Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

3. Дългият път

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет яну 11, 2013 11:10 am

Дългоочакваната среща най-накрая се състоя и групата напусна сивостен и се отправи по пътя на Ориент обратно към Вроат. Времето прекарано в Сивостен бе кратко, но изпълнено със събития, които приключенците едва ли щяха да забравят скоро.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет яну 11, 2013 11:29 am

Сутринта като продължение на предната нощ започна напрегнато и неприятно. Всички бяха с изопнати нерви и мускули, които скоро започнаха да си казват думата. На обяд спряха за кратко, колкото да хапнат, след което отпово продължиха, явно с намерение да наваксат загубеното време. Малко по малко всички започнаха да клюмат по седлата си. Привечер достигнаха пътуващ керван, отправил се към Вроат, който разпъваше лагер за пренощуване. Въпреки, че имаха още час-два дневна светлина, Кардиган настоя да останат и пренощуват с търговците.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет яну 11, 2013 4:37 pm

Дюриел остави групата и отиде да намери керванджията, за да обсъди с него престоя им. Хандсъм скочи от капрата и се протегна, за да раздвижи изморените си мускули. Забеляза, че две деца зяпнали го гледаха от прикрието на една каруца и небрежно им обърна гръб. След това изведнъж се обърна към тях и направи страшна физиономия, съпроводена със зловещ смях. Децата изпищяха на умряло и едно през друго се втурнаха към другия край на лагера. Гоблинът избухна в смях и заудря с юмрук по коляното си, докако се превиваше от смях. Тула, която тъкмо се канеше също да слезе от капрата, го изгледа мрачно отвисоко над острия си нос и му направи някакъв жест. Хандсъм сви рамене, после разпери ръце и я дари със зъбата усмивка. Жената скочи долу, също раздвижи рамене, след това скръсти ръце и се опря в каретата. Погледът й се зарея към планините и полята в посока към Сивостен.
По някое време Кардиган излезе, за да се разтъпче покрай останалите. Приближи се до Раш и ако той й позволява, го погалва.
-О, какъв интересен кон. - Възкликна тя и го огледа с интерес.

Хандсъм постоя оглеждайки се наоколо с вид на гоблин, който търси в какво да се забърка. Накрая взе решение и се приближи към Гавин.
-Вълк, а? - Започна той изведнъж. - Няма да започнеш да плюеш кълба козина, нали? Или пък ще. Нямам да имам нищо против да видя нещо такова всъщност.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 11, 2013 5:21 pm

По настояване на Иш преди да доближат достатъчно кервана Гавин беше върнал човешкия си облик с нежелание. Когато гоблинът го заговори шифтърът тъкмо се беше заел да пали огън, затова само обърна глава нагоре и отговори искрено и простовато, както винаги:
- Когато изям нещо с козина може и да изплюя. Обикновено не го правя. Пък не знам кога ще мога да ловувам свободно пак, та да си хвана нещо с козина. Последния път във вашия град се бих с някакви неща, дето не само козина, ами и месо нямаха. Странни неща бяха - Гавин направи кратка пауза, след това реши да продължи да следва съвета на Бейл да се социализира. - Да знаеш, че на пътя, когато нападнахте Феликс, теб щях да те изям последен. Първа щеше да е двукраката с кинжалите. Много мрачно гледа. Да не са й изяли порове котилото?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пет яну 11, 2013 5:53 pm

-Ммм. - Гоблинът се почеса по врата и погледна към Тула. - Нещо такова. - Тя сякаш усети нечие внимание, защото обърна глава към тях и отново направи същия, явно груб, жест към Хандсъм, а той се разсмя - Тула щеше да ти приседне, вълк. Само кокали и кости е! - рече той ухилено и приклекна до Гавин. - Аз самият съм нещо като почитател на лова. Е, не по начина, който ти явно практикуваш. - Той преметна арбалета пред себе си и го погали. - С тази красавица мога да уцеля..ъмм елен в окото от над сто метра. Не ме е предавала досега. - Отново преметна арбалета на гърба си. Огледа се за момент и след това сръга Гавин с лакът в рамото. - Абе тоя твоя спътник.. как му беше името. Феликс. - Вдигна глава и отново се огледа преди да продължи. - Чиста ли му е работата?

По пътя през деня до носа на Гавин бяха достигнали какви ли не миризми. Хандсъм на гоблин, Тула миришеше на орк, Дюриел на човек, а Емерал на нещо между последните двама. От каретата на Посланика се носеше приятна миризма, която караше носът му са потръпва, особено когато отваряше и затваряше вратата. По някое време привечер вятърът сякаш довя миризма на глутница, но беше толкова мимолетно, че той се усъмни, че най-вероятно се е объркал.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 11, 2013 10:05 pm

- Не го познавам много - изсумтя Гавин тъкмо когато пламъците лумнаха. - От малко дни пътуваме заедно. Мирише странно. Бая пъти като говори не му разбирам какво казва. Ама не ме е предавал до сега. Също като арбалетът ти.
Помълча малко, след това добави със съмнение:
- Елен в окото от сто метра? Не вярвам. Амилия няма да може да го направи, а тя е елф. Майстор стрелец. Пък ти си гоблин.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон яну 14, 2013 10:25 am

Хандсъм изсумтя и изгледа Гавин скептично.
-Елф майстор стрелец казваш? Аз ям елфи на закуска. Трябва да ни запознаеш с тази елфка, ще й покажа едно-две неща.

Емерал вече бе разпрегнал конете и се беше погрижил да им даде вода и овес. Тула продължаваше да се взира в посока на Сивостен. Кардиган се застоя при Раш известно време, след това се наведе и прошепна нещо на коня. Той изпръхтя и нервно отметна глава. Жената се разсмя, след това се запъти към центъра на лагера.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » пон яну 14, 2013 1:07 pm

Гавин изгледа втрещен Хандсъм, след това без да продума повече се изправи и тръгна да търси Октавиан. Когато го намери отиде при него и му каза:
- Гоблинът ми каза, че яде елфи на закуска. Ти не миришеш съвсем на чист елф, ама може и до теб да стигне ако е много гладен. Да знаеш и да се пазиш!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » пон яну 14, 2013 3:31 pm

- Всичко е наред, Гавин. Мисля че двамата с познатата ти сме в безопасност. Това, което гоблинът имаше предвид е - че яде мъртви елфи, чиито трупове е намерил да лежат на земята. Веднага щом ги побутне с пръчка, за да се увери, че не са толкова опасни, колкото изглеждат. Пък може и да не ги побутва... което си е голяма грешка според мен - никога не може си сигурен с мъртвите елфи и карнатци.

Октарион се повъртя още известно време, след което се намести до орката.

- Струва ми се, че това не е поглед пълен със сантименталност - подхвърли той, докато също отправи взор към Сивостен. - Из града се носеха слухове за евентуалните ни преследвачи. Започвам да мисля, че в тях има поне малко истина. Очакваме ли някакви по-конкретни гости и какво ги води насам - криле, лапи или копита?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон яну 14, 2013 6:10 pm

-Шегувах се! - провикна се Хандсъм със съкрушено изражениe. - Ям само човешки сукалчета! - Накрая на Емерал сякаш му дойде до гуша и хвърли кисел поглед на гоблина, особено след като случайни минувачи редуваха опулване със забързано изнасяне нанякъде. Хандсъм въздъхна и примирено овеси рамене. - Добре де! Не ям хора! - Провикна се той високо. - В случай, че някой се интересува. - След това седна до огъня и започна да си прави стрели.

Когато Октарион се настани до орката, тя му хвърли кос поглед след това се отдръпна от каретата, и постави длан върху задната й стена, недалеч от рамото на полуелфа. Октарион проследи движението й леко се наведе, за да види какво му показваше тя. В стената видя десетина дупки в дървото - най-вероятно от стрели, които някой след това бе опитал да поправи и направи по-незабележими. Отново погледна мълчаливата орка, но тя хвърли поглед над рамото му към Емерал и масивният полуорк се приближи към тях. Тула направи няколко бързи движения с ръце към Емерал и той сложи ръка на рамото й и кимна.
-Тула казва, че това е нейният сантиментален поглед. - Преведе той за Октарион. Орката направи поредица от други жеста и след като полуоркът остана мълчалив, ги повтори по-настоятелно. - Преследваха ни почти през целия път от столицата до Сивостен. Само ние четиримата останахме. Бяха на коне.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » пон яну 14, 2013 9:14 pm

- Съжалявам да го чуя - намръщи се полу-елфът, - щом някой скърби за тях - значи са били добри хора. Жалко че не се срещнахме по-рано... може би щяхме да помогнем.

- Мразя стрелците - замислено каза Октарион повече на себе си, отколкото на останалите, - смъртта си е смърт, но всеки заслужава поне да умре лице в лице с враговете си.

- Смятате ли, че сме в безопастност сред кервана? Или само рискуваме живота им, заради секундите за подготовка, които ще ни спечелят при атака?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » пон яну 14, 2013 10:39 pm

-Може би щяхте, може би не. - Каза Емерал и стисна Тула за рамото, след това свали ръка. - За съжаление товарът ни бе прекалено ценен, за да посрещнем враговете си лице в лице. Понякога целта е по-важна, от победата. Труден избор, всеки път. Затова ние продължаваме, милейди трябва да стигне Вроат жива и здрава. Единствено това ще осмисли смъртта на нашите паднали другари.
Тула отново се беше втренчила в хоризонта, сякаш с погледа си щеше да спре всеки преследвач и мускулите на челюстта й се изпънаха, докато слушаше полуорка. Когато Октарион зададе последния си въпрос, отново се обърна към Емерал и направи нови жестове с ръце.
-Господарката Кийл е казала, че няма да пътуваме с тях. Не желае да ги поставя в опасност, каквато несъмнено представляваме тук. Тула казва, че милейди трябва да се срещне с някой в кервана, а на сутринта продължаваме сами.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » вт яну 15, 2013 3:31 am

Иш се отдалечи малко от каретата и огледа мястото, което бяха подготвили за пренощуването на отиване към града. Керванджиите бяха взели подготвените съчки и бяха отъпкали всичко в региона, но друидката все пак се опита да огледа региона за нещо нередно. След като подготви мястото за лагеруване, Иш се насочи към близко подходящо дърво и започна вече познатият на спътниците й ритуал. Наплашените от Хандсъм деца бързо си върнаха куража и този път се приближиха към странната червенокоса жена на ръба на лагера, която говореше на някакво дърво и гребеше пръстта около корените му с ръце. В краят на ритуала й от дървото се разнесе пукот на чупеща се дървесина и то се разтресе, макар че този път за разлика от предишните това не бе последвано от бумтящият глас на треант- напротив, дървото остана почти непроменено на пръв поглед. Рязкият звук стресна любопитните малчугани и призова притеснено изглеждаща жена от кервана, която хвърли подозрителен поглед на Иш, грабна по едно хлапе за ухото с всяка ръка и подкара цялата тайфа обратно към центъра на кервана.

Щом свърши тази задача, тя се насочи обратно към каретата, където улови края на разговора Октарион, Емерал и Тула.
- Погледах онова място и то ми се струва най-подходящо за пренощуване. Близо е до кервана, но все пак отделно от него. Предлагам да се разположим там.

Иш се увери, че никой няма против предложението й, преди да се обърне и да настигне отдалечаващата се Кардиган, преди тя да се е загубила в лагера. Тя се приближи към другата жена и започна да й говори с тих глас, докато покрай тях нямаше никой.
-От известно време слушам колко важно е посещението на дроамския посланик във Вроат и как се очаква няколко различни фракции да прибегнат до насилие, за да предотвратят пристигането й. Явно вие сте срещнали сериозни проблеми по пътя към Сивостен и очевидно не очаквате съпротивата да стане по-лека от тук нататък, въпреки че вече почти сме в Бреланд. Ако всичко това не беше достатъчно притеснително, когато тръгвахме от Вроат там не се носеха никакви слухове за предстояща визита от дроамски посланник или изобщо за някакво политическо раздвижване между двете държави. Може би това само по себе си не е чак толкова нестандартно при финни политически преговори, но нивото на секретност в последните седмици ми се струва отвъд стандартната шпионска параноя. Задачата ни бе дадена от човек, който не познаваме и с когото нямаме начин да се свържем, преди дори да съм се запознала с новите си колеги. Вашата самоличност научихме чак тази сутрин и дори този прост факт няма как да потвърдим, защото работодателят ни не ни даде никакъв начин да ви разпознаем. Върхът на абсурда бе тази сутрин, когато питах ескорта Ви какви опасности може да очакваме, но не получих никакъв отговор.- Гласът на Иш бе все така тих, но с всяко следващо изречение натрупваше все повече раздразнение и гняв. Тя се спря, издиша веднъж, за да се успокои, и погледна спокойно Кардиган в очите.- Мисля, че е време да споделите малко от истината, за да можем ние да Ви пазим по-ефективно.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » вт яну 15, 2013 11:18 am

Гавин беше тръгнал след Октарион, затова и чу целият разговор между него и двамата орки. Когато Емерал каза, че са загубили хора Гавин тихо промърмори нещо за товара на стадото, но не продължи. Накрая запита:
- Сега сте четирима. Колко бяхте, когато тръгнахте?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт яну 15, 2013 5:49 pm

Емерал леко раздвижи рамене и врата му изпука.
-Потеглихме осмина заедно с милейди. Изгубихме четирима от другарите си от столицата до Сивостен. Сега телата им най-вероятно лежат на пътя, храна за гарваните, а костите им скоро ще се белеят, непогребани, неоплакани.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт яну 15, 2013 8:00 pm

Кардиган спокойно изслуша Ишил, забуленото й лице скри каквото и изражение да имаше тя, след това погледна към вътрешността на разрастващия се лагер, сякаш обмисляше нещо. Явно взе решение, че каквото и да се беше отправила да прави може да почака, защото прибра един измъкнал се червен кичур коса зад ухото на Иш и леко я досокна по рамото.
-Разходи се с мен. – Тя поведе Ишил към едно усамотено дърво по периферията на лагера - Имаш великолепна коса. – Добави тя мило и несъзнателно докосна воала покриващ косата й, все така вдигната в сложна фризура. Ишил забеляза Дюриел, който стоеше между каруците и хората и винаги държеше посланика в полезрението си, но само поддръжаше разстоянието между тях. Когато стигнаха, Кардиган с въздишка опря рамо на дървото и скръсти ръце пред себе си. Загледа се в някаква неопределена посока, сякаш за да обмисли нещо, след което се обърна към червенокосата жена.
-Аз имам много врагове. Не само аз, а и идеите, които поддържам и за които се боря. Повечето от тях дори не искат просто да ме убият, а да ме компрометират и унищожат – образно казано. Войната свърши, макар и съкрушително, но едва ли можеш да предположиш колко много хора не биха искали това да е така. Понякога и аз недоумявам, но, предполагам когато не си на бойното поле и хората са само фигурки на картата, нещата изглеждат различно – дори героично. Няма нищо героично във войната.
Защо е толкова трудно да повярваш, че Дроам действително прави опити за подобряване на политическите си контакти с нашите съседи. Да, ние сме по-различни и вършим нещата по друг начин, но сестрите не са глупави. Граници падат и никоя нация не може да съществува сама и изолирана от всички останали. Поне не завинаги. Стъпки трябва да се положат. Няма да е никак лесно за всички страни, но ще се случи.
Милият Рой
– Ишил усети усмивката на жената през воала. Кардиган опря глава в грубата кора на дървото зад гърба й. – Със сигурност не му е било лесно да ви събере. Ако би приела думите ми – Вайсрой Агос е добър мъж, на когото винаги ще можете да се доверите – стига мотивите ви да са чисти.
Извини спътниците ми. Те изгубиха верни другари, макар и корави войни – дори те са способни на скръб. Предвид обстоятелствата и заклинанието над вашия Феликс, не мисля, че някой може да ги обвини, че бяха предпазливи и дори подозрителни в отношението си.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » вт яну 15, 2013 10:28 pm

Гавин тръсна глава:
- Осем. Това не е малък ескорт. Значи милейди е знаела, че е в опасност. Но е отказала войници от Бреланд. Защо? Това не е разумно.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » вт яну 15, 2013 11:27 pm

-Съгласен съм с теб, вълк. Още преди да потеглим изразих това си мнение. Дюриел също. Двамата спориха с дни. Но накрая тя каза, че единственият ескорт от Бреланд ще сте вие. От Сивостен. Каза, че е сложно. Съжалявам, че не настоях повече. - Мрачно добави Емерал и сведе поглед към ботушите си. Тула го бутна по рамото и направи няколко жеста с ръце. - Тула казва, че милейди вероятно съжалява най-много от всички.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » вт яну 15, 2013 11:55 pm

Иш изслуша внимателно посланика и внимателно обмисли отговора си преди да заговори.
- На Дроам се носи слава на земя изпълнена с чудовища, опасности и насилие. Прекарала съм известно време в страната Ви, видяла съм някои от най-мрачните й части и знам, че тази репутация е заслужена...- Думите на Иш бяха спокойни и напълно лишени от критика.-... макар че в това отношение не се отличава от земите наследили Галифарската империя- те просто имат далеч повече опит в прикриването на жестокостите си чрез театъра на цивилизоваността. Мир между Дроам и Бреланд ми се вижда като благородна цел, която само избягва безцелни конфликти и ненужно страдание, така че с удоволствие ще изпълня задачата си да Ви опазя до Вроат.

Иш кимна на края на речта си и за момент стисна рамото на Кардиган. Измина секунда сериозна тишина преди тя да се усмихне дяволито и да добави:
- От друга страна така и не дадохте отговор на повечето ми въпроси. Май ще трябва да стигнем живи и здрави до палата на Боранел преди да мога да си задоволя любопитството, а?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 16, 2013 2:07 am

Ишил забеляза как посланикът леко се сепна.
-Надявам се да ме извиниш. Политическият речник е нещо полезно, но както се вижда често прави човек неспособен да води нормален разговор. Ще се опитам да отговоря на всичките ви въпроси.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 16, 2013 9:48 am

- Ясно - каза Гавин и се втурна да търси Иш.
Когато я намери изчака да се освободи и след като останаха насаме я попита:
- Ти ми каза, че си горски пазител. Моят другар Бейл също. Можеш ли да му изпратиш съобщение по вятъра, листата или животинче? Трябва ми съвета му.
Без да изчака отговор продължи:
- Съобщението е: "Трябва да пазя важен човек до големия град. Малко сме. Ловците й са много и опасни. Да призова ли Дазен и глутницата му на помощ?"
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от Azmodael » ср яну 16, 2013 10:44 am

След като излиза от каретата Феликс се спира отстрани и се обръща към антуража на посланичката.
-Както изглежда неволно съм ви обидил с думите си. Моля да приемете извиненията ми, както и моите благодарности, че уловихте проследяващото заклинание.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » ср яну 16, 2013 11:04 am

Октарион изчака полу-оркът да почне да се мръщи по друг начин, което прие за признак, че поне за поне за момент е откъснал мисли от загиналите си спътници.
- Емерал, би ли задоволил любопитството ми за нещо? Не е свързано с мисията ни, така че спокойно можеш да ми кажеш да си гледам работата, ако по някаква причина е болна тема... защо нароът на Дроам служи с такава готовност на къща Тарашк? Парите навсякъде са ценни, но в Дроам има и по-важни неща, а и не е като да не ви плащат поне наполовина от това, което струвате... Ти си от тяхната кръв, но не всеки в Дроам е.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 16, 2013 12:24 pm

На думите на Феликс, дроамците се спогледха за момент, след това Дюриел предпазливо предложи.
-Ако желаеш, може да се опитаме да разберем нещо повече за заклинанието върху теб тези дни.

Емерал изслуша Октарион и бръчка на объркване се появи между веждите му.
-Не разбирам какво ме питаш. Защо да не работят с Тарашк - аз самият съм работил за фамилията известно време. Те са откровени и открити с това което предлагат и изискват. Фамилията произлиза от Сенчестите Предели, които граничат с Дроам. Нормално е, че най-плътни са врзките им с Дроам.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » ср яну 16, 2013 1:57 pm

- Питам... не защо работите с Тарашк, а защо работите само за Тарашк и то толкова евтино - поясни Октарион. - Печелите ли нещо друго освен злато за кръвта и потта си. Близостта на Пределите ли е решаваща?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 16, 2013 4:24 pm

Полуоркът сви едно бронирано рамо.
-Ако искаш да си наемник в Дроам, работиш за Тарашк или някоя от фракциите. Другите къщи нямат нито достатъчно влияние, нито репутация, за да наемат тук. Това не значи че много тукашни не си търсят препитанието другаде или биха отказали по-високото заплащане, което биха им предложили Денейт например. Но не мисля, че те имат определени чудовищни раси на разположение, или че ги искат. Тарашк лесно могат да работят в дургите държави, Денейт в Дроам - не чак толкова. Сестрите предоставят на Тарашк само най-дисциплинираните и добри от армиите си. Би било проблем, ако някое огре изяде работодателя си. - Тула направи няколко жеста - Тя е виждала това да се случва. Тарашк от своя страна им доставят драконови камъни и поддържат реда в Кнел в Сивостен.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 3. Дългият път

Мнение от Ambartanen » ср яну 16, 2013 4:59 pm

Иш прикри изблика на гордост за постигнатата цел и само кимна леко в отговор.
- Добре тогава, кого точно представлявате от Дроам и с кого ще се срещате във Вроат?

- Гавин, успокой се. Ела, да седнем до огъня.- Леко стресната от притеснението на мъжа, Иш му говореше успокоително.- Дори да знаех къде точно е твоят приятел, не мога да му пратя съобщение по животинка преди утре сутринта. Ако искаш сега можем да му напишен съобщение и утре ще помоля някой ястреб да му го занесе, но трябва да ми обясниш къде точно може да го открием. Междувременно искаш ли да обясниш на мен какво се случва? Може би аз мога да ти помогна по-бързо.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 3. Дългият път

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 16, 2013 5:33 pm

Гавин грабна някаква мръвка от огъня и каза:
- Говорихме си с един от пазачите на милейди. Мъжкият орк. Той каза, че са били осем като са тръгнали. Сега са четирима. Другите са били убити по пътя към Сивостен. Каза, че е карал милейди да вземе войници. Да не отказва армията от Бреланд. Обаче тя го е направила и сега съжалява за това. И аз помислих, че може да намерим армия сега. Вълците на Дазен са бързи и силни. Той има да ми връща услуга. Ако го призова ще дойде и ще ни пази. Ама много мрази двукраки. Затова ми трябва съвета на Бейл.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 3. Дългият път

Мнение от AngerNogar » ср яну 16, 2013 10:01 pm

- Благодара - каза полу-елфът и кимна на двамата оркокръвни, преди да потърси с поглед Пратеничката, - бяхте по-полезни от колкото вероятно си представяте.
Когато Окрарион видя, че тя все още е увлечена в разговор с Иш - само ги поздрави безгласно и изчака на учтиво разстояние да довършат разговора си.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 3. Дългият път

Мнение от ChoChan » ср яну 16, 2013 10:25 pm

-Представлявам сестрите, разбира се. Силно се надявам да се срещна с краля, лорд Кор и капитан Еланор. - Заизрежда редица имена, които явно бяха благодорници, представители на парламента и просто видни лица. Забеляза стоящия наблизо Октарион и му направи жест да се приближи. - Също и с Джаник Мартел и Дала Аранд от Моргрейвския университет. Отдавна очаквам да се срещна с тях лично, досега единствено поддържаме кореспонденция. Има някои теми, които живо ме интересуват и бих желала да обсъдя с тях. Би трябвало да са във Вроат, когато пристигнем.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост