Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Край лагерния огън

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Край лагерния огън

Мнение от ChoChan » ср дек 26, 2012 9:25 pm

Постелите са разпънати/стаите са наети, огънят е запален/настанили сте се край камината, конете са обгрижени, всичко е наред, но поради някаква причина сънят убягва. Какъв по-добър начин за убиване на малко време от кротки разговори, игра на карти, или градене на планове.
Тема за социализиране и разговори, които героите могат да водят помежду си по всяко време, състояли се по време на fast forward пътувания и пр. Не е нужно да имат отношение към главната история или да са хронологични. Реда на постовете няма значение. Когато един разговор приключи, ще го събера целия в един пост. Ползвайте quote за да се разбира, на кой разгово се отговаря.

Алан, Гавин и Феликс за Елдийн и животът в градовете
Special set of skills
Гавин и Иш се опознават
Кардиган споделя със звездите и Гавин
Феликс и Иш обучават Гавин на самоконтрол
Гавин говори с Кардиган дали да напусне групата
Октарион и Емерал тренират
Дюриел търси, кой наблюдава Феликс по магически път
Иш и Гавин кроят планове

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Алан, Гавин и Феликс за Елдийн и животът в градовете

Мнение от CONAN » чет дек 27, 2012 2:40 pm

Алан, Гавин и Феликс за Елдийн и животът в градовете

Алан се приближи една вечер до странящия то групата Гавин. Носеше опечено месо във втора паница и му я подаде, стига мъжът срещу него да искаше.
- Приятелю, разкажи ми за Елдийнските простори. Чел съм много за това място и ми се струва че някога бих искал да отида там. Какво правиш там, далеч на север сред вековните гори и безширни пейзажи? Чувал съм че е изключително място, нямащо равно в Корвеър, че и отвъд.

Гавин написа:
Гавин се беше отпуснал след напускането на града, а дните в компанията на останалите го бяха поочовечили до някаква степен, затова съумя да сътвори следния отговор на питането на Алан:
- Не съм ти приятел - започна чистосърдечно шифтърът без следа от злоба или заяждане в гласа, като пое паницата и започна да се храни. - Сега сме спътници. Когато ти спасиш моя живот и аз също твоя, тогава ще сме приятели.
Помълча малко, след това въздъхна и продължи:
- Елдийн е различен. Ако си двукрак, свикнал в града, значи Елдийн ще ти се види див и страшен. Ще ти се иска да се махнеш от гората много бързо и ще се кълнеш, че повече няма да се върнеш там. Ако си като мен... Елдийн е свобода. Никой не ти казва какво да правиш и какво да не правиш. Никой не те задължава. Нямаш излишни страхове и притеснения. Елдийн е истина. Елдийн е красота. Елдийн е светът, какъвто трябва да е - без преструвки и без задръжки.
Помълча още малко и довърши:
- Не ме бива много в приказките. Ела някой път в гората. Ще те разведа. Ще видиш сам.
Алан Морин написа:"Доста е първосигнален и борави с прости фрази." - замисли се Алан. Дано не се наложеше да обяснява сложни концепции завбъдеще.
- С удоволствие ще разгледам Елдийн... спътнико.
Гавин написа:
Гавин кимна и реши да попита на свой ред:
- Ти от кой град си? Защо живееш там?
Алан Морин написа:Алан се усмихна и отговори:
- Аз съм роден в Шарн - магия, технология и могъща архитектура се преплитат в едно за да дадат на Корвеър най-величествения сред градовете! Велики кули се простират стотици фута в облаците, въздушни кораби и каляски порят въздуха около тях и стотици мостове оплитат кулите в приказна прегръдка. Ако Елдийн е неповторима със своята природа, то Шарн е най-главозамайващия сред градовете. А на въпроса ти защо живея там - отговорът е простичък и еднакъв с твоя - заради свободата. Пълната свобода...
Феликс написа:Дочул последните думи на Алан Феликс надига глава от вечния си бележник и замислено я килва леко встрани
-Интересно е, не мислите ли, как всяко същество е склонно да не забелязва лошите черти на средата, в която е свикнало да съществува. Ти елдийнецо, говориш за свободата на елдийнските полета, за живот без излишни страхове и фалш, но какво ще кажеш за стотиците същества които ежедневно падат плячка в лапите на хищниците, за нуждата всекидневно да доказваш себе си дори и вътрешно да трепериш от страх, защото алтернативата е мигновена смърт. Да, за хищника Елдийн може би е чудесно място, но какво би казала плячката?

А Шарн - града на хилядите кули... Е това е и града на хилядите мазета, всяко едно на множество етажи и деградиращо със всяка стъпка надолу. Блестящите палати на върха, разбира се, грабват окото твърде лесно но ако в Елдийн ти трябва нюх, жестокост и сила за да оцелееш в Шарн това ас находчивост, хитрост и подлост. Замислете се - доколкото и да са различни тези две места те съдържат в себе си както хищници, така и плячка. В тях вие сте хищници, но ако си размените ролите вие веднага се превръщате в плячка...

Но къде са добрите ми обноски, че ви занимавам в такива безпочвен разговор. За мен ще бъде чест да взема интервю, при добро желание, от всеки един от вас уважаеми спътници. Несъмнено волята на Вайсрой ни е събрала в един изключително пъстър карнавал на живота.
Гавин написа:
- Казах без излишни страхове, не без страхове - обърка се Гавин след словесната атака на доста по-приказливия Феликс. - Всеки се страхува за живота си където и да живее, винаги има по-силен от теб. Обаче в Елдийн не е нужно да се страхуваш за друго.
След това се обърна към Алан и попита с интерес примесен с недоверие:
- Свобода в град? Как така?

..........~..........~..........~..........~
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Special set of skills

Мнение от AngerNogar » съб дек 29, 2012 11:55 pm

Special set of skills

- Господа - Октарион пришпори скопеца си към средата на групата, така че думите му да могат да стигат до всички, - сигурен съм, че всеки от нас може да се грижи за себе си, но тъй като естеството на задачата ни е да се грижим и за другиму - може би е добре да знаем какво всеки един от Вас може да предложи при опазването на живота на пратеника и после да помислим как да запълним евентуалните пропуски в събраните ни умения.
Гавин написа:
- Аз съм добър следотърсач и ловец - отговори Гавин. - В гората ставам и за разузнавач. Мога да намеря пътеки, за които знаят само животните. Затова предложих да прекараме важния човек през Елдийн. Когато напуснем Пределите преследвачите ще са загубили дирите ни. Много пъти съм го правил с други важни хора.
Замисли се за момент и добави:
- Когато съм в истинската си форма, не тази двукраката, чувам, виждам и душа много по-добре от сега. Малко животни могат да се доближат до мен без да ги усетя от стотици метри. Това ни е спасявало преди, когато е трябвало да вардя някой важен човек по пътя му през Елдийн. В градове май нищо не мога да правя, само да пазя важния човек със зъби и нокти. А ти какво можеш?
Октарион написа:- Това ще е полезно - отбеляза елфът със нескрито задоволство - аз мога да пазя от явни заплахи, но прикритите често ми убягват. Освен това в градовете мога да получавам това, което искам. Дарен съм с контрол над вятъра, което е полезно по-често от колкото и самият аз очаквам. Мога да се нося из въздуха и да отнемам на други възможността да го правят. Мога и да карам въздушен кораб... само дето нямам такъв, така че това не е много полезно умение в момента... - отбеляза полу-елфът с нотка на съжаление.
Феликс написа:-Амиии... аз съм пътувал доста и видял какво ли не, така че притежавам широк диапазон от знания. Мога да се грижа сам за себе си, също разбирам малко от магия и от хорски характери, както и от събиране на информация. Като цяло не съм особено добър в никоя област, но за сметка на това могат да се справям с широк спектър от проблеми.
..........~..........~..........~..........~
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Гавин и Иш се опознават

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 11, 2013 5:47 pm

Гавин и Иш се опознават
Един от дните преди Сивостен малко след вечеря Гавин се приближи до Иш и тихичко каза:
- Ти си различна. В големия град миришеше свежо. Каква си ти?
Иш написа:- Ха, да. Преди да пристигнем във Вроат за първи път ни се отдаде възможност да прекараме известно време из Кралския лес. Шарн беше интересно и оживено място, но ми е трудно да прекарвам дълго време в големи градове понеже израстнах скитайки из блатата на запад от Елдийнските простори. Баща ми отдавна се върна в земята, но преди да умре посвети мен и брат ми в тайните на горските пазители. Раш!- Иш махна с ръка на жребеца, който за разлика от другите им коне никога не завързваха нощно време, а оставяха да обикаля лагера свободно. Той тъкмо бе отишъл до потока да пие вода, но вдигна глава като чу името си и се насочи със спокойна стъпка към махащата Иш.

- Извинявай, че досега не съм ви запознала официално. Гавин, това е брат ми, Раш. Раш- Гавин.- Конят измери Гавин с поглед и изпръхтя към него.- Един магьосник го превърна в мишка като бяхме още палета.
Гавин написа:- Знаех, че не е кон! - триумфално каза Гавин. - Но не мирише и на вълк. Как така сте били палета първо, пък после ти си станала двукрак, а той мишка и кон? Много интересна история. Разкажи ми.
Иш написа:- Ха, под палета имам предвид, че бяхме млади и глупави. Издразнихме един сприхав магьосник с черно чуство за хумор и... ами, ако ме беше видял и аз щях да споделя съдбата на брат ми.- Думите на Иш постепенно губят игривият си тон, докато погледа й се зарея в пламъците на лагерния огън.- От този ден нататък си поставих за задача да разваля проклятието. Скитахме се с години в търсене на някой, който може да развали магията и през цялото време гледах как брат ми се променя.- Раш я побутна с нос успокойтелно и тя разсеяно го погали.- В крайна сметка намерихме магьосника и той беше готов да вдигне прокятието, но вече беше твърде късно- Раш вече бе загубил... човещината си.
Гавин написа:
Гавин слушаше внимателно и след като Ишил приключи разказа си той дълго време мълча. Накрая тихо каза:
- Бейл казва, че и аз ще я изгубя. Човечността. Казва, че само горските пазители като него и теб могат да приемат истинската си форма и да се връщат обратно в двукраката без мъка. Учите за това с години. Бейл казва, че някой ден ще взема истинската си форма и ще остана така завинаги. Няма да мога да стана двукрак повече. Също като твоя брат.
Помълча още малко и добави, вече с по-ведър тон:
- Ама това не ми пречи. По-добре да остана завинаги в истинската си форма, отколкото завинаги в двукраката. Нали, Раш?
Иш написа:Конят вдигна глава гордо и хвърли високомерен поглед на Гавин преди да изсумти в съгласие. Иш се засмя от сърце на пантомимата и го погали още веднъж преди да обясни на събеседника си:
- След като Пазителите на Гората ме научиха на ритуала, с който давам на Раш нова животниска форма чрез кръвната ни връзка, той прекара известно време в кожата на вълк. По-късно обаче започнахме да експериментираме с други животни и се оказа, че на него най-много му пасват големите котки. Още откак се запознахте иска да ти докаже, че котките са по-добри от вълците, и всеки ден трябва да му обяснявам, че не може да те предизвика на ловнa надпревара понеже ритуалът е твърде времеемък и изтощителен...- Раш я прекъсна като я побътна с масивното си копито. Когато тя се обърна към него, той я посочи с нос и изгледа очаквателно.- Явно брат ми ще направи изключение в случая. Май ще се задоволи, поне за момента, аз да заема неговото място в състезанието. Какво ще кажеш, Гавин?
Гавин написа:
- Ама... - започна нерешително вълкът - ти си горски пазител. Като Бейл. Той винаги е по-добър в лова от мен. И ти ще си.
Направи кратка пауза и заключи:
- Ама не е важно кой ще бие. Не съм ходил на лов от много време. Много искам да ловувам. Почваме когато кажеш.
Иш написа:- Не се притеснявай, няма да ползвам връзката си с Природата за състезанието. Всичко е само за забава все пак- смигна му Иш и притича няколко стъпки към близките дървета. Формата й плавно преля в огромна лъвица с русоляво-рижава козина, която хвърли искряща острозъба усмивка към Гавин преди да се затича към гората.

Когато часове по-късно двамата отново видяха светлината на лагерния огън между дърветата, Иш се върна към човешката си форма и прошепна в ухото на вълчището:
- Не знам от какво бягаш, но ако искаш мога да те науча как да се отдадеш на вълка без да загубиш човешката си същност.
Секунда по-късно тя ощипа бузата на Гавин и се затича обратно към лагера.
Гавин написа:Гавин едва имаше време да се възхити колко бързо, лесно и безболезнено Иш прие истинската си форма преди тя да изчезне в гората. Затова и той побърза да приеме своята - не искаше да й дава повече предимство. Тялото му се изкриви, костите му запукаха и болката дойде с всичката си сила, но за щастие успя да я поеме без да изпадне в безсъзнание. След това се втурна след Иш и нищо друго нямаше значение.

---

След лова Гавин беше щастлив така, както не беше бил от последния си лов с Бейл преди да замине. Беше толкова обзет от чувството, че успя да осмисли думите на Ишил едва след като си легна. Зачуди се кой ли бог беше отредил пътя му да пресече нейния и дали Бейл не го е планирал още когато го прати.

Тя можеше да му помогне. Сънят дойде неусетно и Гавин спа като паленце.
.........~..........~..........~..........~
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Кардиган споделя със звездите и Гавин

Мнение от ChoChan » чет яну 24, 2013 12:59 am

Кардиган споделя със звездите и Гавин

Една от вечерите, които лагеруваха на открито, Гавин се беше свил на кълбо пред тлеещия огън, когато усети мирис на топло и билки, след което чу лекото шумолене на коприна. Ушите му помръднаха насам-натам и той отвори едно око. Кардиган тихо мина покрай потръпващите в неспокоен сън спътници и се спря до вълка. Прибра полите на роклята си и седна върху едни от дисагите до него. Сключи пръсти около коленете си и за няколко мига мълчаливо се взираше в нощното небе. Освободи ръцете си и зарови пръсти в козината на вълка.
-Казват че звездите са студени камъни на много много далечно разстояние оттук. Светлината, която виждаме всъщност е в резултат на тяхната гибел, която се е случила също преди много време. Но едва сега я виждаме. Реално тях вече ги няма, а виждаме просто... ехо, следа от тяхното съществуване, която да осветява пътя ни. Звучи много романтично, не мислиш ли. - Каза тя и подпря брадичка в длан и лакът на коляно, докато разсеяно продължаваше да гали козината му. - Бих искала след като изчезна животът ми да остави такова ехо за другите. - Посланика погледна към каретата, където имаше една неподвижна тъмнина, която беше бдящата Тула. - Знаеш ли, Тула произлиза от едно оркско племе в южен Дроам, вече не съществуват, мисля че тя вероятно е от последните му представители. Миролюбиви, като за орки - ловци и земеделци, домошари. Докато не дошли хората. Заловили които могли от племето й, дургите убили. След това ги принудили да се бият за тяхно забавление. На живот и смърт. Срещу близките им. Инстинктът за живот и е много мощен, Гавин. Рано или късно надделява. Тула имаше сестра. Един ден ги накарали да се сражават - били още малки деца. За да не се бие срещу сестра си, накарали Тула да си одреже езика сама. Ненужно е да казвам, че не удържали обещанието си. Сестрата почти убила Тула, която въпреки това отказала да се съпротивлява. Но накрая не нанесла последния удар. За наказание хората й причинили неназовими страдания, докато Тула гледала. Бих жилала да съм светлина, която прогонва такъв мрак, дори и отдавно загинала светлина. Искам да променя... толкова много неща.
Гавин написа:Вълкът изскимтя тихичко. Изправи се бавно на четири крака и завря муцуна в Кардиган, след което особено старателно облиза лицето и ръцете й. Когато сметна, че е привършил, отново легна, но този път съвсем близо до нея, поставяйки огромната си глава в скута й. Притвори очи и издаде звук, наподобяващ въздишка. Изглеждаше заспал, но сърцето все още биеше бързо в гърдите му.
Кардиган написа:Кардиган помълча дълго време след което продължи да разресва гъстата козина на Гавин с пръсти, докато тихичко разказваше за другарите си. Намерила Тула по стечение на обстоятелствата в мястото, което била арената за забавления. Не спомена какво се е случило с хората, но накрая взела Тула при себе си. След няма и три дни младата орка я ограбила и избягала. Години по-късно се върнала с група приятели, които бе намерила - Емерал, Хандсъм и двама други орки. Разплатила откраднатото с Кардиган и пожелала да й служи. Единият от орките - загинали на пътя към Сивостен - бил нейният любовник и брат на Емерал. Посланикът говореше шепнешком известно време за него. На Гавин му се стори, че тя говореше повече на себе си, мислейки че шифтърът вече отдавна спи. Имаше нещо трогателно в начина, по който тя споделяше на мрака мъките и тревогите, с които се беше нагърбила в дебрите на нощта, само защото мислеше, че нямаше кой да я чуе.
Гавин написа:Гавин сякаш въздъхна още веднъж, след това рязко скочи, захапа края на роклята на посланика и я задърпа на някъде.
Кардиган написа:Кардиган се стресна от неочакваното движение на вълка, след това стана и го последва. Спря се на ръба на светлината от лагерния огън и хвърли поглед пред рамо, след това забърза с Гавин.
Гавин написа:
Вълкът се втурна в тъмата, последван от Кардиган, и спря когато стигна до едно голямо дърво. Там изгледа продължително посланика и сякаш тропна с предната си дясна лапа. След това почака малко и се понесе обратно към лагера. Там намери Иш, навря си муцуната в лицето й и започна да я ближе докато не се събуди.
Когато това се случи Гавин задърпа и нея към дървото. Накрая, след като събра двете жени, вълкът седна на задните си лапи, изгледа ги и изръмжа леко. Няколко секунди след това започна да рови с предни лапи в земята, да души нещо и да обикаля наоколо, но без да се отдалечава на повече от няколко разкрача разстояние.
Иш написа:Иш, макар полузаспала и объркана, последва вълка в гората и някак си стигна до дървото без да се препъне в корен или да настъпи съчка. Тя примижа в тъмнината под дърветата, но явно разпозна парфюма на посланика.
- Какво става? Някакъв проблем ли има?- прозя се тя широко и загледа Гавин объркано.
Кардиган написа:-Прости ми. Моя е вината, че те разбуди от почивката. Сънят ми убягва и реших да се разходя. Мърморех си разни безсмислици и Гавин май реши, че имам нужда да си поговоря с теб. - Кардиган придърпа наметката по-плътно около раменете си и погледна вълка. - Той изобщо не разговаря с мен. Страно. Без значение, по-добре да се връщаме.
.........~..........~..........~..........~
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Феликс и Иш обучават Гавин на самоконтрол

Мнение от Azmodael » чет яну 31, 2013 1:42 pm

Феликс и Иш обучават Гавин на самоконтрол

След нападението една вечер Феликс се приближава до Гавин
-Вълчи братко, преди време говорихме за свободата на Елдийнските простори, но мисля, че сега трябва да поговорим и за предимствата на самоконтрола и разумността на цивилизацията.
Феликс издърпва назад ръкава си и откопчава копчетата на ризата, а отдолу се виждат белезите от вече зарастващите рани от зъби.
-От всички нас ти вероятно си най-опасният и способен боец, но това може да се превърне в нашата най-голяма слабост ако не можеш да запазиш контрол над себе си. Заклинанията за подчиняване на ума наистина са едно от най-злите неща, до които може да прибегне един магьосник, но нашите врагове нямат скрупули да ги използват. Аз мога да ти помогна с контразаклинание, но и то може да бъде развалено. Истинската защита трябва да дойде от теб самия, от силата на волята ти. Знам, че в инстинктите на един вълк е да ловува, да убива, но човешката разумност трябва да наделее, да насочи тези импулси срещу нашите врагове. Помисли какво щеше да стане ако Дуриел бе закъснял само със секунди...
Гавин написа:- Щях да разкъсам важния човек - отговори безизразно Гавин.
Иш написа:Иш, която топлеше ръцете си на лагерния огън, дочу разговора им и се включи без да отваря очи:
- Гавин, помниш ли, че една вечер на път към Сивостен говорихме за борбата между инстинкта и разума, за намирането на баланс между двете. Тогава ти казах, че пазителите знаят как да го открият, и ти предложих да ти помогна. Исках да оставя решението изцяло в твои ръце, но Феликс е прав. Всеки от нас си има слабости, но враговете ни откриха твоята и със сигурност ще се опитат да се възползват от нея отново. Сега има само един избор- промяна или смърт.- Думите на Иш кънтяха в ушите на Гавин сякаш се намираше в дълбока пещера и мрачни стени притискаха малкият им лагерен огън от всички страни. Последвалата тишина бе почти оглушителна.- Тренировката започва утре сутрин.
Гавин написа:- Добре - със същия тон отговори Гавин.
Феликс написа:Феликс също се стресна от думите на Иш. С мек глас той се опита да успокои и двамата
-Чак пък смърт? Прекаляваш Иш, Гавин е успял все пак да запази разсъдъка си толкова време и аз вярвам, че ще се справи. За кардиган, а и за всички нас - нали Гавин?

***

Призори Феликс събужда Гавин (или го намира на стража). Мълчаливо му кима към поточето, до което са издигнали лагера си. Мъжът сваля ризата си, след което започва да се мие с ледената вода. На учудения поглед на Гавин той отговаря почти шеговито през стиснати зъби в опит да разведри мъжа.
-Това не е част от тренировката, но няма да ти навреди да опиташ. Най-малкото прочиства ума, така де не мислиш за нищо друго освен за колко ужасно студена е тази вода!

Малко по-късно двамата са седнали в поза за медитация един срещу друг. Феликс е събудил тихо Иш и я е помолил да наблюдава мълчаливо разговора им без да ги прекъсва.

-Когато един заклинател се опита да обсеби ума ти той търси в него вратички, слабости, стаени опасни копнежи, които повечето хора мислят, че са погребали завинаги в съзнанието си или дори, че при тях те не съществуват. Но това никога не е вярно! Заклинанието ги открива, дава им сила и за секунди те обземат ума на жертвата, изтикват самосъзнанието му до място, където те са обитавали до момента и го заключват там. При теб тези първични копнежи не са само не са погребани, те плуват отгоре като тлъста пъстърва в планински поток и така улесняват заклинателя неимоверно. Това, което се опитвам да те науча е не да промениш начина си на живот, а да осъзнаеш неговите слабости и опасността, която крие за ума ти.

-Има два начина за които аз знам, с които да се противопоставиш на такава мисловни атака. Сега ще ти ги опиша един по един, а ти сам ще прецениш кой би бил по-лесен за теб.

-Първият наподобява състоянието на медитация. За кратко бях горски пазител и той много напомня на техните ритуали за сливане с природата. При него оставяш тялото си назад, мислено оставяш духа ти да се издигне, да излезе от тялото ти и да наблюдава случващото се отвисоко. Какво се случва с тялото ти е далечно, маловажно. Ти си над това, ти виждаш и чуваш всичко, вечността е твоя, за да вземеш своето решение. Копнежите, за които говорих - те са инстинктивни. Те не се подчиняват на логиката, те не могат да издържат на нейните доводи, те са продукт на самото съществуване, на плътта ти. Когато някой се опита да ги окове с магия съзнанието ти се намира извън тялото, то е много по-недостъпно за тях


Виждайки обърканата физиономия на Гавин Феликс спира за момент, след което продължава

-Ще дам пример, с който по-лесно да ме разбереш. Представи си, че си много гладен и виждаш заек в гората. Един вълк не би се замислил, той би скочил след заека, би го настигнал, разкъсал и утолил глада си. Но ти си и човек, знаеш, че ако погладуваш час-два нищо няма да ти стане, но ако се отделиш от групата ще изложиш всички, включително и Кардиган на опасност. Ще проследиш заека с гладен поглед, ще се разсееш мислейки си за крехкото му месо, но ще останеш на поста си. А сега ти си свободна мисъл, тялото ти е гладно, но тялото е подчинено на инстинкти, не ти. Мисията е много по-важна, тялото ти има натрупани запаси - можеш да издържиш дори дни без да ядеш. Разсейването може да погуби всички ви, носът не души за зайци, а за засади. Очите не следят крехките бутове, а търсят опасността.

Идва магьосника, изведнъж желането да убиваш е над-всичко. Ти искаш да усетиш кръвтта в устата си, искаш повече от всичко да впиеш зъби в нечия плът, да разкъсваш до насита. Но това са твоите инстинкти, желанията на твоето тяло. Умът ти се намира извън тялото, логиката диктува, че това са твоите приятели, че да сториш това би било грешно. Умът ти обуздава тялото, защото в крайна сметка той го контролира. Инстинктите могат да надделеят само ако умът отстъпи.


Феликс дава на Гавин няколко минути за въпроси и осмисляне на чутото преди да продължи.

-Вторият начин, колкото и странно да звучи, е пълна противоположност на първия. При него ти ne отделяш ума си от тялото и не се отдаваш на логика. При него ти хвърляш всичко, което имаш в един непробиваем щит около ума си, а самия щит обграждаш със остриета от агресия и омраза.

Помисли какво изпитваш към нас. Към всеки един от нас поотделно. Търси само положителните неща, негативните остави за след малко. Приятелство, симпатия, любов, закрила, уважение. Събери ги, остави ги да завладеят ума ти, отдай им се напълно. Използвай само неща, в които вярваш искренно, иначе щитът няма да е достатъчно силен. Ти си в центъра на този ураган от емоции, но те са твоите емоции, те не могат да ти навредят по никакъв начин. На магията обаче ще и бъде трудно да ги преодолее. Можем да го направим още по-силен обаче.

Вземи всички негативни свои емоции и ги хвърли в урагана, но не ги смесвай с позитивните. Остави ги отвън като стотици ножове, който да разкъсат всеки, който се опита да проникне през него. Мразиш ли магьосника? Хвърли го в урагана. Мразиш ли това, че много говорим? Хвърли и това чувство във вихъра. Хората са съставени от емоции, няма как да избягаш от тях. Сигурен съм, че дори и в твоя приятел - пазителя Бейл има неща, които не харесваш, или пък във всеки един от нас. Не се срамувай от тях, използвай ги. Ако някога ти се е приисквало да ми фраснеш един по лицето - използвай го. Ти не искаш да ни нараниш истински, ти искаш след това да се изправим и да бъдем приятели отново, да разберем твоята гледна точка и да я споделим. Дори и да искаш да ни сториш зло - това е твое чувство с тови мотиви и твоя мярка. Магията ще те накара да убиваш, но твоето желание не е такова, ти искаш само да докажеш, че си прав, не да нараниш сериозно. Остави тези чувства да те завладеят и магията никога няма да може да пробие този бушуващ щит около ума ти.
Иш написа:По време на речта Иш така и не се обръща към спътниците си, а след последната дума прегръща коленете си с ръце и сякаш се смалява- явно мислите й са погълнати от далечни и неприятни спомени. Думите на Феликс не предизвикват никаква реакция, но тя изглежда достатъчно вглъбена да не ги е чула изобщо. Иш остава неподвижна пред огъня с часове, дълго след като всички други са си легнали, като единствено посяга от време на време да забърше нещо от лицето си.

Късно през нощта Иш нежно разтърси рамото на Гавин. Лицето й изглеждаше неествено бледо, а под очите й имаше черни кръгове от изтощение.
- Имам нужда от малко свобода-, думата я кара да се усмихне за момент-, така че ще отида в гората. Имам нужда да изчистя ума, но преди да тръгна исках да ти се извиня. Ти нито беше виновен за това, нито си причината за яда ми, но си го изкарах на теб. Съжалявам.
Гавин написа:На Феликс:
- Няма да мога втория - почти веднага отговори Гавин. - Нямам такива неща. Не мразя магьосника. Не мразя никого. Искам да го убия, защото ни нападна. Ако не го убия ще ни нападне пак. Ама не го мразя.
Помълча малко и продължи.
- Не разбирам първия. Няма да гоня заек докато съм на пост. Много дивеч подуших по пътя с важния човек, ама не съм ловувал. Ама с глада шега не бива. Хора от глад стават животни, виждал съм. Още по-диви от мен. И ти да си много гладен - и ти ще подгониш заека. Не разбирам как това помага срещу магьосника.
Гавин написа:На Ишил:
- Защо съжаляваш? - попита объркано Гавин. - Ти се би храбро. Никой друг не посмя да захапе великана с две глави. Трябва да се хвалиш, не да съжаляваш.
Изправи се и продължи:
- Аз не съм виновен. И ти не си виновна. Великанът и магьосникът са виновни. Ще ги намерим и ще ги убием. Но първо ще заведем важния човек в големия град.
Разкърши стави и довърши:
- Ще дойда с теб в гората. И аз искам свобода.
Феликс написа: Правилно, че и хората освирепяват от глад. Представи си, че и с магьосника е така - неговата магия те кара да освирепееш от глад без да си гладен наистина или да убиваш без да го искаш. Но в действителност той не подчинява ума ти, а тялото. Кажи ми - какво беше усещането, когато той ти заповяда да ни се нахвърлиш. Ти искаше ли го действително, или тялото не се подчиняваше на волята на разума ти?
Гавин написа:- Не исках да ти се нахвърлям. И върху посланика не исках. Когато магьосникът ми заповяда да го направя аз не исках, ама не можех да се спра. Не помня много какво стана и защо го направих. Замъглено ми е. Все едно не бях аз, а някой друг го направи. Накрая все едно се събудих и това, дето разкъсах теб и посланика, беше като сън. Не го помнех като да се е случило наистина. И след това видях, че е било истина. Не мога да ти разкажа по-добре. Много съм глупав.
Феликс написа:-Виждаш ли, точно в това се корени проблема и той няма нищо общо с умност и образованост. Всичко е въпрос на воля, а тази воля може да се гради както на организираност на ума, така и на силни емоции. Ти каза, че си подминал много зайци в горите и това е признак на някаква воля, но заклинания са много по-силни от това. За човек с достатъчно силна воля призива на магията би бил силен колкото призива на заека за теб по време на пътуването. Най-важното нещо, което не трябва да забравяш никога, е че ти си този, който управлява тялото си. Никоя магия не може да ти отнеме това, освен ако ти сам не и позволиш. Но с теб май практическия подход ще е най-правилен.

-За съжаление заклинанието за умствен контрол е твърде сложно и аз не го владея, пък и винаги съм намирал употребата му за неетична. Имам нещо друго подходящо на ум обаче... вземи моята тояга. Така. През следващите 5 минути не искам да я пускаш при никакви обстоятелства - каквото и да ти кажа и направя трябва да я държиш. Tова е много важно. Готов ли си?

След като Гавин взима тоягата с променен, заповеден глас Феликс излайва.
-ПУСНИ!
[sblock]Casts Command DC 18 Will[/sblock]
Гавин написа:Гавин рязко пусна тоягата сякаш изведнъж го беше изгорила и изгледа Феликс объркано.
[sblock]Save 13(die) +2 (base) = 15, fail[/sblock]
Феликс написа:Феликс поглежда строго Гавин, като учител чиито ученик току що е направил точно това, което изрично му е казано да не прави. Изправя се, слага тоягата обратно в пръстите на Гавин.
-Това беше едно от най-слабите заклинания за подчиняване на ума. Не може да те нарани, освен косвено. Сга се успокой. Затвори очи, не ми отговоряй. Върни се назад, съсредоточи се. Изчисти от ума си миризмата на гората, звуците на нощта, хъркането на Октарион.. нека остане само спомена. Потопи се в усещането докато е прясно в съзнанието ти. Почувствай инстинктивния отклик на тялото ти под напора на магията. Ума ти го спира, почувствай го. Не трябва да пускаш тоягата. Важно е. Всичко зависи от това, ти знаеш най-добре, не тялото. Тоягата е в ръцете ти, трябва да остане там. Преди всичко. Над всичко... ти си в контрол...
-ПУСНИ!

[sblock]Command DC 17 Will
Ако Гавин се старае би трябвало да вземе 20 на чека :)[/sblock]
Гавин написа:Гавин пак метна тоягата и примига тъпо, гледайки Феликс.
Save: 2(die) + 2(base) + 2(accumulative bonus) = 6, fail
Феликс написа:
-Не се притеснявай. Съсредоточи се, ще продължаваме да опитваме докато не успееш. Не можеш да наваксаш години практика за минути време, но можем да поставим началото.
Гавин написа: - Благодаря ти, Феликс - неочаквано и за самия него смутолеви Гавин. - Няма да се откажа, докато не се науча.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Гавин говори с Кардиган дали да напусне групата

Мнение от CTAHuMuP » ср фев 06, 2013 11:34 am

Гавин говори с Кардиган дали да напусне групата

Първата вечер след нападението Гавин се усамоти след укорите на Феликс и Ишил. Не изглеждаше развълнуван, но му личеше, че обмисля нещо. Накрая явно взе решение и тръгна към каретата на Кардиган. Вечно бдящите Емерал и Тула го спряха на входа.
- Искам да видя посланика - каза вълкът. - Трябва да говоря с нея.
Кардиган написа:Вратата на каретата, в която Кардиган нощуваше откакто бяха тръгнали, се отвори и Дюриел подаде глава навън.
-Какво има? - Попита той и изгледа Гавин над главата на Емерал.
Отвътре се чу леко прокашляне и след това звучащият малко немощен глас на Кардиган.
-Няма нищо. - Тя махна с ръка. - Моля, заповядай. Не мога да понеса да стоя на този леден дъжд, затова ще трябва да влезеш. - Дюриел се вмъкна обратно и седна до жената, освобождавайки отсрещната пейка за масивния шифтър. Лицето на Кардиган отново беше забулено, но змиите свободно висяха, освободени от неудобната фризура. Мъжът кръстоса крак връз крак, опря лакът в облегалката и замислено подпря брадичка с пръст.
-Слушам те, Гавин?
Гавин написа:
- Не исках да те разкъсвам - започна Гавин. - Не знам какво стана. Не си спомням защо го направих. Ама Феликс и Ишил казаха, че ще те нападна пак. Те са умни, знаят много. Сигурно това е истината.
Направи кратка пауза и продължи:
- Исках да попитам Иш или Бейл за съвет, ама ти също си добра като тях. Спомних си какво ми каза онзи път, когато бях в истинската си форма. Ти мислеше, че не те разбирам, ама аз чух и всичко разбрах. Затова теб ще попитам. Във Елдийн има една порода свине, които са по-умни от другите. Когато някоя свиня от стадото се разболее или е ранена, другите се събират и я убиват. Така пазят стадото силно, болната свиня не ги забавя, а вълците намират трупа и не търсят стадото. Ишил искаше да ме убие. Значи смята, че в стадото ни аз съм болната свиня. Тя е горски пазител, мъдра и добра. На нейно място и аз така щях да направя. Ама не искам да бъда убит. Затова те питам. Искаш ли да напусна стадото ни? Така ще е сигурно, че няма да те разкъсам. А когато великанът с двете глави ме намери може да ме убие. Ама може и да не успее. А ти ще си вече в големия град.
Пое си дъх след тази нетипично дълга тирада и довърши:
- За това ми трябва съветът ти.
Кардиган написа:
Докато Гавин говореше, фокусиран върху всичко, което искаше да каже, не забеляза как мъжът на отсрещната седалка видимо се напрегна. Дланта, с която подпираше бузата си, се сви в юмрук и лицето му се изопна. Кардиган, въпреки забуленото си лице, явно беше наясно с вътрешните емоции на Дюриел, защото леко сложи ръка на коляното на спътника си и той тутакси се отпусна.
-Гавин, - започна тя най-накрая. – Зная, че разбра какво исках да кажа онази вечер. Не си глупав. Въпреки сложните думи, които понякога изпозлват хората около теб, ти разбираш - може би по-добре от тях самите - какво те всъщност искат да кажат.
Макар да желаеш да си вълк и да бродиш горите волно и безгрижно, една част от теб винаги ще е човек. Не си животно. Човешката част е причината сега да си тук с нас. Животното е просто студен инстинкт за оцеляване и продължаване на рода. За тях няма дълг, съчувствие, угризения, чест и много други емоции, които правят хората хора.
Да, емоциите могат да ни обрекат на гибел, но те и ни издигат от калта, когато паднем и се чувстваме победени.
Ишил… се бори със свои демони. Колкото и добра да е, тя също е човек и има своите емоции и страдания. Сигурна съм, че ако някога реши да ги сподели с нас, може би ти ще я разбереш най-добре. Притесненята на Ишил и Феликс колкото за нас, са толкова и за теб самия.
Сърцето ти е искрено и добро, зная, че би застанал на пътя на опастност за всеки от нас, въпреки, че пътуваме заедно от броени дни. Затова и бих искала да останеш с нас, с мен.
В края на краищата
– тя се облегна назад и гласът й прозвуча доста по приповдигнато. – Всеки от нас има своите положителни и отрицателни черти. Например, още не си чувал как безбожно хърка Емерал! Защо си мислиш, че най-често той е на пост нощем – иначе никой не имал и миг спокоен сън.
Гавин написа:
Гавин дълго гледа посланика без да каже нищо. Накрая продума:
- И аз искам да остана. Ако беше казала да си ходя щях да го направя. Ама нямаше да го искам.
Въздъхна и продължи:
- Ти си третият мъдър и добър човек, който казва да внимавам с истинската си форма. Ще опитам да помисля над това. Ще говоря пак с Иш когато пребори демоните. Аз съм се бил срещу демони от Пустошта. Не са толкова страшни. Ишил е горски пазител. Ще ги убие лесно. И тогава ще говоря с нея. Тя каза, че ще ме научи да владея вълка.
След това неочаквано и за самия него смени посоката на разговора и погледна Дюриел:
- Когато прогонихте харпията видях, че си приказвахте нещо с Тула. Гоблинът се смя. Ти също. Тула не се смя, ама спря да се мръщи. Какво й казахте? Посланикът ми разказа за живота й. Не е щастлив. Ако ми кажеш какво й казахте ще кажа на Октарион и Феликс. Те разказват много истории. Ще измислят други като вашата и ще разсмиват Тула още много пъти.
Кардиган написа:Дюриел се сепна и леко повдигна вежди, а лицето му се поразведри. Единият ъгъл на устата му се повдигна, докато той си спомняше нещо и каза.
-Макар й да не й личи сега, Тула е доста буйна и енергична орка. Преди години, когато се запознахме, беше направо като природно бедствие. Тъй-като не може да изразява емоциите си с думи, най-често го правеше с действия - и предимно - с юмруци. Мисля, че всеки от нас, освен може би Кардиган, е страдал от нейните емоции - той натърти думата.
-О, уверявам те, че грешиш, но не го споменавай пред другите, тя още много съжалява за случая. - Вметна Кардиган, а веждите на Дюриел се вдигнаха още по-високо.
-Та, за нея това явно е фаза, след която или изгражда приятелство или не. Така беше подредила Грал - Братът на Емерал, че цяла седмица не можеше да движи челюстта си. На шега залагахме с кого от вас щеше да се "сприятели" първо.
Гавин написа:- Ясно - съвсем сериозно отвърна Гавин. - Сигурно с Октарион ще е. Той все разправя за различни женски, които са се сприятелили с него преди. А Феликс няма да е. Защото няма да се събуди ако Тула го удари.
..........~..........~..........~..........~
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Октарион и Емерал тренират

Мнение от ChoChan » чет фев 07, 2013 3:32 pm

Октарион и Емерал тренират

Една ранна вечер, след като вече бяха разпънали лагера си, Емерал тъкмо бе приключил с обгрижването на конете. Потупа последния жребец и метна тежък вързоп на капрата. Бавно завъртя глава, за да раздвижи врата си, след това размърда рамене първо напред, после назад и изтръска ръце, за да отпусне мускулите. Докато вършеше това, погледът му бавно и леко разсеяно бродеше из лагера. Накрая сякаш реши нещо и се запъти към мястото, където полуелфът седеше и се взираше в огъня.
Емерал се спря пред Октарион наполовина закривайки светлината от лагерния им огън. Смъкнал броня по риза и кожени панталони, фигурата му бе все така внушителна. Изсечени, сякаш от бронз, рамене, изпъкнала от мускули гръд, която се спускаше към малко по-тесен кръст и здрави набити бедра. Макар и расата, към която да принадлежеше частично, да бе предразположена към мускули и якост, си личеше, че мъжът бе полагал дългогодишни усилия, за да приведе тялото си в толкова добре изваяна форма.
-Какво ще кажеш за малка тренировка? Струва ми се, че можеш да понесеш един два юмрука, и даже сам да върнеш услугата. Сваляй ръкавиците. Или пък недей, както предпочиташ. - Октарион не беше сигурен с перманентно намръщеното изражение на полуорка, но му се стори, че последното може би беше опит за шега.
Октарион написа:- Правилно ти се струва - отговори полу-елфът - нося два юмрука цял живот.
Октарион бавно свали парчетата от бронята си, огледа се за други потенциални заплахи, освен стоящата пред него и разкопча каишките на металните си ръкавици.
- Понякога завиждам на хората в Дроам. Има нещо освобождаващо в това, да знаеш че можеш да смениш релефа на нечие лице и най-лошото което може да се случи е да загубиш зъб или два. Цената на цивилизацията предполагам - каза той и поде с преправен глас. - Беше любимия стъклопис на леля ти... естествено, че трябваше да предположиш, че няма амулет за бавно падане... ще ни струва минимум третина от медната концесия да изгладим отношенията... трябва да си по-отговорен... - мъжът се изплю на земята пред себе си и запрати ръкавиците към положената на земята броня.
- Само минута - каза Октарион и се отдалечи от огъня, говорейки си тихо: - Да, виждам, че е орк... тогава беше тъмно!... я, млъквай... така ли? А пък ти си мъртъв... наричай го както си искаш... Нормално здрава долна челюст? Как точно това е слабост... О!... Не, няма, да го застрелям в крака и да чакам да умре от умора и кръвозагуба... ДЯДО! - като стигна до малката поляна в страни от лагера им, той се обърна, стегна мускули и изпълни кратка невъоръжена ката, след което вдигна ръка в очаквателен жест към Емреал.

[sblock]Статистики: АС 17 (AC 20 през рундовете когато се бие дефанзивно), -4 AC срещу всеки различен от Емреал.
Стратегията на Октарион поне в началото, докато не получи по-ясна представа за противника си се състои в редуване на премерени единични атаки със буря от множество слаби удари:
1. Saphire Nightmare Blade - При успех на Concentration check 1d10+16 срещу АС на Емреал - атаката е с +13 бонус (1д6+1д3+5 щета) срещу flat-footed AC-то на орка. При неуспех на Concentration check-a - атаката е с +11 бонус (1д3+5 щета) срещу нормалния АС на Емреал. (fighting deffensively +3 AC)
2. Crusader's Strike - атаката е с +13 бонус (1д3+5 щета) и при успех - ако алаймънта на Емреал не е CG - Октарион си излекува 1д6+5 живот. (fighting deffensively +3 AC)
3. Три атаки с бонуси +17/+12/+7 (1д3+5) щета всяка.
4. Lightning Recovery - ако една от горните атаки пропусне - Октарион може да я reroll-не с +2 бонус.
Последната приготвена маневра е Moment of Perfect Mind - hopefully няма да се налага да бъде използвана.
Използвани ресурси: 1 gust of wind - Shield (+4 AC, включено в сметките), 1/day blade guide (+2 атака и щета срещу орки до края на боя, включено в сметката)[/sblock]
Емерал написа:-Дано така да си остане. – додаде Емерал след Октарион и му остави пожеланото време, да се приготви. През това време полуоркът преплете пръсти и ги изпъна навън, докато не изпукаха, след това отново изтръска длани и няколко пъти ги сви и отпусна в юмруци. Направи един два пробни замаха. Прескочи от крак на крак няколко пъти – тежко, въпреки нова някак си стъпките му съумяха да изглеждат леки и пъргави. “По-пъргавичък е, от колкото изглежда”, заключи Октарион преди накрая да му направи сигнала, че е готов за спаринг.
Емерал удари юмрук в юмрук, вдигна ги високо пред лицето си и се пристъпи на поляната.
Двамата бавно закръжиха един около друг, изучавайки се. Размениха си един два пробни удара, всеки един тествайки другия.
Емерал леко присви очи над вдигнатите си юмруци и Октарион видя как и те се стегнаха и това беше единственото предупреждение, което получи преди полуоркът да замахне с всичка сила и да го удари в ребрата. Полуелфът изпъшка, когато за момент остана без дъх и леко се присви. Емерал се отдръпна и остави противника му да възвърне стойката си. Лицето му не изразяваше никаква подигравка или задоволство от успешно попадналия му удар. Беше сериозен и фокусиран и стойката му показваше, че не подценява полуелфа.
Октарион схвана намека, че нямаше да има счупени отношения, заради счупени ребра. Изплю се настрани и вдигна юмруци.
Полуоркът направи два чудовищни замаха, които Октарион ловко отбягна и му върна по един удар в кръста за всеки. След това с вик скочи във въздуха и влагайки тежестта на тялото си в удара, центрира Емерал в челюстта. Главата на полуорка се отметна настрани и той избърса кръвта от края на устата си. Без да губи момент, дроамецът му отвърна със силен замах, който Октарион блокира, но преди да успее да отвърне, получи удар с глава, който разцепи веждата му.

Вкопчилите се в схватка борци се отдръпнаха един от друг и отново закръжиха на опустошената полянка. Полуелфът направи лъжливи движения около Емерал, докато намери пробив в защитата и нанесе светкавичен удар. Дроамеца му отвърна с кос удар в гърдите, който върна едно от ребрата му на правилното място и той отново задиша много по-леко
-Точно там. – Каза Октарион и се нахвърли върху полуорка.

Около половин час по-късно двамата вече едва се държаха на краката си, когато Емерал свали юмруците и зае по-отпусната поза.
-Не е зле. – Каза той и посегна да стисне Октарион по рамото. – Да го направим отново утре вечер.
..........~..........~..........~..........~
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Край лагерния огън

Мнение от ChoChan » пон фев 11, 2013 11:32 am

Дюриел търси, кой наблюдава Феликс по магически път

Вечерта след потеглянето от Сивостен, групата настигна пътуващ керван и решиха да нощуват с тях. Всеки се беше заел със своите задължения по разпъването на лагера им. Дюриел бе изчезнал за едно време, след това се върна и мълчаливо и със скръстени ръце, опрял рамо в каретата, наблюдаваше останалите. Лека бръчка бе набраздила челото му, докато внимателно спираше погледа си върху всеки от новите си спътници. Когато всеки явно бе приключил с общите и личните си занимания, Дюриел се отблъсна от каретата и се приближи към Феликс.
-Двамата с теб трябва да поработим върху намиране източника на това заклинание за наблюдаване. Струва ми се, че не взимаш това достатъчно сериозно. Надявам се да ми съдействаш, това значително ще олесни всичко.
Феликс написа:-Мислих над това и смятам, че има вероятност някой от Ондеър "да ме наглежда". Все пак имаме най-голяма концентрация от аркейн заклинатели на глава на населението в петте нации. Думите на Феликс са попити с гордост.
-Обикновено не ми пречи, но сега наистина трябва да вземем мерки. Не разчитай много на мен обаче, никога не съм задълбавал в теория на магията. Ще ти съдействам с каквото мога, дано да е достатъчно.
Дюриел написа:Дюриел леко повдигна вежда и посочи на Феликс да седне на един пън, след това се настани срещу него, преплете пръсти и ги опря на коляно.
-Защо някой би те наглеждал от Аундеър? - Попита той с мелодичен глас и Феликс усети космите на тила му леко да се изправят, когато магията на мъжа пред него го обгърна.
Феликс написа:Феликс въздъхва
-Защото за съжаление държим първенството и по най-голямата концентрация на интриганти на глава от населението. Мъжът, който ме изпрати тук е влиятелна личност, а аз не съм от обичайния му кръг на общуване. Твърде е възможно някой да го е заглождило любопитство. В мое отсъствие да се сдобият с личен предмет от офиса ми е детска игра за всекиго. Много е възможно и да не съм прав, но освен заклинание за неоткриваемост не виждам какво друго мога да направя по въпроса докато пътуваме.
Дюриел написа:-Изобщо ли не те притеснява, че някой шпионира от неопределено време всяка твоя стъпка? - Изненадата беше очевидна в гласа на Дюриел. - Обикновено хората биха намерили нещо такова за ... най-малкото смущаващо. - Магията продължаваше изучаващо да се разстила около Феликс.
Феликс написа:-Да, притеснява ме, но аз преди всичко съм практичен. Ако бях в Ондеър бих намерил контразаклинател, който да ме насочи към човека отговорен за това. За съжаление в момента не мога да направя нищо по въпроса. Защо да разстройвам вниманието си за проблем, на който в момента е невъзможно да се намери перманентно решение? Човек не бива да пилее силите си и да се разстройва за неща, които са извън неговия контрол, а винаги да се фокусира върху това, което представлява неговата непосредствена задача или опасност на пътя.
Дюриел написа:-Досега не бях гледал на размишляването като на нещо, пилеещо сили. - Феликс усети как магията на мъжа най-накрая се оттегли и Дюриел се изправи. - Заклинанието не е от Аундеър. Било е произнесено в Среден Шарн. Вероятно бих могъл да намеря къде точно, ако отидем там. Също така - за него за използвани поне три драконови камъка. А наблюдателите са били повече от десет.
..........~..........~..........~..........~
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Иш и Гавин кроят планове

Мнение от Ambartanen » пон фев 18, 2013 11:49 pm

Иш и Гавин кроят планове

Късно вечерта/през нощта след като Кардиган разкри злия артефакт впил се в ръката й:

Иш бе мълчалива и отдръпната след разкритието на Кардиган, но, както вече беше започнало да им става навик, късно през нощта отиде на патрул с Гавин в животинска форма. Както обикновено, прекараха около час в обиколяне лагера в разгръщаща се спирала и търсене на неочаквани миризми или нещо друго нередно. Обикновено след това отделяха кратко време за лов и почивка преди да се върнат при спътниците си, но този път вместо да се впуснат в търсене на плячка Иш избра една осветена от луните полянка, прие човешката си форма и се обърна към вълка.
- Гавин, трябва да говорим,- каза му тя сериозно преди да седне на мократа трева.
Гавин написа:
Вълкът примига глупаво така, както човекът би примигал след някои от по-сложните обяснения на Феликс, после бавно и не особено грациозно прие двукраката си форма. Обърса лигите от устата си и каза:
- За Алан ли? Чини ми се, че е омагьосан от нещото и иска да убие посланика и да го открадне.
Иш написа:- Алан? Да, и до него ще стигнем, но първо искам да поговорим за Кардиган и нейният... артефакт. Знаеш ли кои са Пазителите на Портата?- Тя огледа дълбоките сенки в заобикалящата ги гора подозрително, приведе се малко повече към Гавин и му зашепна съзаклятнически.- Пазителите са най-старият друидски орден на континента. Създадени са епохи преди хората да пристигнат на Корвеър и имат една основна задача- да пазят света от настъпленията на свръхестествени чудовища, които искат да покорят природата, да отменят естествения ред, да покварят и подчинят всички хора и животни.

Преди хиляди години, все още преди хората да пристигнат на континента, Пазителите срещат най-голямото си предизвикателство, войната срещу даелкирите- могъщи чудовища, нашественици от друго измерение, чията основна сила е била да изкривяват формите и душите на слугите си. Почти всички чудовища скитащи из света в наши дни са творения на даелкирите и Пазителите, макар и разбили чудовищните армии толкова отдавна, все още ловуват наследниците им. Сега ще ти доверя една тайна, която почти никой извън редиците на горските пазители не знае- генералите на тези армии са били безсмъртни създания, които слугите на Природата не са могли да убият. Повечето от тях са заключени в древни затвори дълбоко в дебрите на Кибер и освобождаването дори на само един би довело до конфликт далеч по-кървав и ужасяващ от сто годишната война.

Иш разказа историята с патос и емоция достойни за пътуващ разказвач, но за следващите думи изражението й стана внимателно безизразно.
- Опасявам се, че предметът на Кардиган е карта към една от тези гробници, но не просто бездушен предмет а творение на даелкирите- разумен паразит със знание, цел и способности да контролира носещата го и да изкривява света край него. Очевидно то ни изпраща кошмарите, самото му присъствие прави връзката с Природата и боговете по-трудна и, подозирам, то стои зад атаката на мъртвите в Сивостен.- Иш прибледня при самия спомен.- Мисля, че Кардиган се пребори за момент с контрола му, за да ми покаже истината- безкрайно море от мъчещи се в агония души, които се нахвърлят към него и се опитват го унищожат.
Гавин написа:
- Чувал съм за Пазителите - промърмори Гавин - макар и да нямам другари от тях. И значи ти мислиш, че това нещо е омагьосало Кардиган така, както дребният вещер омагьоса мен? Кардиган не е Кардиган, ами прави каквото й казва нещото?
Лицето на шифтъра видимо посърна. Личеше, че някаква вътрешна борба се разиграва в душата му и не след дълго той й даде гласен израз:
- Ама Кардиган e много добра. Стана лоша чак когато Тула загина. Ще й мине и пак ще стане добра. Не може да е омагьосана. Тя е по-умна от мен. Не е лесно да я омагьосаш като мен.
Помълча малко, сам неубеден в думите си, след това изведнъж устните му грейнаха в усмивка.
- Феликс ще я научи! Както мен научи. И така тя ще се спаси от нещото.
Иш написа:Иш направи кисела физиономия при споменаването на тренировките на Феликс.
- За съжаление нещата далеч не са толкова прости, Гавин. Магията на онзи гоблим е лесна за забелязване и краткотрайна, а артефактът, опасявам се, има далеч по-подмолен ефект. Според мен Кардиган е добър чо... ъм, добра медуза, която иска да помогне на хората, и Предмета, вместо да се опитва да наложи волята си по очевиден начин, просто й влияе по леки и трудно забележими начини като насочва желанията й- решението да застраши дипломатическата си мисия като го държи в тайна от нас, лъженето в негова защита като твърди, че носи просто кошмари, когато е далеч по-опасен, отказа да ни позволи да го разследваме. Сигурна съм, че нейната цел във Вроат е мирна, но нещото също иска нещо от столицата или от Моргрейвския университет и това е далеч по-пристеснително.- Иш въздъхна тежко и прокара ръка през косата си.- Обяснявам ти всичките си подозрения, защото имам нужда от твоята помощ. На първо време трябва да си призная, че всичко това са най-вече подозрения и догатки. Искам да се посъветвам с някой, който знае много повече за историята на Пазителите и древната война, но и аз като теб нямам близки познати сред техния орден. Бих отишла при някой от познатите ми в Елдийн друиди, но не съм се виждала с никой от тях повече от две години, така че нито съм сигурна къде да ги открия, нито ще е лесно да ги убедя да изоставят собствените си задачи, за да ми помогнат спешно. Искам утре, докато другите закусват, да отидем при Бейл и да го помолим за помощ.

- Сега стигнахме до тежките решения. Можем да отидем само ние двамата, за да му обясним какво се случва, но освен това мога да взема още двама човека с нас- бихме могли да заведем Кардиган, за да могат той и другите друиди да изследват паразита лично. От друга страна се опасявам, че то ще откаже да бъде изследвано, макар че това би бил далеч по-безопасен и бърз път до Вроат за Кардиган. Какво мислиш- да отидем сами, да се опитваме да убедим Кардиган да дойде с нас или да я подведем да отиде там без да знае къде я водим?
Гавин написа:
Гавин не беше от хората, които мислят много.
- Не е хубаво да оставяме Кардиган. След като Тула загина всеки зъб и нокът се брои. Ако Даелкирът с мечовете вместо ръце се върне с хората си когато нас тримата с Раш ни няма - останалите няма да се справят. Кардиган няма да иска да дойде в гората, а пък да я излъжем няма да стане. Тя и Дюриел са много умни.
Не може ли да пратим съобщение на Бейл? Той знае как да ме намери. Винаги ме намира, където и да съм. Ако му пратиш съобщение да дойде при мен и да води някой Пазител с него - ще дойдат много бързо. Ще се превърнат на гарги или орли и ще долетят до сутринта. Така е най-добре.
Иш написа:- Гавин, за какъв даелкир говориш?- Иш примигна объркано.- Нямаме времето да му пращаме съобщение по пратеник и да чакаме той да ни открие- до тогава ще сме стигнали Вроат. Мога да ни закарам до дома на Бейл и обратно за броени моменти, единствено ни трябва време за самият разговор.
Гавин написа:
- Съобщение по вятъра или по животинче - уточни Гавин. - Бейл много пъти ме е призовавал така. Ама щом можеш да ни закараш до него ти толкова бързо - добре. Аз съм съгласен.
Вълнението в гласа на шифтъра беше осезаемо. Явно нямаше търпение да види отново стария си другар. След това допълни:
- Този голия човек, с кървавите татуировки по гърдите. Дето утрепа Тула. Той не е ли Даелкир?
Иш написа:- Не-, каза тя замислено,- не знам кой или какво беше, но даелкир би могъл да избие всички ни без проблеми. Възможно е той да е немъртвото присъствие, което усетих на юг от нас тази сутрин. Вампир може би?

- Значи искаш само ние двамата да отидем при Бейл? Наистина би ми се искало да доведем и Кардиган с нас- там не би ли било далеч по-безопасно за нея?- Иш попита примирено и въздъхна.- Да се връщаме към лагера. Умирам за сън. Мисля, че е време да тествам защитните магии на Феликс..
Гавин написа:
- Да, при Бейл няма да е опасно, ама тя няма да иска. Иска да ходи в големия град и това е.
С това сякаш приключваше тази възможност за Гавин и Иш бързо разбра, че у него въобще не съществуваше идеята за това да накараш някого да направи нещо против волята му, дори и за негово добро. Едва тогава тя напълно осъзна иронията, че именно Гавин беше накаран да направи толкова много поразии против волята си...

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост