от ChoChan » ср яну 09, 2013 11:44 pm
-Ако имаме късмет - не. - Каза Наг и ги поведе обратно към Бъчвата. - Но посланикът е отседнал в замъка на Ксор'силик. Ако той пожелае, ще се срещне с вас, без значение дали искате или не. Сивостен все още е негов.
Без да губят излишно време те се върнаха до кръчмата и събраха багажа си. Хапнаха на крак и премръзнали, омачкани и изморени се отправиха към Трона. Градът беше тих и мъглив в утрото си и отказваше да се разбуди. Улиците бяха съвсем пусти.
Стигнаха външната ограда около замъка на губернатора - на портите имаше две тежко въоръжени огрета и един минотавър. Наг връчи сгънат документ на минотавъра, който внимателно го разгледа преди да даде сигнал на огретата да отворят вратите и за ги пуснат вътре. Каза им да го последват и тръгнаха към мрачната сграда. Минаха вляво по алеята и заобиколиха главния вход. Завиха зад ъгъла на замъка и видяха красива карета с впрегнати четири коня, която чакаше готова за отпътуване.
До отворената врата водеща в замъка стояха двама души. Висока жена орк със зеленикаво-бронзова кожа, която зорко оглеждаше наоколо. Беше облечена в прибрани удобни кафяво-черни дрехи, пристегнати с безброй каишки. Имаше продълговато лице, с ясно изразени скули, къса черна коса, която стърчеше над заострени уши. Двойка зъби се подаваха от долната й устна и сякаш имаше постояно намръщено изражение. Когато групата се появи, тя едва забележимо помръдна и мъжът, който стоеше пред нея се обърна. Гоблинът беше по-нисък от орката, кожата му бе в по-светъл тон на зеленото. Черите на лицето му – нос, брада, уши – бяха издължени. Горната част на лицето му бе покрита от от маска направена от череп, иззад която просвятваха златисти живи очи. Когато се завъртя множеството обеци по въздългите уши прозвъняха. Беше облечен в подобни дрехи като орката, но неговите бяха подплътени тук там и се виждаха много повече джобове. На гърба си носеше огромен и тежък арбалет. Той се ухили, разкривайки два реда бели остри зъби.
Иззад тях излезе трети – тежкоброниран мъж. Първоначално всички го взеха за човек, но някои черти в него и движенията му, издадоха, че оркска кръв тече във вените му. Беше по-висок от дургите двама, имаше поддържана брада и коса на къс гребен в средата на скалпа. Носеше тежката броня все едно беше лека, а върху нея къса наметка. На бедрото имаше дълъг меч, на гърба щит и огромна брадва.
Те се приближиха, а Наг се представи и обяви, че са тук да поемат ескорта на посланика.
-Закъсняхте. – избуботи другият полуорк. От входа се дочуха гласове, увлечен в спор, а след това и стъпки. На отворената врата застанаха мъж и жена. Той беше човек, с бръсната глава, правилни черти и симпатично и дружелюбно изражение. Беше облечен в дълга роба, която го покриваше от брадичка до пети. Жената с него бе цялата извивки. Носеше костюм за пътуване от две части от тъмнолилава плътна материя. Туниката бе едновременно удобна и елегантна, набрана в раменете и опната по пищната й гръд. Деколтето бе дълбоко, но не вулгарно, разкриващо красива бяла шия. Ръкавите бяха пристегнати със златисти връви около китките, а тънката талия бе опасана също с широк колан от златисти плочки. От него надолу се спускаха обемни поли, обрамчващи апетитни пищни бедра. Косата й бе разделена и вдигната високо в два извити рога и обвита в ефирни воали. Нежният шал покриваше и лицето й, но красивите му очертания бяха видими под материята.
-Най-накрай се срещаме. – каза жената приветливо и се спусна към тях. Мина покрай стражите си, които насатръхнаха веднага и се приближи към Наг и приключенците. – Аз съм Кардиган Кийл, посланикът на Дроам.
[ind][i]-Ако имаме късмет - не. [/i]- Каза Наг и ги поведе обратно към Бъчвата. - [i]Но посланикът е отседнал в замъка на Ксор'силик. Ако той пожелае, ще се срещне с вас, без значение дали искате или не. Сивостен все още е негов. [/i]
Без да губят излишно време те се върнаха до кръчмата и събраха багажа си. Хапнаха на крак и премръзнали, омачкани и изморени се отправиха към Трона. Градът беше тих и мъглив в утрото си и отказваше да се разбуди. Улиците бяха съвсем пусти.[/ind][ind]Стигнаха външната ограда около замъка на губернатора - на портите имаше две тежко въоръжени огрета и един минотавър. Наг връчи сгънат документ на минотавъра, който внимателно го разгледа преди да даде сигнал на огретата да отворят вратите и за ги пуснат вътре. Каза им да го последват и тръгнаха към мрачната сграда. Минаха вляво по алеята и заобиколиха главния вход. Завиха зад ъгъла на замъка и видяха красива карета с впрегнати четири коня, която чакаше готова за отпътуване.[/ind][ind]До отворената врата водеща в замъка стояха двама души. Висока жена орк със зеленикаво-бронзова кожа, която зорко оглеждаше наоколо. Беше облечена в прибрани удобни кафяво-черни дрехи, пристегнати с безброй каишки. Имаше продълговато лице, с ясно изразени скули, къса черна коса, която стърчеше над заострени уши. Двойка зъби се подаваха от долната й устна и сякаш имаше постояно намръщено изражение. Когато групата се появи, тя едва забележимо помръдна и мъжът, който стоеше пред нея се обърна. Гоблинът беше по-нисък от орката, кожата му бе в по-светъл тон на зеленото. Черите на лицето му – нос, брада, уши – бяха издължени. Горната част на лицето му бе покрита от от маска направена от череп, иззад която просвятваха златисти живи очи. Когато се завъртя множеството обеци по въздългите уши прозвъняха. Беше облечен в подобни дрехи като орката, но неговите бяха подплътени тук там и се виждаха много повече джобове. На гърба си носеше огромен и тежък арбалет. Той се ухили, разкривайки два реда бели остри зъби.
Иззад тях излезе трети – тежкоброниран мъж. Първоначално всички го взеха за човек, но някои черти в него и движенията му, издадоха, че оркска кръв тече във вените му. Беше по-висок от дургите двама, имаше поддържана брада и коса на къс гребен в средата на скалпа. Носеше тежката броня все едно беше лека, а върху нея къса наметка. На бедрото имаше дълъг меч, на гърба щит и огромна брадва.[/ind][ind]Те се приближиха, а Наг се представи и обяви, че са тук да поемат ескорта на посланика.[/ind]
[ind][i]-Закъсняхте.[/i] – избуботи другият полуорк. От входа се дочуха гласове, увлечен в спор, а след това и стъпки. На отворената врата застанаха мъж и жена. Той беше човек, с бръсната глава, правилни черти и симпатично и дружелюбно изражение. Беше облечен в дълга роба, която го покриваше от брадичка до пети. Жената с него бе цялата извивки. Носеше костюм за пътуване от две части от тъмнолилава плътна материя. Туниката бе едновременно удобна и елегантна, набрана в раменете и опната по пищната й гръд. Деколтето бе дълбоко, но не вулгарно, разкриващо красива бяла шия. Ръкавите бяха пристегнати със златисти връви около китките, а тънката талия бе опасана също с широк колан от златисти плочки. От него надолу се спускаха обемни поли, обрамчващи апетитни пищни бедра. Косата й бе разделена и вдигната високо в два извити рога и обвита в ефирни воали. Нежният шал покриваше и лицето й, но красивите му очертания бяха видими под материята.[/ind][ind]-[i]Най-накрай се срещаме[/i]. – каза жената приветливо и се спусна към тях. Мина покрай стражите си, които насатръхнаха веднага и се приближи към Наг и приключенците. – [i]Аз съм Кардиган Кийл, посланикът на Дроам.[/i][/ind]