Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Седем дни, в които група герои трябва да се справят с наглед непосилната задача да осъществят сватбата между наследниците на едни от най-влиятелните търговски фамилии в град Брил.

Модератор: hameleona

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Мнение от hameleona » пет юли 02, 2010 4:32 pm

Събуждаш се с тежко главоболие, но поне се намираш там, а не на непознато място. Част от снощните събития са в мъгла, а от един момент нататък не помниш абсолютно нищо, въпреки, че в главата ти се върти някакъв образ на една чернокоса прислужничка... Но дори да са реални спомени, а не фантазия, няма физически доказателства да се е случило нещо.
По звуците идещи от малкото прозорче на стаята ти осъзнаваш, че вали и то силно. Изругаваш наум, спомняйки си, че днес трябва да посрещнеш остатъка от компанията - завръщащите се от презокеанското плаване Ерона, Анорион, Енрико и Беренд. Определено не ти се мокри, но от друга страна, след такова плаване, сигурно ще са се сдобили с парици и ще имаш възможността да си издействаш някоя и друга почепрка.

ИИ: Все още е сутрин - т.е. почваш, преди останалите да са се прибрали в имението на рода. Грубо имаш 5-6 часа ВИ поне, преди да ви събера, така че се забавлявай.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Mad Hatter
Мнения: 73
Регистриран: чет сеп 07, 2006 4:12 pm
Местоположение: София//Монтана
Контакти:

Re: Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Мнение от Mad Hatter » съб юли 03, 2010 5:53 am

"Както е тръгнал деня, хич няма да откажа нещо силно ако някой ми предложи" - за миг се замечта Матис. Не му се ставаше още, може би дъждът ще вземе да спре. Примижа и протегна ръцете си, отпускайки ги след това под главата си. Погледна към тавана - ако станеше сега, главата му щеше да затупти като селски тъпан на сватба. Леко зашари с дясната си ръка към близкия шкаф, където трябваше да има редовната чаша вода.. По дяволите и скапани истории! Нямаше вода - снощи не бе успял да направи друго освен да се довлече до леглото и да се просне на него. Полека се изправи до седнало положение, прочисти пресъхналото си гърло и се замисли дали си струваше пътешествието до далечната кана с вода, оставена на ниска масичка до вратата. Каната правеше компания на леген, също с пълен вода и чиста кърпа. Матис прецени, че възможността да се повърне по средата на стаята вече не е чак толкова голяма, бавно спусна краката си и се отрпави към хладната си награда. Щеше и да почисти гадния вкус в устата си малка гаргара със сол и вода и всичко щеше да е наред.

Пет минути по-късно, освежен и вече не толкова замаян, той избра прилични дрехи и се приготви да излезе. Докато се обличаше, реши че най-добре би било съвсем лека закуска преди да тръгне да скита от града.

ИИ: В хан ли съм, или в имението на рода? И в двата случая, щом е сутрин някъде трябва да предлагат закуска. Отивам там.
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Мнение от hameleona » вт юли 27, 2010 5:46 pm

Голямата кухня в имението на фамилията никога не спира работата си. Известни са случаи, в които кухнята е успявала да изхранва петстотин души войни, охраняващи имението на три смени. Също така, кухнята е известна и с главната си готвачка - Верана Голдсон (джудже), чиято роля е повече организационна, отколкото нещо друго.

Поне винаго в кухнята е топло и за всеки носещ знак, че е член на рода е лесно да си вземе за ядене по което и да е време...
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Mad Hatter
Мнения: 73
Регистриран: чет сеп 07, 2006 4:12 pm
Местоположение: София//Монтана
Контакти:

Re: Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Мнение от Mad Hatter » вт юли 27, 2010 11:34 pm

Русо влезе в кухнята и се огледа набързо, вдишвайки ароматите на различните вкусотии, които се варяха, печаха, пържиха и опушваха около него. Времето за закуска беше минало, а за обяд беше още рано, но за мъжът това значеше просто че ще хапне на спокойствие - е, доколкото шумотевицата около него можеше да осигури такова. Даде знак на едно от момичетата, които не бяха изцапали ръцете си до лактите в тесто или помия, и скоро хапваше на крак в ъгълчето до една от фурните, която не се ползваше в момента. В нея можеше да се побере цяло теле, и Матис на няколко пъти бе виждал как готвачите вадят огромната тава, помагайки си с дълги дървени пръти. Сега наистина му бяха предложили и студено печено от вчерашната вечеря, но той го пренебрегна за сметка на твърдо сварените гъши яйца, придружени с меко като женско дупе бяло сирене и препечен хляб с масло. Докато се хранеше, през цялото тракане на тенджери и тигани един специфичен звук погъделичка слуха му. Само на няколко крачки от него едно момиче бе разцепило с нож чудесна зряла диня, чиято коралова средина бе на път да се превърне в нечий десерт; Матис не издържа на изкушението и с усмивка на момичето си щипна едно парче. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, искаше му се да щипне и момичето, но в момента ръцете му бяха заети. Може би, ако още е наблизо като свърши със закуската си...

Няколко минути по-късно той обърса трохите от препечения хляб от себе си, ощипа най-близкото момиче повече по навик, отколкото заради самата нея и изхвърча под намусения поглед на гладната готвачка. Госпожа Голдсон можеше да се муси колкото ще, беше стигнала до момента в който бе незаменима в кухнята на Дома, дори и да не правеше нищо през повечето време. На Матис обаче хич не му и пукаше. Ако дъждът през това време вече беше спрял, щеше да е удобно да си поприказва с няколко личности и не-дотам-личности и да се подготви за предизвикателствата на новия ден. Прехвърляйки подходящите ханове и пазари през ума си, той се запъти към конюшната. Там възнамеряваше с непринуден разговор да разбере дали някоя важна персона е влязла или излязла от имението, а такива неща винаги е хубаво да се знаят.
ИИ
Ако има нужда, Gather innformation +8
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Мнение от hameleona » ср юли 28, 2010 2:50 pm

Конярчетата в конюшнята от години изкарваха джобните си с продаване на информация на представители на други фамилии и докладването на съответните продажби на Дон Дашива. Естествено, тези факти бяха фамилна тайна, така че шпионите на другите фамилии продължаваха да плащат на конярчетата за информация, която в най-добрия случай бе наполовина вярна.

За опитен и най-вече вътрешен човек, като Матис не бе трудно да разбере, че макар никой интересен да не е излизал, то много интересни са влизали, на първо място Елайда Мосвани и свитата й, а на второ Гломбрад Родар - втори канцлер на фамилия Родар. Естествено, това, че са тук не значеше, че някой знае защо са тук.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Mad Hatter
Мнения: 73
Регистриран: чет сеп 07, 2006 4:12 pm
Местоположение: София//Монтана
Контакти:

Re: Интро [Матис]: "Не казвай, че вали..."

Мнение от Mad Hatter » ср юли 28, 2010 4:58 pm

Премисляйки частичката информация, Матис се отправи към стаята си. Трябваше да вземе оттам някой от инструментите си, а после да се поразходи до кабинета на Дона, за да види има ли някаква работа, която дъртия да му възложи. Посещението на госпожица Елайда не беше нищо - по няколко пъти на седмица тя удостояваше Дона с присъствие и останалите в имението с главоболие. Виж, канцлера от Родар - това беше интересно. Можеше фамилията просто да се е сдобила с магически предмет, нуждаещ се от оценка, но можеше и да е нещо съвсем друго - кой знаеше с какво се занимават Родарските канцлери? Малко хора със сигурност.
ДМ
В стаята си бардът погали Розмарин, огледа я от всички страни и въздъхна с умиление. Беше прекрасна, с наситено шоколадовата кожа на полираното кестеново дърво, със златистите струни като коси на девица. Розмарин беше един от най-добрите инструменти, с които Русо си бе партнирал. Той се отнасяше с всички инструменти с уважение, но Розмарин по-скоро имаше собствена душа - игрива, весела, меланхолична или яростна, а гласът й би засрамил чуруликането на който и да е дрозд или славей. Навън продължаваше да вали и затова той внимателно я постави в удобното й легло - красива дървена кутия, гравирана на морски вълнички, обви кутията с пласт промазан плат и прекрепи вързопът с каишка на рамото си. Кутията не бе дебела повече от педя и под плаща му почти не си личеше - пък и дрехите му отдалече издваха професията му, така че нямаше нужда да се опасява от крадци. Виж, други индивиди се разхождаха по тъмните улички и зад кръчмите, заради които той втъкна един кинжал с украсена с плетеница дръжка в канията на колана си, и още един, съвсем обикновен в тайната гайка отвътре на ботуша си. Така подготвен за нормалните си задължения, той се отправи към кабинета на Дон Дашива.
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос

Отговори

Върни се в “The Final Countdown”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост