Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Героите

По следите на опасен престъпник група служители на Бреландската цитадела ще се сблъскат с неочаквани препятствия, смъртни опасности и политически интриги в сърцето на Бреланд.

Модератор: AngerNogar

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Героите

Мнение от AngerNogar » вт май 25, 2010 12:23 pm

Жан Ир'Дейн
Механика
====== Created Using Wizards of the Coast D&D Character Builder ======
Jeanne Ir'Dean, level 8
Human, Warlord
Build: Inspiring Warlord
Warlord: Combat Leader
Commanding Presence: Inspiring Presence
Background: Enlisted Soldier (+2 to Endurance)

FINAL ABILITY SCORES
Str 20, Con 12, Dex 12, Int 10, Wis 8, Cha 18.

STARTING ABILITY SCORES
Str 16, Con 12, Dex 12, Int 10, Wis 8, Cha 16.


AC: 22 Fort: 22 Reflex: 17 Will: 21
HP: 64 Surges: 8 Surge Value: 16

TRAINED SKILLS
Heal +8, Endurance +11, Athletics +13, Diplomacy +13, Intimidate +13

UNTRAINED SKILLS
Acrobatics +6, Arcana +4, Bluff +8, Dungeoneering +3, History +4, Insight +3, Nature +3, Perception +3, Religion +4, Stealth +4, Streetwise +8, Thievery +4

FEATS
Human: Inspirational Attacker
Level 1: Weapon Proficiency (Fullblade)
Level 2: Improved Inspiring Word
Level 4: Toughness
Level 6: Stirring Word
Level 8: Desert Moon Student

POWERS
Bonus At-Will Power: Intuitive Strike
Warlord at-will 1: Rousing Assault
Warlord at-will 1: Viper's Strike
Warlord encounter 1: Vengeance is Mine
Warlord daily 1: Bastion of Defense
Warlord utility 2: Inspired Belligerence
Warlord encounter 3: No Gambit Is Wasted
Warlord daily 5: Stand the Fallen
Warlord utility 6: Rousing Words
Warlord encounter 7: Sunder Armor

ITEMS
Vanguard Fullblade +2, Finemail
====== Copy to Clipboard and Press the Import Button on the Summary Tab ======
Фюрендал, +2 Vanguard Fullblade

Никой вече не може да проследи първоначалния произход на огромния меч, но той е притежание на рода Ир'Дейн още от преди въздигането му в средите на благородниците. В края на всяко поколение от фамилията, мечът се изковава наново и се закалява в кръвта на починалия глава на семейството. Стоманата на острието има необичаен морав цвят, който мнозина романтично отдават на просмукалата се при закалката кръв на десетки поколения Дейнове.
Острието на меча все още е гравирано с девиза на Ричард Ир'Дейн, бащата на жан: "Развей бурята", но макар и да е настоящият собственик на меча, старият Ир'Дейн счита бойните полете на Корвейр за много по-подходящо място за реликвата от стойката над камината на семейното имение.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » вт май 25, 2010 12:52 pm

Варис
Механика
====== Created Using Wizards of the Coast D&D Character Builder ======
Varis, level 8
Elf, Avenger
Build: Pursuing Avenger
Avenger's Censure: Censure of Pursuit
Background: Valenar (+2 to Athletics)

FINAL ABILITY SCORES
Str 13, Con 11, Dex 20, Int 10, Wis 20, Cha 8.

STARTING ABILITY SCORES
Str 13, Con 11, Dex 16, Int 10, Wis 16, Cha 8.


AC: 25 Fort: 16 Reflex: 20 Will: 20
HP: 67 Surges: 7 Surge Value: 16

TRAINED SKILLS
Religion +9, Acrobatics +14, Perception +16, Stealth +14, Athletics +12

UNTRAINED SKILLS
Arcana +4, Bluff +3, Diplomacy +3, Dungeoneering +9, Endurance +4, Heal +9, History +4, Insight +9, Intimidate +3, Nature +11, Streetwise +3, Thievery +9

FEATS
Level 1: Improved Armor of Faith
Level 2: Valenar Weapon Training
Level 4: Unarmored Agility
Level 6: Melee Training (Dexterity)
Level 8: Battle Awareness

POWERS
Avenger at-will 1: Radiant Vengeance
Avenger at-will 1: Overwhelming Strike
Avenger encounter 1: Angelic Alacrity
Avenger daily 1: Aspect of Might
Avenger utility 2: Loyal Sanction
Avenger encounter 3: Sequestering Strike
Avenger daily 5: Bond of Foresight
Avenger utility 6: Aspect of Agility
Avenger encounter 7: Chains of Censure

ITEMS
Falchion of Oaths Fulfilled +2, Cloth Armor (Basic Clothing)
====== Copy to Clipboard and Press the Import Button on the Summary Tab ======

Basic Attack(Melee)
+18 vs AC; 2d4+9;
Червена Смърт, +2 Falchion of Oaths Fulfilled

Както всяко друго от първите таирнадалски остриета и Червена Смърт е също толкова легендарен, както и отминалите си притежатели. Не един и два дракона още пазят спомена и носят белезите от парещите му милувки, а пролятата от него гоблинска кръв е достатъчна да обагри в пурпур цялото галифарско езеро.
За разлика от разпространение из четирите нации, центъра на тежестта на Червена Смърт не е в острието, а в неговата джърка. Макар и това да го прави невъзможен за боравене от непривикнал войн, в ръцете на валенарец острието сякаш оживява. Грубата сила на удара е значително по-малка, но свистящото стоманено острие е способно драстично да променя посоката на удара си за части от секундата - стрелкайки се дори зад най-големия щит и превръщайки дори и най-умелия опит за отбягване в несигурен гамбит.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » вт май 25, 2010 11:36 pm

Имерал
Механика
====== Created Using Wizards of the Coast D&D Character Builder ======
Immeral, level 8
Eladrin, Rogue
Build: Shadowy Rogue
Rogue Tactics: Cunning Sneak
Rogue: Sharpshooter Talent
Sharpshooter Talent: Sharpshooter Talent (Crossbow)
Background: Thousand Yard Stare (+2 to Perception)

FINAL ABILITY SCORES
Str 8, Con 12, Dex 22, Int 16, Wis 10, Cha 12.

STARTING ABILITY SCORES
Str 8, Con 12, Dex 18, Int 12, Wis 10, Cha 12.


AC: 23 Fort: 16 Reflex: 23 Will: 17
HP: 59 Surges: 7 Surge Value: 14

TRAINED SKILLS
Streetwise +10, Stealth +15, Thievery +15, Intimidate +10, Bluff +10, Acrobatics +15, Perception +11

UNTRAINED SKILLS
Arcana +9, Diplomacy +5, Dungeoneering +4, Endurance +5, Heal +4, History +9, Insight +4, Nature +4, Religion +7, Athletics +3

FEATS
Level 1: Backstabber
Level 2: Weapon Proficiency (Superior crossbow)
Level 4: Weapon Focus (Crossbow)
Level 6: Slaying Action
Level 8: Mark of Shadow

POWERS
Rogue at-will 1: Disheartening Strike
Rogue at-will 1: Deft Strike
Rogue encounter 1: Unbalancing Shot
Rogue daily 1: Blinding Barrage
Rogue utility 2: Sneak in the Attack
Rogue encounter 3: Fleeting Spirit Strike
Rogue daily 5: Go for the Eyes
Rogue utility 6: Chameleon
Rogue encounter 7: Snap Shot

ITEMS
Bracers of Archery (heroic tier), Superior crossbow, Leather Armor
====== Copy to Clipboard and Press the Import Button on the Summary Tab ======
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от lowstef » ср май 26, 2010 10:39 am

Фаргрим Желязнобрад
Механика
====== Created Using Wizards of the Coast D&D Character Builder ======
Fargrim Ironbeard, level 8
Dwarf, Fighter
Build: Battlerager Fighter
Fighter: Combat Superiority
Fighter Talents: Battlerager Vigor
Background: Mror Holds (+2 to Dungeoneering)

FINAL ABILITY SCORES
Str 18, Con 20, Dex 12, Int 10, Wis 14, Cha 8.

STARTING ABILITY SCORES
Str 16, Con 16, Dex 12, Int 10, Wis 12, Cha 8.


AC: 26 Fort: 22 Reflex: 18 Will: 19
HP: 77 Surges: 14 Surge Value: 19

TRAINED SKILLS
Heal +11, Endurance +16, Athletics +11

UNTRAINED SKILLS
Acrobatics +3, Arcana +4, Bluff +3, Diplomacy +3, Dungeoneering +10, History +4, Insight +6, Intimidate +3, Nature +6, Perception +6, Religion +4, Stealth +3, Streetwise +3, Thievery +3

FEATS
Level 1: Dwarven Weapon Training
Level 2: Shield the Fallen
Level 4: Encouraging Shield
Level 6: Forgeborn Heritage
Level 8: Vigilante Justice Style

POWERS
Fighter at-will 1: Resolute Shield
Fighter at-will 1: Brash Strike
Fighter encounter 1: Hack and Hew
Fighter daily 1: Villain's Menace
Fighter utility 2: Battle Fury Stance
Fighter encounter 3: Bull Charge
Fighter daily 5: Rain of Steel
Fighter utility 6: Daring Shot
Fighter encounter 7: Come and Get It

ITEMS
Heavy Shield, Adventurer's Kit, Throwing hammer, Dwarven Drakescale Armor +2, Waraxe
====== Copy to Clipboard and Press the Import Button on the Summary Tab ======
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Героите

Мнение от ChoChan » чет ное 25, 2010 12:28 pm

Видях си в ЛС-тата историите на тея оусъм герои и реших да ги постна тук.
Жан ир'Дейн
Жан ир'Дейн е от род със славни военни традиции, известен с това, че поне един син от всяко поколение величае името Дейн със своите подвизи срещу враговете на Галифар и отскоро Бреланд. Жан е второто дете в семейството, но тъй като по-големият й брат Алън от рано демонстрирал почти нулев интерес към бойните занимания и завиден такъв към политиката, изкуствата и фамилния бизнес, главата на семейството Ричард ир'Дейн решил, че буйното сивооко момиченце ще прославя рода на негово място.

Още в детството й си проличало, че ако Алън бил наследил от баща им трезвия разсъдък, нюха към добрата сделка и усета към четката, то Жан била взела всичко друго - бързия език, силната десница, инстинкта за война и безкрайното желание да се учи в традиционно силните за Дейн фехтовка и езда. Още като малка червената й коса се развявала далеч, далеч пред понитата на връстниците й от други фамилии, с които се състезавала по време на честите приеми на бреландската аристокрация. Но това се дължало отчасти и на факта, че била единственото дете, което яздело кон, а не пони, за ужас на майка й и гордост на баща й.

Като юноша по настояване на баща й Жан бързо изкласила в престижното училище за кадети в столицата, като с лекота осъвместявала тежките тренировки и обучение по военна история с многобройните приеми, в които пък по настояване на майка си се представяла като благородна дама от висшето общество. Макар да било очевидно кое от двете занимания й се нравело повече, Жан била изключително усърдна и веща и в двете. Най-голямото й предизвикателство било да не спечели завистта на девойките от другите фамилии, защото младите благородници изглежда предпочитали шумната и често избухваща в смях компания на Жан пред това да ухажват останалите момичета.

С навършването на пълнолетие Жан завършила и кадетското образование с пълно отличие, а баща й бързо отрязал поривите на майка й да я омъжи за големия син на ир'Баран с краткото "Жено, Жан е воин, не принцеса и мястото й е на върха на бреландското копие, а не в балните зали". Като резултат Жан с огромно желание се записала във Военната академия на Бреланд, която завършила една година преди другите офицери от нейния курс и веднага била разпределена на горещия по онова време трейнски фронт.

Воините и свещениците на теокрацията бързо усетили, че срещу тях е дошъл нов противник, като качествата на Жан не останали незабелязани и от бреландския щаб. След две години на чести сражения и няколко запомнящи се победи, малко след двадесет и четвъртия й рожден ден, Жан била издигната до капитан - най-младият офицер с това звание в бреландската армия по онова време. За съжаление бързо изгряващата й звезда се забелязала и от други хора, един от които командващият й офицер, който решил, че толкова прехвален капитан под негово командване може да разклати основите на поста му и уредил да я прехвърлят далеч от лагера му.

Западният фронт на Бреланд тогава бил спокоен, Дроаам била съюзник и повечето фортове и укрепления в близост до границата били с минимум гарнизон, обикновено само един батальон или дори само една рота. Цялата бреландска армия била концентрирана на север и изток, тъй като се вярвало, че от запад няма заплаха. Точно на този скучен фронт във форта на майор Годфри ир'Башър като командир на втора пехотна рота била изпратена капитан ир'Дейн две години след повишението й в звание.

Както често става на война, съюзниците бързо стават врагове, и когато Аундеър подкупили клановете и племената на Дроаам на тях не им трябвало много, за да се вдигнат на изток и да навлязат в Бреланд. Докато щабът и Сенатът били в шок пред предателството и се чудели как да организират стратегически военните ресурси така, че да запазят всичките си граници, майор ир'Башър и капитан ир'Дейн знаели, че варварската орда ще помете цял западен Бреланд за седмица-две, ако не бъде забавена.

Майорът събрал гарнизоните от близките по-малки фортове и в навечерието на обсадата в укреплението му имало хиляда и петстотин войника. Прииждащите чудовища били над десет хиляди. Макар и да нямали напреднали обсадни съоръжения диваците се биели с учудващи ярост, умение и сила, и цялата стена на форта се тресяла от ударите на тараните им и мятаните от великаните канари. За капак още на втория ден от обсадата случайно копие отнесло главата на майора, а вечерта и другият капитан на форта починал от раните си, оставяйки защитата на западната бреландска граница в ръцете Жан ир'Дейн. Капитан ир'Дейн знаела, че до пристигането на подкрепления (ако четирите роти от Галет можели да бъдат наречени подкрепления) имало поне три-четири дни.

И до днес не е ясно как точно успяла капитан ир'Дейн да задържи форта до пристигането на майор Дженкинс и неговите три пехотни и една конна роти, но чудото се случило. Някои от оцелелите войници казвали, че капитанът е ангел, пратен от боговете и затова са успели. Други казвали, че не се предали само защото това значело да предадат нея. Трети твърдяли, че заповедите на капитана били винаги точни и решенията й правилни. Едно, обаче, било сигурно - когато Дженкинс пристигнал в укреплението заварил бреландци с много по-висок дух и готовност за отбрана, колкото тежката ситуация предполагала. Непокорността, вдъхновителното присъствие и заразителното желание за победа на ир'Дейн увлекли войниците й и спечелили това, което останало в историята като най-трудната защита от обсада в съвременната история на Бреланд.

От тогава нататък нито завистта на висш офицер, нито уменията на вражеските командири можели да спрат полета на Жан към върховете на бреландския военен ешалон. Известна като предводител, чиито думи могат да родят кураж и у най-страхливия, чиито пример на предните линии на сражението обнадеждава и най-отчаяния, чиито вдъхновяващи думи преди бой обръщат в победа и най-невъзможната битка, Жан спечелила многобройни медали и трудни схватки, но най-вече спечелила обичта, уважението и предаността на бреландската войска. Многократно й предлагали място в щаба, но тя, макар и вече генерал няколко години след легендарната обсада, всеки път отказвала с думите "Мястото ми е отпред, при момчетата и момичетата ми, не в стаята с картите".

Един воин няма да е велик, ако не осъзнава безсмислието на войната, която води, или продължава да го прави въпреки, че го осъзнава. Към края на стогодишния кървав конфликт, особено след апокалипсиса в Сайър, било ясно, че нито една от четирите останали нации нямала шанс да спечели, но всички продължавали да воюват заради интересите на политици и предприемачи. Единствено Бреланд правела опити за иницииране на разговори за мир, но дори в нейния Сенат приемането на подобно радикално решение било под въпрос, а отказът от такова можел да въвлече армията и народа в още десетина години напразни боеве. Генерал ир'Дейн нямаше да е такава, каквато е, ако не беше издействала чрез връзките на баща си и брат си да бъде изслушана от Сената по належащите въпроси.

Оказало се, че сенаторите не приели толкова радушно обвиненията на генерала, че са надути пуяци, които искат да продължат войната единствено защото правят твърде много пари от наемнически договори и продажба на оръжия, трупайки кървави пари върху смъртта и страданията на войниците и народа на Бреланд. Когато Говорителят на сената с пяна на уста изпищял на стражите да отведат позволилата си твърде много Жан, тя викнала така, че я чули чак в двореца, и думите й отекнали в сърцата на всички странични наблюдатели и магистрати. "Не вие ще ме съдите, господа, защото вие сте престъпниците тук и убивате собствения си народ!" извикала тя, сетне забила меча си в пода с такава сила, че притичалите да я арестуват гвардейци се борили няколко минути с трептящото острие под виковете "Измяна! Измяна!" на побеснелите политици, преди да го изкарат от Сената.

Постъпката на Жан била приета от армията и гражданите на Бреланд като поредния подвиг на смелия генерал, а арестът й предизвикал вълна от недоволство в цялата държава. По време на бързо скалъпения й военен съд стражите с мъка удържали дошлите да демонстрират както обикновени хора, така и служили при ир'Дейн ветерани, които скандирали както за свобода за любимия им генерал, така и против забавянето на сенаторите по въпроса за мира. Накрая Жан била осъдена на доживотна каторга, но предложението на краля за мирни преговори било прието от Сената под небивал обществен натиск и няколко месеца по-късно краят на Войната бил вече факт.

Най-голямото признание за заслугите на Жан към Бреланд дошло няколко дни след подписването на мирния договор в Тронхолд, когато била повикана в Сената и била уведомена, че предложението за помилването й, внесено от крал Боранел, е прието, а кралят станал от трона си и пред всички лично й върнал меча точно там, където все още си личала дупката от забиването му. Слуховете твърдят, че тогава за пръв път в очите на Жан се появили сълзи, но тя упорито отрича.

Тъй като Жан не искала повече да се бие за сенаторите, месец след помилването й приела предложението на Кралската цитадела да командва елитните им отряди, специализирани в "почистване" на високорискови мишени с голям приоритет и от тогава се бори с други, по-коварни и лукави от враговете на Бреланд със същата заразителна смелост и бойна готовност, донесли й известност по фронтовете на Последната война.

След почти две години стаж в Цитаделата един ден Жан била повикана от прекия си началник, отговарящ за всички специални операции на организацията, който й разказал набързо и без особени детайли за няколко убийства на изковани, за които се е подозирало, че са дело на един убиец. Впоследствие убийствата официално спрели, но неофициално се подозира, че някой ги прикрива и не иска да се разчуват, като засега разследването на вътрешния отдел сочело не към друг, а към Първия магистрат на Бреланд - Алън ир'Дейн. Преди възмутената Жан да успее да отрече абсурдните обвинения началникът й й напомнил, че действително наближават избори за Първи магистрат и поредица неразрешени убийства, особено с такава жестокост като тези на изкованите, могат доста да намалят шансовете му за преизбиране, затова ако Жан искала да помогне на брат си можела да се включи в групата за неофициално разследване на убийствата, задействана от най-високите върхове на Цитаделата и пазена в тайна официално.

Твърдо решена да премахне петното от фамилното име, хвърлено върху брат й, и обнадеждена от думите на ръководителя й, че в разследването ще участват двама нейни стари познати, Жан с уверена крачка премина през портите на имението, където трябваше да е първата среща на групата и се зачуди кои ли точно нейни стари познати е имал предвид началникът й...
Варис
Елфът на име Варис, но известен сред клановете като "Ръката, Която Държи Меча на Онези Които Даряват Мъдрост и Насочват Всинца ни по Пътя на Славата", е роден в новата тогава държава Валенар като второ дете и първи син на един от вождовете на кланове под управлението на крал Вадалия. Още когато висшият жрец на Пазителите на Древността отсъдил, че духът, който ще бди над новороденото и ще се грижи да спечели безброй победи и завоевания в името на Валенар, е самият Ролен Великанотрошачът, клановете разбрали, че на детето е отредена велика съдба.

Първите си кон и меч детето получило, когато навършило шест години и Пазителите решили, че вече знае всичко за четмото, писмото, историята и изкуствата, което ще е нужно някому, отреден да бъде несломим воин. Прекрасната млада кобила, с която Варис направил първите си крачки по степите около Тейр Валестас, се казвала Дара и била сред най-благородните коне на Валенар. Инстинктивно усетила, че на гърба й е възседнал млад и още неопитен ездач, Дара била търпелива и добра в началото, но колкото повече елфът усвоявал предаваните от стотици поколения тайни на ездата, толкова по-бърза, устремена и уверена ставала кобилата. На деветия рожден ден на Варис той и Дара вече били едно цяло - смъртоносен вихър от копита, зъби и остриета.

Късия извит меч, даден му от баща му, елфът в началото носел с две ръце и бил тромав като ранен бизон. Момчето, обаче, сякаш било родено да върти острие и ръцете му, насочвани от могъщия дух на Великанотрошача и хилядолетната памет на поколенията, бързо се научили да боравят с оръжието. С напредването на тренировките ударите на детето ставали все по-ловки и болезнени, влагащи по-скоро точност и бързина, отколкото груба сила. Бизонът постепенно се превърнал в пепелянка, атакуващ изневиделица, непрощаващ като гръм, свиреп като ураган.

Първата си любов открил на четиринадесет години в прекрасната като стрък трева и чиста като утринна роса Миали, племенница на крал Вадалия. Смел воин и умел ездач, Миали често ловувала с Варис из полята и горите на Валенар, показвала му триковете в стрелбата с лък, а той учил нея на танца на острието. Заедно пеели бойните химнове на героите от старите времена и опитомявали дивите жребци на Валенарските прерии. Времето летяло неусетно в компанията на Миали и Варис очаквал с нетърпение всеки миг, прекаран с нея.

Първото видение го сполетяло на седемнадесет, когато заедно с Миали се състезавали кой първи ще стигне до стария дъб, под който споделили първата си целувка. Повикът на предците бил толкова силен, че младежът загубил контрол над Дара, изсулил се от седлото и започнал да се гърчи като в пристъп. Миали не знаела какво да прави с любимия си, но видението отминало също толкова внезапно, колкото и дошло, и само след няколко мига в ръцете й Варис отворил очи и ги впил в нейните с внезапно придобита яснота. Препуснали към земите на близкия табун жребци и пристигнали точно навреме, за да хванат петимата конекрадци, дръзнали да посегнат на най-голямата валенарската гордост. Това били и първите му убийства по заръка на предците.

Пазителите на Древността приветствали новината, разказана им от Миали, и настояли младия елф да се обучава в храма по древните традиции на Каер Валае - бойно изкуство, използващо вярата в предците като щит и сливащо смъртоносна бързина с непоклатима прецизност в едно непобедимо цяло, което превръщало малцината, успели да минат през ритуалите накрая, в оръжия, държани и използвани от предците да покосяват враговете на Валенар и Аеренал по целия свят. Да си призован за воин в храма било чест, която никой не можел да откаже, и Варис се присъединил към Каер Валае със завидно настървение.

Елфът, излязъл от храма след пет дълги години неспирни тренировки, транс и молитви, бил съвсем различен от изпълнения с пориви и мечти юноша, влязъл там. Миали чакала любимия си на стъпалата, запазила се неопетнена от чуждо мъжко внимание през това време, но бледият, покрит с чудодейни татуировки, божествени символи и изгаряния от ритуалите елф я изгледал студено като непознат и я подминал с думите "Братовчед ти ще има нужда от мен в гвардията си, когато утре потегли към Сайър. Сбогом", запътвайки се към двореца. Тогава Миали разбрала, че сърцето на Варис било празно като пресъхнал извор и в него вече имало място само за едно - фанатичната отдаденост към заръките на предците и към Валенар. Сълзите, които онзи ден намокрили стъпалата на Храма на Древността, били сълзи на предадена любов и жестоко разочарование, за които Варис останал сляп и глух.

През следващите години като част от личната гвардия на сина на крал Вадалия Вахгар, Варис обиколил цял Корвейр, участвал и доказал куража си в многобройни битки, спасил принца неведнъж и убивал многократно в негово име. Заедно прославили нацията си и спечелили известност за цял Валенар като безстрашни и умели воини, буреносни и неудържими в битка. Всеки, дръзнал да се опълчи на елфите или желанията на предците, шепнещи в ухото на Варис, бил безмилостно прегазван и накрая подвизите на Вахгар и дясната му ръка по бойните полета на Последната война се превърнали в най-неопровержимото доказателство, че Валенар е сила, с която другите държави трябва да се съобразяват.

Това неминуемо било отразено в Тронхолдския мирен договор, когато Валенар била официално призната като независима държава със собствен суверенитет. Елфите трябвало да платят нелека цена за опазване на мира, обаче - договорът изисквал принца да бъде пратен като гост във Вроат, където да играе ролята на гарант, че Валенар няма да предприемат военни действия срещу Бреланд и съюзниците й. Вахгар, който бил прекарал последните години извън границите на родните си степи така или иначе, се съгласил на тази жертва заради цял Валенар, разпуснал гвардията си и заминал.

Не след дълго обаче Варис трябвало отново да отговори с готовност на повика на дълга, когато няколко месеца след примирието принц Вахгар едва оцелял след опит за покушение над живота му. Единствено самоотвержеността на агентите на Цитаделата, назначени да го пазят, и добрите бойни умения на самия принц спасили него от смърт и Валенар от конфликт с Бреланд. След преговори със сената и по препоръка на Цитаделата в крайна сметка Бреланд се съгласила от Валенар да пристигне един доверен човек, който да се грижи заедно с нейните агенти за сигурността на Вахгар. Този доверен човек бил Варис.

След като няколкомесечното разследване на Цитаделата не дало нужните резултати, валенарският принц отново използвал малкото му останали лостове и успял да убеди бреландската организация да даде правомощия на Варис, който да продължи разследването от там, където агентите били спрели. Елфът използвал независими източници и бивши бойни другари, както и другари на техни другари, и къде със заплахи, къде с валенарско злато се докопал в Шарн до един от двамата останали живи след опита за покушение убийци. Това, което изтръгнал от него след няколко часа в килиите за изтезания в Цитаделата, било, че корените на конспирацията за убийството на Вахгар са много нависоко в бреландския политически елит, затова и разследването на Цитаделата било постоянно спъвано и накрая прекратено, но убиецът така и не назовал кои хора са в дъното на заговора преди да издъхне.

Твърдо решени да разнищят всичко това, Вахгар издействал на Варис постоянна длъжност в Цитаделата и квартира във Вроат, откъдето елфът да издири виновниците така, както се лови дивеч - кротко, спокойно и без да ги подплаши. Късметът им се усмихнал около година по-късно, когато поредните слухове за потулено от много висока инстанция разследване тръгнали из Цитаделата и Вахгар разбрал, че известна вроатска обществена личност събира хора, които да проведат частно разследване, а Цитаделата неофициално му помага. Уменията и хъса на Варис били известни, затова на Вахгар не му отнело много, за да убеди въпросната личност, че от присъствието му в неговия екип ще има полза.

Сутринта преди да се срещне с бъдещите си колеги и нов работодател Варис прекара в молитва и предците му казаха, че мечът му копнее да опита вкуса на сърцето на предателя, опитал се да подкопае завоюваната с кръвта на сънародниците му независимост. Когато няколко часа по-късно елфът прекрачи прага на имението, умът му беше зает единствено със спокойствието на хищника миг, преди да скочи и забие челюсти във врата на плячката си...
Авенджър ор съмтинг
- Доста далече си от земите на своите, елф. – отбеляза Тобрук, водачът на отряда гоблини. – Но Дроам приема костите на всички.
Елфът, клекнал до мястото където тясната планинска пътечка срещаше падналия мост, бавно се изправи и се завъртя към преследвачите си.
- Ти не си Дакаани от старите и в тази битка няма да има чест. Няма причина да срещнем сили. Свободни сте да напуснете.
- Ще напусне карантията в търбуха ти – отговори някой от групата гоблини. – Превъзхождаме те – устните на гоблина се размърдаха безмълвно за няколко мига, - много към един.
*Зуп-зуп-зуп* - очертанията на острието на Варис се размиха в бляскъв кръг, докато прелетяха разстоянието между него и гоблина. Двуръчният ятаган срещна рамото на гоблина и се вкопа дълбоко в тялото му, почти разсичайки го на две. Без да прекъсва плавното движение с което запрати оръжието, ръката на елфа стигна до лицето му и повдигна ленения му воал до нивото на очите.
- Сега вече има причина. – лаконично отбеляза Варис.
Водачът на мародерите срещна за миг погледа на елфа и понечи да извади собственото си оръжие в същия миг в който вече невъоръжения таирнадал се втурна към него като сокол към жертвата си. Още преди гоблиноида да успее да извади оръжието си дори на половина - първият от измамно слабите удари на елфа се стовари върху предпазващата носа на Тобрук пластина на шлема. Каската се завъртя от удара, закривайки дясното око на водача. Болезнено изпукване отбеляза срещата на втория удар с вече незащитения нос на водача. Тобрук яростно замахна да сграбчи нападателя, но Варис вече се беше преместил от сляпата му страна. Хобгоблинът усети как една ръка го сграбчи за рамото, втора за колана и в следващия момент опората под нозете му изчезна. С тялото на очудения хобгоблин описващо парабола над главата на Варис, елфът се стрелна към ръба на пропаста с почти неуловима за окото скорост. Преди Тобрук да продължи пътя си към бошуващите води в подножието на каньона мечът му най-накрая успя да напусне ножницата си, но ръката около дръжката му беше чужда...

Застаналия на ръба на пропаста валенарец бавно се обърна към стъписаните гоблини с оръжието на водача им в ръката си и каза:
- Численото ви превъзходство не значи нищо, когато имате само един-единствен път за отстъпление. Ще ви помня до изгрева на утрешното слънце.
Докато елфът размахваше новопридобитото оръжие, за да свикне с тежества му, нозете му вече го бяха понесли към групата стъписани зеленокожи.
Фаргрим
Фаргрим, син на Травок от рода на Железобрадите, е роден и израсъл на Стената, както джуджетата наричат защитния пръстен от огромни стоманени порти, завардващи подстъпите към Кибер и предпазващи чедата на Подземния дракон да навлязат в Твърдините и да всяват хаос и разруха. Животът на Фаргрим бил на постоянна бойна готовност и поне две отблъсквания на нападения седмично, животът на воин, отдаден на благородната кауза да осигури спокоен сън на тези отстам Стената.

Няколко години след като надянал бронята за пръв път при тях дошли високите люде от светът отгоре, разказали, че са от държавата Карнат и молят да бъдат допуснати отвъде Стената, за да търсят древен артефакт, който да им помогне в тяхната собствена война. Джуджетата ги предупредили за опасностите и след това ги пуснали в запечатаните от векове пещери и подземия на тяхна отговорност.

Какво са намерили карнатците долу не е станало ясно, но в следващите няколко дни стотици и хиляди изроди, извращения и немъртви изведнъж щурмували вратата, пазена от Фаргрим, в численост, много по-голяма отколкото когато и да било досега. Позициите на доблестните пазители на вечното спокойствие на Мрор били прегазени преди да пристигнат подкрепленията и много воини и невинни граждани загубили живота си тогава.

Станал свидетел на всичкия ужас, причинен от карнатците, Фаргрим почувствал в себе си ярост, каквато никога досега, и потеглил към света отгоре, за да потърси сметка на високите хора. Колкото повече пътувал из горния свят, обаче, толкова повече Фаргрим осъзнавал, че джуджетата на Стената са живяли твърде дълго в изолация и че горе това, което те се стараят да предотвратят, вече се е случило и че ако те не отидат при Войната, то Войната рано или късно ще дойде при тях.

Цялата му ярост и тъга постепенно се превърнали в решителност - присъствието му горе било също толкова важно, колкото и на Стената, ако не и повече. Научил за държавата Сайър, смъртни врагове на неговите неприятели от Карнат, затова отишъл там да се сражава срещу северняците с надеждата и увереността, че с негово участие Войната ще приключи бързо и няма да залее Мрор като приливна вълна.

Новият му живот не бил толкова по-различен от стария, с тази промяна, че срещнал хубавицата Хеля, дъщеря на Харбек от рода на Тролоубийците и в най-добрите джуджешки традиции я ухажвал няколко години, преди най-сетне Харбек да склони да даде този красив, бял гълъб на недодялания воин от Твърдините.

Фаргрим получил новината дълбоко отвъд карнатската граница по време на последните напъни на Сайър да си върне част от загубените от северняците територии и дори да си превземе нови, но само няколко дни след това получил друга вест, много по-неочаквана и ужасна - за катаклизма в Сайър и отприщения армагедон, помел новата му родина само за няколко часа.

Самата Хеля му изпратила магическо съобщение, че се отправят да търсят спасение към Аундеър и Бреланд, и ще му изпрати ново когато се установят някъде за по-постоянно, но второ съобщение от нея или от някой от рода й така и не пристигнало. Фаргрим прекарал всичките си отпуски в бежанските лагери по границите с Аундеър и Бреланд, но без успех, никой не знаел дали Тролоубийците са се спасили или не, и накрая след месеци напразно търсене смелият воин рухнал.

За втори път светът му се срутил, останал за пореден път без дом, Фаргрим дал обет за вярност на короната на Бреланд, понеже голяма част от оцелелите сайърци се заселват там, включително единствения останал символ на монархията им и това, което ги е държало заедно като държава - принц Оагрев. Бил се известно време за Бреланд, но вече без сърце и душа в боя, без вяра и надежда, Фаргрим се пропил, занемарил навиците и традициите си, намирал утеха в прегръдките на леки жени и краят на Войната го заварил съвсем различно джудже от това, което е бил.

След като вече дори няма война, смисълът на съществуването на Фаргрим бил изчезнал съвсем и нацяло, и джуджето прекарвало времето си в харченето на спестяванията си по кръчми и бордеи. Веднъж в една такава кръчма, пълна с всякакви престъпници и крадци, с които в следвоенните години Бреланд била пълна, пиян до забрава и без да знае дори къде си е зарязал оръжието, няколко от отрепките решили да се пробват срещу джуджето, което обикновено не закачали, защото отдалеч си му личало, че е ветеран от Войната.

Те били десетина, той бил сам, невъоръжен, едва стоящ на краката си и приветстващ смъртта в ръцете им, и накрая сигурно щели да успеят да го сразят, въпреки че повече от половината се търкаляли по пода със счупени ръце, крака и глави от Железобрадия, който се канел да си отиде от този свят с една последна величествена битка.

Късметът му, отдавна обърнал му гръб, решил да му се усмихне в този ден и свидетел на сцената била най-известната жена генерал от бреландската армия, Жан ир'Дейн. Когато видяла, че крадците за разлика от друг път са сериозно озлобени и наистина ще убият джуджето, Жан се намесила и само с две думи убедила все още стоящите на краката си мръсници да се заемат с нещо по-здравословно, като например да отидат да пият в друг бардак. Купила още една бира на заелото се да вади забитите в най-различни места по тялото си кинжали, което то изпило на екс и припаднало от изтощение и алкохола.

Когато Фаргрим се събудил установил, че е в казармите на Цитаделата, превързан и почистен, а Жан, за която бързо научил, че вече работи като агент за короната на Бреланд, му разказала, че го е виждала на бойното поле и го помни като доблестен и безстрашен воин. Неспособен да отговори на неизказания упрек в думите й Фаргрим замълчал, но известната като вдъхновителен лидер и заразителен оратор пълководка не била свършила.

Вдигнала го на крака и го завела в един забутан, тъмен склад на пристанището, където само преди минути била приключила разчистваща операция на Цитаделата и много опасни престъпници били заловени и предадени на кралското правосъдие. Там, в една стая с размерите на средна Галандска спалня, били сбутани десетки клети души - роби, спасени от невъобразима съдба от агентите под командването на ир'Дейн. Тогава Жан сложила ръка на рамото на Фаргрим и му казала, че войната може да е свършила на бойното поле, но продължава тук, пред собствените им врати и е много по-брутална и непрощаваща. На фронта се бием за държавата ни, продължила тя, каквито и цели да имат управляващите ни, все пак се бием да защитим близките си от прииждащата тъмнина, но кой ще защити беззащитните от самите нас, от злодеите вътре в границите ни?

Красноречието на генерала отекнало дълбоко в сърцето на Фаргрим, който си спомнил древните клетви, положени на Стената, не много по-различни от това, за което тогава му говорила Жан. Погледнал в очите на ир'Дейн и видял там пламъка, който запалил отдавна изстиналите у джуджето въглени на вярата и надеждата. Погледнал спасените несретници и видял в тях нещо, за което си заслужава да живееш и да се бориш.

Тогава, в този ден Фаргрим спрял да бъде отказалия се да живее ветеран пияница и се превърнал във Фаргрим Железобрадия, агент на Цитаделата и страшилище за престъпниците.

Няколко месеца по-късно чул, че сред колегите му в Цитаделата има еладрин, за който се говори, че бил в Сайър в дните на апокалипсиса и лично бил извел повече бежанци от там, отколкото целия му отряд заедно. Решен да говори с тайнствения скаут Фаргрим няколко пъти се опитвал да го намери или да си уреди среща с него, но еладринът всеки път отсъствал или имал работа или нещо друго. Твърдо убеден, че мистериозният агент ще знае нещо за Тролоубийците, накрая Фаргрим използвал всичките си връзки в Цитаделата, които имал, най-вече генерал Жан ир'Дейн, за да се включи към секретен екип, воден от еладрина по следите на опасен престъпник, върлуващ из Бреланд.

Устремен по стъпките на това, което се очертава като един от най-големите злодеи в Бреланд и с надежда да се сприятели и изкопчи след време някакви отговори от мистичния ръководител на екипа, Фаргрим с вдигната глава и блеснал поглед влезе в чакалнята на имението, където трябваше да получи подробности за задачата си...
Имерал
Еладринът, известен като Имерал, но по-често с прякорите си Невидимата ръка или Непроследимата стрела, е бил намерен в Бреланд от семейство заможни, но бездетни и вече възрастни низши благородници, които приели златнокосото, кротко бебе като дар от Суверените и го гледали като писано яйце без да го лишават от нищо. Това продължило и когато новият му баща умрял от старост малко преди Имерал да навърши пълнолетие, но скоро след това, когато го последвала и майка му, семейното им имение и всичките им други имоти и ресурси били конфискувани в полза на държавата след машинациите на някой от устремилите се към бързо забогатяване в края на войната сенатори.

За да се изхранва, а и за да избегне задължителния военен набор, Имерал се включил в градската стража, но подвизите му в началото на кариерата му били далеч от блестящи и обикновено се изчерпвали с това да бяга от престъпниците или в най-добрия случай да се обърне и пусне някоя стрела преди да изчезне зад ъгъла. Когато към края на Войната Бреланд трябвало да впрегне всичките си сили, за да убеди останалите, че не могат да победят и примирието е наложително, Имерал вече не можел да се скатава и бил извикан за военна служба.

Разглезеният от родителите си и все още напълно неподготвен за живот извън границите на семейното имение еладрин дезертирал още по време на обучението в близост до границата с Аундеър, но бил заловен почти веднага и командващият му офицер се канел да го екзекутира и превърне в пример, когато в лагера на новобранците пристигнала на неочаквана проверка генерал Жан ир'Дейн. Обучаващият офицер нямал избор, освен да каже, че за него ще е чест генералът да се заеме с военния съд и когато Жан изслушала очевидно изплашеното, но изправило се твърдо пред нея момче, без много да се двоуми го помилвала от доскоро неизбежното смъртно наказание, като вместо това разпоредила да го изпратят в отрядите на Бреланд на границата със Сайър, където точното око и умението прикрит да застреляш врага преди той дори да те забележи, каквито Имерал притежавал, били по-ценни от смелостта или доблестта. Последните думи на генерала към еладрина били, че ако пак дезертира, лично тя ще го намери и накара да си плати за измяната към армията и краля на Бреланд.

На границата със Сайър фронтът бил сравнително спокоен, враговете били основно банди мародери и разбойници, а не тренирани аундеърски войници, и предупреждението на ир'Дейн заедно с по-плавния преход към реалностите на войната свършили своето и младият стрелец започнал да се установява там, когато немислимото се случило. Пред невярващите им очи цялата граница на Сайър една нощ избухнала в зарево от магически огън, древни стихии и ужаси, освободени от неизвестни ръце.

Когато потоците обгорени, осакатени, проклинащи боговете и плачещи за помощ сайърски бежанци потекли към Бреланд нямало значение кой с кого е воювал и враждите на миналото били моментално забравени. Граничните патрули, заклели се да защитават народа на Бреланд с живота и оръжието си, си спомнили, че има беззащитни хора и от другата страна на границата и когато сайърците на колене се молели на тях като на богове да им помогнат и спасят дечицата им, бреландците вече знаели какво трябва да направят. Какво всеки войник трябва да направи независимо на кой крал се е врекъл във вярност.

Смелостта и жертвоготовността на бреландските гранични патрули в онези първи дни на бушуващия в Сайър ад останали като един от най-доблестните и безкористни подвизи в историята на Последната война. Имерал, за свое собствено учудване, бил един от онези герои, спасили десетки и стотици сайърци от сигурна смърт в лапите на освирепялата магия. Потресен от гледката повече от всеки друг, за няколко кратки мига Имерал си дал сметка, че нищо, което може да му се случи като страж или войник, никога няма да е толкова лошо, колкото това, което се е случило на хората, живяли в Сайър. Нещата, които видял тогава, за няколко дни превърнали разглезеното мамино синче в закоравял и решителен ветеран, ценящ живота и безопаността на обикновения, беззащитен човек над всичко друго.

Към последните дни на операцията Имерал и отряда му ескортирали пет-шест дузини бежанци към вътрешността на Бреланд под непрекъснати нападения на десетина оживели от магията ходещи пламъка и предвождани от тях други ужасии, когато Имерал изостанал назад, за да повдигне и носи пълно и тромаво момченце, което не искало да продължи от умора и страх, а майка му безпомощно пищяла за помощ. Останалите продължили след заповедта на командира, че няма да рискуват живота на десетки заради двама или трима, оставяйки еладрина и двамата му спътника зад гърба си.

Всички го мислили за умрял, но три дни по-късно го намерили целия обгорен и полумъртъв в останките на един от лагерите, които патрулите ползвали при поход, а под него, сякаш закрил го с тялото си, било сайърското момченце - в безсъзнание от изтощение и глад, но живо. Около тях, простреляни, били труповете на дузина и половина от преследващите ги същества, а арбалетът на Имерал бил строшен в главата на последното изчадие. Когато дошъл в съзнание по пътя към големия бежански лагер на няколко километра навътре от границата, първите думи на еладрина били съжаление, че не успял да спаси и майката.

Получил медал за храброст и разрешение да напусне армията с почести, но Имерал останал на границата до самия край на Войната две години по-късно и спасил още няколко души, някакси успяли да намерят път до границата месеци след инцидента. След примирието се върнал към работата си като страж и само за година се издигнал стремглаво в йерархията, след което го преместили към Кралската цитадела.

Белезите на обгарянията от тридневния му престой с момченцето в лагера така и не зараснали, но след няколко месеца скъпоплатено лечение в анклава на Джораско се оформили в очертанията на Белега на Сянката. Нито фамилия Фиарлан, нито фамилия Тюрани досега са правили сериозни опити да го привлекат на своя страна, обаче, тъй като самото мрачно и достолепно присъствие на потайния и мълчалив еладрин по необясним начин кара тези около него да се чувстват некомфортно.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 12:47 pm

Историята на Варис е като за НПЦ.
НПЦ антагонист.
ум колкото на замажан синигер

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Героите

Мнение от ChoChan » чет ное 25, 2010 12:59 pm

Ами той беше много True Neutral. :)
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Героите

Мнение от CTAHuMuP » чет ное 25, 2010 1:28 pm

Ами честно казано идеята за Варис беше почти изцяло на Ангера, историята му е написана от мен по негови нахвърлени идеи. Вероятно той самият би могъл да я напише по-добре и не толкова антагонистки, но него го мърз, такова, зает беше твърде много тогава и трябваше аз да ги пиша. Съжалявам, че не се е получило.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 1:31 pm

ChoChan написа:Ами той беше много True Neutral. :)
Щото в 3 има само unaligned, няма lawful fanatic.
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » чет ное 25, 2010 1:48 pm

Какво му е антагонисткото и НПЦ-ското уе? На мен историята си ми харесва. :oops:
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 2:27 pm

Това, че обичайно безчувствените типове с промити мозъци в служба на правителството са "врагът". :)
Не е историята лоша, просто ми е трудно да си го представя като протагонист и игрови персонаж.
ум колкото на замажан синигер

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Героите

Мнение от ChoChan » чет ное 25, 2010 2:29 pm

E нали ти го игра. Как си го представя тогава :P
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » чет ное 25, 2010 2:31 pm

От кое съдиш, че е с промит мозък?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 2:32 pm

ChoChan написа:E нали ти го игра. Как си го представя тогава :P
Ами това че е трудно, не значи че е невъзможно.
Може да съм смятал, че типажа е такъв, който не бих допуснал в игра, която водя, но това не значи, че няма да пробвам да го играя максимално близко до зададеното.
AngerNogar написа:От кое съдиш, че е с промит мозък?
От историята и описанието. Промяна на личността, пълно отдаване на каузата...
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » чет ное 25, 2010 2:43 pm

Тоест хората, които не се женят на млади години, не се задомяват и не отиват на село да отглеждат ряпа не са подходящи за приключенци?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 2:54 pm

AngerNogar написа:Тоест хората, които не се женят на млади години, не се задомяват и не отиват на село да отглеждат ряпа не са подходящи за приключенци?
Не виждам с какво превръщането в машинка на establishment-а е по-походящо. Особено безчовечността с която е придружено. Малкълм Рейнолдс или Саймън Там може да са авантюристи, и подходящи за главни герои, но Агентът на Съюза не е.
"Приключенец", не е единственото качество на игровия персонаж - в света е пълно с неигрови авантюристи, и сигурно повечето от тях неслучайно не са главните герои.
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » чет ное 25, 2010 2:58 pm

A Teal'c от Stargate SG1?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 3:06 pm

AngerNogar написа:A Teal'c от Stargate SG1?
Типа, който изрично е дезертьор и предател, и още във втория епизод, в който участва подчертава, че никога не е бил напълно повлиян? И който има човешко поведение? И пак минава през период, в който ако ще сме мета-игрови е по-скоро НПЦ туземен водач, отколкото член на групата?
Не знам, може би разликата е изцяло в презентацията, но Тилк е доста по-приемлив.
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от AngerNogar » чет ное 25, 2010 3:15 pm

Всичките герои са НПС-та преди да почнете да ги играете. Щом Тилк може да стане ПС, не виждам защо Варис не може.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: Героите

Мнение от Yago » чет ное 25, 2010 3:19 pm

AngerNogar написа:Всичките герои са НПС-та преди да почнете да ги играете. Щом Тилк може да стане ПС, не виждам защо Варис не може.
Както казах - може би въпрос на презентация. А може би не само - Тилк има семейство и чувства, например(което е част от презентацията, но и част от консепта).
Варис не може да бъде трогнат от сълзите на възлюбената си(която не просто вече не обича, но дори не му пука за нея като личност), не виждам какво толкова ще го трогне тепърва.
А и питах Миро дали правилно разбирам, че героя е такъв студенокръвен, неприятен и корав bad-ass фанатик, не е като да говорим за някакво комично недоразбиране.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Героите

Мнение от CTAHuMuP » чет ное 25, 2010 4:11 pm

Yago написа:А и питах Миро дали правилно разбирам, че героя е такъв студенокръвен, неприятен и корав bad-ass фанатик, не е като да говорим за някакво комично недоразбиране.
Да бе, такъв беше и според мен, не му помня Charisma score-а, но като цяло аз лично си го представях такъв сериозен, отдаден на задачата, решен на всяка цена да намери виновника и прочее. "Не ми трябва да ме харесват, трябва ми да си свърша работата" стайл.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Отговори

Върни се в “Желязно алиби”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост