Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

2. Сивостен

Публикувай отговор


За да предотвратим автоматичните регистрации и публикации, Ви молим да завършите проверката против ботове.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :blah: :angry: :love: :censored: :clap: :confused: :date:
Виж повече усмивки

BBCode е включен
[img] е включен
[flash] е изключен
[url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъни изгледа Преглед на темата: 2. Сивостен

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » пет яну 11, 2013 11:36 am

-Само през трупа ми. - сряза го Дюриел студено. Хандсъм, който с лакът се беше опрял небрежно върху един от впрегнатите коне се изхили. Феликс повече усети, от колкото видя, че Кардиган също се усмихна.
-Хм, защо не.
-Но.. - започна гологлавия мъж
-Аз също бих желала да обсъдя някои неща с Феликс. - Тя се обърна към него. - Можеш да се возиш с мен днес. - След това се качи в каретата и остави вратата открехната.

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » пет яну 11, 2013 11:19 am

-Каквото сторено - сторено. Може да неутрализираме нови опити за проследяване ако пътувам в каляската до милейди. Магическият шпионин няма да може да установи къде точно се намираме ако затворим прозорците плътно със завеси. Трополенето на колелата ще заглуши всякакви разговори между моите спътници, които биха ни издали.

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » пет яну 11, 2013 10:55 am

-Именно. Пътуванията ти из света не са нещо необичайно или тайно, но това че ще се срещнеш с господарката Кийл би трябвало да е. Логичното заключение е, че могъщият заклинател е бил информиран предварително и е имал време да се подготви и е знаел точно къде и кога да те намери. Трябва да се съгласиш, че броят на хората с това знание не е чак толкова голям.

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » пет яну 11, 2013 10:48 am

-Не бързай да хвърляш вината върху мен Дюриел - Феликс продължаваше да говори спокойно
-От всички мои спътници аз съм най-достъпен, вероятно и най-известен, тъй като оставям документирана пътека зад гърба си. По целия път до тук не сме се задържали никъде повече от необходимото и знаем как да си държим устите затворени. Заклинание за наблюдение изисква предварителна подготовка, а постоянно и могъщо заклинание като това може да бъде направено само от способен магьосник, не от чираче в крайпътна кръчма. Кажете ми - това първия враждебен контакт ли е с посланничката?

Re: 2. Сивостен

от CONAN » пет яну 11, 2013 10:39 am

Алан, който наблюдаваше събитията беше готов да се намеси, но положението се разреши също толкова бързо, колкото се беше объркало. Реши че най-добре е да послуша другарите си и да препусне напред за да огледа. Имаше достатъчно локации, които бяха набелязали на идване и трябваше да е проверят.

- Ще препусна напред, да проверя пътя.

Re: 2. Сивостен

от CTAHuMuP » пет яну 11, 2013 10:31 am

Вълкът се отпусна леко, но продължи да ръмжи и да следи Феликс и ескорта на посланика с поглед. Успокои се изцяло едва когато самият Феликс дойде при него и му каза, че няма опасност. Облиза дланта му и се върна на позицията си отдясно на Раш.

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » пет яну 11, 2013 10:25 am

-Странно, аз тъкмо щях да кажа същото нещо за теб. - Каза Дюриел с провлачен глас, а остриетата останаха на местата си. Кардиган мълчаливо стоеше зад мъжа, без да се намесва. - Явно си бил достатъчно зает да разгласиш за какво точно пътуваш до Сивостен, щом някой е имал време да те издири и направи заклинанието. Не виждам никой от другите ти спътници да е обект на магии за наблюдение. Изглежда на тях поне може да се разчита да са дискретни. - Когато Гавин се преобрази и огласи сцената с гърленото си ръмжене, посланикът плъзна длан по ръката на Дюриел -
-Достатъчно. - каза тя с притихнал глас и оръжията се отдръпнаха, но дроамците останаха наблизо. Макар да не се виждаше през воала, Феликс натрапчиво усети, че вниманието й беше съсредоточено върху него. - Оправи го. - добави тя след малко и Дюриел се съсредоточи и произнесе заклинанието. Феликс почувства как магията, призована върху него оказа малко съпротива, но накрая се разпадна.

Re: 2. Сивостен

от CTAHuMuP » пет яну 11, 2013 10:07 am

Гавин мислеше да каже на Феликс, че няма как вълци да изядат важния човек, тъй като просто ще им кажат да не го правят и те ще се подчинят. Докато обмисляше как точно да го обясни дочу думите на Октарион, затова остави тази мисъл и побърза да се преобрази. Трансформацията този път мина сравнително безболезнено и не след дълго едрият вълк се присъедини към групата отдясно на Раш.

---

Когато новите им спътници наизвадиха оръжия и ги насочиха към Феликс, вълкът изръмжа заплашително, присви краката си и се приготви за скок. Без да променя стойката си хвърли бърз поглед към Октарион и Иш, сякаш чакаше потвърждение от тях дали да атакува. Ръмженето му премина в гърлен, постоянен звук и звярът бавно започва да се придвижва настрани към по-удобна позиция без да изпуска ситуацията около Феликс от поглед, изчаквайки команда от някой от съюзниците си.

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » чет яну 10, 2013 8:19 pm

-Интересно... имате могъщи опоненти лейди Кийл... заклинание с такава сила, дори не съм усетил натиска. Някой да има приготвено заклинание за разваляне на магии? Никакво обсъждане докато не се уверим, че никой не ни следи!

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » чет яну 10, 2013 7:57 pm

Сърцето на Феликс прескочи няколко удара при изненадващия допир на остриетата, но тъй запази хладнокръвие
-Не бих могъл да знам, нямам и навика да предлеждам собствената си аура. Нека се съсредоточа... Иш, потвърди ако обичаш!

[sblock]Концентрация върху собствената си аура.[/sblock]

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » чет яну 10, 2013 7:50 pm

-Хаа? - зяпна гоблинът от капрата и обърна глава към Феликс. Не бяха се отдалечили твърде далеч от града. Тула, която държеше юздите дори не го погледна, нито спря каретата. От вътрешността й се чу леко почукване и орката веднага накара конете да спрат.
-Щом смятате, че е необходимо милорд Тиел. - Вратата се отвори и ги лъхна горещ въдух, примесен с аромат на билки, щом Кардиган излезе. - Спътниците ми имат доста магически оръжия, надявам се да не получите главоболие. - Дюриел развеселено повдигна вежда, но услужливо слезе от коня си и застана до Кардиган.
Феликс направи заклинанието си и действително повечето брони и оръжия на дроамците заблестяха в различни аури. По тях и конете забеляза остатъчни аури от редица защитни и бойни заклинания, но единствено върху посланика те бяха обновени. Не видя следи от проследяващи заклинания нито по тях, нито по каретата.
След няколко минути лека бръчка набразди челото на гологлавия мъж, той вдигна ръка и произнесе същото заклинание като Феликс.
-Емерал. - каза той само и в следващия момент Феликс имаше опрян гоблински арбалет във врата, ножът на Тула в гърба си и мечът на полуорка в ребрата.
-Милорд Тиел, бихте ли обяснил, защо имате много мощно и активно проследяващо заклинание върху вас?- попита Дюриел с много равен и много студен глас.

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » чет яну 10, 2013 7:14 pm

-Не ми е известно такова заклинание, но ако имаш съмнения мога да предложа заклинание, което подсилва зрението. В комбинация с прав участък от пътя би свършило работа - най-малкото ще видим праха, който конете на преследвачите вдигат във въздуха. Което ме подсеща...
Феликс смушква коня си и се доближава до коларя
-Спри каляската! Трябва да проверим за проследяващи заклинания.

Феликс активира заклинанието за откриване на магия и внимателно обхожда каляската търсейки следи от проследяващи заклинания, след което прави същото и с всички спътници и самата посланничка. Мимоходом набелязва всякакви възможни активни заклинания върху всеки член на групата, както и омагьосани предмети, които притежават. Особено внимателно проверява аурата на Кийл.

Re: 2. Сивостен

от AngerNogar » чет яну 10, 2013 5:58 pm

- Гавин, стой от подветрената страна. Ако ще надушиш нещо - по-добре да е преди то да е стигнало до повереницата ни - предложи Октарион - Иш, Феликс... знаете ли някое заклинание, като алармите на Кундарак, което може да ни предупреди ако някой е по петите ни? Алан... гледай... небето за харпии? - несигурно завърши полу-елфът без да е сигурен какво точно може да прави последният от спътниците му освен да се задиря с духове - Добре ще е и някой по-наблюдателен да проверява пътя пред нас.

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » чет яну 10, 2013 5:05 pm

За кратките минути, които прекара в присъствието на посланика, Алан попи всяко нейно движение. Остана разочарован от факта, че воала на лицето й, не му предоставяше достатъчно добра гледка, за да знае какво лице би трябвало да наподоби. Също не би могъл да разчете специфичните й мимики и изражения. Забеляза все пак, че кожата й бе доста бледа, сякаш не прекарваше време на открито. С недоволство установи, че настоятелният му поглед не пробива през магии или заклинания или дори индикира за наличието на такива. Разбра, че за да се превъплъти в нея или в който и да е от останалите, ще трябва да им отдели известно време и внимание. А с време те щяха да разполагат в изобилие в следващите дни, така че той не се съмняваше в успеха си.

Re: 2. Сивостен

от CONAN » чет яну 10, 2013 4:31 pm

Алан наблюдаваше с интерес посланичката. Не се знаеше, дали няма да се наложи да се представя за нея, затова изучаваше внимателно всеки един неин жест и движение. Подобаващо внимание отделяше и на спътниците и. Все пак, човешка жена посланник на местност известна само и единствено с чудовищните си хуманоиди беше рядкост.
[sblock]Спот или каквото трябва да се мята за следното:
Алан предполага че има вероятност жената да не е човек и да използва магия или друг вид начин за превъплъщение. Ако това е така и тя не е мастър на дизгайса, ще се намерят (ако успее де) белези които да индикират че съществото не е в истинската си форма

Същия спот да се ползва и за изучаването на групата, в случай че някога се наложи Disguise, да имам бонусчета.[/sblock]

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » чет яну 10, 2013 4:18 pm

Феликс задълба дълбоко в знанията си за Дроам и аристокрацията тук. Стигна до извода, че благородничество и аристокрация едва ли са правилните понятия или изобщо нещо приложимо, когато се отнасяше за дивата млада държава. В Дроам имаше един закон и той гласеше, че силният властва над по-слабите, имаше силови групи и те меняха властта си почти ежечасно. Във всеки случай Кардиган Кийл не оглавяваше нито една от групировките, за които беше чувал.

Иш поязди известно време след каретата, докато минаха по няколко достатъчно широки улици и се отправиха към източната градска порта. В осанката на Тула, Хандсъм и Емерал забеляза лека напрегнатост на готовите за действие професионалисти. Погледът й замислено се впи във всеки един от дроамците. Макар да нямаше база за сравнение забеляза, че раменете им сякаш бяха по-свити, а главите по-наведени, от колкото прилягаше на някои като тях. Всеки от тримата излъчваше дълбоко вглъбение и изолираност от останалия свят. Ишил с изненада заключи, че тримата скърбяха. По един див и мълчалив начин, който обещаваше възмездие. От друга страна Дюриел яздеше с аурата на спокойна целеустременост. По лицето му въпреки това за момент премина изненада, когато тя го заговори. На Иш и се стори, че беше забравил за съществуването им.
-Това е добре. - Отговори той, а останалите дори не се обърнаха към жената. - Едно бързо и спокойно пътуване е всичко, на което можем да се надяваме. - Допълни той уклончиво. Беше ясно, че той или има съмнения или е недоверчив към приключенците.

Re: 2. Сивостен

от Ambartanen » чет яну 10, 2013 2:46 pm

Иш се покатери обратно на коня си и потегли след каретата. Няколко минути наблюдава преценяващо новите си познати преди Раш да избърза до капрата на каретата.

- Ние не открихме нищо опасно по пътя от Вроат, но набелязахме някои добри места за пренощуване. Вие имахте ли някакви проблеми на идване от столицата?

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » чет яну 10, 2013 2:18 pm

И още как помисли си Феликс. Докато се отправяха към конете си той се опита да си припомни чувал ли е нещо за жената...
[sblock]Хвърли ми един Knowledge Nobility and Royalty (+15) и един Bardic Knowledge Check (+3) да видим какво знае Феликс за Кардиган Кийл[/sblock]

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » чет яну 10, 2013 1:25 pm

-Знам ли. Прекалено приятна е за да е човек. - каза Наг и си тръгна.

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » чет яну 10, 2013 12:58 pm

Феликс също зяпа след каретата няколко секунди и се обръща към орка
-Наг, всъщност посланничката човек ли е? Формата и е доста добре подбрана...
Засмива се на обясненията на получовека.
-Това е идеята Гавин, точно това е идеята. Ние пазим хубавата женска от вълците, като на свой ред няма да очакват товарът, както се изрази ти, да им разпори гърлото.

Re: 2. Сивостен

от CTAHuMuP » чет яну 10, 2013 12:45 pm

Гавин проследи каретата за известно време, след това се обърна към помагача им:
- Наг, важният човек си има ескорт вече. Ние за какво сме? Ловувал съм много. Когато сърните хукнат да бягат хващаш най-бавните и тромавите. Те са товарът на стадото. Сега приличаме на стадо. Само дето ние сме товарът.

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » чет яну 10, 2013 12:28 pm

Кардиган леко кимна на Ишил и се обърна към нея, когато жената я заговори.
-О, едва ли някой си е отпочинал тази сутрин в Сивостен. С изключение на тези с най-безметежния сън, предполагам. - Гласът и продължаваше да е лек и приятен, но воалът пред лицето и скриваше израженията и емоциите й. - Гавин. - Тя леко наклони глава към мъжа. Движенията и бяха хармонични, естествени и сякаш никога не бяха прекалени - беше удоволствие да я наблюдава човек как се движи. - Да се надяваме, че няма да се стигне до там. - Последователно кимна на Алан, Октарион и Феликс. Разсмя се безгрижно на шегите на лирандареца, а след това последователно представи стражите си.
-Моите спътници от столицата. - Кардиган докосна гологлавия мъж по ръката. - Дюриел Голд, това тук е Хандсъм - с длан посочи гоблина, който се ухили още по-широко и им кимна "К'во става". - Емерал Лагаса - тежкобронираният полуорк - и Тула - жената в кожа от глава до пети. Мъжете размениха по една-две приветствени, макар и малко сухи думи с приключенците, освен орката, която не обели нито звук, само мрачно и преценяващо ги наблюдаваше. - Е, ще имаме повече време да се опознаем по пътя. Мисля, че вече закъсняваме с отпътуването. - Тя се обърна и погледна през вратата към замъка. - За съжаление губернаторът няма да успее да се сбогува с нас. Затова да не губим излишно време. Що се отнася до план, предлагам да го обсъдим на обяд днес. - Тя пристъпи към Наг, той пое малките й ръчички в своите и наведе глава. Не размениха нито дума и тя го остави, след което се качи в каретата си. Тула и Хандсъм се покатериха на капрата, Емерал и Дюриел на конете. Към каретата бяха привързани още два жребеца. Возилото бавно започна да се изнася към външните порти.
Наг на свой ред се обърна към приключенците и се сбогува с тях.
-На добър път, надявам се да стигнете Вроат успешно. Бъдете предпазливи

Re: 2. Сивостен

от Azmodael » чет яну 10, 2013 11:58 am

Усмихнат като сияйна месечина обичайно словоохотливият Феликс успя само да промълви
-Фелкс Ир'Тиел милейди, за мен ще бъде чест да ви охранявам.

Re: 2. Сивостен

от AngerNogar » чет яну 10, 2013 11:23 am

- Октарион д'Лирандар - поредстави се полу-елфът, - мисля че е редно да се разгранича от определението на спътницата си. Моят ангажимент с Цитаделата се изчерпва с Вашето безопасно пристигане във Вроат. Ако има някакви специфични заплахи, за които трябва да знам - не е нужно те да стигат до ушите на бреландци. Слабост към сребро, трепетликов кол, студено желязо, слънчева светлина, падащи къщи... цветя, шоколад или усмивки?
Усмивката слезе от лицето на короварецът и той продължи по-делово - Вашите хора изглежда като да знаят какво правят - имате ли вече ясен план за пътуването, който да следваме или ще оцените съветите ни?

Re: 2. Сивостен

от CONAN » чет яну 10, 2013 11:07 am

Алан хареса това което виждаше, а мига в който жената се представи като дългоочаквания посланик, лека усмивка се изписа на лицето му. Сякаш цялата умора се бе изпарила от тялото му, той слезе от коня и с елегантен поклон поздрави жената:
- Алан Морин, на вашите услуги. Умирахме си да се срещнем с вас.

Re: 2. Сивостен

от CTAHuMuP » чет яну 10, 2013 11:01 am

Гавин и сам знаеше, че трябва да върне двукракия си облик преди да отидат в Трона, затова взе стълбите до етажа си с два скока и влезе в стаята си. Там стана обратно на човек, облече набързо туниката си и се присъедини към останалите.
...
Когато Иш се представи Гавин заситни зад нея и добави:
- Аз съм Гавин от Елдийн. Праща ме Бейл. И той е от Елдийн. И друг път съм вардил важни хора в гората. Ще те пазя с живота си.

Re: 2. Сивостен

от Ambartanen » чет яну 10, 2013 3:41 am

- Гавин, би ли се върнал към човешката си форма. Като напуснем града вероятно ще се възползваме от предимствата на вълчите ти сетива, но поне за представянето пред посланика е добра идея да се появиш в лика на разумно същество.- обясни Иш на огромният вълк преди да се качи да си събере нещата. Веднага щом тя изчезна в кръчмата, Раш изпръхтя саркастично и отметна грива сякаш изразяваше несъгласие със съвета й. Кафявият жребец бе единственият от конете им, който въобще не изглеждаше притеснен от присъствието на вълчището и дори предпочиташе компанията му пред тази на стройните валенарски животни дадени им от Вайсрой.

Иш яздеше по целия път до замъка с високо вдигната качулка и прикрито в сенките лице, макар улиците да бяха почти напълно опустели след нощните събития. Жената изглеждаше сравнително нервно и по-наблюдателните й спътници вероятно забелязаха, че освен за нощната битка сега за първи път напускаше стаята си от настаняването им в Спуканата Бъчва. Тя остана към края на групата, докато не огледа всичките членове на антуража на посланика. Щом жената се представи, Иш отметна качулка, слезе от коня си и се приближи.

- Аз съм Ишил ир Мурат, вероятно временен агент на Цитаделата... но Вие сигурно знаете по-добре от мен кой точно ни е пратил. Надявам се, че сте успели да починете по-добре от нас тази нощ, защото ни чака дълъг път.

Re: 2. Сивостен

от ChoChan » ср яну 09, 2013 11:44 pm

-Ако имаме късмет - не. - Каза Наг и ги поведе обратно към Бъчвата. - Но посланикът е отседнал в замъка на Ксор'силик. Ако той пожелае, ще се срещне с вас, без значение дали искате или не. Сивостен все още е негов.
Без да губят излишно време те се върнаха до кръчмата и събраха багажа си. Хапнаха на крак и премръзнали, омачкани и изморени се отправиха към Трона. Градът беше тих и мъглив в утрото си и отказваше да се разбуди. Улиците бяха съвсем пусти.
Стигнаха външната ограда около замъка на губернатора - на портите имаше две тежко въоръжени огрета и един минотавър. Наг връчи сгънат документ на минотавъра, който внимателно го разгледа преди да даде сигнал на огретата да отворят вратите и за ги пуснат вътре. Каза им да го последват и тръгнаха към мрачната сграда. Минаха вляво по алеята и заобиколиха главния вход. Завиха зад ъгъла на замъка и видяха красива карета с впрегнати четири коня, която чакаше готова за отпътуване.
До отворената врата водеща в замъка стояха двама души. Висока жена орк със зеленикаво-бронзова кожа, която зорко оглеждаше наоколо. Беше облечена в прибрани удобни кафяво-черни дрехи, пристегнати с безброй каишки. Имаше продълговато лице, с ясно изразени скули, къса черна коса, която стърчеше над заострени уши. Двойка зъби се подаваха от долната й устна и сякаш имаше постояно намръщено изражение. Когато групата се появи, тя едва забележимо помръдна и мъжът, който стоеше пред нея се обърна. Гоблинът беше по-нисък от орката, кожата му бе в по-светъл тон на зеленото. Черите на лицето му – нос, брада, уши – бяха издължени. Горната част на лицето му бе покрита от от маска направена от череп, иззад която просвятваха златисти живи очи. Когато се завъртя множеството обеци по въздългите уши прозвъняха. Беше облечен в подобни дрехи като орката, но неговите бяха подплътени тук там и се виждаха много повече джобове. На гърба си носеше огромен и тежък арбалет. Той се ухили, разкривайки два реда бели остри зъби.
Иззад тях излезе трети – тежкоброниран мъж. Първоначално всички го взеха за човек, но някои черти в него и движенията му, издадоха, че оркска кръв тече във вените му. Беше по-висок от дургите двама, имаше поддържана брада и коса на къс гребен в средата на скалпа. Носеше тежката броня все едно беше лека, а върху нея къса наметка. На бедрото имаше дълъг меч, на гърба щит и огромна брадва.
Те се приближиха, а Наг се представи и обяви, че са тук да поемат ескорта на посланика.
-Закъсняхте. – избуботи другият полуорк. От входа се дочуха гласове, увлечен в спор, а след това и стъпки. На отворената врата застанаха мъж и жена. Той беше човек, с бръсната глава, правилни черти и симпатично и дружелюбно изражение. Беше облечен в дълга роба, която го покриваше от брадичка до пети. Жената с него бе цялата извивки. Носеше костюм за пътуване от две части от тъмнолилава плътна материя. Туниката бе едновременно удобна и елегантна, набрана в раменете и опната по пищната й гръд. Деколтето бе дълбоко, но не вулгарно, разкриващо красива бяла шия. Ръкавите бяха пристегнати със златисти връви около китките, а тънката талия бе опасана също с широк колан от златисти плочки. От него надолу се спускаха обемни поли, обрамчващи апетитни пищни бедра. Косата й бе разделена и вдигната високо в два извити рога и обвита в ефирни воали. Нежният шал покриваше и лицето й, но красивите му очертания бяха видими под материята.
-Най-накрай се срещаме. – каза жената приветливо и се спусна към тях. Мина покрай стражите си, които насатръхнаха веднага и се приближи към Наг и приключенците. – Аз съм Кардиган Кийл, посланикът на Дроам.

Re: 2. Сивостен

от AngerNogar » ср яну 09, 2013 8:35 pm

- Това е повече от притеснително - каза Октарион докато все още потръпваше от неестествения студ, пропил се в тялото му след няколко прекалено близки сблъсъка с... нещата, - но е истина, че нашата задача е друга. Пък и каквото и да става тук - едва ли е по силите ми да помогна. Сигурен ли си, че е нужно да се виждаме с градоначалника, Наг? Вероятно той си има предостатъчно проблеми в момента, а нашата задача е свързана с пратеника. Може би ще е най-добре за всички ако просто заминем с него.

Re: 2. Сивостен

от CTAHuMuP » ср яну 09, 2013 5:25 pm

Гавин все още беше в истинската си форма. Вълкът беше наострил уши, душеше неспокойно въздуха, скимтеше нервно от време на време, цялата му стойка беше напрегната и готова за скок. Накрая сякаш се успокои, но сви опашка между задните си крака, отиде до Раш и го бутна с нос. След това се излегна до него с изпънати предни лапи и подпря муцуната си на тях. Дишането му се уравновеси и само от време на време вдигаше глава за да се ослуша трескаво за момент или два, след което пак я полагаше на лапите си.

Нагоре