Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

3. Дългият път

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 15, 2013 10:05 am

- И аз така усетих - промълви Гавин след отговора на Кардиган относно действията на Зеурл.
Остана смълчан докато Феликс и Ишил разговаряха с Кардиган. След последните думи на Хандсъм обаче изведнъж отвори паст и изрева така, че конете подскочиха и дори Раш наостри уши. Когато всички погледи се приковаха в него вълкът започна:
- Живи сме още само защото сме заедно. Това е разликата между глутница вълци и стадо сърни - вълците са заедно. Сплотени. Като един. Другари в лова. Не е сега времето да ставаме пак стадото, дето бяхме в Сивостен. Тула загина в бой с лошите хора. Ако ще загиваме, да загинем и ние така. Не в бой един с друг.
Кардиган, ти знаеш повече от всички какво носиш. Зеурл също ти го каза. Зло. Смърт. Зараза. Не можеш да го занесеш в човешките земи. Човешките старейшини ще научат, че пратеник на сестрите е донесъл гибел в земите им. Ще започнат война. Затова казвам да отидем във Елдийн. Ще ни преведа по пътеки, където няма даже животни. Никой няма да погине докато стигнем до моите старейшини. Те ще знаят какво да правят.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » пет фев 15, 2013 4:09 pm

Октарион погледна ръката, Кардиган, после отново ръката... замисли се и дръпна Дюриел с едно лаконично Трябва да поговорим.
- Мисля, че е очевидно, колкото и да ви се иска да не е. Ръката трябва да си отиде, заедно с нещото върху нея... Когато всичко свърши приятелят на Гавин дори може да Ви помогне да откриете Оалиан - ако някой може да накара всичко да порасте отново, това ще е той.заедно с нещото към нея. Или не. Виждам съм хора загубили ръката през войната - все някак се оправят, а Кардиган ще го понесе доста по-лесно от тях. Проблемът обаче е другаде - това не е нещо, което можем да обсъдим с нея. По очевидни причини. Тя сигурно ще се съгласи. Нещото... не. Ти си най-близък с нея. Само ти можеш да вземеш това решение. Тя може да загуби ръката си или ние можем да загубим нея...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » съб фев 16, 2013 11:20 am

Алан мълчеше докато сцената с върколаците приключи и разсъжденията на другарите му. Погледът му не слизаше от посланничката.
- Нека да предложа и друга гледна точка - каза той студено, докато оръжието му лежеше спокойно, но готово в ръката. - Вие сте пратена умишлено с този артефакт на ръката с цел да навреди на Бреланд. Всичко в момента е един театър а ние сме статисти на сцената, които не знаят какво играят, но са необходими за по-голяма убедителност. Или пък за да сте сигурни, че няма да има случайни събития които да попречат артефакта да стигне във Вроат. Досега всички събития сочат към това. Върколаците не си тръгват току така. Защо да не защитим Бреланд и не направим нужното?
Мечът се вдигна неусетно към Кардиган и едната вежда на Алан се повдигна въпросително с лека усмивка на лицето.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » съб фев 16, 2013 2:11 pm

Кардиган помирително вдигна ръце, след което обърна длани нагоре.
-Да не изкарваме нещата извън пропорции. Нося този предмет на ръката си от много време вече, и както Гавин каза, най-добре, макар и не напълно, разбирам какво е той. Не съм съвсем сигурна, но смятам, че основното му предназначение всъщност е било съвсем просто. Карта или пътеводител към нещо. Поради каквато и причина да се е озовал под Руините на Казак Драал, близостта му с Кибер го е покварил по зъл начин. - Тя спираше и задържаше погледа си на всеки по отделно и думите й им звучаха съвсем искрено и обосновано. - Зеурл е преди всичко инстинкти и това е най-доброто, но и най-лошото й качество. Тя действа първосигнално и необмислено, а това невинаги е правилното решение.
Посланическото ми посещение в Бреланд е най-важното нещо за мен и не бих направила нищо, с което да го осуетя или компрометирам. Дълги безсънни нощи проучвах всички възможности и претеглях рисковете, които накрая доведоха до това решение и стечение на обстоятелствата. Трябва да разберете, неявяването ми в Бреланд ще е по-пагубно от каквито и неудобства може да причини тази верига за нощ или две. Ще доведе до лавинообразна редица от събития, която може би завинаги ще отровят каквито и възможности за съвместно съществуване е могло да има между Дроам и Бреланд, а след това и останалите държави.
- Тя погледна към Феликс. - Да, сестрите ще се отрекат от мен, но никога публично и никога пред Бреланд. Докато съм извън моята родина и все още главата е на раменете ми аз съм гласът на Дроам.
Колкото до споменатите неудобства - уверявам ви, те са насочени предимно навътре, а не навън. Освен неприятните кошмари, които понякога смущават отдиха ви, не се е проявявала с нищо друго - кълна се. Свещеник, на когото посмях да покажа веригата сподели, че тя не е прокълната, а напротив благословена от божественото докосване на Мургейз.
- Кардиган въздъхна и се огледа в търсене на нещо или на думи, с които да изрази каквото имаше да каже. Накрая посегна към Иш с дясната си ръка и я стисна за китката.
Иш
Когато студените пръсти на Кардиган докосват китката ти, светът сякаш избухва пред очите ти. От нищото се появява вихрушка от сини, зелени, бели и златни сияния. Сякаш си попаднала в море от светлини и за момент по инстинкт си поемаш дълбоко дъх в случай че започнеш да се давиш. Кожата ти настръхва и усещаш нечовешки студ. Когато очите ти успяват да привикнат донякъде с водовъртежа, успяваш да добиеш някаква представа за случващото се и сърцето ти пропуска едно изтупване. Морето от светлини са всъщност море от души, които като мушици към пламък се събират около Кардиган. Десетки и стотици души се тълпят и блъскат в нея, преминавайки както една през друга, така и през нея. Лицата им са изкривени от стенания и викове, с които те непрестанно се опитват да привлекат вниманието й, осъзнавайки, че тя ги вижда. Отместваш поглед и виждаш, че сте в средата на едно море от души и докъдето ти стига погледа виждаш прииждащи нови и нови. Забелязваш късокоса орка, която стои малко по-настрани и тъжно наблюдава Кардиган и разпознаваш в нея Тула. Когато главата започва да ти се замайва от вихрушката, забелязваш, че душите една по една започват да виждат и теб. Някои от тях спират виенето си и ти се нахвърлят. Кардиган пуска ръката ти и всичко изчезва.
Когато я освободи тя отново изгледа всеки от спътниците си.
-Когато посещението ми в Бреланд приключи ще направя каквото решите, че е необходимо за тази верига, стига разбира се все още да сте склонни. - Гласът й бе твърд и звучеше решена, но бе трудно забуленото лице, прикриваше изражението й.

Дюриел се остави Октарион да го дръпне настрани и внимателно заслуша какво имаше да му каже полуелфът. Гърдите му се издуха с въздух готов бурно да възрази, след като чу първите думи, но той удави възраженията си и бавно въздъхна. Когато Октарион приключи, другият мъж плъзна син поглед към забулената жена, която още говореше на останалите.
-Казвал съм й хиляди пъти, че трябва да се справи с това... нещо, но тя мисли само за политика. Прав си, ще се съгласи, но не и точно сега.

Кардиган замълча след последните си думи и когато Алан заговори, се обърна към него.
-Предполагам, че може да изглежда и така, но кажи ми, Алан, ако целта ми беше такава, защо бих ви показала веригата и казала всичко това, след като бих могла да измисля редица удобни и достоверни лъжи, които не биха предизвикали толкова много въпроси. Преди време поискахте от мен да ви се доверя, и аз го направих. Сега просто питам за същото.

Емерал бавно се изпречи на пътя на острието на Алан, докато върхът му не опря в бронята на орка.
-Внимавай накъде сочиш това, момче. - Изръмжа той с дърбок и гърлен глас.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » съб фев 16, 2013 2:30 pm

При вика на Гавин Феликс подскочи като ужилен, но бързо се окопити и възкликна.
-Това е! Направи така следващия път в ума си когато някой се опитва да го контролира!

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 18, 2013 3:21 pm

Когато Кардиган каза, че все още е посланик, сякаш товар се вдигна от раменете на Гавин. Озъби се в отговор на поощрението на Феликс, който се надяваше това да е върколашкият еквивалент на усмивка, и след това попита Кардиган и Дюриел:
- Значи това нещо е карта. Може тогава двуглавият великан и дребният вещер да търсят това, дето води картата до него. За какво им е това нещо иначе?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » пон фев 18, 2013 3:40 pm

Връхчето на острието потъна в бронята на Емерал. Ръката държаща меча не трепна.
- Нито бронята, нито ти могат да спрат този меч, стига да реша да го забия в гърдите на господарката ти. - Алан прибра меча, оставяйки една забележима длъбнатина във въоръжението на Емерал. Обърна се към Кардиган:
- Милейди, ако държите да запазите живота си и също така да си гарантирате че ще ви съпровождаме безпрепятствено, съветвам ви да сте много по-словоохотлива оттук нататък.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон фев 18, 2013 6:08 pm

Кардиган сложи облечена в ръкавица длан върху предмишницата на Емерал.
-Не му обръщайте внимание, и той има да изиграе своята роля... предполагам. - Каза тя колкото на орка, толкова и на останалите дроамци, след това подчертано обърна гръб на Алан и заговори на Гавин. - Възможно е. От части вече съжалявам, че отпратихме харпията така бързо. Можеше да е полезна. Не обмислих достатъчно добре ситуацията. - Тя леко въздъхна.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » пон фев 18, 2013 8:08 pm

- Може и да изиграя своята роля, но тя няма да тази за която сте подготвили конците.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » пон фев 18, 2013 11:37 pm

След докосването на Кардиган, Иш замръзна и остана с напълно каменно изражение. Тя отвлече внимание от последните думи на Алан като обяви със студен равен глас:
- Приех задачата да Ви ескортирам до портите на Вроат. Дали бреландците знаят какво си навличат на главите с твоето посещение или не, за мен няма значение. Аз смятам да изпълня обещанието си.

След края на разговора Иш скочи от коня си, седна направо на прашния път, сви крака под себе си и започна да се концентрира. Около минута по-късно от гърлото й започна да се носи много тиха басова нотка, която постепенно набираше сила и ставаше все по дълбока. В кулминацията тя отметна глава назад и всички около нея усетиха трепване в гърдите си- като тътен на гръм но беззвучен. Вълната ги помете и отмина преди да осъзнаят какво се случва, но Иш остана с изпънат гръб и вперен в небето поглед още няколко момента, преди да се отпусне. Тя се изправи, изтупа праха от ръцете си и се метна обратно на Раш.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » вт фев 19, 2013 11:23 am

Гавин явно беше решил да се възползва максимално от искреността на Кардиган.
- Ами този голия човек с мечовете вместо ръце? Той кой беше? Нарече те по име, значи те познава. За великана и вещера ли работи?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от CONAN » вт фев 19, 2013 11:37 am

Алан пришпори коня си и пропусна напред. Докато минаваше покрай другарите си каза отсечено:
- Ще разгледам какво има напред. Може да забележа нещо, което рееща се птица няма да види. Малко свеж въздух няма да ми навреди.

[sblock]Алан се отправя на разузнаване напред - Spot, Hide и т.н. каквото е необходимо. Оставям Водещата да импровизира и да ме зарадва. :)[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » вт фев 19, 2013 10:08 pm

- Кога Дюриел? - полу-елфът остави думите си да висят във въздуха, докато хвърли драматичен поглед върху Кардиган. - Когато е прекалено късно? Виж я само. Животът изтича през нея докато си говорим, а нещото дори още не е почнало да реагира на опитите да бъде премахнато. Трябва да действаме сега, защото тя отслабва с всеки ден. Виждал съм какво могат да причинят даелкирските творения и никога не е красиво. Волята и може и да има силите на се противопостави на неговата, но не и тялото и. Макар и невероятна личност, Кардиган все пак е затворена в крехко женско тяло. То вече се превръща в част от нея. Опитва се да замъгли преценката и. Да обвърже живота и със собствените си непознати цели. И когато същите тези цели се изправят срещи нейните - и сам може да се досетиш какво ще стане. Виж я само... нима това е жената, която тръгна с нас от Сивостен. Кожата на шията и е загубила цвета си, ръката и е мъртвешки бледа. Всички сме изморени, но това е нещо повече от обикновена умора. При всичкото което е... при цялата и воля и устременост - тя не може да се спаси сама. Разчита на теб... - Октарион остави заклинателят с мислите му и подвикна на Кардиган - Ако това наистина е карта... и ви тласка нанякъде - неговият повик ли ще следваме или продължаваме към Бреланд?
[sblock]Bluff на +15[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт фев 19, 2013 10:34 pm

Раменете на Кардиган видимо увиснаха, след студения отговор на Ишил. Явно каквото и да беше очаквала, не беше това.
Дюлбока бръчка на съмнение разполови веждите на Дюриел, докато слушаше полуелфа, накрая само поклати глава и каза - "Не знаеш за какво говориш."
Кардиган кратко и неубедително отвърна „Не зная” на въпроса на Гавин и "Бреланд, разбира се" на Октарион, след което се прибра в каретата си.
В мига, в който магията на Иш достигна кулминацията, този миг се разтегли в една безкрайност. Ишил сякаш пристъпи извън реалността и едноременно се разтвори в нея. Тя беше земята и земята беше Ишил. Съзнанието и бавно като вода и същевременно бързо като вятър се плъзна във всички посоки и сърцето й заби с ритъма на Дроам. Котурите на земята се надигнаха и събраха в карта над дланта й - тя виждаше всеки завой, дръвче, падина и хълм на мили от мястото, където стоеше. В центъра на плоската сферична карта, която тя гледаше постепенно започнаха да се появяват малки червени точици. Четири светлинки почти се гуебеха в по-силната и настоятелна светлина на четири други. Отдалечавайки се от центъра нови точици се появяваха, към които природата явно бе безразлична. По перферията на обхвата на магията Ишил на юг, където тя докосваше сивостенските планини усети по-интерзивно струпване на точици, центъра на което имаше едно по-осезателно черно присъствие, което миришеше на гроб. На запад имаше друго струпване, което миришеше на пръст и козина и четири ярки създания.
Алан се отправя напред пред групата и разузнава известно време, без нещо особено или притеснително да привлече вниманието му, докато падането на нощта не осуетява съвсем опитите му. Намери обаче приятно място където щеше да е подходящо за лагер през последна вечер преди да пресекат условната граница с Бреланд.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » ср фев 20, 2013 2:40 pm

Иш се изправи леко замаяно, разтърси глава и обяви с дрезгав глас преди да отпие голяма глътка от манерката си.
- Далеч на юг в полите на планината има струпване на същества, което ще е добре да избегнем, но поне следващите двайсетина километра от пътя изглеждат безопасни. Предлагам да се възползваме от възможността и да наваксаме времето загубено в чакане на Зеурл.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » ср фев 20, 2013 3:06 pm

- Не съм уверен, че времето е основния ни проблем - каза Октарион замислено. - по-важно е да знаем какво представлява веригата, кой иска я иска и на какво е способен, за да я получи. Изглежда за момента не сме заплашени от хора, които искат да попречат на посланическата мисия, а които искат да се доберат до веригата. Милейди, трябва да разберете - ние не искаме да правим нищо с веригата, просто искаме да Ви предпазим от това което веригата може да ви причини... пряко или не. Но за да го направим трябва да знаем максимално много за нея.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » ср фев 20, 2013 9:48 pm

-Ще ми отнеме около час да получа достъп до съответната магия, но може да се направи. Поне час в който не препускаме нанякъде. Осигурете го и ще мога да дам някакви отговори. Милейди, използвали ли сте заклинанието за Легендарно знание? То може да идентифицира магическите ефекти на почти всеки магически предмет в съществуване.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср фев 20, 2013 9:52 pm

Каретата се изчерви на обръщението "милейди", но не отвърна нищо.
-Изгубихме достатъчно дневна светлина днес, да продължим за деня, а магията си можеш да приготвяш, когато спрем за лагеруване. - Кратко рече Емерал и даде сигнал на Хансъм да подкара впряга.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 21, 2013 8:08 am

И стигнаха до място, което Алан намери и определи като подходящо за нощуване, на сами границата и разпънаха лагер.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » чет фев 21, 2013 10:29 am

Нощта беше все така негсториемна с кошмарите, които сякаш ставаха все по-живи и натрапчиви и караха приключенците да се мятат неспокойно в постелите си.

* Вървиш забързано по виеща се пътека, изкачвайки стръмен хълм. Краката ти тежат все едно са от камък, но нещо те преследва и бързаш напред и нагоре. Дробовете ти горят от изтощение, мускулите крещят от изнемога, пот се стича по челото ти, но студен вятър превръща всяка капка в лед, който те кара да трепериш. Тъмнината те притиска от всички страни, единствено луната се блещи в черното небе и сякаш ти сочи пътеката „Продължавай!”. Обръщаш се зад гърба си и осветената пътека изчезва след всяка твоя крачка, удавена от настъпвашия мрак. Бързаш за да избягаш от мрака, защото знаеш, че щом те докосне, ще те погълне. Мракът протяга черни нокти, обръщаш се напред и започваш да бягаш. Препъваш се, залиташ, клони те шибат през лицето и те заслепяват за момент. Когато затвориш очи, мракът те обгръща и неназовими неща хищно се нахвърлят върху теб. Всяко примигване е кошмар, затова държиш очите си широко отворени и продължаваш напред. Поглеждаш нагоре и виждаш върха на хълма, там е цета ти и спасението ти. Трябва да бързаш, да стигнеш...* Изморен и отчаян стигаш върха, но не усещаш никаъв триумф. Изправяш се и заставаш на най-високото място. Сърцето ти потъва и дъхът засяда в гърлото от гледката под теб. Стоиш сякаш в облаците и гледаш от небето, защото няма толкова висока планина в света. Гледаш надолу към бушуващо море от черна лъщяща вода, която се върти в гневен разпенен водовъртеж. Колкото и да се противопоставяш, необичаен страх сковава душата ти, защото докъдето погледът ти стига, виждаш единствено черна вода. Макар и да не е възможно в да ечината виждаш зараждаща се вълна, която с всеки приближаващ метър расте и расте, докато не зарива дори небето. Макар и на върха на света, обръщаш лице нагоре и гледаш как вълната покрива хоризонта и настъпва само мрак...*
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » съб фев 23, 2013 1:48 am

Гъста като каймак мъгла се носеше над пътя в средата на нощта. Нямаше светлина нито от луната, нито от звездите, наоколо не се чуваше нито мушица, нито звяр. Монотонен напев се промъкна през мъглата. Встрани от пътя висок мъж стоеше изправен, до него на колене имаше двама други, от които в синхрон идваше припяването. Между тях - свеж гроб. Мърморенето продължи сякаш вечно, преди накрая да утихне. Ръка рязко се протега от пръстта и мъжът отстъпи назад, за да направи място на останалата част, прикрепена към ръката, да излезе.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост