я придърпа към себе си и отстъпи крачка настрани. До него застана Емерал, а след малко се присъединиха Тула и Хандсъм. Стаеното напрежение, с което дроамците наблюдаваха останалите беше повече от очевидно, сякаш те очакваха някаква реакция от тях и бяха готови да отвърнат веднага.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 30, 2013 11:33 pm

Гавин не забеляза скритата заплаха у стойките на ескорта. Неочаквано от никого се приближи до Хандсъм и преди зеленокожият да успее да реагира протегна ръка и го хвана за рамото, след което каза:
- Добра стрелба. Сега вярвам, че можеш да уцелиш елен в окото от сто метра.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » чет яну 31, 2013 1:50 am

При изчезването на огрето, Иш не загуби и момент преди да се спусне надолу по-склона в преследване на върколака, но не успя да го настигне на време. Видя от далече как той се нахвърли върху жената и тъкмо бе готова да се блъсне в него с пълна сила, когато той отстъпи и се върна към човешката си форма. Иш заора лапи в опит да спре на време и изчезна в облака прах и листа вдигнат при рязкото й спиране.

Феликс тъкмо я беше споменал, когато Иш се появи от скоростно уталожващият се облак с пръчка в ръка. Тя погледна притеснено към все още неподвижния Раш, но се обърна към събраната групичка:
- Кой има нужда от лечение?- без да чака отговор, Иш леко докосна рамото на Кардиган и топъл повей ветрец донесе миризмата на шишарки и цъфтящи цветя.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет яну 31, 2013 1:10 pm

Когато Гавин посегна към Хандсъм, гоблинът успя сямо да вдигне ръце пред себе си (като нинджа), но щом чу думите на вълка, се прокашля, заглади туниката си и промърмори.
-Казах ти.
Кардиган въздъхна, когато лечението мина през тялото и затвори раните й. Закопча наметката до врата си и дръпна качулката ниско над лицето си преди да се обърне, към останалите.
-Благодаря. - Каза тя на всички и отново подръпна качулката. Тула и Емерал се спогледаха, след което свиха рамене и се приближика към Иш. Раш изцвили възмутено, когато магията го освободи от клопката си и нервно заподскача, хвърляйки къчове във въздуха от яд.
-Ще огледаме за оцелели. - Каза Емерал, прибирайки щита на гърба си и заедно с Тула тръгнаха да обикалят бойното поле.
-Не се бавете много. Трябва да се отдалечим колкото може повече преди нощта. - Добави Дюриел и погледна на запад, където зад трупащите се облаци, слънцето бе започнало да се снишава.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » чет яну 31, 2013 2:58 pm

- По-късно - каза Октарион, сякаш сам на себе си и светлината, заслепила една от главите на огрето бавно избледня. Полу-елфът прекара още няколко мига самовглъбение, след което се обърна към харпията: - Извинения за грубостта - беше прекрасна песен - не можах да се насиля да помоля любезно за нейния край. Вярвам, че няма да ми откажеш компанията си през следващите няколко дни. Би било жалко да изпусна песента си.
- Иш, би ли освободила дамата от рани и нежелани проследяващи заклинания.
- Относно пътуването - опасявам се, че самотна рееща се фигура би превлякла нежелано внимание... колко си запозната с баналната концепция за езда... на коне? А междувремено - всякакво предположение за това как се натъкнахме едни на други би било много интересно за всички.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » чет яну 31, 2013 3:15 pm

-Аз.Отговори Феликс на запитването на Иш. -Също така съм напълно изчерпан откъм магия. Трябва ми поне час пълно спокойствие, за да се заредя отново. Онзи гоблин едва ли е организирал нова група, така че предлагам да починем. Ако не, то тогава ще се задоволя с каляската или поне "Реещ се диск" ако някой владее заклинанието.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » чет яну 31, 2013 3:36 pm

- Мисля, че тук вече не е подходящо място за почивка. Не знам дали последната ни вечер в Сивостен имаше нещо общо с враговете на посланика, но предпочитам да се отдалечим максимално от тук преди да спрем за нощта. Най-малкото много от нападателите ни се разбягаха в околната гора, а долинката скоро ще се напълни с всякакви хищници и неприятни миризми.- Иш разтърка лицето си изтощено с кървава ръка и въздъхна тежко.- Всички обаче имаме нужда от почивка. Аз поне от три дни не съм успяла да се наспя и бих се справила далеч по-зле с втора такава битка ако не си почина- Тя хвърли притеснен поглед към безгрижния Гавин.- Опасявам се, че враговете ни спечелиха повече от нас в това сражение.

Докато говореше, Иш разсеяно махаше с пръчката си и затваряше раните на всичките си спътници. Боровият аромат във въздуха продължи да се натрупва с всяко заклинание и започна дори да дразни изостреното обоняние на животните, а от пръчката започна да се чува тихо пращене и да изскачат златисти искри.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет яну 31, 2013 6:16 pm

Харпията се изправи и потърка охлузения си врат, след което изтупа прахта и листата, полепнали по перата й. Постави ноктеста ръка на кръста си и пусна една крива усмивка.
-Е, това сигурно е най-учтивата покана, която съм получавал досега. - Той силно натърти на думата "покана". - Без значение, всичко ще е по-добре, от колкото Крупе и Дагмар да ме намерят пак. Предполагам, че ще попътувам с вас. Казвам се Сайлъс. Изисканите господа, които искаха да ви освободят от ценностите ви и крайниците, прилежащи към тях, Крупе и Дагмар, са бившите ми работодатели. Заплащаха ми с това, че не ме убиваха.

Емерал и Тула последователно обикаляха падналите нападатели. Алан бе настъпал с ботуш един гнол във врата и се беше надвесил над него. Краката на гнола подритваха все по-слабо, докато накрая след едно рязко движение в глезена и звук от изпукване на кости, те спряха да мърдат завинаги. Човекът се обърна и на лицето си имаше доволна полуусмивка, докато прибираше оръжието си.
-Опитваше се да избяга. - каза той на дроамците и се върна обратно към групата.

-Трябва да се съглася с Ишил. - Вметна Кардиган и потри длани сякаш й беше студено. Хладен вятър подухна, развявайки наметките на цялата група и първата студена капка дъжд, цопна по носа на Октарион. След известно време Тула се върна при останалите и подаде нещо на Дюриел. Мъжът го погледна, намъръщи се и го вдигна така, че всички да могат да го видят. Приличаше на плоска сребърна монета, но вместо профил на владетел на нея бе изобразена зелена ръка.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » пет фев 01, 2013 12:04 am

Малката топка светлина отново се появи, до рамото на Октарион и подскачаща нагоре-надолу.
- Знам! Млъквай! - каза полу-елфът по нейна посока и нервно махна с ръка през светлината, преди тя отново да изчезне.
- Доста минимално заплащане. Определено мога да предложа по-добро - той се отговори на последните думи на харпията, - в къща Лирандар глас като твоя би бил високо ценен... стига да може да надпее рева на огнен елементал или два. Разбира се... трябва да уредим някои формалности. Препоръка от бившите ти работодатели например. Някаква идея как може да ги открием?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет фев 01, 2013 12:52 am

Харпията изсумтя през смях .
-Мда, това е един начин да го наречем. Но ми харесва как мислиш. Лирандар хмм? Защо не, приключих с Дроам, явно съм твърде амбициозна харпия за.. е другите харпии. - Очите му проследиха подскачащата светлинка и гласът му заглъхна. - Какво е това? - Възкликна той учудено. - Изключително разсейващо е, бих казал.
-Крупе и Дагмар? Всеки знае къде да намери Крупе и Дагмар. В Сивостенските планини, разбира се.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » съб фев 02, 2013 8:07 pm

- Не всеки очевидно... Дюриел, да си чувал за господата? Можем ли да очакваме и други изненади от тях? Може би трябва да изберем по... малко използвани пътища. Заклинателите на Ориен имат проблеми с телепортирането на места, където не са били - едва ли на простите маготворци им е по-лесно. Разбира се, трябва да сме сигурни, че нямат начин да разберат къде се намираме. Сайлъс... можеш ли да хвърлиш малко светлина върху организацията на това подобие на засада, което преживяхме? Да не би Феликс да има проследяваща магия, където Дюриел на огрява?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » нед фев 03, 2013 1:50 pm

-Да, чувал съм за тях, бандата им се занимава с кражби, изнудване и откупи. Не убиват по поръчка, не от скрупули, а по-скоро защото в откупите има повече печалба. Говори се, че базата им е в Сивостенските планини, но как да се стигне до там...
-Пейзажът в Сивостенските планини се мени постоянно в резултат от свлачища. Там на практика е естествен лабиринт, който се променя всеки ден. - Добави Кардиган.
-Колкото до това какво да очакваме от тях - Дюриел сви едно рамо. - Трудно е да се каже, подозирам, че тези - той махна с ръка към долината - са малка част от паплачта, с която разполагат. Ако незаинтересоваността от убийството им е нещо показателно.

-Кой, аз ли? - отвърна Сайлъс на въпроса. - Повечето време седях окован и с качулка на главата. Но със сигурност знам, че преди ден-два имаха среща с някакви хора. По-скоро те се появили в лагера им ей-така - стана голяма дандания. Не знам дали има нещо общо с вас обаче.

-Колкото до проследяващи магии -
продължи Дюриел - Такива няма. Проверявам всеки един ежедневно. Колко разумно е да водим тази харпия с нас? - Добави той и хвърли мрачен поглед към Сайлъс.
Едри капки дъжд започнаха да барабанят по наметките и покрива на каретата, обещаващи продължителен и разкалящ земята порой.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт фев 05, 2013 2:50 pm

Дюриел подхвърли обратно монетата на Емерал, който я улови във въздуха и я прибра в един от джобовете си.
-Не, не е. - Отговори полуоркът на въпроса и впи поглед в харпията, която невинно повдигна ръце. Когато погледнеше някого така с големи топли очи, човек почти можеше да забрави дългите смъртоносни нокти на ръцете и краката на Сайлъс.
Дюриел побутна харпията настрани заедно с дроамците и я обградиха. Размениха няколко думи, като Сайлъс въртеше глава между всеки от тях, в енергични опити да отговори на всичките им въпроси. След това я изпратиха по живо по здраво и наблюдаваха докато се скри от погледа им.

Дроамците продължиха разговора си още известно време. Дюриел, Емерал и Хандсъм бяха застанали около Тула и обсъждаха нещо. Дюриел, косата на който беше започнала да расте, внимателно хвана ръката й между пръсти и бавно първо я оглеждаше. Леко я завъртя насам-натам, сви я в лакъта, след това я разгъна. Емерал стисна жената за рамото и избуботи нещо. Хансъм избухна в смях, Дюриел също се усмихна широко. Дори Тула леко наведе глава и мека червенина се разля по лицето й, докато сякаш се опитваше да скрие лице. Сцената беше изненадваща проява на емоции от доста сериозните досега дроамци.

Пъргаво ескортът се организира и отново потеглиха. През това време студеният дъжд вече със злоба се изсипваше от черното небе. След около два часа пътят приличаше повече на тресавище и придвижването им бе изключително трудно. Едното колело на каретата заседна в дълбока кална дупка и докато се мъчеха са я изтеглят, единият от впрегните коне счупи крака си. Избавиха страдащото животно от мъките му и решиха, че беше прекалено опасно да продължават с опитите си. Бяха мокри, кални, насинени и премръзнали след почти цял час борба с тежката карета, а неспирният порой дори не им позволяваше да си запалят огън.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср фев 06, 2013 1:37 am

По един или друг начин, всеки се бе уредил да прекара неудобната и мокра студена нощ някак си. Кардиган и Дюриел се бяха затворили в каретата, където най-вероятно бе топло, сухо и уютно. След поредния изтощителен ден, нощта беше също така негостоприемна. В момента, в който всеки намереше удобно място, където да затвори очи, кошмарите се завръщаха все така неумолимо и обсебваха мислите им.
Ботушите на Емерал газеха в локвите, докато бавно обикаляше около лагера им. Дъждът все така студен и проникващ навсякъде, продължаваше да се изсипва. Капки дъжд барабаняха по каретата, бронята на полуорка, листата на околните храстчета дървета. На няколко пъти той се спираше и озърташе, взираше се в мрака за известно време, след което продължаваше обхода си.
Отново се спря и замижа към тъмата между дърветата, прокара длан, за да отмие дъждовната вода от лицето си и поклати глава. Обърна се и три стрели се забиха в гъба му, блъскайки го в каретата. Две останаха в бронята му, но третата намери пролука между плочите на нагръдника и нараменника и се забиха в рамото му.
Полуоркът извика предупредително и се просна в калта, претърколи се тромаво под каретата и тръгна да се изправя от другата страна. Изскочилата пред него, облечена в черни дрехи фигура, замахна с кинжал и Емерал отново падна по гръб в калта. Кинжалът се заби в каретата и полуоркът изрита противника си в гърдите – той изхвърча назад и се блъсна в близко дърво. От мрака върху групата се нахвърлиха тихи и смъртоносни войни – тежко въоржени и с маски върху лицата.
Вратата на каретата се отвори с трясък и Дюриел изскочи от нея гол до кръста. Без миг за размисъл произнесе заклинание и изпепели първия враг, който се изпречи на пътя му.
Битката бушуваше сред малкия лагер - нападателите се биеха ловко, мобилно и подло. Не се втурваха за фатален удар, а малко по малко с премерена драскотина тук и там, източваха силите на и без това изморените приключенци.
Един от маскираните си проправи път до каретата и се втурна по стълбите и рязко отвори вратата. Замръзна на място втрещено и тялото му се превърна в камък. Ръка се стрелна от вътрешността на каляската и удари статуята в гърдите, която се разпадна на прах. Кардиган слезе от каляската, змии гневно съскащи около главата й като демоничен ореол. Върху й се нахвърли нов маскиран. Бавно и методично, с атаките си той я избутваше настрани от лагера. Всеки от останалите бе в схватка с един или повече нападатели, които осеутяваха всеки техен опит да се откопчат от тях и да се притекат на помощ на посланика.
Иззад нападателя на Кардиган се появи втори – Висок мъж с бледа сивкава кожа, гол до кръста, единствено с парчета броня по раменете и предмишниците му. За ръцете си имаше прикачени зловещи на вид остриета, а голата кожа на гърдите и лицето му бе изрисувана с кърваво червени руни.
С няколко прибързани, но успешни финта, Тула най-накрая измами противника си, и се втурна покрай него. Движението й обаче я откри за атаки и той заби нож в хълбока й. Без да спира устрема си, орката се стрелна и хвърли върху Кардиган.
Мъжът с остриетата замахна и те разкъста плът и кости. Металът прониза Тула в гърба и излезе от гърдите й. Кардиган изпища. Орката потръпна, когато той издърпа острието и разкри дупка колкото юмрук в тялото й. През лицето на Тула премина изненада, която беше заменена от примирение, очите й примигнаха, притвориха се и тя се строполи мъртва върху медузата.
Ревове се чуха от дроамците, които в изблици на дива ярост пребориха противниците си и се втурнаха към посланика.
-Още кръв върху ръцете ти, Кардиган.- Изсмя се мъжът и заедно с все още стоящите на краката си маскирани, избягаха в нощта.
Емерал се строполи на колене в калта до тялото на Тула и притисна юмруци в челото си, а тялото му се разтърси от ридание. Кардиган държеше в длани лицето на орката и през сълзи шепнеше, увещавайки я да отвори очи.
Хандсъм се втурна в гората след нападателите, но след малко се върна обратно и с пребледняло лице се спря зад Емерал.
Дроамците поскърбиха за падналия си другар, след което мълчаливо я погребаха встрани от пътя. Слънцето вече се показваше на изток, когато приключиха. Дъждът беше вече спрял, облаците се разсейваха. С общи усилия съумяха да изтикат каретата от калта и продължиха пътя си.
[sblock]всички са fatigued[/sblock]
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 06, 2013 2:02 pm

Гавин участва в приготвянето на гроба наравно с дроамците. Накрая след като всеки започна да се приготвя за път шифтърът отиде при Кардиган и каза:
- Не скърби. Тя много те обичаше. С радост даде живота си за твоя. Аз бих дал своя за Бейл и за Амилия. А сега искам да ти кажа, че и за теб бих дал живота си. Трябва да си щастлива с такива другари. Не да тъжиш.
След това намери Емерал:
- Тула беше твой другар в боя и в лова. Сега искаш отмъщение. Много пъти съм отмъщавал за свои другари. Ще те придружа в твоето отмъщение, ако искаш. Ама първо да закараме важния човек в големия град. После ще платим кръвния дълг.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср фев 06, 2013 5:03 pm

-Зная това. - Отвърна Кардиган и за първи път в гласа й се прокрадна острота, след което пришпори жребеца си напред. Емерал прие думите на шифтъра леко го стисна за рамото и само кимна в отговор.

Пътуването продължи бавно и тягосно.
-Скоро ще преминем в Бреланд. - Каза Дюриел в опит да разведри обстановката. - Най-накрая ще можем да отседнем в някое от селищата по пътя.
През целия ден приключенците имаха натпарчивото чувство, че някой ги следваше отдалече и наблюдаваше от сенките на далечните хълмове и дървета. На няколко пъти Феликс забеляза на ръба на полезрението си, нещо да се движи в далечината, но всеки път, когато обърнеше глава, там нямаше нищо. На Иш и се стори, че поне два пъти видя вълци, които сякаш вървяха с тях по ръба на далечния хълм.
В ранния следобед далече пред тях на пътя видяха малка група, която беше застанала в средата на пътя и явно чакаше някой. Още бяха доста далече за да ги различат детайлно, но бяха поне десетина едри тъмни фигури.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » ср фев 06, 2013 9:03 pm

Алан яздеше мокър и мрачен. Няколко дни не можеше да се наспи и тялото му крещеше че иска почивка, но силният дух на мъжа продължаваше да държи снагата изправена, мускулите готови за сражение, а съзнанието свежо.

Първото сражение беше тежко, минути след като ордата ги връхлетя Алан се превърна в сянка
хвърляща се от противник на противник, пронизвайки противниците в телата без те да могат да му отвърнат. Няколко пъти понесе удари, а заблуден и подивял от раните си глиган го събори в опит да го изкорми, но ролите се смениха и Алан се надигна победител.

Второто сражение беше кратко но смъртоносно за дружината му и мъжът умислено гледаше погребението и смълчалите се дроамци. Нямаше желание за нищо, дори алкохола и наркотиците които удобно го чакаха в метална кутия в дисагите му се струваха отвратителни. Докато беше в Дроам все повече се затваряше в себе си и размишляваше над това как е живял и какво го чака. Тази страна беше отвратителна. Знаеше че когато стъпи на бреландска земя, ще е друго.

Фигурите които очакваха групата го напрегнаха. Без да мисли съвършеното острие което беше сломило стотици противници се появи в ръката му, готово за още подвизи.
- Не знам за вас другари, но почва да ми омръзва от това.

[sblock]Правя спот чекове за нещо в околностите[/sblock]
Последна промяна от CONAN на чет фев 07, 2013 9:04 am, променено общо 1 път.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср фев 06, 2013 9:59 pm

-Наистина ли? - учудено попита Хандсъм и блесна една зъбата усмивка на Алан. - На мен никога няма да ми омръзне. - След което измъкна арбалета си и го опря на рамо.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » чет фев 07, 2013 12:01 am

- Не правете нищо прибързано - каза Октарион с намръщено изражение, - изглежда прекалено очевидно, за да е засада. Дръжте си очите и ушите отворени - опасността може да дойде от някое не толкова очевидно място.
- Гавин - полу-елфът подвикна на спътника си и се изправи с разтворени ръце към тъмните фигури. Лек вятър изпълни пътя пред тях с шепота си и клоните на дърветата се разклатиха. - Надушваш ли нещо нередно?
Wind's Favor насочен към нас.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 07, 2013 9:56 am

След като почти беше убил посланика деня преди това Гавин не смееше да пътува в истинската си форма. Въпреки, че сетивата му бяха многократно притъпени докато беше двукрак появилият се от нищото силен вятър му помогна и той сбърчи нос.
- Тези на пътя са прокълнати от Луната вълци - тихо каза той. - И техните най-силни слуги - варгове. Из горите има още много такива, ама не знам колко са. Навсякъде около нас са. Може би е по-добре аз да отида да видя какво искат.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » чет фев 07, 2013 3:03 pm

- Мисля, че е по-добре да дойда с теб. Не разбирам много от вълци, но ако в тях има нещо човешко - едва ли е добра идея да подвием опашки и да те пратим сам напред - каза Октарион и бронята му започна да губи финните си инкрустации и да добива по-груб, тъмен и очукан вид.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » чет фев 07, 2013 7:52 pm

-Ще отидем тримата - намеси се Феликс - Ако ни нападнат ще ни прикрия с магия. Пък и мога да набележа слабостите им, ако имат такива. Гавин, ела тук. Това ще прикрива ума ти от нови посегателства. Феликс докосва челото на Гавин, след което със пръст изписва руническа фигура от светлина, която сякаш не изгасва, а потъва навътре в кожа на черепа му.

[sblock]Protection from Evil на Гавин[/sblock]

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » чет фев 07, 2013 8:39 pm

Алан огледа другарите си и чакащите "вълци":
- Смятам че едно острие в повече няма да бъде излишно? - обърна се той към Феликс и получаващи заклинанието Гавин.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » пет фев 08, 2013 1:34 am

-Хуу?- В някакъв момент през нощта Иш беше приела формата на масивна сова и все още не се беше върнала към човешката си форма. След битката тя се настани на един от по-дебелите клони край лагера, където остана неподвижна по време на погребението. Единственият знак, че все още беше будна, бяха периодичните протяжни обаждания, които кънтяха в утринната мъгла. След като потеглиха, тя просто кацна тежко върху седлото на Раш, свря глава под едно от широките си крила и прекара първите часове на сутринта в непробуден сън. Явно спирането най-накрая я беше събудило и тя сега примигаше с притеснително големи ярко жълти очи, докато оглеждаше обстановката.

Преди другарите й да потеглят, Иш разтвори крилете си и почти безшумно се вдигна във въздуха и започна да описва тесни кръгове над тях.

[sblock]Стоя на 40-50 фута над групата и никога не се отдалечавам на повече от един рунд от посланика (имам 80 фута fly speed и мога да взимам двойно движение)[/sblock]

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 08, 2013 10:02 am

- Не е хубаво да оставяме Кардиган с малък ескорт - каза безизразно Гавин. - Ако разделим стадото на две равни - и двете малки стада ще са лесни за лов. По-добре едното стадо да остане силно - това при важния човек.
След тези думи вълкът пое напред към групата тъмни фигури. Когато той и тези, които все пак бяха решили да го придружат, стигнаха на двайсетина разкрача от вълците, Гавин спря и старателно ги огледа, преди да заговори.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост