RpgBG.net

Гавин потегли след Ишил и прие истинската си форма с грациозността и лекотата, присъщи на пиян орк, слизащ по хлъзгави стъпала в тъмна нощ. Удивен и възхитен за пореден път от финеса, с който пазителят на гората сменяше формата си, [url=http://forums.rpgbg.net/viewtopic.php?p=175970#p175970]вълкът побърза да я последва в чернотата отвъд границите на селото[/url].

[i]- Не, каляската не е включена в сделката. Има ли нещо твърде ценно в нея?[/i]

След като се разясни набързо с Хандсъм, Иш стана и махна на Гавин.
[i]- Хайде да вървим, само губим лунна светлина, а нямаме време в излишък. Готов ли си за малко упражнение?[/i]

Иш излезе от хана подтичвайки бавно и започна постепенно да набира скорост. На ръба на селото формата й преля в тази на огромна котка и тя се впусна по пътя.

Дюриел беше свел глава над рамото на Кардиган и тихо й шепнеше нещо на ухо. Посланикът имаше малко отнесено изражение и бе спряла да слуша разговора между Ишил и Гавин.

Хандсъм от друга страна им отделяше цялото си внимание.
-[i]Ъъ, как точно смяташ да ни заведеш дотам.[/i] - Каза той по някое време на червенокосата жена. - [i]Обзалагам се, че е някоя магия, която няма да харесам. Също така за колко дълбоко в този лес става въпрос. Ние имаме, както виждате, доста багаж и някак си имам усещането, че той не е включен в сделката.[/i]

Иш се замисли известно време и накрая малко несигурно предложи:
[i]- Може би е по-добре да заведа Кардиган, Дуриел, Емерал и Хандсъм в Кралския лес, докато ние поведем преследвачите ни в грешна посока утре. Така или иначе това решение може да го отложим до утре сутринта, когато ще знаем по-добре какво точно се случва. Гавин, сега предлагам да отидем в гората- мога да те заведа до мястото, където усетих немъртвото присъствие по-рано днес, но ми е нужна твоята помощ за да ги проследим в тъмното.[/i]- Иш се приведе към Гавин и очите й присветнаха яростно.-[i] С малко късмет може би ще успеем да отмъстим смъртта на Тула тази нощ.[/i]

[ind]В краткото настъпило мълчание Гавин помисли малко и след това допълни:[/ind][ind]- [i]Само дето не знам дали ще е добре да оставаме само аз и милейди. Вече веднъж ми замъглиха ума и ме накараха да я нападна. Ако някой го направи пак - няма да има кой да ме спре.[/i][/ind]

[ind]- [i]Не съм ловувал много там[/i] - отвърна искрено Гавин. - [i]По пътя към вашите земи излизахме из тази гора с Ишил някоя друга вечер и това е. Не съм го обикалял целия. Ама тази гора не е като Елдийн. Бая по-питомна е. Не вярвам да има животно по-силно от мен. А пък ако ни търсят обикновени хора - мога да ни скрия така, че да не ни намерят. Мога и да им избягам така, че да не ни хванат. Няма страшно. Правил съм го много пъти.[/i][/ind]

-[i]Напоследък нищо не е толкова просто, колкото изглежда[/i]. - Кисело каза Кардиган и замислено потърка брадичка с пръсти. Леко въздъхна и изгледа дроамците един по един. Тримата мъже я наблюдаваха с мрачна решителност и безизразни лица. Буреносносиният поглед на Дюриел беше твър и пронизващ, а мускулите на челюстта му от време на време помръдваха и се изопваха от напрежение. Погледът й се плъзна над рамото на Емерал и тя се загледа втренчено в празното пространство там. Малка бръчка набразди челото и за миг, преди отново да погледне към тях. -[i]Необичайно тихи сте. Нима няма какво да кажете? [/i]- Рече тя накрая с леко раздразнение и повдигна брадичка предизвикателно. Стоящият посредата Хандсъм се огледа, след което прокашля и вдигна едно рамо.
-[i]Знаеш, че ще дадем плът и кръв за теб, Кардиган. Просто вече не сме сигурни дали това ще е достатъчно. Не ми харесва идеята да те оставим почти сама повече, от колкото на всеки друг, но може би това е добро решение. Със сигурност е неочаквано. В края на краищата, ще стане както ти пожелаеш. [/i]
Посланикът изпъна рамене все едно да ги раздвиши от схващане и скръсти ръце пред гърдите си.
[i]-Така да бъде[/i]. - Обърна глава към шифтъра и повдигна вежди. -[i] Какво ще кажеш, Гавин, ще можеш ли да ме опазиш и приведеш през Кралския лес?[/i]

[i]- Безопасност е доста мъгляво понятие. Аз съм обещала да те докарам невредима до портите на Вроат.[/i]- Иш сви рамене, но съпроводи студения жест с усмивка, за да смекчи думите си.-[i] Тъй де, не смятам да те изоставя без защитниците ти в двореца, но ми се струва просто вие двамата да прекарате няколко анонимни дни във Вроат, докато ние ви настигнем. Може би по-безопасният вариант е да ви закарам в дебрите на Кралския лес заедно с Гавин. Там никой не би ви търсил, намира се на по-малко от ден път от столицата и Гавин може да се справи с всички проблеми.[/i]

[i]- Що се отнася до превозването на цялата група... не мисля, че мога да го направя в един ден, но вероятно мога да го организирам, така че на сутринта след пристигането в кралския лес всички да сме при вас. Може би ще успеем да стигнем за два дни. Какво ще кажеш?[/i]

Вечерята беше много обикновено и простовато ястие от с картофи и мръвки в сос, но овкусено с толкова ароматни подправки и придружено с комати топъл мек и хрупкав хляб, че всички си облизаха пръстите.

Кардиган отпи малка глътка от червеното вино, след което свали чашата и я остави на масата. Леко сведе закачулена глада, сякаш имаше намерение да погледне Иш над стълата на очилата си, но се спря навреме. По устните й се плъзна леко крива усмивка и тя изгледа червенокосата жена с прикрито съжаление.
-[i]Мслиш, че ще съм в безопасност, когато достигнем във Вроат?[/i] - Тя опря лакти на масата, преплете пръсти и ги притисна до устните си. Погледът й замислено се плъзна встрани. - И[i]скаше ми се да имам твоята увереност, но ми се струва, че ако пристигна във Вроат сама или с единствен предружител, ще е като да си подпиша смъртната присъда.[/i] - Посланикът въздъхна и отново се отпусна назад в стола си. - [i]Телепортационна магия би била удобна наистина, ако можеше да включи всички ни. Въпреки опасенията, които може да имам аз[/i] - тя хвърли кос пъглед към Дюриел - [i]бих рискувала. Напуснахме Крага с известна доза спещност, и не можахме да приготвим такъв ритуал. Не би ли могла да направиш заклинанието така, че да пренесе всички ни? [/i]

Иш прекара почти целия ден задрямала на една от масите в пустия хан и нито счупени кани, нито шумни игри на карти не успяха да я разбудят. Привечер, когато Гавин я събуди за вечеря, тя разтри очи и се усмихна широко:
[i]- Аах. Чувствам се като нова. Какво има за ядене?[/i]

Преди ловците на духове да се върнат, тя се възползва от момента спокойствие да приклещи Кардиган и Дюриел насаме.
[i]- Държим се като стадо добитък- вървим си пасивни по единствения път в ясно маркирана каляска, чакаме да ни нападнат хищниците и когато най-накрая дойдат някой от нас умира, за да можем останалите да избягаме. Това е глупаво поведение и трябва да поправим грешката си. Ти[/i]-, тя посочи към Кардиган[i]-, трябва да стигнеш във Вроат тази вечер или утре сутринта. Мога да се превърна в сова и да те занеса там през нощта или на сутринта да телепортирам и двама ви до града. Кое предпочитате? Междувременно ние ще продължим да се движим по пътя с каляската сякаш си още с нас, но междувременно ще преминем в офанзива и ще изловим всичките преследвачи преди дори да са стигнали кервана.[/i]

Някои от имената в списъците от подземието са познати дори на селяните, например владетелите на Бреланд, Карнат и Аундеър, някои знаменити генерали и политици, но повечето са непознати колкото на Феликс, толкова и на обърканите селяни, които разпитва. Питат го защо пита и какви са тея безкрайни списъци имена. Казват му, че Аврора очевидно е женско име, а не мъжко, как може да ги обърка. После споделят, че племенницата на отец Илай се казва Аврора и живее в Ардев. Колкото до яблки, сега им е сезонът и има колкото си ще. Имаше още две три писма, които бяха написани, но не изпратени още до различни хора с подобно обикновено съдържание. Книжата, в които Феликс е ровеше по принцип не бяха от такова естество. Макар да беше сигурен, че е в тях има тайно полание, не можа да го разгадае. Пробва смислово, и приложи един-два прости метода, които знаеше, но нищо. Скицата на огърлицата в триъгълна изглеждаше доста стара, а покрай нея в по-малки и по-нови рисунки беше изоразена в дурги геометрични форми.

След като болката отшумява Феликс разглежда набързо доументите на свещеника и разпитва хората в кръчмата дали са чували нещо за имената споменавани в тях, включително Аврора и неговите пурпурни ябълки. Остатъка от вечерта преди да си легне той прекарва във ровене из книжата, опитвайки се да разгадае дали призрачното писмо не съдържа някъв кодиран смисъл (като използва предишна кореспонденция - ако има такава - за референция и сравнение)
[sblock]Gather Information чек и какъвто чек трябва да второто[/sblock]

Хандсъм се прозя толкова широко и шумно, че очите му се насълзиха. Погледна картите си и отегчено ги хвърли на масата.
-[i]Пас. Доста се забавиха, дали да не проверим какво става[/i]? - Каза той и опря лакът на облегалкта на стола си.
-[i]Сигурна съм, че няма повод за притеснения.[/i] - Отвърна Кардиган над ръба на картите си. По някое време заедно с Дюриел се бяха присъединили към тях. - [i]Две карти[/i]. - Добави тя към Дюриел и той й раздаде две. Малко след това Феликс се върна в кръчмата. Дори след напускането болката продължаваше да пронизва всеки нерв от тялото му почти още цял час.

Когато Октарион и Алан се приближиха към къщата на жената, тя вече стоеше на прага с друга жена и мъж и тримата боязливо гледаха в посока на параклиса. Закимаха усърдно след думите на полуелфа и промърмориха. "Да това звучи, като нещо, което отец Илай би направил! Дори след кончината си мисли за другите." Казаха му, че Аврора е племенницата на отеца, която живее в Ардев и е идвала на посещение един-два пъти. "Много мила млада госпожица." Заключиха жените. Тримата с интерес погледнаха чувала, който Алан бе нарамил, но не казаха нищо. "Чухме някаква дандания и се притеснихме да не се е случило нещо."

[sblock]Ако няма друго, следващият пост е с отпътуването на следващия ден. Магии енд шит[/sblock]

Феликс нямаше представа как да продължи със екзорсизъма, а и пронизващата болка не му помагаше. Той напусна параклиса и отиде да търси другите двама магьосника с надеждата, че те щяха да му помогнат.

-[i]Няма такова нещо като съвпадения[/i]. - каза Октарион и измъкна пергамента от ръцете на алан, за да го прегледа по-добре. - [i]Да чуем какво ще каже кардиган по въпроса[/i].
На път към странноприемницата полу-елфът се отби при вече познатата си съседка, за да я уведоми, че добрият свещеник със сигурност не е призрак, просто е мъртъв и още не е преминал към отвъдното. Обясни, че в среднощния му вой няма нищо страшно и просто трябва да го игнорират, докато пристигне новият свещеник, който да поеме от него бремето на грижата за града и да му позволи да премине спокоен към отвъдния свят. Междувременно попита дали не знаят коя е Аврора, тъй-като починалият, но недух свещеник ги е помолил да предадат писмо от него.


[sblock]Skapa mi e fonetikata, posle shte go kiriliziram. Mejduvremeno oshte edin bluff check.[/sblock]

След около два часа започна да се стъмва.

[i]- Някой би казал че е съвпадение, но аз не смятам така. [/i]- каза Алан и показа пергамента с веригата на другарите си. После продължи да събира всички останали предмети в чувала.

На бюрото имаше купчина изписани листове хартия, десетина бяха готови за изпращане писма. Алан прехвърли някои от тях, но на пръв поглед съдържанието им беше съвсем обикновено. Други бяха списъци с имена, към които обаче нямаше каквото и да е обяснение. Имаше листове с всякакви драскулки и скици, които не му говореха нищо. Имаше малка дървена кутийка, в която видя пръстен, поставен на кадифена възглавничка. На земята до бюрото имаше дървена кутия пълна с пепел и черни късчета изгоряла хартия. На полиците до стените имаше всякакви пособия за ритуали, книги с положително мрачно съдържание, предмети, които му бе трудно да идентифицира. Докато събираше листовете хартия в платнен чувал, който намери наблизо един лист привлече вниманието му. Той се спря и го измъкна, за да го разгледа по-отблизо. Доста приличаше на веригата, която бе видял на ръката на Кардиган, но на скицата беше нарисувана като триъгълник, във всеки връх - по един от големите драконови камъни.

Алан гледаше с интерес събитията развиващи се пред погледа му.
- [i]Безумна работа с тези призраци. Оръжието ми е магическо и може да нарани и убие призрака, стига [tip=Визирам 50% шанс за пропуск]да бъде "в този свят"[/tip]. Не съм експерт, но ако нещото не бяга непрекъснато може да го пратим за постоянно в отвъдното. Друг е въпроса дали искате този подход или ще разследваме какво що се е случило на попа приживе? [/i]

Не дочака отговора и започна да претърсва помещението за всичко което може да събере и да предаде на бреландските власти.
[sblock]Search тест за всичко което може да използваме.[/sblock]

Дроамците скочиха от местата си и се втурнаха нагоре по стълбите, следвани от Гавин. Тримата се изкачиха до втория етаж и нахлуха през първата врата, която видяха. Кардиган беше коленичила на земята и събираше парчета явно счупена кана. Дюриел беше приклекнал до нея и я придържаше с ръка, докато се опитваше да я накара да остави на него да събере стъклата.
-[i]Няма нищо, просто бях невнимателна и съборих тази кана. Върнете се към почивката си. [/i]- Каза тя и продължи да посяга към парчетата порцелан. Пръстите й леко трепереха. Дюриел бе свил устни в права линия, докато я наблюдаваше, след което кимна на останалите мъже и те отстъпиха навън.

В кръчмата Гавин рязко скочи на крака, почти събаряйки масата, ослуша се и подуши въздуха. Понечи да хукне по стълбите, но след това се сепна, спря и изчака знак от Ишил или Емерал.

[i]- Не се връзва, Вол не е... ами не се намесва така. Ако старецът е нарушил доктрината и - оставяйки го да изтлее в Долурн би било най-голямото наказание за него. Защо би го държала като призрак? А за писмото... Ами... може да попитаме съселяните му дали е споделял есенни пурпурни ябълки с тях. Ако не е - значи писмото със сигурност има скрито послание. Макар че не съм сигурен защо някой би използвал код в това забутано място.[/i]

[i]-Защото не използвах цялата енергия, която мога да събера. Макар, че честно казано след откритото тук силно се съмнявам, че дори и с нея ще мога да му навредя. Кръвта на Вол в Бреланд? Да съберем всичко документи които открием и да ги разгледаме горе на светло - мисля, че посланието което пишеше по листа е някакъв шифър. Ако го разгадаем ще знаем и в какво се е провлил, че да бъде наказан от богинята си по такъв начин.[/i]

[i]- Не ми... изглеждаше директно изгорял -[/i] констатира Октарион, докато внимателно се оглеждаше дали призракът няма да изскочи от някоя стена. [i]- Не можеш ли просто да направиш някакъв ритуал за тишина на параклиса и да броим работата за свършена? Като гледам освен воя - не е от най-злобните призраци... поне сравнен с онези в Дорам. Може би Дюриел ще знае нещо по въпроса с отрязаният път към отвъдното...[/i]

Призракт започна да вие страшно и едновременно жалостиво, след няколко секунди през нематериалното му тяло сякаш мина някаква вълна, защото контурите му леко трепнаха. Той се издигна нагоре, мина през ниския таван на тайното помещение и изчезна.

В кръчмата Хандсъм учеше Иш и Гавин на някаква Дроамска игра на карти, а Емерал го държеше под око и го изобличаваше, когато се опитваше да мами. От втория етаж се чу шумно прополтене, все едно нещо тежко падна, след звук от разбиване на стъкло.

Вълната енергия развълнува листовете пред призрака, те хвръкнаха във въздуха и се изпариха на златен прашец заедно с перото, което държеше в ръката си. Ръката, която все още беше повдигната над бюрото за да пише застина, сви се в юмрук и се разтресе. Призракът бавно се обърна към тях, като лицето му - на безобиден незабележителен старец - бе изкривено от неземна ярост. Очите му бяха изпъкнати и белезникави, вени пулсираха по слепоочието и врата му. Гледката беше потресаваща и мъжете усетиха как кръвта им се смръзва и. Тримата мъже устояха на празния плашещ взор на привидението. То се издигна леко във въздуха и останалата част на тялото му също се обърна към тях. Одеждите на призрака се развълнуваха около нематериалното му тяло и гърдите му се издуха, все едно още беше жив, с дихание за да завие срещу тях.

[sblock]corrupting gaze - всички сейв-ват[/sblock]

Феликс вдига пръст пред устата си, след което изважда бележник и започва да преписва думите на привидението върху белите страници.

Когато привършва той прибира бележника обратно в раницата си, вдига дясната си ръка пред чело, допира палец, показалец и среден пръст и едва забележима вълна от позитивна енергия се разпръсва из стаята.

[sblock]Turn Undead като първо ниво клерик. В най-добрия случай гъделичка, но трябва поне да му привлече вниманието :)[/sblock]

[i]- Стигнахме ли до момента с директното изгаряне с позитивната енергия на живота? -[/i] заинтересува се Октарион. [i]- Или ще търсим Аврора? Защото не знам какво друго можем да свършим тук.[/i]

Феликс се приближи и усети неестествения студ, който излъчваше призрака. Надвеси се над рамото му и зачете:

[ind][i]Скъпа Аврора,

Как се чувстваш? Надявам се умората ти да е преминала, аз съм все така добре, така че не се тревожи.
Благодаря ти за есенните пурпурни ябълки. Бяха чудесни, споделих ги със съселяните и те им се насладиха неимоверно.
Всяка вечер гледам залеза и след това ходя до езерото, където прекарвам поне един час в медитация. Доста е спокойно, понякога ту става топло, ту - студено. Сезоните се менят неусетно. Птиците закъсняват с полета си.

Ще очаквам да се срещнем скоро отново и да поговорим на спокойствие. Има още доста дни до..
[/i][/ind]


Призракът премести изписания лист вляво от себе си и започна да пише на чиста страница "[i]Скъпа Аврора[/i]..."

Феликс внимателно се доближи до призрачния мъж и надникна над рамото му четейки думите, които ръката изписваше по документа. Беше изключително внимателен да не се докосне или по друг начин за привлече вниманието на призрака.