Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

3. Дългият път

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » ср яну 16, 2013 11:05 pm

- Интересно... - Октарион се усмихна на последните и думи, - в съвпаденията или в съдбата вярвате повече, лейди Кардиган? Само преди секунди обмислях подмолни начини по които предложението ми да събуди у Вас интерес, а явно не е имало нужда. Сигурен съм че колегите ми ще ви чакат във Вроат - не е в стила им да пропуснат среща като тази. Има нещо което мисля, че трябва да обсъдим преди това да се случи. Нека да допуснем... че къща Лирандар има известно желание да покровителства създаването на клон на университета някъде в югоизточен Дроам. Може би не Сивостен... тъй като това едва ли ще бъде прието добре от къща Тарашк, но в региона има достатъчно място за всички ни. Какъв прием би намерила тази идея сред Сестрите и дали ще мога да разчитам на вашата помощ, за да я прекарам?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » ср яну 16, 2013 11:11 pm

Иш примигна веднъж объркано преди да се разсмее щастливо.
- След цялата секретност очаквах някаква изключително специфична и сложна задача. Май след проблемите ми последните месеци виждам конспирации навсякъде. Благодаря ти за информацията, Кардиган.- Последното бе изречено с леко въпросителен тон понеже Иш не беше сигурна дали посланика предпочита фамилиарното обръщение.

- Гавин, обясни ми кой е Дазен? Как можеш да се свържеш с него и колко време ще му отнеме да се присъедини към нас?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 16, 2013 11:42 pm

Кардиган не се включи в безгрижния смях на Иш, но и не даде израз на неодобрение от спестяването на титлите.
-За нищо. - Отвърня тя с тих глас. Когато Октарион изрази предположението си, тя видимо се оживи. - Ти си преподавател в Моргрейвския университет? Колко необичайно! Нямах представа. - Тя замислено го изслуша, накрая каза. - Клон на университета.. в Дроам? Идеята ми се струва прекалено нереалистична, уважаеми Лирандар, но ако това действително е желанието на фамилията, вероятно бих съвействала с каквото мога.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » чет яну 17, 2013 12:27 am

- Нереалистична... вероятно сте права. Идваме от град, чийто градоначалник е илитид и вие намирате идеята за огре-студент за нереалистична? Моята къща е направила богатството си от каране на лодки... по въздуха. Реализмът е силно надценена стока. Бих го сменил за мечта, надежда или далновидност през всеки ден от седмицата. Ще изисква определена адаптация разбира се... малцина в Дроам ще вземат насериозно институция, която ги учи само как да четат книга, но не и как да могат да я скъсат хоризонтално с голи ръце. Ще иска и определен... търговски подход към идеята, разбира се, но и това е постижимо - просто... нереалистично... както всички други прекрасни неща.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » чет яну 17, 2013 10:09 am

Гавин продължи да гняви месото с най-замисленото изражение на лицето, което Иш беше виждала до сега.
- Дазен е вълк, ама не истински. И не като мен. Прокълнат е от Луната. Глутницата му също. Много от тях ги е създал сам той. Затова ти казах, че са бързи и силни. Не са обикновени вълци.
Направи кратка пауза и довърши:
- Ще ни намери бързо. Два, три дни най-много. До сега като ми е трябвал съм им намирал дирите и съм говорил с него. Или Бейл е пращал съобщение до него. Не знам как го прави Бейл. Пък не мога сега сам да търся Дазен. Затова ми трябва съвета и помощта на Бейл. Или твоята.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » чет яну 17, 2013 4:43 pm

- Голяма част от пътя ни е през гъсто населени региони изпълнени с ферми и селца. Дори минаваме през няколко града и крепости. Колко много мразят хората? Да не започнат да създават проблеми на местните хора? Струва ми се, че приятелите ти ще са по-полезни, когато знаем по-добре срещу кого сме изправени и какво точно да направим- засега можем само да сме внимателни и да чакаме враговете й да направят първият ход.
Последна промяна от Ambartanen на чет яну 17, 2013 4:57 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » чет яну 17, 2013 4:56 pm

- Ферми и селца? Градове? Ясно. Няма да го призовавам. Сами сме.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » чет яну 17, 2013 5:00 pm

- Добър избор. Сега искаш ли да напишем послание на Бейл?- Иш отиде до дисагите си и след малко изрови хартия и мастило.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 18, 2013 11:27 am

- Ами да. Ама друго.
Помисли малко и продължи:
- Съобщението е: "Искам в гората. В градовете мирише. Срещнах друг горски пазител и тя е много добра. Брат й е кон. Ще ги доведа да ги видиш. Ще ловуваме заедно".
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет яну 18, 2013 2:22 pm

Иш се подсмихна, докато пишеше съобщението на Гавин до неговия приятел. Сгъна бележката и я прибра във вътрешния джоб на кожуха си. Изслуша обясненията на Гавин къде точно живее Дазен, след това взе парче от месото и се отдалечи от лагера. Вдигна ръка към небето и държейки в нея месото тихичко запя заклинание. Вятърът подхвана думите й и ги отнесе надалеч. След известно време в небето високо над нея се появи ястреб, който бавно и по спирала започна да се снишава към Иш. Накрая соколът изкряска и залетя към месото. Тя го отдръпна и подаде на сокола другата си ръка, чиято предмишница бе увила в дебела кожа. Птицата послушно впи ноктите си в подадената ръка и чак тогава Ишил му даде месото. Докаго се хранеше, тя прикачи съобщението до крачето и я освободи. Соколът се издигна, направи един кръг над лагера, след което се отправи на север.
Постепенно слънцето се скри зад далечните планински върхове и нощта бавно пропълзя над земята. Както повечето хора от лагера, и малката група се събра около запаления си огън, където се нахраниха и прекараха известно време в тихи разговори. От центъра на лагера се носеше приятна музика, която в началото бе весела и приповдигната, а с напредването на вечерта стана по-тиха и приканваща за почивка.
Кардиган им пожела лека нощ и се прибра в каретата си, останалите разпънаха постелите си и всеки намери се намести до колкото беше възможно удобно за сън. Дроамците обсъдиха нещо помежду си и казаха, че Тула ще поеме първа смяна.
Рано или късно изморените от предните дни очи се затварят и всички заспиват.
* Вървиш забързано по виеща се пътека, изкачвайки стръмен хълм. Краката ти тежат все едно са от камък, но нещо те преследва и бързаш напред и нагоре. Дробовете ти горят от изтощение, мускулите крещят от изнемога, пот се стича по челото ти, но студен вятър превръща всяка капка в лед, който те кара да трепериш. Тъмнината те притиска от всички страни, единствено луната се блещи в черното небе и сякаш ти сочи пътеката „Продължавай!”. Обръщаш се зад гърба си и осветената пътека изчезва след всяка твоя крачка, удавена от настъпвашия мрак. Бързаш за да избягаш от мрака, защото знаеш, че щом те докосне, ще те погълне. Мракът протяга черни нокти, обръщаш се напред и започваш да бягаш. Препъваш се, залиташ, клони те шибат през лицето и те заслепяват за момент. Когато затвориш очи, мракът те обгръща и неназовими неща хищно се нахвърлят върху теб. Всяко примигване е кошмар, затова държиш очите си широко отворени и продължаваш напред. Поглеждаш нагоре и виждаш върха на хълма, там е цета ти и спасението ти. Трябва да бързаш, да стигнеш..*


Алан се сепна и събуди от кошмара. Прекара длан през лицето си и избърса избилите капчици пот. Сърцето му биеше учестено и дишаше тежко все едно досега беше тичал. Объркан за момент от внезапното събуждане, той се огледа наоколо. Огънят беше отдавна угаснал, в далечината едва едва се загатваше, че утрото скоро щеше са настъпи. Останалите от групата още спяха, но всеки един от тях потръпваше неспокойно или се въртеше в постелята си. Очите под клепачите им играеха насам натам и от време на време издаваха приглушен стон. Забеляза Тула, която беше седнала, кръстосала крака под себе си. С длани върху колената, тя зорко и тихо наблюдаваше спящите в плен на кошмарите си.
неспокойната нощ не ви дава да си починете пълноценно, като резултат
-пригответе си само 50% от магиите, които имате по принцип
продължават да стоят следните наказания от предния ден:
Алан temporary -2con, -2str
Иш - temporary -2dex

нищо друго не се случва до сутринта
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » съб яну 19, 2013 1:01 am

Иш се измъкна изпод завивиките и се намръщи към небето. Отиде до огъня и набързо изяде малко студена закуска, докато спътниците й все още се оправяха. Скоро се оттегли под близкия дъб, където започна сутрешната си медитация. При всеки по-силен шум от псуващите мъже, пищящите деца и дрънкащите каруци на кервана Иш се намръщваше и хвърляше ядосан поглед към източника. Прибързано довърши медитацията, прибра нещата си по дисагите, окачи ги на Раш и съобщи на останалите:
- Днес ще патрулирам от по-високо. Ако ви трябвам ще съм наблизо, ако не- ще се видим за обяд.- След тези думи погледна към небето, подскочи леко и преди да докосне отново земята ръцете й се разтегнаха в огромни криле. Тя се превърна в грамаден орел и запляска шумно с криле, докато бързо набираше височина.

Цяла сутрин Иш описваше плавни кръгове високо над каретата и оглеждаше региона край тях- обръщаше особено внимание за опасности пред тях или преследвачи идващи от Сивостен. През свободното си време се опитваше да си отпочине и да осмисли сънищата от последната нощ. В ярката утринна светлина тя започна да си припомня съня по-ясно и осъзна, че не беше един от познатите й кошмари от Черните хълмове. Дори само спомена за земите на Мордейн я накара да потрепери с погнуса, но тя насочи мислите си обратно към сутринта. Другите също изглеждаха недоспали и разсеяни. Може би всичко беше повече от обикновен кошмар? Иш реши да пита спътниците си по обяд.

[sblock]Daily Spells:
Level 0 (6/3): Detect Magic, Detect Poison, Light
Level 1 (7/4): Charm Person, Jump, Longstrider, Speak With Animals
Level 2 (6/3): Barkskin, Bear's Endurance, Resist Energy
Level 3 (5/3): Displacement, Greater Magic Fang, Stone Shape
Level 4 (4/2): Cure Serious Wounds, Dispel Magic
Level 5 (3/2): Animal Growth, Baleful Polymorph
Level 6 (2/1): Liveoak[/sblock]

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пон яну 21, 2013 10:31 am

Гавин скимтеше и се въртеше в съня си. Накрая се събуди внезапно и рязко се изправи. Огледа се трескаво, видя познатите лица и се насили да се успокои. Животинската паника го беше обгърнала, но Гавин я посрещна с разума на човешкото и успя да устои на порива да остави всичко и всички, да изчезне в гората и да не се обръща повече.
Внушението беше силно, но трая кратко. Няколко секунди по-късно всичко изглеждаше наред. Вълкът се изправи, изпука ставите си, грабна шепа сушено месо и тръгна из лагера, помагайки на останалите да стегнат багажа си - той самият нямаше такъв. Накрая неусетно стъпките му го отведоха при Раш.
- Сънувах лош сън - сподели Гавин. - Ти как спа? Искаш ли ябълка?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон яну 21, 2013 5:03 pm

Явно незасегнат от сънищата, които бяха изтормозили Гавин, Раш изпръхтя и захрупа предложената му ябълка, без да го увещават много. Дроамците също като всички други изглеждаха недоспали и с черни кръгове под очите. Обсъдиха някакви неща помежду си, но никой от останалите не изяви желание да се включи в разговора, затова когато приключиха със събирането на багажа, мълчаливо потеглиха.

Когато излизаше от каретата си, за да се поразтъпче, Кардиган залитна и почти се строполи в ръцете на Дюриел, който държеше вратата. Мъжът внимателно я изправи на крака, след това я хвана за раменете и тихо обмениха няколко думи. Накрая жената се качи обратно в каретата и когато всички бяха готови, потеглиха.

Докато се изтегляха покрай разбуждащия се лагер, забелязаха че изпълзяващите от постелите си хора, бяха кисели и мрачни. Не една и две остри думи се разменяха и те понякога достигаха и до гневни свади. Някои от тях ги съпроводиха с мрачни погледи, сякаш те бяха виновни за лошото начало на деня им.

Свежият утринен въздух ободри Иш, разведри настроението и проясни мислите й. Ширещите се поля под крилата й бяха приятна гледка, тъй-като върховете на дърветата вече бяха обагрени в есенни цветове. Сутринта и обядът преминаха без събития. Спокойтвието й предостави достатъчно време за размисъл. Стигна до извода, че сънят наистина бе доста необичаен и прекалено ясен. Обикновено когато се събудеше след неприятен кошмар, той постепенно избледняваше в паметта й, докато съвсем изчезнеше. Но този сън бе запечатан с плашеща яснота в съзнанието й. Колкото повече мислеше за него, толкова по-детайлно си спомняше емоциите и притеснението от него.
На обяд се върна при групата, но не й се отдаде възможност да обсъди съня с останалите, тъй-като всеки явно беше прекалено вглъбен в мислите си. Опасенията на жената за неестественото естество на съня й се потвърдиха, когато следващата нощ той се повтори.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон яну 21, 2013 7:10 pm

Третият ден посрещна групата с приятно слънце, което се задържа до обяд. Дори необичайно топлото време не можа съвсем да разведри настроението на пътуващите, които вече трета нощ биваха ограбени от спокойствието на съня си и пълноценна почивка.
В далечината небето притъмняваше и вятърът обещаваше скоро да се заоблачи и при тях. Кардиган беше решила да поязди с останалите този ден, въпреки несъгласието на дроамците. Тя заяви, не може да изтърпи нито момент повече в каретата и ловко се метна на единия от жребците, които водеха. Прилежно разпери полите на роклята си и стегнато хвана юздите на коня си в ръце. Докато яздеше между тях, тя редуваше да заговаря всеки един по един без значение дали те бяха предразположени към разговори или не. На по-упорито мълчаливите разказваше интересни и абсурдни истории, с една от които дори успя да измами крива усмивка от постоянно сериозния Емерал.
Следобяда минаваха през място, което бяха определили като много удобно за засада – пътят се виеше в подножието на два полегати хълма. От север имаше рехава гора с иглолистни дървета, а от южната страна беше камениста и песъчлива. Опасенията им не останаха неоправдани и когато бяха в центъра на долината чуха боен рог. С диви крясъци група от трийсет гноли, орки минотаври и създания, чиято раса не можаха да определят в тълпата, яхнали коне, вълци и диви прасета, с галоп се спуснаха към тях. Емерал, Дюриел и Тула заобиколиха като щит Кардиган. Хадсъм, който караше каретата, дръпна спирачката й, хвъли юздите и свали арбалета от гърба си.

[sblock]Може да действате

Пешо, ето магиите, които имаш:
Cleric:
Level 1 (3) Save DC 18: Ironguts, Resurgence, Endure Elements, (Comprehend Languages)
Chameleon
Level 0 (2) Save DC 17: Light
Level 1 (3) Save DC 18: Sign, Shield of Faith, Eyes of the Avoral
Level 2 (3) Save DC 19: Lore of the Gods, Glitterdust, Warcry
Level 3 (0) Save DC 20:
Level 4 (1) Save DC 21: Resistance

Алан temporary -1con, -1str
Иш - temporary -1dex

n/day абилитита са напловина пъти за ползване[/sblock]
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » вт яну 22, 2013 2:11 am

След часовете безпомощност в прегръдката на кошмарите, Октарион погледна прииждащата орда почти с облекчение. Полуелфът, без да сваля поглед от нападателите, премести една от плочките на бронята си, разкривайки пълния размер на драконовия белег под нея.
Пазете пратеника! - нечий глас надвика шума от десетки галопиращи коне и няколко мига по-късно Октарион осъзна, че гласът е неговият собствен. Постепенно какафонията около него заглъхна, заменена от звука на собственото му дишане. Вдишване. Короварецът се спусна от седлото на коня си и бавно направи няколко стъпки към наближаващия отряд. Издишване. За момент потърси оръжието си, но когато намери само празна ножница - просто вдигна свитата си метална десница към нападателите си. Вдишване. Ръката му се разтвори и няколко искри заподскачаха хаотично из нея. Издишване. Изкрите неколкократно умножиха броя и скоростта си, докато в ръката на лирандареца заподскача малка кълбовидна мълния. Вдишване. Октарион сви дланта си обратно в юмрук и разпери ръце, сякаш да прегърне лавината от копита и оръжия, носеща се към него. Вдишване. Макар и вятърът изведнъж да беше утихнал с неестествена внезапност, плащът на драконобелязания продължаваше да плющи бясно зад него. Вдишване...
- FUS, RO, DAH! - викът на Октарион отприщи изчезналия вятър и сухата земя изригна във вакханлия на вихрушки и прашни дяволи по посока на протегнатите му ръце. Цвилене, грухтене и скимтене изпълниха слуха на полу-елфа щом струите въздух се врязоха в ордата със скоростта на два, засилени един към друг, мълниехода. Дори един от масивните минотаври спря с очудено измучаване, докато около него коне се изправяха на задните си крака и глигани заораваха зурли в пясъка, мятайки някои от ездачите в копитата и лапите на останалите прииждащи зад тях животни.

[sblock]Swift action 1: Expend 1 use of Wind's Favor (0 left) to grant shocking burst (1d6 lightning damage on hit, 1d6+1d10 on crit) weapon ability on his gauntlet (13 rounds).
Standard 1: Expend 1 use of Gust of Wind (3 left) to cast shield on himself (+4 AC).
Move 1: Dismount.
Move 2: Walk.
Standard 2: Cast gust of wind (forward-left, 2 left).
Action Point to use gust of wind as a swift action.
Swift 2: Cast gust of wind (forward-right, 1 left).
Всички медиум противници в зоната на магиите (две двадесетметрови линии, насочени в ляво и дясно)трябва да успеят на DC 22 Fortitude save или да паднат prone и ако са на коне (т.е. mounted - тия на прасета и кучета също се броят) - да бъдат запратени 1d6х3 метра назад. Всички large противници трябва да успеят на същия сейв или да спрат на място за 1 рунд.

Приготвени маневри: Moment of Perfect Mind, Mithral Tornado, Lightning Recovery, Shield Block.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » вт яну 22, 2013 8:45 pm

Очите на Раш блеснаха, той прескочи няколко крачки към вълната чудовища и размаха предизвикателно копита в тяхна посока, докато Иш се държеше за гривата му и се концентрираше над магиите си. Момент по-късно сред свистящите от вятъра листа изскочиха няколко гигантски тигъра, които веднага се хвърлиха във вихрушката следвани плътно от Раш. Иш остави брат си да вилнее сред напдателите, докато тя с лекота се задържаше на гърба му и се опитваше да намери водача на тълпата или да открие някаква скрита цел в организацията им.

[sblock]Използвам Summon Nature's Ally VI (заменям Liveoak) за призоваване на тигрите и Animal Growth на тигрите и Раш.[/sblock]

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 23, 2013 9:44 am

Първата мисъл в създалата се ситуация на човека Гавин би била как така не ги беше подушил, толкова много хора и животни на едно място. Но още от сутринта той беше в истинската си форма, а вълкът Гавин нямаше навика да си задава въпроси.
Още при звука на рога козината му настръхна и очите му почервеняха. Взе с два скока разстоянието до Иш и Раш, вдигна глава и нададе вой. Мускулите му се свиха, готови за нов скок, и зави отново, очите му не изпускаха нападателите нито за миг. Секунда след това тигрите и жребецът се врязаха в тълпата животни и двукраки, следвани плътно от Гавин.
Вълкът изчакваше някой от глутницата му да вземе вниманието на някоя жертва, след което я нападаше в гръб, събаряше я и разкъсваше меките й части. Когато писъците приключваха избираше следваща жертва. И следваща. Докато не останаха повече.
[sblock]Гавин се бие в стил "Чочи", т.е. daily-action point-daily on round 1. Използва си всички пауъри без да пести (или това, което имаха вместо пауъри маршъл героите в тая системка).[/sblock]
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » ср яну 23, 2013 10:45 am

-Пазете каретата! Не се увличайте в битката! - Феликс викаше колкото му глас държи, за да надвика какафонията на сражението. Той промълви думите на заклинание и бялото на очите му се посребри, а зениците стесниха и изостриха погледа му. Той остава зад основната група като оглежда хоризонта за скрити опасности, като продължи със ново - този път защитно заклинание. Ако някой от нападателите успее да премине покрай неговите спътници той му препречва пътя и го довършва. Ако някой от спътниците им падне или бъде сериозно ранен Феликс се спуска към мястото и наддава ужасяващ боен вик, за да стресне нападателите и да даде шанс на другаря си.

[sblock]Феликс използва Eyes of the Avoral магията и увеличава Spot чека си до +16 и използва активен Спот чек всеки рунд в който може да си го позволи[/sblock]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 23, 2013 6:03 pm

Ордата се спусна по хълма и се раздели на две, захождайки за да обгради малкия впряг – обичайна тактика на разбойници, нападащи пътуващи кервани. Въпреки дивите им крясъци, размахване на оръжия, блъскащи се едно в друго животни, си личеше че набегът им бе контролиран и планиран.
Хандсъм приклекна и подпря арбалета си на бедро, чуха се изщраквания на пружини и наместване на пластини, докато той сякаш разглобяваше оръжието си. Предната част на арбалета вече приличаше на ветрило, той извади нещо, наподобяващо пълнител с пет заредени стрели и го намести. Опря гръб в пейката и крака в дървената рамка на капрата и излая някакъв кратък сигнал. Дюриел, който досега тихо беше шепнал заклинание, вдигна ръка във въздуха и от нея изригна широка огнена вълна. Чу се звук като от камшик, когато Хандсъм натисна спусъка, пейката зад гърба му изпука зловещо. Петте стрели изхвърчаха със свистене през огнената стена и заваляха сред ордата.
Внезапно извилите се ураганни ветрове, разбиха част от строя на разбойниците и поне половината от ездачите се намериха на земята, където без да губят време продължиха внападението си на два или четири крака към дъното на долината. Едва двама-трима не можаха да се изтърколят навреме настрани от копитата на животните и бяха стъпкани.
Хандсъм презареди нови пет стрели, прицели се в гърба на Октарион и стреля. Ураганният врятър идващ от посоката на лирандареца подхвана стрелите и ги запрати директно в приближаващите се разбойници.
Един глиган, загубил ездача си се беше насочил към Октарион, от гърба му стърчешее горяща стрела, чиито пламъци вече подхващаха козината на животното. Глиганът диво беше изцъклил очи. Емерал, който беше слязал от коня си препречи пътя му и с вдигнат щит пое удара. Чу се мощен трясък, когато прасето се блъсна в него. Краката на полуорка заораха в пръстта, но той остана прав и удържа животното. Когато най накрая спря, измъкна меча от пояса си и го заби до дръжката във врата на животното, то изхърка и тежко се строполи мъртво. Обърна се към останалите и повика Тула по име. Орката вече се изправяше на седлото си, направи една лека крачка и се хвърли към Емерал. Превъртя се във въздуха и се приземи върху протегнатия щит на полуорка. Той я засили и метна към приближаващите се диваци. Жената направи второ салто след това се превърна във вихрушка от остриета и крайници и заора в редиците им.
Размахващ брадва над главата си, масивен минотавър се беше засилил към разсеяния Емерал. Той обаче не забеляза стоящтия зад него полуелф, преди бронираният му юмрук да намери лицето му. Ударът запрати минотавъра и зъбите му на няколко метра, където той се строполи тежко и повече не стана. Октарион усети вибрациите чак в рамото си. Удари двата си юмрука и усети как светкавицата се плъзна и по дургата му метална ръкавица, зареждайки я със заряд.
Раш без да остава по-назад се гмурна в редиците на разбойниците след тигрите и Гавин, раздавайки ритници във всички посоки. Настана пълен хаос. Тигрите и огромният вълк оставяха след себе си пълно опустошение. Бойните викове на нападателите се превръщаха в учасени писъци, когато биваха съборени на земята и разкъсани. Тигрите издебваха някой и докато жертвата им отстъпваше вцепенена, Гавин се нахвърляше иззад нея.
Орк, яздещ особено свиреп черен варг се засили към Гавин. От зъбите на животното капеше кръв и лиги и козината на дебелия му врат бе настръхнала, докато тичаше към вълка. Освирепял той се замята диво и обърна глава към ездача си. Захапа го за бедрото и го свали от гърба си, след което го прегази и изръмжа, приближавайки се към Гавин. Шифтърът за момент се спря и застопори лапи в земята, след което нададе толкова мощен рев, че почти заглуши какафонията на битката за миг. Варгът изскимтя и сви уши, след което изплашено избяга към гората.
Ездитните вълци чаткаха със зъби след Раш, но той бе прекалено бърз и ловък около тях, а копитата му не пропускаха целите си. Напредвайки нагоре по хълма, Иш търсеше с очи източника на бойния зов.
Феликс докосна гърдите си и тялото му за момент засия, когато магията го обви и се стаи по кожата му. Търсещият му поглед не изпускаше нищо от хаотичната битка, накрая забеляза това, което търсеше. Сви длани пред устата си на фуния и се провикна. Последният повей на затихващия вятър подхвана думите му и ги отнесе нагоре към хълма до Иш. Тя се обърна обратно и видя журналистът, който крещеше и ръкомахаше в някаква посока. Иш погледна натам и видя на ръба на възвишението, малко встрани откъдето се беше спуснала ордата, малка група. Огромно двуглаво огре наблюдаваше случващото се в долината. Имаше по един рог на всяка глава, единият от които беше прекършен посредата. Едната имаше две очи, другата само едно. В едната ръка държеше окастрен дънер, който бе подпрял на рамо и явно използваше като оръжие, а в другата държеше кървящ бут, от който от време на време отхапваше. В краката му имаше прегъбен и закачулен гоблин, на който само носа и ушите стърчаха изпод гуглата. И една сребристо черна харпия, която левитираше на педя от земята.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » пет яну 25, 2013 1:39 pm

Без да откъсва очи от мелето Фелкс отиде Хендсъм, потупа го по рамото и посочи към малката групичка на възвишението.
-Тези май са водачите. Ако този твой арбалет закарва дотам ще ги поздравим ли за добре дошли?

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » съб яну 26, 2013 4:59 pm

Иш огледа битката покрай нея и видя как вълкът изтръгва гърлото на един паднал орк.
- Гавин-, тя насочи вниманието му към наблюдаващите от хълма същества,- те са водачите! Дръж тях, аз ще се оправя тук.

Вълкът едва бе излязъл от мелето, когато от земята изригнаха отряд ядно ревящи черни мечки и се нахвърлиха върху разнородните си опоненти. Иш остави Раш и другите животните да се оправят с останалите врагове и се обърна към хребета, където тялото на харпията затрепери и започна бавно да се свива.

[sblock]Remaining Spells:
Level 0 (3/6): Detect Magic, Detect Poison, Light
Level 1 (3/7): Charm Person, Jump, Speak With Animals
Level 2 (1/6): Resist Energy
Level 3 (2/5): Displacement, Stone Shape
Level 4 (1/4): Dispel Magic
Level 5 (0/3):
Level 6 (0/2):[/sblock]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » съб яну 26, 2013 10:05 pm

Долината бе огласяна от животински ревове и дрънчене на оръжия. Тула беше в центъра на мелето, като ловко отбягваше набезите на обградилите я разбойници. Размяташе по едно оръжие във вряка ръка – мечове, които в единия момент бяха твърда стомана, в следващия с движение на китката се разпъваха като остър камшик, с който държеше бандитите на разстоянието, което тя искаше. Докато обсипваше един орк с вихрушка от удари, друг зеленокож на боен кон го пришпори към нея. Орката го забеляза в последния момент и едва успя да се отмести от пътя му, но орка я удари с бойния си чук в рамото толкова силно, че Тула изхвърчя настрани. Превъртя се на тревата и остана на едно, коляно. С една ръка придържаше другата, която висеше безполезно, а от косата по челото й се проточи струйка кръв.
Емерал и Октарион бавно си проправяха път към орката през нападателите, които все още бяха на коне и се опитваха да ги прегазят. Успешно успяваха да отклонят ордата от останалите, но и двамата бяха понесли по няколко удара. Единият нараменник от бронята на полуелфа липсваше, а в гръдната й част вече имаше няколко вдлъбнатини. Емерал леко накуцваше, след като едно диво прасе почти го стъпка.
Ако някой все пак се приближеше прекалено близо, Дюриел изсъскваше някакво заклинание, с което го изпепеляваше. Трите тигъра продължаваха да свалят и разкъсват противници, а след заклинанието на Иш към тях се присъединиха още четири свирепи черни мечки.
Някои от нападателите вече не изглеждаха толкова стремителни в атаките си и хвърляха боязлив поглед нагоре по хълма, но явно каквото беше там ги плашеше повече от приключенците, защото продължаваха.
Иш видя как един гнол се покатери по склона към малката група, спря се пред огрето и жестикулирайки, заговори нещо. Огрето отхапа от бута си, след това изрита гнола толкова силно, че гръдният му кош се огъна и той се затъркаля надолу по склона. Произнесе заклинанието и усети как то сряза като нож масло през защитите на харпията. Харпията впи нокти в шията си и диво замята глава насам-натам. Жената видя нещо блестящо между перата й, което се оказа метален нашийник, пристегнат около врата. Той сякаш се нажежи, след като погълна магията. Иш забеляза, че от нашийника се спускаше верига, чийто край беше затъкнат в пояса на огрето. Когато харпията се замята, огрето се обърна и я изгледа. Замахна назад с оглозгания бут и я удари през лицето. Главата й се отметна назад заедно с няколко пера. След това огрето замахна в обратната посока и силата на удара свали харпията на колене на земята. Тя изплю кръв и опъвайки нажежения нашийник погледна през бойното поле и оранжевите й очи срещнаха тези на Иш.
Когато Феликс заговори Хадсъм, гоблинът се спря и изправи на крака, закри очите си с ръка и се загледа в посоката, която му посочи човека. Подсмихна се, когато забеляза групата и отново опъна ръчки и пружини по арбалета си. Накрая зареди една стрела, вдигна го високо и се прицелва няколко секунди, преди да стреля. Стрелата се заби в рамото на огрето, но то само я счупи и посочи с дебел пръст към каретата.
Октарион - 91-15=76
Гавин - 120-20=100
Раш - 71-15=56
Емерал - -20
Тула - -35
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » нед яну 27, 2013 12:40 am

Все още несъзнаващ случващото се на възвишението, но виждайки как устремът на паплачта е на път да се разбие в редиците им - Октарион насочи вниманието си към орката. Изведнъж битката сякаш за миг загуби своя устрем и тътен и времето се завлачи като ориенски керван. Тялото на лирандареца инстинктивно се наведе в страни, за да избегне свистящ оркски топор, докато невидимата бариера около тялото му, отблъсна заметнато от някъде копие. Оркът отново замахна със сляпа ярост, но противникът му вече не беше там.
Повечето нападатели, делящи Октарион от Тула дори не усетиха въздушния порив, който се стрелна между телата им... но избързалият пред редиците им ръждив гнол нямаше този късмет. Нечия покрита с метал ръка спря брадвата му по средата на замаха към най-сетне поваленият противник. Гнолът изръмжа и обърна глава за да види нападателя си, но видя само втора метална ръкавица, която срабчи лицето му като диня. По дланта проблесна електричество и лицето на гнола придоби дори още по-гротески вид, когато скулите му се опънаха до скъсване и тялото му се разтресе от конвулсии.
Секунди по-късно, когато Ръждивия отново се върна в съзнание, с притеснение забелява липсата на опора под краката си. Трескавия му поглед, се отправи към нозете му, които явно се намираха на няколко десетки метра над смаляващите се фигури на останалите от глутницата му. Ръждивият изръмжа заплашително и усети как нечии две ръце отпуснаха желязната си хватка около врата и мишницата му. Ръмженето му премина в скимтене, когато забеляза, че фигурите долу започваха все по-бързо да се връщат към реалните си размери.
Двама от нападателите, коите се бяха спряли за миг, за да изгледат възвисяването на Ръждивия, излезнаха от вцепенението си и отскочиха назад, за да направят място на скимтящото тяло, което посрещна земята със звук на строшени крайници и ребра. Октарион се приземи няколко мига след гнолът, който вече лежеше във бързо разширяваща се локва кръв, сплете ръце една в друга и изпука пръстите си, докато по тях подскачаха високоволтови дъги.
- Е, момчета - Октарион изгледа най-близките от нападателите - чували ли сте поговорката "валят котки и кучета"? Сега имате възможност да разберете откъде се е появила.
[sblock]Хабя един от дневните чарджове на heroics wand-a за martial study: cloak of deception maneuver, който и използвам заедно с 40те скорост от Absolute Steel станса да се добера невидим до гнола. Grapple-вам го и излитам с него на 40 метра над земята с Updraft (1/3 use left) и го пускам. Demoralise (Intimidate) check na +17 като кацам.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пон яну 28, 2013 11:16 am

Гавин вдигна глава при вика на Ишил, доразкъсвайки стомаха на двукракия, който беше захапал, и червените му очи се впериха във върха на хълма. Отвори паст, пускайки червата в алената от кръв кал, и воят му разцепи гърма на битката.
След това изведнъж изви гръб като котка и изрева болезнено. Чу се познатото пукане на кости, съпровождащо преминаването му във форма, и крайниците му започнаха да се изкривяват и променят. Изправи тяло, заставайки само на задни лапи, докато предните се тресяха неконтролируемо във въздуха.
Орк, възседнал глиган, се втурна към Гавин, забелязал слабостта му, но миг преди да съсече чудовището, в което се беше превърнал вълкът, то се дръпна встрани и голяма полу-лапа, полу-ръка хвана орка за врата и го дръпна от седлото му. Глиганът продължи напред, където срещна ориста си в една от мечките на Иш, а ездачът му замаха безпомощно с крака във въздуха и захъхри. Мъките му не траяха дълго, тъй като другата чудовищна лапа го хвана за опитващата се да атакува дясна ръка и я откъсна. Оркът подбели очи, а Гавин го вдигна над главата си и го метна с все сила срещу щурмуващите го двама гноли, погребвайки ги под тежестта му.
След това огромният двукрак човеко-вълк отново впи поглед към върха на хълма. Животинското у Гавин беше изчезнало, заменено с нещо по-свирепо и кръвожадно. Вече не ловуваше. Сега искаше да разкъсва, убива, унищожава.
Не след дълго вече тичаше към върха, помитайки всичко и всеки, който се опитваше да го спре, а очите му бяха втренчени в двуглавия великан. Той щеше да падне първи.
[sblock]Гавин става на върколака на Хю Джакман от Ван Хелсинг (картинка 1, картинка 2) и... рейджва ор съмтинг. Така и не мога да се насиля да си погледна механиката, липсата на нещо различно от basic attacks with descending attack bonuses ще ме довърши :)[/sblock]
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон яну 28, 2013 1:34 pm

Когато злощастният гнол завърши пъвия си урок по летене с разкритие, че все пак не е приспособен за тази дейност, в краката на двама от другарите си, те се спогледаха ужасени. Другият гнол захвъли копието си на земята и изгрухтя: „Не се записах за това” и се обърна да бяга, но оркът до него го сграбчи за рамото и му изръмжа заплашително.
Докато пристъпваха от крак на крак, обмисляйки как най-добре да нападнат полуелфа, воят на Гавин за пореден път огласи долината и те погледнаха към него. Гледката явно накара и орка да преосмисли приоритетите си, защото той блъсна гнола към Октарион и Емерал и сам се втурна колкото може по-надалеч от тях.
Шурмуващият хълма подивял върколак най-накрая привлече вниманието на огрето. То захвърли оглозгания вече бут на тревата и свали нашийника от врата на харпията в краката си. След това с юмрук срабчи перата на главата й и я изправи на крака. Харпията се изви и изсъскя болезнено, впи ръце в юмрука на огрето и се замята. Двуглавият гигнат я раздруса все едно беше парцалена кукла и й изрева нещо. Кимайки до колкото й беше възможно, харпията примирено отпусна рамене и отвори очи, които се бяха насълзили от болка. Отново ги затвори и запя.
Песента й започна с тихо и монотонно протяжно хмкане, което постепенно набра сила сякаш обгърна цялата долина. Към мелодията, която продължаваше да оглася всичко, се присъедини гласа на харпията. Нежно, тихо и сърцераздирателно, това бе най-красивата песен, която те бяха чували в живота си. Нито един от бардовете в големите градове и богатите кръчми, които бяха посещавали, не можеше да се сравни с нея. Всичко, което бяха чували досега, им се струваше бледо и незначително. Битката притихна и всички очи с благоговение се обърнаха към върха на хълма. Крясъците притихнаха, оржията се свалиха.
Иш усети магията, която на талази се стелеше от харпията във всички посоки, беше като златен почти невидим пясък, който се плъзгаше по долината и когато докоснеше някой се увиваше около него. Тя бе готова да отблъсне всяко заклинание, но това беше прекалено необичайно и чуждо за нея и тя усети как нейното собствено контразаклинание заседна в гърлото й. Раш учудено се спря и изрита един зашеметен гнол със задните си крака.
Гавин забави устрема си и спря на място, музиката като милувка отми дивата ярост и тя се отцеди от тялото му, замененета единствено със спокойствие и гласа на харпията. Върколакът леко притвори очи и се потопи в спокойствието на мелодията. След това бавно закрачи към хълма. Шитът на Емерал издрънча на земята в краката му и той с празен поглед закрачи към харпията рамо до рамо с орка и гнола пред него. Октарион понечи да го спре, но мелодията докосна сърцето му и най-дълбоко скритите му тайни. Протегнатата ръка на полуелфа се отпусна и той последва Емерал и Тула нагоре по хълма. В последния момент разтърси глава, освобождавайки се от ноктите на мелодията и се закова на място.
Феликс с ужас гледаше как бойците бавно като в сън тръгнаха нагоре към водачите на ордата. Видя как Хандсъм скочи от каретата и също тръгна нагоре. Дюриел му извика нещо и се хвърли върху него от коня си. Строполи се върху гоблина и с тежестта си го прикова в земята. Кардиган задърпа юздите на коня си, който изведнъж започна да се бори с нея в опити да препусне нанякъде. Песента продължаваше все така нежно и приканващо, но Феликс вече усещаше острота в тоновете й, която не вещаеше нищо добро.
Подготовката на Иш не се оказа напразна, защото в момента в който песента на харпията вече държеше всички в своята хватка, гоблинът, стоящ в сянката на двуглавото огре направи движения с ръка, която тя много добре разпозна. Беше магия за внушение на тълпи от хора, за де подчинят на волята на заклинателя. Иш контрира магията със своя и волята й се сблъска с тази на гоблинския заклинател. След кратък двубой, магията на гоблна се разпадна. Очите му просветнаха с омраза изпод ниско дръпнатата качулка на главата му.
Гавин, Емерал, Тула, Хандсъм и цялата орда са captivated:
A captivated victim walks toward the harpy, taking the most direct route available. Captivated creatures can take no actions other than to defend themselves. (Thus, a fighter cannot run away or attack but takes no defensive penalties.) The effect continues for as long as the harpy sings and for 1 round thereafter.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » пон яну 28, 2013 5:47 pm

-По дяволите...
Феликс се затичва в посока към групичката на огрето. Когоато до целите му остават 230-на фута той спира дишането си и бърка в пришитата към ризата му торбичка, от която изважда шепа разноцеветен прашец
-Ал Имаго Вертиго Мото - и шумно издиша с оставащия в дробовете му въздух в шепата си. Сякаш повдигнати от невидимата ръка на джин великан песъчинките се понасят из въдуха към групичката чудовищни хуманоиди. Изведнъж нараснали стократно в количество песъчинките се посипват по тях и ги заслепяват
[sblock]Glitterdust в средата на групичката. -20 на Хайд чекове. DC 19 Will за всички засегнати или ослепяват.[/sblock]

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » пон яну 28, 2013 6:26 pm

Раш се завъртя объркано и експериментално разби главата на още един хобгоблин с огромното си копито, но другарите на падналия не му обърнаха внимание. Тогава ездачката му се приведе, зашепна му нещо в ухо и го насочи с подръпване на юздите. Бойният кон впи предизвикателен поглед в групичката на върха на хълма и се впусна към тях с див бяг. Масивният кон покри хълма за броени секунди и, докато замахваше с копито към главата на дребния гоблин, отбеляза невъзмутимо как над главата му прелетя разярена лъвица, приземи се с протегнати нокти върху гърдите на двуглавото огре и понечи да прехапе гърлото му.

[sblock]Раш атакува гоблина- hoof +17 (1d8+10 dmg), AC: 29 (-2 от чардж)
Иш pounce-ва върху огрето- 2 claws +17 (1d6+8) and 2 rakes +17 (1d6+4) and bite +12 (1d8+4) и (ако захапката удари) grapple +21

Remaining Spells:
Level 0 (3/6): Detect Magic, Detect Poison, Light
Level 1 (3/7): Charm Person, Jump, Speak With Animals
Level 2 (1/6): Resist Energy
Level 3 (2/5): Displacement, Stone Shape
Level 4 (0/4):
Level 5 (0/3):
Level 6 (0/2):[/sblock]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт яну 29, 2013 2:04 am

Раш и Иш с лекота скъсяваха разстоянието към огрето, когато изведнъж на пътят им се материализира стена от огън. Жената имаше време колкото да затаи дъх и да се присвие към врата на коня преди двамата да се сблъскат с нея. Пламъците ги обгърнаха и болезнено опариха кожата им, Иш усети как огънят погълна въздуха от дробовете и и за момент и се стори, че се задушава. Неприятното чувство премина, но остана неприятното смъдене на местата, които бяха засегнати. На едва няколко прескока отвъд вълната изведнъж под нея Раш се вцепени и остана на място като статуя. Иш се преметна през врата му и се преобрази преди да се строполи на земята.
Ръмжейки огрето замахна с дънера към главата на гоблина, който без трудности го избегна и също толкова разпалено и с ръкомахане отвърна на огрето.
-Казах ти на три, гнидо зелена. НА ТРИ!
-Млъкни, изрод грозен, едномозъчен. Каза ми на три и, не на ТРИ.
-Ще си направя препаска от кожата ти!
-Дебелият ти задник не може да се побере в кожа от двайсет като мен.

Накрая спорът им прекъсна гоблинът, който сръчка огрето и му посочи приближаващият се особено ядосан лъв. Огрето изръмжа на харпията, пусна я и тя боязливо и без да спира песента си, се отдръпна няколко крачки настрани.
-Ха, още един! - Възкликна гоблинът, когато вниманието му бе привлечено от бягащият през полето Феликс, за разлика от всички останали, които се придвижваха в хипнотично униние. Гоблинът се изхрачи в ръката си, след това пръсна слюнката с пръсти по посока на дъното на долината. Изведнъж свирепа виелица се изви около Феликс и ветровете го заблъскаха от всички страни. Ледени капки като нокти драсках по лицето и ръцете му, дърпаха робата и се опитваха да го съборят на земята. Той устоя и с наведена глава устремено продължи да крачи напред. След каквото му се стори цяла, вечност бурята утихна и изчезна а той успя да се спре и измъкне цветния прашец.
В момента, в който Иш се нахвърли върху огрето, облак цветен прашец я блъсна в гърба и тя почти загуби равновесие. Гоблинът успя да извърти глава и потъвайки още по-дълбоко в робата си, да избегне прашинките. Иш, изпречвайки се пред огрето, несъзнателно го предпази, но видя как едната от двете глави запремига учестено. Харпията зад тях стреснато изпусна една нота в песента си, но продължи да пее, без да прекъсва хипнотичното си влияние.
Лъвицата се нахвърли върху огромното огре впиваки нокти и зъби в тялото му, оставяйки кървави следи. Огрето изрева разгневено и замята дънера си във всички посоки. Иш ловко отскачаше от него и се въртеше около огрето нанасяйки му още рани. Накрая огрето я издебна и макар и неточно удари лъвицата в хълбока.
Октарион - 91-15=76
Гавин - 120-20=100+33=133
Раш - 71-15=56-18=38 - held
Емерал - -20 - captivated
Тула - -35 - captivated
Хандсъм - captivated
Иш- 64-23=41+22=63-15=48
Феликс - 71-11bludg=60-10cold=50

Ogre -24
Harpy - blinded
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » вт яну 29, 2013 12:05 pm

Октарион се огледа учудено, щом хватката на песента отпусна ума му и за момент просто се наслади на звуците, докато огледа случващото се. Опита се да докара очаровано изражение на лицето си и запристъпва бавно напред, използвайки прикритието на по-близките до огрето нападатели, за да спечели няколко метра със светкавични пристъпвания, докато осмисляше възможностите пред себе си.
Когато светът пред него избухна в огън, брокат и викове обаче - полу-елфът заряза всякакви преструвки и просто се втурна напред, закривайки лице в момента в който тялото му разцепи избухналите пламъци. Когато се озова до огрето, Октарион прошепна нещо тихо и малка топка от преплитаща се светлина и мрак се оформи между дланите му. Полу-елфът раздели ръце, разкъсвайки светлината и мрака от и нежно подхвърли образувалата се малка светеща топка пред последното виждащо око на огрето, след което короварецът се завъртя около оста си и запрати останалия диск тъмнина в гърлото на харпията, която нададе глух звук на изненада, докато се опитваше да поеме въздух и да намери стегналата гърлото и нематериална огърлица.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » вт яну 29, 2013 9:04 pm

Октарион се напрегна от усилието да удържи спускащата се към лъви(ш)цата бухалка със заплетени потоци от свистящ вятър и се обърна за момент към търкалящата се топка от пера и нокти, като устните му зашепнаха на Аурийски:
- Остави, мило.
- На твое място бих се замислил много добре преди да пея, летя, тичам, или остана на място. Бих решил, че най-безболезненото място е около две бавни крачки назад, с лице към земята и крила над главата... - смразяващият рев на Гавин огласи долината ... - нека да са три...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост