Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Гавин

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Гавин

Мнение от ChoChan » съб дек 15, 2012 10:27 am

Сивочерен вълк се беше свил в подножието на окъпани от слънцето храсталаци и сънливо наблюдаваше подскачащата нагоре по течението на близкия поток пъстърва. Тревички и клонки на околните дървета се поклащаха от лекия ветрец. С изключение на прожужаване на някоя мушица или далечен птичи зов, нищо не нарушаваше идилията на следобеда. Ушите му трепнаха и той вдигна глава, сякаш усети нещо.
-Гавин. – Повика го добре познат глас и вълкът се измъкна от скривалището си и се спусна по малкото възвишение. Сивобяла мъгла обгърна тялото му за миг, крайниците му се удължиха, изправи се на два крака и приемайки човешки облик, взе последните няколко крачки до стареца, който го чакаше.
-Бейл. – поздрави го шифтърът с леко кимване, гласът му бе дрезгав, сякаш не бе говорил от много време.- Все още си единственият, който може да се промъкне покрай мен незабелязано.
Друидът се усмихна и го стисна за рамото.
-Имаш още много да учиш, момче. Разходи се с мен, има нещо, за което бих желал да поговорим.
Повървяха крако в мълчание, сякаш Бейл имаше нужда да подреди мислите си и накрая заговори.
-Получих необичайно послание, Гавин, нещо с което ще имам нужда от твоята помощ.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Гавин

Мнение от CTAHuMuP » пон дек 17, 2012 1:41 pm

Гавин тръгна редом със стария си другар, опитвайки се да започне да мисли отново като обикновен човек. Всеки път, когато се преобразяваше обратно, светът му се струваше безкрайно различен и празен. Недоумяваше как е възможно хората да живеят с толкова ограничени сетива. Чувстваше се сляп, глух, загубил връзка със заобикалящата го природа. За щастие друидът не бързаше и Гавин успя да се адаптира донякъде преди последното изречение на стареца.
Подтисна инстинкта си да изръмжи в отговор и се опита да подреди мислите си в изречения. Кратки и простички, беше още рано за нещо повече.
-Радвам се, учителю. Мина много време. Много по-стар си. Не съм ловувал от снощи. Не мога да те нахраня - направи пауза, давайки си време да помисли и сътвори нещо по-смислено. - Да, ще помогна. Като свършим говоренето ще ловуваме ли заедно?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Гавин

Мнение от ChoChan » пон дек 17, 2012 5:23 pm

Бейл се усмихна топло на палето.
-Радва ме това, че си съгласен да помогнеш, дори преди да си чул с какво, Гавин. Но не прибързвай, първо чуй какво ще поискам от теб преди да приемеш. Всички сме свободни създания и трябва да разполагаме с волята си както решим. А задачата няма да бъде лесна - ще трябва да отпътуваш надалеч, да посетиш отново глемите градове, да общуваш с хора.
Младият шифтър оголи зъбите си, но мълчаливо продължи да слуша, втренчил поглед пред себе си. Старецът също се смълча за няколко мига и погледна Гавин сякаш премисляше дали все пак да поиска помощта на приятеля си. Знаеше, че той ще се съгласи дори против желанията си и че това пътуване вероятно щеше да отвори стари рани. Гавин щеше да се измъчва сред тълпите хора, които не го разбираха нито приемаха. Не, той беше достатъчно силен, в това нямаше съмнение. Друидът ден след ден виждаше как Гавин все повече се отделя от хората, опасяваше се че съвсем скоро от него няма да остане и искра човечност и ще се превърне просто в див звяр. Взел решението си той спря и извади от робата си омачкан хартиен плик.
-Помощта ти е необходима във Вроат, Гавин. С какво точно не ми е ясно, но усешам в костите си, че е нещо важно иначе той не би изпратил това писмо дотук. Човекът който прати този призив е близък до кралския съвет. Несъмнено става въпрос за политически интриги, но той не пожела от мен политик или шпионин, а напротив - човек колкото се може по отдалечен от това.
Бейл въздъхна - как да обясни нещо, което объркваше неимоверно и него самия. - Колкото и да желаем да живеем необеспокоявани и в единство с природата, това невинаги е възможно. Елдийн е млада държава и ще се нуждае от съюзници, които да подкрепят интересите ни. - Шифътърт слушаше с цялото си внимание, лицето му имаше решимо изражение, сяшак вече беше направил своя избор, а увещанията на друида не го трогваха.
-Ще отида. - каза той просто. - А сега да ловуваме. - Образът му се разми, той падна на колене и когато тялото му си възвърна вълчия облик нададе вой на мъка и възторг.

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост