Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Алан Морин

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Алан Морин

Мнение от ChoChan » пет дек 14, 2012 1:42 pm

Звук от рязко дръпната завеса проряза перфектната тишина, последван от лъч безпощадно ярко слънце, което като нож през масло раздели задушливия въздух, натежал от опиати, парюм и немити тела. Свелината падна върху огромното легло, издигнато на пиадестал в средата на стаята и зашлеви спящия в него мъж през красивото лице. С приглушено възклицание, изразяващо неговия протест, мъжът се опита да зарови лице в морето от омачкани сатенени завивки и пухкави възглавнички. Светлината обаче беше вече навсякъде, последвана от шумотевицата на множество, обути в ботуши крака из стаята. Отново настъпи тишина, но в полубудното съзнание на мъжа се прокрадна досадното усещане, че е обект на нечие много настоятелно внимание. С примирена въздишка и добре заучено движение на главата си, той отметна богата кестенява грива през рамо и се завъртя по гръб. Веднага съжали за рязкото движение и за момент потъна обратно в завивките, съскайки редица цветисти проклятия. Когато реши да опита отново, отвори очи и леко се подпря на лакът, за да види кой и защо нарушаваше спокойствието му. Примигна срещу светлината от прозореца и силуета, който седеше скръстил ръце пред него. Слънцето го заслепяваше и виждаше само една черна сянка в рамката на завесите.
-Алан Морин. – Каза женски глас – по-скоро твърдение, от колкото въпрос.
-Имате грешка, мила моя. – Автоматично отвърна той и присви очи в напразен опит да разпознае жената. Разсеяно прокара длан през лицето си и разтри очи в опит да си спомни къде е, докато мислено отбеляза снощното парти в топ пет на класацията си. Рядко му се случваше да се събуди и да няма идея къде се намира и какво точно е правил предната вечер.
Свали ръка от лицето си и се подпря на леглото. Изсъска, когато ръката му докосна нещо неприятно студено и погледна надолу. Вдигна длан от локвата кръв, която заемаше половината легло и мъртвешки бялото женско тяло, което лежеше с лице надолу в средата й. Усети как за миг цялото опиянение и сънливост се изпариха и ужасено се отдръпна настрани. Тялото беше бяло като платно и обсипано с множество пресни рани. Жената бе умряла в изтезания, които вероятно бяха продължили часове. Инкрустирана и окървавена кама, която Алан познаваше прекалено добре, беше забита в пухена възглавничка между двамата.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: Алан Морин

Мнение от CONAN » пет дек 14, 2012 2:09 pm

Очите постепенно свикнаха със силната светлина, но не достатъчно, за да видят лицето на силуета до прозореца. Огледа стаята. Съзнанието му бавно започна да пренарежда откъслечните изображения, които минаваха през него, но безуспешно. Не помнеше как се е озовал в стаята, не помнеше какво е взимал след стандартния коктейл от алкохол и опиати, които обичаше. Явно партито наистина е било толкова велико, че си е позволил да прекрачи границите на самоконтрол, които сам си бе наложил през годините. А те бяха доста височки.

Обърса кръвта в чаршафа и се опъна веднъж преди да седне в кревата. Силна болка в главата почти не го върна обратно, но в стаята имаше дама и трябваше да се държи на ниво:
- Денят навън е прекрасен, не трябва да стоим прекалено дълго в тази тъмна и мръсна стая. Днес е краят на седмицата и ще има представление на маговезци в Небесния град, за което имам два билета, а едното място току що се освободи.. Може да отидем, ако всичко между нас приключи положително - и огледа трупа. - Защо убихте милейди Миранда, кой е Алан Морин и какво искате от мен?

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Алан Морин

Мнение от ChoChan » пет дек 14, 2012 9:59 pm

Жената най-накрая се отмести от прозореца и се приближи към леглото. Сърцето на Алан леко подскочи, когато я разпозна. Тора Тавин имаше широко лице и скосени очи, косата й бе късо подстригана над врата. Подчертаните скули и леко орлов нос й придаваха хищно изражение. Устата й беше тънка и сякаш в перманентна подигравателна полуусмивка. Докато я проследяваше с поглед, Алан отчете присъствието на десетина екипирани по подобен начин гардове. Тя повдигна вежда, когато отново хвърли поглед към трупа на леглото.
-О Алан, само да знаех за вкусовете ти по-рано... - Хвана жената за безжизненото рамо и я обърна по гръб. Наведе се й отметна тъмната коса от изкривеното в предсмъртна агония лице. Това със сигурност не беше лейди Миранда. Алан присви очи в смътно разпознаване, но когато погледът му се плъзна по обезобразеното тяло, драконовият белег на фамилия Лирандар не остави никакви съмнения в него.
-Но това е..
-Сесилия д`Лирандар да. Любимата племенница на Есраваш. А това там е твоята кама.
Тора пристъпи покрай леглото и настани стройното си, облечено от глава до пети в кожа тяло на канапето. Тя кръстоса крак връз крак и подпря брадичка в дланта си, без да обърне вниманието на все още свежата кръв, която размаза по лицето си.
-Опасявам се, че полезността ти за мен е към края си, Алан. Вместо просто да вземеш една дрънкулка, ти взе, че - тя махна разсеяно с ръка - прекали със забавленията. Предполагам знаеш как това може да изглежда за фамилия Лирандар. И без друго вече определени хора започва да свързват точките между определени събития и някои от персоните ти.
Тя плясна длани по коленете си и се изправи рязко.
-Няма да те убия, защото некомпетентността ти рано или късно ще доведе Лирандар пред вратата ми. Още днес ще напуснеш Шарн и така, че да те видят. - Тора даде сигнал и един от стражите й хвърли плик, в който имаше лист хартия с дата, час и адрес към Алан. - Считай това за последно разплащане, като не бих те съветвала да закъсняваш. - С това тя излезе от стаята, следвана от придружителите си.
Thora Tavin
Current leader of House Tarkanan
House Tarkanan - Aberrant marks
Aberrant marks can be created when two dragonmark bearing people, each of whom has a different dragonmark, have children. They are considered an abomination by the trueborn houses. Sometimes aberrant marks spontaneously appear on members of races that can bear dragonmarks.

House Tarkanan is not an official house recognized by governments or other dragonmarked houses. It was founded by Thora Tavin, a former Brelish spy who worked as part of a group of Aberrant Marked spies. Near the end of the Last War she recruited several of the spies and fled Brelish service. She named her organization "House Tarkanan" as a mockery against other dragonmarked houses - Lord Halas Tarkanan was a leader of Aberrant Dragonmarked people during the War of the Marks. It currently exists as a loose criminal association of people bearing aberrant dragonmarks, hiring its services for robbery and assassination. It has a presence in Sharn

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: Алан Морин

Мнение от CONAN » вт дек 18, 2012 10:25 am

Алан Морин проследи излизащата, после премести погледа си върху Сесилия д`Лурандар и сбърчи вежди.
- Очаквах повече от "дома" Тарканан. Толкова нелеп опит да натопиш някой, дори начинаещ в занаята няма да повярва. - взе камата си и я избърза в завивките. Канията никъде я нямаше - още едно доказателство че не е бил той - и я затъкна в новообутия ботуш. Отиде до скрина и изплакна лицето и ръцете. Порцелановия леген се обагри в червено.

Гледаше отражението във водата и се питаше какво се е случило снощи на партито и как са го хванали неподготвен. Дали са използвали магия, или опиат вкаран в питието му от някой подкупен сервитьор? Струваше си да разбере, за да не се случва повторно.

Освежен, Алан започна бавно и методично да заличава следите си и да оглежда стаята за неканени гости от магически и немагически характер - умение което неведнъж му е спасявало живота. Когато приключи, застана пред огледалото и чернокосия хубавец се промени на рус мъж с леко набола от дългата нощ брада и прекрасни зелени очи. Нещо което лейди Сесилия харесваше. И излезе от стаята.

Няколко часа бяха необходими на Алан да стигне до своето жилище в централното плато, нещо което принципно отнемаше минути с въздушна каляска. Но трябваше да прикрие всички следи и смени няколко персони и дрехи (имаше скривалища навсякъде, добре подготвени и замаскирани),преди да се тръшне на огромното си балдахинено легло.

Имаше два избора пред него. Да тегли една майна на Тарканан и да започне наново, убивайки персоните които е използвам до сега или да тръгне към Вроат. Първата възможност беше лесна и неведнъж в живота му се е налагало да изчезва. Беше толкова добър в това, че беше отегчително да извършва всичките процедури по смяна на дома и градене на нова самоличност.

Но Вроат, беше нещо интересно. Прекарал по-голямата част от живота си в Шарн и чел за останалия свят, Алан не познаваше друго освен високите кули и тълпите от хора по улиците. Изведнъж главата му се напълни с приказките на бардовете, историите на търговците разправяни из кръчмите, моряци плавали до Лазар, горяни идващи от Елдийнските простори… Без да се усети, багажът му беше вече опакован и той си взе сбогом с мястото, което наричаше свой дом през по-голямата част от живота си.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Алан Морин

Мнение от ChoChan » вт дек 18, 2012 11:32 am

Докато методично обхождаше всеки ъгъл от луксозно обзаведената стая, Алан се накътна на малко стъклено топче от прозрачно стъкло. Вдигна го срещу светлината и го погледна отблизо. В сърцевината си то беше нъмносиньо, почти черно и изпъстрено с безброй мънички светлинки. Беше почти сякаш гледаш към обсипаното със звезди небе над Шарн. Той реши че е красиво - най-вероятно някое украшение от дамска дреха и го прибра.
Когато приключи не беше намерил нищо друго, което да хвърли светлина над предишната вечер. Не беше стигнал и до някакво логично заключение относно мотивите на Тора Тавин. Сбръчи вежди, докато отново и отново прехвърляше краткия им разговор в ума си. Наистина това би било жалък опит да натопиш някого, а и не бе доловил никаква измамност в думите на Тора. Това естествено не означаваше нищо, тъй-като тя все пак си изкарваше прехраната с лъжи, интриги и по-лошо. По време на цялата им съвместна дейност, отношенията им бяха строго бизнес. Той я намираше за прекалено кръвожадна и целеустремена, а вкусовете им за забавления се разминаваха - със сигурност би могла да се справи по-добре от това.
Без значение – реши той накрая, рано или късно някой щеше да отговаря.

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост