Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

1. Вроат

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

1. Вроат

Мнение от ChoChan » пон дек 17, 2012 11:09 pm

В мрачно помещение четири забулени в мъгла фигури стояха около голяма кръгла маса и мълчаливо се взираха в празното място, където трябваше да стои петият. Масивният плот на масата беше направен от черно стъкло или може би огледало.
Повърхността на огледалото изведнъж потрепери, сякаш е от жива вода и засия. Фигурите обърнаха вниманието си към образа, който се появи в огледалото. Очертанията на Корвеър изплуваха на повърхността - фигурите се спогледаха и отново обърнаха очи към огледалото - образът потрепери и се фокусира върху Бреланд. Наблюдателите се наведоха към картината в очакване, но изведнъж живата материя оново се преврърна в стъкло и с трясък се напука. Очертанията на Бреланд останаха пленени в стъклото, обсипано от паяжина пукнатини. Фигурите отстъпиха от масата и една по една напуснаха.
В тишината от мрака изплува мъничка пеперуда и запърха над огледалото. Направи няколко концентрични кръга около него и накрая едва-едва се докосна в центъра му. Незабележимо огледалото помръдна, сякаш докосването бе предизвикало мъничка вълна и отново застина.
[/i]

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » пон дек 17, 2012 11:26 pm

Слънчев есенен ден сияеше над внушителния град, но студ вече започваше да хапе кожата на лицата ви, а позлатените листа на дърветата падаха с въздишката на вятъра и сякаш отнасяха със себе си последните топли дни. Въздухът бе толкова ясен и прозрачен, че на хоризонта можеха да се видят кулите на далечния Шарн. Портите на града бяха отворени, за да обслужат неспирното движение навътре и навън от столицата. Стражи и постови зорко наблюдаваха за проблеми на всеки от входовете, а конна стража патрулираше и из града. Пазарите бяха пълни с хора, които усещайки отминаването на сезона, още по-гръмогласно предлагаха стоките си.
По един или друг начин, всички се озовахте във Вроат почти точно в уреченото време. Пътните планове на някои се оказаха по-сполучливи от тези на други. Октарион и Феликс пристигат още предишния ден и безпроблемно оползотворяват времето си в големия град. Гавин, Иш и Раш пристигат сутринта в уречения ден, а Алан едва привечер - прашен и изморен, разочаровано разбра, че едва ли ще му остане време да отдъхне и да се освежи преди уречената среща.
"3ти Ноември, 18 Часа. Счупеното Копие" - гласеше бележката. Освен тези думи на гланцираната хартия имаше единствено стилизирано нарисуван фенер и нищо друго.
Изображение

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от Azmodael » вт дек 18, 2012 1:07 am

Още с пристигането си Феликс се запъти към местния клон на гилдията, който вече беше посещавал няколко пъти в предни години. След като установи, че домакинът се казва Чарли, двамата побъбриха десетина минути, а Феликс вмъкна въпроса си къде се намира "Счупеното копие". Ако Чарли не знае, то Феликс излиза и прекарва няколко часа в разходки из местните дюкяни и сергии в търсене на информация какво точно е "Счупеното копие", но без да показва бележката на никого.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 1. Вроат

Мнение от Ambartanen » вт дек 18, 2012 2:48 am

Макар да бяха съвсем близо до столицата, Иш предпочете да лагерува една последна вечер в Кралския лес. Раш се радваше на свободата си, а и на нея й трябваше малко усамотение след месеците прекарани сред тълпите и гюрлотията на Шарн. На следващия ден станаха преди зори и Иш реши да даде възможност на брат си да изхаби малко енергия на останалите им до Вроат километри- първоначално просто възнамеряваше да направи престоя му в града малко по-търпим, но скоро и тя се увлече в удоволствието на прехвърчащите край тях поля и режещия вятър. Раш спря дивия си галоп на метри от току що отворените градски порти и хвърли предизвикателен поглед към притеснените стражи, които направиха неволна стъпка назад и стиснаха копиятата си по-здраво. Иш хвана разрошената си от вятъра коса на опашка и се усмихна успокоително на младежите пред нея, които най-накрая отместиха поглед от коня й и осъзнаха, че тя не е въоръжена и явно няма намерение да ги напада. Момент по-късно те се отместиха смутено и Иш и Раш, от когото бе започнала да се вдига пара в утринния студ, за пръв път влязоха във Вроат.

Двамата прекараха деня в обикаляне на улици и пазари и в търсене на конюшна способна да покрие строгите изисквания на Раш. Единственият инцидент през целия ден бе злополучния опит на един търговец да опази ябълките си от Раш, но Иш умело заглади ситуацията с няколко мили думи и закупуване на цял кош от най-добрата му стока на щедра цена. В късния следобед Раш най-накрая намери задоволителна конюшна и след като Иш уреди престоя им в прилежащия хан двамата се насочиха към Счупеното Копие, където пристигнаха около половин час пред уреченото време.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 1. Вроат

Мнение от CTAHuMuP » вт дек 18, 2012 10:52 am

Още преди да влезе в града Гавин разбра, че ще му е много по-трудно, отколкото бе очаквал. Никой, нищо от предишния му живот не би могло да го подготви за тълпите двукраки, пъплещи към и от Вроат, както и за огромния, каменен град пред очите му. Вълкът усещаше отвратителната му миризма още от тук. Гигантски затвор, жителите на който съзнателно бяха избрали мизерното съществуване между стените му. А сега и той щеше да влезе в него. За стотен път се запита защо Бейл реши да изпрати точно него, най-неподходящия за целта от всички предани на Елдийн, и за стотен път си каза, че мъдростта на учителя е отвъд неговото разбиране и той трябва да изпълни дълга си, не да поставя под въпрос повелята му.
Когато мина през портите стана още по-зле. Гъмжилото от хора сякаш се утрои, всеки от тях вонеше неестествено и гледаше Гавин подозрително. Чувстваше се като в мравуняк, само дето мравките бяха големи колкото него и се блъскаха, бутаха, натискаха, викаха. Беше като река от плът, която го влачеше в неизвестна за него посока и нямаше намерение да спре или забави.
Вече се канеше да нададе вой, да се преобрази и да си пробие път обратно към гората, когато видя герба с Хипогрифа над вратата и по прозорците на една дървена сграда вдясно от себе си. Фамилия Вадалис. Трескаво се втурна натам, влезе на бегом и подаде измачкания, мазен плик с указанията дадени му от Бейл на първия човек с хипогриф на гърдите, който видя.
- Помогнете ми. Аз съм от Елдийн - каза измъчено, след което спря и се опита да успокои бясното тупкане на сърцето си.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от AngerNogar » вт дек 18, 2012 9:09 pm

Предградията на Вроат запълниха гледката през прозореца на купето и Октарион се протегна лениво, предвкусвайки края на вече седем часовото пътуване. Той захвърли омачкания брой на Хрониките и недопита чаша с това, което Ориен явно наричат вино, потупа хастара на лазурно-сивия си редингот, колкото да се увери, че пакета с доклади, прекалено секретни за шавливите очи на къща Сивис е още там и се приготви да напусне мълниехода. Още щом кракът му стъпи на рампата, сякаш шумът от цялата гмеж на бреландската столица избухна в лицето на коровареца. На Октарион му се наложи да размени няколко вежливи удара с рамо и мушкания с бастуна си, преди да се добере до ложата на Уейферърската фондация.

Близо половин час и чаша бренди по-късно, свръзката му от вроатския анклав най-накрая пристигна. Октарион вкуси последните капки от питието, сякаш търсейки в него причина да спести на младежа напиращите в него хапливи коментари. Бутна в ръцете му пакета и се спря на вратата само колкото да чуе началото на избълваните извинения. Вдигна длан и я задържа така докато извиненията не млъкнаха също толкова внезапно - не беше нужно цялата ложа да разбере, че къща Лирандар закъснява когато и да е. Октарион затвори вратата зад себе си, докато младежът трескаво обмисляше дали е редно или не да се извини за извиненията си. С енергична крачка полуелфът сви в няколко пресечки, подаде истинските доклади на привидно случаен минувач и вече свършил с делата на къщата, се запъти към някое място, където да отдели малко време за себе си.

Счупеното копие не звучеше като нещо с баня по-изискана от ведро дъждовна вода, така че се метна на най-близкия свободен файтон все още силно незаинтересован от местоположението му.
- Къщата на мадам Сатен - металната ръкавица, която някак си успяваше да изглежда в унисон със сребристия му дублет, подаде шепа на кочияша, който пое по моста към острова... с малко късмет кръчмата, вероятно кръстена в неумел опит за заиграване с вроатската резиденция на Боранел, можеше да се окаже някъде в подножието на замъка.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » вт дек 18, 2012 10:45 pm

reading free for all
Феликс
[ind]-А, Копието ли, ами ей-там, надолу по улицата е. Табелата даже се вижда оттук. – Разсеяно отговори на въпроса му Чарли, който се оказа почти изморително разговорчив и любопитен, и продължи. – Чел съм всичките ви статии относно фауната на Зендрик и особено тези, които се фокусират на генетичния произход на гущероподобните създания там. Считам за революционна идеята ви, че те са всъщност отклонил се еволюционен щам, който проихожда от не какво да е, ами драконите. Как мислите, дали бихте ми дали съвет относно един проект, над който работя в момента, той също засяга гущероидите, даже статиите ви са част от източниците, които използвам за разработването му, но един личен преглед и о, може би дори коментар!, биха били незаменима помощ. Виждате ли с този проект ще кандидатствам за субсидия за експедиция до Зендрик и би означавало светът за мен, ако спечеля. Смятам, че откритията, които несъмнено ще направя там, ще са изключително положителни за гилдията.[/ind][ind]Чарли измъкна изпод тезгяха проекта си, който представляваше поне двеста страници сбито изписан текст и внимателно го остави на масата. Феликс учтиво прехвърли на две на три увода на проекта и направи няколко общи препоръки на Чарли, преди да успее да се измъкне от него и да се отправи по улицата, която му се посочи.[/ind][ind]След по-малко от пет минути Феликс забеляза обърнатата към улица табела на каквото изглеждаше да е триетажната кръчма Счупеното копие. Вратата бе масивна и с красива резба, имаше високи прозорци, които гледаха към улицата на първия етаж, както и по-малки на горните два, които вероятно предлагаха стаи за престой. Изглеждаше удобна и приятна, но не прекалено изискана кръчма.[/ind]
Иш
[ind]Денят се оказва наистина много приятен за напредването на есента и изглежда това беше ясно на всички наоколо, защото те явно бяха решили да се възползват от топлото време напълно. Улиците направо гъмжаха от хора и провирането бе почти изпитание. Иш усещаше нарастващата изнервеност у Раш, почти виждаше как гривата му беше започнала да се изправя от неудоволствие и напрежение. Затова и когато той забеляза рубинено червените ябълки на близката сергия, реши, че е изтърпял достатъчно и като кон с мисия се втурна натам и безпощадно ги нападна.[/ind][ind]Възмутените крясъци на търговеца бързо бяха заглушени от увещанието на Иш, че ще купи целия му кош прекрасни ябъки на почти двойна цена. След като омилостиви духовете на търговец и кон, Иш реши, че би било по-добре да се махнат от площада и тръгвайки по страничните и по-спокойни улички, започна издирването на подходяща конюшна.[/ind][ind]Всичко това отне по-голямата част от деня и привечер след като се настаниха, се запътиха към Счупеното копие. Кръчмата се оказва на пртивоположния край на странноприемницата, която бяха избрали. Когато пристигнаха и Раш я увери, че конюшната на Копието е приемлива, тя го остави се отправи към входа. Вратата бе масивна и с красива резба, имаше високи прозорци, които гледаха към улицата на първия етаж, както и по-малки на горните два, които вероятно предлагаха стаи за престой. Изглеждаше удобна и приятна, но не прекалено изискана кръчма.[/ind][ind]Иш влезе и хвърли един поглед на просторното общо помещение. Вляво и вдъното на помещението беше разположен барът, зад който стоеше висока и едра жена, фокусирана над тефер, който от време на време прелистваше и отбелязваше по нещо. Зад нея имаше врата, която вероятно водеше към кухненските помещения. От другата страна имаше огромно огнище, в което гореше огън и отпъждаще промъкващия се вечерен хлад. Между тях, долепена до стената имаше малка издигната сцена, която вероятно предлагаше някакви развлечения. Маси бяха разпръснати покрай стените, зад камината беше стълбището към втория и третия етаж. На стената зад бара имаше огромна метална пивоварна, от нея множество по-малки тръби красиво се виеха по стените и водеха до опрените в тях маси. Седящите на тях гости биха могли да се обслужват сами с пенлива бира, стига преди това да заплатят за едно от ключетата, които отваряха крачетата.[/ind][ind]Това правеха двойка джуджета на една маса до лявата стена, вдясно трима млади полуелфи явно се наслаждаваха на ранна вечеря.[/ind]
Гавин
[ind]Девойката, която стоеше кръстосала крака на висок стол и съсредоточено лакираше възголемите си нокти в яркочервено, се сепна при нахлуването на Гавин. Неволно направи кисела физиономия на дивия му вид, рошавата коса и стичащата се на вади пот по лицето му. След секунда леко издължените й уши помръднаха любопитно, подуши въздуха и изражението й веднага омекна. Котешките й бадемови и гримирани очи с интерес го огледаха от глава до пети. Шифтърката скочи от стола, и избяга през вратата зад малкия рецепционен плот. Гавин се втренчи след нея и вече се чудеше дали това значи, че трябва да си върви, когато тя се въна, носейки голяма халба с вода.[/ind][ind]-Здрасти! Изглеждаш адски изморен, ето пийни си малко вода. – Каза тя въздружелюбно и се приближи към него. Гавин по навик отстъпи назад и тя, забелязвайки движението му, остави водата на плота и му даде малко пространство. Докато пиеше, тя не го изпускаше от очи. Гавин правеше същото над ръба на чашата. Когато изпи водата, въздъхна облекчено и я остави на плота. – Значи си от Елдийн? – попита тя, и когато той кимна, изпищя от удоволствие – Бога ми! Никога не съм била там! Татко постояно ми обещава, че ако слушам, някой ден ще ме заведе във Варна. Трябва да знаеш, имаме роднини там, все важни клечки много близки с фамилията. Така ли изглеждат всички от Елдийн? – каза тя, докато продължаваше да го оглежда с интерес.[/ind][ind]-Много говориш! – извика Гавин с възвръщащ се пристъп на паника.[/ind][ind]-Постояно ми го казват! – отвърна тя с все така висок ентусиазъм. – Според мен силно преувеличават фактите.[/ind][ind]Гавин отново тикна омачканото листче към нея и забелязвайки го едва сега, тя го взе от него и разгърна.[/ind][ind]-Счупеното копие – прочете тя на глас. – О, това дори не е много далече, трябва само да пресечеш моста и да вървиш покрай брега. Няма начин да го пропуснеш! Приятно местенце, не че знам, защото ми е забранено да стъпвам в кръчми, но съм чувала за него. Най-добрата бира във Вроат![/ind][ind]Гавин чу последните думи от поне 15 метра, тъй-като вече беше избягал навън в посоката указана му от младата шифтърка.[/ind]
Октарион
[ind]Октарион! – Посрещна го мадам Сатен с глас от сатен още на входа на изтънчената си обител – сякаш го беше очаквала, както си и беше - и следвана от неизменния облак примамлив пафюм, се притисна в него за прегръдка. – Така ми липсваше! – Възкликна тя и го освободи от прегръдката си, която би върнала към живота и мъртвец.[/ind][ind]Малкото други посетители изгледаха с интерес мъжа, който докосваше Мадам Сатен и все още имаше цели две ръце. Чернокосата елфа продължи да бъбри нежности на полуелфа, хвана го под ръка и го поведе навътре в помещението. На стълбището в центъра на приемната, което се разделяще на две, водейки към втория етаж, се бяха наредили три красавици, всяка в относително състояние на разсъблеченост.[/ind][ind]– Заповядай в синята стая. – измърка тя в ухото му и измъквайки ръка от дублета му го остави сам. Октарион се подсмихна на липсата на тежичката кесия, която беше оставил за Мадам Сатен да открие в дрехите му и погледна хубавиците.[/ind] [ind]-Дами. – поздрави ги той и ги остави да гоповедат нагоре по стълбището, докато им разказваше някаква шега за меча си.[/ind]

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 1. Вроат

Мнение от CTAHuMuP » ср дек 19, 2012 11:58 am

Като знаеше каква е целта му и още повече като знаеше, че е наблизо, Гавин върна част от самообладанието си и пое към моста. Срещата с момичето също го беше разведрила. Тя беше първият двукрак, който се държеше дружелюбно с него откакто беше напуснал Елдийн преди толкова много дни.
След като прекоси моста вълкът сви към брега и тръгна покрай него. Не след дълго откри кръчмата, попипа кесията с елдийнско злато, която му беше връчил Бейл, и мина през входната врата на заведението.
[sblock]Гавин носи еквивалента на 50 златни монети дадени му от Бейл. Когато влиза в кръчмата намира най-далечната и тъмна маса, сяда там и си поръчва специалитета, след което търпеливо чака да дойде уречения час като се опитва да не се набива на очи и да не се замесва в нищо, ако е възможно.[/sblock]

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от Azmodael » ср дек 19, 2012 12:51 pm

Феликс използва по-голямата част от деня, за да си почине от пътя и да сложи бележките си във ред. Разходка до един от клоновете на къща Кундарак и няколко часа пазаруване го обогатяват с няколко комплекта дрехи, с които при нужда би могъл да заеме чужда самоличност. Вечерта го заварва в деликатен разговор с Чарли по време на който Феликс внимателно обяснява на ентусиазирания мъж, че гущерите в Зендрик не са като гущерите в Корвеър и често имат собствено мнение подплатено със заострени тояги или остри зъби и много държат ценностите им да си останат в тяхно притежание.

На другата сутрин Феликс отново потъва сред тълпите на града, за да се потопи сред многообразието на култури и нрави в огромния метрополис. По някое време крачките му го отведоха до кралската библиотека. Фелкс плати на най-близкия артифишър за препис на "Алманах на Бреландската синя кръв" - справочник даващ обща информация за Бреландските благороднически домове. Върна се до кръчмата и влезе в нея, намери си тиха и по възможност уединена маса. Поръча си обяд, придружен с пенливо бяло вино и след като засити глада си, извади Алманаха и се зачете в него. От време на време вдигаше поглед от книгата, за да огледа влизащите клиенти в опит да ги прецени и разпознае личността, с която му предстоеше да се срещне, преди сам да бъде разпознат от нея.
Последна промяна от Azmodael на ср дек 19, 2012 1:22 pm, променено общо 3 пъти.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от AngerNogar » ср дек 19, 2012 12:55 pm

Часовете на нощта и последвалата го сутрин се изнизаха бързо, бавно, бързо, бързо и отново бавно, докато последните за деня лъчи на зимното слънце не завариха Октарион под покрития с плетеница от стъкла и огледала таван на малкия горещ басейн на последния етаж на къщата. Момичето прегърнало лявото рамо на елфа спря да се кикоти и той бавно отпусна глава на мраморния под, за да погледне надвесилата се над него фигура, носеща само препаска и ятаган.
- Къде... е конят...? - процеди надвесилата се на него фигура на развален общ език. Второ момиче подаде глава от водата пред полуелфа и погледна въоръжената фигура зад него със смесица от изненада и предпазливост.
- Вероятно в Таер Валаестас - отговори Октарион, не особено заинтересован от проблемите на размахващия оръжие валенарец - Последния път когато говорих с Аса, смяташе да заминава на там, за да го предаде на Кха'Шаелан в израз на добрите си чувства.
- Дал си го на Грифона!? - изненадата на елфа, беше толкова голяма, че почти изпусна ятагана си.
- Ако трябва да съм точен, проиграх го - Октарион нежно отстрани стисналото рамото му момиче, макар все още да стоеше с гръб към натрапника.
- ПРОИГРАЛ СИ КОНЯ МИ!?! - лицето на младия елф стана прекалено пурпурно, за да може причината да е краткия му престой в сауната.
- Технически, ти си проигра коня. Аз проиграх вече моя кон. Аса върна нейния кон на Шаелан - отпусналият се в басейна мъж резюмира отминалите събития.
- Предците ми... - започна през зъби валенарецът, докато вдигна яшмака пред лицето си.
- Е трябвало да те научат поне на три неща: не пий много, ако не искаш да се напиеш... - Октарион бавно се обърна. Дори и валенарецът да видя марката на гърдите му - с нищо не показа изненада - не залагай много, ако не искаш да загубиш...- тялото на белязания се изправи като навита пружина и пукащата му от статично електричество ръка се стовари на мокрия под пред валенареца. Младежът подскочи изненадано и в следващия момент няколко от прозорците се пръснаха под мощен порив на вятъра, който запрати нестабилното му тяло напред. Октарион изчака ехото от глухия удар на лице в мрамор да утихне и завърши - и винаги носи налъми в банята - той бавно се оттласна от стената на басейна, запазвайки разстояние между себе си и аленото петно кръв, което се стичаше от строшения нос на елфа във водата.
Октарион се измъкна от бясейна, обърна тялото си, все още изпускащо облаци пара по посока на неспиращия неестествен повей и постоя така, докато и последната капка не изчезна от голото му тяло.

* * *

Октарион пресече улицата, криволичеща в подножието на кралския замък и докато подхвърляше новопридобития ятаган, се загледа в очертанията на Счупеното копие от другата страна на реката. Който и да беше гениалният архитект построил и двата моста, така че да водят към южния край на реката... дано е успял да хване мълниехода, преди завръщането на Боранел. Ленивата походка на Октарион премина лек бяг, докато краката му скъсяваха разстоянието до крайбрежния парапет. Няколко мига преди да се хвърли във водата, тялото му се изстреля със свистене към небето и едва след като стигна няколко десетки стъпки над града, започна бавно да се спуска напред в компанията на няколко изненадани чайки. Щом краката му отново намериха земята - металната му ръкавица бавно отвори вратата на Копието.

[sblock]Abilities used: Gust of wind 2/8 (Storm strike x1), Updraft 1/3, Wind's Favor 1/2[/sblock]

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 1. Вроат

Мнение от Ambartanen » ср дек 19, 2012 7:07 pm

Иш огледа клиентите насядали по масите, хвърли несигурен поглед към смачканата бележка в ръката си, след което я набута обратно в джоба си и се насочи към тезгяха.
- Добър вечер. Аз съм Ишил ир Мурат- обърна се тя към жената зад бара- и се предполага да се срещна с някого тук. Малко съм подранила де, но реших да проверя дали някой не ме е търсил. Не? Ами добре тогава, значи ще искам една халба и вечеря.- каза тя преди да заеме една от празните маси.

Иш говори сравнително тихо, но не чак толкова, че заинтересуван слушател да не чуе какво казва.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от Azmodael » ср дек 19, 2012 10:21 pm

Думите на непознатата несъмнено привлякоха вниманието на Феликс, само че жената изглеждаше толкова объркана, колкото се чувстваше и самият той. Доста по-вероятно беше да няма нищо общо разбира се. Но как да провери без риск да се направи на глупак...

Фелинк стана масата си и се приближи до тезгяха.
-Още една бутилка бял пелин, моля. Също така ще ви помоля и за един фенер на моята маса. Мразя зимата, дневната светлина е толкова кратка, човек никога не може да си свърши работата навреме. Ето заплащане за виното и маслото. - Феликс побутна един сребърник по тъмното лекьосано дърво.

Феликс пое подадения му светилник, стрелна за момент с поглед жената, за да види реакцията й и се върна обратно на мястото си.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » чет дек 20, 2012 1:48 am

Волно или не, докато се разхожда из Вроат и попълва гардероба си, Феликс чува един куп слухове.
„... и Хети каза, че отказали да погребат Юстъс от селото надолу по реката, странни неща се случвали покрай...”

...цъфнали отново черешовите дръвчета в Южния парк, зимата ще е много студена...”

„...цяла потеря свещеници на Гилиън онзи ден, честна дума!...”

„... труп в леглото й, представяш ли си, накъде върви този този свят, и не само това, ами...”

По обяд Феликс пристигна в Копието, настани се на една от масите и си поръча обяд. Ястието бе непретенциозно, но много вкусно и умело приготвено. Алманахът на бреланските благородници беше интересно, но дори той леко му доскуча след няколко часа.
Към следобяда кръчмата се пооживи от посетители, а на малката сцена вече имаше един полуелф, който ненатрапчиво подръпваше струните на мандолина. Джуджетата бяха напуснали отдавна, а на масата им седяха група хора, на отсрещната имаше джужде и халфлинг, и свели глави близо обсъждаха нещо на тих глас. Двама шифтъри влязоха в кръчмата, но седнаха на противоположни маси. Друга маса беше заета от група елфи, на които им личеше, че не бяха от тук. Малко по-късно червенокосо момиче влезе, отправи се към бара и размени две думи с кръчмарката.
-Така ли, къде ви очакват? – попита кръчмарката Иш. На объркания й поглед, едрата жена леко се обърна и с брадичка посочи към стената над бара. Иш примижи и видя маркирани редица стилизирани фигури: орел, корона, кораб, фенер, копие и т.н. Докато ги разглеждаше, короната леко премигна и засия в бледо синя светлина. Столове застъргаха по пода, когато групата от четирима мъже станаха от масата си и изчезнаха по стълбището нагоре.
Докато Иш наблюдаваше това, един мъж се приближи до бара и си поръча бутилка пелин и още светлина.
-Ето свещник, надявам се да свърши работа. – Каза му ханджийката и му подаде малък свещних с една дебела свещ на него. Бутилката ще бъде на масата ви след минута. Докато мъжът се връщаше на масата си, вратата се отвори и повей на вятъра почти угаси свещта му, когато висок полуелф с метални ръкавици влезе в Копието.
-Фенера? – предположи Иш, след като отново имаше вниманието на ханджийката.
-Трети етаж. – каза тя. – Но не мисля, че някой е пристигнал още. – Добави и погледна пак руните за потвърждение. – Мда.
опишете се

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от CONAN » чет дек 20, 2012 9:33 am

Идеята Алан да тръгне по пътя към Вроат изглеждаше все по-абсурдна, докато оглеждаше възможните превози в Портата - коне, кервани, пеша и то в компанията на най-разнообразните сбирщини. Представяше си че стига в столицата потен, прашен и скапан - нещо което е присъщо на обикновения селянин, не на човек от неговия обществен статус. Или поне не на обществения статус на някои негови персони.

Затова отиде до перона на светкавичната железница, купи си билет за първа класа и както беше предрешен като млад и симпатичен благородник от горен Шарн идеално се вписа в групата очакваща вагона, който щеше да му предложи няколко часа удоволствие и спокойствие.
Докато машината се носеше по положените от Канит проводникови плочки, Алан обядва и се налюбува на пейзажа. Не знаеше че Бреланд е толкова хубав и че излизането в "природата" ще му хареса толкова. Когато почна да се смрачава, той извади книга-пътеводител за Вроат и се зачете за най-интересните места в града и представителите на благородното съсловие.

Пристигна привечер в столицата и беше уморен от дългото седене, и макар да не беше потен и прашен, реши че ще се насочи с някоя карета под наем към най-хубавата къща за гости посочена от пътеводителя, за да яде набързо и да се преоблече за срещата.

Беше избрал благородническото изражение на светлокос и зеленоок мъж, строен и чаровен според Шарнските човешки стандарти. Беше облякъл тъмно зелено палто със златни конци по реверите, очертаващи красивата и модерна кройка на облеклото, елегантни панталони от същия цвят, но нюанс по-тъмни, бяла риза и черни лъскави кожени боти. В ръцете си държеше изящно изработен дървен бастун с дръжка символизираща мечката на Бреланд. На колана си носеше къс меч в елегантна ножница.
Последна промяна от CONAN на чет дек 20, 2012 12:30 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от Azmodael » чет дек 20, 2012 9:47 am

-Фенерът, а - подсмихна се тихо Феликс и се върна до масата си. "Неволно" катурна почти празната чаша вино и изръмжа недоволно, след което премести нещата си на нова маса, от която лесно да може да чува какво се говори на бара. Думите на ханджийката го бяха навели на мисълта, че на срещата ще присъства повече от един човек. Оставаше му само да наблюдава пристигащите, а след това да се качи на горния етаж минута преди уговорената среща, както подобава на джентълмен.
Assess Creature
Roll Sense motive vs opponent Bluff, success reveals information about enemy challenge level
Феликс взима 10 на всички чекове, общо 31.

Opponent’s CR Result
4 or more less than your level/HD A pushover
1, 2, or 3 less than your level/HD Easy
Equal to your level/HD A fair fight
Equal to your level/HD plus 1, 2, or 3 A tough challenge
Exceeds your level/HD by 4 or more A dire threat

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от AngerNogar » чет дек 20, 2012 10:28 am

Полуелфът изгледа присъстващите сякаш беше поне стъпка по-висок от всеки един от тях, кимна на сънародника си и металната ръкавица поднесе един сребърник от джоба на мундира му, към сцената пред мандолиниста. Погледът на короварецa се задържа за момент на изрисувания зад бара фенер, но и да беше му направил някакво впечатление - то не намери място върху лицето му. Пресече заведението, отстранявайки изпречилите се на пътя му столове само с върха на пръстите си и се доближи до бара.
Новодошлият носеше тежък кожен мундир с висока яка и без ръкави, изпълнен в два тона на кафявото и опънат върху кремава ленена туника. Високи кожени ботуши с нисък ток, и пристегнати с половин дузина ремъци скриваха по-голямата част от бричове в тон с мундира. Копчетата на мундира, катарамите и верижката на монокъла или часовника, който явно беше натикан в предния му джоб бяха от тъмен бронз. Само свободно наметнатият около врата му сатенен шал и пронизителните му очи бягаха от кафявата гама - със своя наситено зелен цвят.
Гарваново черната коса на мъжа продължи да се вее дори и след затварянето на вратата, докато той не успокои леките си къдрици, като прекара през тях ръка със завидна, предвид металния й обков, ловкост.
- Ще желая стая - Октарион съобщи на жената зад бара ръката му и подаде шепа дребни монети - с гледка към крайбрежната улица.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 1. Вроат

Мнение от Ambartanen » чет дек 20, 2012 2:13 pm

В сумрачната стая само най-наблюдателните хора биха забелязали първите сиви косми прокрадващи се сред буйната рижава коса на Иш, в момента хваната в проста плитка стигаща до кръста. На потъмнялото й от слънцето лице често се появяват широки усмивки, които показват дребните бръчици край ъглите на очите й. Иш е сравнително дребничка и често върхът на главата й едвам стига до носа на местните хора. Под свободния черен кожух от лъскава меча кожа е облечена в прости но добре скроени пътни дрехи и мокасини в горски цветове. Украшенията й са ограничени до две красиви перлени обици пречупващи светлината по странен начин и финна сребърна тиара във формата на преплитащи се клонки. Общото впечатление би било на заможен търговец от Севера ако на гърба й не бе завързан голям дървен щит изкусно изрисуван с герба на Елдийнските простори.

Погледът й проследи мъжа, подхвърлил репликата за фенера, но все пак последва инструкциите на кръчмарката и се насочи по стълбите към третия етаж.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 1. Вроат

Мнение от CTAHuMuP » чет дек 20, 2012 6:37 pm

Гавин беше имал време да се успокои, защото в ъгъла, който беше заел, никой не го занимаваше и не след дълго напрежението и неувереността започнаха да го напускат. Тормозеше го единствено въпросът как да познае, че е станало 18 часа, но реши, че ще го мисли когато се свечери.
Тъкмо беше почти забравил ужаса на пристигането си в града, когато симпатичната двукрака, която излъчваше приятен и свеж мирис за разлика от всички останали, се появи в Копието, запита нещо кръчмарката и тя отговори с въпрос "Къде ви очакват?". Това хвърли Гавин в нов пристъп на паника. Той също не знаеше, мислеше че го очакват тук. Зарови в паметта си, но не успя да се сети за нечия заръка на Бейл, която да казва нещо повече, и изръмжа недоволно.
Зачуди се какво да прави, накрая просто изчака кръчмарката да се освободи, отиде при нея като внимаваше да не докосне никой по пътя, подаде й плика на Бейл и смотолеви:
- Не знам къде ме очакват. Имам само този лист. Помогнете ми - през кратката, неловка пауза последвала думите му Гавин се сети за една от друидските заръки и добави с малко по-висок глас. - Хубава кръчма. Храната е много хубава. Обичам заек.
Кръчмарката го изгледа зяпнала. Гавин беше висок, добре сложен и под тънката, зелена Елдийнска туника ясно се виждаха изваяните му мускули. Освен туниката единственият друг моден аксесоар по него бяха сандалите в същия цвят. Всички части на тялото му, които се виждаха, бяха покрити с гъсти, тъмнокафяви косми. Това правеше възрастта му неопределима и лицето му трудно различимо, но и така се виждаше, че не е красавец. Имаше фигурата и стойката на човек, свикнал да се бие и да се пази, но сякаш не се чувстваше на място в кръчмата, а и в тялото си всъщност. Кафявите му, влажни очи гледаха неспокойно и умолително кръчмарката - като куче, което знае, че ще му се карат.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » чет дек 20, 2012 8:13 pm

-Мда. – каза кръчмарката и почти веднага след това се чу трясъка от счупена чаша. Тя погледна над главата на Иш и щракна с пръсти. Пъргаво слугинче изхвърча от кухнята и помогна на мъжа да се настани на чиста маса, уверявайки го, че нищо не се е случило и да не се притеснява.
Феликс се настани на новата маса и изпитателно започна да оглежда всеки от пристигащите хора. Освен една-две повдигнати вежди, той стига до извода, че едва ли някой от влизащите в кръмата хора го разпознава или има някакви враждебни намерения към особата му.
- Ще желая стая. – Чу Феликс спрелия се пред бара палуелф, след младото момиче, което беше вече изчезнало по стълбите нагоре.
- Разбира се сър, номер 6 на втория етаж, единствената ни свободна стая с гледка към езерото. Чудесно изложение, Мери веднага ще ви отведе, ако желаете да се настаните преди вечеря. – тя прибра монетите и сбръчи леко вежди на бележката, която се бе озовала в шепата й. Разгъна я и я прочете, след това го погледна, сякаш очакваше той да каже още нещо. Накрая просто я позаглади върху плота и я бутна обратно към него. – Приемната е на третия етаж, като всички други?
-Да...заекът на готвача ни е ненадминат, благодаря. – отговори тя предпазливо на едрия шифтър. Отвори поомачкания плик и извади поканата. – Стаята е на третия етаж сър, нагоре по стълбите. – тя посочи зад него. – Онова там са стълби. Три етажа нагоре, след това надолу по коридора. – услужливо обясни тя и отново прибра листа в плика и му го върна. Погледна през рамо към стената, където руната във форма на фенер примигна и засия с постоянна лека светлина. – О ето, вече е 18, може да се качвате.
Иш се изкачи на третия етаж и се огледа, стълбите свършваха на малка площадка и надолу по коридор с редица врати от двете страни. На пъвата имаше същата корона, която бе видяла на стената в долното помещение. Тази също сияеше в бледосиня светлина. Тя подмина вратата, на следващата имаше копие, но то не изглеждаше активно. Иш го докосна с пръсти, но то сякаш беше вградено в дървото. Продължи надолу, сладващата врата носеше знакът на фенер, но и той беше лишен от сияние. Жената почука по вратата и се заслуша но не чу нито отговор, нито някакво движение вътре. Огледа се в двете посоки - коридорът беше съвсем пуст. Натисна дръжката, но вратата беше заключена. Завъртя се насам-натам, докато се чудеше какво да стори. Изведнъж фенерът примигна и засия в приглушена бяла светлина. Без да му мисли много, Иш отново натисна дръжката и този път тя венага се отвори. Пристъпи в стаята, стъпвайки на скандално дебел и мек килим и я затвори след себе си. Помещението беше относително овално с красива и комфортна на вид мебел покрай стените, завеси – сега дръпнати и прибрани, придаваха доста уютно усещане. Имаше канапета и дивани, малки масички между тях с чаши и освежителни напитки, дреболии за хапване и плодове. Пред големия прозорец имаше бюро, в края на което беше приседнал висок мъж и прелистваше папка документи, разгърнати пред него. Когато Ишил отвори вратата, той леко се сепна, погледна часовника на стената и след това жената.
-О, съвсем на време, изненадващо, но чудесно. – Каза той, затвори папката и се усмхна.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от AngerNogar » чет дек 20, 2012 11:02 pm

Октарион последва момичето до стаята на втория етаж, подхвърли и усмивка и медна монета и учтиво я помоли да го освободи от присъствието си.
Елфът отдели момент да се наслади на гледката, след което се увери, че капаците на прозореца не са заключени (в случай, че нещо на третия етаж не го чака, това което си мисли), запомни вратата на стаята си и чак тогава отиде да се присъедини към останалите на третия етаж. Спря се за момент на вратата само колкото да погледне грубия ятаган, който още разнасяше... замисли се, че ако третия етаж е пърлен със злонамерени аматьори - няма да му трябва, а ако е пълно със злонамерени професионалисти - няма да му е достатъчен, така че го захвърли на леглото, преди да затвори след себе си.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от CONAN » пет дек 21, 2012 11:18 am

Алан пристигна изнервен на мястото на срещата. Файтонджията или не познаваше улиците, или го беше извозил с разстоянието или мястото където отседна наистина бе далеч. Нямаше време и за едно питие, затова премина през залата на помещението, регистрира всички присъстващи и отбеляза кой какво прави, размени две думи със жената зад тезгяха и тръгне нагоре по стълбите.

Намери вратата, зад която се криеше неговата бъдеща задача и натисна бравата.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 1. Вроат

Мнение от CTAHuMuP » пет дек 21, 2012 1:23 pm

Доволен, че опитът му да очарова кръчмарката се беше увенчал с успех изненадващо и за него самия, Гавин грижливо си прибра плика обратно, повтори си тихичко "стълбите, три етажа, коридора" и тръгна в указаната посока. Когато се озова в коридора нов проблем изскочи пред елдийнеца. Тъй като не знаеше в коя врата точно да влезе след кратък размисъл тръгна по коридора, опитвайки всички. Накрая тази с фенера се отвори, Гавин си подаде само главата през вратата и без да пристъпва вътре попита:
- Тук ли ме очакват? Аз съм Гавин. От Елдийн.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от Azmodael » пет дек 21, 2012 2:24 pm

Феликс почака още минута, след като косматият варварин заизкачва стълбите в съпровод на пукаща изтезана дървесина. Времето напредваше и беше време да се присъедини към тази среща на мистериозни и толкова различни хора. Прибра Алманаха в пътническата си торба, хвана тоягата в една ръка, кимна на кръчмарката и тръгна нагоре по стълбите.

Вратата на стата с фенера се отвори безшумно и през очертанията и пристъпи мъж на видима възраст около или малко под 30 години, гладко избръснат, но в притежание на светлокесенява, почти руса и дълга, вързана на опашка коса. Дрехите му са пътнически и леко запрашени, добре скроени и ушити от качествени материали. На кръста му делят място затъкната двуостра кама, кесия и няколко кожени калъфа за свитъци. Не носи бижута с изключение на фин гербов пръстен. В ръка държeше украсена с дърворезба пътническа тояга, която би напомняла повече за церемониален жезъл ако не бяха множеството малки вдлъбнатини в дървото, на свой ред запълнени с наслоен от времето тънък пълнеж от мръсотия. Едва доловим аромат на парфюм завършва образа му, докато той пристъпва в стаята и затваря вратата зад гърба си.

-Добър вечер господа... и дами - леко кимване към единствената жена в стаята.
Последна промяна от Azmodael на пет дек 21, 2012 7:16 pm, променено общо 1 път.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » пет дек 21, 2012 7:06 pm

Най-накрая всички пристигнаха в стаята с фенера и бяха заели места, по канапетата или стоящи прави в полукръг около мъжа, пред бюрото. Той беше много висок и слаб като копие, небрежната стойка, с която беше подпрял бедро в масата загатваше за стаена ловкост и бързина. Беше облечен в черни кожени панталони прибрани в удобни чизми, високи до коленете. Носеше тъмнолилава риза със свободни ръкави и черен елек върху нея. На ръцете си имаше меки черни ръкавици. Лицето му беше безинтересно и дружелюбно, високи скули, прави сиви очи, носът му носеше белег от старо счупване, незараснало съвсем правилно. Черна коса посребряваща покрай слепоочията небрежно падаше над високото му чело. На възраст изглеждаше някъде между 30 и 40 години. Размени по един кратък поглед с всеки по отделно, след което сложи длан върху папката с документи, която стоеше до него и се изправи да ги посрещне.
-Добър вечер, първо нека се представя. Казвам се Вайсрой Агос, и още сега желая да се извиня за неяснотата около задачата, която, както разбирам, всеки от вас е приел. Доста необичайно и, дори бих казал, неучтиво е да се изисква съгласието на хора, без да са наясно с какво се съгласяват. Но, също така, това говори достатъчно за способностите ви, или поне това, на което поръчителите смятат, че сте способни. В тяхно извинение, трябва да знаете, че хората, които ви връчиха поканите, също не знаят естеството на разговора ни. – Докато говореше, той погреждаше всеки от присъстващите един по един.
-Накратко, това, за което ще се нуждая от вашите компетентни услуги, е нещо много просто. Мирен дипломатически пратеник от Дроам ще пътува скоро към Вроат и имам опасения, че ще бъдат направени опити, той да бъде убит. Дроамската делегация отказва да се въоръжи по-тежко, защото това би изглеждало „страхливо” или „враждебно”, както и отказват по-многоброен от необходимия минимум ескорт от бреландската гвардия поради подобни причини.
Според мен необходимият минимум далеч не е достатъчен, затова стражи няма да бъдат изпратени. Би било по-неприятно Дроамски пратеник да умре, докато е охраняван от Бреландската гвардия, ако просто ..е просто умре.
Във всеки случай смъртта му не е желателна. Евентуалното му покушение, създава редица възможности за интерпретации, никоя от които няма да се отрази добре на Бреланд. Дроам се съгласи единствено на малка група, която да се включи в ескорта на пратеника им. Дори нападение да се състои и то да завърши със смъртта му, държавата ни няма да е отговорна, тъй-като пратеникът няма да е под опеката ни официално.
Това, което се иска от вас е да посрещнете Дроамската делегация на границата и да подсигурите безпроблемното им пристигане във Вроат.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от AngerNogar » пет дек 21, 2012 8:50 pm

- Интересно... - каза Октарион и изхаби няколко мига, придавайки си вид на човек, който сериозно обмисля направеното му предложение - разбира се аз винаги съм готов да работя за доброто на Бреланд, стига то да не е в ущърб на фамилията ми. Но съм изненадан, че прибягвате точно до моите услуги. Неоспоримо е, разбира се, че малко хора са по-подходящи от мен да докарат дроамски пратеник до Вроат. Да го докарат ЖИВ обаче... ами да кажем, че това е леко в страни от моята специалност. Но може би точно за тази цел сред нас има представители на дом Денеит? - Октарион сякаш едва сега откри, че останалите в залата съществуват и ги огледа бавно... да, не... може би?

Когато полу-елфът получи отрицателен отговор от мъжа до бюрото, съвпадащ и с неговата собствена преценка, той леко наклони глава и замислено прокара пръсти през косата си - Виждате ли... вайсрой... въпреки че специализирам сроден тим ескорти... обичайните пратки, с които се занимавам не са изложени на риск да погинат от заблудена стрела или щипка отрова. Колкото и да съм свикнал да се справям със зложелатели,... те обикновено ИСКАТ пратките ми, не ги ИСКАТ МЪРТВИ. А евентуален провал би донесъл известна доза лоша публичност на фамилията ми. Но ако случайно е в силата ви да ми осигурите един малък знак на вашето желание да ми помогнете да предпазя фамилията си от този минимален риск,... сигурен съм, че в някой прашен склад на Цитаделата се въргалят няколко значки на денеитски маршали, чиито притежатели вече не са между живите... една от тях не само би дала нужния авторитет на нашата малка експедиция, но и би спестила на фамилията ми известни... притеснения.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » пет дек 21, 2012 9:09 pm

Сивоокият мъж погледна към Октарион, усмихна се и се приближи към него.
-Моля, Рой е достатъчно. Да, значки биха били полезни за подобно начинание, ако оставим настрана факта, че Денейт отказаха участие в тази малка мисия. Би било неловко, ако чуят, че маршали подсигуряват ескорт, който официално са отказали.
Разбирам опасенията за доброто име на фамилия Лирандар, но предполагам, че не бихте искате да подходите съм мисията особено публично. Даже, бих предпочел, ако стане колкото може по тихо и незабележимо.
А и в края на краищата едва ли има кой толкова да бъде впечатлен от Вроат до Дроам.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 1. Вроат

Мнение от Ambartanen » пет дек 21, 2012 9:44 pm

Иш изчаква учтиво, докато домакинът успокои притесненията на полуелфа, преди да вметне:
- А кой е посланикът от Дроам? И нападението има ли нещо общо с визитата му във Вроат?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » пет дек 21, 2012 9:47 pm

-Нямам представа, посланик от Дроам идва в Бреланд за първи път откакто войната свърши. - Отговори Рой на червенокосата жена. - Без да се замислям, бих могъл да изтъкна редица причини за неговото покушение, и дори половината няма да имат нищо общо с Бреланд. Дроам и тяхната... политика са странни неща.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 1. Вроат

Мнение от Azmodael » пет дек 21, 2012 10:00 pm

-Денеит са отказали охрана - Феликс повдига вежда - -Опасности от какъв точно род се очаква да връхлетят посланика? Също така бих желал да зная той ще бъде ли уведомен, за нашето участие в неговия антураж или ще бъдем дискретно подкрепление, което се предполага да се намесва само в случай на нужда?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 1. Вроат

Мнение от ChoChan » съб дек 22, 2012 1:40 am

-Разбира се, както вече казах делегацията се съгласи на малка група, която да ги придружи до столицата. Група хора, която да ги следва от разстояние по целия път само би създала излишно напрежение за дроамците. Също така даже бих ви насърчил да общувате с пратеника, сигурен съм, че ще намерите теми за разговор, които ще сметнете за интересни и интригуващи. - Той погледна към Феликс. - Особено за човек като вас.
-А относно опасностите - Рой повдигна едно рамо. - За съжаление едва ли ще мога да ви предоставя подробен списък с тях, те рядко имат навика да изпращат уведомителни писма. - Той отново стана сериозен. - Стандартните ками в мрака, конни потери? Предпочитам да не спекулирам, просто бъдете предпазливи.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост